Как протичат необясними химични реакции

Разберете как протичат на пръв поглед необясними химични реакции

Автор: Доника Асенова

Всяка минута в Youtube се качват безброй видео клипове. Сред тях място намират и много интересни видеа на химически реакции. За да обясним какво точно се случва в някои от тези клипове, се допитахме до  експерта в Американското химическо дружество Джон М. Мейлин, за да ни просветли в някои от тези страхотни тайни на химията.

Запален амониев дихромат

Не, тази химична реакция не „отваря портал към ада“, както може би сте я виждали описана във Фейсбук или други социални мрежи. Съединението, известно като амониев дихромат (което всъщност е използвано в зараждането на фотографията, за да се заснемат изображения) се запалва със запалка, която реагира чрез формиране на зеленикав / черен прах и производство на азотен газ. „Екзотермичната реакция (такава е всяка химическа реакция, която произвежда топлина, светлина или звук) произвежда топлина и искри, докато бихроматът свърши“, казва д-р Мейлин. Но това не е всичко – на дъното има малка изненада, демонстраторите очевидно пускат живачен тиоцианат, който също реагира при запалване и се образува змията, подобна на пипалата, които идват от „вулкана.“

Фараонова змия

Тази реакция, наречена „Фараонова змия“,  е създадена от изгарянето на парченца живачен тиоцианат, същото съединение, от което се получават пипала в експеримента по-горе. Пипалата са вторичен продукт на запалването и са резултат от полученото съединение, наречено въглероден нитрид. Но внимание: ако се занимавате с живачен тиоцианат, не го горете просто някъде; демонстрацията тук и тази по-горе включват силно токсични материали и реакциите, които се получават, са силно отровни. Тези експерименти „трябва да се направи само в помещения, където има аспиратор,“ казва д-р Мейлин.

Пастата за зъби на слона

Всички химични реакции ли имат смешни имена? В тази, известна като „пастата за зъби на слона“, водороден пероксид се разгражда бързо и произвежда вещество подобно на пяна. Първо, водородният переоксид се смесва с течен сапун или препарат за миене на съдове, след това се добавя йодирана сол. Тя служи като катализатор и разлага водородния пероксид много бързо, създавайки голямо количество кислород и вода. Сапунът образува кислород и вода на мехурчета, която прави пяната. Накрая се добавя хранителен оцветител, за да може пяната да добие оранжев оттенък.

Йоден часовник

Това видео ни дава стъпките и елементите, за да направим реакцията на т. нар. „йоден часовник“. Ето какво се случва на молекулярно ниво: сулфитно йонно съединение  (което губи един електрон) реагира на йон на йод (който приема изгубените електрони) и получава йон с три йодни атома. Нишестето се добавя, сулфитът се освобождава и се получава тъмен лилав цвят. Ако отново добавим сулфит, това ще благоприятства пурпурния йод да се превърне отново в съединение и цветът ще изчезне.

Кола и мляко

Нужни са ни кола и мляко, изчакваме шест часа и какво става? Странна оранжевикавакаша! „Млякото съдържа протеина казеин, който при окиселяване, се отделя от разтвора и  се образува  плътно вещество“, казва д-р Мейлин. Когато оставим сместа от колата имлякото да престои за шест часа, казеинът потъва на дъното на бутилката, поглъщайкиголяма част от кафявото оцветяване в колата. Останалата течност в кехлибарен цвят се вижда на видеото.

Черна змия

Концентрираната сярна киселина е доста ефективно дехидратиращо вещество. Ако го добавим директно към нормална трапезна захар, твърди д-р Мейлин, „отделя водните молекули от въглехидрати,“ оставяйки само въглерод. Той се разширява, която произвежда странно изглеждащото черно вещество, което се вижда по-горе.

Лилав дим

Този експеримент е подходящ, ако трябва да направим димна завеса в някой филм, която да ни помогне да избягаме, но най-вероятно ще се нуждаем от много йод на прах, за да го направим. Този опит е подобен на четвъртата реакция –  прахообразният йод е окислител (приема електрони в реакция), докато прахообразен металически цинк е редуктор (губи електрон в реакция). Ако добавим капка вода и на двете, между тях ще се осъществи контакт, който ще произведе химическото съединение цинков йодид. Бързата реакция произвежда много топлина, а йодът се изпарява и така се образува лилава пара.

Водороден пероксид и кръв

Това видео определено не е за всеки. В него ексцентричен руски химик, който нарича себе си „Лудият руски хакер“ потапя кръв от прасе във водороден пероксид. Кръвта действа като катализатор за разграждането на водородния пероксид, а ускоряването на процеса се дължи на желязото в хемоглобина на кръвта (това е протеин, който пренася кислорода в кръвта). Според д-р Мейлин „реакцията произвежда молекули кислород и вода“, а „пяната се дължи на кислородни мехурчета, които се формират в емулсията на кръвта / водата.“

Суперабсорбиращ полимер

„Суперабсорбиращи полимери (САП), могат да абсорбират 300 пъти теглото си във вода,“казва д-р Мейлин. В този случай, САП е натриев полиакрилат – вещество, използвано от водопроводчици, за да отпушват тоалетни, което може да се използва и в пелени. Наливаме малко хранителен оцветител към водата, добаваме САП и резултатът е със слаба текстура.

Фалшиво шоу

Ако сме попаднали в тропическия климатичен пояс и се налага сами да си направим лекарство, супер абсорбиращият полимер от преди малко може да е най-добрия вариант. Нужно е да добавим още натриев полиакрилат към водата, което я прави по-гъста, но този път не е нужно да използваме хранителен оцветител. Единственият недостатък е, че този „сняг“ е със стайна температура.

Не-Нютонов флуид

Според д-р Мейлин „смесването на царевично нишесте и вода образува не-Нютонов флуид, т.е. течност, която става по-гъста, когато се разбърква.“ Видеото показва, че разбъркването с различни звукови честоти, идващи от колона, принуждават ненютоновата течност (нарича се така, защото нарушава законите му) да се стегне и да се локализира в определени места. Най-високата ѝ точка е където звуковите вълни са най-силни.

Комини обясняват как се е получил живота

Химията на хидротермалните комини може да обясни как се е получил живота

Автор: Стефан Михов

Хидротермалните комини на морското дъно, може неочаквано да са създали органичните молекули, нужни за живот, според ново проучване, направено от химици от Лондонския университетски колеж. То показва как повърхностите на минералните частици в хидротермалните комини имат химически свойства, наподобяващи тези на ензимите – биологичните молекули, които управляват реакциите при живите организми. Това значи, че комините могат да създават прости молекули, на базата на въглерод, като метанол и мравчена киселина, от разтворения въгледроден диоксид във водата.

forschugszentrym

Откритието, публикувано в изданието Chemical Communications, обяснява как някои от ключовите градивни частици на органичната химия били създавани в природата, преди животът да е възникнал и как може би това е изиграло роля при създаването на първите живи същества. То има потенциални практически употреби, показвайки ни как продукти, като пластмаса и горива, могат да бъдат създавани от въглероден диоксид, вместо нефт.

Има много спекулации, че хидротермалните комини може да се окажат мястото, където животът на земята първо започнал. Има много разтворен въглероден диоксид във водата, който би могъл да осигурява въглерода, на когото е базирана химията на живите организми. Също така има много енергия, защото водата е топла и турбулентна. Това, което нашето проучване доказва, е, че тези комини също така имат химическите свойства, които карат тези молекули да се рекомбинират, до получаването на нови молекули, обикновенно свързани с живите организми”, каза Нора де Леу, която води екипа.

Екипът комбинирал лабораторни експерименти със симулации на супер компютри за да изследва условията, при които минералните частици биха катализирали превръщането на въглеродния диоксид в органични молекули. Експериментите имитирали условията в дълбоководните хидротермални комини, където топла и леко алкална вода, богата на разтворен въглероден диоксид минава през минерала григайт (Fe3S4), който се намира от вътрешната страна на комините. Тези експерименти загатнаха за химическите процеси, които се случват. Симулациите, протекли на супер компютъра Legion в Лондонския университетски колеж и на HECToR (националната суперкомпютърна услуга на Великобритания), ни снабдяват с поглед над всяка една молекула, участваща в процеса на взаимодействие между въглеродният диоксид и григайта, подпомагайки за осъзнаването на видяното експериментите. Нужната компютърна мощност и програмна експертиза, за точното стимулиране на поведението на индивидуалните молекули по този начин, стана достъпно през последното десетилетие.

“Открихме, че повърхностите и кристалните структури в тези комини действат като катализатори, подпомагайки химичните промени в материята, която се намира върху тях. Държанието им много наподобява това на ензимите в живите организми, разбивайки връзките между въглерода и кислорода. Това им позволява да се комбинират с вода за направата на мравчена киселина, оцетна киселина, метанол и пирогроздена киселина. Щом имаме прости химикали, базирани на въглерод, като тези, това отваря вратата към по-сложна, базирана на въглерод химия.”, казва Нейтън Холингсуърт, съавтор на проучването.

Теории за произхода на живота предполагат, че все повече усложняващата се химия, базирана на въгерод, довела до саморепликацията на молекулите и, в последствие, до появата на първите клетъчни форми на живот. Това проучване показва, как една от първите стъпки в съществуването ни се е случила. Това е доказателство, че простите органични молекули могат да бъдат синтезирани в природата, без присъствието на живи организми. Също така потвърждава, че хидротермалните комини са вероятно място, където поне част от тези процеси са протекли.

Проучването също така може да има практическо приложение, тъй като ни снабдява с метод за създаване на химикали, базирани на въглерод, от въглероден диоксид, без нужда от екстремни температури и налягане. В дългосрочен план, това може да замени нефта като съставен материал за продукти като пластмасата, тор и горива.

Проучването показва, макар и в малки количества, че такива продукти, които в момента биват създавани от необновяеми сурови материали, могат да бъдат създавани по начини, по-благоприятни за околнота среда. Ако процесите могат да бъдат усвоени и реализирани в търговски размери, не само ще спестим нефт, но ще бъде използван и ненужния въглероден диоксид (парников газ), като суров материал.

 ИзточникЛондонски университетски колеж

Напишете писмо върху стъкло

Автор: Габриела Панчева

M_Hitachi

Моника Коперска: Напишете писмо върху стъкло

 Как да складираме информация, така че да оцелее и да бъде използвана в бъдещето?

В природата нищо не е вечно, сподели полската химичка Моника Коперска в рамките на Софийския фестивал на науката. С времето материалите се разграждат – металът корозира, пластмасата остава за дълго време в природата, но във формата на малки частици, така че не може да се използва за съхранение на информация, хартията, в зависимост от какво е направена, памук или дървесина, и как се съхранява, има различна продължителност на живота, която все пак не надхвърля няколко стотин години.

Стъклото е един от най-издръжливите материали икомпанията Hitachi създава устройство за запаметяване на информация, което ако не завинаги, то ще оцелее поне няколко стотин милиона години. Направено е от кварцово стъкло, в което е въведен бинарен код, и информацията може да бъде разчетена с микроскоп.

Друго устройство, за което производителите твърдят, че би оцеляло повече от 1000 години, е M-disc. Един от слоевете на диска е изграден от вещество, подобно на камък, което с течение на времето не деградира.

Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. През 2012 година учени „отпечатват“ милиони книжни копия върху ДНК с размер на нокът. Няма материал, който да побира повече информация от ДНК.

M-disc

Знаейки това, Вие какъв материал бихте използвали, ако искате да изпратите писмо на някого в бъдещето?

Нов елемент в периодичната система – номер 117

OTNL

OTNL. Не можем да видим новия елемент 117, но берклият, използван за създаването му, се вижда на снимката, задържан с пинсети.

Периодичната таблица беше разширена с обявлението за потвърждаването на още ненаименования елемент, под номер 117.

През 2010 г., след съвместна работа между САЩ и Русия, сътрудниците съобщиха, че са успели да създадат атоми на елемент с 117 протони, запълвайки празнина, която се появи когато 118-ия елемент беше открит 4 години по-рано. Обаче Международният съюз за чиста и приложна химия настоява за сътрудничество между два независими екипа, преди да позволи добавянето на нов елемент към периодичната таблица, въпреки че временното име, унусептий, се използва докато  се потвърди новия елемент.

“Създаването на елемент 117 е абсолютния лимит на възможното в момента,” – каза професор Дейвид Хинде от Австралийския национален университет, един от авторите на доклад, публикуван в Physics Review Letters. “Ето защо да създадеш и да идентифицираш някои от тези атоми е триумф.”

Хинде беше част от екипа в лабораторията GSI в Германия, който смеси калций 48 с берклий 249. Това не е лесно, защото берклият е труден за произвеждане в изобилни количества и има живот от 320 дена. По-малко от половината произведено количество ще остане година след като е било направено, което значи, че транспортирането и пречистването не могат да чакат. Крайният продукт, като всички атоми, които са по-тежки от оловото, беше нестабилен. Гледайки излъчването на алфа частици, екипът заключи, че това са били продуктите на две вериги на разпадане, и двете – произлизащи от 294117, атом със 117 протона и 177 неутрона. Една от веригите включва изотопите 270Db и 266Lr. Последният добавя 4 неутрона към предишния най-голям изотоп на лоуренсия.

Като цяло, големите атоми имат по-кратък живот, защото гният по-бързо чрез радиация, уголемявайки своята маса. Но все пак, това което е известно като острови на стабилност съществува и авторите смятат, че едночасовият живот на 270Db “отбелязва важна стъпка към наблюдаването на още по-дълготрайни ядра на свръхтежки елементи, които се намират на „острова на стабилност”.

Производителният процес не беше ефикасен. Повече от 1019 атома 48Ca, изотоп, който не е обичаен сам по себе си, били изстреляни към берклия, за да бъдат произведени само 4 атома от елемент 117. Въпреки това, Хинде казва, че въз основа на този доклад, е възможно елемент 117 да бъде приет.

Елемент 117 е най-скорошния от 6 елемента, обявени за пръв път от Обединения институт за ядрени изследвания в Русия. От тези, 113, 115 и 118 остават непотвърдени, въпреки че претенции са изявени за първите два.

Толкова малка проба не ни позволява да научим много за химията на елемент 117. Позицията на унусептия в периодичната таблица го поставя под халогенните газове като флуор и хлор, но големият капацитет за улавянето на електрони, който прави тези елементи толкова реактивни, отслабва когато слизаме по-надолу в таблицата и всъщност е смятано, че ако някой някога успее да създаде достатъчно, за да наблюдава химически взаимодействия, би било по-вероятно да загуби електрони отколкото да придобие такива.

Може би е време Том Лерър да излезе от пенсия, за да добави още редове към песента си.

Междувременно Хинде има още по-големи мечти. “Големият въпрос е – как да създадем елементи 119 и 120?”. Но за да се постигне това, снаряд, по-тежък от 48Ca, ще трябва да бъде открит. Хинде работи върху идентифицирането на най-добрия кандидат.

Източник: http://www.iflscience.com/

Секс и алкохол срещу деца и религия

happiness

Проучване сочи, че сексът и алкохолът ни правят по-щастливи от децата и религията.

Автор: Виктория Симеонова

Кое ни прави по-щастливи?

Парите може и да не могат да ни направят щастливи, но сексът и алкохолът със сигурност могат – според ново проучване.

Скорошно проучване на Университета в Кантербъри, Нова Зеландия, откри, че партитата и сексът са високо оценени в „скалата на удоволствията”, докато благотворителността, религията и отглеждането на деца са на по-задните позиции в топ пет на любимите ни занимания.

Проучването, водено от Карстен Грим, включваше анализиране на текстовите съобщения на участниците, за да бъдат оформени така наречените „карти на удоволствието”.

Участниците оцениха популярни занимания в три категории: удоволствие, значение и ангажименти.

Сексът, не изненадващо, стана номер едно и в трите категории, докато партитата бяха оценени високо в скалата на удоволствията, но ниско в скалата, отчитаща значението на дейностите. До известна степен изненадващо, използването на Facebook бе оценено почти толкова ниско, колкото домакинската работа и чувството за отпадналост.

Грим обясни резултатите от проучването така:

„Тези, които смятат, че са щастливи и по трите параграфа, не просто оценят удовлетворението си от живота високо, но също имат по-големи очаквания за удоволствие, значение, ангажимент и щастие в ежедневието си. Това означава, че са способността на човек да бъде щастлив по различни начини може като цяло да ни обогати и да ни накара да се чувстваме по-добре”.

Спецификите на проучването – включително как са подбрани заниманията и демографските данни на включилите се в проучването остават неясни, затова резултатите не обещават да са напълно коректни.

Би било интересно да се проведе същото проучване в по-малки групи с хора, разпределени по възраст. Така ще има по-ясна картина за това какво прави както младите, така и по-възрастните щастливи.

Източник: http://elitedaily.com/

Сблъсъкът на институциите 1887 – 1890

ferdinand

Аспекти на проблема по налагане и утвърждаване на иституцията на българския княз отразен в конфликта със Св. Синод и врачанския митрополит Константин 1887 – 1890 г.

Присъствието на Княз Фердинанд във Враца при откриване паметника на Христо Ботев през 1890 г. е събитие с многосмислово значение. То отразява по характерен начин състоянието на отношенията между институциите в българската държава към този исторически момент. Между тях изпъква проблемът с отношението на българската православна църква към институцията на българския държавен глава – Княза. Встъпването на Княз Фердинанд на българския престол се извършва в условия на остра вътрешна опозиция от страна на редица обществено-политически фактори между които и Св. Синод начело с Екзарха.[1] Тене признават априори Княза  и отказват да го посрещнат[2], не споменават името му в църковните служби[3]. Начело на противоконституционните прояви срещу държавния глава застават трима от синодалните членове – Климент Търновски, Симеон Варненско-Преславски и Константин Врачански. Поведението на третият от тях остава в сянката на по-известните си събратя, макар да е инициатор на някои от демонстрациите против държавния глава, заради които Княза избягва да посещава Враца. Той забранява на клира в града да отслужи молебен още при първото официално честване на рождения ден на Княз Фердинанд  на 14 февруари 1888 г., с което изпреварва дори решението на Св. Синод в този смисъл, взето по-късно на сесията му през дек. с.г. Поради това конфликтът с Княза придобива институционални измерения и далеч не може да се разглежда само като «демонстрация на враждебно отношение към държавната власт.» [4] По-нататъшната ескалация на политическите демонстрации от страна на Св. Синод предизвикват разтурянето му от Стамболов. От тази гледна точка решението на Княз Фердинанд да присъства на откриването на първия паметник на Ботев във Враца през 1890 г. предлага интересни възможности за проследяване някои аспекти от процеса по налагането му като държавен глава в условията на сблъсък с духовенството. Как той, като олицетворение на държавността се подчинява на дълга си да бъде изразител на българските национални идеали като оказва официална почит към паметта на националните герои – това е темата нанастоящето изложение, което цели да представи неизвестни и непубликувани документи от архивните фондове на ТДА-Враца. Този конкретен аспект има пряко отношение към въпроса как поредния чужденец на българския престол извървява пътя към своето идентифициране с институцията български държавен глава и нейното утвърждаване в българския обществено-политически живот, нещо, което не се удава на предшественика му. Не по-малко интересен е и въпросът за отношението на българското общество към една от трите конституционно определени власти, олицетворявана от него; за процеса на припознаването му от тази общественост, в лицето на един чужденец[5]. Изследването на проблема с утвърждаването на монархическата институция след Освобождението има своето място в българската историография.

Отношението на Св. Синод и на Врачанския митрополит в частност към институцията на българския държавен глава – Княза кореспондира и с проблема за установяването на “българската криза”. Определена роля в тези иначе политически събития изиграва и българското духовенство начело със Св. Синод.[6] На 9 август 1886 г., още преди първата годишнина от лелеяното Съединение, срещу Княз Батенберг – неговото олицетворение се извършва преврат и той е детрониран. Последват контрапреврат и доброволна абдикация от негова страна на 25 август с. г. Условията, при които Фердинанд Сакскобургготски е избран за български княз известни като “българската криза” в европейската политика, носят характеристиките не само на еднаполитическа криза. Насилствената детронация на законноизбрания български княз предизвиква гражданска война и дълбока дестабилизация на обществото във вътрешно и външно-политически план. Начело на правителството на детронаторите, обявено с Указ № 1 на Народното събрание от 10 авг. за “изменническо и поставено вън от законите на страната” стои самият митрополит Климент, председателя на Учредителното събрание (чийто секретар пък е архимандрит Константин). Пак той прави и първата публична демонстрация срещу посрещането на новия княз в  Търново през пролетта на 1888 г.[7] Реалните измерения на “българската криза” дават най-добре съвременниците.[8] Депутатите в ІІІ ВНС, както и регентите и правителството са призвани да направят необходимите промени, насочени “към запазване мира и тишината в държавата”, “след нещастния случай на 9-ти август, по който останахме съвършено без глава”. Гарант на независимостта на страната според чл. 5 на Конституцията е Българският Княз, върховен представител и глава на държавата. Чрез избора му се цели осигуряване гаранция за държавната независимост и защитата от външни вмешателства.[9]Дотогава проблемът за вакантния български престол е рисков фактор за пряка и косвена намеса в българския политически живот на всички заинтересовани външни сили, с непредвидими последици[10]. Вътрешната и външната опасност за окачественото от съвременниците като “злощастно” в онзи критичен момент отечество се подсилва – или по-скоро илюстрира – от трудността при намирането на нова кандидатура. При това бъдещият княз трябва да се съгласи да поеме функциите си и без формалното съгласие на Високата порта и останалите европейски сили, като се конфронтира с международните договори. Рисковете на българския престол и руския натиск  предизвикват отказа на кандидати като датският принц Валдемар и Олденбургския принц. Нормализирането на политическото състояние в страната чрез избор на нов княз, който да овладее излизащите от контрол вътрешно-политически борби, за да се неутрализират превратаджиите и техните вътрешни и външни поддръжници се оказва сложна за изпълнение задача.[11] Когато на 25 юни 1887 г. най-сетне е избран княз Фердинанд Сакскобурготски, широко разпространено е мнението, че той е предприел рисковано начинание с предизвестен край, като на своя предшественик.[12] Под това мнение се подписват и авторите на доклада по случай 20-годишнината от встъпването на Българския Княз. [13]

Фердинанд І поема българския престол не само без официална международна санкция от страна на великите сили и трябва да води борба не само за признаването си от тях.[14] Но докато тесните му кръвно-родствени връзки с водещите европейски династии го карат да се надява на едно полуофициално одобрение, то не така стоят нещата с отношението на политическите сили в новата му родина. Освен за собственото си утвърждаване в българското общество, той трябва да води борба и за налагането на институцията на българския държавен глава в българската парламентарно-политическа действителност, борба, в която неговия предшественик претърпява пълен крах. Проблемът с утвърждаване на Княжеската институция след Освобождението[15] възниква още при първите опити за прилагане на една буржозно-либерална конституция в условията на неразвитите социално-икономически отношения в страната. Това предизвиква блокиране между законодателната и изпълнителната власт, прилагана от народното представителство и прерогативите на княжеско-монархическата институция и довежда до провала на Княз Александър І, провокиран и от българската политическа действителност.[16] От тази гледна точка, задачата на Княз Фердинанд, който идва на българския престол дори без санкцията на руския император и Великите сили изглежда предварително обречена и нищо чудно, че си спечелва произвище на авантюрист.[17]

Острата криза във вътрешно-политическото положение на България вследствие кризата в българо-руските отношения е предизвикана от силното реакционизиране на руската външна политика на император Александър ІІІ. Вътрешно-партийните конфликти се радикализират до степен, че за русофилските кръгове между които демонстративно се включва и духовенството, решаващо условие за отношението към Българския княз стават не интересите на България, а на Русия. Това е най-кратката характеристика, която може да бъде направена за т.нар. “русофили”. След като постига изгонването на Княз Батенберг, царската дипломация изисква българската конституция, българската армия и българския бъдещ княз да гарантират доминираща роля на Русия в целия политически живот.[18] В този смисъл фигурата на Княз Фердинанд се оказва натоварена със задачата да извоюва не само признаване от европейските сили, но и да бъде гарант за запазване независимостта в условия на външна и вътрешно-политическа опозиция. Поради това въпросът с “българската криза”, засяга и периода след 1886-1887 г.[19] С избора на български княз приеман далеч не еднозначно, кризата навлиза в нова степен на развитие, в която проблемът с руско-българските отношения и личността на българския монарх  генерират напрежение до смъртта на Александър ІІІ през 1894 г. В условията на организиран вътрешен отпор с активното участие на Синода (инспириран и финансиран от Русия), нормализирането на положението и неутрализирането на опитите за нов преврат не се осъществяват само с акта на избора на Княз.[20] Откритото непризнаване на държавния глава очертава рамките на политическа и държавническа зрялост от страна духовенството[21]. Антидържавните демонстрации стават причина то да бъде третирано от правителството по същия начин като политическите опозиционни действия[22], за да се стигне до отнемане правомощията на митрополит Климент като наместник на екзарха[23], както и разпускането на Св. Синод по-късно на 30 дек. 1888 г.

