Миниатюрна черупка на охлюв с диаметър 0,7mm е открита в Малайзия на остров Борнео от група нидерландски учени, които са намерили и други 47 нови видове охлюви с разнообразни размери.
Някои от 48-те вида, описани от доктор Яп Вермюлен и неговите колеги от Центъра за биоразнообразие в Лайден, са известни в Борнео и познати на учените вече десетилетия. Въпреки това, досега не са получили своите наименования.
Един от тези видове е най-малкият охлюв, наречен Acmellaana (nanus – (лат.) джудже). Той има маломерните размери от 0.5-0.6 mm ширина и 0.6-0.79 mm височина.
Предишният носител на титлата „най-малък охлюв в света”, Angustopila dominikae от китайската провинция Гуанкси бе открит по-рано тази година и е с размери съответно 0,8 и 0,89 mm.
Някои от новите видове са много рядко срещани. Има седем нови вида, които могат да бъдат забелязани само на височина от 4,095m на връх Кинабалу. Друг вид, Diplommatina tylocheilos, живее само на входа на труднодостъпната пещера Лолопосон на връх Трусмади.
Доктор Вермюлен и неговите партньори казват, че получават нови сведения за изолирани или характерни само за един район видове, какъвто е и новооткритият рекордьор.
„Движейки се толкова бавно, охлювите могат лесно да се ограничат само в своето собствено малко по площ място за живот. Там те прекарват дълго време в адаптация към определената среда, без да биват засегнати от останалата част на света. Така се превръщат в отличен пример за това как ограничените само в определен район видове могат да оцелеят. От друга страна, намаленият им досег до други видове ги превръща в основна цел на опазването на биоразнообразието”, твърдят учените.
Според доктор Мено Шилтуйзен един горски пожар в пещерата Лолопосон, например, би унищожил цялата популация на Diplommatina tylocheilos.
Цялото проучване, представящо Acmella nana и другите нови видове охлюви е публикувано онлайн в списанието ZooKeys.
Голям и мистериозен кратер се появил на полуостров Ямал в северен Сибир миналия Юли. Няколко седмици по-късно два други кратера с мистериозен произход са открити наблизо. Вторият кратер в Ямал се счита, че е формиран през Септември 2013, очевидци казват, че е следствие на метеоритен удар. Няма свидетели на формирането, на третия кратер в Таймарският полуостров, където е намерен от овчари.
Първият кратер в Ямал е огледан от въздуха първоначално, след това са взети проби от почвата, въздуха и водата. Изследвания са потвърдили, че дупките не са човешко дело, и не са дело на извънземни форми на живот, и не са били резултат от метеорит.
Най-логичното обяснение се обляга на факта, че тези кратери са се появили до големи залежи на метан. Регионът е съсипан от климатичната промяна и последните години са най-топлите от 120 хил. години насам. Възможно е джоб с газ в почвата да се е нагрял и в резултат се натрупвало налягане. С по-размекнатата земя, газът може да е успял да си проправи път до повърхността и да се изстреля като коркова тапа. Този феномен е познат като пинго.
След като температурите са спаднали значително и района е значително размразен, учени са успели да се спуснат в първият Ямалски кратер и да го изучат. При температура на въздуха – 11 градуса (целзий), учените са се спуснали във фунията и право върху замръзналото езеро на дъното. Смята се, че езерото е поне 10.5 м. дълбоко.
Изследващите са провели радио локационни тестове, даващи им поглед на 200 метра навътре в почвата. Също така са взели проби от леда, почвата, газа, въздуха за да успеят да детерминират дали наистина има пинго. Екипът е воден от Владимир Пушкарев, директор на Руския Център за Арктическо Изследване, който очаква резултатите от измерванията преди да зпаочне да гради официална позиция. Екипът обаче колебливо смята, че има възможност всичко да се е случило поради газови хидрати, които са ледени кристали от вода и газ намиращи се във вечно замръзналата почва и под океанската повърхност.
“Главният елемент – и това е работната ни теория с която се опитваме да обясним Ямалският кратер – е, че е имало изпускане на газови хидрати. Оказа се, че има газови хидрати и в дълбоките пластове на земята на полуострова и близо до повърхността. Може да има и друг фактор или фактори които да са предизвикали експлозията. Всеки от факторите се е наслагвал върху другите и накрая газът е експлодирал, което е довело до кратера,” казва изследващият Владимир Потапов пред в. „Сибирски времена”. Кратерът се намира на пресечна точка между два тектонични разлома. Ямалският полуостров е тих в сеизмино отношение, и все пак района на кратера е доста активен тектонично. Това означава, че температурите са по-високи от обичайното.”
Когато изследващите придобият по-добра представа за композицията на кратера и имат модел за това как се е формирал, то те ще могат да изследват и другите два кратера. Планират да разгледат и сателитните данни от последните 30 години с надежда да открият други такива структури за изучаване.
Шу-Син, управник, живял в Месопотамия около 2200 г. пр. Хр., вероятно се е представял много добре, що се отнася до въпросите на сърцето (и на плътта). Две сърцати млади дами са изложили в стихове своите прекомерни чувства на тема женитбата с него. Едната пише на шумерски
„Моите скъпоценни целувки са по-вкусни от мед в любовното ложе, пълно с мед. Позволи ни да се наслаждаваме на твоята красота, Лъве мой, отдай се на моите ласки…“, както и много други неща. Другата не е толкова директна и има малко по-неясен стил:
„Боже мой, като вино сладко е питието на тази мома. Като нейното питие е сладка нейната вулва, благоуханно е нейното питие.
