Сведенията за мостовете ни отправят към праисторическите времена, като първият мост вероятно е построен в Западна Азия. Първоначално мостовете са се състояли от хоризонтални греди, които са свързвали две каменни подпори. Конструкцията от греди и подпори съществува и до днес благодарение на изобретяването на бетона, макар и понякога с пагубни резултати. Първото подобрение на този принцип на конструкция е арковидната форма, отначало полукръгла, която е по-здрава и по-устойчива от конструкцията с греди.

Аркообразен мост
Използването на арките вероятно е започнало горе-долу по едно и също време в Римската империя и в Китай при династията Хан при строителството на дренажни тръби и мостове над дерета. Но първият истински аркообразен мост е Сенаторският мост, построен през 127 г. пр. Хр. от Гай Флавий, който имал множество арки, всяка с дължина около 14 метра.

Елипсовиден мост
Елипсовидният мост, чиято тежест се разпределя върху пълна полуокръжност, е изобретен доста по-късно.

Допълнителни арки
Сегментираните арки на елипсовидния мост са такава добра комбинация на икономичност, красота и здравина, че първият такъв мост продължава и досега да обслужва транспорта и да радва окото. Мостът „Ан Джи“, построен през 610 г. след Хр. в китайската провинция Хопей от Ли Чун, има дължина 37 метра. Той се оказва и първият мост, при който транспортното платно е на допълнителни арки, разположени върху основната дъга.

Конзолен мост
Различен подход има при конзолния мост, където платното се носи от греди без опора откъм външния им край. Чрез поставяне на конзоли една върху друга инженерите могат да прекарат мост от дървени греди с дължина 50 метра. Конзолен мост е конструиран през 104 г. след Хр. над река Дунав в Централна Европа от римски инженери. Той е изобразен през 113 г. след Хр. върху Траяновата колона, която днес все още стои в Рим.

Многоъгълен конзолен мост
Многоъгълният конзолен мост е съчетание на арката с конзолата, при който материалите са използвани толкова ефективно, че цялата структура се състои само от пътно платно и греди, на които то е закрепено. Вместо успоредно една на друга, насложените конзоли са под ъгъл, така че да образуват крива. Дъговидният мост в Кайфен е построен по тази система през XI в. след Хр. (по време на династията Сун), когато Кайфен в Североизточен Китай е бил имперска столица. Мостът свързва двата бряга на реката в предградията и по приблизителна оценка е дълъг 45 метра.

Висящ мост
Най-ранните описания на висящи мостове са в китайска книга за планинския Хиндукуш, днешен Афганистан. „Историята на отминалата династия Хан“ (около 90 г. след Хр.) споменава тези мостове в глава, посветена на Централна Азия. Висящите мостове през тези времена са били просто тесни пешеходни участъци, поддържани от въжета, прехвърлени през дефилета и тесни долини. Китайската книга представлява най-старият писмен документ за този тип конструкция, която вероятно се е използвала няколко века по-рано.

Плосък мост
Мостът, построен на река Брамапутра в Тибет приблизително през 1420 г. след Хр., вероятно е първият плосък висящ мост. Той има плоско платно, което се носи от въжета. Транспортните платна на по-ранните висящи мостове са следвали извивките на носещите въжета.

Бетонен мост
Старите мостове са правени от камък, дървен материал, въжета и тухли. Римляните построяват първите бетонни мостове в Италия през I в. пр. Хр. Това са мостове от полукръгли дъги с каменна облицовка.

Метален мост
Металът за пръв път е използван по време на династията Хан в конструкцията на висящия мост при Лан Джин на река Меконг, Югоизточен Китай, през I в. след Хр. От метал обаче са били единствено железните вериги. Първият истински метален мост е построен по време на династията Сун в китайския индустриален център Джин Де Джен, по-късно наречен Фо Лиан Хсиен. Той е конструиран от инженера Дсан Хун от провинцията Чианши през XI в. след Хр. и има двайсет колони, излети от метал.

Метален аркообразен мост
През 1779 г. Томас Пичард проектира първия метален аркообразен мост на английската река Севърн при Колбрукдейл. Пътното платно се е държало на пет успоредни арки, излети от метал, с обща дължина 30 метра и тежащи почти 400 тона.

