Големият адронен колайдер за пръв път даде възможност да се надникне отвъд известни днес физични закони. Земята, при това, остана цяла, но не и спокойствието на физиците-теоретици.
След няколкомесечни успешни експерименти по сблъсъци на снопове при рекордна енергия – 3.5 тераелектронволта, наскоро беше публикувано съобщение на учените, работещи с прибора CMS, че е било наблюдавано неочаквано и непланирано явление.
В хода на опит по сблъсък на многопротонни снопове се оказало, че сред множеството нови частици се срещат двойки, чиито траектории кореспондират и са свързани една с друга.
Анализиран е ъгълът на разнасяне на всяка от частици и е изведена т.нар. функция на корелацията за всяка двойка частици. След удара винаги се образуват двойки от частици, разлитащи се с скорост, близка до тази на светлината по определено направление.
Това сочи към възможност за това, че при зараждането си частиците по някакъв неизяснен до сега начин са свързани една с друга.
„Видяхме ефект, който до момента не е наблюдаван в стълкновенията „протон-протон”. Допълнителните изследвания ще хвърлят светлина върху природата на този ефект. Сега трябва да се съберат повече данни, за да се види какво се случва там и да направим първите крачки към законите на новата физика”, заяви Гуидо Тонели, ръководител на експеримента CMS.
Ефектът всъщност е известен от по-рано, при експериментите в колайдера RHIC В Националната лаборатория в Брукхейвън, САЩ.
Сблъсъци на снопове протони ще се извършват до края на октомври 2010 г., след което до края на годината в колайдера ще се ускоряват ядра на олово.
Резюме: Тефлон е търговското наименование на синтетичният материал политетрафлуоретилен. Той притежава уникални свойства, и има редица приложения, като едно от най-разпространените е използването му като покритие на незалепващи съдове за готвене. Въпреки че тефлонът не е токсичен, направени изследвания показват, че при определени температури от тефлоновите съдове се отделят опасни частици и газове, които са токсични вторични продукти. Според изследванията, газовете отделени от съдовете за готвене са комплексна смес, която се изменя с измененито на температурата. Не са правени изследвания за това дали отделените газове се натрупват в готвената храна, но някои от компонентите в тях са с високо токсично въздействие върху хората.
Ключови думи: политетрафлуоретилен, Тефлон, токсичност
Abstract: Teflon is the registered trade name of the highly useful plastic material polytetrafluoroethylene (PTFE). It has many unique properties, which make it valuable in scores of applications. One of the most common and visible uses of PTFE is coating for nonstick pots and pans. Though PTFE itself is non-toxic, its manufacture produces toxic byproducts. Teflon off-gassing studies show that at the design temperatures of convectional kitchen appliances, Teflon chemicals break apart to form riskily particulates and gases. Studies show that the gases that come off of non-stick pans are complex mixtures that vary in composition with temperature. Accumulation of the off-gas chemicals in food has not been studied, but several of the off-gas components are considered highly toxic to humans.
Keywords: polytetrafluoroethylene, Teflon, toxicity
І. Въведение
Тефлон е търговското наименование на високополезен синтетичен материал – политетрафлуоретилен. Той е открит случайно през 1938 г. от младият 27-годишен учен Рой Плънкет, който бил химик в Дю Понт. Плънкет работил в сферата на охладителните агенти. Много химикали използвани като охладителни агенти преди 30те били опасно експлозивни. Дю Понт и Дженерал Моторс разработили нов тип невъзпламеняващ се охладителен агент – форма на Фреон и го нарекли refrigerant 114, чието техническо наименование е тетрафлуордихлоретан. Плънкет се надявал да направи подобен охладител чрез реакция на хлороводород с компонент наречен тетрафлуоретилен, който бил слабо познато вещество. Той затворил газа в метални флакони с изпускателни вентили. Поставил ги в сух лед за да охлади и втечни тетрафлуоретиленовият газ. Неговият експеримент с охладителя изисквал от Плънкет и асистентите му да изпускат тетрафлуоретиленовия газ от флаконите в сгорещена камера. На сутринта на 6ти април 1938 г. Плънкет открил, че не може да извади газа от флакона. Той и неговите асистенти с изненада установили, че през нощта газът се е превърнал в бял, ронлив, люспест прах. Това бил полимерът политетрафлуоретилен, който по-късно – през 1945 г. е регистриран като търговска марка „Тефлон“ от ДюПонт.
Тефлон не се е произвеждал масово за търговски цели почти 10 години след откриването на материала. Дотогава той имал сравнително ограничено приложение в промишлеността. В началото на 50-те години на миналия век един френският инженер Марк Грегоар, научил за Тефлон и измислил начин да го използва в рибарските си такъми, за да не се оплитат. А на жена му й дошло наум, че може да се приложи и при тенджерите и тиганите. Съпругът й покрил с Тефлон един от тиганите, с които тя пържила и успехът бил невероятен. След няколко години той вече продавал годишно над 1 милион тигани и тави, покрити с Тефлон под създадената от него марка „Тефал“.
Тефлонът е химически неутрален към всички материали, а в началото неговата супер хлъзгавост създавала проблеми при технологията за направата на готварски съдове. Трудно е да залепиш материал, по който всичко се хлъзга. Затова тефлонът се набраздява по различни начини, например чрез пясък под налягане, след което се залепва.
Тефлонът намира широко приложение в съвременния бит. Масово се използва за направата на тенджери и тигани, в текстилната промишленост, както и в редица високотехнологични уреди и дори в космическата индустрия. Намира приложение и в медицината, под формата на съдови импланти и протези. Но основната му функция е, че не позволява залепването и загарянето, поради което се оказва почти незаменим за направата на съдове и прибори за готвене, както и на ютии. Записан е в Книгата на рекордите Гинес като най-хлъзгавия материал на Земята. За разработката на материала компанията Дю Понт получава през 1990 г. „Национален медал за технология” от президента на САЩ Джордж Буш-старши. Откривателят на тефлона – химикът Рой Плънкет, който умира през 1994 г., многократно е награждаван.
ІІ. Замърсяване на околната среда и токсично действие
Политетрафлуоретиленът е полимеризирана форма на химичното съединение тетрафлуоретилен, който е безцветен газ, без мирис и е извънредно лесно запалим. Полимеризацията е химичен процес, при който молекулите се обединяват в дълги вериги. Основните елементи за синтеза на мономера са флуор, флуороводород и хлороформ, които са свързани чрез пиролиза. Съхранява се под формата на течност при ниски температура и налягане. Другата основна съставка е вода. При полимеризационният процес се използват много малки количества от други химикали като инициатори.
Политетрафлуоретиленът може да бъде произведен по няколко начина, в зависимост от специфичните характеристики, изискващи се за крайния продукт. Има два основни метода за производство. Единият е преустановяване на полимеризацията. При този метод тетрафлуоретиленът се полимеризира във вода, в резултат на което се получават гранули от политетрафлуоретилен. Другият метод е чрез дисперсия. При него политетрафлуоретиленът се получава под формата на млечна паста, която може да се преработи до фин прах.
Тефлонът притежава уникални свойства, поради което намира различни приложения. Не се запалва или възпламенява, има много висока точка на топене (327°С) и е стабилен при много ниски температури. Не се забелязва крехкост дори в среда от течен хелий (-269°С). При нагряване до 37°С изделията от политетрафлуоретилен запазват формата си, но здравината намалява значително. Горната граница за устойчивост се приема около 260°С при сравнително ниски механични усилия. Особено свойство притежава при температурна промяна от 19°С до 23°С. При този температурен интервал се осъществява промяна в кристалната структура на материала – от трициклична преминава в хексагонална. Това е свързано с увеличение на обема с около 1%, както и със значително увеличение на коефициента на линейно разширение, но процесът е обратим. Политетрафлуоретиленът има слаба електрическа проводимост, което го прави добър електроизолатор, притежава нисък коефициент на топлопроводимост и може да се счита като топлоизолационен материал. Също така е много гладък и хлъзгав.