Като нейните устни е сладка нейната вулва, благоуханно е нейното питие.
Сладък е нейният сок, нейният сок.“ Първото стихотворение е от 29 стиха, а второто – от 27.
Елегия
Някъде около 2200 г. пр. Хр. живял в Месопотамия един много сълзливо-сантиментален шумерски поет на име Лудингира, който е оставил на поколенията три стихотворения. Две от тях са елегии. Едната се състои от 112 стиха и в нея се оплаква смъртта на баща му Нана. Другата е от 66 стиха, в които се оплаква починалата му жена Науиртум. Третата от неговите поеми говори за това каква прекрасна майка има той и е написана, докато тя все още е била жива.
Епическа поема
При повечето култури епическата поетична традиция е възникнала постепенно. Епосът се е разраствал и с налучкване се е превръщал в традиция, базирана върху някой популярен герой или върху основата на някоя легенда. След това обикновено опитен поет обработвал избрани части от този материал, пренаписвайки го и споявайки го в едно разширено повествование. Така е станало в древна Месопотамия, когато е била написана в завършената си форма „Песен за Гилгамеш“. Повечето от частите й са съчинени преди 2400 г. пр. Хр. на шумерски език и са записани с клиновидно писмо. Около 2000 г. пр. Хр. те са събрани и записани на вавилонски като самостоятелен драматичен разказ.
Сатира
Сатирични стихове и сентенции могат да бъдат открити тук-там сред най-ранната литература. Но най-старият съхранен откъс чиста сатира е един остроумен вавилонски диалог между господар и роб от някъде между XVI и XI в. пр. Хр. Това е унищожителен коментар върху неравноправните отношения, хората, божествените сили, егоизма, свободната воля, живота и смъртта. Във всеки стих господарят обяснява своето намерение, а после променя мнението си. Робът винаги има убедителен аргумент за решението на своя господар. Обсъжданите моменти включват:
– миенето на ръце и вечерята;
– пътуването в провинцията;
– създаването на семейство;
– отиването в съда;
– оглавяването на революция;
– любовта към жена;
– принасянето в жертва на Бог.
Последните два стиха са следните:
– Робе, чуй ме.
– Ето ме, сър, ето ме.
– Аз ще направя едно публично дарение за моята страна.
– Направете го, сър, направете го.
Този, който прави дарение за своята страна, неговите дела ще бъдат поставени в кръга на бог Мардук.
– Не, робе, аз в никакъв случай няма да правя дарение за моята страна.
– Не го правете, сър, не го правете.
Идете до древните купища от руини и се разходете. Вижте черепите на добрите и лошите. Кой е на злосторника и кой на благодетеля?
– Робе, слушай ме.
– Ето ме, сър, ето ме.
– Какво в такъв случай е доброто?
– Да счупят моя и вашия врат.
И да ни хвърлят в реката е добро. Кой е толкова благонравен, че да се изкачи до небесата? ‘ Кой е толкова зъл, че да заслужи подземния свят?
– Не, робе, аз ще те убия и ще пратя пръв тебе там.
– И моят господар със сигурност няма да ме надживее и с три дни.
Бели стихове
Поезията в повечето ранни литератури има организиран модел на изразяване със своя собствена мет-рика, с дължина на стиха, с композиция и понякога с рима. Това е отражение от музиката и песента, от които произлизат стиховете. Във „vers libre“ (или свободния стих) тези правила се отхвърлят или се приемат там, където го изисква целта на поета. Този подход, толкова характерен за XX век, е започнал като вариант на китайската поезия, наречена „фу“. Първото такова стихотворение е „Фу на бухала“ от Джиа Йи (201 – 169 г. пр. Хр.), живял по време на династията Хан. Той го написал, отчаян от краха на своята кариера, и пет години по-късно починал от разочарование. Има определено съответствие между свободата, с която са използвани литературните средства, и същността на поемата, която включва следните строфи за истинския мъж:
„По течението сякаш неговият живот се носи,
а смъртта му е сладка почивка.
Спокойна като тиха дълбока вода.
Свободна като лодка без котва.
Вместо да цени живота си,
той плува в празнотата.“
Хумористично петостишие (лимерик)
Хумористичното петостишие се появява в различни езици в днешни и в отминали времена. В Ирландия през XVIII век то е използвано от някои поети, пишещи леки стихове, и именно заради това може би по-късно е наречено с ирландското име „лимерик“. Но всъщност лимерикът има не само метрика, но и рима, и характерно рецитиране на случки или качества, свързани с определени личности. Получава се нещо подобно:
„Имало една стара жена в Лин,
чийто нос бил дълъг като клюн,
тук всеки подозира,
че тя била много красива,
Тази чаровна баба от Лин.
Старата жена от Лин е от една компания, представена пред английска публика през 1820 г. от анонимен поет, автор на „Историите на шестнайсет прекрасни стари жени“. Тази колекция от хумористични петостишия съдържа най-отдавна записаните образци на новия жанр, основния принос на английския език към нововъведенията в литературата.
Басни
Измислени малки истории с прости моралистични послания са били много популярни в шумерската литература в Месопотамия в края на III хилядолетие пр. Хр. (или малко по-рано). Като басните на Езоп те описват характерите на животни, включително на кучето, лисицата, вола, слона и дивото прасе.
Фентъзи
Богатата литературна проза от времето на Дванайсетата египетска династия ни дава и първата фантастична история – „Корабокрушенецът“, чудната история на човек, чийто кораб се разбива, той е изхвърлен на брега на един остров, който бил във владенията на петнайсетметров брадат змей с плътен глас, с чувствителна душа и притежаващ дарбата да разкрива бъдещето.
