Пластмасови отпадъци замърсяват водната повърхност, дори в Антарктика

Читател
-
0
Пластмасови отпадъци замърсяват водната повърхност, дори в Антарктика

snim1

Автор: Екатерина Ангелова

Пластмасови отпадъци могат да бъдат открити дори и в най-отдалечените кътчета на планетата – арктичните води. Това бе потвърдено в едно от първите изследвания в тази област, проведено на север от Полярния кръг. То е част от последните проучвания на международния екип  на центъра „Хелмхолц” за полярни и морски изследвания(AWI) към института „Алфред Вегенер” и Белгийската лаборатория за полярни изследвания.

Въпреки че, не е изяснено  как замърсяванията са стигнали толкова далеч на север, повече от ясно е, че нови проблеми застрашават морския хабитат в този район. Учените представят проучването си на онлайн платформата на научното сп. „Полярна биология”. Красноречиво доказателство също така представляват и пробите, взети от стомасите на местни морски птици и акули от Гренландия.

На някой цифрите от доклада може да се сторят ниски, но той категорично потвърждава, че пластмасовите замърсявания са факт в Северния ледовит океан. Един от морските биолози има обяснения за това: „Тъй като проведохме нашите проучвания моста, намиращ се на 18 метра над морското равнище и от хеликоптер, ние бяхме в състояние единствено да отчетем по-големите боклуци, плаващи в океана. Поради тази причина резултатите от нашето проучване са занижени”. Добре известно е, че с течение на времето пластмасата се разпада на малки фрагменти в морето, които могат да бъдат открити само чрез внимателен анализ на иззети океански проби чрез специално използвани за целта мрежи.

snim2

Съгласно използваните компютърни модели, пластмасовите отпадъци, за които докладва „Фрам Стреит” може би се отделят от огромни купчини боклуци, формиращи се в Баренцово море. Такива акумулиращи зони се създават, когато големи количества плаващи пластмасови отломки биват уловени от океанските течения.

В момента на учените са известни пет такива залежа от боклуци по целия свят. Шестият, този в Баренцово море е вероятно в ранните си етапи на формиране. Един от биолозите на AWI, проф Бергман, вярва, че той бива „захранван” от гъсто населените крайбрежни райони на Северна Европа. Тя изказва също така становището, че „друга причина за замърсяването на Арктика може да бъде оттеглянето на арктичния морски лед. В резултат на това все повече и повече круизни лайнери и рибни траулери работят все по-на север, следвайки рибата треска. Най-вероятно, отпадъци от корабите, умишлено или случайно се озовават във водите на Арктика. Очакваме тази тенденция да продължи.”

В предишно свое изследване Мелани Бергман анализира фотографии от арктичното океанско дъно за признаци на пластмаса, стъкло и други видове настилка. Нейното заключение е, че за последните десет години размерът на отпадъците, намиращи се в тази част на океана се е удвоил по гъстота с подобен на характерния за Южна Европа обхват. В действителност, количеството отпадъци е от 10 до 100 пъти по-голям, отколкото на арктичната морска повърхност. „Това подсказва, че дълбокото океанско дъно би могло да бъде крайното тресавище за отпадъци на океана.”

snim3

Тази тенденция е особено вредна за морските птици, които се хранят на повърхността на морето. Скорошно проучване на намиращ се в района на Шпицберген леден фиорд показва, че 88% от популацията на полярния буревестник е погълнал пластмаса. Освен тях потърпевш вид бива и гренландската акула – учените са открили пластмасови отпадъци в стомаха на до 8% от акулите, уловени южно от Гренландия.

snim4

Данните от последните проучвания на Бергман са събирани в хода на изследване на морските бозайници и птици на борда на немския научен ледоразбивач към AWI RV Polarstern. „Ние просто се възползвахме от тези изследвания, за да отчетем количеството на водното замърсяване”. Учените назовават подобни шансове, в които ценна информация е събрана по време на експедиция с друга цел като „кораби на възможността”. Използването на кораб в движение за подобни цели като отчитането на количеството отпадъци в Арктическия ледовит океан е разумно и лесно, поради това учените възнамеряват да използват този метод и в бъдеще, особено що се отнася до отдалечени райони. „Способът може да бъде реализиран по време на патрулни полети, плаване с изследователски кораби, круизни кораби, бреговата охрана, търговски и риболовни кораби.”, добавя Бергман.

snim45

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Срещите на нобеловите лауреати в гр. Линдау, Германия

Читател
-
0
Срещите на нобеловите лауреати в гр. Линдау, Германия

Lindau_Insel_Luftbild

Автор: Неделин Бояджиев

Срещите на лауреатите на Нобеловата награда в Линдау, представляващи научна конференция, се провеждат веднъж годишно в Линдау, Германия. На тази среща наградените учени комуникират и взаимодействат с младите изследователи от цял свят.

Годишните срещи в Линдау осигурияват световно признат форум за трансфер на знания между учени от различни поколения. Те вдъхновяват и мотивират бъдещите нобелови лауреати и международни таланти. Лекциите на нобелистите отразяват актуалните научни теми и представят съответните области на научни изследвания на бъдещето. В дискусии, семинари и по време на различни събития млади изследователи, номинирани от световна мрежа от академични партньори, взаимодействат с нобеловите лауреати.

Научната програма се състои от интердисциплинарни лекции, представени от лауреати и последващи дискусии в продължение на няколко дни. Програмата отразява текущите научни теми и се занимава с динамиката в различни научни области, тя се занимава с въпроси, свързани с фундаменталните научни изследвания и приложно ориентирани теми.

Социалната програма е неразделна част от програмата на лекциите на нобелистите. Тя е предназначена да осигури колкото се може повече възможности за лично взаимодействие между различните поколения учени. За целта се организират интересни събития (опознавателни закуски, обяди и вечери, разходка с лодки до остров Майнау в езерото Констанс и др. подобни).

