Приликите между динозаври и птици стават все по-многобройни: структурата на скелетите, перата, а сега и гнездата. Популярно схващане е, че повечето динозаври са заравяли своите яйца подобно на крокодилите, но сега ново изследване показва, че някои от тях са строили отворени гнезда по земята, като така са поставили основата на конструкциите използвани от съвременните птици.
Според анализи на фосили от черупки на яйца хадрозаурите (изобразен от ляво) заравяли своите яйца с пръст или гниеща растителност, подобно на съвременните крокодили, докато еволюционно по-напредналите, по-подобни на птиците динозаври като овирапторите (от дясно) инкубирали яйцата си в гнезда на открито. Снимка: Julius T.
Въпросът как са изглеждали гнездата на динозаврите е в основата на изследване, проведено от Дарла Зеленицки, палеобиолог от Университета в Калгари, Канада и нейни колеги. Проблемът, който се открива пред екипа учени е, че анализирането на доказателства за жизнената дейност на фосилни животни, каквито са гнездата, е обезсърчително, тъй като подобни структури и материалите използвани за направата им, обикновено не са добре консервирани и не се запазват с времето. Когато палеонтолозите открият гнездоподобна структура, в чиито състав има клечки или друга растителност, въпросът, който изниква е: „Дали те са част от оригиналната структура на гнездото или са се появили по-късно със седимента, който е помогнал за консервирането на гнездото“. За да придобият представа за гнезденето на динозаврите, Зеленицки и нейните колеги обръщат погледа си към най-устойчивата част от гнездото – яйцето. Изградени основно от калциев карбонат, те често остават изключително добре запазени. В обектива на наблюдение са размерите и подредбата на порите по древните черупки на яйцата. В заровени гнезда, като тези на крокодилите, топлината необходима за излюпване на яйцето идва от разлагането на лежащата отгоре органична материя и абсорбираната в почвата слънчева светлина. Притокът на въздух в заровените гнезда е ограничен и поради тази причина е необходимо яйцата да имат повече и по-големи пори, които да осигуряват достатъчно кислород. При птиците е тъкмо обратното, заради откритото съприкосновение с въздух и слънчева светлина, техните яйца остават слабо порести.
На базата на този опит учените сравняват шупливостта на черупки от яйцата на 29 различни вида динозаври (включващи гигантските тревопасни зауроподи, двукраките хищни тероподи, а също и хадрозаури) с тези на 127 съвременни вида птици и крокодили. Учените забелязват, че по-голямата част от динозавърските яйца имат белезите на такива инкубирани в заровени гнезда, но яйцата на една определена група – подгрупа тероподи, смятани за най-близките родственици на съвременните птици – имат ниска шупливост, което предполага, че са мътени в открити гнезда.
Някои палеонтолози като Луис Чайп от Националния исторически музей в Лос Анджелис са доволни от резултатите и подчертават, че това откритие се вписва сред други изследвания, според които някои птицеподобни динозаври са били топлокръвни същества. Това им е позволило да мътят своите яйца в открити гнезда, вместо да зависят от гниеща растителност или слънчева светлина. Чайп предполага, че практиката на тези динозаври да строят открити гнезда е възможно да е довела до още една стъпка в птицеподобното гнездене – преместването на гнездата върху дървета, където те биха били на по-сигурно място.
Антъни Мартин палеонтолог от Университета Емъри в Атланта е на мнение, че разглеждането само на два типа гнезда – заровени и открити – е прекалено опростено. Той смята, че някои динозаври – подобно на някои видове съвременни птици – може да са разполагали своите яйца в дупки, което да е осигурявало стабилна температура, а също и защита от хищници, условия характерни и за заровените гнезда, но все пак яйцата в такива дупки е възможно да са имали слабо порести черупки. Антъни Мартин подчертава, че заровените гнезда не са условие за голям брой пори върху черупките. Той изтъква, че подобни гнезда често са създадени по различен начин, като някои от тези начини могат да позволят на яйцата да имат сравнително малки пори – например неуплътнен слой растителност отгоре, който да осигурява по-голям приток на въздух. Все пак Мартин смята, че това изследване е „добра начална крачка към отговора на въпроса как са изглеждали гнездата на динозаврите.“
Голяма група изследователи, представители на 21 страни, според проучване на амазонските гори заключили, че повече от половината видове дървета в региона са застрашени от изчезване. За да се запазят трябва специални мерки, обобщават учените в доклад публикуван в списание Science Advances.
Площта на горите в басейна на Амазонка е започнала да намалява от 1950 година. Учените все още не разбират добре как това се отразява на отделните видове растения. Изследователите съпоставили достъпни данни от различни години с данни от настоящата картина и прогнозирали динамиката на изчезване на видовете в бъдеще. Според техните изчисления от 15 000 вида дървета 36 – 57% сега са застрашени от изчезване в съответствие с критериите на Червената книга.
„Ние не твърдим, че ситуацията внезапно е станала лоша. Ние предлагаме нова, по-точна оценка на това как гората на Амазонка вече изчезва и ще продължава да изчезва в бъдеще.“ – пише авторът на статията.
Сега амазонските гори са изправени пред заплаха свързана с изграждането на язовири, минното дело, последиците от засушаването и пожарите изострени от глобалното затопляне. Решението е чрез разширяване на природния парк и териториите принадлежащи към историческите племена, където дърветата са защитени от сеч. Специалистите пишат, че процесът на разширяване вече е започнал и при достатъчно усилия уникалното биоразнообразие на амазонката джунгла може да се съхрани.
Изображения на мозъка разкриват как нервните реакции към различни видове музика наистина оказват влияние върху регулирането на човешките емоции. Изследването доказва, че хората, особено тези, които „обработват” негативни чувства чрез музиката, реагират негативно на агресивна и тъжна музика.
Регулирането на емоциите е съществен компонент на психичното здраве. Слабото контролиране на емоциите се асоциира с психиатрични разстройства като например депресията. Клиничните терапевти знаят какво влияние музиката има върху емоциите и са склонни да я използват върху пациентите си с цел да подобрят настроението им и дори да облекчат симптоми на психични разстройства като депресията. Много хора обаче също слушат музика с подобна цел – регулиране на емоциите, а не се знае много относно това как този тип слушане влияе на психичното здраве. Изследователи от Центъра за интердисциплинарни музикални проучвания към Aalto University във Финландия решават да изследват връзката между психичното здраве, музикалните навици за слушане на музика и как невроните реагират на музикалните емоции чрез изследване на комбинация от изследване поведенчески данни и изображения на нервната система по време на експеримента. Изследването е публикувано в журнала Frontiers на сп. Human Neuroscience.
„Някои от начините за справяне с негативните емоции, един от които е преживяването, което означава постоянно премисляне на негативните емоции, са свързани с влошаване на психичното здраве. Искахме да научим дали може да има подобен ефект от слушане на определени музикални стилове” – обяснява Емили Карлсън, музикален терапевт и главен автор на изследването.
Пациентите са изследвани по няколко маркери за психично здраве, включително депресия, тревожност и невротизъм, и отчитат начините, по които те най-често са слушли музика, за да контролират емоциите си. Анализът показва, че тревожността и невротизмът са по-високи при участниците, които са склонни да слушат тъжна или агресивна музика, за да изразят чрез нея негативни чувства, особено при мъжете. „Този тип слушане дава резултати при изразяването на отрицателни чувства, не е задължително да задълбочи негативното настроение” – твърди др. Суви Шаакиро, съавтор на изследването и разработчик на теста MMR.