Не по-малко драстичен е и случаят с Константин Врачански. Участието му в противоконституционната борба на Св. Синод срещу решението на ВНС за избора на  българския държавен глава продължава в духа на действията му против Княз Александър Батенберг и дават чест повод за злостни вестникарски коментари. Политическите му пристрастия го хвърлят в постоянни вражди с различни среди, институции и личности. Още преди Освобождението той влиза в открит конфликт с първенците от своята епархия, та дори не смее да се установи в седалището си Враца. Замесва се в скандалната кампания на духовенството срещу Княз Батенберг,[24] в острите партийно-политически борби между либералите и консерваторите в епархията, в демонстрациите подкрепящи атентата срещу Царя-Освободител, предизвикали установяването на режима на пълномощията на 27 апр. 1881 г.; свързва името си с антиправителствени брожения и открити бунтове сред населението, окървавените избори от 1884 г., предизвикването на честа смяна на административните власти, провокирането на партизански настроения сред енориашите.[25] В този дух особено значение придобива фактът, че Врачанска и Белослатинска околия са бойкотирали изборите за ІІІ ВНС. Непризнаването на княза от страна на русофилите компроментира както самото русофилство, така и привържениците му и в същото време държи Врачански окръг в неизгодна за него изолация. За неутрализиране антидържавните прояви на русофилските кръгове, проправителствените сили с организираното посрещане на Княза при пристигането му в Оряхово, изпращането поздравителни адреси и телеграми, опитват да покажат,[26] че населението се дистанцира от тях. Първият жест за приобщаване на размирния край прави Князът, като кани на прием народните представители от врачанска околия, заедно с още 4 окръзи на 30 ноемв. 1887 г. “ Препоръчвам ви господа, братско единство, взаимна любов и съгласие. Към това ако се стремите и ако се ръководите от тези чувства, за които не се съмнявам, вий желаете величието, щастието и напредъка на България”.[27]  Чуждестранните дипломати съобщават в донесенията си, че Князът полага големи усилия да бъде в добри отношения с православната църква, като се стреми да не парадира със своето вероизповедание.[28] Точно обратното твърдят обаче синодалните архиереи.[29]Откритият призив на Княза не променя отношението на митрополита към него, а на 14 февр. 1888 г. отказва да отслужи молебен за българския държавен глава. Кое предизвиква това демонстративно конфронтиране с Княза и правителството в началото на 1988 г.?[30] В ТДА-Враца се съхранява преписка на митрополита от 5 авг. 1887 г. с духовниците от епархията относно указване начина за споменаване на Княза в богослуженията, както и подробни “Указания как да се споменува при разните свещенодействия името на НВ Княза” от същата дата.[31] Те са в разрез с действията му от началото на 1888 г. и дават основание да се потърси външен подтик за тях. Данни за такъв външен подтик се откриват във възникналия конфликт между правителството на С. Стамболов със Св. Синод и особено с владиката Климент в началото на 1888 г. по повод споменаването името на руския цар в богослуженията. Той възниква след абдикацията на Княз Александър, когато името му престава да се споменава, а все още няма избран нов български Княз с който да бъде заместен. Същевременно поради липсата на български богослужебни книги масово се употребяват руски, издавани през различни векове, в които фигурира руския царски дом. В периода на  безкняжието някои духовници преставайки да споменават бившия български Княз започват да четат благословиите за руския цар, отпечатани в църковните руски книги[32]. Министерският съвет в свое заседание разглежда този проблем, изострен поради скъсването на отношенията на царското правителство с България. В атмосферата на ожесточена борба предприета от Руския император срещу правото за самоопределение на българската държава, споменаването му от духовниците става по-вече от неуместно и придобива характер на откровена провокация срещу новия държавен глава. Стамболов се обръща към екзарх Йосиф на 28 ян. 1888 г. с предложение да се отпечатат български църковни книги, които да заменят остарелите руски издания, като в тях се впишат и съответните официални формули за споменаване на българския Княз. Екзархът отказва да приеме предложението, но Министерството на изповеданията с окръжно 729 от 5 февр. 1888 г. нарежда на всички митрополити да се споменава в богослуженията Българския Княз и да се прекрати остарялата практика за споменаване чужди владетели, което освен че е неканонично, но поставя под въпрос независимостта на държавния престол и короната.[33] В отговора си на окръжното митрополит Климент предизвикателно настоява, че българската църква е длъжна да почита руския цар като единствен гарант на държавността. При това не само Царя-Освободител, но и всеки следващ руски цар “като покровител на България, на нейната независимост, свобода и за укрепяване на самият държавен престол и корона”.[34] Това писмо навежда на мисълта, че митрополит Климент инициира действия за непризнаване на Княза и така предизвиква демонстрацията на митрополит Константин на 14 февр. 1888 г., няколко дни след възникналото противоречие с правителството. Конфликтът се задълбочава на сесията на Св. Синод свикана през дек. 1888 г. Сами включени в нарушение на условията за членство, Константин и Климент поставят под въпрос легитимността на Княз Фердинанд, отказват да нанесат официална визита на правителството и държавния глава, отстраняват софийският митрополит Кирил, който се ползва с доверието на Стамболов. Ескалацията на конфликта продължава когато правителството получава сведения, че се изготвя синодално окръжно за забрана споменаването на Княза и самия митрополит Константин още на Коледната служба в катедралната църква в София не споменава името му и забранява това и на останалите свещеници[35]. Окончателният разрив с правителството настъпва, когато синодалните старци са уличени в замисъл да го анатемосат по време на тържествената литургия на 1 ян. 1889 г. в катедралната църква в София, което да послужи като знак за бунт.[36] Стамболов предприема крути мерки за предотвратяване на замисления заговор срещу държавния глава като обявява нелигитимността на Светия синод, прекъсва отношенията с него и въдворява митрополитите в епархиите им.[37] С това той предотвратява изпълнението на заговора и отправя протестна телеграма до Екзарха. В нея разобличава противодържавното поведение на Св. Синод и заявява решимостта си да санкционира незаконните действия на архиереите и всяка тяхна намеса в политически акции насочени срещу правителството.[38] Двамата митрополити Константин и Климент обаче предприемат едновременни акции по изпълнение намерението си за анатемосване на Княза в своите епархии по време на службите на 1 ян. 1889 г. В резултат на тази публична противодържавна акция срещу Константин е заведено прокурорско разследване и съставен обвинителен акт, с който е признат за виновен за обида и клевета срещу държавния глава според чл. 9 от Закона за престъпните деяния против особата на Н.Ц.В. Княза, комбиниран с чл. 8 от същия закон.[39]  В същото време се засилва и организираната дейност на опозицията на д-р Радославов, който е уличен в споразумение с владиците. Арестувани са 50 видни противници на правителството, които пишат антиправителствен адрес до Екзарха. Подемането на този широкомащабен заговор се извършва на фона на недвусмислените действия на Русия за налагане на политиката си в съседните Сърбия и Румъния. Крал Милан е принуден да абдикира, съставени са русофилски кабинети в двете страни. Тези събития предизвикват опасения в българското правителство от една обща офанзива срещу България. Това налага предприемане на решителни мерки за парализиране на заговорниците по всички линии, в това число и срещу владиците, които открито бунтуват населението от църковните амвони.[40] Конфликтите при честването на официални празници в двете епархии разкриват настъпилите противоречия и смущения всред местното духовенство, поставено пред объркващи го нареждания от страна на духовното му началство и на държавните власти[41]. Тогавашната преса[42] е пълна с данни за партизански прояви на духовници, които стават притча во язицех. През цялата 1889 г. Константин Врачански и Климент Търновски чрез открити демонстрации срещу държавния глава и правителството в епархиите си подклаждат политическия разкол и дестабилизация, чиято кулминация става заговора на майор Паница за  убийството на Княза, разкрит на 19 ян. 1890 г.[43]Данни за развитието на конфликта между Константин Врачански и правителството се съдържат в непубликувано изложение на врачанския архиерей до екзарха в Цариград от 7 апр. 1890 г.[44] В него се описват и факти за настъпилото разделение и смут сред населението и местните власти, организиране на събрания срещу него с цел да бъде освободен от катедрата, за да се нормализира обстановката в окръга. Добитите “от сигурен източник сведения” за мерките предприети от правителствените сили в тази насока говорят, че дестабилизирането придобива размери, при които единствен изход властите виждат в отстраняването на митрополита.[45] Действията на Климент Търновски и Константин Врачански започнали в началото на 1889 г. [46] продължават чак до откриване на делото срещу заговорниците на кап. Паница, поради което правителството предприема известното въдворяване на Търновския архиерей и разследването срещу него. Непубликувана преписка на  митрополит Климент с изложенията му до Екзарха по разследването на правителството срещу него през 1889 г., и разпращана след това от Екзарха до врачанския владика говори за съгласуваност и одобрение на действията им от него.[47] Тези данни обясняват предприетите крайни действия на правителството срещу владиците. Делото срещу врачанския архиерей обаче е потулено от приятелите му в съда и се разминава с домашен арест за разлика от търновския митрополит срещу който е предприето ефективно съдебно преследване. Разследването срещу заговора на кап. Паница както и решителните действия на правителството срещу противодържавните действия във всички среди принуждават Йосиф І да се разграничи от по-нататъшни действия на архиереите в страната към представителите на държавните власти. Интерес представлява в този смисъл негово писмо адресирано до Кирил Видински чието съдържание е “молба да не се противопоставя на властите по повод съществуващия ред в Княжеството”. То указва на входящо писмо “ от 7 априлий под № 272, с което ни се явявате, че властта, чрез своите партизани приготовлявала прошения, с които да иска от нас отстранението Ви от епархията и заместваньето Ви с друг”. Това писмо едновременно дава и отговори и поставя въпросителни по изследвания проблем.[48] Споменаването на датата 18 май – първоначално обсъждана за откриването на паметника – открит обаче на 21 май [49], заедно с цитатите от писмото на митрополита и наставленията му към него, в дух “ да бъдете във всичко коректни с правителството, но и да загладите всичко, което е било и е в противност на коректността и лоялността с властите”,  позволяват да се абстрахираме от явната грешка в адресата и да приемем, че това е препис от отговор до Константин, което е необходимо, за да се разкрие явната промяна в позицията на Йосиф І за отношението му към правителството.[50] В ТДА-Враца се съхранява и прокурорска преписка срещу него от 2 май 1890 г. по обвинение в речи срещу правителството на 22 и 23 апр. с. г. в с. Тишевица. На прокурорското запитване, Митрополитът адресира едно коренно различно по характер писмо в сравнение с преписката по делото за обида на княза, в която дръзко отказва да дава обяснения на властите.[51] Тонът му е променен, но едва ли и отношението към властите. Факт е, че той не присъства на откриването на паметника на Христо Ботев[52]. В началото на май започват заседанията на Военния съд по делото срещу заговора на Паница, а на 17 май 1890 г. е произнесена присъдата. По сведения на германския консул, екзекуцията на Паница постигнала очаквания ефект за нормализиране политическата обстановка и преодоляване противодействието на владиците.[53]Прекратяването на домашният арест[54] на Константин Врачански вероятно има пряка връзка със свикването на сесията на Св. Синод в Русе, иницирана от Ст. Стамболов със съдействието на митрополит Григорий[55] с цел да се възстановят отношенията с духовните власти. На тази сесия по-късно се постига изработване на необходимата формула за споменаване името на Княза в богослуженията и преодоляване на конфликта.

 В обстановката на разкол и раздори, в каквато врачани реализират инициативата си за построяване първия Ботев паметник във Враца през 1890 г., общината и Постоянната комисия при окръжното управление с подкрепа на жителите предприемат сериозна подготовка, за да организират едно бляскаво тържество. От цялото княжество се стичат депутации на 21 май, а населението е въодушевено от големия случай “откриванието на памятника на българския юнак Христо Ботев и първото идвание на българский княз във Вратца”. На тържеството пристигат и свещеници от Белослатинска и Оряховска околии[56]. В светлината на тенденциозното поведение на митрополита към Княза, което неглижира в определен смисъл и положението на окръга пред държавния глава и на духовенството в частност, интерес представлява ответната реакция, доколкото тя разкрива как кореспондира положението му на български държавен глава със способността и желанието му да влезе в ролята на олицетворение на българската нация. Това свое декларативно желание той изявява пред регентите още при заемането на престола: ” не искам да има бариера между чужденеца-владетел и народа”[57]. Такъв несъмнено определящ, знаков пример е отношението на Княза към поканата да участва заедно с министър-председателя Стефан Стамболов в тържествата – нещо, в чиято възможност и целесъобразност окръжния управител и правителствените сили хранят съмнения.[58]  Сведенията на Д. Йоцов разкриват, че въпросът за присъствието на Княза във Враца при взелото невъзможни до нетърпимост размери противопоставяне на Врачанския митрополит и разцепление сред духовенството срещу него е злободневния въпрос на деня. Всевъзможните тълкования, заговори, инсинуации и спекулации са описани и в изложението на митрополита.

От тази гледна точка посещението на Княза във Враца отговаря в най-голяма степен на висотата на положението което заема като български държавен глава. Като пренебрегва несъмнено личното си отношение в случая, той демонстрира достатъчно държавническа решимост да уважи историческия момент – откриване на първия паметник на един революционер, в качеството му на национален идеал на българите и да изпълнява ролята на олицетворение на нацията, която се изисква от държавния глава по Конституция.

Интерес представлява мястото на тази проява от страна на Княза редом с други знакови постъпки от негова страна в тази посока, които разкриват отношението му към неговата роля като български държавен глава – олицетворение на националните идеали. Такъв знаков характер има още самото му пристигане на 30/11 авг. 1887 г., когато той преминава от Видин, по Дунава до Русе и В. Търново, където полага клетва пред Конституцията, а от там предприема обиколка през Южна България до Пловдив.[59] С тази демонстрация за необратимостта на Съединението, Князът показва пълното си ангажиране с българските национални идеали и каузи още с встъпването си на престола. След пристигането си в София, той посещава Сливница и Драгоман, където се покланя на падналите в боевете и произнася речи за значимостта на тези събития[60], а на 7 ноемв. 1887 г., още в първата годишнина след поемането на българския престол участва в тържествено честване на победата в Сръбско-българската война като народен празник, ознаменувал победата на целия народ за свободата, независимостта и целостта на Отечеството. Честванията на Сливнишката епопея на 7 ноември и деня на победата на 15 ноември стават първите големи национални празници, чиято традиция последователно се налага от Княза, а по-късно прераства в ден за честване падналите за Отечеството.[61] В началото на 1888 г. той предприема пътуване из страната и посещава старите исторически паметници, църкви и гарнизони, по повод на което адресира специално обръщение към Стамболов[62]. В този дух през целия период до 1908 г., когато той обявява независимостта на България, виждаме Княза при откриването на всички паметници посветени на национални герои или исторически събития, където произнася подходящи слова. На 22 окт. 1895 г. открива паметника  на “народния труженик” В. Левски в София, а на 15 май 1903 г. полага основния камък за паметника му в Карлово. През 1900 г. приема да стане върховен представител на Комитета “Цар-Освободител Александър ІІ“, чийто основен камък полага на 23 апр. 1902 г.; а на 20 апр. 1900 г. полага основния камък на паметника на Априлското въстание в Оборище[63].

На този етап когато все още налагането на Княжеската институция е в ръцете на самия Княз и правителството начело с неговия пръв министър, се налага впечатлението като че ли те единствени тогава осъзнават и носят отговорността на момента, от който зависи независимостта на страната.[64] За това допринасят и документите, разкриващи противодържавните прояви на врачанския митрополит и висшето духовенство през изследвания период. Реализирането на очакванията към него като фактор за изход от кризата Князът може да осъществи, само ако се превърне в реален фактор на вътрешно-политическата стабилност. За целта в голяма степен  придобива значение и способността му да се идентифицира с българските национални идеали като български държавен глава. Поради това присъствието му на тържествата при откриването на паметника на Христо Ботев във Враца при тогавашните специфични обстоятелства придобива знаков характер. В този смисъл отношението към българските национални герои може да се разглежда като един съществен аспект от процеса по налагането на Княза на българския престол и утвърждаването на Княжеската институция. Това е важна предпоставка и показател за провеждането на самостоятелна политика, насочена към запазване на българската независимост след избухването на “българската криза”, която да докаже на Великите сили, че България е независима държава, развиваща се по пътя на своето вътрешно самоопределение и национални идеали. За резултатността от провеждането на тази политика след години свидетелства изказването на лорд Солсбъри, един от авторите на разделението на българския народ в две държави: “ Тогава ние мислихме, че сте руси и че Русия чрез вас ще се простре до стените на Одрин, вследствие на което се трудихме, колкото можахме, да я задържим. Ние не знаехме вашия народен гений и неудържим стремеж за самостоятелен политически живот.”[65]

Така представеният проблем е интересен и с очевидния парадокс за разликата в отношението на Княза-чужденец и на митрополита-участник в национално-освободителните борби към Ботев.[66] Логично налагащият се паралел помежду им по отношение на българските национални идеали и техните герои не говори в полза на врачанския архиерей, а снизходителното отношение[67] към политическите прояви на отделни личности, насочени срещу устоите на държавността през целия разглеждан период има отношение към един друг исторически проблем. Това е проблемът за необходимостта при оценката на историческите личности  да се отчита преди всичко ролята им в посока развитие или задържане на историческите процеси.[68] Тази необходимост в еднаква степен важи и за личности от ранга на митрополитите и екзарха, които реално са повлиявали обществените процеси в определена посока, предмет на настоящето изложение. Именно с оглед въпроса за адекватното поведение на такива личности към реалните исторически процеси в обществено-политическото развитие става явно, че в приблизително еднаква степен и действията на Българският Княз и на Св. Синод в посочените събития очакват адекватната си оценка от българската историография. Привлечените архивни документи в определена степен разкриват необходимостта и същевременно допринасят за изясняване на тази оценка при изследванията по въпроса.

[1] Д. Маринов описва седалището на българския Екзарх в Цариград като средище на руската конспирация срещу Регентството, ръководено от руския посланик Нелидов от където се организират въоръжените нападения в България след детронацията на Александър І; като инициатор на мазхара до султана през 1886 г. за окупиране на Източна Румелия. През май 1887 г. Митрополит Климент се оказва замесен в заговора на В. Радославов и кап. Николаев за сваляне на Регенстството, поради което е поискано отстраняването му от длъжността, и се ускорява избора на княз. В: Ст. Стамболов и новейшата ни история. С., 1909, с. 404-405; с. 489-490

[2] Тържественото посрещане и полагането на клетвата от Фердинанд в Търново е извършено от бившия екзарх Антим І. “ защото българския екзарх и владиците ни – т.е. нашата национална българска църква в това време плаваше, возеше се в руско море, на руски кораб” В: Маринов, Д. Цит. съч., с. 502, 504

[3] Едва на есенната сесия на Св. Синод през окт. 1890 г. се постига въвеждане на правило и единна формула за споменаване на гражданските власти в богослуженията.

[4] Грънчаров, С. Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894, С., 1984, с. 125

[5] Тук изпъква проблемът с отношението на духовенството към държавните органи и институции още при Княз Александър І, както и ролята на Св. Синод  в “българската криза” 1883-1894 г., който изисква задълбочено историческо проучване и оценка. В тези събития Митрополит Константин се оказва тясно замесен.

[6] Първият му конфликт с правителството и княза е провокиран от Д. Цанков още 1880 г. по повод изготвения от него “Правилник за управление на българската църква”, отхвърлен от екзарха, архиереите и от руските дипломатически представители. Тодорова, Цв. Българският въпрос през 1879 г. и началото на 80-те години.  В: Българската държава през вековете, т. 2. Доклади от І междунар. Конгрес по българистика. С, 1981 г.,с. 93

[7] Литературен архив т. 5, Из архива на Васил Друмев – Климент Търновски. С., 1973. Изд. на БАН, с. 219-221; вж. и бел. 1

[8] Първостепенни източници на сведения за събитията са съчиненията на Р. Фон Мах, А. Биман, С. Радев, Д. Маринов – преки участници и свидетели на епохата на Регентството и “българската криза”.

[9] “В пълно съзнание на своя дълг, ние незабавно ще пристъпим към избора на Българския държавен глава, за да избавим час по-скоро нашето скъпо Отечество от грозната криза, в която  то се намира хвърлено…”  в: Алманах на българската конституция, Пв., 1911, с. 659

[10] Пред ВНС на 29 окт. 1886 г. м-р К. Стоилов и Хр. Духовников описват военните действия на Русия, които  застрашават пряко съществуванието на България. Пак там, с. 622-623

[11] Доклад  на депутацията пред европейските дворове, пак там с. 609-626

[12] “Толкова млад и вече екс-крал”- (Цитатът е от Грънчаров, Ст. Политическите сили…с. 98) шегуват се в Европа, опознали вече достатъчно  българските политически нрави, за да не смятат, че и новият Княз ще успее да наложи институцията на държавния глава над котерийните парламентарни борби.

[13] “Настанаха страшни събития, в които младото Княжество можеше да намери своята гибел. Безразсъдно водените политически борби докараха престъплението на нощта срещу 9 август, което хвърли България в анархия…Отечеството се намираше на прага на пропастта и неговото спасение изискваше да се положи край на това революционно положение с установение на законни и общепризнати власти. Овдовелият български престол требваше да бъде зает от нов Княз…Неопитността от една страна, партизанската злоба от друга, беха помрачили известни умове, които не разбираха, че се изтощават в неблагодарна борба против независимостта на своето Отечество. Никога монарх не се е намирал пред по-мъчно предначинание и при по-неблагоприятни условия.” Доклад до НЦВ българският княз Фердинанд І от МС, С., 1907 г., с. V-VІІ

[14] Лалков, М. Императорски блян, царска корона. В: Български държавници 1878-1918 т.І, с. 115

[15] Тодорова, Цв. Цит. съч. с. 81

[16] “Княз Александър І още с пристигането си в България се сблъсква с най-уродливите форми на борбата за власт, известна като “партизанщина”, която блокира нормалното отношение между трите конституционно определени институции на държавната машина – Княз-правителство-парламент и в крайна сметка обуславя и разрива между тях, довел до детронация и гражданска война.” Пак там

[17] Почти не може да се открие изследване, което да засяга личността и политиката на първият български цар след Освобождението, в което коментарите да са извън това русло.

[18] Грънчаров, С. България на прага на 20 –то столетие, С. 1986, с. 39

[19] Грънчаров, С. Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894, С., 1984, с. 109

[20] Сред дестабилизиращите фактори освен легалната опозиция на Радославов са и политици като П. Каравелов и Др. Цанков, офицерите-емигранти и  Русия, която поема открит курс за отстраняване на новия княз с всички средства, вкл. и военна намеса. Нейно оръдие стават Екзарха и Св. Синод.

[21] Св. Синод отказва да посрещне новия княз, Климент Търновски се вкл. в опитите за провал на изборите за V ОНС В: Маринов, Д. Цит. съч. С. 489, 518, 522

[22] “За жалост църквата изневери на своя вековен дълг…застана на страната на Русия и нейните домогвания” В: Маринов, Д. Цит. съч. С. 539

[23] Този акт е рецидив на събитията от 1886 г., когато правителството изисква Екзарха да отстрани като свой наместник  и  Варненско-Преславския митрополит Симеон като съучастник на детронаторите.

[24] Страшимиров, А. Диктаторът.С., 1993, с. 184 :” Народът ни не е черковнически; политическият авторитет на българския клир е никакъв особено след парламентарните борби в първите законодателни събрания”

[25] Местният печат и официалните издания от това време като в. “Свобода” изобилстват с данни за партизанските скандали от Врачански окръг и участието на митрополита в тях; данните в периодичния печат описани в: Райкински, И. Врачанският край от Освобождението до прага на ХХ век. Вр., 2002

[26] ДВ, бр. 86, 3 авг. 1887 г.; Йоцов, Д. Културно политическо развитие на Враца., С., 1937 г., с. 373

[27] 20 години от царуването на НЦВ Фердинанд І. Речи, прокламации и рескрипти. С., 1907 г., с. 25

[28] Йовков, И. Кобургът. С., 1978 г., с. 53

[29] Христов, Хр. Врачанската епархия (исторически обзор). В: Богослужебно последование и житие на св. Софроний Врачански с исторически очерци за неговата (Врачанска) епархия и за Черепишкия манастир. Юбилеен сборник…С., 1983, с. 72-74

[30] НБКМ БИА, ф. 63, оп. 1, а.е. 99, л. 39-45

[31] ТДА – Враца, ф. 381к, оп. 1, а.е. 51, л. 4 -7

[32] В употреба са стари книги от 18 и 19 в., с покойни вече руски царе и царици, чието споменаване става куриоз.

[33] Маринов, Д. Цит. съч. С. 540, 541

[34] Писмото е публикувано в: Из архива на В. Друмев-Климент Търновски.С., 1973, Изд. На БАН, с. 227-229

[35] Маринов, Д. Цит. съч. с. 563, 568; Биман, А. Стамболов. С., 1896 г., с. 134

[36] Биман, А. Цит. съч. С., 1896 г., с. 136

[37] Маринов, Д. цит. съч, с. 568-570 “ това е онуй интерниране…, което вдигна в свое време такъв голям шум”

[38] Руският двор планира Св. Синод да повдигне нов преврат. Страшимиров, А. Диктаторът. С. 1993, с. 184-185.

