Най-вероятно е да откриете снимки на бели мечки, разхождащи се между късове лед и преспи сняг. Точно това е фонът, на който си представяме да видим тези масивни и горди животни. Именно затова снимките на Dennis Fast предизвикаха истински фурор в света на биолозите и любителите на красивата фотография на дивата природа. Канадският професионален фотограф успява да заснеме бели мечки, които се наслаждават на пролетното слънце в поле от цъфнали цветя. „Полярните мечки са едни от любимите ми животни и прекарвам много време, за да заснема точния кадър с тях“, споделя фотографът в личния си сайт. „Успях да направя тези снимки на малък остров в залива Хъдсън на север от Манитоба, Канада“, допълва Денис, който въпреки опасността предпочита да снима от земята, за да постигне ефект на по-голяма близост с животните.
Въпреки че, белите мечки имат репутация на изключително опасни животни, Денис успява да им придаде съвсем различен облик – на снимките му добре се вижда как животните се забавляват, търкаляйки се из прясната трева и дъвчейки младите цветчета с видимо удоволствие. Пролетта е тук, животните се пробуждат за новия сезон и белите мечки съвсем не остават по-назад в удоволствието си от първите топли дни.
Тории е външен декоративен портал, характерен за традиционната японска архитектура. Обикновено тории се поставят на входа или във вътрешността на шинтоистките храмове, символизирайки прехода и границата между светското и свещеното пространство. Тории се използват и в японските будистки храмове.
Шинтоизъм е религия, съществувала в Япония още от праисторически времена, далеч преди появата на писмеността и цивилизацията. Тя е местен култ за обожествяване на природата – нещо типично за примитивните общества – но толкова силен, че успява да оцелее след появата на цивилизацията и при конкуренцията на внесените отвън и много по-изтънчени религии като будизма и християнството. Първият писмен документ за шинто е едно китайско описание на Япония, публикувано около 297 г. след Хр. Там са описани ритуалното къпане и пророкуването съгласно шинто. На същото място може да се прочете как са съхранявани ритуалите – назначавани са „пазачи на съдбата“, които се въздържат от къпане, месо и жени от името на вярващите, заминали на път или вземащи участие в рисковани мероприятия. Със същата цел са устройвани общи веселия и песнопения по време на траура след погребение. Такива и други обреди на шинто се развиват постепенно през първото хилядолетие пр. Хр., когато имигранти от континента се заселват на остров Кюшу и западната част на Хонсю – областите, където се е зародила японската култура.
Есперанто е твърде логичен език с 16 граматични правила без изключения, една и съща спрегната глаголна форма важи за всички лица и числа, променя се финалната гласна с промяната на времето на действие. Освен това, е фонетичен език (един звук – един знак, напр.“ч“= с^ вместо „tsch“ на немски език ). Това го прави подходящ за автоматичен машинен превод от един език на друг. Тази идея не е нова. Правени бяха опити – холандско-унгарски проект, струва ми се, но не достигнаха средства. Шведският професор Кйел Селин се опитваше да усъвършенства Есперанто, за да го направи още по-пригоден за машинен превод. Нарече проекта си „Superlingvo“ (Суперезик), но за жалост почина преди да завърши делото на живота си. Ще има нови опити, без съмнение.
Важното е, че Есперанто е много лесен за усвояване език и бързо може да се използва за всякакъв вид контакти.
Съществува Световен Есперантски Съюз (Universala Esperanto-Asocio = UEA, http://www.uea.org/ ), в който има групи по професии, интереси и хобита, религии, инвалидност (незрящи и др.)…
Сред организациите на говорещите есперанто има организации на лекарите, писателите, журналистите, лингвистите, железничарите, учените, музикантите и много други. Те издават собствени списания, организират конференции и помагат за разпространението на езика за професионално и специализирано използване.
Международната академия на науките на Сан Марино (AIS, San Marino) http://www.ais-sanmarino.org/ улеснява сътрудничеството на университетско ниво. Оригинални и преводни издания се появяват редовно в области като езикознание, астрономия, информатика, ботаника, ентомология, химия, право и философия. По време на всеки от ежегодните световни конгреси на UEA се провежда „конгресен университет”, по вреем на който преподаватели от Академията (включително – и българи) изнасят лекции и водят курсове по различни учебни дисциплини. В АIS съществува възможност за признаване на националните дипломи, ако са спазени определени условия – в нейните филиали по света.