В стремежа си да изследват несъзнателните процеси на мозъка, регулиращи емоциите, учените записват нервната активност на участниците в експеримента с функционален магнитен резонанс (fMRI), докато те слушат записи с щастлива, тъжна и предизвикваща страх музика в центъра AMI на Университетът в Алто. Анализът показва, че мъжете, които са склонни да слушате музика, за да изразяват негативни чувства, имат по-слаба активност в медиалния главен мозък (mPFC). При жените, които са склонни да слушат музика, за да отвлекат вниманието си от негативни чувства, обаче, се наблюдава увеличена активност в mPFC. „Тези резултати показват връзка между различните музикални стилове и mPFC – активацията, което би могло да означава, че някои стилове упражняват дългосрочни ефекти върху мозъка.“
„Надяваме се, че нашите изследвания биха насърчили музикалните терапевти да говорят с техните клиенти относно музиката, която слушат извън сесията” – заключва Емили Карлсън – „и също така да насърчи всички да помислят как различните начини, по които те използват музиката могат да помогнат или навредят на собственото им благополучие”.
Вируса ЕБОЛА е много близък с Марбургския вирус / причинителя на Марбургската хеморагична треска/. Двата принадлежат към вирусите от сем. Filoviridae. Тези вируси са причинители на остра хеморагична треска, заболяване с фатален изход в повече от 90% от случаите. Вируса Ебола инфектира главно капилярния ендотелиум и няколко типа имунни клетки. Симптомите на инфекцията включват макулопапулозен обрив, петехии, пурпура, екхимози, дехидратация и хематоми.
Откакто Ебола е описана за пръв път през 1976г, са познати няколко епидемии от този вирус. Стотици хора са починали, вследствие на инфекцията Ебола, главно в Заир, Судан, Конго и Уганда. Допълнително, не малко фатални случаи е имало и в лабораториите при инциденти в работата с вируса. Днес редица учени обвиняват терористите, че използват Ебола като биологично оръжие.
В този 3D модел, показан в тази разработка, могат да се видят Ебола – кодирани структури, оцветени в бордо и структури взети от човешката клетка, оцветени в сиво. Този стуктурен модел на Ебола е основан на рентгенов анализ, ядрено – магнитна резонанс спектроскопия и общи вирологични данни, публикувани през последните две десетилетия. Някой протеинови структури са представени, използвайки компютърни биологични техники, такива като молекулярното моделиране.
Вириона на Ебола е пръчковиден или 6 – образен, с диаметър 80 нанометра и повече от 1400 нанометра дължина. В сравнение, диаметъра на СПИН е 100-120 нм. Общо, филовирусите са големи вируси и единствено мимивирусите и мегавирусите са по-големи от тях по размер. Подобно на други човешки вируси, Ебола има мембранна обвивка. Тази обвивка е изградена от мембраната на гостоприемната клетка по време на формирането на вируса. Вирусните частици също съдържат човешки протеини /например, компоненти на Главният комплекс на тъканната съвместимост, MHCкомплекс или рецептори на повърхността/, които в някой случаи могат да променят инфекциозността на вируса. Протеините на гостоприемника, които присъстват във вирусните частици, не са постоянна величина. За съжаление, информацията за Ебола вируса е ограничена и този вирус не е така добре описан, както подробно са изследвани вирусите на СПИН и грип. Главния протеин на повърхността на Ебола е кодиран в GP ген и спомага проникването на вируса в гостоприемната клетка. Ебола GP протеин прилича на GP протеин на СПИН и грипния хемаглутинин по структура и функция. Ебола GP протеин формира тримери и всеки мономер съдържа трансмембранна и есктрацелуларна /външна за клетката/ субчастица. Под вирусната мембрана вирусната частица има матрикс слой, който има спирална структура и съдържа вирусен протеинVP40. Протеините VP40 взаимодействат с вирусната мембрана и помежду си. Мембранното взаимодействие е способствано от къс C- терминален домейн и относително дълъг N- терминален домейн, който е отговорен за групирането на VP40 протеини. VP40 протеини формират димери, които впоследствие олигомеризират в циклични структури, съдържащи различен брой единици. VP40 е също така главен протеин, влизащ във формирането на вирусната частица.
Нуклеокапсида на Ебола вириона се намира в самия център на вирусната частица и има спирална структура.Нуклеокапсида е формиран основно от NP протеин, който е отговорен за пакетирането на вирусната РНК. Диаметъра на хеликса е приблизително 50 нм и съдържа вътрешен канал, който е приблизително 20 нм широк. Нуклеокапсида на Ебола има структурно подобие с нуклеокапсида на човешкия респираторен синцитиален вирус. Генома на Ебола съдържа едноверижна РНК, съдържаща 7 гени и е малко под 19 000 нуклеотида дължина. Има още един компонент на нуклеокапсида – протеин VP24. Въпреки, че функцията на този протеин не е напълно ясна, данните показват, че този протеин играе не само структурна роля, но и има функция като интерферон антагонист. Вириона на Ебола също така съдържа РНК – зависима РНК полимераза ( L-протеин ) и малки протеини VP30 и VP35. Скорошни изследвания показват, че тези структури е по-вероятно да са локализирани в един от краищата на пръчковидната структура. L-протеина, който е отговорен за репродукцията на вирусния геном, е най-големия вирусен протеин (L- от англ. “large”, голям). VP30 е транскрипционен фактор, а VP35 е интерферон антагонист и полимеразен кофактор. Пакетираните вируси прихващат няколко протеини от гостоприемната човешка клетка по време на формирането си в цитоплазмата и Ебола не прави изключение в това. Компоненти на цитоскелет от гостоприемната клетка, често се откриват вътре във вириона. В Ебола вируса, количеството на прихванатата цитоплазма варира и това може да повлияе на съдържанието на човешките протеини във вириона и на формата на частицата. Няколко важни статии засягащи морфологията на филовирусите са публикувани след като модела на Ебола бе завършен. Тези работи показват, че нуклеокапсида на Ебола съдържа 11 NP протеина на всяка извивка на спиралата. Тази информация ще се има предвид при следващия модел на Ебола вирус.
На модела: кодираните от вируса протеини са показани в бордо, докато структурите взети от гостоприемната клетка са сиви. Модела включва 11 типа на Ебола и човешки протеини 18900 нуклеотиди на геномната РНК и повече от 2,5 милиона различни липидни молекули.
Пиенето на сладки газирани напитки води до пристрастяване подобно на цигарите и алкохола. Зависимите се чувстват добре когато пият газирани напитки, но това води след себе си проблеми в дългосрочен план.
Доказано е, че ако замените дневните дози на Кола или друг тип газирана напитка с вода това драстично би повлияло на органите ви.
През 2012 г. проучване на Харвард установи, че сладките напитки увеличават риска от заболявания на сърцето. Участниците, които пиели газирани напитки имали 20% по-голям шанс да получат инфаркт. Друго изследване показало, че тези, които пиели сладки напитки имат високо кръвно налягане. Колкото повече се пие толкова се и увеличава самото кръвно. Дори намаляването на газирани напитки, а не изцяло спирането им може да подобри кръвното налягане.
