Златната стрела

Golden_Arrow_land_speed_record_car_1929

Златната стрела е постигнала световен рекорд за скорост по движение на земната повърхност от 370 км/час на 11 март 1929 година. Супер  аеродинамичната кола е имала самолетен двигател и се е движела по твърдите бели  пясъци на Doytona beach във Флорида. САЩ. Пилотът майор Хенри Сийгреив се опитва да постигне и рекорд по скорост върху вода, след като е направил върху земната повърхност.

1280px-1929_Golden_Arrow

Първи рекорд за движение по земната повърхност

https://chitatel.net/pic/curiosity/never_satisfied.jpgМежду декември 1898 г. и април 1899 г. е имало не по-малко от 6 опита за спечелване на рекорда за движение по земната повърхност и всички са били правени с автомобили задвижвани с електричество.
Най-бързият през април е бил белгиецът Камил Дженатсу достигнал скорост от 106 км/ч, той е кръстил колата си „Никога удовлетворен”, тъй като два пъти се е опитвал да постави рекорд, но не е успял.

 

Пулсар

pulsar

През 1967 г. в Англия наблюдателката Джослин Бел (родена през 1943) е открила радиосигнали, достигащи до Земята от мистериозен източник в космоса. Странната особеност на сигналите била, че те идват във вид на регулярни импулси с интервал малко повече от секунда. На базата на тези и следващи наблюдения астрономите Франко Пачини и Томас Голд са разработили концепцията за пулсарите: малки, бързо въртящи се звезди, състоящи се от неутрони, останки от избухването на много по-големи звезди. През 1938 г. съществуването на звезди, много подобни на пулсари, е предсказано от Дж. Р. Опенхаймер (бащата на атомната бомба ) и Джордж Волкоф.

„Лолита” на Владимир Набоков, Стенли Кубрик и Адриан Лин

Лолита - Владимир Набоков

Лолита. Ло-ли-та. Тези срички възбуждат целият свят, носят на Набоков световната слава на творец и обиди за педофилия, които продължават да оскверняват неговият дом-музей, години след смъртта му. Има магия в името с толкова много гласни, както е редно да бъде, ако искаме да придадем по-голяма женственост на героите. Има нещо тайнствено и в самия роман, който повече от половин век остава обсъждан, обичан и критикуван по толкова много параграфи, а по толкова много неразбран. Може би това е причината Харолд Блуум да го добави в списъка с литературата на Западния канон като представител на съвременната класика – „Лолита” на Набоков винаги ще остава мъничко неразбрана и много изпъкваща на фона на останалите литературни произведения. Не всеки писател си позволява да пише за любовта към малките момичета (посвещавайки романа на съпругата си), но не и всеки режисьор рискува да филмира историята на екран. Кино историята познава само двама и през 1962 Стенли Кубрик предлага на света една изчистена от сексуалност Лолита, Лолита пълна с нежност, любов и разбира се, така необходимото на това произведение убийство. 35 години по-късно Адриан Лин ни показва „порасналата” Лолита. Обществото вярва, че вече е готово да види тези целувки на екран и разбра се, греши. Оказва се, че всяка подготовка, дори най-добрата, никога не е достатъчна. Но преди да стигнем до филмите и разминаването или точната интерпретация на отделните сцени, нека започнем от началото – от замисъла и реализирането на единия от най-тъжните романи на XX век.

Владимир Набоков

Роман-жена – „Лолита”

„Има книги, които напълно се побират в своите корици, остават в тях и не излизат от там. Има други, които не се побират в кориците си и като че ли преливат през тях, години наред живеят с нас и променят нашето съзнание.” Такава е „Лолита”, чиято история прелива от книгата, напечатана в хилядни тиражи от 1955 година насам и толкова убедително пленила ума на читателите, психолозите и психоаналитиците, че днес всички добре познаваме и боравим с термина „нимфетка”, точно както го предсказва д-р Джон Рей в предговора към романа. Впрочем в тези първи страници, заедно с трогателното „Посвещавам на жена си” има нещо зловещо. Упоритата мисъл, която се опитваме да си внушим четейки текста, че хората като Хумберт Хумберт не съществуват, се разколебава още в самото начало. Набоков няма да ни позволи с толкова лека ръка да приемем произведението като невярно и всячески ще ни упътва да вървим по пътеката на любовта, а не така лесната тема за педофилия. Лесна не за обсъждане или обмисля, а за клиширането, което ще поставим върху текста. Съгласете се, трудно е да разсъждаваш с трезв ум, когато възрастен мъж прелива в любовта си към крехко 12-годишно момиче, опитвайки се да прозреш чувствата към това създание. Но любов в този роман очевидно има, защото финалът би бил съвсем различен и нямаше да има убийство и любовни терзания, самота и нежелание за живот.