Има и специализирани организации на скаути, слепи, любители на шахмата и японската играта „Го“, а младежката секция на UЕА, TEJO – http://tejo.org/, често организира международни срещи и издава свои собствени периодични издания. Свои организации имат и учени, университетски преподаватели, учители, колекционери, радиолюбители, източно православни, католици, будисти, бахаисти, оомото и много други. Много обществено активни групи също използват езика.
В България съществува Българският есперантски съюз –http://www.interpres.org/esperanto/bea.htm. По-активни са различни негови секции, които са провеждали международни конгреси в страната на съответните международни секции наUEA – на железничарите, на медиците и на незрящите в градовете София, Пловдив и Албена. В някои наши градове има есперантски домове на културата, които организират литературни и други конкурси за есперантистите в страната. До 1989 г. държавата подкрепяше финансово масовото есперантско движение в страната. След политическата промяна за движението започна кризисен период, който постепенно се преодолява.
Чрез есперанто се установяват контакти между есперантистите от поратимените градове. По време на свтовните конгреси се провеждат срещи между тях. Съюзът провежда ежегодни световни конгреси в различни страни, в миналото – и в България. Последните конгреси са се състояли в градовете: Флоренция, 2006; Йокохама, 2007; Ротердам, 2008; Биалисток, 2009; Хавана, 2010.
UЕА издава книги, списания и годишник със списъци на есперантски организации и местни представители в цял свят. Тези издания, заедно с информация за книги, аудиодискове, касети и т. н., са регистрирани в каталога на UЕА, който съществува като печатно издание и в Интернет – katalogo.uea.org/.
Във връзка с преподаването на международния език съществуват и педагогически ресурси като сайтовете „Edukado” (Образование) – www.edukado.net/, „Lernu!” (Изучавай!, Учи!) – bg.lernu.net/, www.jei.or.jp/hp/esp.htm и др.
Развитието на езика се наблюдава и контролира от Лингвистичната есперантска академия – www.akademio-de-esperanto.org.
Над 100 списания се издават редовно на есперанто. Органът на UEA е сп.“Esperanto”. Списания, издавани от различните секции, са: на медиците “MIR” (Medicina internacia revuo), на преподавателите по esperanto – “Internacia pedagogia revuo” – http://www.ilei.info/ipr/, „Кaravelo” – www.lakaravelo.com и др. Излизат още ежемесечното новинарско списание „Monato“ („Месец“) – http://monato.esperanto.be/, литературното списание „Fonto“ („Извор“), новинарското издание „Eventoj“ („Събития“) излиза в електронен вид.
Списанията „Esperanto“ и „Monato“ – www.ipernity.com/blog/flandra_esperanto-ligo/26581?lg=fr, „Libera folio” http://liberafolio.org/, kакто и други национални и местни издания, може да се четат в Интернет и слагат архивите си в мрежата. Съществуват и издания за медицина и наука, религиозни списания, младежка периодика, образователни издания, други литературни списания и специализирани издания. Сп. „Esperanto“ има и аудио версия за незрящи.
В България в момента освен сп. „Български есперантист“, което съществува от 1919 г. и е едно от най-старите български периодични издания, се издава международното списание за култура и изкуство „Literatura Foiro“ („Литературен панаир“) и се отпечатва двуседмичния вестник „Heroldo“ („Вестител“). Българските слепи есперантисти издават няколко издания на брайл, офсет и на аудио касети и компактдискове.
Радиостанции в Полша, Китай, Бразилия, Куба, Естония, Унгария, Италия, а също и Радио Ватикана, предават редовно на есперанто. През 2005 г. се създаде ITV, първият телевизионен канал в Интернет изцяло на есперанто. Създават се и филми – www.esperantofilmo.com.
Електронните мрежи са най-бързо развиващото се средство за комуникация между използващите есперанто. Съществуват неколкостотин дискусионни форуми на есперанто, които засягат различни теми: от семейното използване на езика до общата теория на относителността.
