Тод Куикен, директор на Центъра за бионична медицина и директор на Института по рехабилитация на Чикаго, обяснява технологията зад бионична ръка, използвана от Глен Леман – пенсиониран сержант от американската армия, загубил едната си ръка в Ирак по време на атентат, при който до него се взривила граната.
Минали са 9 години откакто в Центъра за бионична медицина са поставили протезата на мястото на изгубения крайник. През това време бионичните ръце са се развили и са станали по-силни, по-бързи и по-добри. Те все още не са съвършени, но помагат на много хора с ампутирани ръце да водят по-нормален и по-достоен живот.
Бионичната ръка на г-н Леман е била демонстритрана във Вашингтон по време на сесиите на годишната среща на Американската асоциация за напредък на науките –http://www.aaas.org/. Леман може да усуква и да затваря протезата си като я командва чрез нервни импулси – също както и своята истинска ръка. С бионичната ръка той може да извършва движения, които са близки до естествените. „Изкуствената ми ръка ми до голяма степен реагира в унисон с моите мисли,“ казва той пред репортери.
Това представлява голям напредък спрямо по-старите модели протезни крайници, дори – и в сравнение с първата бионична ръка, която е била имплантирана на Джеси Съливан през 2002 година.
Тод Куикен нарича техниката на бионичните ръце „целенасочена мускулна реинервация” (targeted muscle reinnerwation – TMR). Процедурата включва използване на прекъснатите нервни влакна от липсващия крайник и пренасочването им към непокътнатите мускули на остатъците от здравата част на ръката. Към тези мускули се прикрепя бионичната протеза.
До сега повече от 50 ампутирани крайника са били заменени успешно с TMR-съвместими бионични ръце, като част от пациентите са ветерани от армията, също като Леман. Операцията на Леман е била извършена от Мартин Бехлер, хирург в Медицинския център „Уолтър Рийд”. Техниката на мускулната реинервация може да се разпространи широко през следващите години. Наскоро бе проведено първото видео обучение по TMR, разработено от Тод Куикен и Грегъри Думаниан от Северозападния университет –http://www.northwestern.edu/.
Куикен и колегите му планират да добавят към бионичните ръце усещането за наличие на тактилност/допир (чрез имплантиране на сетивни нерви в тъканта и окабеляване на протезите със сензори, които ще изпращат импулси обратно в нервите). За сега, тази техника е била използвана само при протезите на ръце, но не – и на крака. Но в бъдеще ще се работи и за създаване на протези на краката.
Изследователи от Ecole Polytechnique Federale (Федерално политехническо училище) в Лозана, Швейцария, развиват мозъчни компютърни интерфейси, които разчитат на т.нар. „мислеща шапка“ – една каска, снабдена с електроди, които се свързват с машина за електро-енцефалограма (ЕЕГ), а данните се записват в компютърна програма. Софтуерът използва статистически анализ, за да превежда ЕЕГ сигналите в по-точни команди. Тази система позволява на хора да управляват инвалидна количка или малък робот, оборудвани така, че инвалидът да може да използва за това само своите мисли. Проучванията показват, че хората наистина могат да използват своя мозъчен интерфейс 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
Проект, финансиран от Пентагона развива система, контролираща пряката връзка между мозъка и бионичната ръка (brain-to-bionic control system), която включва малки масиви от електроди, имплантирани по повърхността на мозъка. Електродите прочитат дейността от отделните неврони, произвеждащи сигнали, с които може да управлява роботизираният крайник. До този момент процедурата е тествана само при маймуни, а тестовете с хора се очаква да започнат в края на тази година.
Преди сто години лекари от Медицинския колеж на болницата „Белвю”1 зазидали в основата на една от сградите си капсула с бактерии. Сградата е в центъра на Ню Йорк, на ъгъла на 26-та улица и Първо авеню и днес е собсвеност наУниверситета на Ню Йорк. Капсулата е открита при разрушаването й в основите на ъгъла.
Председателят на Медицинския отдел на Мединцинското училище на университета д-р Мартин Блейзър е установил, че капсулата съдържа бактерии – най-старите срещнати досега образци от спори на бактерията Bacillus aerogenes capsulatus, или още Clostridium perfringens. Това са бактерии, причиняващи газова гангрена при наранявания и са датирани от края на XIX век. В каспулата са открити описи на заболяването от 1890 година, указание, че спорите принадлежат на пациент от 1896 г. и малка капсула с противоотрова.
Предстои сравняване на генома на бактериите със съвременните и евентуално изясняване на наличието на мутация и съответно пътят й.
Визията на човека, организирал зазиждането на капсулата е забележителна. Така той е оставил за науката образец от времето на Луи Пастоьр, пък и на Конан Дойл на Херберт Уелс от нещо, което с времето изчезва почти безследно и е възможно да е дал безценна следа за изучаване на генните мутации на бактериите.
Не забравяйте, че чашата е или наполовина празна или наполовина пълна! Добре е да можете да управлявате дистреса в училище и в университета. Това, което имаме пред себе си, е една учебна година, но тя може да бъде изпълнена или с успехи, или с дистрес, в зависимост от гледната точка.
Една от функциите на образованието е да подготви подрастващите за предизвикателствата на живота след училище. Да се научим ефективно да управляваме дистреса в учебната среда ще ни помогне да се справяме с него и в останалата част от живота ни.
Тайната на справянето със стреса в училище или в университета се крие в добрата организация.