Изследване разбулва мистерия около първото междузвездно пътуване на Вояджър 1

151029102401_1_900x600

Автор: Магдалена Джунова

Учени отговориха на въпроса защо корабът на НАСА – Вояджър 1 забелязва магнитно поле при опита си да навлезе в междугалактическото пространство в средата на 2012 г.

В изследване, публикувано в „Астрофизични журналистични писма“, учените от университета в Ню Хампшир отговарят на въпроса, защо корабът на НАСА Вояджър 1, при опита си да навлезе в междугалактическото пространство в средата на 2012 г., забелязва магнитно поле.

„Вояджър 1 изпраща обратно няколко различни индикации, че е преминал през масивната защитна обвивка на Слънцето, наречена хелиосфера, след 35-годишно пътуване. Но данните за магнитното поле, събрани от космическия апарат, не отговарят на очакванията на учените. При преминаването й се очакват съществени промени, които не са наблюдавани“, казва астрофизикът Нейтън Швадрон от Института за изследване на Земята, океаните и Космоса и част от департамента по Физика, а също и главен автор на изследването.

Мистерията се увеличава след като учените откриват, че посоката на магнитното поле, наблюдавана в междузвездното пространство наоколо, се е отклонило до ъгъл по-голям от 40 градуса от предвиденото. Някои учени твърдят, че това отклонение е показател как Вояджър 1 все още не е преминал защитната обвивка на Слънцето. Швадрон и колегите му обясняват несъответствията като използват различни бази данни.

Учените забелязват, че Вояджър 1 измерва магнитното поле в съответствие с основните посоки, за да се ориентира вън от Слънчева система като показва посоката на „реалния магнитен север“ за недокоснатото магнитно поле. Проучването доказва, че Вояджър 1 не е преминал обвивката през 2012 г, както се смяташе, а ще я премине най-рано през 2025 г. това се дължи на специфичната й форма, заблудила уредите на кораба.

Със скорошните открития учените вече знаят, че трябва да почакат поне десетилетие преди Вояджър да навлезе в области на междугалактическото пространство, което е извън обсега на Слънцето. От зората на космическата епоха човечеството никога не е пресичало и изучавало тази отдалечена и недокосната територия.
„Започваме да си изясняваме как наистина изглежда нашата междузвездна среда и как ние можем да се впримчим в случващото се в по-широките граници на галактическата необятност. Когато Вояджър 1 пресече следващата граница, ние ще бъдем на път да разрешим множество дългогодишни мистерии“, правят заключение учените.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

32 цитата от „Сияние на жена“ на Ромен Гари – част II

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 12

Самотата не е крайната спирка. Всеки ден срещаме стотици хора, разминавайки се с тях на улицата или в парка, загледани в далечината и с невиждащи очи. В романа си „Сияние на жена“ Ромен Гари среща две страдащи сърца, тези на Мишел и Лидия, за да ни припомни, че любовта е възможен лек за всеки. Един ден насаме с героите и поетиката на „французина по душа“ и мирогледът се променя, а цветовете на ежедневието стават по-ярки и по-наситени. Защо? Ще разберете след 115 страници преживяване, а за сега ви представяме втора част от колекцията с нашите любими изречения от тази вдъхновяващ роман.