Препоръчително е остатъците от политетрафлуоретиленови частици да бъдат заравяни, а не изгаряни, защото при изгарянето им при високи температури се отделя флуороводород и други токсични вещества.
Въпреки, че политетрафлуоретиленът не е токсичен, при неговото производство се отделят токсични вторични продукти, включително флуороводород и въглероден диоксид. Лекари са документирали специфично заболяване наречено треска от полимерни изпарения (polymer fume fever), което се проявява при вдишване на тези вторични продукти от производството.
Учени от ДюПонт са направили списък на характерните симптоми при това заболяване – напрегнатост в гърдите, физическо неразположение, учестено дишане, главоболие, кашлица, втрисане, температура между 37,8єС и 40єС и възпалено гърло, които са базирани върху изследвания на регистринани оплаквания на заболели работници. При домашно излагане на тези газове, заболяването от полимерни изпарения (polymer fume fever) може лесно да се обърка с обикновен грип.
Изследвания показват, че газовете, които се отделят от незалепващите тигани, са комплексна смес, която се променя при различните температури, но не са провеждани изследвания дали се натрупват компоненти от тази смес в храната. При определена температура в газа се активизират един или повече доминиращи химикала, а останалите ги копират. Учените многократно са изучавали смъртността при плъховете и птиците, изложени на газовите смеси, но потенциалното въздействие върху здравето в дългосрочен период не е изследвано.
Токсичните частици и газове, отделени като изпарения от Тефлон и температурите, при които са засечени за първи път, са показани по-долу заедно с информация за токсичността, измерена преди всичко при изследвания с високи дози при експозиция на животни, което е единственият източник на информация за повечето химикали:
240°С – Ултрафини частици: Тефлон продуцира много малки (ултрафини) частички. Те причиняват сериозни белодробни увреждания при плъхове след 10 минутна експозиция. По-дълготрайна експозиция причинява смърт.
Газовете, емитирани от Тефлон при по-високи температури, се адсорбират върху частиците, които поради малкия си размер могат да се натрупват дълбоко в долния дихателен тракт.
360°С – Тетрафлуоретилен: Националната токсикологична програма обсъжда тетрафлуоретилена да бъде „логично предвиден” човешки канцероген, защото се знае че причинява рак при лабораторни животни, но не е извършено съответно изследване при хората. При плъховете, вдишаният тетрафлуоретилен причинява тумори на бъбреци, на черен дроб, на кръвоносни съдове в черния дроб и една от формите на левкемия (mononuclear). Мишки, вдишали тетрафлуоретилен, развиват тумори на черния дроб и тумори, които се развиват в кръвоносните съдове в черния дроб или белите кръвни клетки.
360°С – Хексафлуоропропeн: Въздушната експозиция на флуорокарбонатите като хексафлуоропропен при хората води до раздразнение на очите, носа и гърлото; сърцебиене, неравномерен сърдечен ритъм, главоболие, световъртеж, натрупване на течност в белия дроб (белодробен оток) и вероятно смърт. Дълготрайната експозиция при хора се асоциира с намалена двигателна способност, отслабване на паметта и трудности при научаване на нови неща. При мишки и плъхове, вдишването на хексафлуоропропан причинява поражения на бъбреците, намален брой на лимфоцитите (имунни клетки) и повишено уриниране. Също причинява повишаване броя на хромозомните аномалии в яйчниците на хамстерите и сериозни дефекти върху мъжката репродуктивна система на лабораторни животни.
360°С – Трифлуороцетна киселина: Много малко изследвания са наблюдавали токсичността на трифлуороцетната киселина, но това което е открито е, че ограничава растежа на клетките, формиращи костите при ембрион на плъх (osteoblast), а също и на хрущялните клетки (chondrocytes). Наблюдавани са и дефекти на нервните пътища при зародиш на плъх при високи концентрации. Други проучвания показват, че HCFC-123 (хидрофлуоркарбон) се разпада до трифлуороцетна киселина и причинява уголемяване на черния дроб и намалява нивата на глюкоза, триглицериди и холестерол във възрастните животни. Но не е съвсем ясно дали тези ефекти се дължат на HCFC-123 или на метаболизма. Изследване върху маймуни е открило, че концентрацията на трифлуороцетна киселина в зародишите е от 2 до 6 пъти по висока от тази в кръвта на майката при последователно дозиране с хидрофлуоркарбон (HCFC-123).
Продължителното влияние върху околната среда на трифлуороцетната киселина е изключително постоянно и токсично за растенията. Трифлуороцетната киселина също е продукт за разлагането на много хидрохлорфлуоркарбони (HCFCs) и хидрофлуоркарбони (HFCs) до хлорфлуоркарбони (CFCs), които са потенциални озон-деструктури, използвани в хладилните системи, аерозоли и други продукти. Неотдавна (2001) учени предположили, че високите нива на трифлуороцетна киселина в околната среда могат да се дължат на сгорещен Тефлон и други флуорополимери, поради това че измерените нива в околната среда са по-високи от предсказаните, базирани върху самостоятелния разпад на HCFCs (хидрохлорфлуоркарбони) и HFCs (хидрофлуоркарбони).
360°С – Дифлуороцетна киселина: Много малко се знае за токсичността на дифлуороцетната киселина, въпреки че има сведения за токсичен ефект върху бъбреците на плъхове.
360°С – Монофлуороцетна киселина: Монофлуороцетната киселина е изключително токсична. Дори в малки дози (от 0,7 до 2,1 mg/kg) може да предизвика смърт. Първите симптоми са гадене, повръщане, вкочаненост, изтръпване, неспокойство, мускулни спазми, ниско кръвно налягане и замъглено зрение. Ако облъчването е достатъчно високо, може да се наблюдава неравномерен сърдечен ритъм (вентикуларна фибрилация), сърдечни пристъпи и тежки конвулсии, водещи до дихателна недостатъчност. Монофлуороцетната киселина бързо се разпада до флуороацетат. Натриев флуороацетат се е използвал като мощен убиец на гризачи (родентицид). В тялото той се разпада до натрий и флуороацетат, който е отговорен за токсичността. Натриевият флуороацетат убива гризачи и други животни, подтискайки обмяната на трикарбоксилната киселина, която трансформира енергията създадена от храната за нуждите на тялото. Натриевият флуороацетат също причинява сърдечна и дихателна недостатъчност, отслабване на централната нервна система и поражение на тестисите, включително намаляване на продуктивността на спермата.
470°С – Силициев тетрафлуорид (SiF4): Силициевият тетрафлуорид е силно токсичен, корозивен газ. При вдишване, дробовете се покриват със силиконови частици, от които посредством влагата се отделя флуороводород. Вдишването на флуороводород може да причини дразнене в очите и гърлото, кашлица, затруднено дишане, зачервяване на кожата, дължащо се на кислородна недостатъчност, белодробно увреждане и събиране на течности в дроба (белодробен оток). Продължителна експозиция може да причини загуба на тегло, намален брой на червените и белите кръвни клетки (анемия и левкопения), обезцветяване на зъбите и необичайно нарастване на костите (osteosclerosis).