[39] Окръжният съд във Враца с решение от 27 септ. 1889 г. № 330 дава ход на делото. За размера на разложението в институциите говори не само, че митрополитът отказва да приеме акта, но и съдебните власти и прокурорът Й. Соколов поради приятелските си отношения с него потулват делото чак до амнистиите 1894 г.. ТДА-Враца, ф. 64 к, оп.1, а.е. 302, с. 1-34

[40] Панайотов, Ив. Цит. съч. 139-144

[41] Архив на Стамболов, т. 3, с. 254-255, с. 348; Маринов, Д. Цит. съч. С. 576;

[42] Вж. бел. 25

[43] История на България, т. 7, С., 1991, с. 265; Панайотов, Ив. Русия, великите сили и бълг. въпрос. С. 1941. с. 144; Маринов, Д. Цит. съч. с. 589; Биман, А. Цит. съч. с. 134

[44] ТДА-Враца, ф. 64к, оп. 1, а.е. 332, с. 50-52

[45] Архив на Стамболов, т. 3, л. 254-255

[46] ТДА-Враца, ф. 381к, оп. 1, а.е. 81, л. 1-8

[47] ТДА – Враца, ф. 381к, оп. 1, а.е. 63а, л. 1-30. Изложенията на Климент относно известните събития за проповедта му в Свищов на петдесетница 1889 г. са пространни и витиевати, но същевременно достатъчно заобиколни и уклончиви за да не разкриват същността на възникналия проблем. Като се има предвид, че и съпругата на Стамболов е от Свищов явно е имало доста свидетели на скандалната проповед, за което говори и А. Страшимиров :”Старият съдия Каракашев…е присъствувал и твърди, че словото било тъй недвусмислено, щото могло е да бъде инкриминирано дори в нормални за държавата времена.” В: цит. съч., с. 182-183

[48] Писмото е от 4 май 1890 г., публикувано в т. 3 от личния архив на Ст. Стамболов, изд. 1997 г. от БАН. Ако се абстрахираме от адресата – видински Кирил, а го свържем с врачански Константин, то писмото ще се окаже отговор тъкмо на цитираното писмо № 272 от 7-ий априлий 1890 г., гр. Вратца, отправено до негово Блаженство Екзарха Българского Господина Йосифа в Цариград от Вратчанский Константин. Същите призиви от екзарха “ да пазя лойалност и коректност” към правителството се цитират от самия Константин и в друго свое обръщение от 24 юли 1889 г.  И разкриват тенденция в съдържанието на преписките помежду им.

[49] Изложението разкрива информацията му по възникналия казус с организиране посрещането на Княза във Враца при откриване паметника на Хр. Ботев във Враца. Сведенията узнал от помощника на кмета, “ … и щото след надлежна демонстрация от страна на правителството да ме изгонят полицейским образом из градът, така щото по никой начин да не се намирам тук за 18-ий май”.

[50] “Отговора който ние даваме, е бил всякога, че правителството не може да се остави да се не почита и не припознава княза от самите сановници на държавата. Нямаме ни най-малко съмнение, че В.В. Преосвещенство не спущате из предвид, че всяко правителство не може да търпи в случай, че един сановник, облечен в своята официалност, си позволява да действува против княза и съществуващия порядък. Това е нещо естествено…затова нашето мнение е било и е, да бъдете коректни с властите, да избягвате предизвикванията и да изнамерите средства за нормални сношения с правителството”.

[51] Писмото му от 14 май съдържа изчерпателно изложение на случая, благодарности към прокурора за отправеното му запитване и молба за оневиняването си по делото, което окачествява като клевета, която цели да препятства на свободното му движение из епархията, което заплашвало с бунтове сред населението и основната според него цел била поставянето му под домашен арест и отстраняването му от епархията.

[52] Йоцов, Д. Културно-политическа история на Враца, Вр., 2000, с. 383. Съвременниците тънат в догадки за възможното местоположение на владиката. Във всеки случай версия за присъствието му на сесия на Св. Синод в Русе  не е известна на тогавашните врачани, според описаното от Д. Йоцов. На 18 май 1890 г. вместо молебен за тезоименния ден Княза, свещениците отслужили панахида за четниците в: ТДА-Враца,ф. 381к, оп.1, а.е. 81, л. 5

[53] Биман, А. Цит. съч., с. 147; Панайотов, И. Цит. съч., с. 150

[54] Страшимиров, А. Диктаторът. С., 1993, с. 183.

[55] Маринов, Д. Цит. съч., с. 578; Биман, А. Цит. съч., с. 137; Страшимиров, А. Цит. съч. с. 182

[56] вж. бел. 51

[57] И. Йовков говори за дадено от Княза обещание за увековечаване паметта на Ботев, още при посрещането му на Козлодуйския бряг през 1887 г., чийто подвиг бил позабравен в свободна България.Цит. съч., с. 16

[58] Личен архив на Ст. Стамболов, т. 3, с. 74

[59] Грънчаров, С. Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894, С., 1984, с. 110

[60] Йовков, И. Цит. съч. с. 43

[61] Речите в: 20 г. от царуването на НЦВ…с. 20, 21, 45, 50, 51, 273. В определен смисъл детронаторите поставят на карта и делото на Съединението, поради което дейността на регентите за преодоляване на “българската криза” и избиране на български държавен глава всъщност придобива измерение съизмеримо с неговото утвърждаване.

[62] Пак там, с. 30-34

[63] Пак там, с. 182, 281, 321, 325, 390, 394, 432.

[64] Вж. цит. съч. на А. Биман, Д. Маринов, А. Страшимиров, Р. Фон Мах, заседанията на ВНС, Доклада за 20 год. от възцаряването на Княза и др.

[65] Алманах на Българската конституция, Пловдив, 1911 г., с. 8

[66] Митрополит Климент например, а и Екзархът не подкрепят Руско-турската война и този факт също не е намерил адекватната си оценка в историографията.

[67] Такова отношение демонстрират Ст. Грънчаров, в цит. съч., с. 124-125; Хр. Христов в цит. съч. С. 70-74

[68] Поставен от  М. Лалков при разглеждане въпроса за историографската оценка на Цар Фердинанд І В: Някои оценки за Фердинанд в германската и австрийска историческа българистика», с. 458, публ. В: Докладите от ІІ международен конгрес по българистика. т. 8, С., 1988 г.

Автор: ВЕСЕЛА ПЕЛОВА – гл. експерт в Териториален държавен архив – гр. Враца

Светлина излиза от черна дупка

light coming out of the black hole

Не е нужно да разбирате много от наука, за да знаете, че черните дупки обикновено „всмукват“ доближилите я космически обекти, но не ги връщат обратно в пространството. Но НАСА забеляза нещо наистина странно около свръх масивната черна дупка Маркариян 335.

Два от космическите телескопи на НАСА, включително The Nuclear Spectroscopic Telescope Array (NuSTAR), като по чудо е заснел как короната на една масивна черна дупка сякаш се „изстрелва“ далеч от нея. Тогава се отделил и огромен импулс от рентгенова енергия. Какво точно се е случило? Това се опитват да разберат учените сега.

За първи път имаме възможността да наблюдаваме как черна дупка може да генерира енергия, казва Дан Уилкинс от Университетът Сайнт Мери. Според него заснетите изображения ще са от голяма полза при изучаването на свръх масивните черни дупки и техните възможности да влияят на Вселената.

Изследователката Фиона Харисън, анализираща заснетите от NuSTAR обекти, отбелязва, че природата на енергийния източник е мистериозна, но добавя, че възможността да бъде записано това събитие дава нови данни за размера и структурата на черните дупки и внася яснота по въпроса за тяхното функциониране. За щастие тази черна дупка е на 324 милиона светлинни години.
Така че, независимо от странните процеси, които се извършват от нея, те не би трябвало да окажат влияние върху нашата вселена.

Източник: http://www.blastr.com/

Автор: Михаела Огнянова
Източник: nauka.bg

Гаснеща звезда унищожава своята планета

galaxy_18

Учени от Харвард – Смитсониянския център по астрофизика под ръководството на Ендрю Ванбербург с помощта на данни от космическия телескоп Kepler, разказват за това как се държи звезда, подобна на нашето Слънце, на своите по-късни етапи от развитие. Звездата умира и разрушава собствената си планетна система.

Става въпрос за бяло джудже под наименованието WD 1145+017 от съзвездието Дева, разположено на 571 светлинни години от нас. Телескопът маркирал периодично затъмнение на звездата, което астрофизиците обяснили с наличието на космическо тяло, кръжащо в нейната орбита. Анализът показал, че това е разпадаща се планета от тази система и сега тя преминава буквално над самата повърхност на своята изстиваща звезда, като постепенно се приближава към нея. Периода на нейната обиколка е около 4,5 часа, а разстоянието до звездата 840 000 км. Остатъците от планетата ще се изпаряват постепенно още около 1 милион години, докато накрая остане тънък слой метален прах по повърхността на бялото джудже.

„Звездата на смъртта”, както са я нарекли учените, постепенно ще разруши всички планети около себе си. Този процес е стартирал в момента, в който звездата е преминала от стадий на червен гигант в стадий на бяло джудже – настъпила е дестабилизация на орбитата на всички планети и небесни тела от тази звездна система. Планетите попаднали под въздействието на силната гравитация на звездата се разпадат на части и сега звездата ги „дояжда”. Тази съдба очаква в бъдеще и нашето Слънце и всички планети от Слънчевата система.

Източник: scientificrussia.ru

Автор: Анжела Георгиева
Източник: nauka.bg

Аналитичен библиографски указател

 

Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново 1962 – 2005
Аналитичен библиографски указател
Велико Търново 2006

Автор: Теодор Иванов

Съдържание:
Обяснителни бележки ……………………………………….!

І. Археология …………………………………………!
1. Бутово
2. Велико Търново – град
3. Велико Търново – област
5. Дискодуратера
6. Долна Мизия
7. Момина крепост
8. Никополис ад Иструм
9. Нове
10. Орловец
11. Самоводене
12. Трапезица
13. Хотница
14. Царевец
15. Янтра (река)
16. Обекти и селища от други региони

ІІ. Архитектура ……………………………………………… !

ІІІ. Етнография. Фолклористика ………………………….. !
1. Общи въпроси
2. Занаяти
3. Обичаи
4. Облекло
5. Фолклористика

ІV. Изкуство ……………………………………………………………!

V. История ………………………………………………………………….!
1. История до 1878 г.
2. 1879 – 1944 г.
3. История след 1944 г.

VІ. Краезнание …………………………………………………!

VІІ. Музеезнание. Музейно дело …………………………………………!
1. Теория
2. Музейно дело
а. История ……48
б. Книгообмен на Регионален исторически музей –
Велико Търново
в. Музейни работници
г. Нови технологии
д. Отчет за дейността на РИМ – В. Търново
е. Реставрационна и консервационна дейност
ж. Хроника на дейността на РИМ – В. Търново

VІІІ. Нумизматика ………………………………………………………!

ХІХ. Отзиви. Рецензии …………………………………………………….!

Х. Религия. Религиозни храмове …………………………………………. ..!
1. Археология
2. Архитектура
3. Духовници
4. История
5. Изкуство

ХІ. Сфрагистика …………………………………………………… !

ХІІ. Хералдика ………………………………………………………!

ХІІІ. Читалища. Читалищно дело ………………………………………….. !

Именен показалец ……………………………………………………………!

Географски показалец ………………………………………………………!

Хронологичен показалец ……………………………………………………….!

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Българските земи са необятен източник на следи от материалната и духовната култура на различни племена и народи, които са ги населявали.
Един от най-богатите в това отношение региони е великотърновският. В него са запазени множество културни паметници и това дава възможност за разностранни проучвания на различните периоди от развитието на българското общество.
Водещо място в тези изследвания заема Регионален исторически музей – Велико Търново, който през своята 135 – годишна история се е доказал като авторитетна институция с национално значение, в дейността по опознаване и оценка на историческия път, изминат от нашия народ.
Важен елемент от музейната работа е научноизследователската дейност, извършвана от висококвалифицирани специалисти с научни степени и звания, и като логичен отговор на научната продукция на музейните работници е създаването на издание, в което да бъдат публикувани резултатите от техните изследвания.
През 1962 г. излиза от печат т. І на ”Известия на Окръжния музей – Велико Търново”.
Оформлението на сборника съответства на научния му профил , като всяка от дванадесетте публикации е придружена от цитиране под линия и резюме на немски език.
Изданието започва с уводна статия от Янка Николова, в която се анализира музейното дело в старата столица.
До 1972 г. излизат общо 5 тома на ”Известията”, съответно – т. ІІ през 1964 г., т. ІІІ през 1966 г., т. ІV през 1968 и т. V през 1972 г.
Тенденцията в оформлението на публикациите се запазва, а през 1968 г. името му и променено на ”Известия на Окръжния исторически музей – Велико Търново”.
Издаването на ”Известията” е прекратено за периода 1973 – 1990 г., като през това време, музейните специалисти публикуват в ”Годишник на музеите от Северна България”.
През 1991 г. излиза от печат т. VІ на вече наричащите се ”Известия на Исторически музей – Велико Търново”. Редакционната колегия е в следния състав : к. и. н. Кинка Панайотова, н. с. к. и. н. Васил Мутафов, н. с. к. и. н. Петко Мачковски, н. с. Невяна Бъчварова, н. с. Иван Църов и н. с. Павлина Владкова.
Публикациите са придружени с илюстрации, резюме на английски и библиографско цитиране в края на статията.
През 2001 година заглавието отново е променено и изданието вече носи името ”Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново”.
В първите томове публикациите са предимно по въпросите на историята и археологията, и само от служители на музея. В по-ново време на страниците на ”Известията” са поместени и материали по философия, нумизматика, хералдика, краезнание и др., чиито автори са не само от търновския музей, но и от университети и научни звена от Велико Търново и други български градове.
От 1991 г. на заглавната страница на ”Известията” започват да се поместват илюстрации, представящи различни предмети и сгради с историческо значение.
Графичната реконструкция на Средновековната крепост ”Ряховец” при Горна Оряховица, двуглав орел от каменния саркофаг на цар Иван Александър и моливдовул на Теодор І Ласкарис са част от тези народностни паметници.
За периода 1962 – 2005 г. от печат са излезли 20 тома в 18 книжни тела, в които са поместени 463 публикации.
Библиографският указател съдържа всички статии, поместени на страниците на ”Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново” през гореспоменатия период.
Материалите са подредени тематично – азбучно, като изключение е допуснато в глава ”Археология”, в която подреждането е направено по имената на изследваните обекти и селища, и в глава ”История”, където подреждането е хронологическо.
На публикации, който се отнасят до повече от една тематична рубрика са направени съответни препратки.
Библиографското описание е направено съгласно действащите в България стандарти за аналитично библиографско описание (БДС 17264 – 91) и съкращения (БДС 9736 – 82).
Методът на описанието е ”de visu”, като с оглед спецификата на описваните материали са взети следните методични решения : навсякъде е пропуснато заглавието на изданието, областта на авторската отговорност е налице само при публикации с повече от един автор.
На статиите, чието съдържание не е разкрито достатъчно, чрез заглавието, са направени кратки справочни анотации.
Към библиографията са съставени три показалеца.
Именният и географският показалец са подредени строго азбучно, а в хронологичния – публикациите са наредени по пореден том и година на излизане.
За съставяне на библиографския указател са използвани справочно – библиографският апарат и библиотечният фонд на РНБ ”П. Р. Славейков” – Велико Търново.
Указателят има за цел да кумулира, презентира и популяризира публикациите в изданието на историческия музей.
Предназначен е за историци, археолози, етнографи, краеведи, географи, както и за всички занимаващи се с научна и изследователска дейност.

І. АРХЕОЛОГИЯ

1. БУТОВО

1. СУЛТОВА, Соня. Глинени лампи тип ”Бутово”. // 6, 1991, с. 116 – 128.
Съд. каталог с модификации на гръцки лампи с U – фитилник и на ”Firma – lampen”.

2. СУЛТОВА, Соня. Теракотови статуетки на Афродита от керамич- ния център в Бутово (Долна Мизия). // 7, 1992, с. 153 – 157.
Три статуетки и една глава на статуетка.

2. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – град

3. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Епиграфският материал от Търнов. // 9, 1994, с. 147 – 165.
Съд. каталог на надписи върху сграфито и обикновена керамика, тухли, каменни блокове и архитектурни детайли, накити и предмети от кост.

4. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Още за историята на археологическото дружество във Велико Търново. // 5, 1972, с. 5 – 19 : с ил.
Съд. ”Устав на Археологическото дружество в гр. Велико Търново, утвърден със заповед № 1350 от 7 юлий 1905 г.”

5. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Проучване на средновековни обекти във Велико Търново и региона (История, резултати, проблеми). // 8, 1993, с. 109 – 120.

6. АНГЕЛОВ, Никола и др. Крепостни стени и крепостни съоръжения в Средновековната българска столица Търново / Никола Ангелов, Янка Николова. // 1, 1962, с. 57 – 72 : с ил.

7. АНГЕЛОВ, Никола. Средновековен некропол в Търново. // 1, 1962, с. 23 – 34 : с ил.
… намиращ се северозападно от гара Трапезица.

8. АНГЕЛОВ, Никола. Средновековният град Търново според изворите на XII – XIV в. и досегашните археологически разкопки. // 2, 1964, с. 1 – 17.
Съд. ”План на средновековния град Търнов”.

9. БЕЛИВАНОВА, Анастасия. Стъклени купи от фонда на Исторически музей – Велико Търново. // 13, 1998, с. 118 – 125 : с ил.

10. Вж № 454

11. НИКОЛОВА, Янка. Няколко документа за разкопките в Търново и Никополис ад Иструм през 1900 г. // 1, 1962, с. 35 – 55.
Съд. факсим. На ”Депеша на Фердинанд относно разкопките в Търново и Никополис ад Иструм”, ”Рапорт на околийския управител, с който се поставя въпросът за контрол на разкопките”, ”Телеграма на Министъра на народното просвещение, с която се съобщава за отказа на Жорж Сьор български учени да разглеждат разкопките”, ”Рапорт на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в който се съобщава за отказа на Жорж Сьор да го запознае с разкопките в Търново”, ”Рапорт на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в който се съобщава за метода на разкопките и откритите материали в Търново и Никополис ад Иструм”, ”Писмо на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в което дава сведения за понататъшния ход на разкопките …”, и ”Писмо на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в което е цитирана телеграма на Фердинанд”.

12. РОБОВ, Мирко. Производство на строителна керамика в Търново през втората половина на XII век. // 14, 1999, с. 151 – 162 : с ил.

13. СТАНЕВ, Петър. Технология, типология, генезис и синхронизация на керамиката от терасното неолитно селище Качица – Велико Търново. // 11, 1996, с. 41 – 86.
С табл.

14. ТОТЕВ, Константин и др. Еврейският некропол в столичния Търнов / Константин Тотев, Иван Чокоев. // 10, 1995, с. 109 – 115 : с ил.

15. ЧОКОЕВ, Иван и др. Към въпроса за поселищния живот през Тракийската епоха на територията на Велико Търново (по данни от разкопките на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” и некропола към нея през 1992 – 1995 г.) / Иван Чокоев, Милена Станчева. // 14, 1999, с. 50 – 77 : с ил.

1. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – област

16. АЛЕКСАНДРОВА, Сашка. Сребърен пръстен от село Крушето, Великотърновско. // 15 – 16, 2001, с. 152 – 157 : с ил.

17. БЪЧВАРОВ, Иван. Географска и типологична характеристика на разпространението на средновековния накит Прочелник. // 10, 1995, с. 101 – 108.
С табл.

18. ВАЧЕВ, Хитко. Социална функция на енорийския храм през XV – XVII в. // 11, 1996, с. 175 – 205.

19. ВЛАДКОВА, Павлина. Обработка на кост и рог II – VI век в днешните български земи. // 14, 1999, с. 88 – 97.

20. ВЛАДКОВА, Павлина. Проучване на римската и ранно- византийската култура във Великотърновския регион : Резултати и проблеми. // 7, 1992, с. 135 – 146.

21. Вж № 109

22. ДИНЧЕВ, Венцислав. Градището край село Дичин, Велико- търновско (Проучванията в сектор F през 1997 и 1998 г.). // 14, 1999, с. 98 – 114 : с ил.

23. ЖЕКОВА, Женя. Оловни капачета за опаковка на венециански териак от региона на Велико Търново. // 15 – 16, 2001, с. 158 – 161 : с ил.

24. ЖУГЛЕВ, Кирил Ис. Могилна гробна находка от с. Изгрев, В. Търновски окръг. // 3, 1966, с. 55 – 59 : с ил.
… открита през 1946 г.

25. ИЛЧЕВА, Вълка. [Резултати от проведено през 1976 г.] Археоло- гическо проучване на Ново село, Великотърновско. // 8, 1993, с. 91 – 96.

26. ОВЧАРОВ, Тодор. Селища от XV – XVIII век в Свищовска околия. // 20, 2005, с. 194 – 198.
Съд. карта на Алеково, Българско Сливово, Драгомирово, Козловец, Морава, Овча Могила, Ореш, Свищов, Царевец и Хаджидимитрово.

27. РОБОВ, Мирко. Каменен калъп за равнораменни кръстове. // 13, 1998, с. 126 – 132.

28. СЛАВЧЕВ, Петър. Стари селища и находки в землището на град Лясковец. // 5, 1972, с. 31 – 50 : с ил.

29. СТАНЕВ, Петър. Мястото на Великотърновския регион в нео- литната култура на Югоизточна Европа. // 20, 2005, с. 13 – 21.

30. СТАНЕВ, Петър Ив. Резултати и перспективи на праисторическите изследвания във Великотърновския регион. // 6, 1991, с. 99 – 107.

31. Вж № 115

32. СУЛТОВ, Богдан. Антични гробни находки от Великотърновски окръг. // 4, 1968, с. 41 – 55 : с ил.
… открити в Никополис ад Иструм, край Страхилово и Хаджидимитрово и между Самоводене и Хотница.

33. СУЛТОВ, Богдан. Една Villa Rustica край с. Присово, В. Търновски окръг. // 2, 1964, с. 49 – 64 : с ил.
… намираща се в местността ”Джахова могила”.

34. ЦЪРОВ, Иван. Бюст на император Комод от Павликени. // 6, 1991, с. 138 – 140.

35. ЦЪРОВ, Иван. Въоръжение от късножелязната епоха от региона на Велико Търново. // 9, 1994, с. 97 – 113 : с ил.
Съд. каталог на 29 предмети.

36. ЦЪРОВ, Иван. Един римски викус край село Камен. // 12, 1997, с. 124 – 135 : с ил.
Съд. каталог на находките.

37. ЦЪРОВ, Иван. Някой аспекти на култа към Тракийския конник в Regio Nicopolitana. // 14, 1999, с. 78 – 87 : с ил.

38. ЦЪРОВ, Иван. Римска гробница край Павликени. // 20, 2005, с. 106 – 116 : с ил.

4. ГОРНА ОРЯХОВИЦА

39. АЛЕКСИЕВ, Йордан и др. Средновековната крепост ”Ряховец” при Горна Оряховица / Йордан Алексиев, Хитко Вачев. // 7, 1992, с. 7 – 40.

40. ВЛАДКОВА, Павлина и др. Двуезичен надгробен паметник от римската епоха от Горна Оряховица / Павлина Владкова, Пепа Лунгарова. // 8, 1993, с. 97 – 103.
При разкопки проведени през 1979 г. е открита плоча с надписи на старогръцки и латински.

41. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни обекти (XII – XIV в.) в Горно-оряховската община. // 15 – 16, 2001, с. 162 – 173 : с ил.

5. ДИСКОДУРАТЕРА

42. СУЛТОВ, Богдан. Археологически проучвания в Дискодуратера от 1858 до 1961 година. // 3, 1966, с. 25 – 44 : с ил.

43. СУЛТОВ, Богдан. Един нов епиграфски паметник от Дискодуратера. // 1, 1962, с. 21 – 22 : с ил.
Поставка за статуя със старогръцки надпис.

6. ДОЛНА МИЗИЯ

44. ВЛАДКОВА, Павлина. Амулети от кост и рог от Долна Мизия. // 13, 1998, с. 103 – 110 : с ил.

45. ВЪРБАНОВ, Върбин. Варварски нашествия в римската провинция Долна Мизия при император Комод (180 – 192 г.). // 20, 2005, с. 117 – 124 : с ил.

46. СУЛТОВ, Богдан. Производство на релефна керамика в Долна Мизия. // 5, 1972, с. 21 – 29 : с ил.

7. МОМИНА КРЕПОСТ

47. НИКОЛОВА, Янка. Две нови жилища в подножието на хълма ”Момина крепост” във Велико Търново. // 4, 1968, с. 57 – 65 : с ил.