Погледнете на образованието си в училище като на свой временен бизнес. Не може да се работи без офис консумативи. Във всеки един момент трябва да знаете къде се намират всичките ви запаси от хартия, моливи, химикали, папки, тетрадки, учебници и учебни помагала (атласи, глобуси, справочници, енциклопедии и други).
Пазете шкафчето си чисто и добре подредено. Това ще ви спести времето за търсене на нещо, което сте забутали.
Понякога фирмата се нуждае от консултантски услуги. Ако имате нужда от помощ, свързана с усвояването на учебния материал, не се страхувайте да попитате своя (или друг) учител. Учителите и университетските преподаватели са длъжни да имат час за консултация, но не биха ви отказали помощта си и по всяко друго време. Биха могли да ви помогнат в намирането на допълнителни материали или на друг преподавател, който ви трябва.
Във всяка фирма се работи по план и по график. Планирайте и вие работата си. Отделете време за справяне с домашните и за научаване на уроците по всеки учебен предмет. Отклонения от този план-график можете да правите само при екстремни и спешни случаи (пожар, наводнение, глад). Ако имате нужда от почивка след училище, починете си, но ако решите да подремнете, после ще трябва да учите до късно през нощта.
Точно така, както планирате работата си, трябва да планирате и времето си далеч от службата. В края на деня оставете работата си зад вас и се съсредоточете върху плановете си за вечерта. Починете си, за да сте ефективни на следващия ден.
Във всяка фирма има един или два дни, в които служителите в нея си почиват, за да имат сили за работа през следващата седмица. Починете си и вие. Използвайте съботата и неделята за тази цел. Бъдете със семейството си или с приятелите си. Ще откриете, че през следващата седмица ще ви бъде много по-лесно, когато сте си починали от предишната.
Научете се да определяте важните неща. Не оставяйте за утре или за по-нататък това, което трябва да свършите днес, за да не ви се натрупат задълженията. Оставете си време за четене на книги. Следете новините от деня. Интересувайте се какво прави вашата конкуренция. Не оставяйте конкурентите си без конкуренция във ваше лице.
Избирайте проектите си в училище така, че да работите над неща, които разбирате и с които ще ви бъде интересно и приятно да се занимавате. Избирайте интердисциплинарни проекти, за да напредвате в няколко учебни дисциплини едновременно. Не се мъчете да впечатлите учителя си или да получите максимално високата оценка. По-важното е да ви бъде приятно и да се забавлявате. Така се учи по-лесно. (Не споделяйте това с конкурентите си!)
Междучасията и почивките са важни, но – не само в училище! Почивайте си след известен период учене или физическа активност или редувайте интелектуален с физически труд.
Бъдете точни. Не закъснявайте за час и не закъснявайте с предаването на проектите си. Работете за името си, за да може един ден то да работи за вас.
Когато ви изпитват в училище, не мрънкайте: „Пак ли мен ще изпитват днес?! Защо все мен?!” Радвайте се на възможността да покажете знанията си или да разберете какво още трябва да научите, къде правите грешки. Изпитването ви помага да се развивате. Никога не стойте на едно място, развивайте се и помнете, че конкурентите ви се развиват дори, когато вие спите.
Когато играете шахмат с някой свой конкурент, продължавайте да мислите, дори докато той обмисля следващия си ход. Така ще имате повече време за изковаване на стратегията и тактиката си в играта. А това е много важно и в живота.
Вие сте на ход!
Колко пъти сте си мислели по време на вълнуващ момент: „Това трябва да се запомни!”?
Дрямката може да стабилизира способността на хората да си спомнят по-късно някой ценен спомен.
Възпроизвеждането на спомени, докато хората са будни, е трудно и е свързано с лутане из съзнанието. Но реактивирането на спомени по време на сън ги предпазва от интерференция, според изследователи от Германия и Швейцария.
Откритието показва, че мозъкът обработва спомените по-различно по време на сън, отколкото – в будно състояние, казва Сара Meдник, когнитивен невролог в Университета на Калифорния в Сан Диего. Въоръжени с това ново знание, психотерапевтите могат да бъдат в състояние да дестабилизират травматични спомени и да заменят лошите спомени с хубави, след втвърдяване на нови спомени с помощта на дрямка.
В проведеното изследване доброволците играли игра за концентрация, в която те трябвало да запомнят местоположението на двойки от карти. В същото време, към носовете им бивала поднасяна леко неприятна миризма. След известно време някои доброволци останали будни, докато други се отдали на около 40-минутна дрямка. Изследователите се опитали да възстановят спомените им от предната игра чрез повторно пускане на миризма. След като спящите се събудили, доброволците трябвало да играят малко по-различен вариант на играта с карти и били изследвани, за да се види колко добре си спомнят първоначалните места на картите.
И двете групи – и спящите, и будните, които предпочели да се разхождат или да тичат в парка, запомнили 60% от двойките карти. Когато изследователите задействали паметта им повторно, успеваемостта им паднала до около 41%. Учените очаквали този резултат. Предишни изследвания показали, че преиграването с памет в будно състояние я прави уязвима за намеса на нов материал, както били в случая спомените от втората игра на карти.
Но истинската изненада дошла, когато отборът преигравал спомените си в спалните помещения. Доброволците правилно подбрали около 84% от първоначалните чифтове карти. Дрямката им помогнала да запазят спомените си.