475°С – Перфлуороизобутан (C4F10): Перфлуороизобутанът е силно токсичен и вдишването му може да доведе до белодробен оток. Вписан е в Конвенция за химическите оръжия. Той е около 10 пъти по-токсичен от фосгена – високотоксичен корозивен газ, също вписан като химическо оръжие. Във вода се разпада до флуороводород. При кратковременна експозиция симптомите при хора включват лош вкус в устата, гадене и отпадналост. Белодробен оток се наблюдава в интервала от 1 до 4 часа след експозиция, което е животозастрашаващо в някои случаи, но при повечето хора отшумява за около 3 дни.
500°С – Карбонил флуорид (COF2): Разлагането на Тефлон (PTFE) е значителен източник на карбонил флуорид във въздуха, който е флуоридната версия на фосгена. Неговите изпарения могат да раздразнят очите, ушите и носа. Други сериозни симптоми от експозиция, включват болки в гръдния кош, затруднено дишане, събиране на течност в белите дробове, отпадналост, увреждане на черния дроб и намалено ниво на глюкоза. Заради разпадането му до флуороводород и въглероден диоксид, причинява много от токсичните ефекти характерни за флуороводорода.
500°С – Флуороводород (HF): Флуороводородът е токсичен корозивен газ и може да причини смърт на всякаква тъкън влязла в контакт с него с изключение на белите дробове. Токсичността на HF се дължи на флуоридния йон. Вдишването на HF може да причини тежко увреждане на белия дроб подобно на белодробен оток и възпаление на бронхите (пневмония). Флуоридният йон (частично зареден) е изключително токсичен. Разпространява се бързо и може да премине през тъканите сравнително лесно. Флуоридните йони спират клетъчното дишане, намалявайки произвеждането на ATP – основната форма на химическа енергия, използвана от тялото. Флуорида атакува клетъчните мембрани, унищожавайки клетките. Флуоридният йон е отрицателно зареден и реагира с положително заредените йони в тялото като калциеви и магнезиеви. Когато флуорида и калция се свържат, образуват „утайка” – животозастрашаващо условие поради това, че може да доведе до ниски стойности на калция (хипокалцемия). Нелекуване на намалените стойности на калция (и магнезия) може да причини неравномерен сърдечен ритъм, водещ до сърдечен удар, мускулни спазми и смърт. Приемането на калций е основното лечение за отравяне с HF.
600°С – Флуорирана трифлуороцетна киселина (CF3COF): Флуорираната трифлуороцетна киселина е токсична, главно поради това, че се разлага до флуороводород и трифлуороцетна киселина. Няколко изследвания, които са наблюдавали токсичността на трифлуороцетна киселина са установили забавено развитие на клетките формиращи костите на ембрион на плъх (osteoblast) и хрущялните клетки (chondrocytes), и дефекти на нервните пътища при зародишите при високи концентрации.
600°С – Октафлуороциклобутан: Октафлуорциклобутана е флуоросъдържащ газ, който е използван при производството на полупроводници. Продаван е под търговското наименование Зирон 8020 от ДюПонт. Според ДюПонт, вдишването на големи количества от газа може да причини неравномерно сърцебиене, безсъзнание и смърт. Хора със сърдечни заболявания са много по-уязвими. На лице са само няколко изследвания за токсичността му върху животни. В едно изследване, при плъхове изложени на еднократно вдишване на октафлуороциклобутан, се наблюдава загуба на телесна маса и неправилно дишане. При кучета, вдишали високи концентрации (10-15%) и стимулирани с епинефрин, се наблюдават сърдечни проблеми. Според ДюПонт, тестовете за генетично увреждане при насекоми са „неубедителни”.
600°С – Перфлуоробутан: Като влияещ върху глобалното затопляне перфлуоробутана има дълъг период на полуразпад в по-високите слоеве на атмосферата и около 8000 пъти по-голямо влияние от въглеродния диоксид. Перфлуоробутанът не е толкова силно токсичен като другите газове отделящи се от PTFE, но не е тестван за ефекта му при по-продължителна експозиция.
650°С – Въглероден тетрафлуорид (CF4, тетрафлуорометан): Тетрафлуорометанът е мощен парников газ, който има около 6000 пъти по-високо влияние върху глобалното затопляне от въглеродния диоксид и може да се съхрани в околната среда за 50 000 години. Вдишването на флуорирани въглеводороди като въглероден тетрафлуорид може да причини дразнене на очите, ушите и носа, сърцебиене, неравномерен сърдечен ритъм, главоболие, объркване, възпаление на белите дробове, треска и понякога кома.
ІІІ. Как да използваме тефлон безопасно
Много от химичните съединения, отделящи се от Тефлон са флуоросъдържащи съединения, които са класифицирани в по-голямата си част като токсични. При температури над 260єС започва разлагането на политетрафлуоретилен и отделянето на вече описаните химични съединения.
Good Housekeeping Research Institute са направили тестове, чрез приготвяне на различни ястия в различни незалепващи тигани, за да установят за колко време и при какви условия на готвене се достига и/или превишава тази температура. На база на проведените опити, от института са изготвили списък с препоръки за правилно и безопасно използване на незалепващи (тефлонови) тигани:
1. Никога не пренагорещявайте празен тиган. По време на тестовете, всеки един от използваните тефлонови тигани, на силен огън е достигнал температури от над 260єС за по-малко от 5 минути.
2. Не гответе на силен огън. Голяма част от производителите на Тефлон съветват потребителите да готвят на слаб и средно силен котлон, т.е. да не се превишават 12,000 BTU (British thermal unit – британска калория) на газов котлон или 2,400 вата на електрически.
3. Осигурете добра вентилация в кухнята си. По време на готвене проветрявайте добре, за да се изведат изпаренията.
4. Изберете тежък незалепващ тиган. Леките тигани достигат по-високи температури по-бързо.
5. Избягвайте надраскване или повреждане на тигана. Ако покритието на тигана е наранено или се отлюспва, вероятността да се отделят токсични компоненти от него нараства. За предотвратяне на надраскване използвайте дървени или пластмасови прибори.
Продължителността за използване на тефлонови съдове, при правилна употреба, приблизително е оценена на три до пет години. Някои експерти обаче препоръчват те да се сменят на всеки две години.
За контакти: Веселина Михалева, студент спец „Техника и технологии за опазване на морето и околната среда” при ФМНЕ на ТУ-Варна, ул. „Студентска” № 1, e-mail: vp.mihaleva@gmail.com
Abstract: The present work focuses on some aspects of the time. It also examines different points of view related with time and time flow. The article propounds some theories about time according to Metodi Dimitrov.
Key words: time, discrete, discrete time theory
Въведение
Много хора смятат, че времето е непрекъсната величина. На пръв поглед то тече в една точно определена посока – напред. Какво всъщност представлява времето? Този въпрос вълнува много хора!
Изложение
Ако човек погледне към часовник и проследи стрелката му, измерваща секундите, в първия момент тя се намира на позиция нула, след това на позиция едно, след това на позиция две и т.н. Ако се приеме, че в момента стрелката се намира на позиция девет това означава, че са изминали девет секунди от началото на наблюдението. Числово това може да се представи като 9. В този момент наблюдателят решава, че иска да измерва изтичащото време по-точно и започва да го отброява в десети. Тогава следващата отчетена стойност ще бъде 9,1. След още една десета от секундата ще бъде отчетена стойността 9,2 и така нататък. След още няколко десети изтеклото време вече е 9,9 секунди. В този момент наблюдателят решава, че иска да отчита изтичащото време още по-точно. Поради тази причина измерването му става не в десети, а в стотни. Това е една обичайна практика при отчитане на времето при спортни събития и др. Тогава следващата отчетена стойност вече ще е 9,91 секунди, след това ще бъде отчетено 9,92 секунди и т.н. След още няколко мига изтеклото време достига стойността 9,99 секунди. Ако в този момент наблюдателят реши, че иска да измерва изтеклото време още по-точно, то следващата измерена стойност ще бъде 9,991 след това 9,992 секунди и т.н. Този процес може да продължи до безкрайност, следователно изтеклото време никога няма да достигне 10 секунди. Същото нещо може да се направи и за всяко едно произволно число – за 1 секунда, за 2 секунди, за 5,3 секунди, за 7,03 секунди и др. Следователно може да се заключи, че времето е прекъсната величина – то не е непрекъснато.
