Възможно е да съществуват планети с по-стар и по еволюирал живот, подобни на Земята.

Тази артистична концепция показва хипотетична обитаема планета с две луни, орбитираща около звезда червено джудже. Астрономи откриха че 6 процента от звездите червени джуджета имат в орбитата си планети с размерите на Земята, намиращи се в обитаемата зона, които са достатъчно топли за да съществува течна вода на планетарната повърхност. Тъй като червените джуджета са често срещани, статистически шансът е да има подобна на Земята планета само на 13 светлинни години разстояние. Кредит за изображението Дейвид. А. Агилар (CfA)

Астрономите в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон вярват че шест процента от червените джуджета са обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета имат по-дълъг живот от звездите подобни на нашето Слънце, това откритие увеличава възможността на някой от тези планети да има много по стар и по-еволюирал живот от този на Земята.

В Кеймбридж, Масачузец, използвайки публично достъпна информация от космическия телескоп на НАСА наречен Кеплер, астрономи от Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон направиха откритието че шест процента от звездите червени джуджета имат обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета са най-често срещания тип звезда в нашата галактика, най-близката подобна на нашата планета може да се окаже само на тринадесет светлинни години разстояние.

„Ние мислехме, че ще трябва да търсим на огромни разстояния, за да намерим планета подобна на земята. Сега осъзнаваме, че една друга Земя вероятно се намира в собствения ни заден двор, в очакване да я забележим”, каза Харвардския астроном и известен автор Къртни Дресинг (CfA).

Дресинг презентира своите открития днес на пресконференция в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон в Кеймбридж, Масачузец.

Червените джуджета са малки, по-хладни и по-бледи от нашето Слънце. Средно червеното джудже е голямо колкото една трета от слънцето и яркостта му е една хилядна от тази на звездата. От Земята, нито едно червено джудже не се наблюдава с просто око.

Въпреки тяхната бледост, тези звезди са добри места за търсене на планети подобни на Земята. Червените джуджета са три от всеки четири звезди в нашата галактика и са най-малко 75 билиона на брой. Сигнала от транзитираща планета е по-голям тъй като звездата сама по себе си е по-малка, така че свят с размерите на Земята блокира по-голямата част от видимия диск на звездата. И тъй като планетата трябва да орбитира около хладната звезда по-близо за да бъде обитаема зона, е по-вероятно тя да е транзитираща от наша гледна точка.

Дресинг използвала каталога на Кеплер от 158 000 звезди, за да идентифицира всички червени джуджета. След това тя подлага на повторен анализ тези звезди, за да изчисли по акуратни размери и температури. Тя открила, че почти всички от тези звезди са по-малки и по-хладни отколкото се е смятало преди .

Тъй като размера на преминаващата планета е определен в отношение спрямо размера на звездата, базирано на това колко от дискът на звездата е покрит от планетата пред нея, това означава, че щом звездата е с по-малки размери, планетата също е с по-малки размери. Също така по-хладна звезда ще има съответно по-малка зона с условия за живот.

При анализиране на публично достъпна информация от телескопа Кеплер, астрономи отЦентъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон идентифицираха 95 планети кандидати за обитаемост, орбитиращи около звезди от типа червено джудже. От тези, три орбити попадат в обитаемата зона /маркираните със зелено/ – като разстоянието на което те се намират трябва да позволява съществуването на течна вода на повърхността. Тези три планетни кандидати /маркирани със сините точки/ са с големина 0.9, 1.4 и 1.7 пъти спрямо размерите на Земята. В тази графика светлината получава от планетите се засилва от ляво на дясно и затова дистанцията до звездата намалява от ляво на дясно. Планетните размери се увеличават от долу нагоре. Кредит за изображението: К. Дрессинг (SfA)

Дресинг идентифицира 95 планетни кандидати орбитиращи около звезди червени джуджета. Това предполага че поне 60 процента от тези звезди имат планети по-малки от Нептун. Повечето от тях обаче не попадат в точните размери или температури, които да ги квалифицират като подобни на Земята. Три планетарни кандидати са едновременно топли и имат подобни на Земните размери. Статистически, това означава че шест процента от всички червени джуджета трябва да имат поне една планета подобна на земята в орбитите си.

„Сега ние знаем, честотата с която се срещат обитаеми планети около най-често срещаните звезди в нашата галактика”, каза другият автор на изследването Дейвид Чарбоне от същия институт. „Тази честота предполага, че ще бъде значително по-лесно да се търси живот отвъд соларната система, отколкото преди си мислехме.”

Нашето Слънце е заобиколено от „ято” звезди червени джуджета. Около 75 процент от най-близките звезди са червени джуджета. Тъй като шест процента от тези трябва да създават условия за обитаеми планети, най-близкия подобен на земята свят е възможно да се намира само на 13 светлинни години разстояние.