48. Вж № 456

49. РОБОВ, Мирко. Керамична пещ в западното подножие на хълма ”Момина крепост” във Велико Търново. // 12, 1997, с. 136 – 141 : с ил.

50. РОБОВ, Мирко. Новите проучвания в западното подножие на хълма Момина крепост във Велико Търново. // 9, 1994, с. 141 – 146.
… проведени през лятото и есента на 1989 г.

8. НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ

51. БИНЕВ, Методи. Към проблема за локализацията и хронологията на емпорионите в административната територия на Никополис ад Иструм. // 17 – 18, 2002, с. 199 – 204.

52. ВЛАДКОВА, Павлина. Графити върху глинени изделия от антич- ните керамични центрове на територията на Никополис ад Иструм. // 10, 1995, с. 75 – 86.

53. ВЛАДКОВА, Павлина. Декоративни орнаменти върху глинените подноси от територията на Никополис ад Иструм. // 6, 1991, с. 129 – 137.

54. ВЛАДКОВА, Павлина. Култът към тракийския конник на тери- торията на Nikopolis ad Istrum. // 20, 2005, с. 80 – 91.
С табл.

55. ВЛАДКОВА, Павлина. Най–ранният Никополис ад Иструм. // 15 – 16, 2001, с. 100 – 107 : с ил.

56. ДАНКОВ, Евлоги. Култът към гения на смъртта в контекста на античната философска култура и неговото изображение в Никополис ад Иструм. // 11, 1996, с. 155 – 164 : с ил.

57. ДИМИТРОВ, Здравко. Nicopolis ad Istrum, Philippopolis, Augusta Traiana – общи белези в архитектоничната украса. // 20, 2005, с. 92 – 105 : с ил.

58. ДОНЧЕВА, Иванка. Култът към Хермес в Никополис ад Иструм и неговата територия. // 17 – 18, 2002, с. 215 – 228 : с ил.

59. ЛУНГАРОВА, Пепа. Епитетите на Зевс и Хера в епиграфските паметници от Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 211 – 214.
… открити в Никополис ад Иструм, Церевец и Трапезица.

60. Вж № 11

61. ПАВЛОВА, Румяна. Щрихи към делниците и празниците на рим- ляните (според изследването на Nicole Blanc, Anne Nercessian ” La cuisine antique romaine” и наблюдение от римския град Никополис ад Иструм и неговия регион). // 20, 2005, с. 140 – 149 : с ил.

62. ПОУЛТЪР, Андрю. Никополис ад Иструм – анатомия на гръко-римския град. // 9, 1994, с. 11- 25.
Съд. карти и табл.

63. Вж № 32

64. ЦЪРОВ, Иван. Ара със сакрален надпис [на латински език] от Никополис ад Иструм. // 10, 1995, с. 67 – 73.
… открита в сектор ”Жилищна сграда I ”.

65. ЦЪРОВ, Иван. Западният акведукт на Никополис ад Иструм. // 17 – 18, 2002, с. 189 – 198 : с ил.

66. ЦЪРОВ, Иван. Медицински и фармацевтични инструменти и посо- бия от Никополис ад Иструм и градската му територия. // 7, 1992, с. 147 – 152.
Съд. каталог на 35 екземляри.

67. ЦЪРОВ, Иван. Мраморна глава на Пан от Никополис ад Иструм. // 8, 1993, с. 105 – 108.

68. ЦЪРОВ, Иван. Никополис ад Иструм. : Архитектурен ред на пор-тика в югозападната част на комплекса на Агората. // 13, 1998, с. 111 – 117 : с ил.

9. НОВЕ

69. ВЛАДКОВА, Павлина. Костени тоалетни принадлежности от Нове. // 11, 1996, с. 141 – 154.
С табл.

70. VLADKOVA, Pavlina. Water supply and drainage of vila Suburbana in Novae. // 12, 1997, с. 114 – 123 : с ил.
Бълг. загл. ” Водоснабдяване и канализация на вила Субурбана в Нове”.

10. ОРЛОВЕЦ

71. ДАНКОВ, Евлоги. Една хипотеза за семиотична интерпретация на геометричния модел на човека (като микрокосмос) от Орловец (някой паралели върху метафизиката на духовния живот). // 12, 1997, с. 71 – 80 : с ил.

72. СТАНЕВ, Петър и др. Археологически проучвания на село Орло- вец, Полскотръмбешка община / към археологическата карта на Бъл- гария / Петър Станев, Евгения Найденова, Недко Еленски. // 9, 1994, с. 89 – 95.

73. СТАНЕВ, Петър. Топография и стратиграфия на неолитен ком- плекс Орловец : Жилищна архитектура на раннонеолитното селище (Принос към проучването на първите фази на ранния керамичен неолит на Югоизточна Европа). // 10, 1995, с. 57 – 66.

11. САМОВОДЕНЕ

74. ГЕНЧЕВА, Юлия. Технико-технологично изследване на глинен съд от неолитна селищна могила Самоводене. // 6, 1991, с. 108 – 115.

75. ЕЛЕНСКИ, Недко. Приноси към проучването на отбранителната система на неолитното селище Самоводене. // 20, 2005, с. 22 – 33 : с ил.

76. НИНОВ, Лазар и др. Животновъдна и ловностопанска дейност на населението от неолитната селищна могила Самоводене – архео-зоологични анализи / Лазар Нинов, Петър Станев. // 7, 1992, с. 117 – 126.
С табл.

77. СТАНЕВ, Петър. Неолитна селищна могила Самоводене – резул- тати от досегашните проучвания. // 12, 1997, с. 38 – 70 : с ил.
С табл.

78. Вж № 32

12. ТРАПЕЗИЦА

79. ДОЛМОВА, Мария. Сграфито керамика от Трапезица. // 15 – 16, 2001, с. 119 – 127 : с ил.

80. Вж № 98

81. Вж № 59

82. РОБОВ, Мирко. Тракийско култово съоръжение в източното подножие на Трапезица във Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 169 – 178 : с ил.
За светилище намиращо се западно от църквата ”Св. Димитър”, което е проучено през 1982 г.

83. ТОТЕВ, Константин. Сребърен обков от старите разкопки на Трапезица. // 9, 1994, с. 133 – 140.

13. ХОТНИЦА

84. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Хотница през средновековието. // 14, 1999, с. 163 – 176 : с ил.

85. ИЛЧЕВА, Вълка. Глинена идолна пластика от праисторическото селище Хотница – Водопада. // 7, 1992, с. 127 – 133.
… съдържаща 7 броя зооморфни и 6 броя антропоморфни фигурки.

86. ИЛЧЕВА, Вълка. Къснонеолитното селище Хотница – Къшлата, Великотърновско. // 15 – 16, 2001, с. 74 – 88 : с ил.

87. ИЛЧЕВА, Вълка. Селище от ранната бронзова епоха Хотница – Османкин дол, Великотърновско. // 20, 2005, с. 46 – 55 : с ил.
С табл.

88. ИЛЧЕВА, Вълка. Технология и класификация на керамиката от Хотница – Водопада – предходен период от енеолита към бронзовата епоха. // 11, 1996, с. 87 – 139.
С табл.

89. ИЛЧЕВА, Вълка. Хотница – Водопада – селището от предходния период от енеолита към бронзовата епоха (топография, стратиграфия, обща планировка). // 13, 1998, с. 66 – 102 : с ил.
Съд. ”Каталог на разкритите съоръжения”.

90. ЕЛЕНСКИ, Недко Ж. Костени идоли от селищната могила до с. Хотница, Великотърновско. // 12, 1997, с. 81 – 90.
С табл.

91. ЕЛЕНСКИ, Недко. Материали на прехода от късния неолит към ранния енеолит произхождащи от землището на с. Хотница, Великотърновско. // 13, 1998, с. 53 – 65 : с ил.

92. НИНОВ, Лазар и др. Домашните и диви животни от праисто- рическото селище Хотница – Водопада / Лазар Нинов, Вълка Илчева. // 10, 1995, с. 117 – 144.
С табл.

93. Вж № 32

14. ЦАРЕВЕЦ

94. АНГЕЛОВ, Никола. Крепостни стени и порти на хълма Царевец в гр. В. Търново : Разкопки и проучвания през 1963 г. // 3, 1966, с. 1 – 20 : с ил.

95. ВЛАДКОВА, Павлина. Още веднъж за надгробните плочи вгра- дени в Царския дворец на Царевец. // 17 – 18, 2002, с. 205 – 210 : с ил.

96. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Две водоснабдителни съоръжения от ранновизантийската и средновековна крепост на хълма Царевец във Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 257 – 268 : с ил.

97. ДОЛМОВА, Мария. Археологически проучвания на Царевец – обект № 41 (Източна крепостна стена). // 17 – 18, 2002, с. 149 – 156 : с ил.
… проведени през 1982 – 1985 г.

98. ЕЛЕНСКИ, Недко. Свидетелствата на ”Царевец” и ”Трапезица” за енеолитната епоха. // 15 – 16, 2001, с. 89 – 99 : с ил.

99. ИЛЧЕВА, Вълка. Тракийският културен пласт от Царевец – обект № 8. // 17 – 18, 2002, с. 131 – 147 : с ил.
С табл.

100. ЛИЛОВА, Богдана. Керамика на колело от V – III в. пр. Хр. в Тра- кийското селище на хълма Царевец. // 17 – 18, 2002, с. 157 – 168 : с ил.

101. Вж № 59

102. НИКОЛОВА, Янка и др. Южна напречна стена на Царевец / Янка Николова, Никола Ангелов. // 2, 1964, с. 35 – 43 : с ил.

103. ПИСАРЕВ, Атанас. Археологическо проучване на обект 12 – С на хълма Царевец във Велико Търново (Предварително съобщение). // 7, 1992, с. 159 – 169.
Резултати от разкопки проведени през 1970 – 1978 г.

15. ЯНТРА (река)

104. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Към фортификацията на ранновизан- тийското укрепление край река Янтра във Велико Търново (според новите проучвания на комплекса при църквата ”Св. Четиридесет мъченици”). // 15 – 16, 2001, с. 108 – 118 : с ил.

105. ИЛЧЕВА, Вълка. Технология и класификация на керамиката на селища от предходния период от енеолита към бронзовата епоха в средния басейн на река Янтра. // 12, 1997, с. 91 – 113.
С табл.

106. ЛЕЩАКОВ, Петър. Някой аспекти на раннохалколитния селищен модел на река Янтра. // 20, 2005, с. 34 – 45.
С карти.

107. ТОТЕВ, Константин и др. За функциите на ранновизантийското укрепление край река Янтра във Велико Търново / Константин Тотев, Евгени Дерменджиев. // 12, 1997, с. 143 – 155 : с ил.

16. ОБЕКТИ И СЕЛИЩА ОТ ДРУГИ РЕГИОНИ

108. БОРИСОВ, Борис. [Две] Пещи за изпичане на битова керамика от античното селище край село Караново, Новозагорско (Предварително съобщение). // 20, 2005, с. 129 – 139 : с ил.
… открити през 1989 г.

109. ДИМИТРОВ, Станимир. Два шлема от Древна Тракия. // 17 – 18, 2002, с. 179 – 187 : с ил.
Първият открит през 1961 г. северно от град Казанлък, а вторият до село Мерданя, Великотърновско.

110. ДИМИТРОВ, Станимир. Шлемове ”Тракийски” тип : Произход и разпространение. // 20, 2005, с. 56 – 79 : с ил.

111. ОВЧАРОВ, Тодор. Археологически доказателства за бита на оби- тателите на средновековния Никопол. // 17 – 18, 2002, с. 283 – 286.

112. РАБОВЯНОВ, Деян. Раждането на българската полиоркетика. // 20, 2005, с. 150 – 159 : с ил.
… по времето на Хан Крум.

113. РАБОВЯНОВ, Деян. Самостоятелно отбраняващи се кум – пулг- ове на Балканския полуостров през Средните векове. // 17 – 18, 2002, с. 229 – 236 : с ил.

114. СТАНЕВ, Петър. Една хипотеза относно неолитизацията на Централна и Североизточна България. // 17 – 18, 2002, с. 119 – 124.
С ”Карта на селища от най-ранните фази на керамичния неолит на България, Югоизточна Европа и Предна Азия”.

115. СТАНЧЕВА, Милена. Апликации за колчан от XIII – XIV век. // 17 – 18, 2002, с. 277 – 282 : с ил.
… открити при археологически проучвания в Мадара, Велико Търново, Червен и Плевен.
II. АРХИТЕКТУРА

116. ВЛАДЕВА, Павлина. Търновската архитектура през Възражда- нето в пътеписите на наши и чужди пътешественици. // 12, 1997, с. 247 – 253 – : с ил.

117. ВЛАДЕВА, Павлина. Феликс Каниц за архитектурните шедьоври на майстор Никола Фичев. // 15 – 16, 2001, с. 185 – 295 : с ил.

118. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Ранновизантийската крепост на хълма Девинград при Велико Търново (фортификация, водоснабдяване, жилищно строителство, планировка и датировка). // 13, 1998, с. 175 – 200 : с ил.

119. ДРАГОМИРОВ, Живко. [Архитектура и украса на] Лясковската къща. // 1, 1962, с. 101 – 109.

120. Вж. № 126

121. ТЕОФИЛОВ, Теофил. Формиране на стиловите особености на Търновската архитектурна школа XII – XIV век. // 17 – 18, 2002, с. 237 – 250 : с ил.

122. ХАРБОВА, Маргарита. Средновековната и възрожденската кул- това архитектура на Търново(XIII – XIX в.) (Приемствеността като основа за развитието на Търновските църкви). // 13, 1998, с. 201 – 225 : с ил.

III. ЕТНОГРАФИЯ. ФОЛКЛОРИСТИКА

1. ОБЩИ ВЪПРОСИ

123. ВЛАДЕВА, Павлина. Занаятите, търговията и транспорта в Търново през Възраждането в пътеписите на наши и чужди пътешественици. // 11, 1996, с. 221 – 228.

124. ГЕОРГИЕВА, Теменуга. За ролята на периодичния печат в раз -витието на българската етнография в края на XIX и първата половина на XX в. // 17 – 18, 2002, с. 111 – 118.
Преглед на научни издания, в които са публикувани изследвания по темата.

125. МИНЧЕВА, Тянка. Демографски промени във Великотърновските села Балканци, Владислав и Благоево след Освобождението. // 11, 1996, с. 229 – 234.

126. МУТАФОВ, Васил. Поселищен, градоустроиствен и архитекту- рен облик на Великотърновския край в края на XIX и началото на XX век. // 6, 1991, с. 159 – 181.

2. ЗАНАЯТИ

127. АНГЕЛОВ, Никола. Към въпроса за развитието на занаятите в Средновековния Търновград. // 5, 1972, с. 51 – 63 : с ил.

128. Вж № 108

129. Вж № 19

130. ГЕНОВА, Златка. За наименованията в българското грънчарство. // 8, 1993, с. 145 – 152.

131. ГЕНОВА, Златка. Към съставянето на речник на българските грънчарски наименования. // 9, 1994, с. 167 – 182.
Азбучно подредени думи със списък на съкращенията.

132. Вж № 384

133. КОЛЕВ, Николай. Техническо и терминологично изследване на една част от севернобългарската кола. // 5, 1972, с. 291 – 306 : с ил.
За елемента от конструкцията наречен ”левка / льока”.

134. МУТАФОВ, Васил. Традиционна народна керамика (XIX – XX век) от фонда на Историческия музей – Велико Търново. // 8, 1993, с. 153 – 157.

135. Вж № 46

3. ОБИЧАИ

136. ВАСИЛЕВА, Надка. Реквизити свързани с определен градски обичай от фонда на отдел ”Етнография” при Регионален исторически музей – Велико Търново. // 19, 2004, с. 489 – 498 : с ил.
Метални и стъклени предмети – корубчета, лъжички, лъжичници и подноси – използвани при посрещане на гости.

137. ВЛАДЕВА, Павлина. Храната и храненето в Търново през погледа на съвременници от XIX век. // 14, 1999, с. 37 – 43.

138. ИВАНОВА, Снежана. Космосът на българина : Културологични аспекти на дуализма в някой обредни практики от пролетния календар. // 19, 2004, с. 499 – 506.

139. Вж № 320

140. РОГЕВА, Теодора. Календарни празници в Лясковец и околните села през първата половина на XX век. // 9, 1994, с. 183 – 207.
В Долна Оряховица, Козаревец, Добри дял и Драгижево.

141. РОГЕВА, Теодора. Народни обичаи при бременност, раждане и отглеждане на детето в Лясковец и околните села. // 7, 1992, с. 215 – 225.
В Добри дял, Драгижево, Козаревец и Долна Оряховица.

142. РОГЕВА, Теодора. Сватбени обичаи в Лясковец и околните села. // 6, 1991, с. 183 – 191.

143. СТЕФАНОВА, Неда. Светии – празник на младите булки. // 13, 1998, с. 163 – 167.

144. ЦВЕТКОВ, Ивалин. Празникът Трифон Зарезан в Сухиндол. // 14, 1999, с. 194 – 199.
Съд. текстове на народни песни.

4. ОБЛЕКЛО

145. ДРАГАНОВА, Тодорка. Колани, тъкани на ”Корите”, В. Търновско. // 2, 1964, с. 65 – 82 : с ил.

146. Вж № 393

5. ФОЛКЛОРИСТИКА

147. ГАНЧЕВА, Даниела. Народните песни от архива на Николай Бончев. // 20, 2005, с. 306 – 313.

148. ЧОХАДЖИЕВА, Галя. Обратната перспектива (теоретични и емпирични аспекти на собствения опит при регионално теренно фолклористично проучване). // 15 – 16, 2001, с. 174 – 191.
Съд. ”Въпросник за етнографски проучвания в Кюстендилския край”.

149. ЧОХАДЖИЕВА, Галя. ”Човек, каквото и да прави, трябва да мисли и за сетната” (фолклорния образ на иманярството). // 17 – 18, 2002, с. 321 – 330.

IV. ИЗКУСТВО

150. ДАНКОВ, Евлоги. Към семиотиката на оброчната плочка на Орфей от село Бутово (III век). // 15 – 16, 2001, с. 235 – 242 : с ил.
За метафизиката на орфизма.

151. ДОЛМОВА-ЛУКАНОВСКА, Мария. Скъпоценните камъни в средновековните накити на Търновград. // 12, 1997, с. 195 – 225 : с ил.

152. КОСЕВА-ТОТЕВА, Диана. За една група светогорски щампи от Великотърновския музей – връзки и влияние върху българската възрожденска живопис. // 12, 1997, с. 226 – 235 : с ил.

153. НИКОЛОВА, Янка. Златни украшения от Павликени. // 2, 1964, с. 83 – 86 : с ил.

154. СТАНЧЕВА, Милена. Обработка на кост в средновековна Бълга- рия (преглед и състояние на проучванията). // 15 – 16, 2001, с. 249 – 257.

V. ИСТОРИЯ

1. ИСТОРИЯ ДО 1978 г.

155. АНГЕЛОВ, Ангел. Родолюбецът Новак Димитров от село Зелено дърво, Габровско – предания и истини. // 20, 2005, с. 286 – 292.

156. АНГЕЛОВ, Никола. Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов. // 4, 1968, с. 1 – 16 : с ил.
… намиращи се в ”Манасиева хроника”, ”Миней” от гр. Брашов в Румъния, Стенопис от църквата ”Св. Параскева” в гр. Роман в Румъния и стенопис от столовата на Хилендарския манастир.

157. АТАНАСОВА, Светла. Метрологична характеристика на мерки- те за дължина в България през IX – XIV век. // 15 – 16, 2001, с. 201 – 205.

158. БЕЙКОВ, Стефан. Дейността на руските медицински работници през войната 1877 – 1878 г. // 17 – 18, 2002, с. 81 – 88.

159. БОЯНКИНСКА, Боряна. Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г. // 19, 2004, с. 141 – 146.
Със списък на 32 души.

160. ВЛАДЕВА, Павлина. Дневникът на Й. В. Гурко ”Записки за кампанията 1877 – 78 г.”. // 17 – 18, 2002, с. 89 – 97 : с ил.
Започнат на 13 VI 1877 г и приключен на 5 X 1877г., като са описани предимно боевете при град Плевен.

161. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново. // 5, 1972, с. 123 – 128 : с ил.
Аргументира се тезата, че е на Михаил Асен, син на цар Иван Александър.

162. ГЕРАСИМОВА – ТОМОВА, В. Кръстът на севаст Берислав. // 5, 1972, с. 129 – 137 : с ил.

163. ГОЛИЙСКА – ПЕТРОВА, Пенка и др. Троянската градска общи- на и гражданските организации през Възраждането / Пенка Голийска – Петрова, Елеонора Спасова. // 19, 2004, с. 117 – 124.

164. ДРАГАНОВА, Тодорка. Градската община в гр. Търново през XIX в. // 3, 1966, с. 73 – 95 : с ил.
Съд. факсим. на служебни писма и хронологичен списък на членовете на Търновската градска община за периода 1858 – 1873 г.

165. ДРАГАНОВА, Тодорка. Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането (кратък исторически преглед) : Ч. 1. // 4, 1968, с. 67 – 89 : с ил.

166. ДРАГАНОВА, Тодорка. Мусинско оръжие от 1876 година. // 2, 1964, с. 103 – 107 : с ил.

167. ДРАГАНОВА, Тодорка. Нови ръкописи и писма на Бачо Киро Петров. // 1, 1962, с. 93 – 99.
… открити в църковна книга на църквата ”Св. Димитър” в с. Бяла Черква.

168. ДРАГАНОВА, Тодорка. Търново през XIX век (Градоустрой- ствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки). // 5, 1972, с. 163 – 214 : с ил.

169. ИБРИШИМОВА, Пенка. Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането. // 3, 1966, с. 97 – 109.
Със списък.

170. ИБРИШИМОВА, Пенка. Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]. // 4, 1968, с. 91 – 95.

171. ИВАНОВ, Нестор. Неизвестни портрети на Арно Новак във Ве- ликотърновската художествена галерия. // 4, 1968, с. 135 – 138.
С портр.

172. КАЛЕВА – ИНДЖИЕВА, Радка. Православното християнство и Руско-турската война от 1877 – 1878 година. // 19, 2004, с. 147 – 153.

173. КЪНЕВ, Нейчо. Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. – музейна реликва или предтеча на националния символ? // 19, 2004, с. 133 – 140 : с ил.

174. МАЧКОВСКА, Елена. Родолюбив българин, неуморим книжов- ник (140 години от рождението на Никола Станев). // 17 – 18, 2002, с. 377 – 382 : с ил.

175. МИНЧЕВ, Д. Н. Велико Търново и руската консулска поща през XIX век. // 5, 1972, с. 227 – 230.

176. МИНЧЕВА, Тянка. Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи. // 15 – 16, 2001, с. 206 – 210.

177. МИНЧЕВА, Тянка. Още за просветната и революционна дейност в Капиновския манастир ”Свети Никола” и село Капиново през Възраждането. // 10, 1995, с. 45 – 55.

178. МИНЧЕВА, Тянка. Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година. // 7, 1992, с. 59 – 72.

179. МУТАФОВ, Васил. Етнодемографски и стопански облик на Горна Оряховица XV – XVIII век. // 7, 1992, с. 193 – 213.

180. МУТАФОВ, Васил. Няколко паметника на култа към Света Петка Търновска. // 14, 1999, с. 7 – 28 : с ил.

181. МУТАФОВ, Васил. ”Обръщение на Търновската община към свещениците на църквата ”Св. Спас” от 7 септември 1867 г. за организиране на молебен за дъжд на Маринополския кър (дн. парк Марно поле). // 7, 1992, с. 235.

182. НУРКОВ, Иван. Надписи, клейма, енигми и изображения върху Балкански кремъчни оръжия (XVII – XIX в.). // 17 – 18, 2002, с. 347 – 358 : с ил.

183. ОВЧАРОВ, Димитър. [Осем] Неизвестни приписки върху възрож- денски книги от В. Търновски окръг. // 3, 1966, с. 69 – 72.
… открити в църквите на с. Пчелище и с. Златарица и в читалището на с. Недан.

184. ОВЧАРОВ, Димитър. Неуспешен опит за създаване на редовна българска войска по време на Освободителната война 1877 – 1878 г. // 4, 1968, с. 97 – 101.
На 25 юли 1877 г. в читалището в Търново се взема решение да се помоли ”Княз Черкаский” да заповяда : ”… един закон, според който да бъде възможно да се земат войници и да се образува народна войска”.

185. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 – 1924). // 9, 1994, с. 71 – 88.

186. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете. // 17 – 18, 2002, с. 13 – 18.

187. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Стопанската структура на Велико Търно- во от средата на XIX в. до 1944 г. // 10, 1995, с. 7 – 43.

188. ПАТРИКОВ, Георги. [Проход] Дервент разказва. // 20, 2005, с. 346 – 354 : с ил.

189. ПОПОВ, Атанас. Старопланинската укрепителна система за защи- тата на Средновековния Търновград. //5, 1972, с. 65 – 121 : с ил.

190. СТАНЕВ, Христо. Връзките на населението в Еленско с Хилен- дарския манастир през ранното Възраждане. // 20, 2005, с. 255 – 260.