Млади учени и студенти от около 70 държави идват на всяка една среща. Те са номинирани от глобална мрежа от академични партньори и след това – оценени от експертна група. Известно им е, че трябва да се възползват максимално от уникалната възможност. И умовете им са отворени за знанията, които ще получат през седемте дни в Линдау.

 През 1951, двамата лекари Густав Парад и Франц Хайн от Линдау успели да убедят граф Ленард Бернадот от Висборг да поеме патронажа над научната среща, за да улесни обмена на научна информация в областта на медицината. По-късно, наред с лекарите, на тези срещи започват да идват химици и физици. Понякога на срещите се появяват и икономисти, носители на аналог на Нобеловата награда в областта на икономиката. Също така идват и носители на Нобеловата награда за мир.

След смъртта на граф Бернадот през 2004 г., вдовицата му графиня Соня Бернадот става ръководител на фондация Линдау. От 2004 г. Линдау на всеки две години организира отделна конференция за лауреати и студенти икономисти.

Участващите млади изследователи твърдят, че неформалната атмосфера, интензивните контакти и партньорствата с други учени и с нобелистите им предоставя уникален опит и незабравимо преживяване, а организаторите считат за изключително важно постигането и на двете цели – научен обмен и вдъхновяване на младите учени. Една от най-големите ползи от слушането на разказите на нобелистите, разказващи за своята работа е, че тези хора вдигат завесата за някои недооценени аспекти на научните открития. Друга полза е разчупването на културните „бариери” между хора от различни държави, раси, народности и възрасти. Срещите са доказателство, че науката е наистина международно начинание, и също като музиката и изкуството, е едно от нещата, които могат да запазят  единството на човечеството.

 Източници:
http://www.lindau-nobel.org/
  http://en.wikipedia.org/wiki/Nobel_Laureate_Meetings_at_Lindau/
  http://www.scilogs.eu/en/blog/lindaunobel/2010-06-14/60-nobel-laureate-meeting/
  http://lindau.nature.com/en/blog/lindaunobel/2010-06-14/reflections-on-nobel-city/

Планети с по-стар и по еволюирал живот от Земята

Читател
-
0
Планети с по-стар и по еволюирал живот от Земята

planet-with-two-moons-orbiting-a-red-dwarf-star

Възможно е да съществуват планети с по-стар и по еволюирал живот, подобни на Земята.

Тази артистична концепция показва хипотетична обитаема планета с две луни, орбитираща около звезда червено джудже. Астрономи откриха че 6 процента от звездите червени джуджета имат в орбитата си планети с размерите на Земята, намиращи се в обитаемата зона, които са достатъчно топли за да съществува течна вода на планетарната повърхност. Тъй като червените джуджета са често срещани, статистически шансът е да има подобна на Земята планета само на 13 светлинни години разстояние. Кредит за изображението Дейвид. А. Агилар (CfA)

Астрономите в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон вярват че шест процента от червените джуджета са обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета имат по-дълъг живот от звездите подобни на нашето Слънце, това откритие увеличава възможността на някой от тези планети да има много по стар и по-еволюирал живот от този на Земята.

В Кеймбридж, Масачузец, използвайки публично достъпна информация от космическия телескоп на НАСА наречен Кеплер, астрономи от Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон направиха откритието че шест процента от звездите червени джуджета имат обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета са най-често срещания тип звезда в нашата галактика, най-близката подобна на нашата планета може да се окаже само на тринадесет светлинни години разстояние.

„Ние мислехме, че ще трябва да търсим на огромни разстояния, за да намерим планета подобна на земята. Сега осъзнаваме, че една друга Земя вероятно се намира в собствения ни заден двор, в очакване да я забележим”, каза Харвардския астроном и известен автор Къртни Дресинг (CfA).

Дресинг презентира своите открития днес на пресконференция в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон в Кеймбридж, Масачузец.

Червените джуджета са малки, по-хладни и по-бледи от нашето Слънце. Средно червеното джудже е голямо колкото една трета от слънцето и яркостта му е една хилядна от тази на звездата. От Земята, нито едно червено джудже не се наблюдава с просто око.

Въпреки тяхната бледост, тези звезди са добри места за търсене на планети подобни на Земята. Червените джуджета са три от всеки четири звезди в нашата галактика и са най-малко 75 билиона на брой. Сигнала от транзитираща планета е по-голям тъй като звездата сама по себе си е по-малка, така че свят с размерите на Земята блокира по-голямата част от видимия диск на звездата. И тъй като планетата трябва да орбитира около хладната звезда по-близо за да бъде обитаема зона, е по-вероятно тя да е транзитираща от наша гледна точка.

Дресинг използвала каталога на Кеплер от 158 000 звезди, за да идентифицира всички червени джуджета. След това тя подлага на повторен анализ тези звезди, за да изчисли по акуратни размери и температури. Тя открила, че почти всички от тези звезди са по-малки и по-хладни отколкото се е смятало преди .

Тъй като размера на преминаващата планета е определен в отношение спрямо размера на звездата, базирано на това колко от дискът на звездата е покрит от планетата пред нея, това означава, че щом звездата е с по-малки размери, планетата също е с по-малки размери. Също така по-хладна звезда ще има съответно по-малка зона с условия за живот.

planet_candidates_orbiting_red_dworfsПри анализиране на публично достъпна информация от телескопа Кеплер, астрономи отЦентъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон идентифицираха 95 планети кандидати за обитаемост, орбитиращи около звезди от типа червено джудже. От тези, три орбити попадат в обитаемата зона /маркираните със зелено/ – като разстоянието на което те се намират трябва да позволява съществуването на течна вода на повърхността. Тези три планетни кандидати /маркирани със сините точки/ са с големина 0.9, 1.4 и 1.7 пъти спрямо размерите на Земята. В тази графика светлината получава от планетите се засилва от ляво на дясно и затова дистанцията до звездата намалява от ляво на дясно. Планетните размери се увеличават от долу нагоре. Кредит за изображението: К. Дрессинг (SfA)

Дресинг идентифицира 95 планетни кандидати орбитиращи около звезди червени джуджета. Това предполага че поне 60 процента от тези звезди имат планети по-малки от Нептун. Повечето от тях обаче не попадат в точните размери или температури, които да ги квалифицират като подобни на Земята. Три планетарни кандидати са едновременно топли и имат подобни на Земните размери. Статистически, това означава че шест процента от всички червени джуджета трябва да имат поне една планета подобна на земята в орбитите си.