След като се установи, че времето е прекъсната величина, тогава как може да се обясни света около нас?
Всеки един момент от време може да се представи като отделен кадър от видео филм. Събрани заедно и прожектирани последователно те симулират движение, докато всъщност такова няма. Тук може да бъде зададен още един въпрос, а именно: как нещата около нас се случват, докато реално времето всъщност не тече?
Тук може да се направи едно предположение, че организацията на мозъка е такава, че бива излъгана. Процесът е подобен на този, при който човек гледа филм. Въпреки че няма движение, окото е заблудено. По същия начин и мозъкът би могъл да бъде излъган!
Според някои теории, за да се появи материален свят, по някакъв начин съзнанието трябва да влезе в него. Според тази теория човек стой някак си извън нещата и в даден момент влиза в тях – в материалния свят. Аналогия може да се направи с компютърните игри. При тях човек стои извън въображаемия свят на компютърната игра и когато реши да започне да играе влиза в него и започва да управлява своя герой. От този момент нататък времето за героя вътре в компютърната игра започва да тече сякаш е нещо реално. Интересното е, че самата логика на играта е такава, че в нея няма движение. Движението (изтеклото време) е симулирано като последователно са подредени редица от картинки излъгващи окото на наблюдателя (играещия), че героят се движи във въображаемия свят. Всъщност няма време. То не е съществувало преди героя, не съществува след него, не съществува и по време на играта. Вътре в играта въображаемото време може да се придвижи както напред, така и назад, може и да тече с голяма бързина или да бъде спряно на пауза без героя вътре да разбере. Има още един интересен факт -ако се приеме, че материалният свят е подобен на този в компютърна игра то героят може да стартира играта си в произволен момент от нейното въображаемо време. Пренесено в реалния свят това означава, че човек може да се роди както в 1000 – ната година, така и в 2000 – ната, така и във всеки един момент. Някой хора се питат, защо времето се движи само напред, а не назад? Ако човек със своето присъствие в матереиалния свят усеща времето, движещо се напред, може ли по някакъв начин да го обърне, така че да започне да тече назад? Ако отново се направи аналогия с компютърните игри отговорът е относителен – всичко зависи от това каква е логиката на играта.
Заключение
Статията разгледа някой интересни идеи свързани с времето. Те могат да бъдат приети или отхвърлени, но във всички случаи представляват една добра база, върху която може да се помисли.
Веселин Бешевлиев 1900-1992 г. Края на 19 и началото на 20 век се поставят основите на съвременната българска археология. Нейни първи основатели и пионери са чехите братя Шкорпил. Те дават силен тласък и тя поема по своя път на развитие. Делото на двамата братя Шкорпил не остава без последователи. В самото начало на новия век в България работят французите – Ж. Шабоно, Ф. Шапутие и П.Льомерл. Те откриват повторно известния старобългарски надпис от Филипи. Той е съставен от няколко плочки. Тези старобъргарски надписи, както и намерините по-късно биват разчетени от един от най-големите български учени в областта на епиграфиката – проф. Веселин Бешевлиев.
Професор Веселин Бешевлиев е роден в София през 1900 г. Като повечето будни българи и той от малък се увлича по история. Едва деветнадесет годишен проф. Бешевлиев започва да следва в Софийския университет ” Св. Климент Охридски ”. Той записва специалност Славянски филологии, но напуска университета през 1920 г. за да отиде в Германия. Там продължава своето образование. През периода 1920-1925 г. бъдещия учен следва Класическа филология в германските градове Хале, Йена и Вюрцбург. След като завършва своето обучение, той се завръща в България. Неговите качества и клалификация стават повод младия Бешевлиев да бъде назначен за асистент в Софийския унивирситет. Само няколко години по-късно защитава доцентура. На 29 години той е един от уважаваните и утвърдени преподаватели в родната Алма Матер. През 1933 г. става и професор в първото наше висше училище, където той преподава до 1944 г. Веселин Бешевлиев е един от големите български епиграфи. Неговия творчески път обаче е разделен на два периода. Първия обхваща времето от 1926 до 1944 г. Тогава излизат следните негови трудове „Гръцки език в първобългарските надписи” (1926 г.), „Употребата на императивус аорисити и на императивус презентис в старогръцката молитва ”(1927 г.), „Към въпроса за т. нар. адмиратив в българския език ” (1928 г.), „ Към въпроса за етногенезиса на старите македонци” (1932 г.), „Български паралели към Хезиодовите ерга кай хемерий” (1933 г.), „Влиянието на гръцкия език върху българския ” (1933 г.), „Българи и гърци и техните взаимни влияния през вековете ” (1938 г.), „Плиска в географските карти от 17-18 век” (1940 г.) След 1944 г. много от известните и утвърдени в своята област учени са репресирани. По-голямата част от тях биват уволнени. Сред тях е и проф. Веселин Бешевлиев. Неговите заслуги пред българската историческа и археологическа са много, поради това няколко години по-късно той е реабилитирен. С тази реабилитация е свързан неговия втори творчески период. Към него спадат повечето му по-зрели научни трудове. По известните от тях са: „ Епиграфски надписи” (1952 г.), „ Надписите около Мадарския конник” (1956 г.), „Траките в края на античността” ( 1961 г.), „Из късноантичната и средновековна география на Сероизточна България” (1962 г.), „Късногръцки и къснолатински надписи” (1964 г.), „За континютета на античните градове в България” (1965 г.), „ Античните градове и съдбата им в ранното средновековие” (1966 г.), „Значението на крепостите в Прокопиевото съчинение Де едифициис” (1970 г.), „ Първобългарските надписи и тяхното културно и историческо значение ” (1971 г. ). Естествено това е само една малка част от научното творчество на проф. Веселин Бешевлиев. Заслугите към родната историческа и архелогическа наука са толкова много, че неговата личност и труд заслужават уважение от страна на съвременните българи.
След като Херодот поставя началото на изучаването на историята като наука за миналото, то тогава се появяват много негови последователи. В същото време гръцкото общество има нужда от запазване и ползване на историческите сведения, с които дотогава. Повечето от ръкописите се съхранявали в библиотеките на храмовите, които били достъпни само за грамотните. Така след появата на историческото съчинение на Херодот повечето от тези ръкописи съдържащи сведения за миналото на полиса отново се преписват. Благодарение на това преписване някои от ценните исторически и други трудове достигат до нас.
Един от многобройните последователи на Херодот е неговия много по-млад съвременник-атинянина Тукидид, който е син на Олор.
Като пряк участник в Пелопонеската война, той дава ценни исторически сведения за нея в своя труд „История на Пелопонеската война“. Той разглежда петдесетгодишния преиод между гръко-персийските и пелопонеските войни. Тукидид нарича този период пентеконтаетия. Той пръв въвежда този термин в древногръцката историография.
Голямо място отделя и на предпоставките за зараждането на Атино-Делоския морски съюз. За неговата дейност и причините за неговото разпадане. Той дава подробни дсведения за политическия живот и административното устрлойства на гръцките градове държави оформящи двата враждуващи лагера. Класически пример за административно устройство и политически ред са двата най-големи полиса в Древна Елада-Атина и Спарта.