191. СТАНЕВА, Светлозара. Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов). // 17 – 18, 2002, с. 373 – 386.
Роден на 28 август 1832 г. в Търново – художник-график, книжовник, участник във войните за национално освобождение.

192. СУЛТОВ, Богдан. Принос към античната история на Павли- кенския край. // 1, 1962, с. 7 – 20 : с ил.

193. ТЕОФИЛОВ, Теофил. ”Къщата с маймунката” в своята сто и петдесет годишна история. // 15 – 16, 2001, с. 226 – 234 : с ил.
Построена на 23 септември 1849 г. във Велико Търново.

194. ТОНЕВ, Велко. Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г. // 5, 1972, с. 215 – 225.
Донесения на руските вицеконсули във Варна до посолството в Цариград и Азиатския департамент в Петербург.

195. ТОПУЗАНОВ, Иван. Паракендетата в планинските селища. // 19, 2004, с. 125 – 132.
По-подробно за обработваемите площи в село Велчево.

196. ХАРИТОНОВ, Христо. Чуждестранни отличия за българските опълченци в Руско – турската война от 1877 – 1878 г., съхранявани във фонда на Исторически музей – Велико Търново. // 13, 1998, с. 154 – 162 : с ил.

197. ЦАНЕВА, Люба. Легендарният Захарий [Зограф] от Странджа до Търново и Трявна. // 17 – 18, 2002, с. 367 – 372 : с ил.

198. ЦВЕТКОВА, Бистра А. За съдбата на Средновековната българска столица Търново след падането и под турска власт. // 5, 1972, с. 139 – 149.

199. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Обществено-икономическо развитие на Елена и Еленския край през епохата на Османско владичество. // 5, 1972, с. 151 – 161.

200. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Турски документи за статута на някой селища във В. Търновски окръг през XVII в. // 3, 1966, с. 61 – 67.

201. ЦОНЕВ, Венцислав. За произхода на глаголицата и нейната езотерика. // 19, 2004, с. 105 – 116.

202. ЧЕПКЪНОВА – СТАНЕВА, Светлозара. Към въпроса за демо- графската характеристика на селата Плаково, Капиново, Велчево, Миндя, Присово, Пчелище, Церова Кория през епохата на османското владичество. // 6, 1991, с. 29 – 35.

203. ЧОРБАДЖИЕВ, Николай. Към проблема около завладяването на Плевен от османските турци [1388 – 1389 г.]. // 20, 2005, с. 294 – 297.

2. 1879 – 1944 г.

204. Вж № 4

205. АСЕНОВ, Петко. Материали за биографията на Петко Ю. Тодо- ров. // 1, 1962, с. 111 – 119.
… съхранявани в музея в гр. Елена.

206. АСЕНОВ, Петко. Христо Станев – Младен : Принос към биогра- фията му. // 1, 1962, с. 135 – 143.
Съд. писма изпратени от Сливенския затвор.

207. БЕЙКОВ, Стефан. Балканската война и историческата справед- ливост. // 19, 2004, с. 262 – 265.

208. БЕРОВА, Добрина. Междуетническата толерантност в Ямбол в миналото. // 19, 2004, с. 215 – 221.

209. БОНЕВ, Ненчо. Документи за дейността на Великотърновския окръжен комитет на БКП и няколко партийни организации в окръга през периода 1919 – 1923г. // 3, 1966, с. 145 – 176.
С биограф. сведения за партийните дейци.

210. БОНЕВ, Ненчо. Към историята на няколко партийни и младежки знамена в Търновски окръг. // 1, 1962, с. 125 – 133 : с ил.

211. БОНЕВ, Ненчо. Неизвестни писма на Никола Христов Габровски [1886 – 1919 г.]. // 2, 1964, с. 109 – 124.

212. БОНЕВ, Ненчо. Развитието на младежкото революционно движе- ние във великотърновски окръг : Ч. 1. // 4, 1968, с. 103 – 126 : с ил.

213. БЪЧВАРОВА, Невяна. Симеон Николов Ванков – живот и дейност (1858 – 1937 г.). // 13, 1998, с. 38 – 52.

214. БЪЧВАРОВА, Елена. Търновци в просветния живот на Варна след Освобождението. // 20, 2005, с. 323 – 331.
За Тодор Шишков, Георги Смилов, Никола Живков, Георги Живков, Мария Кабакчиева, Боянка Начева, Олга Иванова, Кина Генова, Елисавета Михайлова, Мария Калъчева, Елена Златарева и д-р Тодор Стоянов.

215. БЪЧВАРОВА, Невяна. Хараламби Петров Джамджиев – осново- положник на бъгарската авиация (120 години от рождението му). // 11, 1996, с. 23 – 40.

216. ВАЧЕВА, Диана. Участието на полковник Никола Желев в българо-турските преговори 1913 – 1915 г. // 19, 2004, с. 287 – 296.

217. ВЛАДЕВА, Павлина. Душевността и моралът на търновци през XIX век в пътеписите на наши и чужди пътешественици. // 13, 1998, с. 168 – 174.

218. ВЪЛОВ, Въло. Първият паметник в чест на писателя Алеко Константинов. // 1, 1962, с. 121 – 124.
За белокаменна чешма с надпис, построена от хаджи Гьока Павлов в двора на Куршум – хан в Пловдив.

219. ГАЙДАРОВ, Кирил. Беляковското градинарско сдружение ”Св. Трифон” – едно от първите кооперативни дружества в България. // 20, 2005, с. 284 – 286.

220. ГЕОРГИЕВА, Анастасия. ”Селска пробуда” – общодостъпно списание за наука и просвета / 1903 – 1905 г./. // 19, 2004, с. 233 – 240.
Основано от Цанко Церковски през януари 1903 г. в Бяла Черква.

221. ГЕОГИЕВА, Елена. Тодор Хаджистанчев – изявен културен деец в град Русе. // 20, 2005, с. 261 – 267.

222. ГЕОРГИЕВА, Теменуга. Още веднъж за научната дейност на Димитър Матев. // 20, 2005, с. 268 – 276.

223. ГОРАНОВ, Петър Ст. Из историята на ученическото коопера- тивно движение : Ученическа потребителна кооперация ”Солидарност” в гр. Свищов. // 3, 1966, с. 111 – 135 : с ил.

224. ГЪРДЕВ, Борислав. Забравеният строител на Нова България. // 19, 2004, с. 198 – 205.
За Теодор Теодоров.

225. ДАНКОВА, Росина. Зоя Ставрева (1890 – 1950) – философ и педагог. // 17 – 18, 2002, с. 383 – 391 : с ил.

226. ДЕНЧЕВА, Юлия. ”С високото съзнание за славното минало на нашия град” (Документи за създаването [на 2 I 1934 г.] и дейността на ”Комитет за възстановяване старините на Велико Търново” – в Държавен архив – Велико Търново). // 20, 2005, с. 437 – 442.

227. ДИМИТРОВА, Елисавета. Военнопленническата служба в Бъл -гарските лагери през Първата световна война. // 19, 2004, с. 297 – 304.

228. ДИМИТРОВА, Станка. Приносът на Търновци за изграждането на българщината във Варна [след Освобождението]. // 20, 2005, с. 332 – 339 : с ил.

229. ДИМОВА, Веселина. Великотърновският клон на Доброволческо- то дружество ”Сливница” 1908 – 1944. // 19, 2004, с. 252 – 261.

230. ДРАГАНОВА, Виолета. Моско Москов – първи председател на туристическото дружество ”Трапезица” – Велико Търново. // 20, 2005, с. 374 – 379 : с ил.

231. ЗАФИРОВ, Петър и др. Приписки от XIX в. върху богослужебни книги от Елена / Петър Зафиров, Хитко Вачев. // 6, 1991, с. 45 – 49.

232. ЗЛАТЕВА, Ани. Чешкият журналист Владимир Сис и неговата фотоепопея за Балканските войни 1912 – 1913 г. // 19, 2004, с. 266 – 286.

233. ИЗЛОЖЕНИЕ от комитета за културното и стопанско повдигане на гр. В. Търново, 1942 г. // 9, 1994, с. 242 – 246.
… до председателя на МС и министрите.

234. ЙОРДАНОВ, Юлий. Приносът на Ломчани в издателската дей- ност на България. // 20, 2005, с. 455 – 468 : с ил.

235. КОВАЧЕВ, Александър. Марко Вачков – възторжен краевед и родолюбец. // 20, 2005, с. 412 – 414.

236. КОЕВ, Атанас. Стефан Стамболов и българската просвета и култура. // 19, 2004, с. 191 – 197.

237. КОСКИНА, Пепа. Общинска дейност в село Николаево, Старо- загорско (1878 – 1944 г.). // 19, 2004, с. 241 – 251.

238. КОСТАДИНОВА, Елка. Атанас Илиев – фолклорист, просвети- тел, един от първите администратори на Елхово. // 20, 2005, с. 301 – 305.

239. ЛУКОВ, Георги и др. Издирване, възстановяване и поддържане на българските военни паметници, гробища и гробове в Македония и Тракия през 1941 – 1944 г. / Георги Луков, Марина Калчева. // 19, 2004, с. 310 – 317 : с ил.

240. МАРТИНОВА, Весела. Участието на Великотърновци в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. // 19, 2004, с. 227 – 232.

241. МИНЕВ, Димо. Русофили и русофоби във В. Търновски окръг през 1886 и 1887 г. : Според нови документи. // 3, 1966, с. 137 – 144.
За дейността на основания през 1886 г. ”Лясковский клуб” в гр. Лясковец.

242. МИНЧЕВА, Тянка. Депутатите от Търновската губерния в Учре -дителното събрание 1879 год. // 6, 1991, с. 61 – 75.
С поименен списък.

243. МИНЧЕВА, Тянка и др. Знамето на Великотърновската национал- либерална младежка група ”Стефан Стамболов”. // 13, 1998, с. 297 – 300 : с ил.
Открито на 21 X 1991 в къщата на Теофана Шумелова.

244. МИНЧЕВА, Тянка. Още към въпроса за откриването на Учреди- телното събрание в Търново през 1879 година и за дебатите по ”Общо- народния въпрос” (По-случай 125-та годишнина на Учредителното народно събрание и Търновската конституция). // 19, 2004, с. 178 – 190 : с ил.

245. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Някой малко известни факти от жи -вота и делото на генерал Иван Фичев. // 15 – 16, 2001, с. 47 – 51 : с ил.
Бивш началник на ГЩ. Началник на щаба на действащата армия по време на Балканската война (1912 – 1913 г.) и военен мимистър.

246. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Участието на 20-ти пехотен Добру- джански полк в Първата Балканска война 1912 – 1913 година. // 17 – 18, 2002, с. 63 – 71 : с ил.

247. МУТАФОВ, Васил. Великотърновци преди 75 години (Демограф- ска, социална и образователна характеристика на населението на Велико Търново през 1937 година). // 17 – 18, 2002, с. 33 – 42.
С табл.

248. МУТАФОВ, Васил. Великотърновският фотолетописец Онорий Марколеско 1844 – 1917 г. // 20, 2005, с. 355 – 366 : с ил.

249. Вж № 126

250. НЕДЕВА, Тодорка. Велико Търново и професионалната органи- зация на българските журналисти. // 19, 2004, с. 305 – 309.

251. ОВЧАРОВ, Тодор Д. Документи за дейността на В. Търновския окръжен и местен комитет на БКП и партийната група в с. Шемшево, В. Търновски окръг [1920 – 1922 г.] . // 5, 1972, с. 231 – 250.

252. ОКРЪЖНО до местните партийни комитети, 1907 г. // 9, 1944, с. 240 – 241.
… от Централния комитет на БРСДП, март 1907 г.

253. ПАВЛОВА, Виолета. Генерал о. з. Владимир Даскалов – живот и обществена дейност. // 20, 2005, с. 380 – 393.
С библиогр. на романи, разкази и статии.

254. ПАВЛОВСКА, Цветана. Стефан Стамболов като заместник на Васил Левски. // 6, 1991, с. 50 – 60.

255. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Архивни източници с информация за кооперации от Великотърновски окръг 1878 – 1947 г. // 13, 1998, с. 7 – 27.
Представени по околии, по азбучен ред имената на селищата и кооперациите в тях, заедно с фондовия номер на документа.

256. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Дислокация на българските дружини в района на Търново през 1877 – 1884 г. // 6, 1991, с. 76 – 90.

257. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Изграждане енергийната база на капи- талистическата индустрия във Великотърновски окръг (1910 – 1947 г.). // 5, 1972, с. 251 – 273 : с ил.

258. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Към въпроса за стопанската политика на българските правителства по време на Първата световна война (1915 – 1918). // 11, 1996, с. 7 – 22.

259. Вж № 185

260. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Организационно състояние и проблеми на Великотърновската окръжна земеделска дружба през управлението на БЗНС (1919 – 1923). // 12, 1997, с. 7 – 37.

261. Вж № 186

262. ПАНАЙОТОВА, Кинка и др. Приносът на Константин, Недялко и Ангел Каранешеви в обществено-политическия и културен живот на Великотърновския край / Кинка Панайотова, Ваня Станчева. // 7, 1992, с. 93 – 115.

263. ПАНАЙОТОВА, Кинка и др. Приносът на Недялко Каранешев за проучване и популяризиране историята на Велико Търново и Великотърновския край / Кинка Панайотова, Ваня Станчева. // 20, 2005, с. 421 – 436 : с ил.

264. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Протокол от изборите за II ВНС 1881 година. // 7, 1992, с. 236 – 237.

265. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Първата българска фабрика за произ -водство на филц и кече. // 4, 1968, с. 127 – 133.
Основана през 1914 г. от Злати Ив Златев във Велико Търново.

266. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Социалната структура на населението на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец (1878 – 1944 г.). // 8, 1993, с. 7 – 36.
Разрез на социалните слоеве по имуществен и професионален признак.

267. Вж. № 187

268. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Стопанската структура на Горна Оряхо- вица през периода 1878 – 1944 г. // 7, 1992, с. 73 – 91.

269. ПАНТИЛЕЕВА, Димитринка. Две неизвестни писма до и от Стефан Стамболов. // 15 – 16, 2001, с. 42 – 46.
Писани съответно на 17 януари 1895 и на 3 февруари 1895 г.

270. Вж № 188

271. ПЕНЧЕВА, Радка. Емилиян Станев и реконструкцията на истори- ята. // 17 – 18, 2002, с. 393 – 399.

272. ПЕНЧЕВА, Радка. Търновският клон на Български народен морски сговор (БНМС) (По материали от списание ”Морски сговор”). // 15 – 16, 2001, с. 52 – 60 : с ил.
Създаден през втората половина на 1923 г. и действал до 9 IX 1944 г.

273. ПЕТКОВА, Мария. Спомените на подполковник [Агоп] Карагьозов и участието на арменци в обединителните борби на България. // 20, 2005, с. 298 – 300.

274. ПОЗИВ към жените на света, 1915 г. // 9, 1994, с. 241 – 242.

275. СТАНЧЕВ, Васил. Отношението ВМОРО – Солунските атента- тори. // 19, 2004, с. 222 – 226.

276. СТАНЧЕВА, Ваня. Генерал-майор Сава Муткуров. // 6, 1991, с. 91 – 98.

277. СТАНЧЕВА, Ваня. Подпоручик Александър Панайотов. // 9, 1994, с. 65 – 70.

278. СТЕФАНОВА, Неда. Великотърновските фамилии – 30-те години на XX век. // 20, 2005, с. 443 – 454.
Съд. ”Речник на фамилни имена от мъжки род и с окончанието за женски род – произход и етимология”.

279. ТОМОВА, Красимира. Дейци от Търновския край в общинското управление на Варна, края на XIX век – началото на XX век. // 20, 2005, с. 314 – 321.
За Велико Христов, Янко Славчев, Панайот Кърджиев и Иван Церов.

280. ТОШЕВ, Мирослав. Лазар Стефанов – първият историописец на Град Омуртаг. // 20, 2005, с. 340 – 345.
… и за книгата му ”Град Омуртаг” отпечатана през 1935 г.

281. ЦВЕТКОВ, Ивалин. Преглед на документите свързани със съби -рателската дейност на Йордан Кулелиев, съхранени в ТД ”Държавен архив” – Велико Търново. // 20, 2005, с. 425 – 430.

282. ЦОНЕВА, Нели. Балканджиите като участници в демографските промени на Павликени след Освобождението. // 17 – 18, 2002, с. 19 – 32.

283. ЦОНЕВА, Нели. По въпроса за административното управление на Павликени след Освобождението [до 1959 г.]. // 13, 1998, с. 28 – 37.

284. ЦОНЕВА, Радка. Принос към историята за изграждане на военен клуб във Велико Търново. // 8, 1993, с. 83 – 89.
На 15 ноември 1927 г. в щаба на Търновския гарнизон се взема решение за основаване на военноисторически музей, който да се помещава в бъдещия военен клуб. След множество проблеми по осигуряване на място за строителство и средства, на 24 януари 1933 г. е положен основният камък на сградата и на 18 ноември 1934 тя е тържествено открита.

285. ЧЕПКЪНОВА – СТАНЕВА, Светлозара. Участие на висшето българско духовенство в Учредителното събрание. // 8, 1993, с. 37 – 44.

3. ИСТОРИЯ СЛЕД 1944 г.

286. БЪЧВАРОВА, Невяна. Културна дейност в Търново 1945 – 1959 г. // 15 – 16, 2001, с. 61 – 73.

287. БЪЧВАРОВА, Невяна. Летопис на Общинския народен съвет в град Велико Търново – 1944 – 1989. // 10, 1995, с. 151 – 198.

288. Вж № 356

289. НАЧЕВА, Румяна. Мариана Паунова. // 8, 1993, с. 185 – 187.
За жизнения и творческия път на българската певица.

290. НИКОЛОВ, Тодор. Леон Филипов (Биографични бележки). // 8, 1993, с. 77 – 82.

291. Вж № 255

292. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Документи за Велико Търново и окръга в Държавните архиви на София. // 15 – 16, 2001, с. 213 – 221.

293. Вж № 257

294. Вж № 186

295. Вж № 188

296. Вж № 272

297. СТАНЧЕВА, Ваня. Из протоколната книга на дружеството ”Дом за изкуство и просвета” – Велико Търново. // 8, 1993, с. 159 – 169.

298. СТЕФАНОВА, Ася. Централен военен архив – авторитетно сре- дище на националната и регионална военна памет. // 12, 1997, с. 254 – 257.
Създаден през 1951 г. във Велико Търново с името ”Централен архивен фонд” за да приеме за съхранение и използване документи на армията предимно с дългосрочна справочна стойност.

299. ЦАНКОВА, Олга. Никола Станев в спомените на баща ми. // 20, 2005, с. 451 – 454.

300. Вж № 281

301. ЦОЛОВА, Цветинка. Историография на възрожденските филосо- фски и социологически традиции във Велико Търново (1990 – 2000). // 17 – 18, 2002, с. 99 – 109.

302. ЦОНЕВА, Нели. Занаятчийските трудово-производителни коопе-
рации в Павликени (1945 – 1954). // 20, 2005, с. 469 – 481.

VI. КРАЕЗНАНИЕ

303. Вж № 471

304. Вж № 235

305. КОВАЧЕВ, Марин. Велико Търново и българското краезнание. // 20, 2005, с. 237 – 240.

306. МАРКОВ, Георги. Краезнанието и родознанието – важни и актуални дялове на историческото познание, развитие и взаимодействие. // 20, 2005, с. 241 – 249.

307. ХАРИТОНОВ, Христо. Краезнание и нумизматика. // 15 – 16, 2001, с. 222 – 225.

308. ХАРИТОНОВ, Христо. Професор Марин Ковачев – ученият и общественика. // 20, 2005, с. 250 – 254.
По случай 70-годишнината му.

VII. МУЗЕЕЗНАНИЕ. МУЗЕЙНО ДЕЛО

1. ТЕОРИЯ

309. КРЪСТЕВА, Стефанка. Трудният музей. // 19, 2004, с. 387 – 397.
За ”Детския музей” – ранното му включване в живота на децата и учащите се.

310. ПЕТРОВА, Соня. Образът на Великотърновския музей според пресата през 2003 г. (Опит за музеоложки мониторинг). // 19, 2004, с. 538 – 549.

311. САЧЕВ, Евгений. Социологически проучвания на музейната ауди- тория. // 19, 2004, с. 320 – 324.

312. ЧОХАДЖИЕВА, Галя и др. Work shop по нашенски : Музеят като медиатор на традицията / Галя Чохаджиева, Георги Куманов. // 19, 2004, с. 477 – 488 : с ил.

2. МУЗЕЙНО ДЕЛО

313. БЕНОВ, Олег. Гарнизонното стрелбище в София (Един нетради- ционен отговор на съвременните предизвикателства през музейната практика. // 19, 2004, с. 507 – 517 : с ил.

314. БЪЧВАРОВА, Невяна и др. Дарение за театралната дейност във Велико Търново, съхранявано във фонд ”Най-нова история” на Регионален исторически музей. // 17 – 18, 2002, с. 401 – 408 : с ил.

315. ВАЧЕВ, Хитко. Пети музейни четения на Регионален исторически музей – Велико Търново. // 15 – 16, 2001, с. 317 – 318.
Проведени на 17 май 2001 г. , посветени на 70 – годишнината на проф. дин Димитър Овчаров.

316. ГЕОРГИЕВА – КОЗАРЕВА, Венета. Дарения и дарители – поглед от 21 век. // 19, 2004, с. 525 – 531.
За Дома на хумора и сатирата в Габрово.

317. ДИМИТРОВА, Светла. Временните изложби – музейна дейност с много проекции. // 19, 2004, с. 518 – 524.

318. ДРАГАНОВА, Виолета и др. Звезди на спорта през XX век във Велико Търново / Виолета Драганова, Невяна Бъчварова. // 15 – 16, 2001, с. 312 – 316.
За изложба реализирана на 22 март 2001 от Великотърновския исторически музей.

319. КОСЕВА, Диана. Икони от Великотърновския музей по светов-ните изложбени зали [за периода 1963 – 1989 г.] // 7, 1992, с. 238 – 241.

320. ЛИЛОВА, Иванка. Календарните празници в Етъра – традиция и иновация. // 19, 2004, с. 472 – 476.

321. ТОТЕВА, Диана. Иконописна изложба на Великотърновския музей в Англия. // 9, 1994, с. 242 – 250 : с ил.
Експозиция от 33 икони и 5 предмета е открита в залите на Херберт Арт Мюзикъл на 13. 07. 1992 г.

322. ХАРИТОНОВ, Христо. Предговор. // 17 – 18, 2002, с. 11.
Относно музейните четения посветени на доц. д-р Янка Николова.

323. ХАРИТОНОВ, Христо. Предговор. // 19, 2004, с. 13 – 14.
Относно музейните четения посветени на Тодор Николов.

324. ЦАНКОВА, Татяна. Художествения музей и творецът. // 19, 2004, с. 461 – 471 : с ил.
За специализирания художествен музей в Дома на хумора и сатирата – Габрово.

325. ЧУЛОВА, Даниела. Музеят като ”портрет” на една личност : Художникът Георги Божилов – Слона през призмата на новоучреден [през 2003 г.] музей в Стария Пловдив. // 19, 2004, с. 532 – 537 : с ил.

А. ИСТОРИЯ

326. Вж № 511

327. БЪЧВАРОВА, Невяна. 120 години Исторически музей в град Велико Търново. // 6, 1991, с. 5 – 28.

328. БЪЧВАРОВА, Невяна. Тридесет години отдел ”Най-нова исто- рия”. // 14, 1999, с. 44 – 49.
… в Регионален исторически музей – В. Търново.

329. ВЪЛЧЕВ, Александър и др. Техническото музейно дело в Бъл -гария / Александър Вълчев, Люба Дашевска. // 19, 2004, с. 381 – 386.
За Националния политехнически музей.

330. ДОНЧЕВА, Румяна. Пражкият национален музей е изложбата на българската книга през 1934 г. // 19, 2004, с. 420 – 428 : с ил.

331. ЗАНОВ, Иван. Музеят в Силистра. (1898 – 1943 г.). // 19, 2004, с. 406 – 411.
На 18 ноември 1898 г. Учителският съвет на Държавното педагогическо трикласно и образцово училище взема решение за създаване на училищен музей, а на 19 октомври 1941 г. се провежда учредително събрание за създаване на историко-етнографски музей.

332. ИВАНОВА, Мария. Начало на организираното музейно дело в Ямбол (1952 – 1969). // 19, 2004, с. 442 – 446.

333. ИЛИЕВА, Анна. Христо Г. Данов и наследниците му – приноси за запазването на българските старини. // 19, 2004, с. 412 – 419.

334. КРЪСТЕВА, Мария. Създаване на Морския музей – личности, идеи, институции. // 19, 2004, с. 365 – 372 : с ил.
Открит през 1923 г. във Варна, а от 1955 г. преименуван на ”Военноморски музей”.

335. НЕДКОВ, Симеон. Идеята за български музей в началото на ХХ век. // 19, 2004, с. 325 – 356.