„Тогава ти си тук и има сияние на жена. Може би други мъже могат да живеят другаде, не и аз.“

„Говоря ви за една щастлива липса на оригиналност, защото щастието няма какво повече да измисли. Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 13

„Кой би се осмелил да ти каже, че честта, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена?“

„Загиваме от слабост, а това позволява всяка надежда. Слабостта винаги е съществувала поради въображението. Силата никога нищо не е измислила, защото смята, че си е самодостатъчна. Все слабостта е гениална. Мракът сигурно се е опулил, когато хората за пръв път са му драснали клечка.“

„Виждали ли сте по улицата много възрастни неразделни двойки, които се държат един за друг, докато вървят? Това е то да гориш. Колкото по-малко е останало от единия, толкова повече остава от двамата.“

„Мъжът без женската си половина ме гледаше в огледалото. Той, другият, аз, човекът без родно място. Взеха ти родното място, старче. Изборите ти, небето, полята и бостаните. А си мисля, че от цялата ми родина косите й бяха място по-тайнствено и по-сигурно дори от детските ми скривалища. Когато светлите й коси даваха приют на очите ми, преживявах моменти, за които човек може да говори само като за висше познание, основание за съществуване, което се простираше и върху всичко, което не беше тя, като че ли най-сетне разбирах каква липса и какво лишение са наточили бодлите и вкаменили камъка. Имах женска половина и не можеше и дума да става за търсене.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 10

„Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.“

„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„И животът има нужда от основание за живот.“

„Смисълът на живота има вкус на устни.“

„Хората винаги пълзят един към друг.“

„Да обичаш, е приключение без карта и компас, където може да се изгубиш единствено от предпазливост.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 14

„Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.“

„Винаги има празни, кухи моменти, човек не може да е щастлив непрекъснато.“

„Мълчанието обича нашите крясъци, те го обгръщат особено сполучливо.“

„Говори се, че когато американските космонавти стъпили на Луната, открили там китайци. Възмутени, тъй като всеки знае, че китайците не разполагат с необходимите технологически средства, те ги натиснали да дадат обяснение. Как така сте тук, как сте стигнали до Луната, противно на всички природни закони? И тогава едно от дребните китайчета сложило юмрук върху юмрук и изиграло стълбичка, като обяснило с широка усмивка: „Едно дребно китайче, две дребни китайчета, три дребни китайчета…“

Прочети първа част от цитатите тук.

Алан Лебуаль снима детството

Alan Laboile (13)

Французинът Алан Лебуаль отдавна е заел място в списъка с най-вдъхновяващите семейни фотографии. Алан работи като скулптор, но през 2004 година трябва да подготви портфолио със снимки на своите скулптори и той си купува първи фотоапарат и открива новата си страст. Преминавайки през макроснимки, бъдещият фотограф се насочва към портретната фотография и открива вдъхновение в семейство си. Заедно със съпругата и шестте им деца, те живеят в предградията и нямат телевизор. Животът в южната част на Франция, им позволява да прекарват дните си навън, където децата играят и растат сред природата и се сливат с нея. В интервю за руския сайт www.rosphoto.com Алан споделя, че в семейството им отсъства режим на сън и храна и децата сами решават кога са гладни и кога им се спи. А те от своя страна не знаят какво е това самота. Растящите заедно, децата са на 7, 8, 16, 18, 20 и 22 години и всеки има своите задачи и интереси. Студиото на Алан е у дома и това му позволява да прекарва цели дни с децата си и снима голяма част от детството им.

През 2011 година редактор на френското списание „Compétence Photo“ Джералд Видаммон и стар семеен приятел на семейство Лебуаль предлага на Алан да издаде фотокнига. За целта трябва да бъдат подбрани 80 снимки от хиляди, направени през годините и след тежък избор през ноември 2012 година излиза Salon de la photo. Представянето на книгата във Франция и в други държави, се превръща в цяло събитие, защото освен Алан на срещите присъстват героите на фотосесиите – цялото семейство Лебуаль. Семейният проект на Алан може да видите тук (http://www.laboile.com/), а ние ви представяме 55 снимки, с които да ви запознаем с този талантлив французин.

ff0dd1db9ca4c28afc368dbc036dd708-large

f5ca98b1689e41041a702527772f0db7-large

c07b556ec0f9ca8fdf2e47026a6a9b8d-large_1

Alan Laboile

Alan Laboile

Alan Laboile (44)

Alan Laboile (43)

Alan Laboile (42)

Alan Laboile (41)

Alan Laboile (40)

Alan Laboile (39)

Alan Laboile (38)

Alan Laboile (37)

Alan Laboile (36)

