Възможно е да съществуват планети с по-стар и по еволюирал живот, подобни на Земята.

Тази артистична концепция показва хипотетична обитаема планета с две луни, орбитираща около звезда червено джудже. Астрономи откриха че 6 процента от звездите червени джуджета имат в орбитата си планети с размерите на Земята, намиращи се в обитаемата зона, които са достатъчно топли за да съществува течна вода на планетарната повърхност. Тъй като червените джуджета са често срещани, статистически шансът е да има подобна на Земята планета само на 13 светлинни години разстояние. Кредит за изображението Дейвид. А. Агилар (CfA)

Астрономите в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон вярват че шест процента от червените джуджета са обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета имат по-дълъг живот от звездите подобни на нашето Слънце, това откритие увеличава възможността на някой от тези планети да има много по стар и по-еволюирал живот от този на Земята.

В Кеймбридж, Масачузец, използвайки публично достъпна информация от космическия телескоп на НАСА наречен Кеплер, астрономи от Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон направиха откритието че шест процента от звездите червени джуджета имат обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета са най-често срещания тип звезда в нашата галактика, най-близката подобна на нашата планета може да се окаже само на тринадесет светлинни години разстояние.

„Ние мислехме, че ще трябва да търсим на огромни разстояния, за да намерим планета подобна на земята. Сега осъзнаваме, че една друга Земя вероятно се намира в собствения ни заден двор, в очакване да я забележим”, каза Харвардския астроном и известен автор Къртни Дресинг (CfA).

Дресинг презентира своите открития днес на пресконференция в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон в Кеймбридж, Масачузец.

Червените джуджета са малки, по-хладни и по-бледи от нашето Слънце. Средно червеното джудже е голямо колкото една трета от слънцето и яркостта му е една хилядна от тази на звездата. От Земята, нито едно червено джудже не се наблюдава с просто око.

Въпреки тяхната бледост, тези звезди са добри места за търсене на планети подобни на Земята. Червените джуджета са три от всеки четири звезди в нашата галактика и са най-малко 75 билиона на брой. Сигнала от транзитираща планета е по-голям тъй като звездата сама по себе си е по-малка, така че свят с размерите на Земята блокира по-голямата част от видимия диск на звездата. И тъй като планетата трябва да орбитира около хладната звезда по-близо за да бъде обитаема зона, е по-вероятно тя да е транзитираща от наша гледна точка.

Дресинг използвала каталога на Кеплер от 158 000 звезди, за да идентифицира всички червени джуджета. След това тя подлага на повторен анализ тези звезди, за да изчисли по акуратни размери и температури. Тя открила, че почти всички от тези звезди са по-малки и по-хладни отколкото се е смятало преди .

Тъй като размера на преминаващата планета е определен в отношение спрямо размера на звездата, базирано на това колко от дискът на звездата е покрит от планетата пред нея, това означава, че щом звездата е с по-малки размери, планетата също е с по-малки размери. Също така по-хладна звезда ще има съответно по-малка зона с условия за живот.

При анализиране на публично достъпна информация от телескопа Кеплер, астрономи отЦентъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон идентифицираха 95 планети кандидати за обитаемост, орбитиращи около звезди от типа червено джудже. От тези, три орбити попадат в обитаемата зона /маркираните със зелено/ – като разстоянието на което те се намират трябва да позволява съществуването на течна вода на повърхността. Тези три планетни кандидати /маркирани със сините точки/ са с големина 0.9, 1.4 и 1.7 пъти спрямо размерите на Земята. В тази графика светлината получава от планетите се засилва от ляво на дясно и затова дистанцията до звездата намалява от ляво на дясно. Планетните размери се увеличават от долу нагоре. Кредит за изображението: К. Дрессинг (SfA)

Дресинг идентифицира 95 планетни кандидати орбитиращи около звезди червени джуджета. Това предполага че поне 60 процента от тези звезди имат планети по-малки от Нептун. Повечето от тях обаче не попадат в точните размери или температури, които да ги квалифицират като подобни на Земята. Три планетарни кандидати са едновременно топли и имат подобни на Земните размери. Статистически, това означава че шест процента от всички червени джуджета трябва да имат поне една планета подобна на земята в орбитите си.

„Сега ние знаем, честотата с която се срещат обитаеми планети около най-често срещаните звезди в нашата галактика”, каза другият автор на изследването Дейвид Чарбоне от същия институт. „Тази честота предполага, че ще бъде значително по-лесно да се търси живот отвъд соларната система, отколкото преди си мислехме.”

Нашето Слънце е заобиколено от „ято” звезди червени джуджета. Около 75 процент от най-близките звезди са червени джуджета. Тъй като шест процента от тези трябва да създават условия за обитаеми планети, най-близкия подобен на земята свят е възможно да се намира само на 13 светлинни години разстояние.

Локализирането на близки подобни на Земята светове може да изисква специален малък космически телескоп или голяма мрежа от базирани на Земята телескопи. Последващи изследвания с инструменти като гигантския телескоп Магелан и космическия телескоп Джеймс Уеб могат да ни изяснят дали някакви топли транзитиращи планети имат атмосфера и съответно дали има нужда да се правят по-нататъшни изследвания на химическия състав на тази атмосфера.

Такъв свят ще бъде по-различен от нашия. Орбитираща в такава близост до звезда, планетата вероятно ще има синхронно въртене със звездата. Това обаче не отхвърля възможността да има живот тъй като достатъчно дебел атмосферен слой или дълбок океан могат да транспортират топлината около планетата. И докато младите звезди червени джуджета излъчват силни лъчения от ултравиолетова светлина, атмосферата може да защити живота на планетарната повърхност. В действителност подобни шокове могат да помогнат на живота да еволюира.

„Не е нужен точен клонинг на Земята, за да се породи живот”, казва Дресинг.

Тъй като червените джуджета живеят много по-дълго от звездите от типа на нашето Слънце, това откритие повишава вероятностите живота на една такава планета да е много по-стар и много по-еволюирал от този на Земята.

„Може да открием една Земя, която е на 10 милиарда години.” беше една от спекулациите на Чарбоне.

Трите кандидати от обитаеми зони идентифицирани в изследването както следва. Първи е обектът на Кеплер – KOI 1422.02, чийто размер е 90 процента от този на Земята, обикалящ в двадесет дневна орбита; Обектът KOI 2626.01 1.4 пъти по-голям от земята с 38 дневна орбита; и обектът KOI 854.01 , 1.7 пъти по-голям от земята в 56-дневна орбита. Всяка от трите планети разположена на около 300 до 600 светлинни години разстояние и орбитиращи около звезди с температури между 5 700 и 5 900 градуса по Фаренхайт. (За сравнение, температурата на повърхността на нашето Слънце е 10 000 градуса по Фаренхайт.

Резултатите са публикувани в Астрофизическия журнал.

Централата на Кеймбридж, Масачузец, Центъра за Астрофизика Харвърд-Смитсон е институт в който си взаимодействат Смитсънската астрофизична обсерватория и Харвардската университетска обсерватория. Учени от центъра, организирани в шест изследователски отдела, проучват произхода, еволюцията и крайната съдба на вселената.

Наименование на изследването: Франсоа Фресин „Фалшивите позитивни нива на Кеплер и появата на планети” arXiv:1301.0842 [astro-ph.EP]

Източник: Център за Астрофизика (Харвард-Смитсон)

Изображение: Дейвид А. Агилар (CfA)

Автор: Мая Трифонова
Източник: http://scitechdaily.com