Есперанто е широко разпространен в протоколите за разговори ICQ, IRC и PalTalk, а напоследък много есперантисти контактуват гласово чрез Skype, като програмата има интерфейс и на есперанто. Страниците на есперанто в Интернет са милиони. Някои могат да се намерят чрез виртуални есперантски библиотеки на адрес http://www.esperanto.net/veb/ ,http://donh.best.vwh.net/Esperanto/Literaturo/literaturo.html, а други – чрез изписване на думата „есперанто“или „esperanto“ в която и да е интернет търсачка. Най-популяната търсачка Google отдавна работи на есперанто, а есперантската секция на свободната виртуална енциклопедия Уикипедия http://eo.wikipedia.org/wiki/%C4%88efpa%C4%9Do е една от най-големите, като изпреварва множество секции на етнически езици. В сайта http://youtube.com/има купища клипчета, посветени на този език.
Есперантисти има и сред депутатите в Европейския Парламент. Те предлагат есперанто да се въведе като помощен работен език в ЕП и в издаваната от ЕП документация. Това би спестило много време и разходи за преводи.
Есперантистите се надяват преводачът на Google да включи и есперанто сред езиците, които обслужва.
Не знам защо, но поисках да прочета „Ръководство за оцеляване на младия татко“ на Скот Мактавиш в мига, в който научих за издаването й. Сигурно, като една млада жена, готвеща се някой ден да стане мама, изпитах ревностно желание да проверя каква е тази информация, която ще узнае бъдещият баща и ще приложи върху нашето отроче. Проверката е най-хубавата форма на доверие и за да бъда съвсем спокойна, се сдобих с изданието и започнах инспекцията.
Ако има нещо, в което мъжете са блестящи, то това със сигурност е възможността да си дават полезни съвети един на друг. И въпреки че бебето не е кола или друга джаджа, по чиято есплоатация могат да се съветват, Скот прави невъзможното, създавайки кратък и пълноценен наръчник за младите и тотално ошашкани татковци. Съветите на старата пушка към младите новобранци са весели и същевременно сериозни до немай къде. Всичко започва с няколко уточнения като например разликата между „гинеколога“ и „акушер-гинеколога“, действието на епидуралната анастезия и какво ще се случи с жената по време на всичките родилни етапи. Пътят, който ще извърви НСП (новото семейно попълнение) и ЖРП (женската родилна половинка) е изключително тежък и Скот непрекъснато повтаря на бъдещия татко, че той е главното звено в този процес, но за да се случи всичко възможно най-спокойно (ако въобще има такъв вариант), бъдещият баща трябва да бъде запознат с детайлите и да се чувства почти като в свои води в тази нова и плашеща за него ситуация. Затова Скот изпраща мъжете на разузнавателна мисия в болницата и ги задължава да знаят маршрута от точка А (собствения им дом) до точка Б (родилното) като „Отче наш“, да се приготвят мъжествено да заменят спортната си кола за семеен минибус и да не забравят, че животните, обитаващи семейното им жилище имат нужда от специално внимание, тъй като могат да станат особено ревниви при поява на новото същество в дома ви.
Кърмене, памперси, бебешка пудра, адаптирано мляко и много други нови думи, които ще навлезат в семейния разговор с появата на първото бебе, са обяснени в специалния Речник на бъдещия татко, а всеки един процес, от който се нуждае детето, и всички ситуации, в които може да изпаднете в първите три месеца са разиграни в своебразни сценарии на автора. Самият той, баща на две деца, обаче успокоява всеки бъдещ татко – макар и да настъпи кратък хаос и вселената на младото семейство да се обърне временно с главата надолу, след някоя и друга седмица детето ще започне да спи спокойно, майка му ще преодолее първите си страхове, а гордият татко ще се фука с малкия си син или дъщеря без страх да го изпусне. Важно е само да бъдем информационно подковани, да спим, когато детето спи (жизнено важен съвет за оцеляване на бащинския фронт!) и да намираме време за почивка, въпреки всичко.