Социален реализъм
Социалният реализъм се заражда като литературен жанр чрез серия от кратки драматургични диалози, написани от Херод вероятно на гръцкия остров Кос през III в. пр. Хр. Само осем от тях са стигнали до нас. Всеки от тях представя еднообразното ежедневие на обикновени хора, например преуморен продавач („Магазин за обувки“), наказването на един ученик („Учителят“), съдебна зала с отегчителен ищец („Съдържателят на бордея“), клюката („Мил разговор“), жена, която наказва своя роб, защото освен нея си е намерил и друга любовница („Ревнивата жена“), дама, която отказвала любовна връзка („Сводница“), („Неприлично предложение“), и много други от този тип. Диалозите на разговорен гръцки на Херод се различават много от литературния език на повечето негови предшественици.
Роман
Както предполага и името му, романът не се е развил рано като жанр. Първият е бил „Сиропедия“, исторически роман на гръцки за живота на Кир, който основал персийската империя през VI в. пр. Хр. Авторът Ксенофон (431 – 350 г. пр. Хр.) бил отлъчен атинянин, много пътувал из Персия и написал доста истории, които не били измислица. „Сиропедия“, написана в Коринт през 360 г. пр. Хр., е идеализирана представа за персийското общество, контрастираща с бездушната гледна точка на повечето гърци.
Романс и приключенски роман
Романтичните и приключенските романи се появяват едва в елинистичното време, след което много били публикувани на гръцки език. Не може да се определи кога са написани тези, които са оцелели, така че е трудно да се каже кой е най-ранният от тях. Вероятно най-старият познат е „Еротични истории за Кереас и Калиро“ от Каритон, ако правилно е датиран към около 100 г. пр. Хр. В него се разказва за хубавия Кереас и прелестната Калиро. Тяхната любов среща много препятствия, а когато неговите съперници успяват да го излъжат, че Калиро му е изневерила, в гнева си той я удря и решава, че я е убил. Кереас се надява, че ще бъде осъден на смърт, но е оправдан и едва не се самоубива. Калиро идва в съзнание, когато един крадец по-хищава нейната гробница в Сицилия и я продава като робиня в Мала Азия на мъж, който смята да се ожени за нея. Действието става още по-напрегнато, когато Калиро разбира, че е бременна, а Кереас узнава какво й се е случило. Би отнело много време да се проследи тяхната история, която преминава през различни страни и през трудни ситуации, но читателите могат с облекчение да научат, че те живели щастливо до края на дните си, след като отново се срещнали на един остров близо до Ливан. Като в много гръцки романи и тук измежду героите няма злодеи, а неприятностите, които се случват, са плод на естествените човешки слабости и последствията от тях. Каритон работел като чиновник в Мала Азия (в днешна Турция).
Научнофантастичен роман
В своята „Истинска история“ Лукиан (115 – 195 г. след Хр.) от Самосата, град в гръкоговорещата Азия, е записал своите приключения в отвъдни пространства и непознати морета, включително и седемдневното си пътуване до Луната. Въпреки съвременните твърдения, че английският винаги е бил универсален език на Космоса, Лукиан и неговите придружители били впечатлени от откритието, че всички, които срещали, говорели гръцки.
Café Scientifique е масова обществена научна инициатива, провеждаща се в 42 града във Великобритания, както – и в много градове в други страни. Най-малко около 12 кафенета извън Обединеното кралство са организирани от Британския съвет. (Британският съвет е международната организация на Обединеното кралство за създаване на образователни възможности и културни контакти. Част от събитията ни в тази област са проектът „Красива наука„, конкурсът „Лаборатория за слава FameLab„, срещите на Café Scientifique.)Подобни, но независими събития се появяват в много населени места чрез вариации на„Café Scientifique“ или „Science Café„. Oбикновено по една месечна вечерна среща се организира в кафене или в бар, като бива поканен един учен (или пък – няколко учени), който да говори по отношение на своята работа или – по някаква интересна и актуална тема от света на науката. Също така, той отговаря и на въпросите на публиката. Събитията са известни със своята неформална и приятелска атмосфера и се смята, че те популяризират сред обществото науката и спомагат за подобряването на имиджа на учените и на научната кариера. Cafe Scientifique демистифицира научните изследвания за широката публика и дава възможност на учените да изяснят на обществеността различни въпроси от областта на науките и технологиите, като се набляга на тези проблеми, които оказват влияние върху социалната политика. Всеки, който има интереси в областта на науките и технологиите, е добре дошъл. Ако искате да научите повече за определена тема, отидете в местното научно кафене и предложете на организаторите своята тема за обсъждане.
Първото Café Scientifique е проведено в Лион, Франция, през 1997 г. През 1998 г. Дънкан Далас пренася идеята в Лийдс, Великобритания, но то се основава на идеята за Café Philosophique, която философът Марк Соте (1947-1998) стартира във Франция през 1992 г. В момента във Великобритания има мрежа от около 40 научни кафенета в различни градове на страната. Първоначално програмата е изолирана за тесен кръг от академични институции, но скоро бива разклонена в публични форуми, като по този начин Café Scientifique достига до по-широка аудитория.
Имената на научното кафене може да варират: Café Scientifique, Science Café, Café Sci, Café Scientifico, SciencePub, ScienceBar, Bar des Sciences, Bar-Variété des Sciences, Science Cabaret, ScienceTavern, Science Express, The alchemist café, Askascientist!, Wissenschaftscafe…
Освен това, има научни кафенета и в някои училища. Те се наричат Junior Café Scientifique.