Alan Laboile (35)

Alan Laboile (34)

Alan Laboile (33)

Alan Laboile (32)

Alan Laboile (31)

Alan Laboile (30)

Alan Laboile (29)

Alan Laboile (28)

Alan Laboile (27)

Alan Laboile (26)

Alan Laboile (25)

Alan Laboile (24)

Alan Laboile (23)

Alan Laboile (22)

Alan Laboile (21)

Alan Laboile (19)

Alan Laboile (18)

Alan Laboile (17)

Alan Laboile (16)

Alan Laboile (15)

Alan Laboile (14)

Alan Laboile (12)

Alan Laboile (11)

Alan Laboile (10)

Alan Laboile (9)

Alan Laboile (8)

Alan Laboile (7)

Alan Laboile (7)

Alan Laboile (6)

Alan Laboile (6)

Alan Laboile (5)

Alan Laboile (5)

Alan Laboile (4)

Alan Laboile (4)

Alan Laboile (3)

Alan Laboile (3)

Alan Laboile (2)

Alan Laboile (2)

Възстановен древен океан разкрива тайни за произхода на живота

140425075235-large

Възстановяване на най-старата вода от океан, разкри спонтанно появяване на химични реакции, използвано от модерните клетки за синтезиране на много от жизненоважните органични молекули на метаболизма. Дали и как първите ензими приели метало-катализираните реакции, описани от учените, остава да бъде доказано.
Снимка: Molecular Systems Biology / Creative Commons Attribution Non Commercial License (CC BY-NC 3.0)

Изследователи от Кембриджкият университет публикуваха детайли за това, как първите организми на земята може би са станели метаболитно активни. Резултатите, публикувани в Molecular, позволяват на учените да разсъждават как примитивните клетки са сe научили да синтезират собствените си органични компоненти – молекулите, които образуват РНК, липиди и аминокиселини. Откритията също така предлагат ред на поредицата от събития, които са довели до произхода на живота.

Възстановяване в лаборатория на най-старата вода от океан на земята, разкри спонтанно появяване на химични реакции, използвано от модерните клетки за синтезиране на много от жизненоважните органични молекули на метаболизма. Преди това се предполагаше, че тези реакции се извършват в модерните клетки от метаболитни ензими, много сложни молекулярни механизми, които започнали съществуването си по време на еволюцията на модерните организми.

Преди почти 4 милиарда години, животът на земята започнал в океани, богати на желязо, които преобладавали на повърхността на земята. Отворен въпрос за учените е как и кога клетъчният метаболизъм – мрежа от химически реакции, нужни за създаването на нуклеинови киселини, амино киселини и липиди, градивните частици на живота, се е появил за първи път.

Наблюдаваните химични реакции протичали в отсъствието на ензими, но били възможни, благодарение на химичните молекули, намерени в Архаичното море. Намирането на серия от реакции, които наподобяват на “ядрото на клетъчния метаболизъм”, предполага че метаболизмът предхожда началото на живота. Това предполага, поне първоначално, че метаболизмът може да не е бил оформен от еволюцията, а от молекули като РНК, формирани чрез химичните условия, които преобладавали в най-ранните океани.

“Нашите резултати показват, че условията и молекулите, намерени в старите океани на земята подпомогнали и ускорили интерконверсията на метаболитите, които в модерния организъм изграждат гликолизните и пенто-фосфатните пътища, две от най-важните и най-централно поставените реакционни каскади на метаболизма”, каза доктор Маркъс Ралзер, ръководител в Департамента по Биохимия в Кембриджкия университет и Националния Институт за Медицински Изследвания. “В нашата възстановена версия на Архаичния океан, тези метаболични реакци са особено чувствителни към присъствието на дивалентно оксидирано желязо, което подпомогнало катализата на много от химичните реакции, които наблюдавахме”. От анализа на ранните океански седименти, геолози като Александра В. Търчин от Департамента за Земни науки в Университета Кеймбридж, един от съавторите на изследването, заключи че разтворими форми на желязото са били една от най-често срещаните молекули в пребиотичните океани.