„Сега ние знаем, честотата с която се срещат обитаеми планети около най-често срещаните звезди в нашата галактика”, каза другият автор на изследването Дейвид Чарбоне от същия институт. „Тази честота предполага, че ще бъде значително по-лесно да се търси живот отвъд соларната система, отколкото преди си мислехме.”

Нашето Слънце е заобиколено от „ято” звезди червени джуджета. Около 75 процент от най-близките звезди са червени джуджета. Тъй като шест процента от тези трябва да създават условия за обитаеми планети, най-близкия подобен на земята свят е възможно да се намира само на 13 светлинни години разстояние.

Локализирането на близки подобни на Земята светове може да изисква специален малък космически телескоп или голяма мрежа от базирани на Земята телескопи. Последващи изследвания с инструменти като гигантския телескоп Магелан и космическия телескоп Джеймс Уеб могат да ни изяснят дали някакви топли транзитиращи планети имат атмосфера и съответно дали има нужда да се правят по-нататъшни изследвания на химическия състав на тази атмосфера.

Такъв свят ще бъде по-различен от нашия. Орбитираща в такава близост до звезда, планетата вероятно ще има синхронно въртене със звездата. Това обаче не отхвърля възможността да има живот тъй като достатъчно дебел атмосферен слой или дълбок океан могат да транспортират топлината около планетата. И докато младите звезди червени джуджета излъчват силни лъчения от ултравиолетова светлина, атмосферата може да защити живота на планетарната повърхност. В действителност подобни шокове могат да помогнат на живота да еволюира.

„Не е нужен точен клонинг на Земята, за да се породи живот”, казва Дресинг.

Тъй като червените джуджета живеят много по-дълго от звездите от типа на нашето Слънце, това откритие повишава вероятностите живота на една такава планета да е много по-стар и много по-еволюирал от този на Земята.

„Може да открием една Земя, която е на 10 милиарда години.” беше една от спекулациите на Чарбоне.

Трите кандидати от обитаеми зони идентифицирани в изследването както следва. Първи е обектът на Кеплер – KOI 1422.02, чийто размер е 90 процента от този на Земята, обикалящ в двадесет дневна орбита; Обектът KOI 2626.01 1.4 пъти по-голям от земята с 38 дневна орбита; и обектът KOI 854.01 , 1.7 пъти по-голям от земята в 56-дневна орбита. Всяка от трите планети разположена на около 300 до 600 светлинни години разстояние и орбитиращи около звезди с температури между 5 700 и 5 900 градуса по Фаренхайт. (За сравнение, температурата на повърхността на нашето Слънце е 10 000 градуса по Фаренхайт.

Резултатите са публикувани в Астрофизическия журнал.

Централата на Кеймбридж, Масачузец, Центъра за Астрофизика Харвърд-Смитсон е институт в който си взаимодействат Смитсънската астрофизична обсерватория и Харвардската университетска обсерватория. Учени от центъра, организирани в шест изследователски отдела, проучват произхода, еволюцията и крайната съдба на вселената.

Наименование на изследването: Франсоа Фресин „Фалшивите позитивни нива на Кеплер и появата на планети” arXiv:1301.0842 [astro-ph.EP]

Източник: Център за Астрофизика (Харвард-Смитсон)

Изображение: Дейвид А. Агилар (CfA)

Автор: Мая Трифонова
Източник: http://scitechdaily.com

32 цитата от „Сияние на жена“ на Ромен Гари – част I

Анастасия Карнаух
-
0
32 цитата от „Сияние на жена“ на Ромен Гари – част I

„Сияние на жена“ на Ромен Гари

„Сияние на жена“ на Ромен Гари е удивителен роман. Подобно на жените, той променя облика си всеки ден и носи нови размисли ден, месец или година след първата среща с него. Загадъчен и малко уморен от живота, разказът ни среща с двама – мъж и жена – еднакво изгубени и отчаяни от изживените си съдби. Мишел предстои да загуби своята женска половина, която иска да сложи край на неизлечимото си заболяване и се лута в опитите да замине от Париж, а Лидия живее в агонията на самотата години, след като съпругът й убива дъщеря им в автомобилна катастрофа. Срещата звучи банална и необходима едновременно, а изходът от нея е напълно неочакван, но подобно на другите текстове и тук читателят очаква Гари да пее по редовете. И не се залъгва, цялата самота и жажда за сливане с друго човешко същество, на което е способен, Ромен Гари е излял върху листа. Ето и няколко доказателства за това.

„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“

„Толкова жени съм познавал през живота си, че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Твърде много значи, ни една.“

„Някои мигове имат памет.“

„Нямах и най-малкия шанс да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена.“

„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари

„Няма стари чанти, това са истории без любов.“

„Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.“

„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама.“

„- Обсебваща ли съм?
– Ужасно. Когато не си тук.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари

„Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.“

„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“

„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“

„Не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“

„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 4

„- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко, има отговор на всичко, разрешава всичко и просто трябва да я оставиш да действа.“

„Ние сме прекалено слаби, за да можем да си позволим да бъдем победени.“

Следва продължение...

6 невероятни географски факта

Читател
-
0
6 невероятни географски факта

Канада е държавата с най-много езера в света.

Moraine_Lake_CanadaСнимка: LASZLO ILYES

Канада е втората по големина страна на Земята и от всички естествени езера по света, повече от 50% от тях се намират в там.