Поради своя произход, той дава повече исторически данни за Атина.
Благодарение на своето историческо съчинение, което достига до нас много от днешните учени го нареждат непосредствено до Херодот. Както в миналото, така и днес много хора го смятат и за по-добър от своя учител. Все пак Херодот си остава „бащата на Историята,“, както го нарича няколко века по-късно римския политик и философ Марк Тулий Цицерон, а Тукидид е неговия най-достоен наследник.
Принципът не е нов, японците в миналото са известни със самонавиващите се часовници. Така или иначе внедреното от японската фирма „Brother Industries” устройство е поредната, може би малка, а може би не толкова, стъпка към енергоизточниците на бъдещето. Улисани в кризата на постиндустриалната цивилизация забравихме мечтите от втората половина на 20 в., но ето, че появата на устройства като това ни напомнят какъв огромен резерв се крие във неизползвания технологичен и научен потенциал на днешното човечество.
Изделието представлява компактен вибрационен генератор на ток, който се събира в стандартен корпус на батерии клас АА и ААА.
Засега използването е възможно в устройства с малка и епизодична консумация на енергия, като инфрачервен пулт, светодиоден фенер и др. Периодична замена не е нужна – за захранване се използва енергията на движението, като е достатъчно разклащане преди употреба.
Устройството обезпечава енергия до 100 мВт. Генератор предава енергия средно от 10 до 180 мВт. Енергията се съхранява в кондензатор.
Подобни разработки има и от 2009 г., когато е представено устройството nPower PEG на изложбата CES.
Неутрино са фундаментални частици, които изграждат част от Вселената. Те са едни от най-слабо изучените частици.
Неутрино приличат на добре познатите ни електрони, но имат една значителна разлика – те нямат електричен заряд. Понеже неутрино са електронеутрални частици, на тях не им действа електромагнитната сила. На неутрино им действа само „слаба” сила на податомно ниво, която има много по-малък обхват от електромагнитната сила и за това имат способността да преминават безпрепятствено през материята без да бъдат повлияни от нея. Ако неутрино имат маса, на тях им влияе и гравитацията, но тя е най-слабата сила от четирите фундаментални и практически не указва никакво влияние на неутрино.
Има три вида неутрино, съответстващи на три заредени частици: електронно неутрино, мюонно неутрино и тау неутрино. Тези частици са важни за разбирането на звездите, Вселената и допълването на Стандартния модел. За тази цел в последните години се строят специални обсерватории за наблюдаване и изследване на неутрино. Понеже неутрино си взаимодействат много слабо с околната среда, неутрино детекторите са много големи и често са дълбоко под земята.
Супер Камиоканде
Супер Камиоканде (или Супер-К за по-кратко) е неутрино обсерватория в Япония. Нейното предназначение е да търси разпадащи се протони, да изучава слънчевите и атмосферни неутрино и да следи за избухвания на свръхнови в нашата галактика.
Супер-К се намира на 1000 метра под земята в изоставена мина близо до град Хида. Той съдържа 50 000 тона чиста вода, обградена от около 11 200 фотоелектрични множители . Цилиндричната структура е висока 41,4 метра и е широка 39,3 метра. Взаимодействието на неутрино с електрони или ядра от водата може да доведе до частица, движеща се със скорост, по-голяма от тази на светлината във вода (но по-малка от скоростта на светлината във вакуум). Това поражда конус от светлина, познат като „ефект на Черенков”, който е оптичният еквивалент на свръхзвуковия гръм. По чертите на това проблясване може да се установи вида и посоката на неутрино частицата. Разликата във времената на засичане на проблясъка от детекторите на стените, дъното и тавана показват посоката на неутриното. Колкото е по-голяма разликата във времената на засичане, толкова е по-голям ъгъла от хоризонта на частицата. Според остротата на ъгъла на конуса се определя типа неутрино. При електронните неутрино разпръскването на електрони е голямо, което води до мъгляви конуси светлина, докато при релативистични (движещи се със скорост, съизмерима с тази на светлината) мюонни неутрино се наблюдават пръстени.
Конструкцията на Подземната обсерватория Камиока (предшественик на настоящата обсерватория Камиока) към Токийския университет започна през 1982 г. и беше завършена през април 1983 г.. Целта на обсерваторията беше да засече разпадане на протони – един от най-фундаменталните въпроси на физиката на елементарните частици. Детектора, наречен KamiokaNDE, представляваше резервоар с 3000 тона чиста вода и около 1000 фотомножителни тръби (ФМТ), прикрепени към вътрешните страни на стените. Резервоарът беше 16 метра висок и 15,6 метра в диаметър. През 1985 г. започна надграждането на детектора с цел наблюдаване на слънчеви неутрино. След пускането на обновения детектор (KamiokaNDE-ІІ) той беше достатъчно чувствителен да засече неутрино от SN 1987А – свръхнова от Големия магеланов облак, наблюдавана през февруари 1987 г.. Слънчеви неутрино бяха наблюдавани през 1988 година, което отбеляза напредъка в неутрино астрономията и неутрино астрофизиката. Камиоканде доказа, че Слънцето е източник на неутрино частици.
Въпреки наблюденията на неутрино, Камиоканде не засече разпадане на протони – главната му цел. Дори беше нужна по-голяма чувствителност даже и за засичане на неутрино с висока статистическа точност. Това доведе до конструиране на Супер-Камиоканде с десет пъти повече вода и ФМТ от предшествениците си. Той започна работа през 1996 година.
Супер-К откри факта, че неутрино осцилират и потвърди прогнозата на някои физици, че неутрино имат маса, макар и малка.
На 12 ноември 2001 година няколко хиляди ФМТ имплодираха, очевидно предизвиквайки шокова вълна. През юни 2006 година бяха добавени 6000 ФМТ и Супер-Камиоканде-ІІІ започна работа.
Неутрино обсерваторията Съдбъри (НОС)
НОС е разположена на 2073 метра под земята в мина близо до Грейтър Съдбъри, Онтарио, Канада. Детектора е предназначен да засича слънчеви неутрино, като наблюдава взаимодействията им с деутериеви ядра и атомни електрони. Детектора започна работа през 1999 г., а спирането му е предназначено за края на 2006 година.
Първото слънчево неутрино е било засечено през 1960-те, а до преди пускането на НОС всички детектори отчитали само половината неутрино, които били предвидени от Стандартния слънчев модел. Когато няколко експеримента потвърдиха този дефицит на неутрино, той стана известен като „проблема със слънчевите неутрино”. През десетилетията са давани много идеи в опити да обяснят този ефект, една от които беше хипотезата, че неутрино сменят вида си. НОС е изключително чувствителен към електронните неутрино, но не и към мюонните и тау неутрино. НОС е проектиран да провери, дали неутрино сменят вида си, като едновременно измери общия поток на неутрино и потока на електронните неутрино.
Детектора на НОС представлява акрилен съд с радиус 6 метра, в който има 1000 тона „тежка вода”. Кухината около детектора е запълнена с нормална вода за да поддържа едновременно акрилния съд и да служи като радиационен щит. Тежката вода се наблюдава от 9600 ФМТ, монтирани на геодезична сфера с радиус 850 сантиметра. Експеримента не наблюдава пряко неутрино частици, а следи за електрони, движещи се със скорост близка до тази на светлината. При загубата на енергия, тези електрони излъчват светлина (ефекта Черенков), която бива засичана от ФМТ. НОС е чувствителен към три различни неутрино взаимодействия и чрез изучаването им, той може да провери дали неутрино сменят вида си.