В моя литературен свят Вал Макдърмид е ново име, но за любителите на криминалните и психологическите загадки далеч не е така. За последните 30 години Вал е написала 35 романа, последният от които – „Пътят на скелета”, излезе у нас, едновременно със световната литература, на 25 март. Роман за историческата съдба на Балканския полуостров, където във въздуха витаят духове, а земята е напоена с братска кръв.
Родената през 1955 година Вал иска да стане писателка още от малка и сбъдва мечтата си много скоро след дипломирането си в колежа „Сейнт Хилда” в Оксфорд. Тя се насочва към журналистиката и повече от 14 години пише за националните вестници на Глазгоу и Манчестър, но не спира да копнее за бъдещите си книги, които предстои да напише.
Откровената лесбийка, която през 2006 г. се жени за приятелката си Кели Смит, Вал често вмъква образи на лесбийки в романите си. Такова е и първото й произведение – за лесбийска афера, което е отхвърлено от издателствата, но е успешно трансформирано в пиеса. Осем години по-късно Вал се насочва към криминалната литература и разгръща истинския си талант. Оказва се, че тази смела жена, може да пише със замах за страховете и трепетите на всяка жертва и едновременно с това да бъде безкрайно жестока, създавайки образите на своите убийци. На въпроса дали жените-писателки създават по-добра криминална литература, бившият литературен критик към „Манчестър ивнинг Нюз” отговаря утвърдително и пояснява: „Жената не трябва да измисля нападението, а просто да припомни страха, който носи във себе си от малка и който изпитва, когато влезе в тъмна улица сама. Докато мъжът писател трябва да измисли това нападение, жената трябва само да го опише, така както го е виждала хиляди пъти в мислите си.”
Години по-късно са създадени поредиците за Линдзи Гордън, Кейт Бранигън и тази за психолога профайлър Тони Хил и следователя Карол Джордан. У нас досега са издадени романите й „Мястото на екзекуцията”, „Смърт в сенките”, „Струна в кръвта”, „Последното изкушение” , „Далечно ехо“, „Чуждото страдание“, „Възмездие от гроба“, „Кървав лабиринт“, „Скритият пожар“ и „Владения на мрака“, но за жалост освен „Струна в кръвта” и „Разплата”, всички тиражи са изчерпани. Тук е моментът да припомня безценната роля на библиотеките и верните приятели с големи домашни библиотеки, но за радост на настоящите и бъдещите фенове на Вал, новата й книга вече е на пазара. „Пътят на скелета” ни запознава с инспектор Карен Пири, завеждащ отдел „Студени досиета”, която трябва да се заеме с неразрешен случай за убийство с 8-годишна давност. Скелет на мъж е открит на покрива в стара сграда на Единбург и това убийство ще отведе читателя в Дубровник години-години назад – сред война и любов, необичайни събития и разкрития, които излизат наяве години след като участниците са ги погребали в мислите си.
Роман, който ще допълни образа на тази необичайна и рядко талантлива жена, обогатявайки представите ни за нейните литературни възможности и давайки ни нов шанс да си подарим още няколко часа в компания на качествена криминална литература.
„В кой точно момент от живота си реши, че трябва да си перфектна във всичко?“
„Списъкът на живота“, Лори нелсън Шпилман
Перфекционизмът е преди всичко. Външната оценка е над личното ни щастие, а то по правило се определя от някой друг или най-малко – пряко зависи от него. Така разсъждава Брет, чиято история започва с загуба на любимата й майка. Към тази дата тя заема поста на маркетинг директор в семейната козметична компания и отчаяно се опитва да създаде връзка с взаимна любов с човека, който от километри личи, че не е нейната половинка. Дни след смъртта на майка й, заедно с братята си, тя седи в удобно кресло в кабинета на адвоката Брад, който чете завещанието. Всеки от нейното семейство получава своя дял наследство, а Брет си тръгва с измачкан и стар списък с цели. Има една година, за да ги постигне и едва тогава ще получи своето наследство.
Да си имам бебе, може и две.
Да си взема куче и кон.
Да имам страхотна къща.
Да се влюбя.
Да стана страхотна преподавателка.