Броят на езерата по-големи от 3 км², са точно 31 752 , а езерата с площ по-големи от 100 км² са 561 езера, като към този брой попадат и четири от Големите езера. Цялата тази площ от прясна вода съставлява приблизително 9% от повърхността на Канада, точният брой на езерата не е ясен, но се предполага, че са около 3 милиона.

След Варшава, Чикаго е градът с най-много поляци в света.

Warsaw_Old_Town_Market_SquareВаршава. Снимка: Adrian Grycuk

Варшава е столицата на Полша с близо 3 милиона жители, а в цяла страна има малко под 40 милиона поляци. Въпреки това, в цяла Полша няма населено място (освен Варшава), в което да живеят повече поляци, отколкото в Чикаго, САЩ.

chicago-1Полски магазин в Чикаго

Чикаго е третият по големина град в САЩ с 7,5 милиона души. Поради огромната полска диаспора в американския град може да се намери полски театри, пазари, вестници, а архитектурата на места наподобява Варшава.

polish_chicagoМомичета облечени в традиционни полски дрехи.
Снимка: włodi

Трудно е да се каже колко точно поляци живеят в САЩ, но само в Чикаго близо милион и половина жители твърдят, че имат полски корени.

Chicago_skyline_viewed_from_John_Hancock_CenterЧикаго.
Снимка: Allen McGregor

Най-големият град в света е Hulunbuir, с общо 263 953 km².

Къде бихте предположили, че се намира този град? В Китай, Индия или Русия? Този град е разположен в Монголия, а размерът му е два пъти, колкото България.

7121600287_9bdf6cf3c9_b-1024x683Тревни площи в Hulunbuir.
Снимка: llee_wu

Въпреки огромните си размери, същинската градска част е само една малка част от територията, а останалото пространство е заето с обширни пасища и степни пейзажи. Населението на този град е едва 2.5 милиона жители.

Най-сухото място на Земята е в близост до остров Рос, Антарктида. Там не е валяло в продължение на милиони години.

James_Ross_Island_captured_by_NASA_photographer_James_RossСнимка: NASA

Да, колкото и странно да звучи Антарктида е най-сухото място на Земята. На второ място в класацията е пустинята Атакама, а Сахара се нарежда едва на трето място.

Най-дълбоката дупка, изкопана от човек е над 12 км.

1987_CPA_5892

Човекът е пробивал много дупки, но  най-дълбоката, вписана в книгата на рекордите „Гинес“ остава СГ-3 (от Сверх Глубокая), чиято дълбочина е 12 262 метра.

До 2008 година СГ-3 е и най-дългият сондаж в света, когато е изпреварен от нефтения кладенец Maersk Oil BD-04A (в Катар) с неговите 12 290 метра, а от януари 2011 – и от Сахалин-1 Odoptu OP-11 (на остров Сахалин), достигащ 12 345 метра дължина.

Характерното за проекта е, че той не е с комерсиална, а научна цел за разлика от подобните му в света. Учените са искало да  достигнат до екстремна дълбочина от 15 000 метра и евентуално достигане на границата на Мохоровичич на Земята.

1280px-Сама_скважиназаварена_август_2012-1024x768Завареният сондаж (август 2012 г.). Снимка: Rakot13

В процеса на работа са опровергани няколко теории. Изследователите са очаквали да има преход от гранит към базалт между 3 и 6 километър, за което са съдили по бързо разпространяващите се сеизмични вълни, предполагащи началото на базалтов фундамент. Такъв не е бил наблюдаван. Вместо това са отчетени силна горещина и налягане. Наличието на вода, която изпълва пукнатините на такава дълбочина, също се оказва изненада. Множеството микроскопични вкаменелости на дълбочина 6-7 километра също са неочаквана находка, при това съвсем съхранени от горещината и налягането. Според учените температурата на 12 км под земното равнище е трябвало да достига 100°C, но на практика тя е 180°C, като се предполага, че на 15 км дълбочина би била от порядъка на 300°C.

В Ню Йорк, има повече италианци, отколкото в Рим, повече ирландци, отколкото в Дъблин и повече евреи, отколкото в Тел Авив.

New_york_times_square-terabassТаймс Скуеър, Ню Йорк. Снимка: Terabass

В Рим живеят близо 3.5 млн., в Дъблин около 1 милион, а в Тел Авив повече от 3 млн. души. „Голямата ябълка“ е изключително разнообразен град и се откроява от всичко което сте посетили до момента. Ню Йорк, упражнява значително влияние върху търговията, финансите, медиите, изкуството, модата, научните изследвания, технологиите, образованието и забавлението. Дом на Седалището на обединените нации, градът е важен център на международната дипломация и е описан като културната и финансова столица на света.

Сред най-емблематичните обекти са Емпайър Стейт Билдинг, Таймс Скуеър, Статуята на свободата, Уолстрийт, централата на ООН, катедралата Свети Патрик и Бруклинския мост. Ню Йорк има богата колекция от музеи, сред които най-значимите са Музеят на изкуствата „Метрополитън“, Музеят на модерното изкуство (MoMA) и Музеят за съвременно изкуство „Гугенхайм“. Природонаучният музей е едни от най-големите в света, има и много малки специализирани музеи. Най-големите обществени библиотеки са Нюйоркската обществена библиотека, Бруклинската обществена библиотека и Районната обществена библиотека на Куинс.

Източник: www.zmescience.com

Университетските библиотеки във Франция

Читател
-
0
Университетските библиотеки във Франция
Bibliotèque_nationale_de_France_site_Richelieu_salle_ovale
Националната библиотека на Франция.
Снимка: markosun.wordpress.com

Университетската библиотека е библиотека, принадлежаща към някой университет. Материалите и услугите, предлагани в нея са в служба на двойната роля на университетите – обучението на техните студенти и научните изследвания, които се провеждат в тях.

Има много университети, чиито университетската библиотека е свързана с други библиотеки, принадлежащи на различни факултети, лаборатории, научни центрове или институти.

Ако една университетска библиотека се използва от няколко университета, тя се нарича междууниверситетска библиотека.