336. НИКОЛОВА, Янка. Увод. // 1, 1962, с. 1 – 5.
За музейното дело във Велико Търново и създаването на ”Известия на Окръжния музей – Велико Търново”.

337. СТОЯНОВА, Креса. Стремежът на перущенци за опазване на историческата памет. // 19, 2004, с. 398 – 405.

338. ТЕРЗИЕВА, Катя. Исторически музей ”Искра” – Казанлък в дневниците на Чудомира. // 19, 2004, с. 435 – 441.

339. ТОМИТОВА, Мариана. Училищни музеи и музейни сбирки : Ролята на учителите в изграждането на музейната система в България (1878 – 1944 г.). // 19, 2004, с. 373 – 380.

340. Вж № 517

Б. КНИГООБМЕН НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

341. АТАНАСОВА, Светла и др. Книгообмен 1994 – 1997 / Светла Атанасова, Весела Мартинова. // 12, 1997, с. 281 – 286.

342. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен. // 13, 1998, с. 317 – 320.

343. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен. // 14, 1999, с. 268 – 272.

344. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен [2000]. // 15 – 16, 2001, с. 340 – 343.

345. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен 01. 06. 2001 – 01. 11. 2002 г. // 17 – 18, 2002, с. 429 – 430.

346. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен 1. 12. 2002 – 31. 10. 2004. // 20, 2005, с. 523 – 527.

В. МУЗЕЙНИ РАБОТНИЦИ

347. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Атанас Писарев (1936 – 1992). // 8, 1993, с. 189 – 192 : с ил.
С библиогр.

348. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Въло Цанков Вълов. // 10, 1995, с. 205 – 207.
С библиогр.

349. БОЕВА, Стефка. Стефан Фъртунов – създател и първи директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово. // 19, 2004, с. 453 – 460.

350. БЪЧВАРОВА, Невяна. Опазване и проучване на старините във Велико Търново и дейността на Тодор Николов. // 9, 1994, с. 37 – 64.
С библиогр.

351. БЪЧВАРОВА, Невяна. Тодор Николов – живот и дейност. // 19, 2004, с. 17 – 36 : с ил.

352. Невяна Пенчева БЪЧВАРОВА [за нея]. // 14, 1999, с. 250 : с ил.

353. Н. с. Невяна Пенчева БЪЧВАРОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 493 – 494 : с ил.

354. ВЛАДЕВА, Павлина. Заслугата на Тодор Николов за проучването, съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство във Великотърновския регион. // 19, 2004, с. 75 – 84 : с ил.

355. ДРАГАНОВА, Тодорка. За Тодор Николов с любов и уважение. // 19, 2004, с. 41 – 44.

356. ДРАГАНОВА, Тодорка и др. Приносът на Тодор Николов от проучванията му върху икономическото развитие на Търново през ХІХ век (Непубликуван труд – материали за историческото и икономическото развитие на град Търново) / Тодорка Драганова, Цветана Генчева. // 19, 2004, с. 63 – 68 : с ил.

357. ДРАГАНОВА, Тодорка. Тодор Николов Иванов (1884 – 1957) (По-случай десет години от смъртта му). // 4, 1968, с. 139 – 141.
С библиогр.

358. ДУШКОВ, Живодар. Русенският период в живота и творчеството на Никола Ангелов. // 19, 2004, с. 447 – 452.
За дейността му в градския музей.

359. Цветанка Георгиева ИВАНОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 485.

360. ИЛЧЕВА, Вълка. Марко Иванов Цочев. // 20, 2005, с. 486 – 487.

361. Ст. н. с. д-р Вълка ИЛЧЕВА Петрова [за нея]. // 20, 2005, с. 491 – 492 : с ил.

362. Вълка ИЛЧЕВА Петрова [за нея]. // 14, 1999, с. 251 : с ил.

363. КЪНЧЕВА, Татяна. Архивът на Тодор Николов, съхраняван в отдел ”История на България ХV – ХІХ век. // 19, 2004, с. 85 – 91 : с ил.

364. Н. с. д-р Васил Аврамов МУТАФОВ [за него]. // 20, 2005, с. 495 – 496 : с ил.

365. НИКОЛОВА, Янка. Спомен за Тодор Николов. // 19, 2004, с. 37 – 40 : с ил.

366. ОВЧАРОВА, Мария. Светецът на Велико Търново. // 19, 2004, с. 45 – 50.
За Тодор Николов.

367. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Петко Мачковски. // 9, 1994, с. 7 – 9 : с ил.
С библиогр.

368. РОБОВ, Мирко. Тодор Николов като проучвател на църквата ”Св. Димитър”. // 19, 2004, с. 55 – 62 : с ил.

369. Снежина Георгиева ПОПОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 485 – 486.

370. СТАНЕВ, Петър. Богдан Желев Султов – петнадесет години от смъртта му. // 12, 1997, с. 270 : с ил.

371. СТАНЕВ, Петър. Рафаил Попов. // 11, 1996, с. 246.

372. ТОДОРОВА, Радка. Тодор Николов в ученическите спомени на моя баща [Христо Шиков]. // 19, 2004, с. 51 – 54.

373. ТОНКОВ, Тихомир. Никола Т. Манолев Стателов – ревностен изследовател на старини. // 19, 2004, с. 429 – 434.
За образувания от него археологически музей през 1930 г. в гр. Лясковец.

374. ЧЕПКЪНОВА – Станева, Светлозара. Ислямските култови сгради в изследванията на Тодор Николов. // 19, 2004, с. 69 – 74.

375. Красимир Иванов ШИМИДОВ [за него]. // 20, 2005, с. 486.

376. Данка Павлева ШУШКОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 485.

Г. НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

377. ИВАНОВ, Христо. Компютрите във фондовата дейност на Исто- рически музей – Пловдив. // 19, 2004, с. 556 – 559.

378. СУКАРЕВ, Видин. Интернет като средство за научни контакти в музейното дело. // 19, 2004, с. 550 – 555.

379. ТОДОРОВА, Радка. Силата на информацията – компютри, интернет. // 17 – 18, 2002, с. 409 – 414 : с ил.
Относно семинар за използване на компютърна програма за въвеждане на данни от фондовете на музеите, проведен на 12. 12. 2001 г. в Исторически музей – Стара Загора.

Д. ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

380. ПЕНКОВ, Петьо. Отчет на Исторически музей – Велико Търново за 1997 г. // 13, 1998, с. 303 – 312.

381. ПЕНКОВ, Петьо. Отчет на Исторически музей – Велико Търново за 1998 г. // 14, 1999, с. 254 – 263.

382. ХАРИТОНОВ, Христо. Отчет за работата на Регионален исторически музей – Велико Търново през 2000 година. // 15 – 16, 2001, с. 324 – 333.

Е. РЕСТАВРАЦИОННА И КОНСЕРВАЦИОННА ДЕЙНОСТ

383. ГЕНЧЕВА, Юлия. Консервационно техническа експертиза на гли- нено съоръжение от неолитна селищна могила Самоводене. // 7, 1992, с. 227 – 233.
С табл.

384. ГЕНЧЕВА, Юлия и др. Технология на орнамента на фината кера- мика от селищата Качица – Велико Търново, и Клисе баир до с. Шемшево от прехода от енеолита към бронзовата епоха / Юлия Генчева, Петър Станев. // 8, 1993, с. 179 – 184.

385. ЙОРДАНОВ, Йордан. Методико-антропологично изследване на костните останки на Рачо Казанджията и пластична възстановка на образа му. // 15 – 16, 2001, с. 304 – 311 : с ил.

386. КОМИТОВ, Веселин. Строително-ремонтна, реставрационна и консервационна дейност на музейни обекти [2003 – 2004]. // 20, 2005, с. 513 – 515.

387. КОСЕВА, Диана. Реставрационно-консервационни проблеми на Търновските таблетки. // 6, 1991, с. 192 – 195.
За четири двустранни, малоформатни икони със следните изображения :
1. ”Въведение Богородично” и ”Света Екатерина”
2. ” Благовещение” и ”Рождество Христово”
3. ”Кръщение Христово” и ликове на двама архиереи
4. ”Разпятие” и ”Слизане в ада”

388. КУЗУПОВ, Боян. Консервация на малката порта от крепостта Царевец. // 3, 1966, с. 21 – 23.

389. ТОТЕВА, Диана. Новооткрита икона на Богородица Одигитрия с пророци. // 9, 1994, с. 233 – 238.

390. ЧОКОЕВ, Иван. Един метод за борба с рецидивната корозия на археологически находки от мед и медни сплави. // 12, 1997, с. 265 – 269.

391. ЧОКОЕВ, Иван. За консервацията на оловната матрица с името на цар Иван Шишман. // 11, 1996, с. 239 – 245.
С табл.

392. ЧОКОЕВ, Иван. За консервацията на съдове покрити с калай. // 10, 1995, с. 199 – 204.

393. ЧОКОЕВ, Иван. За сърмената везба в Търново след ХІХ век. // 20, 2005, с. 223 – 234 : с ил.

394. ЧОКОЕВ, Иван. За цвета на царските дрехи в Средновековна Бъл- гария през втората половина на ХІV век. // 15 – 16, 2001, с. 296 – 303.

395 ЧОКОЕВ, Иван. Към отстраняването на корозионни продукти от повърхността на предмети, изработени от мед и медни сплави. // 11, 1996, с. 235 – 238.

396. ЧОКОЕВ, Иван. Набедреник от епископски гроб, открит в средно- вековна църква в Кърджали. // 17 – 18, 2002, с. 359 – 365 : с ил.

397. ЧОКОЕВ, Иван и др. Някой аспекти от почистването и защитата на музейното сребро / Иван Чокоев, Антонина Костова. // 9, 1994, с. 209 – 232.

398. ЧОКОЕВ, Иван. Някой наблюдения върху текстилни материали от некропола на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново (проучване 1992 – 1993). // 13, 1998, с. 282 – 296 : с ил.

399. GENCHEVA. Julia. Ethics and conservation – a conserrvator`s opinion. // 12, 1997, с. 258 – 264.
Бълг. заглавие : ”Етика и консервация – позиция на специалиста”.

Ж. ХРОНИКА НА ДЕЙНОСТТА НА РИМ – В. ТЪРНОВО

400. БЪЧВАРОВА, Невяна. Хроника 1991. // 7, 1992, с. 242 – 246.
За проведени научни изследвания, изложби и издадени трудове на музея.

401. БЪЧВАРОВА, Невяна. Хроника [за] дейността на Историческия музей 1996 – 1997 г. // 12, 1997, с. 276 – 280.

402. ВЕСТИ [Хроника за 1992]. // 8, 1993, с. 193 – 195.

403. ИЛЧЕВА, Вълка и др. Хроника за дейността на историческия музей през 1998 година / Вълка Илчева, Христо Харитонов. // 13, 1998, с. 313 – 316.

404. МИТОВА, Катя. Хроника за дейността на историческия музей през 1998 година. // 14, 1999, с. 264 – 267.

405. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Хроника за дейността на Регионал- ния исторически музей [2000 – 2001]. // 15 – 16, 2001, с. 334 – 339.

406. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Хроника за дейността на Регионал- ния исторически музей [1. VІ 2001 – 30 ХІ 2002 г.]. // 17 – 18, 2002, с. 417 – 428.

407. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Хроника за дейността на Регионал- ния исторически музей. // 20, 2005, с. 499 – 513.

408. МУТАФОВ, Васил. Хроника (1992 – 1996). // 11, 1996, с. 247 – 255.

VІІІ. НУМИЗМАТИКА

409. АНГЕЛОВ, Никола. Средновековни монети от Трапезица в Тър- ново. // 2, 1964, с. 93 – 102 : с ил.

410. АНГЕЛОВ, Никола. Колективни находки на монети от В. Тър-новски окръг. // 2, 1964, с. 87 – 91 : с ил.
… открити в селата Раданово, Патреш и Сашево.

411. Вж № 510

412. БЪЧВАРОВ, Иван. Колективни монетни находки от средновеков- ния некропол (ХІV в.) при с. Янтра, Горнооряховска община. // 8, 1993, с. 131 – 135.

413. БЪЧВАРОВ, Иван. Монетни находки от крепостта ”Ряховец”. // 7, 1992, с. 41 – 58.
Съд. ”Каталог на единичните и колективни находки, открити на крепостта Ряховец, южното селище и некропола през археологическите сезони 1985 – 1988 г.”.

414. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Паричният пазар и тържището в Диско- дуратера. // 4, 1968, с. 25 – 40.
Съд. опис на 148 монети.

415. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Монети от франския владетел Иоан ІІ Орсини. // 2, 1965, с. 29 – 34.
Съд. ”Карта на находките на монети на Иоан ІІ Орсини в България” и списък на откритите екземпляри в Търново.

416. ДАНКОВ, Евлоги. Семиотика на небесната йерархия в монетната и църковната иконография във Второто българско царство (Трети Рим). // 17 – 18, 2002, с. 331 – 339.

417. ДОЧЕВ, Константин. Византийски монети на палеолозите с ин- диктивни дати от ХІІІ – ХІV век, намерени във Велико Търново. // 20, 2005, с. 166 – 175 : с ил.

418. ДОЧЕВ, Константин. Колективна находка с медни монети (ХІІІ в.) от манастира ”Св. Димитър”, В. Търново. // 8, 1993, с. 125 – 129.
С каталог на девет медни корубести екземпляра.

419. ДОЧЕВ, Константин. Монетни находки от хълма Момина Кре- пост във Велико Търново. // 9, 1994, с. 125 – 132.
С каталог.

420. ДОЧЕВ, Константин. Ранновизантийски монети от Търново (V – VІІ в.). // 17 – 18, 2002, с. 287 – 298 : с ил.
Опис на 252 броя, открити при археологически проучвания на Царевец, манастира ”Св. Четиридесет мъченици” в Асенова махала, Трапезица, Момина крепост и Френк Хисар.

421. ПИСАРЕВ, Атанас и др. Колективна находка от европейски и турски монети от село Беляковец, Великотърновско / Атанас Писарев, Марко Цочев. // 5, 1972, с. 275 – 285 : с ил.
… открита на 17 ноември 1971 г.

422. СТАВРАКЕВ, К. Нумизматика. // 7, 1992, с. 234.
За две бронзови контрамаркирани монети от фонда на РИМ – Велико Търново.

423. СТЕФАНОВ, Стефан и др. Из историята на Номе през трети век от н. е. / Стефан Стефанов, М. Тачева. // 3, 1966, с. 45 – 54 : с ил.
Опис и снимки на монети, открити през района на с. Царевец до Свищов.

424. ТОНЕВ, Андрей. Съкровища с европейски монети от Кюстен- дилско. // 20, 2005, с. 163 – 165.
От с. Граница, Вуково, Невестино, Тихи дол, Ръждавица, Полетинци, между Ресилово и Краинци и две с неизвестно местонахождение.

425. ТОТЕВ, Константин. Рядък медальон от клетъчен емайл, открит на Царевец. // 8, 1993, с. 121 – 124.

426. ФИЛИПОВА, Светослава. Монетна находка от началото на ІІІ век от фонда на Регионален исторически музей – Кюстендил. // 20, 2005, с. 125 – 128 : с ил.
През 2001 г. открити три екземпляри, сечени до град Самоков.

427. ХАРИТОНОВ, Христо. Възпоменателен медал с изображенията на Св. св. Кирил и Методий. // 11, 1996, с. 215 – 220 : с ил.
… подарен през 1984 г. на УС на БНД от Геролд Шчетинин.

428. ХАРИТОНОВ, Христо. Класификация на находките от монети, използувани с вторична функция през ХV – ХVІІІ век на територията на днешна Северна България. // 7, 1992, с. 171 – 192.
Със списък на 77 обекти.

429. Вж № 307

430. ХАРИТОНОВ, Христо. Нумизматични аспекти на иконобор- чеството във Византия през VІІІ – ІХ век. // 17 – 18, 2002, с. 299 – 304 : с ил.

431. ХАРИТОНОВ, Христо. Семиотични аспекти на монетната иконо- графия в контекста на средновековната българска култура. // 12, 1997, с. 169 – 183 : с ил.

432. Вж № 196

433. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от бронзови монети от с. Благоево, Великотърновско. // 6, 1991, с. 141 – 158.
С опис.

434. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от [73 провинциални] брон- зови монети от Родина, Великотърновско. // 10, 1995, с. 87 – 99.
… от ІІ и ІІІ век.

435. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от [100] бронзови монети от село Къпиново, Великотърновско. // 12, 1997, с. 156 – 168.
… открити през 1957 г.

436. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от провинциални бронзови монети от село Хотница, Великотърновско. // 13, 1998, с. 133 – 144.
Опис на 76 екземпляри, откупени през 1957 г. от Михаил Александров.

437. ЦОЧЕВ, Марко. Монетосеченето на Шишмановци в колекцията на Регионален исторически музей – Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 305 – 310 : с ил.

438. ЦОЧЕВ, Марко и др. Непубликувани [шест, ”автономни”] монети на Никополис ад Иструм / Марко Цочев, Милчо Димов. // 11, 1996, с. 211 – 214.

439. ЦОЧЕВ, Марко. [Четири] Редки златни монети от фонда на Исто- рически музей – Велико Търново. // 11, 1996, с. 207 – 210 : с ил.

ІХ. ОТЗИВИ. РЕЦЕНЗИИ

440. ВАЧЕВ, Хитко. Някой виждания по проблемите в една хипотеза. // 6, 1991, с. 37 – 44.

Рец. за : М. Харбова. Научна хипотеза за Арбанаси (старинното Загорие) като елемент в структурата на старопрестолния Търновград. // И з о б р. и з к. и а р х и т е к т. : Доклади от ІІ международен конгрес по българистика, 16, 1988, с. 137 – 156.

441. Иван, Тютюнджиев. Търновската митрополия през 17 и първата половина на 18 век : По документи от архива на метоха ”Божи гроб” на Йерусалимската патриаршия в Цариград. – В. Търново, 1996. – 129 с.

Рец. : ВАЧЕВ, Хитко. // 12, 1997, с. 271 – 275.

442. КОЛЕВ, Николай. Принос към изследване на неолитната култура в Долния басейн на р. Дунав. // 17 – 18, 2002, с. 415 – 416.

Рец. за : Петър Станев. Неолитна селищна могила. – В. Търново : Фабер, 2002. – 380 с.

443. ХАРИТОНОВ, Христо и др. Книга за краезнанието / Христо Харитонов, Тянка Минчева. // 20, 2005, с. 519.

Рец. за : Марин Ковачев. Краезнание. – В. Търново : Абагар, 2004. – 175 с.

444. ЦОЛОВА, Цветинка. Православни ценности и национална иден- тичност на българския народ. // 15 – 16, 2001, с. 319 – 320.

Рец. за : Сборник научни съобщения. Истор. музей – Габрово : ВТ. Св. Митрополия, 2000. – 449 с.

445. ЧОХАДЖИЕВА, Галя. ”Непресъхващ извор” не е само метафора. // 15 – 16, 2001, с. 321 – 322.

Рец. за : Румяна Димитрова. Непресъхващ извор. – Пловдив : Макрос, 2001. – 99 с.

446. VATCHEV, Hitko. The pros and cons of a new interpretation about the problems of the Bulgarian religious arhiecture. // 8, 1993, p. 171 – 178.

Рец. за : M. Kiel. Art and societi of Bulgaria in the turkish period. – Van gorcum : Assen Maastricht, 1985. – 400 p.

Х. РЕЛИГИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ХРАМОВЕ

1. АРХЕОЛОГИЯ

447. АЛЕКСИЕВ, Йордан. За манастирите в ”Света гора”, ”Търновски планини” и ”Търновската Света гора”.// 17 – 18, 2002, с. 251 – 256.

448. ВАЧЕВ, Хитко. Археологически приноси за строителната история на храма ”Св. арахангели Михаил и Гавраил” в Арбанаси. // 20, 2005, с. 199 – 208 : с ил.
С каталог на гробовете.

449. ВАЧЕВ, Хитко. Принос към строителната история на църквата ”Св. Равноапостоли Петър и Павел” във Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 269 – 276.

450. Вж № 18

451. ГОЧЕВА, Златозара. Някой бележки по въпроса за метрополията на западнопонтийския койнон. // 17 – 18, 2002, с. 125 – 130 7 с ил.

452. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. За едно неизвестно преустройство на западната пристройка на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” в Търново. // 14, 1999, с. 115 – 129 : с ил.
… открито при разкопките през 1992 – 1995 г.

453. Вж № 104

454. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Новооткрита гробница в царската църква ”Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. // 20, 2005, с. 186 – 193 : с ил.
… вкопана под подовото ниво в югоизточния ъгъл на Екзонартекса.

455. КОСЕВА, Диана. Триптих – поменник от 1790 г. // 20, 2005, с. 209 – 217 : с ил.
… от с. Арбанаси, със заглавие ” За споменаване на патриарси и архиереи”.

456. НИКОЛОВА, Янка и др. Средновековна църква в западния склон на хълма Момина крепост в Търново / Янка Николова, Никола Ангелов. // 2, 1964, с. 19 – 28 : с ил.

457. РОБОВ, Мирко. Новите проучвания на манастира ”Св. Четири- десет мъченици” във Велико Търново и проблемът за неговата строителна хронология. // 15 – 16, 2001, с. 142 – 151 : с ил.

458. ТЕОФИЛОВ, Теофил. Западната пристройка на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” в Търново – възможности за тълкуване и периодизация. // 14, 1999, с. 130 – 139 : с ил.

459. ТОТЕВ, Константин и др. История на проучването на некропола на търновската църква ”Св. Четиридесет мъченици” / Константин Тотев, Иван Чокоев. // 11, 1996, с. 165 – 174 : с ил.

460. ТОТЕВ, Константин. История на проучванията на стенописите на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. // 15 – 16, 2001, с. 128 – 141 : с ил.

461. Вж № 15

462. Вж № 396

2. АРХИТЕКТУРА

463. ВАЧЕВ, Хитко. Бележки върху архитектурата и датата на цър- квата ”Св. Атанас” в Горна Оряховица”. // 8, 1993, с. 137 – 144.

464. ВАЧЕВ, Хитко. Условия и фактори за черковното строителство в Търновската митрополия през ХV – ХVІІІ век. // 12, 1997, с. 237 – 246.

465. Вж № 122

466. Вж № 374

3. ДУХОВНИЦИ

467. БАЛЪКОВ, Илия. Книжовник иконом Стефан на попрището на просветителско и религиозно. // 20, 2005, с. 406 – 411.
За Станьо Ганчев Пашов от с. Беляковец.

468. БОЗОВА, Тинка. Архимандрид Инокентий за Митрополит Кли- мент Търновски. // 19, 2004, с. 167 – 172 : с ил.

469. ДАНКОВ, Евлоги. Търновският исихазъм и Григорий Цамблак : 640 години от рождението на епископ Григорий Цамблак (1304 – 1420) : Уточняващи материали за историята на българската, руската, украинската, литовската и сръбската история на философията и богословието. // 19, 2004, с. 94 – 104 : с ил.

470. ДАНКОВА, Росина. Нравственото богословие на митрополит Климент Браницки и неговите приноси за историята на Гложенския манастир ”Св. Вмч. Георги Победоносец”. // 19, 2004, с. 154 – 166.

4. ИСТОРИЯ

471. БУКОВИНОВА, Вида. Да си спомним за един забравен родолю- бец краевед (135 години от откриването на първата българска църква в Бургас). // 20, 2005, с. 277 – 283 : с ил
За храма ”Св. св. Кирил и Методий” отворен на 20 ІV 1869 г. и за дейността на Христо Димитров.

472. ВАЧЕВ, Хитко. Енорийското църковно строителство в Търнов- ската митрополия през ХV – ХVІІ век. // 15 – 16, 2001, с. 9 – 33.
С карта и списък на селищата, в които има църковни постройки.

473. ВАЧЕВ, Хитко. За една епископска катедра от ХVІІ век. // 14, 1999, с. 29 – 36 : с ил.
В село Арбанаси, днешно Пороище – квартал на Разград.

474. КОКОРКОВ, Иван. Един османски документ за историята на църквата ”Св. Никола” в Горна Оряховица. // 5, 1972, с. 287 – 289 : с ил.
За издадения през 1848 г. ”Ферман за ремонт на църквата ”Св. Никола”, който се съхранява в музейната сбирка на с. Хотница.

475. КОЛЕВА, Цветана. История на църквата ”Св. Четиридесет мъче- ници” от Освобождението до 1945 г. // 17 – 18, 2002, с. 43 – 62 : с ил.

476. МИНЧЕВА, Тянка. Църквата ”Св. Никола” – един от най-значи- мите духовни центрове на Търново през Възраждането. // 17 – 18, 2002, с. 73 – 80 : с ил.

477. Вж № 181

478. НИКОЛОВА, Янка. Църквата ”Св. Параскева” във Велико Търново. // 4, 1968, с. 17 – 24 : с ил.

479. Вж № 368

480. Вж № 190

481. СТАНЕВА, Светлозара. Към въпроса за църковната борба в Тър- ново след Кримската война. // 15 – 16, 2001, с. 34 – 41.