Това са само пет от общо десет неизпълнени мечти в живота на малката Брет. На 14 тя пиша своя списък с важни цели, които успява да изпълни само на половина и изхвърля списъка. Волята на майка й е тя не само да ги изпълни 20 години по-късно, но и да започне от нулата – уволнена от настоящата си позиция, изоставена от „любимия“, който се оказва, че не я обича чак толкова, за да се прежали и да изпълни точка 1 или пък 2.
Книгата е като филм. Сега е моментът да призная, че съм дълбоко влюбена в „Списъкът на живота“. Земетресението, което тя създаде в мен, все още продължава с малки вторични трусове, а аз час по час търся различни цитати в книгата. Защото ми харесва тази идея за рязка промяна и защото вярвам, че всички живеем в излишно приятната зона на комфорт, която сме си създали, и най-вече защото идеята любовта на майката да причини толкова голямо сътресение, е прекрасна.
Книгата е като филм. Всъщност студио FOX вече са закупили правата за филмиране на историята, но четейки романа, ти си представяш всяка сцена. Дебютът на Лори Нелсън Шпилман е повече от успешен, а книгата ще бъде издадена в 17 страни. Резултатът е прекрасен, а аз цяла седмица обмислям какви са били моите цели, преди да се сблъскам със социалните и финансови ограничения и когато можех да мечтая без граници. Хубавата част е, че не само си ги припомних, но си давам сметка, че още искам да се случат. И може би сега е точното време да ги изпълня…
Прочетете интервюто с Лори Нелсън Шпилман за списание ЕВА тук.
Родината на чая е Китай и може би там е използван като напитка още от 3000 г. пр. Хр. Той е вероятно един от продуктите, за които се пише в китайските поеми, датиращи от около 1000 г. пр. Хр., и в „Литературно приближение“ (Ер Я), справочник от около 500 г. пр. Хр. „Класиката на чая“, написана от Лу Ю (VIII в. след Хр.) по време на династията Тан, е първата от няколко книги, посветени изцяло на чая. Тя разглежда популярно ботаниката, отглеждането, производството, варенето, пиенето и историята на чая и е справочник за всички различни видове чай.
Черният, зеленият, белият чай и чая оолонг имат общ произход, всеки от тях е произведен от листата на храста Camellia sinensis. Листата на това растение съдържат флавоноиди и други полифеноли, които работят като антиоксиданти и евентуално могат да намалят риска от някои заболявания.
Докато много изследвания сочат възможните ползи от пиенето на чай, аргументите за реални ползи от това все още не са сигурни и убедителни. Повечето изследвания за ползите от пиенето на чай се основава на епидемиологични проучвания на населението. Съображенията са ограничени, тъй като фактори, различни от потреблението на чай може да повлияят на резултатите.
Ето какво се знае за потенциалните ползи от пиенето на чай:
Сърдечно-съдови заболявания
Това все още е несигурно, но е възможно пиенето на чай за дълги периоди да се отрази положително върху нивото на холестерола, кръвното налягане и атеросклерозата. Има някои данни, че редовното пиене на зелен чай може да намали риска от сърдечни атаки или от атеросклероза. Има противоречиви данни за влиянието на черния чай за намаляване на риска от сърдечен удар.
Рак
За съжаление, все още е неизвестно дали редовната консумация на черен чай влияе на рака. Лабораторни тестове с бял чай показват, че той може да предпази от рак на дебелото черво, но до този момент по-сериозни изследвания не са доказали това. Напротив, ново изследване доказва, че консумацията на зелен чай не оказва влияние на рака на гърдата.
Здравето на костите и ставите
Някои лабораторни изследвания показват, че редовната консумация на зелен чай може да помогне за намаляване на възпаления, свързани с артрита, а също така – да подобри костната минерална плътност при възрастни жени.
Памет
Изследванията в тази област установяват, че възрастните хора в Япония, които пият зелен чай всеки ден, имат по-малък риск от проблеми с паметта, в сравнение с тези, които не пият чай редовно.
Все още има много да учим за влиянието на различните видове чай върху здравето на човека.
(Тази статия няма за цел да предоставя медицинска помощ, диагностика или лечение.)