– Реакция зареден ток. При това взаимодействие неутрино конвертира неутрон в деутрон (ядро на деутериев атом), който се превръща в протон. При тази реакция се абсорбира неутрино, а се освобождава електрон. Слънчевите неутрино имат енергия, по-малка от масата на мюоните и тау частиците така, че само електронните неутрино могат да участват в тази реакция. Електрона отнася по-голямата част от енергията на неутриното, която е в порядъка 5-15 MeV и може да бъде засечена. Новополученият протон няма достатъчно енергия, за да бъде засечен. Електроните, получени чрез тази реакция, се разпръскват във всички посоки, но има тенденция те да се движат в посока, обратна на посоката на абсорбираното неутрино.
– Реакция неутрален ток. При тази реакция неутриното се отделя от деутрона, при което той се чупи на неутрон и протон. Неутриното продължава с доста ниска енергия и всичките три вида неутрино могат да участват в тази реакция. Тежката вода (вода с деутерий, вместо водород) има голямо напречно сечение за неутрино и когато неутрон достигне до деутериево ядро се отделя гама лъч с енергия 6 MeV. Посоката на гама лъча няма никаква връзка с местоположението на Слънцето. Някои от неутроните достигат отвъд тежката вода и влизат в резервоара с нормалната вода и след като тя има много голямо напречно сечение за прехващане на неутрони, те биват абсорбирани много бързо. При този процес се отделя гама лъч с енергия 2 MeV, което е под възможностите на детекторите.
– Еластично разпръскване на електрони. При тази реакция неутрино се сблъсква с електрон, обикалящ атомно ядро и му придава част от енергията си. Всичките три вида неутрино могат да участват в тази реакция, чрез обмяна на неутралния Z-бозон, а електронните неутрино участват и чрез обмяна на заредени W-бозони. Поради тази причина засечените електронни неутрино са повече от останалиите два вида. По този начин функционира и Супер-Камиоканде обсерваторията, за която стана дума по-горе. Това взаимодействие е релативистичният еквивалент на билярда и поради тази причина получените електрони обикновено се движат в посока на неутрино, т.е. избягват от Слънцето. Понеже в реакцията влизат атомните електрони, тя се наблюдава еднакво и в двата контейнера – с тежка и лека вода.
На 18 юни 2001 година бяха публикувани първите резултати от наблюденията на обсерваторията. НОС установи, че неутрино сменят вида си (осцилират) докато преминават през Слънцето. Тази осцилация показва, че неутрино имат маса, различно от нула. Общият брой на преминалите през НОС неутрино е много близък до предвидения от моделите.
НОС може да бъде използван и за засичане на неутрино от свръхнови. Неутрино пътуват по-бързо от фотоните и така ако детектора е включен може да се получи информация, която да даде представа на астрономите къде ще избухне свръхнова.
MINOS MINOS (Main Injector Oscillation Search) е експеримент във Фермилаб, предназначен да изучава феномена неутрино осцилации, за първи път наблюдаван в Супер-К през 1989 година. Неутрино, получени чрез NuMI (Neutrinos at Main Injector) лъчи биват наблюдавани от два детектора – единия много близко до началото на лъча (близкия детектор), а другият (който е по-голям) на 735 км от началото на лъча (далечния детектор). На 30 март 2006 година екипа на MINOS обяви, че анализа на данните, получени през 2005 година е в съответствие с модела на неутрино осцилациите.
Далечният детектор тежи 5400 тона. Той се намира в мината Соудан в Северна Минесота на дълбочина 716 метра. Далечният детектор работи от лятото на 2003 година и получава данни за атмосферни мюони и неутрино още от времето на конструирането си. Близкият детектор е подобен на далечния, но е много по-малък – тежи само 980 тона. Той се намира в Националната лаборатория Ферми на няколкостотин метра от протонната мишена на около 100 метра под земята. Близкият детектор беше завършен през декември 2004 година и в момента е напълно функционален. Експеримента MINOS започна да засича неутрино от NuMI лъча през февруари 2005 година.
NuMI лъч? Това е сноп от неутрино частици. За да се направи такъв лъч трябва да се блъскат протони с енергия 120 GeV в графитна мишена, охлаждана с вода. В резултат на сблъсъците се получават пиони и каони (вид хадрони), които биват фокусирани чрез система от магнитни рогове. Пионите и каоните се разпадат, при което се отделят неутрино частиците, формиращи NuMI лъча.Взаимодействията на неутрино частиците в близкия детектор имат за цел да измерят първоначалния поток на мюонните неутрино и техният енергиен спектър. Понеже неутрино си взаимодействат много слабо с материята, те преминават през близкия детектор, продължават през 735-километровата скала и почва, преминават през далечния детектори и продължават в космоса. По пътя им към Соудан част от мюонните неутрино частици осцилират и се трансформират в други типове. MINOS измерва количеството мюонни неутрино в близкия детектор и количеството им в далечния детектор и така става ясно какъв процент от мюонните неутрино осцилират и разликата в енергиите им. Двата детектора на MINOS са стоманени скинтилатори (устройства, абсорбиращи високоенергийни частици и излъчващи определена флуоресцентна светлина). MINOS има възможността да разграничава неутрино от анти-неутрино взаимодействията, което дава възможност да се тества теорията на СРТ-симетрията.
Най-високата температура в историята на науката е достигната в САЩ, в Релативисткия ускорител на тежки йони http://www.bnl.gov/rhic/ в Националната лаборатория в Брукхейвън, Ню Йорк. http://www.bnl.gov/world/ Най-високата досега температура в лабораторни условия е 4 трилиона градуса по Целзий. Температурата на Слънцето е 2 милиона градуса, а предполагаемата температура на „топене”на неутроните и протоните е 2 трилиона градуса. За сравнение средната температура във Вселената е само с 0.7 градуса по-висока от абсолютната нула / −273,15°C/.
Рекордът е достигнат чрез сблъсък на йони на златото, само за няколко милисекунди, но се смята, че той дава възможност на учените да „хванат”мига, предшестващ кондензирането на „супата” от кварки и глюони в адрони и мигът преди създаването на не равновесно състояние между материя и антиматерия. /Без този процес Вселената би се състояла само от чиста енергия./
Представителят на лабораторията Стивън Уидгар съобщава горното на конференцията на Американското общество по физика във Вашингтон http://www.aps.org/ Специалистът по теоретична физика Дмитрий Харзеев съобщава, че другата цел на експеримента е опит да се създаде устройство, което може да работи не само с поток от електрически заряд,но и поток от СПИН, което има практическо значение за изчислителната нанотехника.
Физиците се надяват да се приближат до разбирането на това как и защо от първоначалната хаотична маса е възникнала материята.
В близко време се очаква постигане на още по-висока температура в Големият адронен колайдер, чрез сблъсък на оловни йони.
На слънчева светлина по обед, златните предмети са блестящи и с ярки цветове. Сложите ли тези предмети в тъмна стая осветена само от флоуресцентни лампи обаче, те ще изглеждат бледи и леко зеленикави на цвят – това е проблем дължащ се на невъзможността на флуоресцентните лампи да предоставят оптималната цветова температура, която би показала златото в целия му блясък. По тази причина много музеи и бижутерийни магазини осветяват златните предмети с малки лапми с нажежаема жичка, единствените сред лампите продавани в търговската мрежа, които могат да излъчват меки жълти тонове и топли цветови температури и показват истинския вид на златото.