Сканиране на мозъка разкрило, че различни области на мозъка са били активни по време на възпроизвеждането на спомените, в зависимост от това дали доброволците са будни или спят. Докато са будни, възстановяването на паметта им задейства дейност най-вече в дясната половина на главния мозък, част от мозъка, участваща във възстановяването на паметта. Но по време на сън, възстановяването на паметта е свързано с активна дейност в хипокампуса и части от кората на главния мозък. Хипоталамусът участва във формирането на паметта и на спомените, които се прехвърлят от центровете на краткосрочната памет в центровете на дългосрочната памет в кората на главния мозък. Повторно активиране на спомени по време на сън може да ускори това прехвърляне.
Мозъчната активност по време на сън е подобна на тази в будно състояние, така че изследователите подозират, че спомените може да станат нестабилни, но по време на сън се създава възможност за тяхното редактиране и реорганизацията им.
Случвало ли ви се да се чувствате сякаш носите света на плещите си? Всичко изглежда като борба. Изоставате с работата, енергията ви се изчерпва и просто искате да се скриете в някоя дупка и да засмучете палеца си.
Понякога е лесно да се открие източникът на тази летаргия. Може да сме болни, времето да е лошо или хороскопът да не ни вещае много успехи. Обстоятелства извън нашия контрол могат да унищожат енергията ни и да намаляват мотивацията ни. Но в повечето случаи умора и липса на енергия са в резултат на ежедневните ни навици. Сами се саботираме като създаваме отровна околна среда за нашата жизненост, нашето здраве и възможността да постигнем нещо. Най-вероятно дори не знаете как ви се отразяват вашите собствени навици.
Ако е така, тогава ето списък с 42 вредни навика, които изсмукват енергията ви:
Успиване.
Алармата си звъни, а вие натискате копчето за спиране – отново и отново, и отново. Без да се усетите, имате само три минути преди да тръгнете, ако искате да пристигнете навреме. Започвате деня със стрес и нерви.
Пропускане на закуската.
Това е едно от последствията на успиването. Ала повечето от нас спират да закусват просто от мързел или погрешното твърдение, че по този начин ще отслабнем. Всъщност пропускането на закуската води до проблеми с теглото. Закуската ни зарежда за деня и ни дава сили и концентрация.
Нездравословно закусване.
Браво на вас. Закусили сте. Макар че сухар и поничка не са кой знае каква здравословна закуска. Този подбор би довел до рязко вдигане на кръвната захар. Също така съдържат калории, от които се пълнее.
Непрестанното проверяване на и-мейла.
Звукът или вибрациите на пристигащото съобщение ни е превърнало в „кучето на Павлов“. Склонността ни да проверяваме кутийката, щом чуем звука, ни пречи да си вършим задълженията. След това се нуждаем от повече енергия да се концентрираме в работата.
Прекарването на твърде много време в социалните мрежи.
Щом влезете в социалните мрежи, изпадате в яма, пълна с глупави клипчета и неспиращи дискусии. След няколко часа, щом си вдигнете главата от монитора, осъзнавате, че сте си загубили времето.
Пропускането на тренировки поради умора.
Факт е, че тренировките ни зареждат с енергия и са благоприятни за здравето ни. Ако пропускането им се превърне в навик, се лишавате от енергия, която ви е необходима за работата и удоволствието.
Пиенето на твърде много алкохол.
Алкохолът ви кара да се чувствате ведри за кратко, но след няколко питиета да ставате изморени и лениви. Ефектът се задържа и сте без енергия и на следващия ден.
Изпускането на нервите в задръстване.
Само по себе си едно задръстване ви изсмусква енергия и само влошавате ситуацията, ако разрешите на другите шофьори да ви нервират. Пуснете си успокояваща музика или аудио книга и оползотворете това време.
Носенето на токчета.
Да, носенето на токчета кара краката ви да изглеждат супер, но какво въздействие имат над вашите стъпала, колена и гръб? Токчета са болезнени и биха могли да предизвикат мазоли или да променят анатомията на вашия прасец. Това са доста тревоги.
Самоизолация.
Хората сме социални същества и се нуждаем от други за емоционално щастие. Дори интровертните личности се нуждаят от компания за да бъдат щастливи. Твърде много изолация води до притеснение, отрицателни мисли и дори до депресия.
Перфекционизъм.
Необходимостта нещата да бъдат винаги идеални води до тревога и стрес. Перфекционистите изпитват големи трудности в това да се успокоят и да се отпуснат. Този стрес би могъл да доведе до серия психични разстройства и емоционални проблеми.
Гледане на прекалено много телевизия.
Всеки час, в който гледате телевизия е загубен час за по-интересните и обогатяващи действия. Не прекарвате време със семейство и приятели си, пълните се с негативни емоции и се подлагате на подсъзнателните послания на рекламодателите.
Прекомерните размисли и тревоги.
Имаме навика да пускаме отрицателни мисли в нашето съзнание. Разрешаваме им да се вкореняват и да създават вътрешен хаос. Можем да заменим лоши навици като прекомерно размишляване и тревога с положително мислене и положителна нагласа.
Да планираме целия си живот.
През живота си прекаляваме със задачи, задължения и планове, които ни карат да препускаме от едното в другото с немислима скорост. Без никакво свободно време за почивка и презареждане на батерията, ние оставаме в свръхактивно състояние, което ни изтощава.
Разхвърляно работното място.
Разхвърляното работно място въздейства върху вашето съзнание. Ще си го подобрите като съберете тези вещи. Разхвърляните вещи действат разконцентриращо, потискащо и ви правят нещастни. Спасете се от този навик и ще усетите приток на енергия и ще си подобрите работата.