482. Вж № 430

483. Вж № 285

5. ИЗКУСТВО

484. Вж № 156

485. БОЯНКИНСКА, Боряна. Календарните сцени в църквите ”Св. ап. Петър и Павел” във Велико Търново и ”Рождество Христово” в Арбанаси – сходства и различия. // 15 – 16, 2001, с. 243 – 248 : с ил.

486. Вж № 416

487. ДОЛМОВА, Мария. Накитите от погребенията в манастира ”Ве- ликата лавра” и църквата ”Св. Четиридесет мъченици”. // 14, 1999, с. 140 – 150 : с ил.

488. КОСЕВА, Диана. Нов фрагмент от живописта в диаконикона на църквата ”Св. Четиридесет мъченици”, открит през 2001 г. // 17 – 18, 2002, с. 341 – 346 : с ил.

489. КОСЕВА, Диана и др. Стенописите от наоса и притвора на търновската църква ”Св. Четиридесет мъченици” в светлината на последните проучвания. // 14, 1999, с. 200 – 229 : с ил.

490. КОСЕВА – ТОТЕВА, Диана. Икони от манастира ”Св. Богороди- ца” в Арбанаси (ХVІІ – ХVІІІ в.). // 10, 1995, с. 145 – 150 : с ил.

491. КОСЕВА – ТОТЕВА, Диана. Светогорски щампи от колекцията на Великотърновския регионален исторически музей. // 15 – 16, 2001, с. 258 – 284 : с ил.
С каталог на 57 графични листа.

492. Вж № 389

493. ТОТЕВ, Константин и др. Нови данни за стенописите от екзонар- текса на църквата ”Св. 40 мъченици” във Велико Търново / Константин Тотев, Диана Косева. // 13, 1998, с. 226 – 252 : с ил.

494. ТОТЕВ, Константин. Процесийни кръстове от Търново. // 13, 1998, с. 261 – 280 : с ил.

495. Вж № 431

496. ЦОНЕВ, Венцислав. За някой особености на стенописния цикъл ”Шестоднев” от Къпиновския манастир. // 13, 1998, с. 253 – 260 : с ил.

497. ЦОНЕВ, Венцислав. Към ”Шестоднева” и отражението му в средновековното и ранновъзрожденското изкуство на България. // 14, 1999, с. 230 – 249 : с ил.

498. Вж № 398

ХІ. СФРАГИСТИКА

499. АТАНАСОВА, Светла. Фирмени печати на търговска къща ”То- дор Василев и сие” от втората половина на ХІХ век. // 19, 2004, с. 106 – 214 : с ил.

500. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Оловен печат на Търновския патриарх Ви- сарион. // 2, 1964, с. 45 – 48.

501. ДОЛМОВА – ЛУКАНОВСКА, Мария. Пръстените – печати като белег за съсловна принадлежност. // 20, 2005, с. 176 – 185 : с ил.

502. ЙОРДАНОВ, Иван. Печатът на първия Асеневец. // 15 – 16, 2001, с. 192 – 200 : с ил.
… съхраняван в Шуменския исторически музей.

503. ЙОРДАНОВ, Иван. Печатът на Теофилопул от първата половина на ХІІІ век, намерен във Велико Търново. // 14, 1993, с. 183 – 187 : с ил.

504. ПЕНЧЕВ, Владимир. Моливдовул на Никола, императорски протоспарий и стратег на Месемврия, намерен при археологически разкопки в Силистра [през 2000 г.] // 20, 2005, с. 160 – 162 : с ил.

505. СТАНЧЕВА, Милена. Пръстен-печат от археологическите про- учвания на църквата ”Св. Димитър” в Арбанаси, Великотърновско. // 20, 2005, с. 215 – 222 : с ил.

506. ТОТЕВ, Константин. Бронзово печатче с лъвско изображение от Търново. // 17 – 18, 2002, с. 311 – 320 : с ил.
Открито при разкопките (1975 – 1985) край църквата ”Св. Четиридесет мъченици”, с неизвестен притежател.

507. ХАРИТОНОВ, Христо. Моливдовул на никейския император Теодор І Ласкарис. // 14, 1999, с. 177 – 182 : с ил.

ХІІ. ХЕРАЛДИКА

508. АТАНАСОВА, Светла. Опит за ново тълкуване на изображението на двуглавия орел от саркофага на цар Иван Александър. // 12, 1997, с. 184 – 194 : с ил.

509. АТАНАСОВА, Светла. Принос към историята на първия герб на град Велико Търново. // 14, 1999, с. 188 – 193 : с ил.
Проследяване на събитията по изработването и приемането му през 1927 г.

510. АТАНАСОВА, Светла. Хералдически аспекти на лилията от монетите на цар Иван Срацимир. // 13, 1998, с. 145 – 153 : с ил.

ХІІІ. ЧИТАЛИЩА. ЧИТАЛИЩНО ДЕЛО

511. БЪЧВАРОВА, Невяна. Държавната културна политика и пробле – ми на музея при читалище ”Надежда” във Велико Търново (1871 – 1945 г.). // 8, 1993, с. 57 – 75.

512. ДРАГАНОВА, Тодорка и др. Принос към историята на читалище ”Надежда” в Търново и първото селско читалище ”Селска любов” в с. Бяла черква / Тодорка Драганова, Маргарита Спиридонова. // 1, 1962, с. 73 – 92 : с ил.

513. ИВАНОВ, Теодор. Едно неизвестно котленско читалище. // 20, 2005, с. 367 – 373.
Основано на 27 февруари 1900 г. под името ”Раковски” и без да успее да развие сериозна дейност, на 27 септември 1900 г. се слива с читалище ”Съгласие – напредък”.

514. КОЛЕВА, Цветана. Дарители на читалище ”Надежда” Велико Търново от Освобождението до 1914 г. // 20, 2005, с. 415 – 424 : с ил.

515. МАЧКОВСКА, Елена. Принос към историята на читалище ”На- предък” в Килифарево 1884 – 1944 г. // 20, 2005, с. 394 – 405 : с ил.

516. МИНЧЕВА, Тянка. Приносът на Иван П. Славейков за развитието на читалище ”Трудолюбие” – Трявна и ”Надежда” – Велико Търново. // 8, 1993, с. 45 – 55.

517. ЧОЛОВ, Петър. Народните читалища и развитието на музейното дело в България. // 19, 2004, с. 357 – 364.

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ

А
Александрова, Сашка 16
Алексиев, Йордан 3 – 5, 39, 84, 347, 447
Ангелов, Ангел 155
Ангелов, Никола 6 – 8, 94, 127, 156, 409 – 410 ; (съавт.) 102, 456 ;
(за него) 358
Асенов, Петко 205 – 206
Атанасова, Светла 157, 341, 499 508 – 510
Афродика, богиня (за нея) 2
Б
Балъков, Илия 467
Бачо Киро
Вж Петров, Киро
Бейков, Стефан 158, 207
Беливанова, Анастасия 9
Бенов, Олег 313
Берислав, севаст (за него) 162
Берова, Добрина 208
Бинев, Методи 51
Боева, Стефка 349
Божилов – Слона, Георги (за него) 325
Бозова, Тинка 468
Бонев, Ненчо 209 – 212
Бончев, Николай (за него) 147
Борисов, Борис 108
Боянкинска, Боряна 159, 485
Браницки, Климент (за него) 470
Буковинова, Вида 471
Бъчваров, Иван 17, 412 – 413
Бъчварова, Невяна 213 – 215, 286 – 287, 314, 327 – 328, 350 – 351, 400 – 401, 511 ; (съавт.) 318 ; (за нея) 352 – 353
В
Ванков, Симеон Николов (за него) 213
Василев, Тодор (за него) 499
Василева, Надка 136
Вачев, Хитко 18, 315, 448 – 449, 463 – 464, 472 – 473 ; (съавт.) 39, 231 ; (рец.) 440 – 441, 446
Вачева, Диана 216
Вачков, Марко (за него) 235
Висарион, патриарх (за него) 500
Владева, Павлина 116 – 117, 123, 137, 160, 217, 354
Владкова, Павлина 19 – 20, 40, 44, 52 – 55, 69 – 70, 95
Вълов, Вълов 218 ; (за него) 348
Вълчев, Александър 329
Върбанов, Върбин 45
Г
Габровски, Никола Христов (за него) 211
Гайдаров, Кирил 219
Ганева, Катя Митова
Вж Митова – Ганева, Катя
Ганчева, Даниела 147
Генова, Златка 130 – 131
Генова, Кина (за нея) 214
Генчева, Юлия 74, 383 – 384, 399
Георгиева, Анастасия 220
Георгиева, Елена 221
Георгиева, Теменуга 124, 222
Георгиева – Козарева, Венета 316
Герасимов, Тодор 161, 414 – 415, 500
Герасимова – Томова, В. 162
Голийска – Петрова, Пенка 163
Горанов, Петър Ст. 223
Гочева, Златозара 451
Гурко, Йосиф В. (за него) 160
Гърдев, Борислав 224
Д
Данов, Христо Г. (за него) 333
Данков, Евлоги 56, 71, 150, 416, 469
Данкова, Росина 225, 470
Даскалов, Димитър (за него) 253
Дашевска, Люба (съавт.) 329
Денчева, Юлия 226
Дерменджиев, Евгени 96, 104, 118, 452, 454 ; (съавт.) 107
Джамджиев, Хараламби Петров (за него) 215
Димитров, Здравко 57
Димитров, Новак (за него) 155
Димитров, Станимир 109 – 110
Димитров, Христо (за него) 471
Димитрова, Елисавета 227
Димитрова, Румяна (рец. за нея) 445
Димитрова, Светла 317
Димитрова, Станка 228
Димов, Милчо (съавт.) 438
Димова, Веселина 229
Динчев, Венцислав 22
Долмова – Лукановска, Мария 79, 97, 151, 487, 501
Дончева, Иванка 58
Дончева, Румяна 330
Дочев, Константин 417 – 420
Драганова, Виолета 230, 318
Драганова, Тодорка 145, 164 – 168, 355 – 357, 512
Драгомиров, Живко 119
Душков, Живодар 358
Дякович, Борис (за него) 11
E
Еленски, Недко 75, 90 – 91, 98 ; (съавт.) 72
Ж
Жекова, Женя 23
Желев, Никола (за него) 216
Живков, Георги (за него) 214
Живков, Никола (за него) 214
Жуглев, Кирил Ис. 24
З
Занов, Иван 331
Зафиров, Петър 231
Захарий Зограф (за него) 197
Зевс , (бог) (за него) 59
Златарева, Елена (за нея) 214
Златев, Злати Ив. (за него) 265
Златева, Ани 232
И
Ибришимова, Пенка 169 – 170
Иван Александър, цар (за него) 161, 508
Иван Срацимир, цар (за него) 510
Иван Шишман, цар (за него) 391
Иванов, Нестор 171
Иванов, Теодор 513
Иванов, Христо 377
Иванова, Мария 332
Иванова, Олга (за нея) 214
Иванова, Снежана 138
Иванова, Цветанка Г. (за нея) 359
Илиев, Атанас (за него) 238
Илиева, Анна 333
Илчева, Вълка 25, 85 – 89, 99, 105, 360, 403 ; (съавт.) 92 ; (за нея) 361 – 362

Инджиева, Радка Калева
Вж Калева – Инджиева, Радка
Инокентий, архим. (за него) 468
Иоан ІІ Орсини (за него) 415
Й
Йорданов, Иван 502 – 503
Йорданов, Йордан 385
Йорданов, Юлий 234
К
Кабакчиева, Мария (за нея) 214
Калева – Инджиева, Радка 172
Калчева, Марина (съавт.) 239
Калъчева, Мария (за нея) 214
Каниц, Феликс (за него) 117
Карагьозов, Агоп (за него) 273
Каранешев, Ангел (за него) 262
Каранешев, Константин (за него) 262
Каранешев, Недялко (за него) 262 – 263
Клепанов, Атанас Станчов (за него) 191
Климент Търновски, митроп. (за него) 468
Ковачев, Александър 235
Ковачев, Марин 305 ; (рец. за него) 443 ; (за него) 308
Коев, Атанас 236
Козарева, Венета Георгиева
Вж Георгиева – Козарева, Венета
Кокорков, Иван 474
Колев, Николай 133 ; (рец.) 442
Колева, Цветана 475, 514
Кольо Фичето
Вж Фичев, Никола
Комитов, Веселин 386
Комод, имп. рим. (за него) 45
Константинов, Алеко (за него) 218
Косева – Тотева, Диана 152, 321, 387, 389, 455, 488 – 491
Коскина, Пепа 237
Костадинова, Елка 238
Костова, Антонина (съавт.) 397
Крум, хан (за него) 112
Кръстева, Стефанка 309
Кръстева, Мария 334
Кузупов, Боян 388
Кулелиев, Йордан (за него) 281
Куманов, Георги (съавт.) 312
Кънев, Нейчо 173
Кънчева, Татяна 363
Кърджиев, Панайот (за него) 279

Л
Левски, Васил (за него) 254
Лещаков, Петър 106
Лилова, Богдана 100
Лилова, Иванка 320
Луков, Георги 239
Лукановска, Мария Долмова
Вж Долмова – Лукановска, Мария
Лунгарова, Пепа 59 ; (съавт.) 40
М
Марков, Георги 306
Марколеско, Онорий (за него) 248
Мартинова, Весела 240, 342 – 346 ; (съавт.) 341
Матев, Димитър (за него) 222
Мачковска, Елена 174, 515
Мачковски, Петко (за него) 367
Минев, Димо 241
Минчев, Д. Н. 175
Минчева, Тянка 125, 176 – 177, 242 – 244, 476, 516 ; (рец.) 443
Митова – Ганева, Катя 245 – 246, 404 – 407
Михаил Асен, цар (за него) 161
Михаилова, Елисавета (за нея) 214
Москов, Моско (за него) 230
Мутафов, Васил 126, 134, 179 – 181, 247 – 248, 408 ; (за него) 364
Муткуров, Сава (за него) 276
Н
Найденова, Евгения (съавт.) 72
Начева, Боянка (за нея) 214
Начева, Румяна 289
Недева, Тодорка 250
Недков, Симеон 335
Николи, хаджи (за него) 176
Николов, Тодор 290 ; (за него) 323, 350 – 351, 354 – 357, 363, 365 – 366, 368, 372, 374
Николова, Янка 11, 47, 102, 153, 336, 365, 456, 478 ; (съавт.) 6
Нинов, Лазар 76, 92
Новак, Арно (за него) 171
Нурков, Иван 182

О
Овчаров, Димитър 183 – 184
Овчаров, Тодор 26, 41, 111, 251
Овчарова, Мария 366
Орфей (за него) 150

П
Павлов, Гьока хаджи (за него) 218
Павлова, Виолета 253
Павлова, Румяна 61
Павловска, Цветана 254
Панайотов, Александър (за него) 277
Панайотова, Кинка 185 – 187, 255 – 258, 260, 262 – 268, 292
Пантилеева, Димитринка 269
Патриков, Георги 188
Паунова, Мариана (за нея) 289
Пашов, Станьо (за него) 467
Пенков, Петьо 380 – 381
Пенчев, Владимир 504
Пенчева, Радка 271 – 272
Петка Търновска (за нея) 180
Петкова, Мария 273
Петров, Киро (за него) 167
Петрова, Вълка Илчева
Вж Илчева, Вълка
Петрова, Соня 310
Писарев, Атанас 103, 421 ; (за него) 347
Попов, Атанас 189
Попов, Рафаил (за него) 371
Попова, Снежина (за нея) 369
Поултър, Андрю 62
Р
Рабовянов, Деян 112 – 113
Рачо Казанджията (за него) 385
Робов, Мирко 12, 27, 49 – 50, 82, 368, 457
Рогева, Теодора 140 – 142
С
Сачев, Евгени 311
Сис, Владимир (за него) 232
Славейков, Иван П. (за него) 516
Славчев, Петър 28
Славчев, Янко (за него) 279
Слона, Георги Божилов
Вж Божилов – Слона, Георги
Смилов, Георги (за него) 214
Спасова, Елеонора (съавт.) 163
Спиридонова, Маргарита (съавт.) 512
Ставракев, К. 422
Ставрева, Зоя (за нея) 225
Стамболов, Стефан (за него) 236, 254, 269
Станев, Емилиян (за него) 271
Станев, Никола (за него) 174, 299
Станев, Петър 13, 29 – 30, 72 – 73, 77, 114, 370 – 371 ; (съавт.) 76, 384 ; (рец. за него) 442
Станев, Христо 190
Станев – Младен, Христо (за него) 206
Станева, Светлозара
Вж Чепкънова – Станева, Светлозара
Станчев, Васил 275
Станчева, Ваня 276 – 277, 297 ; (съавт.) 262 – 263
Станчева, Милена 115, 154, 505 ; (съавт.) 15
Стателов, Никола Т. Манолев (за него) 373
Стефан, иконом
Вж Пашов, Станьо
Стефанов, Стефан 423
Стефанов, Лазар (за него) 280
Стефанова, Ася 298
Стефанова, Неда 143, 278
Стоянов, Тодор (за него) 214
Стоянова, Креса 337
Сукарев, Видин 378
Султов, Богдан 32 – 33, 42 – 43, 46, 192 ; (за него) 370
Султова, Соня 1 – 2
Сьор, Жорж (за него) 11
Т
Тачева, М. (съавт.) 423
Теодор І Ласкарис, имп. ник. (за него) 507
Теодоров, Теодор (за него) 224
Теофилов, Теофил 121, 193, 458
Терзиева, Катя 338
Тодоров, Петко Ю. (за него) 205
Тодорова, Радка 372, 379
Томова, В. Герасимова
Вж Герасимова – Томова, В.
Томова, Красимира 279
Томитова, Мариана 339
Тонев, Андрей 424
Тонев, Велко 194
Тонков, Тихомир 373
Топузанов, Иван 195
Тотев, Константин 14, 83, 107, 425, 459 – 460, 493 – 494, 506 ; (съавт.) 489
Тотева, Диана Косева
Вж Косева – Тотева, Диана
Тошев, Мирослав 280
Тютюнджиев, Иван (рец. за него) 441
Ф
Фердинанд, цар (за него) 11
Фичев, Иван (за него) 245
Фичев, Никола (за него) 117
Филип Тотю (за него) 159
Филипов, Леон (за него) 290
Филипова, Светослава 426
Фъртунов, Стефан (за него) 349
Х
Хаджистанчев, Тодор (за него) 221
Харбова, Маргарита 122 ; (рец. за нея) 440
Харитонов, Христо 196, 307 – 308, 322 – 323, 382, 427 – 428, 430 – 431, 507 ; (съавт.) 403 ; (рец.) 443
Хера (богиня) (за нея) 59
Хермес (бог) (за него) 58
Христов, Велико, (за него) 279
Ц
Цамблак, Григорий (за него) 469
Цанева, Люба 197
Цанкова, Олга 299
Цанкова, Татяна 324
Цветков, Ивалин 144, 281
Цветкова, Бистра 198 – 200
Церковски, Цанко (за него) 220
Церов, Иван (за него) 279
Цолова, Цветинка 301 ; (рец.) 444
Цонев, Венцислав 201, 496 – 497
Цонева, Нели 282 – 283, 302
Цонева, Радка 284
Цочев, Марко 433 – 439 ; (съавт.) 421 ; (за него) 360
Църов, Иван 34 – 38, 64 – 68
Ч
Чепкънова – Станева, Светлозара 191, 202, 285, 374, 481
Черкаски, Владимир княз рус. (за него) 184
Чокоев, Иван 15, 390 – 398 ; (съавт.) 14, 459
Чолов, Петър 517
Чорбаджиев, Николай 203
Чохаджиева, Галя 148 – 149, 312 ; (рец.) 445
Чудомир (за него) 338
Чулова, Даниела 325
Ш
Шиков, Христо (за него) 372
Шимидов, Красимир (за него) 375
Шишков, Тодор (за него) 214
Шумелова, Теофана (за нея) 243
Шушкова, Данка (за нея) 376
B
Blanc, Nicole 61
G
Gencheva, Julia
Вж Генчева, Юлия
K
Kiel, M. (рец. за него) 446
N
Nercessian, Anne 61
V
Vatchev, Hitko
Вж Вачев, Хитко
Vladkova, Pavlina
Вж Владкова, Павлина

ГЕОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ

А
Алеково (с.), Свищовска общ. 26
Англия 321
Арбанаси (с.), Великотърновска общ. 440, 448, 455, 485, 490, 505
Асенова махала 420
Б
Балкански полуостров 113
Балканци (с.), Стражишка общ. 125
Беляковец (с.), Великотърновска община 219, 421, 467
Благоево (с.), Стражешка общ. 125, 433
Брашов, Румъния 156
Бургас 471
Бутово (с.), Павликенска общ. 1 – 2, 150
България 72, 114,124, 130 – 131, 138, 154, 157, 219, 224, 234, 258, 273, 329, 335, 339, 394, 415, 431, 444, 446, 469, 497, 517
Българско Сливово (с.), Свищовска общ. 26
Бяла черква (с.), Павликенска общ. 167, 220, 512
В
Варна 194, 214, 228, 279, 334
Велико Търново 3 – 9, 11 – 15, 49 – 50, 59, 82, 94, 96, 103 – 104, 107, 115, 118, 121 – 123, 127, 134, 136 – 137, 151 – 152, 156, 159, 164 – 165, 168, 170 – 171, 175 – 176, 181, 184 – 187, 189, 191, 196 – 198, 214, 217, 226, 229 – 230, 233, 240, 243 – 244, 247 – 248, 250 – 251, 256, 265 – 266, 272, 278, 281, 284, 285 – 287, 292, 297 – 298, 301, 305, 310, 314 – 315, 318, 319, 321 – 323, 327 – 328, 336, 341 – 346, 350, 356, 363, 366, 368, 380 – 382, 384, 387, 393, 398, 400 – 409, 415, 417 – 420, 422, 437, 439 – 441, 447, 449, 452, 454, 457 – 460, 464, 472, 475 – 476, 478, 481, 485, 487 – 489, 491, 493 – 494, 500, 503, 506, 509, 511 – 512, 514, 516
Великотърновски край 126, 194, 263, 279
Великотърновски окръг 32, 169, 178, 183, 200, 209 – 210, 212, 251, 255, 257, 260, 410
Великотърновски регион 5, 20, 23, 29 – 30, 35, 145, 242, 354
Велчево (с.), Великотърновска общ. 195, 202
Византия 430
Владислав (с.), Стражишка общ. 125
Вуково (с.), Бобошевска общ. 424
Г
Габрово 316, 320, 324, 349, 444
Горна Оряховица 39 – 41, 266, 268, 463, 474
Граница (с.), Кюстендилска общ. 424

Д
Дискодуратера 42 – 43, 414
Дичин (с.), Великотърновска общ. 22
Драгижево (с.), Лясковска общ. 140 – 141
Драгомирово (с.), Свищовска общ. 26
Добри дял (с.), Лясковска общ. 140 – 141
Долна Мизия 2, 44 – 46
Долна Оряховица (с.), Горнооряховска общ. 140 – 141
Дунав (р.) 442
Е
Елена 199, 205, 231
Еленски край 190, 199
Елхово 238
Етъра, Габровска общ. 320
З
Зелено дърво (с.), Габровска общ. 155
Златарица (с.), Златаришка общ. 183
И
Изгрев (с. ), Великотърновско 24
К
Казанлък 109, 338
Камен (с.), Стражишка общ. 36
Караново (с.), Новозагорска общ. 108
Килифарево (с.), Великотърновска общ. 515
Козаревец (с.), Лясковска общ. 140 – 141
Козловец (с.), Свищовска общ. 26
Котел 513
Краинци (с.), Дупнишка общ. 424
Крушето (с.), Горнооряховска общ. 16
Къпиново (с.), Великотърновска общ. 177, 202, 435, 496
Кърджали 396
Кюстендил 426
Кюстендилски край 148, 424
Л
Литва 469
Лом 234
Лясковец 28, 140, 142, 241, 266, 373
М
Мадара (с.), Каспичанска общ. 115
Македония 239
Мерданя (с.), Лясковска общ. 109

Месемврия
Вж Несебър
Миндя (с.), Великотърновска общ. 202
Момина крепост (хълм) 47 – 50, 419 – 420, 456
Морава (с.), Свищовска общ. 26
Мусина (с.), Павликенска общ. 166
Н
Невестино (с.), Невестинска общ. 424
Недан (с.), Павликенска общ. 183
Несебър 504
Николаево (с.), Николаевска общ. 237
Никопол 111
Никополис ад Иструм 11, 32, 51 – 68, 438
Нове 69 – 70, 423
Ново село, Великотърновска общ. 25
О
Овча могила (с.), Свищовска общ. 26
Омуртаг 280
Ореш (с.), Свищовска общ. 26
Орловец (с.), Полскотръмбешка общ. 71 – 73
П
Павликени 34, 38, 153, 282 – 283, 302
Павликенски край 192
Патреш (с.), Павликенска общ. 410
Перущица 337
Плаково (с.), Великотърновска общ. 202
Плевен 115, 160, 203
Пловдив 218, 240, 325, 377
Полетинци (с.), Кюстендилска общ. 424
Пороище (с.), Разградска общ. 473
Прага 330
Предна Азия 114
Присово (с.), Великотърновска общ. 33, 202
Пчелище (с.), Великотърновска общ. 183, 202
Р
Раданово (с.), Полскотръмбешка общ. 410
Ресилово (с.), Сепаревобанска общ. 424
Родина (с.), Златаришка общ. 434
Роман, Румъния 156
Русе 221, 358
Русия 469
Ръждавица (с.), Кюстендилска общ. 424