Лампите с нажежаеми жички обаче са лош избор поради други причини. Те са известни с това, че се нагорещяват и могат да променят температурата и влажността във витрините и евентуално да повредят безценните музейни ескпонати. Освен това, Европейският съюз, започвайки от тази есен, постепенно изтегля лампите с нажежаема жичка от пазара (подобно изтегляне от пазара ще се случи и в САЩ от 2012 г.).
Паул Михаел Петерсен и негови колеги от Датския технически университет създадоха алтернативен, енергоспестяващ и не-нагряващ източник на светлина за златни предмети. След като към тях са се обърнали кураторите на Замъка Розенборг в Копенхаген, в който се намира Датската кралска колекция, Петерсен и колегите му направили нов светодиод, създаден специално за осветяване на злато.
Те комбинират наличните в търговските мрежи червени, сини е зелени светодиоди с холографска дифузия, новата светлина може да постигне температурни цветове близки до тези на лампите с нажежаеми жички, но с 70% по-малко енергия и без излъчване на прекомерна топлина. Петерсен казва, че тези нови светлинни източници са тествани в няколко витрини и скоро ще бъдат поставени в целия музей.
По материали предоставени от Optical Society of America
Заб. Заглавието е алюзия с поговорката „не всичко, което блести е злато”
Докато събирах материали в главата ми се прокрадна една идея, мечта как всички народи изхвърлят оръжията си, превъзмогват различията си и се изправят в истинската си мощ – интелектуалната. И тази идея не бе ми внушена от някоя врачка или луд, а от един учен.
Когато през 8 януари 1942 г. се ражда Стивън Хокинг той е напълно нормално момче – учи, спортува, не проявява никакви особени дарби. Приет е в Оксофордиският университет да следва физика въпреки желанието му да го приемат с математика. Когато завършва той отива в Кеймбридж, за да направи проучвания върху космологията. Негов ръководител бил Денис Сциама, въпреки че се е надявал да е Фред Хойл, който работел в Кеймбридж. След като получава докторската си степен става асистент, а по късно и старши асистент в Gonville and Caius College. След като напуска института по астрономия през 1973 г. Стивън се премества в департамента по приложна математика и теоретична физика и от 1973 г. заема поста на луциански Професор по математика.
Живее и учи нормално, докато един ден, когато е на 21 години болестта му – амитрофична латерална склероза – не го приковава на инвалиден стол и обездвижва цялото му тяло. По късно изгубва и гласа си. Лекарите не му дават повече от година – две. Но той не се отказва от своите проучвания и постига всичко на инвалидна количка.
Но трудно можем да наречем такава забележителна личност инвалид (от англ. – in-valid – не-валиден), защото яркостта на неговите постижения омаловажава факта за неговото заболяване.
В списание „Българска Наука” ще ви представим интервюто при гостуването на Стивън Хокинг в шоуто на Лари Кинг:
Лари Кинг: Стивън, кое е най-голямото ти постижение? Стивън Хокинг: Доволен съм, че напреднахме в проучванията и разбиранията си за черните дупки, началото и края на времето. Аз почти казах, че има „навеси” от светлина над черните дупки, но може би метафората не е подходяща.
KING: От малък ли имахте влечение към науката? Бяхте ли гениално дете? HAWKING: Всички деца задават въпроси. Как работят нещата? Защо са така както са? Но докато те растат решават, че тези въпроси са глупави или че няма отговор. Аз просто съм дете, което никога не е пораснало. Все още продължавам да задавам тези въпроси. Очевидно намирам и отговори.
KING: Имате ли си наставник?
HAWKING: Имах множество от добри учители и няколко не толкова доби, но никой от тях не можеше да се нарече мой наставник. Най-близкото до това може да се каже, че е Роджър Пенроуз, чиито работи ме „открехнаха” за големия взрив и черните дупки. Но той е повече колега, отколкото наставник.
KING: Професоре защо избрахте точно тази област на изследвания? Защо физика?
HAWKING: Баща ми беше изследовател на тропическата медицина, затова аз израснах с убеждението, че да си природоизследовател е нормално. Но чувствах, че биологията е твърде неясна, затова се насочих към точните закони на физиката, който изучават вселената, защото това беше основата на всички науки. Баща ми беше разочарован че не кандидатствах медицина, но беше удовлетворен когато сестра ми стана лекар.
KING: Вие, професор Хокинг, сте наричан най-интелегентинят човек на земята. Какво е чувството да чуеш нещо такова? Съгласен ли сте с това?
HAWKING: Това е медийно преувеличение. Вестниците имат онези глупави списъци за Най-нещо-си хора. Напоследък ме класират за вторият най-интелигентен човек във Великобритания, но пръв е Ричард Брансън.
KING: Професоре, продължителността на живота на човек болен от АЛС е максимално 2 години. Вие сте болен вече 21 години. Как ще обясните това?
HAWKING: Изглежда че АЛС е състояние което е резултат от различни причини. Разновидността на моят тип АЛС може да е по-различен от общоприетия, който убива за 2-3години. Може би АЛС е причинена от лошо абсорбиране на витамини. Жена ми казва, че аз съм извънземно преди да си взема витамините.
KING: Как изглежда денят Ви професоре?
HAWKING: Начинът ми на живот е що-годе нормален, само че се нуждая от повече помощ за повечето неща и рутини, като ставането или яденето. Безкрайно съм благодарен за търпението и помощта на жена ми и съм щастливец, че мога да си позволя медицински сестри, който също да ми помагат.
KING: Как се справяте с неизбежността, че един ден ще изгубите способност да комуникирате?
HAWKING: Ние всички сме изправени пред неизбежността на смъртта един ден. Докато съм жив ще намирам начин да комуникирам.
KING: Когато Стивън Хокинг какзва, че ще комуникира трябва да му вярвате. През 1985 година пневмония почти го довършва. Докторите му правят разрез в гърлото, поставят тръбичка в трахеята му, за да може да диша. Спасили са животът му, но не и гласа му. Но все пак, както чувате, човекът говори.
HAWKING: За известно време можех да комуникирам единствено, като движех очните си ябълки сочейки букви от азбуката. Това беше доста бавен и ограничаващ метод. Не можех да водя разговор, камо ли да напиша научна работа. Слава богу, имах достатъчно движение на ръцете да мога да натискам и превключвам светкавично бутон в ръката си. Това контролираше компютърна програма, в която курсора можеше да селектира думи от списък и да ги изписва на екрана. Когато изградях това, което исках да кажа, го трансформирах в реч чрез гласов синтезатор.
KING: Какво мислиш за филма „Добрият Уил Хънтинг”? Можеш ли да се оприличиш на главния герой, нещо като гений?
HAWKING: Много се радвах да видя филм за истинската интелектуална борба, но не бях впечатлен от главния герой. Той поставяше откритията си като прости математически трикове и не беше удовлетворен от тях. При мен е различно – когато открия нещо, което не съм знаел до сега, това е най-прекрасното усещане. Като секса, само че трае по-дълго.
KING: Казвате, че има възможност 50 на 50 вашата теория на стринговете да бъде доказана до края на този век. Какво представлява стринговата теория?
HAWKING: През 1980 г. казах, че мисля, че има 50% шанс да разкрием Постоянната теория до 20 години. Стринговата теория трябва да е един аспект от тази Постоянна теория. Въпреки че сме напреднали много от тогава, все още нямаме пълна Постоянна теория на вселената. Както и да е, аз смятам, че все пак има възможност през следващите 20 години да я открием. Но тези 20 години започват от сега.
KING: В търсенето на Постоянната теория ти помага супер компютър наречен Космос. Живее в Кеймбриджкия университет. Неговата задача? Нищо повече от това, да проследява произходите на вселената. Говорим за вглеждане много назад. Учените изчисляват, че вселената е на около 15 милиарда години.