Много хора пият Кола или друг вид ободряващи напитки на работното място с цел стимулиране на мозъка и по-добра работа. Този ефект може да е ефективен за кратко, но в дългосрочен план вредите върху мозъка може да бъдат фатални.
Също така има изследвания, които правят връзка между пиенето на сладки газирани напитки и болестта на Алцхаймер. Шанса да се разболее човек употребяващ напитки като Кола и подобни е много по-голям. Извода е направен след експериментиране над мишки, които са получавали сладки газирани напитки и след време са показали признаци на различни болести.
Също така газираните напитки разрушават зъбите. Според проучване от 2013 г. при някои случаи на прекалена употреба зъбите може да изглеждат като ръждясали. В изследването учените са открили жена, която пиела по 2 литра диетична газирана напитка всеки ден в продължение на около пет години. Състоянието на зъбите й е било идентично както тези на метамфетамин и пристрастените от кокаин. Заменянето с вода води до по-добра устна хигиена и красива усмивка.
Газираните напитки карат човек да ходи много често до тоалетна, това може да причини инфекция на пикочния мехур и пикочните пътища.
Бъбреците са един от основните органи, който може да бъде засегнат от пиенето на повече сладки газирани напитки. Прекаляването може да доведе до бъбречна недостатъчност. Проучване показва, че жените, които пият Кола и други подобни напитки всеки ден имат намалена чернодробна функция.
Специалистите съветват да заменим всички тези напитки с вода, за да сме здрави.
Интересът към медицинската марихуана продължава да расте, провокиран от голямо политическо движение, което цели да увеличи достъпността и законността ѝ.Но за какво точно е полезна тя? Неточни, непотвърдени митове, претендиращи за ефикасността ѝ в лекуването на всичко, от рак до епилепсия, заливат социалните мрежи, но какво има да каже науката по въпроса?
Марихуана, или Cannabis Sativa, е едногодишно растение, по произход от Централна Азия, което бива използвано за медицински цели поне за последните 3000 години. Биоактивните съединения, които съдържа растението, се наричат канабиноиди, от които поне 66 са идентифицирани засега. Те взаимодействат с два вида рецептори – CB1, които се доминират в клетките на мозъка и на гръбначния стълб и CB2, които се съдържат в различни имунни клетки. За най-силен канабиноид е смятан делта – 9 -тетрахидроканабинол (THC).
Смята се, че канабиноидите могат да бъдат полезни в лекуването на редица болести, като глаукома, болки, гадене, мускулни спазми и загуба на апетит. Също така, марихуаната се изследва при канцероболни, като начин за облекчаване на страничните ефекти от терапията, но някои лабораторни тестове също разглеждат нейните свойства за лекуване на тумори.
Стимулира апетита
Канабиноиди като THC са показали в много изследвания с животни, че увеличават потреблението на храна и някой изследвания с хора показват същите резултати. Например, изследване, сравняващоTHC-то с плацебо при ракоболни показва, че тези, които приемат THC, имат по-добър апетит и по-добро вкусоусещане и въпреки, че не са консумирали повече калории, те се чувствали по-спокойни и имали по-качествен сън, в сравнение с другата група. Друго проучване, изследващо одобреното от FDA (Food and Drug Administration) синтетично канабиноидно (THC) лекарство, дронабинол, при ХИВ пациенти със загуба на тегло показва, че тези, които приемали THC изяждали повече и спрели да губят тегло. Въпреки това, в проучванесравняващо дронабинол със стандартното лекарство мегастрол при ракоболни пациенти, които нямат апетит, учените открили, че дронабинолът не е толкова ефективен, в сравнение с мегастрола, в повишаването на апетита или качването на килограми.
Нищо изненадващо, но проучване при здрави хора показа, че тези, които употребяват марихуана консумират повече калории, особено снаксове и сладки изделия, отколкото тези с плацебо.
Как стимулира апетита? Рецепторът CB1 е активен в много части на тялото, които познаваме като стимулиращи храненето, като хипоталамусът и лимбичната система и също така някои области в стомаха и червата. THC може да упражнява ефектите си като имитира ендогенни вещества (наречени ендоканабиноиди), които се съдържат естествено в тялото.
Гадене и Повръщане
Има много изследвания свързани с умението на канабиноидите да намаляват гаденето и повръщането, свързани с химиотерапията. Систематично ревю от 2001 година на 30 проучвания включващи сравнения между синтетични канабиноиди (дронабинол, набилон или левонантрадол) и плацебо откри, че канабиноидите са по ефективни от плацебото за намаляване на гадене и повръщане. Още повече, пациентите показали предпочитане на канабиноидидите пред плацебото и покачали минимални странични ефекти.
Как работят те? Ендоканабиноидната система (името на групата молекули и рецептори като CB1 иCB2, които колективно са включени в много психологични процеси и служат като посредник за психоактивните ефекти на марихуаната) е ключ за пригодяването на много системи като болкоусещането, повръщането и мезолимбичните пътищата. Области на мозъка замесени с химиотерапията, предизвикващи гадене са лимбични и висококортикални региони, които действат на стимулацията и супресията на гаденето и повръщането. Рецепторите CB2 са в големи количества в тези области и вещества като набилон могат да агонизират тези рецептори.
Болкоуспокоително
Въпреки, че нито набилона, нито дронабинола са одобрени от FDA за третиране на болки, няколко проучвания са показали, че може да са благоприятни. Например, малко изследване от 2010 година, проведено от здравният център на университета МакГил, проучи 21 възрастни с постхирургически и посттравматични невропатични болки. На участниците в изследването е даден канабис с 4 потенции (0%, 2.5%, 6% и 9,4% THC), от който пушили в домовете си 3 пъти на ден. Всички участници употребили и 4-те потенции, които биле сменяни в течение на изследването. Те докладвали интензитет към болка и също така по-добро настроение, по-добър сън и по-добро качество на живота. Те открили, че изпушеният канабис с концентрация на THC от 9.4% постепенно намалял болката и подобрявал съня с малко странични ефекти. По-големи проучвания са нужни за потвърждението на тези резултати.
Изследване от 2007 година, проведено от изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, проследило ХИВ пациенти с периферна невропатия и открили, че значително по-голяма бройка пациенти, които били лекувани (пушили марихуана), изпитали спадане на болката, в сравнение с плацeбо групата.
Глаукома
Глаукомата е състояние, предизвикано от покачване на налягането в окото, което може да доведе до слепота, ако не бъде лекувано. Канабиноидите ефективно понижават вътреочното налягане, чрез ускоряване на кръвообращението в окото, използвайки своите съдоразширяващи функции и оттогава има няколко изследвания от 1970, изследващи канабиса като възможен лек за гуакомата. Например, ранен и малък опит през 1971 година демонстрира, че употребяването на марихуана води до спад на вътреочното налягане, но ефектите траели само 3-4 часа, ограничавайки полезността в случаи, в които се използва за такъв проблем. Въпреки това, проучвания показват, че дори марихуаната временно да намалява вътреочното налягане, в същото време намалява кръвното налягане в цялото тяло, отменяйки благоприятните ефекти.