Локализирането на близки подобни на Земята светове може да изисква специален малък космически телескоп или голяма мрежа от базирани на Земята телескопи. Последващи изследвания с инструменти като гигантския телескоп Магелан и космическия телескоп Джеймс Уеб могат да ни изяснят дали някакви топли транзитиращи планети имат атмосфера и съответно дали има нужда да се правят по-нататъшни изследвания на химическия състав на тази атмосфера.

Такъв свят ще бъде по-различен от нашия. Орбитираща в такава близост до звезда, планетата вероятно ще има синхронно въртене със звездата. Това обаче не отхвърля възможността да има живот тъй като достатъчно дебел атмосферен слой или дълбок океан могат да транспортират топлината около планетата. И докато младите звезди червени джуджета излъчват силни лъчения от ултравиолетова светлина, атмосферата може да защити живота на планетарната повърхност. В действителност подобни шокове могат да помогнат на живота да еволюира.

„Не е нужен точен клонинг на Земята, за да се породи живот”, казва Дресинг.

Тъй като червените джуджета живеят много по-дълго от звездите от типа на нашето Слънце, това откритие повишава вероятностите живота на една такава планета да е много по-стар и много по-еволюирал от този на Земята.

„Може да открием една Земя, която е на 10 милиарда години.” беше една от спекулациите на Чарбоне.

Трите кандидати от обитаеми зони идентифицирани в изследването както следва. Първи е обектът на Кеплер – KOI 1422.02, чийто размер е 90 процента от този на Земята, обикалящ в двадесет дневна орбита; Обектът KOI 2626.01 1.4 пъти по-голям от земята с 38 дневна орбита; и обектът KOI 854.01 , 1.7 пъти по-голям от земята в 56-дневна орбита. Всяка от трите планети разположена на около 300 до 600 светлинни години разстояние и орбитиращи около звезди с температури между 5 700 и 5 900 градуса по Фаренхайт. (За сравнение, температурата на повърхността на нашето Слънце е 10 000 градуса по Фаренхайт.

Резултатите са публикувани в Астрофизическия журнал.

Централата на Кеймбридж, Масачузец, Центъра за Астрофизика Харвърд-Смитсон е институт в който си взаимодействат Смитсънската астрофизична обсерватория и Харвардската университетска обсерватория. Учени от центъра, организирани в шест изследователски отдела, проучват произхода, еволюцията и крайната съдба на вселената.

Наименование на изследването: Франсоа Фресин „Фалшивите позитивни нива на Кеплер и появата на планети” arXiv:1301.0842 [astro-ph.EP]

Източник: Център за Астрофизика (Харвард-Смитсон)

Изображение: Дейвид А. Агилар (CfA)

Автор: Мая Трифонова
Източник: http://scitechdaily.com

Автор: Петьо Петков

Ако някога сте се взирали към нощното небе, намирайки се на отдалечено и тъмно място, е твърде вероятно да сте зърнали центъра на Млечния път и милиардите звезди, които изграждат нашата галактика. Познатият образ на нощното небе носи със себе си и въпроса за началото на Вселената. От десетилетия учените се опитват да разгадаят какъв е бил облика й веднага след Големия взрив, а разбирането как са се формирали първите звезди и галактики е особено важно за постигането на тази цел. Някои учени търсят навън, към отдалечените на милиарди светлинни години галактики, докато други се взират към центъра на нашата собствена, в опит да открият картината на Началото. Техният обект на търсене са най-старите звезди, чиито химически строеж и начин на движение е способен да разкрие част от тази мистерия.

Скоро след Големия взрив Вселената е била почти изцяло изградена от водород, хелий и съвсем малки части литий. Всички останали химически елементи, като кислорода например, са възникнали по-късно вътре в звездите или в смъртта им на супернови. Това отвежда астрономите по следите на звезди, чието съдържание на метали е изключително ниско, а количеството водород в тях – огромно. Дълго време учените мислят, че най-старите звезди се намират в центъра на галактиката, където ефектите на гравитацията са и най-силни. След упорито търсене астрономите откриват, че повечето от тези звезди съвсем не се различават по строеж от звездите близо до нас.

Изправени пред това разколебаващо откритие международен екип от астрономи, водещи изследователи от Университета в Кеймбридж и Австралийския Национален Университет, успява да изгради успешна стратегия в локализирането на най-старите звезди. Това което търсят е цвят – звездите, съдържащи много малко количество метал, са по-сини от останалите. Подобна ключова разлика води до по-лесно пресяване на милионите светещи тела в центъра на Млечния път. Така учените успяват да идентифицират някои от най-старите звезди в галактиката. Това откритие, публикувано в Nature в края на 2015 г., може да се окаже ключово за разбирането на началото на Вселената и начина, по който тя се е изменила до днес.