Взаимоотношенията с негативно настроени хора.
Най-големият ви унищожител на енергия в живота биха могли да бъдат определени хора. До такава степен свикваме с неприятно им държание или тяхната нагласа, че ги оставяме да продължават и ги търпим. Толерирането им бавно ви изморява и кара да бъдете стресирани.
Желанието да угодим.
Смятаме, че щом угодим на другите, тогава всички ще бъдат доволни и ще предотвратим неудобното положение, при което някой ще се чувства разочарован или ядосан. Но жертваме собственото си себеуважение и щастие за това и съответно си намаляваме емоционалната енергия.
Нуждата от мнението на околните.
Ако не се чувстваме сигурни в нашата преценка, започваме искаме одобрение от останалите като ги питаме за мнението им. Този навик изисква много енергия и предизвиква допълнителен стрес от неувереност. Започнете самостоятелно да взимате малки решения за да се откажете от търсенето на одобрение.
Прекомерното внимание на притеснителен симптом.
Когато има симптом, който не може да си обясните, вие започвате да го преглеждате постоянно. По този начин губите енергия в притеснения и тревоги. Спасете се от този вреден навик като посетите лекар, ако симптомът не изчезне до една седмица.
Прекомерното внимание към външния вид.
Когато се самонаблюдавате във външния си вид, започвате да се оглеждате многократно в огледала за да бъдете спокойни. Енергията, която губите в това да си припомняте за това действие единствено влошава енергията, нужна за да се притеснявате за външния си вид.
Будуването нощем.
Будуването нощем ни нарушава цикъла на съня и кара да се чувстваме изморени през деня. Недоспиването не само изпива енергията, но и води до куп болести. Липсата на сън пречи и на сетивата и преценката ни.
Късното ядене през нощта.
Похапването късно през нощта вреди на съня и на храносмилането. Това до допълнителни калории и до напълняване в резултат на нарушението на метаболитния цикъл.
Работата до късно.
Сигурно смятате, че като работите до късно ще подобрите вашата продуктивност. Но всичко трябва да бъде умерено. Работенето до късно би могла да се отрази над вашия сън, креативност, взаимоотношения и над вашето здраве. Създайте си навика на балансирания живот като си тръгнете от работата в разумно време.
Заседнал начин на живот.
Твърде много плануване, стрес и умора в резултат на други лоши навици могат да ви докарат до заседнал начин на живот. Чувстваме се зле, губим мотивация и се отдаваме на мързела вместо на тренировките. Такъв начин на живот крие безброй опасности за вашето здраве.
Съгласявате се, когато искате да откажете (или обратното).
Този навик се дължи или на желанието да угодим или на мързела ни. По-бързо е да отговорим без да се замислим. Ала, после съжаляваме.
Мислим най-лошото.
Постоянно да се страхуваме да не се случи нещо лошо е непоносим навик. Ние сме в непрестанен стрес. Това уврежда нашето физическо и психично здраве.
Караници с нашата половинка.
Щом се чувстваме стресирани или некомфортно ни е най-лесно да нападнем най-близките ни хора. Води до краткотрайно облекчение, но истината е, че предизвиква още повече стрес и разбива енергията ни.
Яденето на вредни храни.
Вредните храни нямат почти никаква хранителна стойност. Повечето от тях ни пълнят с калории и водят до зависимост от тези храни. Те не ви дават енергия – те я изсмукват.
Купуването на твърде много кафета.
Хем прекалявате с кофеина, хем харчи прекалено много. Това не е енергийна комбинация.
Клюкарстване.
Навярно се чувстваме хубаво, когато говорим лошо за някой, но рано или късно ни се връща. Във формата на чувство за вина, загуба на доверието на околните или отмъщение. Клюките е негативно, а негативните неща отнемат енергия.
Да се отказвате отрано.
Не бива да се отказваме щом нещата станат напечени. Ако имате навик да се отказвате прекалено бързо ще загубите себеуважението и увереността си.
Да реагирате без да се замислете.
Не винаги реагираме подобаващо. Най-вече, когато сме пред емоционална ситуация. Внезапна гневна и защитна реакция носи със себе си чувство на унижение и допълнителни проблеми и навярно ще съжалявате за нея.
Да бягате от конфронтациите.
Навярно смятате, че като избягате от конфликта си спестявате енергия. Всъщност само забавяте проблема. Нужна ви е енергия за да прецените как да се изправите срещу дадена ситуация.
Лъжи.
Те са противното на честността. Карат ви да чувствате срам, вина и тревожност. Всички тези чувства намаляват енергията ви. Ако постепенно лъжете ще развалите доверието, което другите са изградили във вас.
Излишното харчене.
Причинявате си малки тревоги, притеснение и вина като харчите повече от това, което може да си позволите.
Приемането на невъзпитано държание.
Възможно е вашите роднини, деца или колеги да се отнасят с вас с неуважение. Приемането на тази ситуация води до загуба на личното ви пространство и самоуважение, което изсмуква енергията ви.
Неоправено легло.
Дребен детайл, но неоправеното легло отнема от енергията на стаята. Изглежда немърливо и неорганизирано. Оправете си леглото и започнете деня на чисто.
Работата по време на ваканция.
Ваканцията е за възвръщане на енергията и баланса в живота ви. Дори и да си обичате работата, си починете от нея за да може напълно да се презаредите.
Преструвате се, че всичко е наред, а не е така.