Доклад от 1999 година от Института по Медицина заключи, че въпреки наблюдавания спад във вътреочното налягане, причинен от канабиноидите и марихуаната, “…ефектите бяха прекалено краткотрайни и изискваха прекалено високи дози и има прекалено много странични ефекти, които не позволяват постоянната употреба за лечение на глаукома. Потенциално вредните ефекти на хроничната употреба на марихуана накланят везната в своя полза, за сметка скромните ѝ предимства в лечението на глаукома.”
Епилепсия
Епилепсията, която е неврологично заболяване, отличаващо се с епизодични пристъпи, засяго около 2.3 милиона американци, почти половината от които живеят с неконтролируеми пристъпи. Употребата на марихуана за лечение на епилепсия има сложна история. Някои изследвания с животни демонстрират, че THC може да контролира тези пристъпи, които не могат да се излекуват с други методи, но пък има и някои, които са отчели, че употребата може да предизвика пристъпи. Засега съществува само един публикуван клиничен човешки опит, демонстриращ ефективността на марихуаната при лечение на епилепсия, който бил проведен през 1980 година и включвал само 16 участника. Половината от тях, получаваши канабидиол, почти се освободили от конвулсии по време на проучването и още трима показали подобрение на състоянието си. Само един от приемащите плацeбо се подобрил.
Наскорошни предклинични проучвания, проведени от Университета в Рединг, идентифицираха определено съедениe, което показа големи надежди за лечението на епилепсия, тъй като то спомогна намаляването на конвулсии и беше третирано добре. За да започне съединението да се взима насериозно, британска фармацевтична компания, наречена GW, обяви през септември, че ще започне клиничен опит от първа фаза на непсихоактивен канабиноид, наречен GWP42006, за лечение на епилепсия.
Анекдотичното доказателство за успеха на марихуаната за контролиране на присъпи от епилептични страдания накара американски сенатор да предложи законопроект, който да позволява на хората от Южна Каролина да използват CBD масло, за третиране на епилепсия, който бе приет на скоро.
Мускулно напрежение и спазми
Предполага се, че марихуаната помага за контрола на мускуната скованост и спазми, но резултатите са противоречиви.
През 2001 година, голям плацебо-контролиран опит бе проведен във Великобритания, чиято цел беше да изследва марихуаната в лекуването на множествена склероза. 630 човека с различни форми на болестта бяха включени в проучването и въпреки че то показа, че оралните производни и марихуаната не представиха подобряване в спастичността, пациентите докладвали, че почувствали подобряване в спастичността и болката. Базирайки се на тези резултати, по-нататъшно проучване беше проведено, за да се разбере дали дронабинола забавя прогресията на множествената склероза. Проучването, което беше публикувано в Lancet Neurology, показа, че дронабинола не влияе по позитивен начин на напредването на болестта.
Все пак, проучване, направено през 2013-та година, проведено от същите изследователи, проучили 400 човека с множествена склероза, откриха, че мускулната скованост се подобрила двойно при канабис групата, в сравнрние с тази с плацебото.
Следователно, някои несъответствия съществуват в данните и медиците в момента са несигурни кои ефекти, положителните или страничните, надделяват повече.
Автоимунни Заболявания
Съвсем ново проучване, публикувано в The Journal of Biological Chemistry, предположи, че THCпредпазва имунната система чрез епигенетични модификации (промени в генните изрази, които не включват измени в ДНК последователността), покачвайки възможността THC да бъде използван за автоимунни заболявания като артрит и множествена склероза. Въпреки това, още е рано да сме 100% сигурни и по-нататъшно изследване е нужно, тъй като проучването остави много неотговорени въпроси, например колко дълго траят ефектите на THC. Освен това, тези резултати намекнаха, че скандалният ген BRCA2 може да бъде подтиснат от THC. Този туморен стабилизатор произвежда протеин, включен в поправянето на ДНК, така че определено не искаме неговите действия да бъдат подтискани, тъй като това може да доведе до рак.
Антитуморни Свойства
Има много лабораторни и животински изследвания, които показват, че антитуморното действие на канабиса и по-специфично на THC. По-специално, няколко проучвания са показали, че употребата на канабис може да предотврати растежа на мозъчни ракови клетки и ксенографти (човешка туморна тъкан, трансплантирана в животни) при гризачите, включително глиомите (мозъчни ракови клетки, произлизаши от глиалните клетки). Едно проучване на най-агресивните глиома, мултиформената глиобластома (GBM), която също е устойчива на антиракови терапии, откри, че THC в комбинация с общоприетата GBM терапия (темозоломид), упражни силни антитуморни действия при мишки, с глиомни ксенографти. Те също така откриха, че приемането на субмаксимални дози на THC и канабидиол, друг канабиноид, заедно с темозоломид намалили растежа на темозоломидно-сензитивните и темозоломидно-устойчивите тумори при изследваните животни.
Въпреки, че още няма човешки изследвания за рака и канабиса (в медицината), обещаващите резултати събрани до сега от животински изследвания карат изследователите да направят първи човешки опити за третирането на GBM с марихуана. Малкото пробно проучване ще включва плацебо контролирана фаза с 20 пациента, които не знаят точно с какво ги лекуват. Проучването ще изследва комбинацията на канабиноиди и темозоломид. Резултатите още не са публикувани.
Харвардско проучване от 2007 година, изследващо THC също така откри, че нетоксични дози канабиноид потиска растежа и разпространението на белодробни туморни ксенографти, сравнявайки с контролирана група. Въпреки това, изследователите предупредиха, че не знаят точните механизми зад този метод и че по-нататъшни изследвания са нужни, тъй като няколко проучвания са показали, че THC може да стимулира някои разновидности на рака. Например, проучване от 2000 година, публикувано в The Journal of Immunology, откри, че THC спомогнало растежа на белодробен тумор при мишки, като възпрепятства антитуморната система на тялото.
Има много уебсайтове, които твърдят, че канабисът лекува рак – не е вярно. Очевидно, канабисът има много потенциални приложения в медицината, лабораторините изследвания и животинските проучвания са показали обещаващи резултати в сферата на рака. Но ракът не е една единствена болест и да кажем, че го лекува е грешно, най-вече заради противоречиви резултати и фактът, че проучванията засега, засягащи антитуморните свойства, не са били изпробвани при хора.
Марихуаната е изумително растение с голямо разнообразие от приложения. Използването и в медицината в момента бива изследвано навсякъде по света и има много ситуации, в които може да бъде полезна. Въпреки това, към всичко, което бива смятано за лекарство-чудо, трябва да се отнасяме с известна доза съмнение. Няма такова нещо, като чудо и всичко, което има ефект, също така има и странични ефекти. Позитивните и негативните страни на всеки лек трябва да бъдат внимателно премерени. Също така е важно да не пресилваме важността на лабораторните и животински тестове – въпреки, че са полезни и научно интересни, те не доказват нищо, засягащо човешкото лечение. В дългосрочен план, човешките опити са задължителни, преди да можем на определим точно колко полезна е медицинската марихуана в третирането на всяка една от изброените болести.
Исторически преглед:
Използването на канабиса (индийския коноп) е открито в началото на I хилядолетие пр. Хр. от народите, живеещи близо до Каспийско море в Централна Азия. Те го хвърляли върху огън или нагорещени камъни и се събирали под балдахин, за да вдишват отделяния дим. Използва се като текстилно влакно.