С
Самоков 426
Самоводене (с.), Великотърновска общ. 32, 74 – 77, 188, 383
Санкт Петербург 194
Сашево (с.), Великотърновска общ. 410
Свищов 26, 223, 423
Северна България 133, 428
Североизточна България 114
Силистра 331, 504
Сливен 206
София 292, 313
Стара Загора 173, 379
Странджа 197
Страхилово (с.), Полскотръмбешка общ. 32
Сухиндол 144, 235
Сърбия 469
Т
Тихи дол (с.), Кюстендилска общ. 424
Трапезица 59, 79, 82 – 83, 98, 409, 420
Тракия 239
Троянска община 163
Трявна 197, 516
Търнов
Вж Велико Търново
Търновград
Вж Велико Търново
У
Украйна 469
Ф
Френк Хисар 420
Х
Хаджидимитрово (с.), Свищовска общ. 26, 32
Хотница (с.), Великотърновска общ. 32, 84 – 92, 436, 474
Ц
Царевец (с.), Свищовска общ. 26, 423
Царевец (хълм) 59, 94 – 103, 161, 388, 425
Цариград 194, 441
Централна България 114
Церова кория (с.), Великотърновска общ. 202
Ч
Червен (с.), Ивановска общ. 115

Ш
Шемшево (с.), Великотърновска общ. 251, 384
Шумен 502
Ю
Югоизточна Европа 29, 73, 114

Я
Ямбол 208, 332
Янтра (р.) 104 – 107
Янтра (с.), Горнооряховска общ. 412

ХРОНОЛОГИЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ

№ 1 / 1962 6 – 7, 11, 43, 119, 167, 192, 205 – 206, 210, 218, 336, 512

№ 2 / 1964 8, 33, 102, 145, 153, 166, 211, 409 – 410, 415, 456, 500

№ 3 / 1966 24, 42, 94, 164, 169, 183, 200, 209, 223, 241, 388, 423

№ 4 / 1968 32, 47, 156, 165, 170 – 171, 184, 212, 265, 357, 414, 478

№ 5 / 1972 4, 28, 46, 127, 133, 161 – 162, 168, 175, 189, 194, 198 – 199, 251, 257, 421, 474

№ 6 / 1991 1, 30, 34, 53, 74, 126, 142, 202, 231, 242, 254, 256, 276, 327, 387, 433, 440

№ 7 / 1992 2, 20, 39, 66, 76, 85, 103, 141, 178 – 179, 181, 262, 264, 268, 319, 383, 400, 413, 422, 428

№ 8 / 1993 5, 25, 40, 67, 130, 134, 266, 284 – 285, 289 – 290, 297, 347, 384, 402, 412, 418, 425, 446, 463, 511 516

№ 9 / 1994 3, 35, 50, 62, 72, 83, 131, 140, 185, 233, 252, 274, 277, 321, 350, 367, 389, 397, 419

№ 10 / 1995 14, 17, 52, 64, 73, 92, 177, 187, 287, 348, 392, 434, 490

№ 11 / 1996 13, 18, 56, 69, 88, 123, 125, 215, 258, 371, 391, 395, 408, 427, 438 – 439, 459

№ 12 / 1997 36, 49, 70 – 71, 77, 90, 105, 107, 116, 151 – 152, 260, 298, 341, 370, 390, 399, 401, 431, 435, 441, 464, 508

№ 13 / 1998 9, 27, 44, 68, 89, 91, 118, 122, 143, 196, 213, 217, 243, 255, 283, 342, 380, 398, 403, 436, 493 – 494, 496, 510

№ 14 / 1999 12, 15, 19, 22, 37, 84, 137, 144, 180, 328, 343, 352, 362, 381, 404, 452, 458, 473, 487, 489, 497, 503, 507, 509

№ 15 – 16 / 2001 16, 23, 41, 55, 79, 86, 98, 104, 117, 148, 150, 154, 157, 176, 193, 245, 269, 272, 286, 292, 307, 315, 318, 344, 382, 385, 394, 405, 444- 445, 457, 460, 472, 481, 485, 491, 502

№ 17 – 18 / 2002 51, 58 – 59, 65, 82, 95 – 97, 99 – 100, 109, 111, 113 – 115, 121,124, 149, 158, 160, 174, 182, 186, 191, 197, 225, 246 – 247, 271, 282, 301, 314, 322, 345, 379, 396, 406, 416, 420, 430, 437, 442, 447, 449, 451, 475 – 476, 488, 506

№ 19 / 2004 136, 138, 159, 163, 172 – 173, 195, 201, 207 – 208, 216, 220, 224, 227, 229, 232, 236 – 237, 239 – 240, 244, 250, 275, 309 – 313, 316, 317, 320, 323 – 325, 329 – 335, 337 – 339, 349, 351, 354 – 356, 358, 363, 365 – 366, 368, 372 – 374, 377 – 378, 468 – 470, 499, 517

№ 20 / 2005 26, 29, 38, 45, 54, 57, 61, 75, 87, 106, 108, 110, 112, 147, 155, 188, 190, 203, 214, 219, 221 – 222, 226, 228, 230, 234 – 235, 238, 248, 253, 263, 273, 278 – 281, 299, 302, 305 – 306, 308, 346, 353, 359 – 361, 364, 369, 375 – 376, 386, 393, 407, 417, 424, 426, 443, 448, 454 – 455, 467, 471, 501, 504 – 505, 513 – 515

Източник: nauka.bg

Книговедската библиография в България 1944 – 1990

Автор: ас. Теодор Иванов

Книгознанието в България извървява сложен и променлив път на развитие. Първоначално като част от библиотекознанието и библиографията, а в последствие като сборно понятие включващо история на книгата, книгоиздаване, книгоразпространение и социология на книгата.
Настъпилите промени в българското общество през 1944 г. неминуемо оказват своето влияние и върху книгознанието. Създават се държавни издателства и се одържавяват частните. Изгражда се нормативна база, която касае централизацията на книгоиздателската дейност. Обособяват се звена за научни изследвания в областта на книгознанието и се появяват специализирани издания, на чиито страници се публикуват резултати от проучвания с книговедска тематика.
Библиографията по въпросите на книгознанието, книгоиздаването, полиграфичните проблеми и т.н.т. не е развита до 1944 г. В своята монография „Специалната библиография“ д-р Христо Тренков отбелязва, че книгознанието „няма добро библиографско покритие“ и посочва само един списък от 120 заглавия, който е поместен в книгата на Стилиян Кутинчев „Печатарството в България до Освобождението“ издадена през 1920 г.2
Целта на настоящото изследване е хронологичното проследяване на библиографията на книговедска тематика за периода 1944 – 1990 година.
Естествено не всяка библиографска проява можем да считаме за фактор, който ни дава представа за състоянието и развитието на книговедската библиография за разглеждания период.
С оглед на това, обект на нашето проучване ще бъдат самостоятелни библиографски указатели, библиографски списъци, прегледи и обзори, които съдържат над 20 описания със задължителния минимум от библиографски данни, който е достатъчен за идентифицирането на конкретния документален източник. Не са включени издания, които текущо регистрират новоизлязла литература 4 както и библиографско цитиране под линия.5 Не са включени библиографски списъци в преводна литература, защото те са дело на автора от съответната народност и не могат да се счетат за част от българската книговедска библиография.
Имайки предвид направените уточнения, ще установим, че за периода 1944 – 1990 г. у нас са публикувани 21 прикнижни и пристатийни библиографски списъци, 2 обзора и 9 самостоятелни библиографски указатели по въпросите на книгознанието.
През 1952 г. излиза от печат книгата на Ценко Цветанов “ Българската книга след Девети септември“, представяща статистически данни за българското книгоиздаване през 1944 – 1950 г. В края на книгата е поместен един списък, озаглавен „Библиография“, който съдържа 23 азбучно подредени библиографски описания на книги от Тодор Боров, Стилиян Кутинчев, Никола Начов, Ал. Теодоров – Балан, Валерий Погорелов и др. Описанията съдържат авторовото име в инверсия, заглавие, местоиздаване, година на издаването и брой на страниците.7
Този списък е първата книговедска библиография за периода 1944 – 1990 г.
Следващата библиография откриваме в книгата на Марин Василев „История и техника на книгата„, която излиза от печат през 1955 г. Тя съдържа 21 заглавия, подредени азбучно, като 15 от тях са на руски език.
През 1955 г. е публикувана и първата пристатийна библиография, която е дело на Маньо Стоянов. Към своята статия „Руската книга в България до Освобождението“ той прилага един списък озаглавен „Руски книжовници превеждани и преработвани на български до 1806 -1878 г.“.
Списъкът съдържа 207 описания, които са систематизирани в 3 раздела. Първият раздел е в две части : „Писатели и поети“ и „Историци, филолози, педагози и др.“, като по същество този раздел е библиография, която дава сведения и за професиите и за годините на раждане и смърт. Вторият раздел е озаглавен „Религиозна книжнина“, а третият „Анонимни книги, преведени от руски език“. Описанията в разделите са подредени азбучно по фамилните имена на авторите или по заглавието при анонимните произведения. Под линия авторът е направил следното уточнение : „Библиографията е съставена по колекцията от български възрожденски периодични издания и книги на Държавна библиотека „Васил Коларов“, която, въпреки, че е най-пълната, все пак има известни липси – оттам и възможни пропуски в библиографията. Непълнотата на списъка при анонимните книги преведени от руски, може да изхожда от това, че при тях езикът на оригинала не винаги е посочен и мъчно се установява. Описанието на книгите даваме по възможно най – съкратен вид“.9
С името на Манъо Стоянов свързваме и фундаменталния библиографски указател „Българска възрожденска книжнина“, излязъл в 2 тома, съответно т. 1 – 1957 г. и т.2 1959 г. Възможностите на този указател са изтъкнати от бележити български библиографи като Димитър Иванчев и Борис Десев.
Реално погледнато Българска възрожденска книжнина“ е анотиран универсален библиографски указател на литературата от българското Възраждане, и не би трябвало да се включва в това изследване. Но структурата на указателя и справочният апарат ни предоставят разрез на съдържанието от книговедска гледна точка и са солидна база за проучване.10
През 1959 г. излиза от печат книгата на Петър Атанасов „Начало на българското книгопечатане“. В нея е приложен един списък от 180 азбучно подредени заглавия, като 50 от тях са на руски, а също и на сръбски, румънски и др. езици. Авторът е използвал и сводно описание.11
В книгата „Издаването на българската книга през легалния период на БКП 1885 -1923″, с автор Петър Цанев, откриваме един списък озаглавен „По важни източници“. В два дяла са подредени азбучно 99 описания на книги, статии, списания и вестници.12
Това е единствената книговедска библиография с идеологическа насоченост през този период.
Обемна прикнижна библиография откриваме и в книгата на Васил Йончев „Шрифтът през вековете“ отпечатана през 1964 г. Под заглавие „Използувана литература“ са направени 194 описания на книги и статии, като 30 от тях са на руски, 134 на италиански, немски, френски и английски езици.13
През 1968 и 1969 излизат библиографски обзори в две книжки, на тема „Средства на оперативната полиграфия“14
„25 години българска илюстрация на книгата 1944-1969″ е озаглавен първият самостоятелен библиографски указател с книговедска насоченост, който излиза едва през 1970 г. Негов съставител е, историкът на българската старопечатна книга, Петър Атанасов.
Указателят съдържа 3152 библиографски описания за 228 български илюстратори, и се състои от 2 дяла.
Първият е озаглавен „Илюстратори на българската книга 1944 – 1969″, а вторият „Литература за илюстраторите на българската книга“ с подраздели : „Книги„, „Албуми“, „Статии и рецензии“.

Включени са описания на книги илюстрирани от Евгений Босяцки, Вадим Лазаркевич, Карандаш, Чудомир и др.
Имената на художниците взели участие в илюстрирането на една книга са подредени азбучно, а илюстрациите на един художник са представени хронологично. Не са описвани учебна и техническа литература.
Когато една книга е илюстрирана от двама или повече художници, тя е посочена при всички.
Годината на излизането на дадената книга са поставени вляво на описанието, а в скоби са посочени годините на следващите издания.
Със звездичка са отбелязани изданията, които са наградени у нас и в чужбина, а в края на описанието и посочено името на конкурса или организацията, която е връчила наградата.
В подробен увод се анализира развитието и състоянието на оформлението на книгите след 1944 г. Оценява се делото на Илия Бешков, Стоян Венев, Илия Петров, Борис Ангелушев и др. Дадени са сведения за структурата на указателя и начините за неговото ползване.
В указателя е включен и азбучен показалец с пояснение, че в него са „имената на авторите, чиито книги са илюстрирани“.
На страниците на указателя са поместени и 28 илюстрации, които не са включени в общата пагинация.
Библиографското описание съдържа: автор на илюстрираната книга, заглавие, местоиздаване, и издателство.15
През 1971 г. народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив издава един солиден краеведски библиографски указател „Тракия, Родопите и Средногорието във Възрожденската книжнина, който съдържа 4683 описания систематизирани в 10 глави и богат справочно-методичен апарат.16
Глава 6 от този указател е озаглавена „Културно състояние на българския народ под турско робство“. В нея са описани публикации, които се отнасят за книжовната и издателската дейност в Пловдив през Възраждането.17
През същата година, описанията от тази част на указателя, излизат като самостоятелен библиографски указател „Пловдив – издателски център през Възраждането“.
Библиографията съдържа 209 професионално направени описания, които са систематизирани в 6 дяла 7 „Периодичен Печат“, „Книгоиздаване, книгоиздатели, книжарници“, „Христо Груев Данов. Издателство, книжарница и произведения“, „Драган (Димитър) Василев Манчев. Книгоиздаване, книжарница и произведения“, „Други книжарници. Книгоразпространители“ и „Разпространение на печата“.
Към описанията на произведенията са включени и рецензиите и отзивите за тях. Съставени са подробни анотации и е използвано сводно описание.18
Това е втората самостоятелна библиография, излязла периода 1944 – 1990 г.
През 1972 година в списание „Библиотекар“ е публикуван един критико-библиографски преглед със заглавие “ Публикации за развоя на българската книга: ОТ Освобождението до края на Първата световна война”! и това е втората пристатийна библиография за този период.
Следващата самостоятелна библиография излиза през 1978 г. и е посветена на 100 години издателска дейност на НБ „Кирил и Методий“. Тя съдържа 489 професионално изработени описания, които са подредени в два дяла : „Периодични издания“ и „Самостоятелни издания по библиотекознание, библиография и книгознание“. Библиографията включва и солиден увод озаглавен „Преглед на издателската дейност на Народна библиотека „Кирил и Методий“ с автор Анелия Вълчева.20

През 1979 г. излиза от печат библиографски указател, който е посветен на 20 годишнината на „Печатни произведения“ в Кърджали. Хронологично са подредени 23 описания с анотации, за периода 1960 – 1977 г.21
Интересна е следващата самостоятелна библиография „Непресъхваща мъдрост“, която е издадена през 1980 г. в Ловеч. Тя съдържа 71 описания на книги, статии, стихове, мисли и любопитни факти за книгата.22
През 1982 година е публикувана третата пристатийна библиография. Към статията на Йонко Панов относно издателската дейност на братя Мутафови в Севлиево е приложен един списък от 92 книги и 2 периодични издания, които са подредени хронологично за 1889-1902 г.23
Жак Ескенази прави библиографски преглед в своята статия „Руската книга в българските библиотеки от края на XIX век като литературен посредник“ през 1983 г.24
Следващите самостоятелни книговедски библиографии излизат през 1984 г. и се отнасят за Павел Байнов е Драган Манчев.
Биобиблиографията за Павел Байнов е издадена в Шумен и съдържа 301 описания25, а за Драган Манчев е издание от Благоевград и съдържа 39 описание, като от тях 17 книги и 22 стихотворения и рецензии за периода 1854 – 1972.26
На Военно издателство е посветен солиден библиографски указател, който е издаден през 1989 г. и съдържа 6543 описания.27
Много обемен и професионален списък, откриваме в изследването на Аксиния Джурова „Томичов псалтир“, което излиза в 2 тома. Под заглавие „Библиография“ азбучно са подредени над 900 описания, които са съставени много подробно и професионално. Първо са представени заглавията на кирилица, а после на латиница. Вдясно от описанията е посочено част от заглавието, като още една възможност за
издирване на информация. В края е представен и списък на използваните съкращения.28
Обемни прикнижни библиографии има в трудовете на Ани Гергова, Иван Богданов, Венцислав Кънев и други.
Последният самостоятелен библиографски указател през този период е издаден през 1990 г. и разглежда печатното дело и книгоразпространението в Разград. Съдържа 135 описания на 132 книги и 3 части от книги, които са подредени тематично и са анотирани29.
Анализирайки казаното дотук ние трябва да правим своите заключения само на базата на самостоятелните библиографии с книговедска насоченост. Вследствие на това ние ще отчетем, че за периода 1944 – 1990 година са съставени 2 биобиблиографии, 3 библиографии посветени на различни издателства и 3 краеведски указателя.
Историческата тематика присъства в една или друга степен почти във всички библиографии.
Библиографското описание е съставено по действащите в страната стандарти и библиографски традиции. Това може да се обясни с факта, че в някой случай, ако не са професионалисти-библиографи, то съставителите са хора, които изследват книгата и са наясно с важността на правилното и описване.
Въпреки нарасналия документален поток по въпросите на книгознанието през 1944 -1990 г., няма съставен библиографски указател разглеждащ цялостно проблемите в този отрасъл от научната и практическата дейност в България.
Можем да обобщим, че „книгата за книгата“ и нейните творци са в дълг на „науката за книгата“ в България.

БЕЛЕЖКИ

1 Гергова, Ани. Книгознанието в България / Ани Гергова. – София, 1987, с. 82 – 94.
2 Тренков, Христо. Специална библиография : Теория, организация, методика / Христо Тренков. –
София, 1958, с. 193 – 194.
3 Наличие на списъци, които съдържат описания по-малко от 20 описания, има в следните книги :
Рашков, Илия. Учебник по печатарска техника / Илия Рашков. – София : Нар. просвета, 1949. – 220 с. :
цв. ил. В библиография на стр. 216 има 6 описания ; Рашков, Илия и др. Специална технология за
печатари : За I и II курс на промишленото графическо училище / Илия Рашков, Г. Младенов. — София :
Нар. просвета, 1954. – 304 с. : цв. ил. На стр. 299 има библиография с 10 описания ; Върбанов, Георги.
Графическо оформяване на книгата / Георги Върбанов. – София : Техника, 1958. – 252 с. Списък,
озаглавен „Използувана литература“ на стр. 248 с 9 заглавия ; Рашков, Илия и др. Обща технология по
полиграфия : Учебник за I и II курс на професионално-техническо училище по графика / Илия Рашков,
Ив. Иванов. – София : Техника, 1961. – 267 с. На стр. 262 списък от 13 заглавия ; Бошнаков, Димитър.
150 години от рождението на Христо Г. Данов (27 VIII 1828 – 27 VIII 1978) : Незабравим труженик на
българската книга. //Нови книги, 1978, № 6, с. 23 – 28. Към статията има списък от литература за
Хр. Г. Данов – 9 описания.
4 Като „Годишник на Български библиографски институт“, Сериите на Текущата национална библиогра
фия, „Нови книги“, „Библиотекознание, библиография, книгознание и научна информация“ и др.
5 Дуйчев, Иван. Най-старият списък на забранени книги. // Г о д. Бълг. библиогр. институт „Елин Пелин“
[за 1952 – 1953], 3, София, 1955, с. 50 – 60. Цитиране под линия – 54 заглавия ; Ковачев, Марин. С
пламъка на родолюбието : 175 години книжарско дело във Велико Търново / Марин Ковачев. – София :
Отеч. фронт, 1985. – 80 с. Бележки под линия съдържащи 121 описания ; Ковачев, Марин. И се раждаше
книгата… : Издателска, печатарска и книжарска дейност във Велико Търново от Освобождението до
края на XIX век / Марин Ковачев. – София : Отеч. фронт, 1984. – 208 с. Цитиране под линия с 309
описания.
6 Редактиране на различни видове литература / Под. ред. на Н. Сикорски ; Прев. от рус. Н. Цветков. –
София : Наука и изкуство, 1976. – 406. На стр. 386 – 390 списък от 120 описания с пояснение към коя
глава от книгата се отнасят ; Берьозин, Б. Материалознание на полиграфичното производство / Б.
Берьозин ; Прев. Йордан Краев, Л. Шипова. – 2. прераб. и доп. изд. – София : Нар. просвета, 1954. – 256
с. Азбучно подредени списъци след всяка глава.
7 Цветанов, Ценко. Българската книга след Девети септември : Статистически анализ / Ценко Цветанов ;
Под. ред. на Тодор Боров. – София, 1952, с. 78 – 79.
8 Василев, Марин. История и техника на книгата / Марин Василев. – София, 1955, с. 162.
9 Стоянов, Маньо. Руската книга в България до Освобождението. // И з в. Държ. б-ка „В. Коларов“ [за
1953], 1955, с. 193-219.
10 Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина : Аналитичен репертоар на българските книги и
периодични издания 1806 – 1878 / Състав. Маньо Стоянов ; Под. ред на Александър Бурмов : В 2 т. –
София : Наука и изкуство, 1957 – 1959
Т. 1.- 1957. -664 с.
Т. 2.-1959.-958 с.
11 Атанасов, Петър. Начало на българското книгопечатане / Петър Атанасов. – София, 1959, с. 235 – 240.
12 Цанев, Петър. Издаването на социалистическата книга през легалния период на БКП 1885 – 1923 /
Петър Цанев. – София, 1962, с. 313 – 317.
13 Йончев, Васил. Шрифтът през вековете / Васил Йончев. – София, 1964, с. 381 – 383.
14 Оргатехнически средства: Обзор :Държ. к-т наука и техн прогрес.
№1/4
№1/5
15 Атанасов, Петър. 25 години българска илюстрация на книгата 1944 – 1969 : Библиогр. / Петър
Атанасов. – София : Нар. б-ка „Кирил и Методий“, 1970. – 228 с.
16 Ацева, Вера и др. Тракия, Родопите и Средногорието във Възрожденската книжнина: Указат. на
литература / Състав. Вера Ацева, Въла Декало. – Пловдив : НБ „Иван Вазов“, 1971. – 644 с
17 Пак там, с. 324-356.
1 Ацева, Вера и др. Пловдив — издателски център през Възраждането : Библиография (По данни от
възрожденската книжнина) / Състав. Вера Ацева, Въла Декало. – Пловдив : НБ „Иван Вазов“, 1971. – 32
с.
19 Гергова, Ани. Публикации за развоя на българската книга : От Освобождението до края на Първата
световна война / Ани Гергова. // Б и б л и о т е к а р, 1972, № 2, с. 36 – 39.

20 Тасева, Лиляна. 100 години издателска дейност на Народната библиотека „Кирил и Методий“ /
Състав. Лиляна Тасева ; Ред. Анелия Вълчева. – София : НБКМ, 1978. – 168 с.
21 Попгеоргиева, Л. 20 години „Печатни произведения“ в Кърджали : Библиогр. справка / Л. Попгеоргиева. – Кърджали, 1979
22 Станкова, Пенка. Непресъхваща мъдрост : Препоръч. библиогр. / Състав. Пенка Станкова. – Ловеч, •
1980.-19 с.
23 Панов, Йонко. Печатницата и издателството на братя Мутафови в Севлиево / Йонко Панов. // Г о д.
муз. Сев. България, 8, 1982, с. 243-251.
24 Ескенази, Жак. Руската книга в българските библиотеки от края на XIX век като литературен посред –
ник / Жак Ескенази. // С р а в н и т. e з и к о з н. , 1983, № 4, с. 77 – 90.
25 Димов, Тодор. Павел Маринов Байнов, книжар, издател 1870 – 1943 : Библиогр. указат. / Състав.
Тодор Димов. – Шумен, 1984. – 55 с.
26 Котева, Катя. Драган — Димитър Манчев 1844 — 1908 : Библиография / Катя Котева. — Благоевград,
1984. -15 с.
27 Цветкова, Янка и др. Военно издателство 1944 – 1986 : Библиогр. / Състав. Янка Цветкова, Петруша
Цветкова, Христо Минчев. – София, 1989
28 Джурова, Аксиния. Томичов псалтир : В 2 т.: Т. 1. / Аксиния Джурова. – София, 1990, с. 121 – 144.
29 Ковачева, А. Печатно дело и книгоразпространение в Разград / Състав. А. Ковачева. – Разград, 1990. – 65 с.

Източник: nauka.bg