Бетонен аркообразен мост
Бетонен аркообразен мост за пръв път е конструиран през 1936 г. в Алжир, като е имал дължина 19 метра. Йожен Фрейсине пръв е проектирал бетонните конструкции.

Вдлъбнатата форма, толкова характерна за китайските покриви, се появява едва след края на династията Хан (220 г. след Хр.), вероятно едва през IV в. след Хр. Преди това китайските покриви са приличали на западните, като са имали прав наклон. Вместо да полагат греди, тръгващи от билото на покрива към стряхата, носещите елементи в китайската конструкция са хоризонтални и вертикални. Ъглите, където те се срещат, са поддържащите точки за самия покрив, който е изкривен, за да подхожда на структурната конфигурация на носещите го елементи.

Небостъргачите в Хонконг

Зигурат

Високите шумерски храмове, описани в училищните учебници и в историята за вавилонската кула, започват да се строят преди 3000 г. пр. Хр. в Южна Месопотамия. Най-старият зигурат в Ерек вероятно е построен за поклонение на небесния бог Ан. Той се е състоял от продълговат храм 20 на 25 метра, поставен върху плоскост от изравнена земна маса, която се е издигала на 15 метра над заобикалящата я земна повърхност.

Небостъргач

Приблизително през 280 г. пр. Хр. на малкия остров Фарос, който е бил част от Александрия в Египет, е построена Фароската кула или Александрийският фар. Оценките на височината варират от по-малко от 100 до около 200 метра. Изглежда по-вероятно височината да е между 125 и 150 метра. Ако това е вярно, тя е била едва третата или четвъртата по височина сграда в Египет – по-ниска от най-високите пирамиди и приблизително на височината на съвременните четирийсететажни сгради. За разлика от пирамидите тя е наречена „небостъргач“ заради своята източена форма и разделянето й на етажи със стаи. Стите са били разположени около външните фасади на сградата. В централната й част е имало по всяка вероятност лифт и стръмно спираловидно пешеходно платно. Конструкцията от варовик била облицована с мрамор и украсена със статуи. На върха имало мощен осветител, който изпращал светлина далеч в морето чрез изпъкнали отражатели. Неговите лъчи осигурявали мерките за безопасност. Той е бил предназначен основно за целите на навигацията, като е водел корабите директно към пристанището. Грамаден надпис на външната фасада на сградата обявява за архитект гърка Зостратос от Книдос.

Пагода

Пагодата е в резултат от индийското архитектурно влияние в Северен Китай. Преди 2000 години в Индия са строени светилища за будистки поклонения, известни като „ступа“. Китайски будисти, вероятно от края на династията Хан (II в. след Хр.) възприемат същия метод, но техните проекти се отклоняват от яките очертания на индийската ступа и напомнят в много отношения високите тесни кули от тухли и дървен материал, които вече са разпространени в Китай. Украсявайки получения хибрид с орнаментални балкони и навеси, китайците създават пагодата.

Строителство на високи домове

През II век пр. Хр. в град Рим блоковете с жилища, наречени „инсула“, започват да стават много високи. Тези сгради са описани от Витрувий в неговия „Десетотомник по архитектура“ (I в. пр. Хр.):
„Тъй като приземните етажи не могат да поберат многобройното население на града, ситуацията повелява необходимостта да се потърси изход чрез създаване на високи сгради. В тези високи комплекси, извисяващи се с колоните си от камък, със стени от изпечени тухли и прегради, зидани с камък, които се издигат етаж след етаж, горните етажи могат много изгодно да бъдат преградени на отделни стаи. Тъй като броят на жилищата между стените по този начин се умножава заради многото издигащи се нагоре етажи, римските граждани лесно могат да намерят отлични места за живеене.“
По същото време във финикийския град Тир, разположен на остров до брега на днешен Ливан, е имало строителство на високи домове – необходимост, наложена от ограниченото на острова пространство за строеж.

Църковен покрив с прозорци

Разделянето на централния кораб на църква на две нива с редица от прозорци е дело на древните египетски архитекти като начин да се вкарва светлина във високи сгради. Най-ранният пример е храмът на фараон Хафре в Долината на царете (от около XXXI век пр. Хр.), намиращ се до Сфинкса в Гиза. Централният покрив се поддържа от масивни четвъртити гранитни колони, а прозорците на него са съвсем тесни, полегати процепи.