Има все повече доказателства, че начина на живот на родителите и средата, в която живеят, дори много преди те да имат деца, може да повлияят на здравето на тяхното потомство. Скорошно проучване, водено от изследователи от Center for Novo Nordisk,фондация за основни метаболитни проучвания, хвърля светлина върху това.
Изследователи като доцент Ромен Барес в лабораторни условия направили сравнение между сперматозоиди на 13 слаботелестни и 10 затлъстели мъже и открили, че сперматозоидите в слаботелестните и мъжете със затлъстяване, съответно, притежават различни епигенетични белези, които биха могли да променят апетита на следващото поколение, както се съобщава в лечебното списание Cell Metabolism.
Второ основно откритие е направено от учени, наблюдавали шестима мъже преди и една година след стомашен байпас, за да разберът дали операцията засяга генетичната информация, съдържаща се в техните сперматозоиди. Изследователите наблюдавали средно по 4000 структурни промени в ДНК-то на сперматозоидите от времето преди операцията, веднага след нея и една година по-късно.
„Ние със сигурност се нуждаем от допълнително разглеждане на смисъла на тези различия. Все пак, това е началото на редица доказателства, че спермата носи информация за теглото на човека и нашите резултати предполагат, че загуба на тегло при бащите може да повлияе на начина на хранене на бъдещите си деца”, казва Ромен Барес.
Вдъхновение
„Епидемиологични наблюдения показват, че строгата хранителна диета т. е. гладуването, в едно поколение може да увеличи риска от развитие на диабет в следващите поколения” – пак според Ромен Барес. Той също така обръща внимание на проучване, което показа, че наличието на храна в малко шведско село по време на глад е съотносителен с риска техните внуци да развият сърдечно-съдови заболявания.
Здравето на внуците най-вероятно е повлияно от гените на предците (сперматозоиди или яйцеклетки), които са носители на специфични епигенетични белези – например химически добавки към протеин, който обхваща ДНК, метилови групи, които променят структурата на ДНК, след като е приложен, или молекули, известни също като РНК. Епигенетични белези могат да контролират експресията на гените, които също могат да повлияе на здравето на потомството.
Молекулен носител
„В нашето изследване, ние сме идентифицирали молекулния носител в човешките гени, които могат да бъдат отговорни за тази цел“, казва Барес.
С откриването на малки разлики в рибонуклеиновата киселина (където функцията все още е неопределена) и ДНК метилирани модели, учените доказали, че загубата на тегло може да промени епигенетичната информация, която мъжете носят в сперматозоидите си. С други думи, това, което се предава от спермата на бащата може потенциално да повлияе на развитието на бъдещия ембрион и, в крайна сметка, тя може да оформи физиологията на детето.
„Ние не очаквахме да видим такива важни промени в генетичната информация, дължащи се на околната среда“, казва Барес. „Откриването на този начин на живот и екологични фактори, като например хранителен статус на дадено лице, да придаде информация в нашите гени и по този начин да промени поведението на хранене на следващото поколение е, според мен, важна находка,“ добавя той.
Прекалена пълнота
Ако можем да го разгледаме в контекста на затлъстяването, световните наследствени метаболитни заболявания, които са чувствителни към условията на околната среда (диетата и физическата активност) откритието, че загуба на тегло при бащите съотнесено към потенциално засяга поведението на хранене на тяхното потомство е разтърсващ.
„Днес ние знаем, че децата, родени от затлъстяли бащи са предразположени към развитие на затлъстяване по-късно в живота си, независимо от теглото на майка им, което е друга критична част от информацията, която ни информира за реалната необходимост да погледнете на здравето на бащите при зачеване.“ – казва Айда Донкин, доктор по медицина и един от водещите автори на доклада. Тя продължава: „Това съобщение трябва да се разпространява в обществото.”
Проучването повишава информираността за значението на начина на живот като фактор, особено нашата диета, преди зачеването. Начинът, по който се храним и нашето ниво на физическа активност, преди да заченем може да бъде важно за здравето и развитието на бъдещето на децата ни“, казва Soetkin Versteyhe, който е първия автор на доклада.
Все още анализите са ранни в тази област на изследвания, но проучването нарушава текущото предположението, че единственото нещо, което ни носят гените е генетична информация, и няма нищо, което можем да направим за нея. Черти, които някога сме смятали за неизбежни може да се окажат изменяеми, и това, което правим в живота може да има последици не само за собственото ни здраве, но и здравето на нашите деца и нашите внуци дори. С това откритие се отварят нови пътища за разследване на възможни стратегии за предотвратяване на предаването на заболявания като затлъстяване на бъдещите поколения.
През последните няколко месеца светът беше разтърсен от „решението“, на един на пръв поглед, млад, усмихнат и професионалист в работата си, пилот, да „приземи“ самолет с 150 души на борда и да реши съдбата им. Започна разнищване на случая – а въпросът какво е накарало, един психически здрав човек, в разцвета на силите си, да отнеме собствения си живот и живота на толкова невинни души, остава без ясен отговор. България също се нареди в списъка с агресивни прояви на работното място със случая на акушерка, с дългогодишен опит, професионализъм и добра репутация, която пребива 4-дневно бебе.
И отново редица психолози, психиатри, репортери и граждани се заемат с това да отговорят на въпроса какво е довело до тук. Как за една нощ можеш да полудееш и да не виждаш реално света около себе си? Една от възможните теории е „професионалното прегряване”или синдромът BURNOT.
Някои го наричат чумата на века, други – болестта на XXI век, но с какво по-точно се характеризира, нашумелият и излязъл от кабинета на психолога, синдромBURNOUT, ще разкрием в следващите редове.
През не дотам далечната 1974г., един американски психолог и психиатър, на имеХърбърт Дж. Фройденбергер, пише статия озаглавена „Прегарянето: Високата цена на високите постижения”. С нея се появява и термина BURNOUT или т.нар. „изпепеляване/изгаряне на мозъка“. До преди това симптомите му се обозначавали като стресиране, депресия и пр., причинени от предозиране от работа. Няколко години по-късно (1980г.) психологът издава и книга по темата с пълното разяснение за синдрома, неговите отличителни белези и стадии на развитие.
Синдромът BURNOUT е психологическо състояние при здрави хора, с добра и успешна кариера, но работещи най-често в емоционално напрягаща работна среда, с отговорност към околните. Фройденберг го описва така: „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“.
Най-застрашени от прояви на синдрома са професиите на лекари, медицински сестри, социални работници, учители, адвокати, полицаи, пожарникари,служители в заведения за бързо хранене, както и такива в киносалона и театъра, счетоводители, журналисти и пилоти.
Накратко това е състояние на емоционално, физическо и умствено изчерпване, съпроводено с хронична депресивност, чувство на безпомощност и негативен поглед към живота, работата и околните. Гневът, страхът и отчаянието също са отличителни белези.
Синдромът BURNOUT се проявява в няколко групи симптоми, които често се отдават на стрес и преумора, но всъщност са невидимите белези на влошено психическо здраве:
Физиологични – хроничната умора, слаб имунитет, главоболие, отслабване и др.;
Емоционални – чувството за „професионален провал“, безпомощност и безнадеждност, недоверие в околните, скука, раздразнителност и т.н.;
Когнитивни – слагат спирачки в мисленето и действията си, дистанциране и отбранителна нагласа спрямо проблемите които трябва да разрешат, отрицателно или цинично отношение към работата и колегите;
Поведенчески – работоспособността е намалена, мрънкане и недоволство, рисково поведение – повишена употреба на цигари, алкохол, опиати и др.;
При синдрома емоционално изтощение набира връх пред физическото. Стадиите на BURNOUT също са четири.