Във Франция CS са създадени от учени, които смятат, че обществеността трябва да е по-информирана, а във Великобритания CS са създадени от членове на обществеността, които искат да знаят повече за науката и технологиите. И в двете страни представители на академичната общност се появяват на популярни публични места, като по този начин успяват да привлекат немалка аудитория.
Тези събития започват в момент, в който Комисията за обществено разбиране на науката –COPUS (организирана от Кралското общество и Британската асоциация за напредък на науката) стига до извода, че обществеността не разбира науката и се налага да бъде по-добре образована. Във вестниците излизат статии, в които се споменава, че Café Scientifique е някаква странна и авангардна приумица и, че е много странно, че хората трябва да отидат на кафене или на бар, да пият кафе, чай, бира или вино и да обсъждат науката, а не – само да обменят клюки и слухове. Благодарение на тази инициатива обществото става все по-загрижено за теми с лично, регионално, континентално, глобално и универсално значение: Големият взрив, някои заболявания като СПИНа, рака, диабета, артрита, лудата крава и птичия грип, E-номерата в храните, екологичните проблеми, дарвинизма, кодирането и разбиването на кодове от страна на хакерите и кракерите, безплодието при хора и животни, болката, научната полиция, нанотехнологиите, свръхпроводниците, генномодифицираните организми и култури, дистреса, биологичното разнообразие, спортната наука, клонирането, роботиката, стволовите клетки, промените в климата, генетичната карта, съня, паметта, функционирането на мозъка, социалните мрежи в интернет и много други прелюбопитни неща. Днес тази идея е превърната в огромна индустрия, в която са ангажирани министерства, научни институти, учени, университетски преподаватели и политици.
Мястото, на което тази инициатива се провежда, е от огромно значение. Съвсем неочаквано кафенето, барът и ресторантът извоюваха своята позиция на „домакини” на тези спонтанни научни форуми. Тяхната атмосфера – спокойна, неформална и предразполагаща към разговори „на равна нога” – е това, което прави науката достъпна там – далеч от традиционния академичен контекст. По време на лекции в университетските зали слушателите трябва да си водят подробни записки, а после – да учат за изпити. Първоначалната нагласа е, че в кафенето, в бара или в ресторанта посетителите могат да се отпуснат, да се забавляват, да разговарят свободно и да стават и да се разхождат по всяко време (примерно – за да посетят тоалетната или – за да излязат навън, за да посрещнат някого, когото очакват). Понякога събитието се провежда в книжарница, в театър или – в кино. Дискусията с учените и с университетските преподаватели в научното кафене се осъществява при условията на равнопоставеност. Разбира се, въобще не става дума за равенство на знанията, а – за взаимното уважение между участниците в дискусиите. Обикновено научното кафене се провежда вечер в определен ден от седмицата, най-често – поне два пъти месечно.
Каква е целта на Café Scientifique? Най-висшата цел на науката е търсенето на знания, наистината и на по-добро разбиране на света около нас. Много хора възприемат науката като скучна или пък – като трудна за възприемане, защото е изпълнена с твърде много висша математика. В действителност науката е една и съща по целия свят, но културите по света са много различни. Така че научното кафене трябва да ангажира вниманието на представителите на регионалните култури и да насърчи обществената ангажираност с науката и образованието. Във Великобритания обикновено има само един водещ (модератор). В Дания има два (един учен и един не-учен) Във Франция, често се случва да има по четирима модератори. В Япония въпросите към госта (или гостите) се задават катоSMS на голям екран, така че никой да не узнае възрастта на коментатора. В Африка се разглеждат по-тривиални теми като: как да се живее с ХИВ-вируса, как да се предпазим от малария, какви са методите за пречистване на водата, как да се борим с плевелите… Така институцията Научно кафене насърчава местните хора да се интересуват от различните аспекти на науката и да обсъждат публично стари и нови научни и технологични теории, хипотези и идеи. Науките, технологиите, културите и цивилизациите са част от менюто на научните кафенета.
Café Scientifique не печели от провеждането на научните вечеринки. То не заплаща наем (понеже това е допълнителна реклама на мястото, в което се провеждат научните форуми, които водят и нови клиенти), не плаща нищо и на лектора, но понякога се налага да заплати неговите пътни разходи и разходите му за храна и напитки. В редки случаи, когато не бъде намерен спонсор, може да се събира вход или в края на събитието някой да мине сред публиката и да събира пари в шапка. Но не е задължително всеки да плати. Това са напълно доброволни дарения. Не се продават билети, входът е свободен. Но понякога броят на местата може да е ограничен и тогава би било добре да си резервирате място предварително. Ако закъснеете или си тръгнете по някое време, никой няма да ви се разсърди и никой няма да се обиди, но пък може да изпуснете много интересна дискусия.
Научното кафене дава възможност на отделни физически лица и на различни групи да инициират среща под най-различни форми – улична наука (street science), научни демонстрации, комедия, музика, сценични четения, танци и др. подобни. Café Scientifique разглежда различни аспекти на приложение на науките и технологиите в живота и как те оформят света около нас.
Интернет технологиите стоят в основата на разширяването на възможностите на научното кафене. Уебсайтовете, посветени на Café Scientifique, подпомагат стъпването на научното кафене в различни региони в Африка и Азия. Отделните научни кафенета използват свои собствени уебсайтове, за да разширяват аудиторията си и да удължават обсъждането на разглежданите теми.
