1. „Боби Блажения и Другия американец“ на Емил Андреев – истории, които тръгват от брега на Дунава и неусетно ще обиколят целия свят в пътя и мислите на героите.
2. „Само живот“ на Алис Мънро – истории, които живеят в спомените на 84-годишната писателка на разкази и където границата на измислица и реалност е сериозно размита.
3. „Шест задачи за дон Исидро Пароди“ на Хорхе Луис Борхес и Адолфо Биой Касарес – детектив затворен „по погрешка” в килия номер 273 вижда живота по-ясно през решетки или как в шест стъпки ще се посмеем на аржентинското общество…
Романът, определян от критиците, като най-смешната книга в съвременната българска литература, спечели наградата за 2004 на списание Clouds, където беше публикуван на английски в продължение на цяла година. Авторът не крие, че романът е създаден на базата на материал, натрупан по време на престоя му като дипломат в британската столица. Книгата му обаче надхвърля рамките на една банална фотография на нравите и независимо от своя сатиричен характер ни дава ново усещане за българското присъствие в европейския свят днес.
След феноменалния успех на филма „Мисия Лондон“ (2010) България заповтаря фразата „Найс, а?“, а в средата на месец май, когато между празниците и делниците сякаш няма особена разлика ще се съберем, за да се посмеем заедно и да разгърнем творчеството на Алек Попов през призмата на най-лекия и едновременно тежък роман.
Дата: 17 май (неделя) Час: 16.00ч. Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София) Модератор: Анастасия Карнаух
1. „Лятна детективска история с таралеж” на Деян Копчев – Няма значение дали е лято, вече е есен или надушвате първите признаци на зима. Сборникът с разкази на Деян Копчев е голяма работа, която задължително трябва да присъства във вашата лична библиотека. Безкрайно искрен и истински, кисело-сладко ироничен и напълно умерено саркастичен, Деян е златна мина за неочаквани сюжетни обрати и изненади на последната страница. А аз като една новоизлюпена фенка на Копчев мечтая лятната история на детектива Чичин да прерастне в серия от разкази или дори детективски романи, защото се получава добре. Много добре, даже.
1. „Осемлистната роза” на Айдур Ава Олавсдотир – Всяко решение носи своите последици, независимо дали ги осъзнаваме или се преструваме, че не ги виждаме. Точно това усеща Арнльот, когато след една неочаквана вечер с почти непозната жена, тя му съобщава, че чака дете и смята да го роди. В този етап от живота си 22-годишният младеж търси себе си и вече е решил да стане градинар в манастира на малко градче в съвсем чужда страна. Той не бяга, а търси себе си и спомена за малко русо ангелче, появило се на бял свят след неочаквана среща, се материализира един ден, когато майката и бебето пристигат в малкия град. Възможно ли е да имаш семейство от непознати и колко е нужно на едно бебе, за да протегне ръчички и да каже „па-па”? Оказва се, че значително по-малко от 223 страници…
Амели Нотомб е неповторима. Тя гледа живота право в очите и ни разказва за него във фантастично-реалните си новели, с които подхранва световната литература всяка година.
Произведенията й, преведени на български, вече запълват един средно голям книжен рафт, но автобиографичния роман „Изумление и трепет“, публикуван през 1999 година и носител на Голямата награда на Френската академия определено остава едно от най-забавните й четива.
Малко Япония, малко разсъждения от висок стил и много падане през прозореца се крият в кратката новела, която ще ви кара да се смеете с глас и да се чудите как е възможно да пишеш по този начин, ако ставаш всеки ден в 4 сутринта и пишеш без да спираш до 8.
За ексцентричката Амели Нотомб, за Япония, за графоманството и гладът да пишеш и четеш – за всичко това ще си говорим за сбирката по „Световна проза“ през май.
Дата: 10 май (неделя) Час: 16.00ч. Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София) Модератор: Анастасия Карнаух
Още с появата си световният кинематограф се заема с екранизацията на класическите произведения, а с напредването на техниката киното съвсем не загърбва литературата и продължава да черпи с пълни шепи идеи от познатите сюжети. Подбрах Ви четири книги, които получиха втори живот след появата на едноименните филми, и за които определено не мога да реша дали книгата или екранизацията ми е по-любима. Може би Вие ще успеете:
1.„Белият Бим, черно ухо” на Гавриил Троеполски
На булевард „Революция” в руския град Воронеж стои паметник на едно куче, чакащо стопанина си. Така градът благодари на Гавраил Троеполски за неповторимата му повест „Белият Бим, черното ухо”, която авторът създава през 1971 година. Книгата, преведена на повече от 15 езика и донесла на автора премията на СССР, е една от много искрени и красиви истории за приятелството между човека и животното, които светът познава. Нестандартният шотландски сетер Бим живее с Иван Иванич – пенсионирания по болест участник във Втората световна война, с когото заедно ходят на лов и водят затворен, но щастлив живот. Никога не чакаме болестите и един ден Иван Иванич се озовава в болница и заминава за Москва, а Бим остава сам. Така ще започне неговото необичайно пътешествие, в което вярното куче ще стигне почти до столицата в търсене на своя приятел. По пътя на Бим авторът ще ни срещне много хора, за които ще научим през отношението им към едно бедно и самотно животно, а Гавраил Троеполски нежно и тихо ще ни припомни истински важните и трогателни неща в този живот. През 1977 г. Станислав Ростоцки заснема едноименния филм в две серии, който получава номинация за Оскар в „Най-добър чуждестранен филм”. През паметната 1978 г. Оскарът заминава за Франция, а Русия остава с шедьовъра „Белият Бим” на хартия и на лента, които въпреки своята възраст изобщо нямат намерения да остареят. Защото истинската любов, вярност и приятелство нямат срок на годност.