Учените реконструирали условията на това пребиотични море, базирайки се на композицията на различни ранни седименти, описани в научната литература. Различните метаболити били инкубирани при високи температури (50-90°C), подобни на тези, каквито се очакват да бъдат, близо до хидротермалните отвори на океански вулкан, температура, която не може да поддържа активността на стандартните протеинови ензими. Химичните продукти били разделени и анализирани чрез течна хроматография и масова спектрометрия.

Някои от наблюдаваните реакции може да се осъществяват и във вода, но са ускорени от присъствието на метали, които служат като катализатори. “В присъствието на желязо и други съединения, които се намират в океанските седименти, 29 химични реакции, подобни на метаболитните, бяха наблюдавани, включително тези, които произвеждат някои от най-важните химикали за метаболизма, например предшествениците на градивните частици на протеините или РНК”, каза Ралзер. “Тези резултати сочат, че основната архитектура на модерната метаболична мрежа може да произлиза от химикалите и физическите ограничения, които съществували на пребиотичната земя.

Засичането на един от метаболитите, рибозо 5-фосфат, в смесицата от реакции е особено забележително. Неговата наличност значи, че прекурсорите на РНК могат на теория да изградят РНК молекули, които кодират информация, катализират химични реакции и я репликират. Дали и как първите ензими приели метало-катализираните реакции, описани от учените, остава да бъде установено.

Източник:
Европейска организация за молекулярна биология
http://www.sciencedaily.com/

Пластмасови отпадъци замърсяват водната повърхност, дори в Антарктика

snim1

Автор: Екатерина Ангелова

Пластмасови отпадъци могат да бъдат открити дори и в най-отдалечените кътчета на планетата – арктичните води. Това бе потвърдено в едно от първите изследвания в тази област, проведено на север от Полярния кръг. То е част от последните проучвания на международния екип  на центъра „Хелмхолц” за полярни и морски изследвания(AWI) към института „Алфред Вегенер” и Белгийската лаборатория за полярни изследвания.

Въпреки че, не е изяснено  как замърсяванията са стигнали толкова далеч на север, повече от ясно е, че нови проблеми застрашават морския хабитат в този район. Учените представят проучването си на онлайн платформата на научното сп. „Полярна биология”. Красноречиво доказателство също така представляват и пробите, взети от стомасите на местни морски птици и акули от Гренландия.

На някой цифрите от доклада може да се сторят ниски, но той категорично потвърждава, че пластмасовите замърсявания са факт в Северния ледовит океан. Един от морските биолози има обяснения за това: „Тъй като проведохме нашите проучвания моста, намиращ се на 18 метра над морското равнище и от хеликоптер, ние бяхме в състояние единствено да отчетем по-големите боклуци, плаващи в океана. Поради тази причина резултатите от нашето проучване са занижени”. Добре известно е, че с течение на времето пластмасата се разпада на малки фрагменти в морето, които могат да бъдат открити само чрез внимателен анализ на иззети океански проби чрез специално използвани за целта мрежи.

snim2

Съгласно използваните компютърни модели, пластмасовите отпадъци, за които докладва „Фрам Стреит” може би се отделят от огромни купчини боклуци, формиращи се в Баренцово море. Такива акумулиращи зони се създават, когато големи количества плаващи пластмасови отломки биват уловени от океанските течения.

В момента на учените са известни пет такива залежа от боклуци по целия свят. Шестият, този в Баренцово море е вероятно в ранните си етапи на формиране. Един от биолозите на AWI, проф Бергман, вярва, че той бива „захранван” от гъсто населените крайбрежни райони на Северна Европа. Тя изказва също така становището, че „друга причина за замърсяването на Арктика може да бъде оттеглянето на арктичния морски лед. В резултат на това все повече и повече круизни лайнери и рибни траулери работят все по-на север, следвайки рибата треска. Най-вероятно, отпадъци от корабите, умишлено или случайно се озовават във водите на Арктика. Очакваме тази тенденция да продължи.”