Училищни научни кафенетата (Junior Café Scientifique) са създадени в училищата във Франция, Италия и Великобритания, а напоследък навлизат и в Африка. Учениците задават темите, които биха искали да се дискутират, и след това научното кафене се организира в класната стая, в часа на класа (или – на класния ръководител). Обикновено гостът е преподавател в някой местен университет. Темата може да варира от гледна точка на изучавания учебен материал, възрастта и интересите на учениците. Обсъждат се най-разнообразни теми – от летенето, през мобилните телефони и измененията на климата до религиозните секти или устройството на Вселената.
Някои държави се опитват чрез научните кафенета да разпространяват научни и технологични знания сред малцинствени групи като циганите или пък – сред групите на имигрантите.
Как да създадем ново научно кафене?
Ако във вашия град няма организирано Café Scientifique, можете да създадете такова. Първо трябва да потърсите съмишленици. Потърсете ги в местните научни лаборатории, в центровете за обучение на възрастни, в университетите и в училищата. Потърсете ги в масмедиите и в интернет. Потърсете ги сред своите роднини, приятели и колеги. Трябва да изберете подходящо място за провеждане на научните вечеринки – кафене, бар, чаена къща, ресторант, кръчма, музей, библиотека, читалище, книжарница, картинна галерия, боулинг зала, театър, кино, конферентна зала… – все места, които хората биха посетили спонтанно. Мястото трябва да бъде по-далеч от оживена пътна артерия, да бъде тихо, за да може публиката да чува говора на модератора и на госта, дори – и без озвучителна техника. Мястото трябва да бъде достатъчно малко, за да може да има чуваемост и достатъчно голямо, за да побере публиката – ок. 25-60 д. Не се притеснявайте, ако има доста правостоящи – явно темата е заинтригувала повече хора. Мястото трябва да дава възможност за консумиране на напитки и на сухи храни (сандвичи, пици, палачинки, катми, гофрети…). Да дава възможност за обществена достъпност. Идеалният вариант би бил, ако има възможност за достъп на инвалидни колички, за да бъдат привлечени и инвалидите. Съставете програма за няколко месеца напред и популяризирайте събитията известно време преди тяхното начало. По време на провеждането на научното кафене посетителите могат да предложат идеи за следващи теми, които да бъдат разгледани. Всеки такъв форум трябва да се провежда с уговорката, че трябва да се съблюдават принципите за свобода на словото и за уважение към личността на всеки посетител. Водещият трябва да предразположи всеки един посетител да се изкаже или да зададе своите въпроси. Хубаво е организаторите да съставят списък с и-мейл адресите на посетителите, за да могат да ги уведомяват за следващи прояви. Много е важно да не се дават тези данни на трети лица, нито – да се изпраща нежелана поща на хората, които са дали доброволно адреса на електронната си поща. Първите няколко събития трябва да се популяризират по всички възможни начини, за да се наберат посетители – чрез местните вестници, радиа и телевизии, чрез интернет (направете сайт, посветен на местното научно кафене, или ползвайте сайта на организатора, а също – научни он-лайн форуми) чрез списъци с контакти (стационарни и мобилни телефони, и-мейли и др.), чрез плакати, брошури и листовки… Използвайте социални мрежи като: На по-късен етап набирането на публика става по-лесно. Хубаво би било да си намерите спонсори сред местния бизнес и сред местните фондации. Не съществува централна организация, която да контролира и да координира дейността на научните кафенета по света. Всяко научно кафене действа самостоятелно, в съответствие с местните културни, образователни и научни традиции. И, разбира се – в съответствие с интересите на своите посетители и с възможностите му да набавя интересни лектори. Хубаво е в Нощта на учените или в Нощта на музеите и галериите също да има дискусия в научното кафене.
Ролята на водещия и на модератора
Тези двамата трябва да се стараят никой да не обсебва разговора (нито лекторите, нито някой от публиката), за да може повече хора да се изкажат по темата или да зададат своите въпроси. Възможно е те да въведат публиката в темата като й задават въпроси, за да ангажират и насочат вниманието й в желаната посока. Може да се наложи някой от тях да преведе на разбираем език елемент от научния жаргон или някой научен термин. Сигурен знак за заангажираноста на посетителите са разговорите помежду им (ако са по темата!) по групи, а също – и желанието им да се изкажат или да зададат въпроси. Най-добрите лектори сред поканените експерти са тези, които съумяват да говорят като членове на публиката. Понякога се случва дискусията да породи нови въпроси, някои от които могат да станат тема на следващо събиране.
Какви теми са подходящи за обсъждане в научното кафене?
Темата на поредната среща в научното кафене трябва да улови интереса на възможно повече хора и да ги въвлече в дискусия. Най-добрите теми за разговор предизвикат реакция у всеки. Това включва изследвания, които по своята същност са завладяващи аудиторията или променят начина, по който хората мислят, създават етични дилеми или са социално значими. Ако не сте сигурни, че темата е добра, нека посетителите сами да предложат следващата тема. Някои кафенета правят „мини-серии“ с поредица от няколко теми и среща с няколко лектора в рамките на едно събиране.
Как да бъде организирана една среща?