HAWKING: Мисля, че всички искат да знаят от къде е дошла вселената и как се е зародила. Космос може да ни помогне да намерим отговорите на тези въпроси. Надявам се, че когато разберем как се е зародила вселената, ще разберем кога е започнала да се заражда и даже защо.
KING: Какъв съвет бихте дали на едни интелигентни млада жена или мъж, които градят кариера? Бихте ли препоръчал наука и проучвания? Ако можехте да започнете работата си отново сега бихте ли?
HAWKING: Мисля, че науката и проучванията са повече от задоволяващи от това да правиш пари. Но ако аз започвах сега бих избрал по-скоро молекулярна биология пред космология. Може и да открием основните закони, по които се е зародила вселената, но никога няма да разберем сложността на съществуващите биологични системи.
KING: Професор Хокинг, кое е за вас най-важното откритие на това хилядолетие?
HAWKING: Мисля, че откриването на печатницата беше пробив за човешката раса. Това означавало, че информацията и откритията можели да бъдат разпространявани по цял свят и не само от човек на човек, от уста на уста, или ръчно преписано. Световното разпространение дори довело до напредване в технологиите и науката. В наши дни печатното слово малко по малко се измества от интернета.
KING: Каква очаквате да е най-голямата промяна в бъдещият ни начин на живот?
HAWKING: Мисля, че генетичното инженерство с хора ще настъпи независимо дали го искаме или не. Ще промени вижданията ни за това какво е човек, но това ще бъде постепенна промяна, защото има толкова много неща, които не знаем и това ще отнеме време на хората да пораснат. Няма да се променим много през следващите 100 години, но може би след това.
KING: Професоре, какво е космология?
HAWKING: Космологията е наука, която изучава цялата вселена, произхода й, еволюцията и бъдещата й съдба. Това е фонът на живота ни.
KING: Стивън, за коя област от проучванията ви се знае най-малко?
HAWKING: Чувствам, че сме на милиметри от Еднаквата теория, но има вероятност и да сме на светлинни години, или, още повече, да сме в грешната посока. Ако имах право на едно желание, бих си пожелал да разбера дали се движим в правилната посока.
KING: Какво е черна дупка?
HAWKING: Черната дупка е място, където гравитацията е толкова силна, че светлината не може да се измъкне. Или поне хората си мислеха, че светлината не може да излезе от черната дупка докато не им показах, че Принципа на Несигурността от квантовата механика й позволява да „изтича” малко по малко. Някои хора наричат това Хокингова Радиация.
KING: Професоре, знаете ли кога е започнала вселената и знаете ли кога ще завърши?
HAWKING: Имаме доста добри доказателства, че вселената се е образувала при Големия Взрив, преди около 15 милиарда години. По-несигурни сме как ще завърши, но наблюденията ни навеждат на мисълта, че вселената ще се разширява до безкрай.
KING: Вярвате ли, че има живот на други планети?
HAWKING: Често казано, животът на земята се образува доста скоро след оформянето на Земята, преди 4,5 милиона години. От друга страна, интелигентният живот е голяма рядкост. Тепърва трябва да бъде открит на Земята.
KING: Вярвате ли в 6-то чувство, духовен свят, друго ниво на съществуване?
HAWKING: Не вярвам в 6-то чувство, ако имате в предвид екстрасенсни възприятия. Това би било в разрез с убежденията ми, че вселената е построена на физични закони. Духовните стойности са в друга част на физическата вселена.
KING: Вярвате ли в Господ?
HAWKING: Да, ако говорим за онзи Господ, въплъщаващ законите, по които е устроена вселената.
KING: Оптимистично или песимистично сте настроен за бъдещето?
HAWKING: Виждам голяма опасност за бъдещето ни. Но съм оптимист. Очаквам да намерим път напред.
KING: Кое е най-голямото предизвикателство, което трябва да преодолеем?
HAWKING: Най-голямото препятствие за човешката раса са нейните агресивни инстинкти. По времето на пещерния човек това е давало определени предимства за оцеляване и ние сме били „приковани” към това от Дарвиноия естествен подбор. Но с атомните оръжия те заплашват да ни „изтирят” от лицето на Земята. Нямаме време за Дарвинова еволюция, за да премахнем агресията си. Трябва да използваме генетично инженерство.
KING: Кое е най-голямото ви притеснение за обществото?
HAWKING: Най-голямото ми притеснение е нарастването на популацията. Ако продължи със същата сила до 2600 година ще се бутаме рамо до рамо. Нещо трябва да се случи и не искам да е беда.
KING: Мислите ли, че ще открием панацеята (лекарство за всички болести)?
HAWKING: Ние вече сме способни да излекуваме повечето болести от миналото. Но освен ако не станем безсмъртни ще сме обречени да умираме от нещо. Можем да удължим живота си, но може би е по-важно да подобрим качеството му.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Тукидид V век пр. н. е.
Така след появата на историческото съчинение на Херодот повечето от тези ръкописи съдържащи сведения за миналото на полиса отново се преписват. Благодарение на това преписване някои от ценните исторически и други трудове достигат до нас.
Конструкцията на Подземната обсерватория Камиока (предшественик на настоящата обсерватория Камиока) към Токийския университет започна през 1982 г. и беше завършена през април 1983 г.. Целта на обсерваторията беше да засече разпадане на протони – един от най-фундаменталните въпроси на физиката на елементарните частици. Детектора, наречен KamiokaNDE, представляваше резервоар с 3000 тона чиста вода и около 1000 фотомножителни тръби (ФМТ), прикрепени към вътрешните страни на стените. Резервоарът беше 16 метра висок и 15,6 метра в диаметър. През 1985 г. започна надграждането на детектора с цел наблюдаване на слънчеви неутрино. След пускането на обновения детектор (KamiokaNDE-ІІ) той беше достатъчно чувствителен да засече неутрино от SN 1987А – свръхнова от Големия магеланов облак, наблюдавана през февруари 1987 г.. Слънчеви неутрино бяха наблюдавани през 1988 година, което отбеляза напредъка в неутрино астрономията и неутрино астрофизиката. Камиоканде доказа, че Слънцето е източник на неутрино частици.
Въпреки наблюденията на неутрино, Камиоканде не засече разпадане на протони – главната му цел. Дори беше нужна по-голяма чувствителност даже и за засичане на неутрино с висока статистическа точност. Това доведе до конструиране на Супер-Камиоканде с десет пъти повече вода и ФМТ от предшествениците си. Той започна работа през 1996 година.
Взаимодействията на неутрино частиците в близкия детектор имат за цел да измерят първоначалния поток на мюонните неутрино и техният енергиен спектър. Понеже неутрино си взаимодействат много слабо с материята, те преминават през близкия детектор, продължават през 735-километровата скала и почва, преминават през далечния детектори и продължават в космоса. По пътя им към Соудан част от мюонните неутрино частици осцилират и се трансформират в други типове. MINOS измерва количеството мюонни неутрино в близкия детектор и количеството им в далечния детектор и така става ясно какъв процент от мюонните неутрино осцилират и разликата в енергиите им. Двата детектора на MINOS са стоманени скинтилатори (устройства, абсорбиращи високоенергийни частици и излъчващи определена флуоресцентна светлина). MINOS има възможността да разграничава неутрино от анти-неутрино взаимодействията, което дава възможност да се тества теорията на СРТ-симетрията.
Докато събирах материали в главата ми се прокрадна една идея, мечта как всички народи изхвърлят оръжията си, превъзмогват различията си и се изправят в истинската си мощ – интелектуалната. И тази идея не бе ми внушена от някоя врачка или луд, а от един учен.