Започва се с т. нар Стадий на „медения месец“, отличаващ се с това, че работещият все още е удовлетворен от работата си. Свободата, която му е предоставена на работното място е важен фактор, защото му позволява да има високи очаквания.
Вторият стадий е Стадият на пробуждането – индивидът осъзнава, че е прибързал с преценката си по отношение на професията си, че професионалните му очаквания са били по – високи отколкото е в действителност. В резултат на това работата му става по – интензивна и продължителна. По този начин той увеличава стреса и преумората, с цел да постигне първоначалните си мечти.
Пристъпване към Загубата на работния тонус – при този стадии постоянната умора и раздразнение изместват интереса към работата. С това могат и да се променят и битовите навици на работещия като ритъма на хранене и сън, често се среща и увеличената консумация на алкохол и цигари, а в по-тежки случаи се стига и до употреба на наркотици. Тъй като интересът към работата се губи, съответно продуктивността също намалява, критичността към колегите и работодателя надделява.
Последният и критичен стадий е Стадият на пълно „изгаряне” – настъпва чувство на отчаяние. Индивидът е в безизходица и единственият изход за него е да напусне работа, но той смята, че отговорността му към нея е прекалено голяма и това би било грешка.
Времето между четирите стадия при всеки страдащ от симптома е индивидуално. При някои то протича с години, а при други са нужни само няколко месеца за да се стигне от стадий 1 до 4.
Последиците от BURNOUT, а могат да бъдат тежки и дълготрайни са мозъчен инсулт, нервно-психическо изтощение, а при познатите ни случаи и много по-страшни и трагични.
Как да се избавим и по-добрия вариант – да избегнем „професионалното изгаряне“?
Най-важното е да успеем да регулираме времето си и да можем да отпочиваме пълноценно като балансираме между работата и почивката. Поставянето на нови цели в живота и кариерата дава устрем за нови възможности и разнообразяване на монотонното ежедневие, но тези цели трябва да бъдат премени и постижими, за да не се допълва стреса с поредния неуспех. Новото хоби дава същия ефект на отмора и Разбира се, един от най-успешните начини за справяне с проблема еразговора със специалист и споделянето с близките приятели и семейство.
Нашият съвет е бъдете успешни, гледайте само напред и на горе в професионалното си развитие, а когато усетите, че прегрявате отпуснете се и релаксирайте по начина,който за вас е най-добър – разходка в планината, хубав филм, масаж или просто един 8-часов дълбок сън.
Ново проучване показва, че стоенето прав не помага когато за дълго време седим седнали. Но пък, едва две минути ходене на всеки час може драстично да промени здравословното ни състояние. Това съобщава Clinical Journal на Американското дружество по неврология (CJASN).
Различни проучвания показват, че седенето за по-дълъг период от време всеки ден може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, диабет и по-бърза смърт. Осемдесет процента от населението на Америка не поддържат минималните препоръки за упражнения – 2 часа и половина упражнения на седмица.
Имайки това на ум от Медицинския университет в Юта проучили ползите за здравето от седенето прав за кратък период от време. Използвали данните от Националната агенция по здравето и храните, като сравнявали продължителното седене на едно място и действие с малък интензитет, като разходка из вкъщи и двора (почистване и работа в градината).
Установили, че ако на всеки час извършваме някакво активно движение за две минути, то това ще намали шанса за ранна смърт до 33%.
Ако на всеки час извършваме активни движения приемайки, че сме будни 16 часа от денонощието, то това се равняват на около 400 Kcal (калории), което се доближава до препоръчителните 600 kcal, изгорени в умерена седмична тренировка.
На базата на тези изследвания се препоръчва да се ходи по две минути на всеки час, като това се добави към ежедневните ни дейности. Като се препоръчва и 2 ч. и 30 мин. упражнения на седмица, което е по 30 мин. на ден (за 5 дни).
В края на октомври 2010 г. руският министър на науката и образованието Андрей Фурсенко обяви резултатите от своя опит за съживяване на науката в университетите на страната. Той е предложил „мега грантове” до 5 милиона долара за привличане на водещи изследователи от цял свят, които да създадат нови лаборатории в руските университети. Сред първите успешни кандидати са: Ферид Мурад от университета на Тексас в Хустън – нобелов лауреат в областта на медицината през 1988 г. и математика Станислав Смирнов от Университета в Женева, Швейцария, получател на медала на Фийлдс през 2010 г.
„Би могло да се изгради един много добър мост между Франция и Русия в тази област“, казва друг носител на този медал, Жерар Муру, директор на Лабораторията по приложна оптика в гр. Палезо, Франция и един от пионерите на ултрависоките интензивни лазери.
Колко такива мозъци ще привлекат мега грантовете и ще стимулира ли това руската наука? Първоначалната идея е била чуждите учени да пребивават в руските университети 6 месеца годишно. От чуждите учени се изисква да прекарват само 1/3 от годината в Русия. Това са около 120 дни или четири месеца. Всъщност, това е един семестър. „Четири месечен престой в руски университет е твърде малък ангажимент за тези пари.“, казва Алексей Хохлов, заместник-ректор на Московския държавен университет. На тази „въдица” все още не са се хванали откривателите на графена и нобелови лауреати по физика – Андре Геим и Константин Новоселов. Двамата са родени и обучени в Русия, но сега работят в университета в Манчестър, Великобритания.
Много голяма част от най-добрите руски учени, десетки хиляди, са емигрирали в чужбина по време на икономическата криза през 90-те години на миналия век и сега обслужват чужди университети и икономики. „Никога не съм наблягал на своите собствени нужди.”, казва по повод възможността да се възползва от руските пари А. Геим. И добавя: „Изключително трудно е да се управляват две лаборатории едновременно. Това не е ефективно.”
Руската наука извървя дълъг път, откакто Геим и Новоселов напуснаха родината си през 90-те години на ХХ век, време, когато някои изследователи едва свързваха двата края, работейки на няколко места, например – и като таксиметрови шофьори, за да припечелят достатъчно, за да се нахранят. Заплатите бавно са се увеличили и около средата на 2000 г., от руското правителство признават, че Русия не може повече да живее от своите природни ресурси. И бяха стартирани програми за насърчаването на научните изследвания в модерни научни области, например – нанотехнологиите. Руски учени от страната и чужбина приветстват тези програми, но се оплакват, че правителството продължава да отделя недостатъчни средства за фундаментални изследвания и не извършва необходимите реформи, особено – в Руската академия на науките (РАН) – http://www.ras.ru/, която все още не се е променила от времето на Съветския съюз, когато държавата подпомагаше голям брой непродуктивни институти и научни работници.
Затова руското правителство противодейства на критиците с поредица от програми за насърчаване на повече изследвания в университетите на Русия, които са извън контрола на РАН. Но много руски учени все още не гледат оптимистично на всичко това. Те са били свидетели и на корупция, и на половинчати реформи.