Може да се започне с прожекция на диапозитиви или на кратко филмче, или с показване чрез мултимедия на документ, изработен с помощта на Word или на Power Point, чиято цел е да въведе аудиторията в темата. Другият вариант е водещият или самият лектор да задава въпроси на публиката, за да се установи нивото й на подготвеност по дискутираната тема. Това не трябва да трае повече от 5-10 минути. Може да се дадат 10-ина минути на сервитьорите да сервират напитките на клиентите. После трябва да последва презентацията на лектора. По време на самата презентация и след нея може да му се задават въпроси. Презентацията не бива да отнема повече от 45 минути, за да не се оттегчи част от публиката. Може отново да се направи почивка и после да се продължи с дискусията. След всичко това всички могат да се отдадат спокойно на консумацията на напитки и храни. Препоръчително е клиентите да не наблягат на силни алкохолни напитки по време на лекцията и на дискусиите, за да бъдат избегнати нежелани ситуации.
Научното кафене в България
В България Британският съвет стартира програмата на Café Scientifique през 2005 г. Café Scientifique в България се провежда съвместно от Британски съвет и Форум Демокрит и с медийното партньорство на сп. „Обекти“ и сп. „БГ Наука“. Оттогава заедно са били проведени повече около 80 събития в София, Пловдив, Варна и други градове.
Сдружение „Форум Демокрит“ е неправителствена организация, чиито усилия са насочени изключително към подобряването на диалога между науката и обществото, и завръщането на науката в лоното на културата, посредством всички известни практики на научната комуникация.
В София срещите се провеждат в зала „Палавееви“ в сградата на Британския съвет, в Пловдив – в клуб „Петното на Роршах”, а във Варна – в Mai Caffe в Grand Mall.
Какви теми са били обсъждани в българските научни кафенета?
Как молекулните анализи помагат на съвременната медицина?
Наистина ли имаме очи на тила?
Чудните свойства на водата
Как математиката обяснява войните?
Били ли са Те на Земята?
Промени в климата – или за връзките, границите и дозата
Да отпразнуваме деня на числото Пи (3,14)!
Промените в климата – или за връзките, границите и дозата
Защо се бави водородният транспорт?
Големият андронен колайдер – митове и реалност
400 години от телескопа на Галилей и краят на света през 2012 г.
Лилавият дъжд
E-номерата в храните – невидима заплаха
За космическия боклук като изкуство и наука
Невромаркетингът
Истинска кръв – за вампирите, чесъна и учените
А какви теми са били обсъждани в научните кафенета по света?
Citation in Science: Don’t quote me on that!
Scientific Researchers and Web 2.0: Social Not Working?
Infectious disease: What can evolution do for us?
What’s in a name? Taxonomy in crisis.
Scientific findings in a digital world: What is the genuine article?
Personal genoME and medicine: hype or reality?
GM crops and food security: curing the world’s growing pains?
GM – Frankenstein science or fantastic opportunity?
Stem Cells: a panacea for our future?
Science in UK government: Where’s the evidence?
Biodiversity in the 21st century: Are we missing the target?
Melanin effects – not so black and white
Climate (mis)behavior
The robot – scientist
The birth, life and death of stars
DNA and cancer
The face of Mars
Bye, bye, Barrier Islands!
The sea level will rise by 2100 year. How much of Florida will be under water?
2012 – is this year the end of time?
The Large hadron’s collider
The sea monsters
The alternative energies
The nanotechnology – how small is that?
The sneaks
The mushrooms
How many friends can you have?
The life in the Universe
The disaster situations – are you a victim or – a survivor?
The science behind the wine
Exploring the invisible – adventures in the microbiology
The mathematics behind some everyday things
The mystery if galaxy formation
The plastic – destroyer of savior of our planet?
The science of war
La police scientifique comme dans les séries TV?
The social networking
Histoires des sciences – les savants au temps du roi Soleil (Louis XIV)
Black Holes – the other side of infinity
Santa’s sky – a view from the North pole
Excavating an Ice-age mastodonts in Indiana
The placebo effect
Using stem cells for human therapy: cell replacement, drug screening and disease modeling
Вярваме в думите на дядо Чехов, че краткостта е сестрата на таланта и обожаваме готините GIF-чета. Ето и няколко, които ни усмихнаха през изминалата седмица.
Пътешествениците препоръчват да пътувате до екзотичния Лаос в периода от ноември до февруари, когато времето там е сухо и не прекалено горещо. Бившата френска колония, най-често е посещавана именно от френски туристи, но страната добива все по-голяма популярност и сред останалите пътешественици. Може би са привлечени от зеленината и добротата на местните жители, а може би искат сами да проверят дали е вярна легендата, че всеки туристически обект има „заден” вход, който е безплатен.
Едно от най-красивите места, отворено за туристи от 2005-2006 година насам е пещерата Tham Khoun Xe Cave. Разположена в централната част на Лаос, реката-пещера се смята за една от най-големите в света с нейната 120 метра височина и 200 метра ширина.
Цялата пещера е дълга 7 км и единственият начин да я посетите е с лодка. Само така може да видите изумителния 60-метров вход, внушителния варовиков амфитеатър, който е 150 метра височина, както и сталагмитите с височина над 20 метра и диаметър до 32 см.
Пещерата е добре позната на местните жители и в продължение на векове те са ловели риба в поречието на реката и в близост до изходите на пещерата. През 1904 г. е организирано първото европейско проучване, извършено от френски изследовател Пол Мейси.
В следващите 90 години изследвания не се провеждат, а районът е затворен за чужденци, но през 2005-2006 година тя е отворена и за посетители, и за изследователи и от тогава френски и американски екипи не спират проучванията си там.
60 минути на това колело могат да захранват с електричество дома ви 24 часа
Автор: Виктория Симеонова
Бихте ли тренирали 60 минути на ден, за да захраните дома си с електричество за 24 часа?