Някои библиотеки имат двойна функция – като едновременно университетска и обществена библиотека. В Швейцария – в Лозана и във Франция – в Клермон-Феран има такъв тип библиотеки.

Bibliothèque Clermont-FerrandБиблиотеката в Клермон-Феран, Франция.
Снимка: bibliotheque.clermont-universite.fr

Историята на университетските библиотеки е свързана с историята на университета, който те обслужват. Университетските библиотеки са родени през Средновековието и много от тях събират своите фондове още от това време. Във Франция такъв е случаят на бившата библиотека на Сорбоната, чиито стари фондове са разпределени между съвременната междууниверситетска библиотека на Сорбоната и Националната библиотека на Франция.

Sorbonne_ParisБиблиотеката на Сорбоната.
Снимка: ba-bamail.com

Започнали с издирването и събирането на ценни ръкописи, университетските библиотеки се насочват и към издирването на печатни издания. Особено през XIX и XX век, когато се създават академичните издателства, които публикуват трудовете на университетските преподаватели в монографии или в научни списания. Университетските библиотеки трупат специфични материали и документи.

За съжаление през 50-те години на миналия век във Франция увеличението на студентите е било отчетено със закъснение и модернизацията на университетските библиотеки е закъсняла, грешка, която френските министри на образованието и на културата се стараят да поправят.

Университетските библиотеки и университетите, към които са прикрепени, постепенно стават известни в целия свят. Достъпът до научната информация е първият критерий за международната конкурентоспособност на университетите. Традиционната дейност на техните библиотеки продължава и днес: придобиване на редки ръкописи и печатни книги, абонаменти за научни списания и вестници, интелектуална и физическа обработка на колекции, консервация на стари архиви, заемане на материали от преподавателите и студентите (понякога – и от обществеността). Въпреки това, големината и важността на електронната документация нарастващата, а с това нарастват персонала и бюджета на университетските библиотеки.

В този смисъл, те предоставят все повече услуги:
– оказване на помощ на учените, преподавателите и студентите при техните научни изследвания;
– разпространяване на образователната и научната продукция на университета (дисертации, научни публикации, учебни ресурси и др.);
– културни дейности: организиране на научни конференции, на изложби, представяне на нови книги, участие в панаири на образованието…;
– обучение на потребителите как да търсят необходимите им източници на информация и как да работят с различните източници на информация;
– създаване на виртуални библиотеки и улеснявана на достъпа до информация чрез развиване на онлайн услуги и удължаване на работното време на библиотекарите;
– дистанционно обучение
– поръчка на книги за читалнята от други библиотеки, продажба на книги и други услуги

Всеки френски университет разполага с поне една своя университетска библиотека. По регламент, всеки университет трябва да има изграден център по документацията, който обединява документооборота в университетските институции. Без изключение, всеки френски университет е най-малко една университетска библиотека. В селищата с по няколко университета в тях, постановлението, цитирано по-горе, предоставя възможност за създаване на служба за междуинституционално сътрудничество по документооборота.

Развитието и модернизацията на библиотеките в областта на висшето образование и научните изследвания са стратегически въпрос. Бюджетът за университетските библиотеки (с изключение на бюджета за заплатите на персонала в тях!) се предоставя от: държавата (до около 85%), от таксите, плащани на библиотеката от нейните потребители (ок. 10%) и от разни други методи (до 5%). Отделно общината също финансира библиотеките на своя територия. Според законодателството в областта на правата и отговорностите на университетите, университските библиотеки могат да увеличават допълнително своя персонал, на който обаче трябва да плащат заплати от бюджета, с който разполагат. Националният център на книгата (CNL) финансира университетски проекти, свързани с издаване на научна информация.

Ключови цифри

  • Брой на академичните библиотеки и по-големите институциивъв Франция: 127
  • Обща площ: 1 000 000 кв.м.
  • Персонал в библиотеките: 5300 души
  • Разходи за обслужването на един читател: 60 евро
  • Работно време – средно по 58 часа на седмица
  • Брой на регистрираните читатели: 1 200 000 души
  • Колекции: 40 000 000 книги, 600 000 заглавия на периодични издания, 700 000 заглавия на електронни периодични издания
  • Заемане на материали (книги, списания и др.): 16 000 000 броя
  • 80% от студентите посещават редовно академичните библиотеки (55% – през 1989 г.);
  • Потребители, обучени в областта на научна и техническа информация: 17%
  • 11 междууниверситетски библиотеки, отворени за студенти от различни университети
  • 91 000 места за сядане в университетските библиотеки във Франция
  • 350 милиона евро са отделени от френската държава за 33 вида библиотечни дейности, рехабилитация или изграждане на университетски библиотеки от 2007 г. – насам.
    Планът, който стартира през февруари 2010 г., има за цел да подобри услугите, които университетските библиотеки предоставят на студентите.
    Предвиждат се:
  • голямо увеличение на границите на работното време на библиотечния персонал, включително – и в почивните дни, и през нощта;
  • увеличаване на броя на книгите със свободен достъп по време на учебната година;
  • повече оборудване в областта на информационните технологии;
  • допускане на онлайн достъп до дигиталните библиотечни ресурси.

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
fr.wikipedia.org/wiki
enseignementsup-recherche.gouv.fr
enseignementsup-recherche.gouv.fr

Древни звезди в центъра на нашата галактика съдържат отпечатъци от ранната Вселена

Читател
-
0
Древни звезди в центъра на нашата галактика съдържат отпечатъци от ранната Вселена

151111143135_1_900x600

Автор: Петьо Петков

Ако някога сте се взирали към нощното небе, намирайки се на отдалечено и тъмно място, е твърде вероятно да сте зърнали центъра на Млечния път и милиардите звезди, които изграждат нашата галактика. Познатият образ на нощното небе носи със себе си и въпроса за началото на Вселената. От десетилетия учените се опитват да разгадаят какъв е бил облика й веднага след Големия взрив, а разбирането как са се формирали първите звезди и галактики е особено важно за постигането на тази цел. Някои учени търсят навън, към отдалечените на милиарди светлинни години галактики, докато други се взират към центъра на нашата собствена, в опит да открият картината на Началото. Техният обект на търсене са най-старите звезди, чиито химически строеж и начин на движение е способен да разкрие част от тази мистерия.