„Преспанските камбани“ – вторият роман от тетралогията на Димитър Талев не се учи в училище, но определено е познат и обичан от българските читатели.
Романът не излиза последователно. Първият том от четирилогията – „Железният светилник” в публикуван през 1952 година. Следва третата част – „Илинден“ – през 1953 година, „Преспанските камбани“ през 1954, и последната – четвъртата част „Гласовете ви чувам“ чак през 1966 година. Талев пише романите си в тежък за него период: първо бива изпратен в затвор, а след това е интерниран със семейството си в малко провинциално село.
Написването на I и III том съвпада с периода,в който Сталин и Тито решават да задушат националните стремежи на Македония. За автора е било жизнено
важно да отстоява позициите си,да извлече чрез този роман истинския образ на нещата и да се противо-постави открито на всякакви политически
намеси.
Тази неделя ще си говорим за връзката личност-свобода-народ и за време, когато тези думи не са просто сбор от звуци, а изграждащи живота ни задължителни частици.
Дата: 26 април (неделя) Час: 16.00ч. Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София) Модератор: Анастасия Карнаух
Независимо дали сте постили и през главата ви е минала някоя и друга мисъл подобна на тези на отец Рено или въпреки уважението към религията сте продължили да се храните по същия начин, ви каня да посрещнем Великден с вкусния и топъл роман на Джоан Харис – „Шоколад“.
Вероятно мнозина от вас са гледали филма на Ласе Халстрьом, който през 2000 година печели 5 номинации за Оскар, включително тези за „Най-добър филм“, „Най-добра актриса“ за Жюлиет Бинош и „Най-добра актриса в поддържаща роля“ за Джуди Денч. Сега имате повод да прочетете и романа, който е достъпен дори в chitanka.info и е готов да му се насладите под априлското слънце на почивните великденски дни.
В неговите редове ще откриете много шоколад, пътешествия, плаха и прокрадваща се любов, вечния въпрос за добро и зло и неговите лица скрити зад маски и официални одежди и разбира се, много, много топлина и доброта. Защото процесът по раздаването на добро не бива да спира никога. А и чаша топъл шоколад се оказва, че може да бъде най-доброто лекарство за самотно сърце и объркана душа.
Носете любимите си „вкусни“ книги, за да разкажете за тях на останалите, остатъка от козунака и боядисаните яйца, за да споделим празника и приятелството си на фона на купчините книги и топло кафе. Или може би шоколад…
Дата: 12 април (неделя) Час: 16.00ч. Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София) Модератор: Анастасия Карнаух
Живот без въпроси, без колебания и несигурност. Живот без падения, слаби моменти и неуспехи. Живот без търсения, без неувереност и страх. Съществува ли наистина човек, който да живее в този рай? Може ли е да го създадеш сам? И колко трудности трябва да преодолееш, за да осмислиш житейския си път и естествената си радост? Режисьорът Стефан Саймон дава своя отговор на тези въпроси, пречупен през романа „Разговори с Бога” на Нийл Доналд Уолш.
Стефан вече има опит с подобна тематика като продуцент на шедьовъра „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс и знае, че има моменти, в които крещиш от безсилие. В подобни гневни упреци живее и главният герой, бъдещият автор и създател на поредица книги за разговори с Бога – Нийл Доналд Уолш. Но много преди да започне писателската си кариера, той е служител в американската икономическа система – част от брънката, във веригата на оцеляващите и един от хората, които с лека ръка отхвърлят близките, но не пропускат да станат в 8 за новия работен ден. Стриктен към работата си и безотговорен към живота и душата си, Нийл забравя да набие спирачки и образно, и буквално, и животът му се руши. След катастрофа, той чупи врата си и тъй като вече не е здрава част от веригата, е принуден да я напусне. А загубил работата си, той сякаш губи себе си. Незнанието колко точно струваш, когато оценката ти е под формата на годишна заплата, го помита като цунами и изкарва на показ липсата на вяра в себе си. Нийл не знае с какво иска да се занимава, той просто иска да работи нещо и да изкарва пари. Нийл не знае кои са истинските верни хора до него и остава сам. Нещо повече, губи колата, дома и осигуровките си и влиза в невидимата, но мощна армия на бездомните. Щатите трябва да се гордеят с това умение да изхвърлят хората от позициите им за часове и да ги превръщат в самотници, живеещи на улицата. Нийл е съсипан. А кой не би бил. Но най-лошото е, че той се съмнява в себе си. Съмнява се и в Господ, който го наказва по непонятни за него причини.
Животът на една жена се дели на малки или по-големи периоди – пубертет, майчинство, кариера, болести. Именно последният е моментът, който никога не планираме и който винаги идва неусетно и без значение дали домът ви е пълен с награди, а душата с признание. Никой не е застрахован. Дори 50-годишната Алис Хаурд, професор по когнитивна психология с 25-годишен стаж на преподавател и изследовател в Харвард. Иронията е безмилостна, защото ранната форма на Алцхаймер, която Алис приема по наследство, разрушава именно когнитивните способности на мозъка й. Три години след поставената диагноза имената на познатите са напълно заличени от живота й, а близките са едва разпознаваеми. Така изглежда нейната история в един абзац.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