Хората често се оплакват за високите цени на тока и вечната липса на време за тренировки. Това изобретение със сигурност ще реши и двата проблема, а най-важното е, че безплатната енергия може да спаси живота на 1,3 милиарда души, които живеят без електричество.
Манож Баргава, изобретателят на хибридното колело, представя как произвежда електричество, докато просто ежедневно тренира у дома.
Когато човек стъпи на педалите на колелото, това действие завърта колело, което задвижва генератор, чрез който се зарежда батерия. Това означава, че само от един час на педалите на колелото, обикновено домакинство може да се снабди с енергия, достатъчна за 24 часа.
Милиардерът и неговият екип са изобретили това колело, за да се възползват от механичната енергия, която човек произвежда, както и да се преборят с глобалния проблем на липсата на движение.„Всичко се нуждае от енергия. Енергията е големият балансьор” казва Баргава, добавяйки, че повече от половината население на земята няма достъп до електричество или има електричество само два или три часа на ден.
Достъпът до чиста, безплатна енергия би позволил на много от страните от третия свят не само да осветят домовете си, но и да се свържат с интернет и да се образоват. Баргава казва, че причината голяма част от тези, които са бедни, да си остават бедни, е че нямат енергия. Той се стреми да поправи тази тъжна статистика с колелото-производител на безплатна енергия.
Едно колело може да захрани с електричество малко село, ако всяко домакинство прекарва по час на ден на педалите. В развитите страни колелото също може да бъде използвано, за да намали цената на енергията и така да ги предпази от затлъстяването, което е криза на тези общества.
Колелото е чист начин за производство на енергия. Както Баргава казва, ако половината от света използва колелото-производител на безплатна енергия, половината планета ще използва екологична енергия.
Планът на Манож Баргава е да произведе 10 000 колела в Индия през следващата година. Допълвам, че той влага 90% от богатството си в благотворителност и проучвания.
Дълбоко вярвам, че „повечето неприятности по света са породени от езикови грешки”. Ето защо още в първия абзац държа да подчертая, че „Малкият крал Декември” не е детска книга. Както и „Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери, която ме убедиха да прочета на 9 години и аз не разбрах, обидих й се и не я харесвам от тогава. Не искам детето ви да се обиди на „Малкият крал Декември”, не му го давайте, докато не стане поне на 14 и не усети цялата философия и красота на безвремието, скрити в думите на дребния шишко и неговия тъжен и възрастен приятел.
Нужна е определена възраст и известно количество тъга в душата, за да се слеете с тази книга. И ще се изненадате, но съвсем не е нужно да чакате дълбока зрялост, за да добиете това количество тъга – натрупано е в душата на всеки 14-годишен младеж. Точно тогава или някъде около тази възраст, той съвсем спира да получава своите „ох” и „ах” одобрения от възрастните и вече ясно знае цената на думите „отговорност” и „задачи”. Щом това се случи, настъпил е моментът една вечер на шкафчето до леглото си, той да намери тънката история за едно необичайно приятелство. Приказка, която се чете на един дъх и която не се помни дълго. От нея остава определено усещане, което ще ни кара пак да посягаме към нея и да намираме нови и нови послания.
Ще се смиля над вас и все пак ще кажа за какво разказва „Малкият крал Декември”, който живее в пролука в стената. Нищо чудно и вие да си имате такъв, но заслепени от вечерната си умора да не сте се сетили да го поканите на вечеря от желирани мечета, които малките крале обичат толкова. Безименният германец в книгата обаче е срещнал своя мъничък крал и прекарва тихите си вечери във философски разговори с него. Разговори, в които той научава за страната, където звездите се превръщат в хора, а те се раждат големи и знаещи, за да се смаляват и да забравят с годините. Страната, в която за да се роди ново човече, родителите му трябва да скочат през прозореца и да полетят към небето. Страната, в която сънищата са онази реалност, за която копнеем толкова, а животът – толкова скучен, че дори не искаме да го сънуваме. Страната, в която нещата не са сложни, а само объркани и разговори, криещи толкова смисъл, колкото сте готови да прочетете.
Сякаш посланията са написани с лунно мастило и могат да се четат само в определени фази на Луната – един път ще забележите едно изречение, друг път – друго, но никога няма да затворите корицата, дело на Михаел Сова, разочаровани. Впрочем, именно илюстрациите на г-н Сова ще допълнят усещането за неземност, което изданието създава. Издание, което трябва да се чете в тишина и чийто ритъм ще определя собственото ви дишане. Издание, което е пленило множество сърца и е достъпно и у нас. Издание, което ще заеме малко място на рафта ви и голямо място в душата. Издание, за което не се разказва лесно, но се препоръчва отръки. И ако вярвам, че каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание, значи казах достатъчно. Сега е време да помълча за тази вълшебна книга.
Писмото на Татяна се появява в трета глава на романа „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин и представлява ключов момент в развитието на сюжета. Татяна Ларина е млада провинциална дворянка, която живее със семейството си в селско имение. Тя е романтична, чувствителна и начетена девойка, израснала с френски романи, които формират нейните представи за любовта.
Когато Евгений Онегин – млад петербургски аристократ, отегчен от светския живот – пристига в съседното имение, Татяна моментално се влюбва в него. Тя вижда в Онегин образа на романтичния герой от книгите си. Водена от силните си чувства и неопитност, Татяна решава да направи нещо безпрецедентно за времето си – да напише любовно писмо на мъж, с когото едва се познава.