Скоро след Големия взрив Вселената е била почти изцяло изградена от водород, хелий и съвсем малки части литий. Всички останали химически елементи, като кислорода например, са възникнали по-късно вътре в звездите или в смъртта им на супернови. Това отвежда астрономите по следите на звезди, чието съдържание на метали е изключително ниско, а количеството водород в тях – огромно. Дълго време учените мислят, че най-старите звезди се намират в центъра на галактиката, където ефектите на гравитацията са и най-силни. След упорито търсене астрономите откриват, че повечето от тези звезди съвсем не се различават по строеж от звездите близо до нас.

Изправени пред това разколебаващо откритие международен екип от астрономи, водещи изследователи от Университета в Кеймбридж и Австралийския Национален Университет, успява да изгради успешна стратегия в локализирането на най-старите звезди. Това което търсят е цвят – звездите, съдържащи много малко количество метал, са по-сини от останалите. Подобна ключова разлика води до по-лесно пресяване на милионите светещи тела в центъра на Млечния път. Така учените успяват да идентифицират някои от най-старите звезди в галактиката. Това откритие, публикувано в Nature в края на 2015 г., може да се окаже ключово за разбирането на началото на Вселената и начина, по който тя се е изменила до днес.

Изследването започва в Австралия, където телескопът ANU SkyMapper предоставя първични изображения на звездите, а от тях учените селектират 14 000 звезди, които да бъдат прегледани по-детайлно, този път чрез спектограф. Устройството работи подобно на призма като пречупва светлината на изследваната звезда, позволявайки на астрономите да направят по-задълбочен анализ. Спектографът свежда броя на обещаващите звезди до 23. След това те се изследват с помощта на по-мощен телескоп в пустинята Атакама, Чили, с чиято помощ екипът учени открива девет звезди със съдържание на метал по-малко от една хилядна от това на Слънцето. В една от тях съдържанието на метал е едва една десетхилядна. По думите на един от участниците в изследването д-р Андрю Кейси от Института по астрономия в Кеймбридж „Ако компресираме всичкото съдържание на желязо в слънцето до една шепа, то желязото в някои от тези звезди ще се равнява на миниатюрно камъче.“

Все пак ниското съдържание на метал в тях не е достатъчно основание да се счита, че са стари. Учените допускат възможността звездите да са формирани в някои отдалечени и не толкова плътни райони на Вселената и сега просто да преминават през центъра на галактиката. Поради тази причина те се захващат с прецизни изследвания върху тяхното движение и траектория, за да открият къде са били в миналото. След този анализ остават седем звезди, за които учените доказват, че са прекарали целия си живот в центъра на Млечния път. Компютърни симулации пък потвърждават, че звезди като тези са формирани в един много ранен етап от развитието на Вселената. Те са и носители на химически белег оставен от смъртта на първите звезди. Този белег е записал спомена за нея и благодарение на него учените допускат, че смъртта на първите звезди представлява изключително впечатляващо космическо явление, десет пъти по-мощно от супернова. Такава хипернова е съвсем различна от познатите днес звездни експлозии. Изследването потвърждава съществуването на древни звезди в центъра на Млечния път, а информацията, която носят разказва за една ранна епоха от живота на Вселената, която до този момент изглеждаше недостижима.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Как социалните мрежи промениха изцяло общуването?

Читател
-
0
Как социалните мрежи промениха изцяло общуването?

social_network_logos

Автор: Цвета Калейнска

През последните 13 години социалните мрежи набраха популярност и се превърнаха от он-лайн сайт за споделяне на информация с приятели до начин на живот и основен канал за комуникация между хората. Според проучване на Ipsos Open Thinking Exchange (OTX) от началото на 2013 година близо 60% от хората, които имат достъп до интернет в света, имат профил в поне една социална мрежа и прекарват повече от 3 часа на ден в мрежите. Това са близо 13% от денонощието ни.

Прехвърлянето на живота във виртуалното пространство логично води след себе си до цялостна промяна на начина ни на общуване, насочено към улесняване на комуникацията и увеличаване на изпращания поток информация и разширяване на неговата аудитория.

Какво се промени?

Като начало промяната стартира с промяна на езика и начина на изразяване. Тази промяна започна още с появата на първите програми за чат комуникация и навлизането на емотиконите (личицата, изписани с помощта на препинателни знаци, а вече и под формата на картинки и анимации) и съкращенията.  Социалните сайтове като Туитър, които налагат лимит на броя символи в една публикация, допълнително стимулират въвеждането на специфична система за комуникация чрез съкращения. Някои популярни термини като LOL (идващо от „Laughing Out Loud” – „Смеене на глас”) водят до нови думи, които имат по-широко значение от първоначалното им. Сега LOL се използва за добавяне на шеговит или забавен тон на някое съобщение, почти като вид пунктуация. Не винаги означава буквално смях. Не малко от подрастващите, особено в англоговорящите държави, комуникират основно чрез съкращения. Вече е нормално да чуеш „Omg brb asap“ (чете се буква по буква), произтичащо от начина на писане в чата и означаващо „Oh, my god I will be right back as soon as possible“, в превод „О, господи! Ще се върна възможно най-скоро“. И това е само малък пример как интернет лексиката се превръща в самостоятелен международен език. Но прекалената употреба на абревиатури или разговорни думи не винаги е подходяща. Потребителите в социалните мрежи трябва да се научат кога е подходящото време и място за различните типове писане. Дори и Туитър да прощава за съкращенията, то по-големия брой символи във Фейсбук окуражава правилното писане. Макар че съкращенията се намъкват във Фейсбук, имейлите, блоговете и дори в печатните издания, то повечето автори знаят как да пишат правилно и често го правят.