Съществуват три фундаментални идеи по отношение на това дали всичко, което се случва, е предопределено. Според най-старата от тях всичко живо бива управлявано от съдбата по прищявката на свръхестествени сили. Това религиозно вярване съществува още от праисторически времена. Тази представа често е свързана с убеждението, че индивидът не може да измени нищо в набелязания ход на събитията.
Неизбежност
Втората представа се състои в това, че събитията са неизбежни, защото те са причинени от други, вече случили се във Вселената, и това е заложено в нейното устройство. Така че състоянието на нещата сега с абсолютна сигурност ще определи какви ще бъдат те след хиляда години. Тази теория е изложена за пръв път от гръцкия философ Левкип от Елея в неговата книга „Върху съзнанието“ (450 г. пр. Хр.). Последователите на този възглед приемат, че ние можем да повлияем на нашето бъдеще с действията и решенията си, но смятат също така, че и нашите намерения, както и всичко останало, са определяни от съществуващите причини. Левкип е създателят на теорията за атомния строеж на материята и смята, че атомите неизменно следват ненарушимите закони на своето поведение.
Антидетерминизъм
Според третата представа поведението на атомите не се подчинява на определени закони и включва събития, независещи от външни причини. От това директно следва, че събитията не са предопределени. Тази представа е въведена от гръцкия философ Епикур (341-271 г. пр. Хр.) от Атина, който описва безпричинното поведение като „атомното отклонение“. Някои съвременни теории в квантовата физика също поддържат тезата за такова поведение на атомите, което противоречи на законите.
Универсалните закони и човешкия род
Според шумерско стихотворение от третото хилядолетие пр. Хр. човешките дела също както природните явления се подчиняват на универсални закони. Стихотворението разказва мита за богинята Инана, решила да построи своята столица Ерех в центъра на цивилизацията. Тя посещава Енки, бога на мъдростта, с намерение да открадне всички плочки, върху които са записани законите на човешкото общество. В стихотворението са описани повече от сто въпроса, решени с божественото законодателство: царуването, истината, сексуалното общуване, проституцията, законността, изкуството, силата, лъжата, добротата, справедливостта, ужаса, конфликтите, помиряването, правораздаването. Като абстрактни категории са включени още занаятите, религиозните вярвания и обреди, чувствата и музикалните инструменти.
“Астрологията нито е безвредна нито е забавление и трябва да я смятаме като враг на истината. Защо толкова много от нас си позволяват да се заиграват с тези повърхностни измишльотини от преди времето на Коперник, които не са нищо друго, а противна измама?”
На този въпрос на Ричард Докинс ще отговорим от гледна точка на историята, астрономията, социологията и психологията, тъй като последователите и апологетите на тази псевдонаука (астрологията) изобщо не са запознати нито с нейната основа, нито със същността и, да не говорим, че нямат никакво понятие от физика и астрономия. Последователите на астрологията са последната брънка на веригата от измамници и манипулатори – те са Чистите Вярващи. Без тях не биха съществували подобни системи и доктрини. Те вярват, защото им е представено само едно твърдение (независимо, че е нелепо и недоказано) и изборът е предначертан. Когато човек няма поне основни познания по даден въпрос, трудно може да избере нещо различно, ако не са му предложени поне две алтернативи и ако никога не задава никакви въпроси. Ето тук можем да говорим за tabula rasa („чиста дъска” – такова, според Джон Лок, е съзнанието на новороденото, а впоследствие опитът отпечатва върху нея сетивни впечатления, служещи за основа на извличането на идеи).
Има няколко вида астрология. „Общата астрология” изучава влиянието на „значими” конфигурации на звезди и планети върху хората. „Наталната астрология” разглежда живота ви възоснова на положението на звездите и планетите в момента на раждането ви, докато „елективната” астрология се опитва да открие най-благоприятното време за започването на едно или друго начинание.
Идеята, че звездите изразяват „божествената воля”, е възникнала преди около 4300 години във Вавилон. С невъоръжено око древните хора можели да различат седем тела (наричани от тях звезди), движещи се по небето — Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Вавилонците вярвали, че боговете живеят на тези „звезди” и оттам предопределят участта на отделните хора и държавите. Смятали, че боговете ни контролират или като се намесват пряко в делата ни, или непряко, чрез сложните отношения между тези звезди.