Това писмо е смело нарушение на тогавашните социални норми и показва искреността и чистотата на Татяна. В него тя открито признава любовта си, което е изключително рядко за руска аристократка от онази епоха. Писмото е написано на френски (което Пушкин отбелязва, но представя на руски), тъй като образованите руски дворяни често използвали френски език за изразяване на интимни чувства.
След като получава писмото, Онегин се среща с Татяна и учтиво отхвърля чувствата ѝ, изнасяйки ѝ лекция за брака и обяснявайки, че не е създаден за семеен живот. Този отказ дълбоко наранява Татяна.
Години по-късно, когато се срещат отново в Петербург, ролите са обърнати – Татяна вече е омъжена за богат генерал и е преуспяваща дама от висшето общество, а Онегин се влюбва в нея. Тогава тя, въпреки че все още го обича, отхвърля Онегин, оставайки вярна на съпружеския си дълг.
Писмото на Татяна е забележително с искреността и поетичността си и се смята за един от най-емоционалните моменти в руската литература, демонстрирайки както моралната сила на Татяна, така и социалните ограничения на нейното време.
„Писмо ви пиша… по неволя.
Какво ли друго бих могла?
Сега е, знам, във ваша воля
да понеса насмешка зла.
Но в свойта мъка аз ви моля
да проявите капка жал
към моя тъй несретен дял.
Изпърво исках да укрия,
повярвайте ми, своя срам —
и нямаше да се издам,
да бях с надеждата, че вие
ще идвате по някой път във
скромния ни селски кът
и аз, продумала ви нещо,
ще слушам вашите слова,
ще ги обмислям след това —
и ден, и нощ, до друга среща.
Но, казват бил сте саможив, —
тук всичко ви изглежда скучно
Да, нашият живот е сив,
но ви посрещаме радушно.
Защо дойдохте вий при нас?
Във нашта глушина сънлива?
Не бих познала — нито вас,
ни мъката, така горчива!
Смирила с време (както бива)
сърцето, що сега скърби,
бих станала навярно друга —
добра, порядъчна съпруга
и нежна майка може би.
На друг! Не, никому сърцето,
освен на теб, не ще отдам!
Това е воля на небето —
й аз съм вече твоя, знам!
За среща с теб като спасител
животът ми е бил залог;
да си до гроба мой пазител,
изпратил те е, зная, бог…
Понявга в сън ми се явеше,
незнаен, ала вече мил;
да, твоят взор ме бе пленил,
отдавна твоят глас звучеше;
в душата ми, ти бе ми свой!
Щом влезна ти, аз цяла трепнах,
познах те, пламнах и прошепнах
на себе си: това е той!
Не е ли вярно? Аз те чувах,
говорил си ми в самота,
когато бедните дарувах
или тъгата си лекувах
с молитвен шепот на уста.
Не ти ли с леко шумолене
се мярна и сега пред мене,
примамвайки ме с ласкав зов
Не ти ли в полумрака бледен
пошепна, над леглото сведен,
утешни думи на любов?
Но кой си: ангел ли пазител
или коварен изкусител?
Това не мога да реша!
А може би сама се мами
неопитната ми душа
и друга: ще е участта ми
Но тъй да бъде! Отсега
съдбата ми е в твоя воля:
в тъга пред тебе плача аз,
за твоята закрила моля…
Та аз съвсем сама съм тук.
Не ме разбира никой… гасне
умът в съмнения ужасни,
загивам аз без вик, без звук.
Един твой поглед ми е нужен,
ела, надежда дай една —
или ми прекъсни съня
със укор, може би заслужен!
Завършвам… Цяла премалявам
от срам и страх… Но вашта чест
е поръчител мой от днес —
на нея аз се доверявам.“
Екип от учени с водещи специалисти от Бристолския университет (UK) са наблюдавали внезапно топене на огромно количество лед в Антарктида. Изследването е публикувано миналия месец в сп. Science.
Изследвания на базата на сателитни снимки показват, че до 2009 г. Антарктика не показва признаци на промяна. След 2009 г. обаче нещата започват да се променят и малко по малко ледници започват да се отчупват към океана. Така започват да се отделят 60 кубични километра лед или около 55 000 милиарда литра вода на година.
Това е вторият по големина район, който помага за покачване на морското равнище. За съжаление признаци да намалее топенето на лед не се виждат. Според специалисти до сега отчупения лед е около 300 кубични километра. Това са 300 000 милиарда литра вода добавена в световния океан.
Толкова е голяма загубата на лед, че предизвиква промени в гравитационното поле на Земята. Това е засечено от сателитната мисия Gravity Recovery и Climate Experiment (GRACE). Голямата ледена маса, която изведнъж е започнала да се топи е изненадала и самите учени.
Учените са използвали компютърни модели да разберат причината за този феномен. Това което откриват е, че затоплянето на океаните е причината за природния феномен, а не температурата на въздуха или промяната на снеговалеж както в началото се е предполагало. Много от ледниците се трупат от плаващия лед над океана, което действа като опора за големите глетчери тъй като между тях минава вода. Ветровете обикалящи Антарктида през последните години са станали по-силни в резултат на глобалното затопляне, тези ветрове са причина и за по-топлите течения, които пропукват и разделят големите количества лед.
Проблемът е сериозен, тъй като теченията влизат все по-навътре в континента и биха създали голям проблем в бъдеще с разтапяне на голяма част от леда там.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
60 минути на това колело могат да захранват с електричество дома ви 24 часа
Credit: Dr Alba Martin-Español