Това е по-лошо от бягането от конфронтация. Прикривате си чувствата и се правите, че ги няма. Това отрицание води до емоционална тревога, която изсмуква енергията и щастието ви.
Приемате всичко лично.
Чувствата ви надделяват, станало ви е навик да бъдете засегнати. Потърсете друга причина. Може би сте твърде чувствителен и трябва да се адаптирате към по-малко чувствителния свят за да не ви нараняват чувствата постоянно.
Носенето на неудобни дрехи.
Риза с етикет, от който сърби. Прекалено тесни панталони. Анцуг, който ни кара да се потим. Навярно изглеждате страхотно и професионално, но от дрехите си ще полудеем. Защо ще търпите това да ви дразни? Нека носенето на удобни дрехи, с които пак ще изглеждате добре, да ви стане навик.
Концентрация в миналото или бъдещето.
Първото може да доведе до чувство на съжаление или нещастие. Второто до изисквания или тревоги. Впрегнете енергията си в сегашния момент. В сегашната ви задача. Тук ще откриете цялото си щастие и енергия.
Превод: Георги Михайлов Източник: liveboldandbloom.com Основна илюстрация: Norvile Dovidonyte Илюстрации:Facebook
Ако някой зъб много ви боли или пък пречи на зъбната ви протеза, трябва ли непременно да го извадите или трябва да бъде направено всичко, за да бъде запазен? Трябва ли да извадите и последния си зъб и да си сложите две цели протези? И трябва ли при появата на първия развален зъб да извадим всичките си зъби и да ги заменим съз зъбни протези?
Възможно е да има повече смисъл в думата „мъдреци“, с която се обозначават крайните зъби в двете челюсти, отколкото ние си мислим.
Изглежда, че от сега – нататък ще ни се наложи доста по-дълго да мислим, когато ни се наложи да вземем решение дали да се разделим с някой болен зъб, който понякога ни наболява.
А резултатите от това медицинско проучване може да променят стратегията на стоматологичните грижи в бъдеще.
Зъболекари, психолози и невролози от Швеция, Норвегия и Япония търсят евентуална връзка между загубата на зъбите и загубата на паметта.
Проектът „Betula”, обхващащ Швеция и Норвегия, във връзка с който излизат тези изненадващи резултати, има за цел да бъдат проучени връзките между стареенето, здравословното състояние, паметта и деменцията за 22-годишен период – от 1988 г. до 2010 г. През това време участниците в проекта са били тествани, интервюирани и подлагани на медицински изследвания пет пъти (1988-1990 г., 1993-1995 г., 1998-2000 г., 2003-2005 г. и 2008-2010 г.).
Основната цел на проекта е да се изследва как функциите на паметта се изменят с възрастта, да се идентифицират рисковите фактори, влияещи върху появата на старческа деменция, и да се установят на ранен етап някакви предклинични признаци на деменцията.
Учените изследвали 2000 доброволци на възраст от 35 до 90 годии, загубили по различно време различен брой от зъбите си.
Какви са резултатите?
Хората, които поддържат здрави пълния си набор от зъби, са с по-добро състояние на паметта, отколкото – онези, които не поддържатт зъбите си в добро състояние.
Оказва се, че всеки път, когато стоматологът извади болен зъб, паметта на пациента се влошава и, че колкото по-малко зъби са останали в устата на даден пациент, толкова по-силно се влошава паметта му.
Японски учени са достигнали до подобни заключения при тестове с мишки и маймуни, които били хранени в лабиринти без затруднения, но животните загубили способността си да се ориентират в лабиринтите, тоест – те загубили пространствената си памет, когато дъвкателните и кътните им зъби били извадени.
„Изглежда, че всеки загубен зъб отнася със себе си и някаква част от спомените ни. Колкото по-малко са зъбите в устата на пациента, толкова по-слаба е паметта му.”, казва Ян Бергдал, учен, участващ в проекта „Бетула”.
Обяснението? Все още не е съвсем ясно. Някои експерти смятат, че дъвченето носи богата на кислород кръв към мозъка, а с повече зъби се дъвче по-лесно. Според други пък при ваденето на зъб се разкъсват нерви, които са съединявали извадения зъб с мозъка.
Изследователите сега се надяват да успеят да определят няколко важни неща:
– Колко зъба може да загуби човек, без да се опасява, че може да загуби и част от паметта си заедно с тях?
– Има ли зъби, които са по-важни за запазването на паметта, в сравнение с други?
– Какво въздействие върху паметта оказват зъбите, разрушени от кариес и гранулом?
– Влияят ли на паметта зъбните импланти и зъбните протези.
Може би феята на зъбите знае отговорите на всички тези въпроси. Но тя не казва нищо на учените. Те сами ще трябва да открият верните отговори на горните няколко въпроса.
Лекари и учени обединяват усилията си в борбата с прекомерната употреба на солта, съдържаща се в различните храни.
От трите препоръки за по-умерен прием на мазнини, захари и сол, третата е вероятно тази, която има най-малко влияние сред обществото. Но прекомерната консумация на натрий е проблем за общественото здраве, който може да повлияе върху множество органи и регулаторни системи.
За по-доброто здравно обучение на обществеността, лекари и изследователи са създали групата SALT! (в превод – Да намалим количеството на солта в храната!). „Нашата обща цел е работим с всички заинтересовани страни в хранително-вкусовата промишленост за намаляване на нивата на солта в храната.“, казва д-р Пиер Рембо.
До какво води твърде многото сол в храната?