В предишно свое изследване Мелани Бергман анализира фотографии от арктичното океанско дъно за признаци на пластмаса, стъкло и други видове настилка. Нейното заключение е, че за последните десет години размерът на отпадъците, намиращи се в тази част на океана се е удвоил по гъстота с подобен на характерния за Южна Европа обхват. В действителност, количеството отпадъци е от 10 до 100 пъти по-голям, отколкото на арктичната морска повърхност. „Това подсказва, че дълбокото океанско дъно би могло да бъде крайното тресавище за отпадъци на океана.”

snim3

Тази тенденция е особено вредна за морските птици, които се хранят на повърхността на морето. Скорошно проучване на намиращ се в района на Шпицберген леден фиорд показва, че 88% от популацията на полярния буревестник е погълнал пластмаса. Освен тях потърпевш вид бива и гренландската акула – учените са открили пластмасови отпадъци в стомаха на до 8% от акулите, уловени южно от Гренландия.

snim4

Данните от последните проучвания на Бергман са събирани в хода на изследване на морските бозайници и птици на борда на немския научен ледоразбивач към AWI RV Polarstern. „Ние просто се възползвахме от тези изследвания, за да отчетем количеството на водното замърсяване”. Учените назовават подобни шансове, в които ценна информация е събрана по време на експедиция с друга цел като „кораби на възможността”. Използването на кораб в движение за подобни цели като отчитането на количеството отпадъци в Арктическия ледовит океан е разумно и лесно, поради това учените възнамеряват да използват този метод и в бъдеще, особено що се отнася до отдалечени райони. „Способът може да бъде реализиран по време на патрулни полети, плаване с изследователски кораби, круизни кораби, бреговата охрана, търговски и риболовни кораби.”, добавя Бергман.

snim45

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Срещите на нобеловите лауреати в гр. Линдау, Германия

Lindau_Insel_Luftbild

Автор: Неделин Бояджиев

Срещите на лауреатите на Нобеловата награда в Линдау, представляващи научна конференция, се провеждат веднъж годишно в Линдау, Германия. На тази среща наградените учени комуникират и взаимодействат с младите изследователи от цял свят.

Годишните срещи в Линдау осигурияват световно признат форум за трансфер на знания между учени от различни поколения. Те вдъхновяват и мотивират бъдещите нобелови лауреати и международни таланти. Лекциите на нобелистите отразяват актуалните научни теми и представят съответните области на научни изследвания на бъдещето. В дискусии, семинари и по време на различни събития млади изследователи, номинирани от световна мрежа от академични партньори, взаимодействат с нобеловите лауреати.

Научната програма се състои от интердисциплинарни лекции, представени от лауреати и последващи дискусии в продължение на няколко дни. Програмата отразява текущите научни теми и се занимава с динамиката в различни научни области, тя се занимава с въпроси, свързани с фундаменталните научни изследвания и приложно ориентирани теми.

Социалната програма е неразделна част от програмата на лекциите на нобелистите. Тя е предназначена да осигури колкото се може повече възможности за лично взаимодействие между различните поколения учени. За целта се организират интересни събития (опознавателни закуски, обяди и вечери, разходка с лодки до остров Майнау в езерото Констанс и др. подобни).

Млади учени и студенти от около 70 държави идват на всяка една среща. Те са номинирани от глобална мрежа от академични партньори и след това – оценени от експертна група. Известно им е, че трябва да се възползват максимално от уникалната възможност. И умовете им са отворени за знанията, които ще получат през седемте дни в Линдау.

 През 1951, двамата лекари Густав Парад и Франц Хайн от Линдау успели да убедят граф Ленард Бернадот от Висборг да поеме патронажа над научната среща, за да улесни обмена на научна информация в областта на медицината. По-късно, наред с лекарите, на тези срещи започват да идват химици и физици. Понякога на срещите се появяват и икономисти, носители на аналог на Нобеловата награда в областта на икономиката. Също така идват и носители на Нобеловата награда за мир.

След смъртта на граф Бернадот през 2004 г., вдовицата му графиня Соня Бернадот става ръководител на фондация Линдау. От 2004 г. Линдау на всеки две години организира отделна конференция за лауреати и студенти икономисти.

Участващите млади изследователи твърдят, че неформалната атмосфера, интензивните контакти и партньорствата с други учени и с нобелистите им предоставя уникален опит и незабравимо преживяване, а организаторите считат за изключително важно постигането и на двете цели – научен обмен и вдъхновяване на младите учени. Една от най-големите ползи от слушането на разказите на нобелистите, разказващи за своята работа е, че тези хора вдигат завесата за някои недооценени аспекти на научните открития. Друга полза е разчупването на културните „бариери” между хора от различни държави, раси, народности и възрасти. Срещите са доказателство, че науката е наистина международно начинание, и също като музиката и изкуството, е едно от нещата, които могат да запазят  единството на човечеството.