Бавно възстановяване
В разгара на Съветския съюз, научните занимания са били високо престижна дейност. РАН, в която са били извършени най-много фундаментални изследвания, е добре финансирана и привлича учени от стотици институти. Голяма част от научните изследвания в СССР са били правени в градчета, разпилени из необятната шир на Съветския съюз, и най-често са били свързани с руската военна промишленост. В съветско време научната кариера не е била за пренебрегване. Според виц от онова време научната кариера е начин да задоволяваш любопитството си за сметка на правителството.
През 1990 г., точно преди СССР да се срути, в страната е имало почти 2 милиона учени, инженери и техници, работещи в повече от 4 600 институции.
Само 4 години по-късно много от някога оживените лаборатории са били празни, тъмни и неактивни. Изследователите не са можели да си позволят покупка на ново оборудване, на реактиви, на консумативи и дори – на електричество, необходими им за извършването на експерименти.
Все още има научни проекти за научни лаборатории, които стоят недостроени. Само два примера – огромен ускорител на частици в Института по физика на високите енергии в Протвино, който би могъл да съперничи на този в CERN и лаборатория в Гатчина (близо до Санкт Петербург) за изследвания в областта на физиката и химията.
Според официалната статистика 25 000 руски учени са емигрирали между 1989 и 2004 г., но според независими изчисления учените в емиграция от 1989 г. до днес са над 80 000.
Немалка част от руските изследователи са се оттеглили от своите научни занимания завинаги. По това време научните занимания не са били престижна дейност. Така страната изгубва едно поколение учени.
А други са имали късмет и са успяли да намерят алтернативни източници на финансиране, например – като си партнират с лаборатории в чужбина и печелят договори за изследвания на международни корпорации. Други са си намерили частни спонсори, един от които е Международна научна фондация на Джордж Сорос. До края на 2000 г. руското правителство е отделяло малки и недостатъчни средства за финансиране на руската наука. Руската фондация за фундаментални изследвания (РФФИ) http://www.rfbr.ru/, която финансира някои научни проекти, има малки възможности за финансиране. До края на миналия век основната цел на руските учените е била физическото им оцеляване, а не – научните изследвания.
След 2000 г. тежкото положение на руските изследователи постепенно се подобрява. Руското правителство бавно увеличава заплатите. Днес учените в РАН печелят 5-6 пъти повече, отколкото – преди десет години. „Това не е достатъчно, но в сравнение с преди няколко години е приемливо. Заплащането в РАН е по-високо от средната работна заплата в Русия.“, казва Фурсенко. Той се надява, че руската наука ще се пробуди като мечка след зимен сън.
Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) – http://www.jinr.ru/, една от най-известните лаборатории на Русия и водеща в световен център за ядрена физика, също започна да разтваря крилете си. „Първите 12 години след края на Съветския съюз са били много трудно време за института. Нашият бюджет е бил ограничен и не е било плащано от страна на правителството.”, казва Михаил Иткис, директор на ОИЯИ. През този период не е имало модернизация на оборудването. Международна финансова подкрепа успява да съхрани наличното оборудване. Създадена като съветска ЦЕРН през 1950 г., ОИЯИ е разполагал учени от 18 страни-членки на СССР. Те са останали там, въпреки че някои от техните държави са вече членове на НАТО и ЕС. „Тези учени ни помогнаха да оцелеем.“, споделя М. Иткис. През 2000 г. новоизбраният президент Владимир Путин признава значението на лабораторията със закон, като й дава специален статут и я обявява за безмитна зона. Скоро след това Институтът получава пълния си бюджет отново, но това пак не е достатъчно. През 2005 г.бюджетът му е само 37 милиона долара за институтите с 5 000 служители. ОИЯИ тази година поиска от всички свои членове да увеличат вноските си с 20% и възнамерява да продължава да ги увеличава, докато те достигат общо 200 милиона щатски долара до 2016 г. Бюджетът за следващата година ще възлиза на 100 милиона долара. Институтът в момента е в процес на изграждане на нови съоръжения, а други се подобряват. Иткис завършва разказа си с думите: „Ние не можем да бъдем световен лидер във всички области на науката, но в някои области от нея ние бихме могли да сме водещи. Тук са били открити девет нови свръх тежки елемента.”
Преодоляване на пропастта
В началото на втория мандат на Путин през 2004 г., когато Фурсенко е назначен на сегашния си пост, руското правителство започва да преодолява различията между научните изследвания и икономиката на страната. Съветската система за приложна наука, която служи на военната индустрия, се разпада. Не е имало механизъм за преминаване на науката от военни релси към цивилни изследвания в полза на промишлеността. „Руската индустрия не се интересува от науката. Тя е щастлива с това, което е. Необходими са инициативи, които да насърчават взаимодействието между тях.“, казва Хохлов.
През 2007 г. правителството залага на нанотехнологиите. То основава руска нанотехнологична корпорация (Rusnano) – http://www.rusnano.com/, като за целта са изразходени 6 млрд. долара с надеждата, че приходите от дейността на корпорацията през 2015 г. ще бъдат в размер на 30 млрд. долара. Rusnano разпределя голяма част от тези пари като помощи за компании, за да комерсиализира нанотехнологичните продукти, но научноизследователски центрове също получават парче от пая. В институт „Курчатов” в Москва е създадена ядрена лаборатория за синхротронно рентгенови лъчения и нанотехнологии – http://www.kcsr.kiae.ru/ . ОИЯИ създава нов международен иновационен център за нанотехнологии, финансиран с 33 милиона долара от Rusnano. Някои учени свързват „нанотехнологичната треска” на правителството с американската „треска за злато”.
„Rusnano не е финансиране на научните изследвания. Това е комерсиализация!“, казва Гуриев. Най-голям е скептицизмът на руските учени за проекта на правителството да бъде създадена в Сколково, недалеч от Москва, руска „Силициева долина” (често неправилно наричана „Силиконова”) с технологични оранжерии, в които се очаква да дойдат 12 000 учени и бизнесмени, които да работят върху правителствените приоритети – енергетика, информационни технологии, телекомуникации, биомедицина и ядрени технологии. Институт „Курчатов” и Московския държавен университет „М. Ломоносов” – http://www.msu.ru/ са вече свързани с проекта, а също така – и много не-руски компании, включително – Boeing.
„Проектът за Сколково е много странен. Има много научни центрове в Русия. Защо да влагат пари в това ново място? Нашите сгради стоят празни.“, казват някои учени от Института „Курчатов” и от ОИЯИ.
„Проектът за Сколково е ново предизвикателство за младите хора и ще се превърне в сериозен конкурент на съществуващите структури.”, отговаря министърът.
Завръщане към фундаменталните науки
Правителственият акцент въху приложните науки проправя пропаст между тях и фундаменталните науки. „Те просто не разбират как фундаменталните науки създават
иновации и вярват, че всички фундаментални изследвания трябва да доведат до нещо полезно като приложните науки.”, казва Георгий Георгиев от Института по генна биология към РАН. На занемаряването на фундаменталните науки в Русия е било обърнато вниание преди година, когато над 200 емигрирали руски изследователи са изпратили писмо до руския президент Дмитрий Медведев. В писмото те обръщат внимание на факта, че „Въпреки че някои руски учени правят изследвания от световна класа, катастрофалните условия за провеждане на фундаментални научни изследвания в недалечно бъдеще ще доведат до нова агония на науката в Русия.”.