Друг страничен ефект на ограниченията при публикуване в Туитър е способността да стигнеш по-бързо до това, което искаш да кажеш. Салонните разговори вече ги няма. Кажете довиждане и на дългите въвеждания. Обширният изказ на ранните поколения отстъпва, за да даде път на нов начин на писане, който е по-сбит и пристъпва направо към темата. Писането в блогове също е помогнало за това, тъй като най-успешните блогъри знаят, че имат само няколко секунди да привлекат вниманието на читателя, преди той/тя да затвори страницата. Кратките въздействащи изречения и ясното мнение са на път да станат най-популярния начин за комуникация чрез писане.

С навлизането на социалните мрежи в обществената комуникация се размиват и границите между писменото и устно общуване. Докато преди писането бе самотна дейност, то сега се превръща в приоритетно социален начин на комуникация и доста често измества устното такова. Преди съществуването на интернет, повечето хора са пишели, за да комуникират с конкретен друг човек. Това напълно се променя с налагането на социалните мрежи като ключов комуникационен канал. До голяма степен в социалните мрежи е рядкост да предаваме съобщение до само един краен получател. Самата логика на организация на мрежите определя, че нашето съобщение е предварително без дефиниран адресат и дори да има такъв упоменат в съобщението то цели да привлече вниманието на повече хора. Тоест комуникационният канал има вече неясна структура и информационният поток се разпръска между потребителите, превръщайки всеки монолог в многостранен разговор.

И разбира се, с навлизането на социалните мрежи стремежът за бързо разпространение на получена информация се засили значително. Ораторите забелязват реална промяна в начина, по който трябва да комуникират със своята публика. Докато преди те виждаха погледа на своите слушатели, то сега виждат само лаптопи и темета. Това е защото много от присъстващите се опитват да записват или да публикуват в Туитър новости около презентацията. Говорейки пред такъв тип публика е обезпокоително преживяване за някои, но е само една от промените, с които трябва да свикнем.

Новият тип общуване доведе и до пълна промяна на избора на изразни средства. Думите за предаване на важни съобщения често са заместени от невербален израз – снимка, рисунка, видео, мелодия и т.н. Това е най-ясно забележимо в случаите за съобщаване на новини за ключови житейски събития или промяна на статуса, напр. дипломиране, сватба, раждане на дете и т.н.

Как се наложи промяната?

Социалните мрежи, в съвременния си вид използват безброй маркетингови и психологически похвати да окуражат потребителите си да споделят максимално за случващото се в личния им живот. Малки трикове определят цялостната визия и стратегия на мрежите.

Да вземем за пример Фейсбук. Замисляли ли сте се защо Фейсбук никога не променя базовия дизайн на страницата си за вход? Още при своето създаване за структуриране на страницата е използвана класическа схема, поставяща акцент върху изчистените геометрични фигури и цветовото въздействие. От една страна началната страница не съдържа много информация. Тя разчита на любопитството на потребители, което ги подтиква да искат да научат повече за страницата, което обаче е възможно единствено след регистрация. За да е сигурно, че потребителят ще се досети какво трябва да направи полетата за вход и съответно формата за регистрация заемат близо 70% от цялата видима част на сайта. А полето за вход изпъква в голямо набиващо се синьо поле. Веднъж регистрирал се, потребителят вече е в хватката на социалната мрежа. От друга страна, своята роля играе и цветовото внушение. Синьото (основният цвят на страницата) е често използван цвят в рекламните кампания. Той ни въздейства на под съзнателно ниво като успокоява нервното напрежение и забавя пулса, така ние се чувстване спокойни и съответно в безопасност. Именно поради тази причина синьото е често използвано за създаването на лога и дизайни за новостартиращи марки и обекти, които се нуждаят от доверие „на сляпо“ от потребителя.  За социална мрежа това доверие е още по-необходимо, тъй като успехът на този тип медия зависи изцяло от степенна на откритост в общуването на потребителите. Помислете отново – колко от логата на най-успешните социални мрежи са сини? Точно така – логата на най-популярните такива, а именно Фейсбук, Туитър и ЛинкдИн.

Веднъж регистриран, потребителят вече е под влиянието на най-силния психологически механизъм за внушение, а именно натискът на групата. Любопитството да види какво са публикували всички негови приятели, които мрежата веднага му е отворила на екран е трудно преодолимо. Самата новина за присъединяването на потребителя веднага автоматично се появява на челно място на стените на познатите, които имат електронната поща на човека. Естествено харесванията на новината бързо започват да се множат…групата одобрява решението за присъединяване към мрежата. Поласкан потребителят решава да публикува снимка и процесът се повтаря – групата одобрява чрез харесвания и коментари и стимулира активното поведение. И така масовото одобрение подтиква потребителят да мултиплицира действието си безброй пъти получавайки усещането за удовлетворение и интегрираност в групата.

Допълнителен стимул се явява и липсата на социалните бариери,  съществуващи в комуникацията на живо. Тъй като детайлите около личния ни живот могат да бъдат публикувани толкова лесно, то потребителите са склонни да заобиколят бариерите, които биха поставили, когато говорят на тази тема. Още повече, нещата, които публикуват остават онлайн за неопределено време. Макар и в момента снимка на приятел, който надига шотове, да изглежда безобидна, то тя може да не изглежда толкова забавна на бъдещ работодател, който търси повече информация за него в мрежата. Въпреки че повечето сайтове позволяват на потребителите си да определят кой може да вижда публикациите им, тези ограничения често се забравят, затова може да бъде трудно да се контролира публикуването и да не се отразява така, както се предполага. Социалните мрежи бързо преминават бариерите на личното пространство. Хората публикуват във Фейсбук неща, които вероятно никога не биха казали на толкова много хора по телефона. Тези малки пикантни новини ни дават цял един нов свят за комуникационни възможности, когато се виждаме с приятелите си лично. Преди социалните мрежи, започването на разговор между колеги относно кърменето може би е било неловко. Но след като видят снимки и публикации онлайн, става много по-лесно да се захване темата.