В действителност, един от проблемите, свързани със солта е, че ежедневната консумация на натриев хлорид е до голяма степен принудително, тоест – не е по желание на консуматорите. Употребата на сол от солницата е едва 10% от приема на сол. По-големият прием на сол в организма идва от различните видове приготвена храна: хляб (25%), сандвичи и сладкиши (8%), колбаси (11%), готови храни ( 9%), към които трябва да се добавят още сирената, пиците, супите, чипса…
Когато се храним с всичко споменато по-горе, поемаме с храната дневна доза от над 10 грама сол, докато експертите предписват дневен прием на не повече от 6 грама сол на ден (а това са 2300 мг натрий).
Защо в храната се слага толкова много сол? Тъй като тя действа като овкусител на храната и повишава възприемането на аромата на другите подправки, добавени в нея. Хранително-вкусовата промишленост използва солта във всички преработени и приготвени продукти.
За съжаление, тази злоупотреба със солта не остава без последствия. Древните римляни са забелязали, че дозата прави отровата. „Вече знаем, че предозирането на солта е една от причините за хипертонията и сърдечно-съдовите заболявания. Но тези последствия съвсем не свършват тук.“, казва още д-р Рембо.
Когато се поглъща в големи количества, натрият увеличава калция в урината, който благоприятства появата на остеопороза и води до отслабване на костите. Освен това, високият прием на сол увеличава риска от поява на камъни в бъбреците и последваща бъбречна недостатъчност. Според някои по-нови изследвания, прекомерната сол в организма е виновна и за болести като рак на стомаха, затлъстяване и дори – диабет.
За борба с тази ситуация, групата САЛТ възнамерява да предприеме кампания за информация на широката общественост и още една кампания, визираща намаляване на количеството на солта в рецептите, използвани в хранително-вкусовата промишленост. „Ние не търсим конфронтация, а – перспективи за сътрудничество с индустрията. Намаляването на солта не е лесно, това означава преосмисляне на някои рецепти .“,споделят учените.
От 2008 г. до 2010 г. 19 големи компании са подписали с Министерството на здравеопазването предложената от група САЛТ харта за ангажираност с борбата за постепенно намаляване на солта, но ефектът от това все още е ограничен. Учените работят по въпроса да подобрят по-бързо напредъка в тази посока.
Всеки човек е специален по свой собствен, уникален начин. От генетична гледна точка няма двама души, които да са генетично идентични. Това означава, че ДНК на всеки отделен човек съдържа варианти, които се срещат по-често или по-рядко сред световното население.
Аутизъмът е комплексно заболяване на мозъка, което потиска способността на човека да общува и да развива социалните си взаимоотношения, и което често е придружено от екстремни поведенчески реакции. Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка, а от там – и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой собствен свят. Това е генерализирано разстройство на развитието от така наречения аутистичен спектър, наблюдавано за пръв път от американския психиатър Лио Канър през 1943 г. Нарушения в аутистичния спектър са диагностицирани в едно на всеки 150 деца в САЩ. (А според друго американско изследване болните от аутизъм деца в САЩ са 4 на 1000.) Момчетата, болни от аутизъм са 4 пъти повече от момичетата. Диагнозата аутизъм е все по-честа през последното десетилетие. Този скок се обяснява по-скоро с увеличаване на чувствителността към аутизма сред населението и по-добрите диагностични критерии – факт е, че броят на диагностицирани други разстройства като шизофрения и хиперактивност пада, за сметка на аутизма.
От 75% до 50% от диагностицираните с аутизъм деца проявяват умствена изостаналост, а 30% развиват епилепсия, което потвърждава съмненията, че причината за аутизма е органична, респективно – генетична. Някои изследвания установяват аномалии в мозъчната кора и в малкия мозък, а също така – и повишени нива на серотонин в кръвта, но при тези резултати се касае за малък брой изследвани лица, при които не е ясно дали дисфункците са причина, следствие или съпътстваща характеристика на аутизма.
Възможни индикатори за нарушения от аутистичния спектър:
– Детето не говори или не прави смислени жестове от навършването на 1-годишна възраст
– Не говори в продължение на година и половина
– Не комбинира дори две думи в продължение на 2 години
– Не отговаря, когато го викат по име
– Губи езика или социалните си умения
Някои други показатели:
– Има лош зрителен контакт
– Не знае как да си играе с играчките
– Привързано е към една единствена играчка или един единствен предмет
– Не се усмихва
– Понякога изглежда, че има увреден слух
Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания са:
1) нарушение в социалните взаимоотношения
2) нарушения на речта и езика
3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси
1. Нарушението на социалните взаимоотношения:
– неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (социална усмивка, мимика, зрителен контакт)
– неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстниците си, липса на създадени приятелства)
– несподеляне на интереси или чувства с другите
– липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например: утешаване; изглежда така, сякаш използва другите като предмети)
2. Нарушенията на речта и езика:
– речта липсва или е неразбираема за околните;
– липсва компенсация на вербалната реч чрез мимика и жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите;
– стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, употреба на много неологизми, ехолалия (спонтанно механично повтаряне на чужди думи или изречения, но – без разбиране на казаното), изговаряне на собствените мисли на глас;
3. Повтарящи се, стереотипни действия са:
– стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти);
– стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане);
– занимание с части от обекти или с нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, очи на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания;
През 2002 г. започва проект, наречен Autism Genome Project (AGP). Учените са благодарни на семействата на деца с нарушения от аутистичния спектър за желанието им да се подложат на генетични изследвания, защото семейния тип изследвания имат много предимства.