 Източници:
http://www.lindau-nobel.org/
  http://en.wikipedia.org/wiki/Nobel_Laureate_Meetings_at_Lindau/
  http://www.scilogs.eu/en/blog/lindaunobel/2010-06-14/60-nobel-laureate-meeting/
  http://lindau.nature.com/en/blog/lindaunobel/2010-06-14/reflections-on-nobel-city/

Планети с по-стар и по еволюирал живот от Земята

planet-with-two-moons-orbiting-a-red-dwarf-star

Възможно е да съществуват планети с по-стар и по еволюирал живот, подобни на Земята.

Тази артистична концепция показва хипотетична обитаема планета с две луни, орбитираща около звезда червено джудже. Астрономи откриха че 6 процента от звездите червени джуджета имат в орбитата си планети с размерите на Земята, намиращи се в обитаемата зона, които са достатъчно топли за да съществува течна вода на планетарната повърхност. Тъй като червените джуджета са често срещани, статистически шансът е да има подобна на Земята планета само на 13 светлинни години разстояние. Кредит за изображението Дейвид. А. Агилар (CfA)

Астрономите в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон вярват че шест процента от червените джуджета са обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета имат по-дълъг живот от звездите подобни на нашето Слънце, това откритие увеличава възможността на някой от тези планети да има много по стар и по-еволюирал живот от този на Земята.

В Кеймбридж, Масачузец, използвайки публично достъпна информация от космическия телескоп на НАСА наречен Кеплер, астрономи от Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон направиха откритието че шест процента от звездите червени джуджета имат обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета са най-често срещания тип звезда в нашата галактика, най-близката подобна на нашата планета може да се окаже само на тринадесет светлинни години разстояние.

Ние мислехме, че ще трябва да търсим на огромни разстояния, за да намерим планета подобна на земята. Сега осъзнаваме, че една друга Земя вероятно се намира в собствения ни заден двор, в очакване да я забележим”, каза Харвардския астроном и известен автор Къртни Дресинг (CfA).

Дресинг презентира своите открития днес на пресконференция в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон в Кеймбридж, Масачузец.

Червените джуджета са малки, по-хладни и по-бледи от нашето Слънце. Средно червеното джудже е голямо колкото една трета от слънцето и яркостта му е една хилядна от тази на звездата. От Земята, нито едно червено джудже не се наблюдава с просто око.

Въпреки тяхната бледост, тези звезди са добри места за търсене на планети подобни на Земята. Червените джуджета са три от всеки четири звезди в нашата галактика и са най-малко 75 билиона на брой. Сигнала от транзитираща планета е по-голям тъй като звездата сама по себе си е по-малка, така че свят с размерите на Земята блокира по-голямата част от видимия диск на звездата. И тъй като планетата трябва да орбитира около хладната звезда по-близо за да бъде обитаема зона, е по-вероятно тя да е транзитираща от наша гледна точка.

Дресинг използвала каталога на Кеплер от 158 000 звезди, за да идентифицира всички червени джуджета. След това тя подлага на повторен анализ тези звезди, за да изчисли по акуратни размери и температури. Тя открила, че почти всички от тези звезди са по-малки и по-хладни отколкото се е смятало преди .

Тъй като размера на преминаващата планета е определен в отношение спрямо размера на звездата, базирано на това колко от дискът на звездата е покрит от планетата пред нея, това означава, че щом звездата е с по-малки размери, планетата също е с по-малки размери. Също така по-хладна звезда ще има съответно по-малка зона с условия за живот.

planet_candidates_orbiting_red_dworfsПри анализиране на публично достъпна информация от телескопа Кеплер, астрономи отЦентъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон идентифицираха 95 планети кандидати за обитаемост, орбитиращи около звезди от типа червено джудже. От тези, три орбити попадат в обитаемата зона /маркираните със зелено/ – като разстоянието на което те се намират трябва да позволява съществуването на течна вода на повърхността. Тези три планетни кандидати /маркирани със сините точки/ са с големина 0.9, 1.4 и 1.7 пъти спрямо размерите на Земята. В тази графика светлината получава от планетите се засилва от ляво на дясно и затова дистанцията до звездата намалява от ляво на дясно. Планетните размери се увеличават от долу нагоре. Кредит за изображението: К. Дрессинг (SfA)