Макар и да има много предимства и недостатъци на прекаленото споделяне, това само доказва, че социалните мрежи не са толкова изолиращи, както смятат някои.

Източници на информация:

http://www.marketingcharts.com/wp/interactive/social-networking-eats-up-3-hours-per-day-for-the-average-american-user-26049/attachment/ipsos-us-average-socnet-time-spend-per-day-jan2013-2/

Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията db5 в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 се премества в САЩ за да получи висшо образование. През 2012, Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165 сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социално мрежови кампани, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделката е посветила на обучаването на жени лидери и стимулиране образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

Източник: nauka.bg

Как хапят хлебарките?

Читател
-
0
Как хапят хлебарките?

cockroach

Автор: Мая Джамбазова

Силата, с която захапват хлебарките варира и зависи от превключване на силни и слаби мускули на челюстта.

Устатата на хлебарката и въобще на насекомите (и дори на всички членестоноги) е различно разположена от този орган при гръбначните животни. Насекомите също имат горни и долни челюсти, но те са сдвоени и се събират в хоризонтална равнина, без зъби са и долната челюст се нарича максила, а горната челюст мандибула. В горната челюст често има доста големи израстъци – „нокти“, които опасно отварят мравките или бръмбарите,.

Челюстите на насекомите могат да смилат храната, да копаят дупки, да преместват нещо от едно място на друго, да хранят поколението новоизлюпени насекоми. Те са прикрепени към главата и в тяхно допълнение са мускулите, които контролират частите на устата, свързани с началото на мозъка и началните части на храносмилателната система. На главите на насекомите няма много място за мускулите, които поддържат челюстите и те често са разположени по не най-ефективния начин, затова и захапката на тези насекоми не е от най силните. Но в същото време много насекоми, например, хлебарките лесно раздробяват твърди повърхности като дърво, изискващи голяма сила в челюстите.

Изследователи от Cambridge University, университета в Йена и Щутгартския университет са установили, че при хлебарките, има два комплекта от мускули контролиращи челюстите им. Експериментите са проведени с Periplaneta Americana, американската хлебарка, чиято горна челюст има сцепление със сила, надвишаваща 50 пъти теглото на тялото.

Източник:
https://www.nkj.ru/

Половината от дървесните видове в Амазония са застрашени от изчезване

Читател
-
0
Половината от дървесните видове в Амазония са застрашени от изчезване

Traditional slash and burn agriculture is shown in central Guyana in this handout courtesy of Hans ter Steege taken in 2000. REUTERS/Hans ter Steege/Handout via Reuters

 Типичното подсечно-огнево земеделие, заснето в Централна Гвияна.
Източник: REUTERS/Hans ter Steege/Handout via Reuters

Автор: Александър Василев

Повече от половината от всички дървесни видове в най-богата на биоразнообразие гора, Амазония, могат да са застрашени от изчезване, твърди ново проучване.

Откритието беше оповестено от научен екип, съставен от 158 изследователи от 21 различни държави. Ръководители на екипа са Ханс тер Щеге от Центъра за биоразнообразие в Холандия и Найджъл Питман  от Музея „Фийлд” в Чикаго, САЩ.

Музеят „Фийлд” изигра основна роля в проучването, за което допринесоха и други специалисти от институцията. Част от данните бяха събрани чрез Музейната програмата за скоростно каталогизиране, която изпраща биолози, еколози и антрополози в Амазония, за да направят преглед на растенията, животните и хората в региона.

Amazon1

Една от най-големите защитени области от Амазонската гора край реката Джау в Бразилия.
Източник: Ханс тер Щеге чрез ScienceDaily

Горските площи в Амазония намаляват от 50-те години, но учените все още нямат ясни данни как това се отразява на популациите от отделни дървесни видове.

Новото проучване, което беше публикувано в научното списание „Science Advances” миналата седмица, сравни данните от предишни проучвания сред Амазония с настояща информация и прогнози, за да установи колко дървесни видове са изчезнали и къде.

Авторите на публикацията заключиха, че 36-57% от 15-те хиляди дървесни видове в Амазонската гора могат да бъдат класифицирани като застрашени според критериите на Червеният списък на световнозастрашените видове.

„Не твърдим, че ситуацията в Амазония се е влошила изведнъж”, обясни Найджъл Питман. „Просто предоставяме нова приблизителна оценка за това как дървесните видове са засегнати от обезлесяването и какво е тяхното бъдеще”.

Тъй като същите тенденции се отнасят и за тропическите региони както и за Амазония, специлистите твърдят, че по-голямата част от 40-те хиляди тропически дървесни видове в света могат да бъдат оценени като световнозастрашени.

За щастие, по-голямата част от Амазонската гора се намира в защитени зони и територии, в които има и значителни популации от застрашените видове.

„Това е една от малкото добри новини, които чуваме от Амазония”, каза тер Щеге. „През последните няколко десетилетия държавите, в които се намират части от гората, постигнаха значим прогрес в разширяването на парковете и признаването на туземните права върху земята. Нашето проучване показа, че това има изключително положителен ефект върху биоразнообразието”.

Парковете и резерватите обаче ще предотвратят изчезването на застрашени видове само ако не настъпи по-нататъшна деградация. Авторите на проучването предупреждават че пред горите на Амазония все още дебнат редица опасности като строеж на язовири, минно дело, пожари и суша, предизвикана от глобалното затопляне.

„Това е битка, чийто изход ще доживеем да видим”, каза съавторът на доклада Уилям Лорънс от университета „Джеймс Кук” в Австралия. „Или трябва да се изправим, за да защитим тези така важни паркове и резервати, или обезлесяването ще ги разруши до такава степен, че да станем свидетели на масови изчезвания на видове”.

Източник:
http://www.sciencedaily.com/

1...686970...171страница 69 на 171