В доклад на Thomson Reuters се обръща внимание на спада на публикации на руски учени в международни научни издания. Русия имала 29 000 научни публикации в международни научни издания през 1994 г., но през 2006 г. публикациите на руските учени са спаднали до 22 000. В същия период учение в страни като Китай и Индия драстично увеличиха броя на своите научни статии. В последните 5-6 години в Русия са произведени само 2,6% от всички такива публикации в световен мащаб – по-малко от Китай (8,4%), Канада (4.7%) и Австралия (3,0%). „Това е деликатен въпрос за нас. Това е културен проблем. Някои руски изследователи публикуват само на руски език от чувство на национална гордост.“, казва Фурсенко. Някои учени пък искат да бъде създадена руска система за оценяване на научните публикации в световен мащаб. Според тях създаването на индекса на цитиране, на импакт фактора в международните списания е търговски проект, зад който стоят огромни пари и различни национални интереси.
През последната година правителството започна редица програми за насърчаване на науката в държавните университети, които са 40. Както по-горе бе казано, основната идея е в руските университети да бъдат поканени чужди учени, които да развиват различни науки в тях. Повече от 500 чужди учени са участвали в конкурса. Сред 40-те победители 20 са руснаци, като15 от тях живеят в чужбина. Няма да има покана за втори конкурс за безвъзмездна помощ до края на 2010 г. Един от победителите – биологът Алексей Kондрашов от университета в Мичиган – казва: „Аз познавам лично 8 от 40-те победители, и гарантирам, че всички те са сериозни учени. По този начин може да се очаква положително въздействие върху руската наука.“.
Къде е мястото на РАН в стратегията за съживяване на науката в Русия?
РАН е много по-силна от всяка друга научна институция и няма реална конкуренция. Голямата подкрепа на идеята за вкарванет на науката в университетите повдига въпроса, какви са действията на правителството за съживяването на науката в РАН? В Академията все още се правят повечето от фундаменталните научни изследвания в Русия, но 50 000 служители трябва да оцеляват с държавни средства – само 1,6 млрд. щатски долара годишно – по-малко от 30 000 $ на човек – за заплати, оборудване, консумативи, реактиви, електричество. РАН няма никакви други източници на финансиране; няма дори доход от наеми на земя и сгради.
За много външни лица, РАН е останка от една отминала епоха. Тя запазва твърда йерархична структура с всемогъщ президиум. От ключово значение е репутацията, а не – броя на публикациите. Според критиците РАН продължава да подкрепя голям брой непродуктивни учени и институти. Не съществува процедура за закриване на стари и отваряне на нови институти и лаборатории. Системата трябва да стане по-гъвкава.
До момента правителството не смята да се намесва сериозно в работата на академията. „РАН е независим орган.“, казва Фурсенко. Все пак, през 2007 г. правителството убеден РАН, че всички промени в нейния устав трябва да бъдат одобрени от общо събрание на РАН и на руското правителство. Всеки нов директор на РАН ще се нуждае от одобрението на това общо събрание. „Тези промени бяха преценени от членовете на Академията като разумни, тъй като тя е държавна организация.“, казва Евгений Свердлов от Института по молекулярна генетика в РАН.
Бившият президент Путин казва: „РАН не трябва да се плаши от програмата за научна модернизация. Вътрешната трансформации в системата на РАН е въпрос от първостепенно значение. Това ще позволи подобряване на качеството на изследователските и развойни проекти.“ Има изследователи, които предпочитат да бъдат независими от РАН. Много учени, които говорят за науката в страната, смятат, че РАН се нуждае от реформа. За някои от тях най-належащият проблем е разчистването на „болните и мъртви дървета”.
В РАН има правило, според което директорите на институти могат да работят не повече от 10 години и трябва да се пенсионират на 70-годишна възраст. Но това правило е било пренебрегнато през 2007 година.
РАН трябва да предостави възможността на младите, активни и амбициозни учени да оглавяват различните институти в Академията, ако те предложат дългосрочна програма за развитие на своя институт. Друг модел за промяна на РАН са партньорските проверки, които се използват, за да бъдат избрани най-добрите проекти. Освен това, на младите изследователи трябва да се даде по-голяма академичната свобода.
„Между РАН и някои университети е установена добра връзка, но за подобряване на участието на младите хора в научните изследвания трябва да се подобри тяхната научна среда. Един университет, в който не се провеждат научни изследвания, не е истински университет. А университетски професор, който не се занимава с научни изследвания, не е истински учен.”, казва Фурсенко.
„Рано или късно по-голямата част от членовете на РАН ще разберат, че единственият начин за възстановяване на финансирането й е провеждане на реални реформи. Запазването на статуквото или едва забележими козметични промени не са полезни за нея. РАН трябва да бъде реформирана така, че да финансира най-добрите изследователи, а не – тези с най-добрите връзки. Това е една трудна битка .“, казва Хохлов.
Някои обаче твърдят, че реформирането на РАН е загубена кауза. Дали е така? Времето ще покаже…
Бъдеща династия?
Съществуват няколко алтернативи за финансиране на изследователите в РАН. РФФИ остава относително малък играч. Международните финансиращи организации също отделят малко средства. Но един от новите супербогати руски предприемачи създаде частна фондация за подкрепа на научните изследвания. В съветско време Дмитрий Зимин е разработвал антибалистични ракетни системи. По-късно той основава една от най-големите телекомуникационни компании в страната (VimpelCom). През 2000 г. той продава акциите си в дружеството и създава фондация „Династия” – http://www.dynastyfdn.com/english/. „Целевата група, подкрепяна от нашата фондация, са младите талантливи хора.“, казва изпълнителният директор Анна Пиотровская.
Всяка година фондация „Династия” дава безвъзмездни средства на над 130 млади руски математици и теоретични физици, което им позволява да продължат да работят в Русия. Отделят се пари за лаборатории по биология, химия и науки за земята. Фондацията подкрепя финансово ежегодно над 500 университетски преподаватели, организира публични лекции, поддържа научно-популярен уеб сайт и подкрепя публикуването на научно-популярни книги и списания.
„Напоследък интересът от страна на младите хора към научните изследвания се увеличава. Преди десетина години студентите, кандидатстващи в научни специалности, са били считани за загубеняци. Сега това вече не е така.”, с радост отбелязва министърът.
-Г-н Министре, кажете как виждате бъдещото развитие на руската наука? Андрей Фурсенко: И фундаменталните, и приложните изследвания трябва да бъдат много по-разнообразни, с по-голяма степен на конкуренция. При фундаменталните изследвания ние имаме нужда от по-голямо международно сътрудничество. Бих искал да видя два – три водещи международни изследователски центъра в границите на Русия. Също така е необходима и по-голяма интеграция между научните изследвания и висшето образование, както – и между висшето образование и бизнеса.
Колкото до РАН, Академията трябва да участва по-пълноценно в обучението на магистрите, докторантите и постдокторантите.
Източник:
Сп. Nature – 19.11.2010
Российская академия наук
Снимка: www.pravmir.ru
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
В този 3D модел, показан в тази разработка, могат да се видят Ебола – кодирани структури, оцветени в бордо и структури взети от човешката клетка, оцветени в сиво. Този стуктурен модел на Ебола е основан на рентгенов анализ, ядрено – магнитна резонанс спектроскопия и общи вирологични данни, публикувани през последните две десетилетия. Някой протеинови структури са представени, използвайки компютърни биологични техники, такива като молекулярното моделиране.