Дресинг идентифицира 95 планетни кандидати орбитиращи около звезди червени джуджета. Това предполага че поне 60 процента от тези звезди имат планети по-малки от Нептун. Повечето от тях обаче не попадат в точните размери или температури, които да ги квалифицират като подобни на Земята. Три планетарни кандидати са едновременно топли и имат подобни на Земните размери. Статистически, това означава че шест процента от всички червени джуджета трябва да имат поне една планета подобна на земята в орбитите си.

Сега ние знаем, честотата с която се срещат обитаеми планети около най-често срещаните звезди в нашата галактика”, каза другият автор на изследването Дейвид Чарбоне от същия институт. „Тази честота предполага, че ще бъде значително по-лесно да се търси живот отвъд соларната система, отколкото преди си мислехме.”

Нашето Слънце е заобиколено от „ято” звезди червени джуджета. Около 75 процент от най-близките звезди са червени джуджета. Тъй като шест процента от тези трябва да създават условия за обитаеми планети, най-близкия подобен на земята свят е възможно да се намира само на 13 светлинни години разстояние.

Локализирането на близки подобни на Земята светове може да изисква специален малък космически телескоп или голяма мрежа от базирани на Земята телескопи. Последващи изследвания с инструменти като гигантския телескоп Магелан и космическия телескоп Джеймс Уеб могат да ни изяснят дали някакви топли транзитиращи планети имат атмосфера и съответно дали има нужда да се правят по-нататъшни изследвания на химическия състав на тази атмосфера.

Такъв свят ще бъде по-различен от нашия. Орбитираща в такава близост до звезда, планетата вероятно ще има синхронно въртене със звездата. Това обаче не отхвърля възможността да има живот тъй като достатъчно дебел атмосферен слой или дълбок океан могат да транспортират топлината около планетата. И докато младите звезди червени джуджета излъчват силни лъчения от ултравиолетова светлина, атмосферата може да защити живота на планетарната повърхност. В действителност подобни шокове могат да помогнат на живота да еволюира.

Не е нужен точен клонинг на Земята, за да се породи живот”, казва Дресинг.

Тъй като червените джуджета живеят много по-дълго от звездите от типа на нашето Слънце, това откритие повишава вероятностите живота на една такава планета да е много по-стар и много по-еволюирал от този на Земята.

Може да открием една Земя, която е на 10 милиарда години.” беше една от спекулациите на Чарбоне.

Трите кандидати от обитаеми зони идентифицирани в изследването както следва. Първи е обектът на Кеплер – KOI 1422.02, чийто размер е 90 процента от този на Земята, обикалящ в двадесет дневна орбита; Обектът KOI 2626.01 1.4 пъти по-голям от земята с 38 дневна орбита; и обектът KOI 854.01 , 1.7 пъти по-голям от земята в 56-дневна орбита. Всяка от трите планети разположена на около 300 до 600 светлинни години разстояние и орбитиращи около звезди с температури между 5 700 и 5 900 градуса по Фаренхайт. (За сравнение, температурата на повърхността на нашето Слънце е 10 000 градуса по Фаренхайт.

Резултатите са публикувани в Астрофизическия журнал.

Централата на Кеймбридж, Масачузец, Центъра за Астрофизика Харвърд-Смитсон е институт в който си взаимодействат Смитсънската астрофизична обсерватория и Харвардската университетска обсерватория. Учени от центъра, организирани в шест изследователски отдела, проучват произхода, еволюцията и крайната съдба на вселената.

Наименование на изследването: Франсоа Фресин „Фалшивите позитивни нива на Кеплер и появата на планети” arXiv:1301.0842 [astro-ph.EP]

Източник: Център за Астрофизика (Харвард-Смитсон)

Изображение: Дейвид А. Агилар (CfA)

Автор: Мая Трифонова
Източник: http://scitechdaily.com