Изследването започва в Австралия, където телескопът ANU SkyMapper предоставя първични изображения на звездите, а от тях учените селектират 14 000 звезди, които да бъдат прегледани по-детайлно, този път чрез спектограф. Устройството работи подобно на призма като пречупва светлината на изследваната звезда, позволявайки на астрономите да направят по-задълбочен анализ. Спектографът свежда броя на обещаващите звезди до 23. След това те се изследват с помощта на по-мощен телескоп в пустинята Атакама, Чили, с чиято помощ екипът учени открива девет звезди със съдържание на метал по-малко от една хилядна от това на Слънцето. В една от тях съдържанието на метал е едва една десетхилядна. По думите на един от участниците в изследването д-р Андрю Кейси от Института по астрономия в Кеймбридж „Ако компресираме всичкото съдържание на желязо в слънцето до една шепа, то желязото в някои от тези звезди ще се равнява на миниатюрно камъче.“

Все пак ниското съдържание на метал в тях не е достатъчно основание да се счита, че са стари. Учените допускат възможността звездите да са формирани в някои отдалечени и не толкова плътни райони на Вселената и сега просто да преминават през центъра на галактиката. Поради тази причина те се захващат с прецизни изследвания върху тяхното движение и траектория, за да открият къде са били в миналото. След този анализ остават седем звезди, за които учените доказват, че са прекарали целия си живот в центъра на Млечния път. Компютърни симулации пък потвърждават, че звезди като тези са формирани в един много ранен етап от развитието на Вселената. Те са и носители на химически белег оставен от смъртта на първите звезди. Този белег е записал спомена за нея и благодарение на него учените допускат, че смъртта на първите звезди представлява изключително впечатляващо космическо явление, десет пъти по-мощно от супернова. Такава хипернова е съвсем различна от познатите днес звездни експлозии. Изследването потвърждава съществуването на древни звезди в центъра на Млечния път, а информацията, която носят разказва за една ранна епоха от живота на Вселената, която до този момент изглеждаше недостижима.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Астронавти на Европейската космическа агенция. Снимка: ЕКА

Автор: Светослав Александров

Днес, на 8-ми април, се навършва точно една година, откакто Ерик Моръл от Европейската космическа агенция (ЕКА) и министърът на икономиката Божидар Лукарски подписаха споразумението, с което България се превърна в 10-тата кооперираща държава на ЕКА.

България има много богата история в областта на космическите изследвания и затова присъединяването ни към ЕКА беше задължителна стъпка за продължаването на нашите космически традиции.

Ето накратко кои са най-важните моменти от космическата история на България.

Първата българска апаратура излита към космоса на 1 декември 1972 година от космодрума Плесецк. Ракетата-носител извежда успешно в орбита спътника „Интеркосмос-8“, а нашият прибор се нарича „П1“ и неговата цел е да измерва параметрите на йоносферната плазма. След това в периода между 1974-1981 година (източник: Т. Иванова) са изстреляни редица прибори за изучаване на йоносферата и високите слоеве на атмосферата. През 1974 лети нашият прибор „П2“ на „Интеркосмос-12“, а през 1975 година – „П3“ на „Интеркосмос 14“.

Космическата програма бележи своеобразна кулминация през 1979 година, когато на борда на кораба „Союз 33“ излита първият ни космонавт – Георги Иванов. През 1981 година е изстрелян спътникът „България 1300“, който е базиран на универсалната платформа „Метеор“ и е оборудван с български инструменти.

През 80-те години България прави смели крачки в междупланетните пътешествия. На 15-ти и 21-ви декември 1984 година са изстреляни мисиите „Вега 1“ и „Вега 2“ към Халеевата комета и Венера. На борда на тях има българска апаратура. България участва и в мисията „Фобос 2“ до Марс, изстреляна на 12 юли 1988 година.

Между 7-ми и 17-ти юни с помощта на кораба „Союз ТМ-5“ до станция „Мир“ лети космонавтът Александър Александров. Освен биологичните проучвания по време на мисията на Александров, на „Мир“ са проведени и други експерименти с наше участие. Може би най-значимото е през 1997-ма година, когато на „Мир“ работи българската оранжерия „СВЕТ-2“ (източник: Т. Иванова). В тази оранжерия за пръв път в космоса е успешно отгледано растение в рамките на пълен цикъл – от семе до семе!

През 21-ви век България продължава своята космическа дейност с инструменти на „Международната космическа станция“. На 22 октомври 2008 година излита ръководената от Индия мисия „Чандраян-1“ до Луната с широко международно участие, на борда на която е и наш инструмент „Радом 7“.

Триумфалното завръщане на България в междупланетното пространство обаче се състоя през тази година – на 14 март от космодрума Байконур излетя ракетата „Протон-М“ с автоматична станция „ЕкзоМарс“, на борда на която има наш прибор – „Люлин-МО“. Това е първият междупланетен полет на български инструмент след края на мисия „Фобос 2“ през 1988-1989 година.

Източник: www.cosmos.1.bg