През 2006 г. учени от канадския университет ”Симон Фрейзър” създадоха нова хипотеза, обясняваща появата и развитието на аутизма с несъвместимост и конфликт между гените на майката и на бащата, което води до дисбаланс в раното развитие на централната нервна система и на мозъка на детето.
Нови научни изследвания продължават да търсят генетичните причини за появата на аутизма. Идентифицирани са били 27 различни генетични района, където редки вариации на броя на копията – липсващи или допълнителни копия на ДНК сегменти – са били открити в гените на деца с различни нарушения от аутистичния спектър (ASDs). Сложната комбинация от няколко генетични повторения и няколко липсващи копия на ДНК сегменти може да прекъсне производството на протеини, необходими за нормалното неврологично и невро-психологическо развитие на детето. Това проучване открива два нови гена, в които са намерени промени – BZRAP1 и MDGA2.
Други гени, в които по-късно са намерени такива промени, са CNTNAP2, CNTNAP5 и DOCK4. В този случай пациентите страдат от аутизъм, в комбинация с дислексия и други проблеми. Генът CNTNAP2 играе важна роля в свързването на невроните в предната част на мозъка. Генът DOCK4 участва в растежа и развитието на нервните клетки в мозъка. Взети заедно, тези резултати могат да открият нови възможности в опитите да бъдатустановени механизмите зад неврологичните заболявания и развитието на мозъка. Изследователите отбелязват, че са необходими нови допълнителни проучвания.
Два нови гена, свързани с аутизма са били открити в рамките на ново проучване – LRRN3 и LRRTM3. Бъдещи изследвания на тези гени и тяхната функция ще предостави ценна информация за тяхната роля в патогенезата на аутизма.
Една трета от населението носи тези варианти в своята ДНК. Това увеличава риска притежаващите тази генетична комбинация да имат аутизъм.
Друга хипотеза свързва появата на аутизма с лоши връзки между двете мозъчни полукълба или между предния и задния дял (или други дялове) на мозъка. NEUREXIN1 е белтък, представляващ „лепилото”, съединяващо нервните клетки в мозъка. Учените предполагат, че от вида на генетичната комбинзция зависи какви ще бъдат връзките между различните дялове на мозъка.
Дали децата днес са твърде стресирани? Отглеждаме ли поколение от стресирани деца?
Когато става дума за дистреса, много от нас мислят за неща, които ни притесняват като възрастни: сметки за плащане, проблемите в работата или в семейния живот, работа на смени, спазване на срокове, изпълняване на норми, поправяне на грешки, задоволяване на нечии изисквания, постигане на цели, посрещане на предизвикателства, твърде много отговорности, неудобни условия на труд, липса на място за паркиране, и много други.
Но дистресът не обхваща само за възрастните. Много деца и младежи също страдат от проблеми, свързани с дистреса. Няколко изследвания на нивото на детската тревожност стигат до извода, че децата и младежите днес са по-стресирани от своите връстници от предишните поколения.
Тревожността при децата и младежите идва от много посоки: количеството на джобните пари, проблемите в семейството (семейно насилие, развод на родителите, смърт на родител, преместване в друго селище), продължителното пътуване до училище и обратно, проблемите с решаването на домашните и с успеваемостта в училище, извънкласните дейности, проблемите, свързани със социализацията, загрижеността за околната среда и глобалното затопляне… Родителите също могат несъзнателно да допринесат за нивото на детската тревожност, като натоварват детето с прекалено високи очаквания от най-ранна възраст, като редовно го пращат да участва в най-разнообразни конкурси или като го записват на най-различни кусове и спортни тренировки.
Хубаво е децата да са ангажирани с разнообразни дейности през деня, за да не мислят за глупости, но какво се случи с идеята те да се учат чрез игри, развиващи въображението им?
От страхотиите, с които плашим малките деца, през изпитването в училище, та чак до матурата в 12-ти клас и кандидатстудентските изпити дистресът засяга децата от всички възрасти.
Първото нещо, което родителите могат да направят, за да помогнат на своите деца да се справят със стреса, е да изградят силна семейна единица чрез включване на децата в семейните дискусии, изслушване на тяхното мнение и изострено внимание за проявите на детската тревожност. Чрез обучение как децата да се справят с дистреса в ранна възраст може да им се помогне да развият умения и техники за разпознаване на стресорите и управление на стреса. Тези здравословни навици ще им помогнат да станат по-щастливи възрастни.
Какво става в тялото ни по време на стрес:
– Сърдечният ритъм се учестява и кръвното налягане се повишава
– Мускулите се напрягат и се стягат, в готовност за действие
– Белите дробове се нуждаят от повече кислород и дишането се учeстява
– Храносмилателните процеси се забавят и количеството на храносмилателна киселина в стомаха се увеличава
Видими симптоми на стреса са: гризане на нокти, често прехапване или облизване на устните, учестено мигане, следи от умора, плач, драстична промяна в навиците на хранене и пиене – от въздържание до прекаляване, необичайно забързана реч, емоционални изблици, некоординирана реч, щракане с химикалка, дрънкане с връзка ключове, въздишане, обилно потене, зачервяване на лицето, проява на нетърпение, раздразнителност или гняв, употреба на ругатни в речта и др.