Метална сграда

Най-ранната известна постоянна метална сграда е китайски храм от 688 г. след Хр., отлят от желязо. Той бил висока, тясна триетажна конструкция, извисяваща се на височина 100 метра. Това е по-малко от една трета от височината на Айфеловата кула, но въпреки това сградата е твърде амбициозна за нова концепция. Сега вече я няма, но с нея започва традицията на конструкциите от желязо и бронз, която в Китай продължава няколко столетия.

Постройка от стъкло

В столичния град Северен Уей, в който сега влиза провинцията Шанси, по време на управлението на Тай У (424 – 452 г. след Хр.) е конструиран подвижен „стъклен дворец“. Той е построен, за да се използва западната технология за масово производство на стъкло, въведена наскоро от чуждестранни технолози от Централна Азия. Новосъздадената сграда побирала над сто души. Това разточителство налагало размер, който бил съвсем умерен в сравнение с безразсъдния Кристален дворец в Лондон, една аналогична постройка от XIX век.

Схематично изобразяване на Коринтска колона

Когато се наблюдават сгради, някои прави линии в тях изглеждат леко вдлъбнати – оптическа измама, която пречи на перфектността на приложната архитектура. По-способните архитекти компенсират това с изкуствено изкривяване и така линиите изглеждат прави. Ентазата била използвана при великия зикурат на Ур в Месопотамия (днешен Ирак), построен около 2300 г. пр. Хр. Променящите се степени на ентазата били прецизно наклонени, за да възпроизведат правилния ефект с различни дименсии и позиции на лицевите стени на сградите. От такава прецизност и майсторство се разбира, че ентазата трябва да се е развила и да е била разбрана до известна степен в някой от по-ранните зикурати.

Кулата на Олимпийския стадион в Хелзинки, построена между 1934-38 (Y. Lindegren & T. Jäntti)

Древните общества, когато били най-лишени от средства и всичко било с лошо качество, използвали функционализъм – защото не им достигали дори минимални материални средства или духовни ресурси, за да направят нещо по-добро. Обаче това бива преодоляно вследствие вродения на човешките същества стремеж да украсяват своите произведения с красиви орнаменти. Понякога е имало етапи на упадък във функциона-лизма под влияние на лишенията – както в мрачните години на Европа – или на груба идеология. Модерният функционализъм дължи най-много на архитектурата на Шарл льо Корбюзие (1887-1965), французин, роден в Швейцария. През 1924 г. той започнал да проектира сгради единствено с оглед на функционалното им предназначение. Идеята за функционализма вече била убедително наложена във Великобритания от известния критик Джон Ръскин (1819-1900), но за разлика от Льо Корбюзие Ръскин заварил света неподготвен за неговото виждане за нещата.

Ерата преди това, така или иначе, считаше, че функционализмът е ключ за производството на стоки с приемливи цени във време, когато ресурсите са малко. Днешното общество вижда нещата различно. Достъпът до богатството на материалните ресурси, непознато и невиждано преди от производителите от края на 19-ти и началото на 20-ти век, съчетан с дизайнерските методи и надскочил хартията и мастилото на старото време, преобразиха дизайна и производството. Недостижими стоки и услуги, като тези, предлагани на http://www.partycasino.com/ или социалните медии, възприеха дизайнерския приоритет на естетиката на изцяло ново ниво.

Готическата архитектура няма нищо общо с традиционния стил на готите. Тя се появила почти случайно от съвпадение на различни методи на конструиране, използвани от архитектите за постигане на най-добрите резултати при построяването на религиозни сгради и при ограничения избор на материали. Основните белези на готическата архитектура са: удължен кръстат свод, ост-ровърха детелинова арка и сноповидни стълбове. Сводовете се крепят с помощта на ребра и арки, опрени на стълбове. Получава се голяма височина, лекота и устреме-ност на гредата; стените са прорязани от островърхи прозорци. Катедралата има богат и величествен интериор.

След построяването на първите готически катедрали във Франция през първата половина на XII в. този стил бързо станал доминиращ в западната архитектура. Готическата архитектура е била общ проект на много архитекти от Париж и от някои части на Северна Франция. Тя била използвана само за частично дооформяне на някои по-второстепенни сгради и части от катедрали до поставянето на катедралата на Сен Дени (1144), която станала първата значителна сграда в цялото готическо строителство.