Разпознаване на симптомите на дистреса при децата
Малките деца с недостатъчно развити умения за комуникация може да показват тревожността и безпокойствието си по много по-различен начин от този на един възрастен. Често дистресът при децата се изразява чрез физически симптоми – грипоподобни симптоми като главоболие, болки в корема и гадене.
Деца под стрес може да имат регресивно поведение – напикаване по време на сън, долепване до тялото на родителя, криене зад тялото на родителя, чест плач. Поведенческите симптоми могат да бъдат изключително разнообразни. А едно обикновено активно дете може да стане апатично или хиперактивно, или да има пристъпи на трудно обясним гняв.
Някои признаци на дистрес при децата дори може да бъдат лесно объркани с детски психични разстройства.
Какво трябва да правите, за да избегнете стреса?
Яжте здравословно. Хранете се редовно. Не пропускайте хранене. Здравото тяло по-добре може да издържи на стрес-индуцирани заболявания.
Енергичните упражнения са добър начин за облекчаване на стреса. Точно като възрастните, и децата имат нужда от време за физическо натоварване. Ако децата ви са привързани към видео игрите, телевизията или компютъра, отделяйте ги от тях за известно време и ги насърчавайте да използват активни играчки като топки, въже за скачане, гири, велосипед.
Бъдете ясни в определянето на правила и дисциплина. Децата живеят в „черно-бял“ свят.
Понякога една прегръдка или една целувка има по-голяма стойност от хиляда думи.
Друг начин за физическо облекчаване на стреса може да бъде нежен масаж на врата и раменете на детето.
Научете се да бъдете добър слушател. Когато детето ви иска да поговори с вас за своите проблеми, не го критикувайте. Освен това, не винаги е необходимо да се дават съвети. Понякога децата просто трябва да бъдат изслушани (това се отнася и до жените). Окуражавайте ги да споделят с вас с отворени въпроси като: „И какво се случи след това?“ „Какво мислиш за това?“, „А ти как се почувства в този момент?”
Ако ситуацията го изисква, използвайте лични примери за стресови ситуации, с които вие сте се сблъсквали по време на детството си и начина по който сте се справили с тях. Научете детето си, че всеки човек (включително и вие!) прави грешки. Погледнете с чувство на хумор на своите собствени грешки.
Създайте някакъв кът, в който детето да може се разтоварва от стреса. Място, където то би могло да се отпусне, да регулира дишането си, да медитира, да прави гимнастически упражнения или кати (форми) от карате…
Играйте заедно с детето си. Шахматът е дълбоко интелектуална игра, която би могла да разсее играчите и да свали стреса и от млади, и от стари. Други възможности са съвместното решаване на кръстословици, настолните игри с думи, подреждане на кубчето на Рубик, играта „Не се сърди, човече”…
Компютърните игри може също да свалят стреса и при млади, и при стари. Играйте заедно с детето си в екип или бъдете негов противник в играта, в зависимост от самата игра.
Ходенето от дома до училище сутрин, намалява стреса при децата по време на учебния ден, се казва в американско проучване.
А изминаването пеша поне на един километър намалява сърдечната честота и кръвното налягане, които може да доведат до сърдечно-съдови заболявания в по-късна възраст, твърдят учени от САЩ. Те открили, че по време на изпитване децата, които отиват на училище с превозно средство, имат повишено кръвно налягане до три пъти по-високо от това на своите съученици, които се разхождат до училището.
Нивата на дистрес са два пъти по-високи за пасивно придвижващите се до училище, в сравнение с физически активните деца.
Един от учените – Тони Армстронг, споделя: „Генезисът на сърдечно-съдовите заболявания започва още в детска възраст, така че ако можем да намерим някакъв начин за спиране или за забавяне на този процес, това ще бъде от важна полза за здравето. Ние знаем, че физическата активност има защитен ефект върху развитието на сърдечно-съдовите заболявания чрез намаляване на нивото на дистреса. Ходенето е една от най-„зелените” и най-евтините форми на дейност, която учениците могат да практикуват, за да подобрят здравето си в дългосрочен план. Предишни изследвания, извършени от Министерството на транспорта, сочат, че 90% от учителите забелязват, че децата, които ходят до училище са по-бдителни и готови да работят, след като пристигнат в класната стая.“
Учените отбелязват със съжаление факта, че броят на децата, ходещи пеша до училище, бележи постоянен спад през последните две десетилетия. Шокиращ е процентът (45%) на пътувашите в превозно средство до училище, въпреки, че по-голямата част от тези деца живеят недалеч от училищния двор и могат да изминат разстоянието от дома си до училището само за 15-20 минути.
„Ако искаме да избегнем прогнозата, че в близко бъдеще всяко четвърто дете в Америка ще бъде с наднормено тегло, трябва да предприемем действия веднага!”, предупреждава Т. Армстронг.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
До сега повече от 50 ампутирани крайника са били заменени успешно с TMR-съвместими бионични ръце, като част от пациентите са ветерани от армията, също като Леман. Операцията на Леман е била извършена от Мартин Бехлер, хирург в Медицинския център „Уолтър Рийд”. Техниката на мускулната реинервация може да се разпространи широко през следващите години. Наскоро бе проведено първото видео обучение по TMR, разработено от Тод Куикен и Грегъри Думаниан от Северозападния университет –http://www.northwestern.edu/.
Случвало ли ви се да се чувствате сякаш носите света на плещите си? Всичко изглежда като борба. Изоставате с работата, енергията ви се изчерпва и просто искате да се скриете в някоя дупка и да засмучете палеца си.