За да опишат по-лесно положението на небесните тела, вавилонците разделили небето на 12 сектора. Днес ние ги наричаме дванадесетте дома на зодиака. Вавилонските астрономи/астролози прилежно наблюдавали небето десетилетие след десетилетие и забелязали, че тези седем звезди се движат през домовете на зодиака по напълно предсказуем начин и се връщат на същото място в същия дом по едно и също време на годината. Но да започнем с началото на историята за това как и поради какви причини възниква астрологията и каква е нейната идейна основа.
Месопотамците започват да се интересуват от небето още през третото хилядолетие преди новата ера. Месопотамия била обширната долина между Тигър и Ефрат, която заемала територията на съвременните Ирак и Кувейт, малко на изток от Сирия и част от югоизточна Турция. Една мозайка от държави и населения, с вълнуваща история, в която през второто хилядолетие преди новата ера Вавилон се превръща в основен религиозен и културен център. Една поема, посветена на славата на цар Саргон д’Акад, живял около 2400 г. пр. н. е., описва слънчево затъмнение, което се интерпретира като добро предзнаменование, предвестник на победата. Тогава все още никой не се досеща, че подобни съвпадения, между толкова атрактивно и неочаквано, астрономическо явление (като затъмнението) и важно за страната събитие (победа, загуба, глад) ще доведат до появата на измислицата, наречена политическа астрология.
Техният голям астрологичен труд Enuma Anu Enlil (“Когато Ану и Енлил”) представлява 70 глинени плочки, които описват 7000 небесни предсказания. Той е разделен на няколко книги, посветени на Луната (вид, фази, цвят, затъмнения…), Слънцето (вид, затъмнения…), метеорологичните явления (гръмотевици, мълнии, бури…), Венера и останалите 4 планети, видими с просто око – Меркурий, Марс, Юпитер и Сатурн. Астрономическите факти, описани в тях от най-безобидните (положението на планета, цвета на звезда…) до най-атрактивните (затъмнения), се тълкуват като върховни божествени предизвестия, като предупредителни знаци за много прецизни явления. Предсказанията се отнасяли не само за държавните дела – война, мир, просперитет, суша и т. н., но и за царските – смърт, болест, заговор…
През първата половина на второто хилядолетие пр.н.е. планетите били възприемани като репери, при това много добре обозначени и разпределени сред звездите в небето. Месопотамците разпознават в тях своите основни божества и тревожно започват да проследяват техния цвят и блясък, изчезването им по време на съединение със Слънцето и следващото го ново появяване на небето. Например, т.нар. хелиакален изгрев (непосредствено преди появата на Слънцето) на Марс, отъждествяван с бога на чумата Нергал, бил определян като много лошо предзнаменование.
От края на второто хилядолетие пр.н.е. месопотамците вече познавали всички звезди по пътя на Луната, Слънцето и планетите. Небесните тела се разхождали сред 18 съзвездия, които били свързвани с различни бо-жества, в зависимост от местоположението им. Ракът изобразявал града на Сипар, а Вавилон бил представен от квадрата на Пегас. Сред тези съзвездия присъствал и Старият мъж (Персей), Верният пастир на Ану (Орион), Счупената тояга (Воловар). По онова време, Рибите били разделени на три части – Опашка, Лястовица и Ануниту.
Но за разделянето на небето на части имало и друга основателна причина – календарът. В Месопотамия годината започвала с появата на първия сърп след новолунието, който следвал пролетното равноденствие. Но разделена на 12 лунни месеца от по 29 и 30 дни, тя непрестанно се отмествала спрямо слънчевата година. За да я поправят, отвреме-навреме месопотамците трябвало да прибавят по един 13-ти месец – но в подходящия момент, който далеч не бил очевиден, тъй като те не знаели продължителността на слънчевата година. За да я открият, те свързали всеки месец с хелиакалния изгрев на три добре определени звезди – ако те не изгреели в очаквания момент от годината, значи тогава трябвало да се коригира календара.
Знаците се появяват около 400г. пр. н. е. Ивицата по небето, в която се разхождат планетите, Слънцето и Луната бива разделена на 12 еднакви сектора с дължина от по 30° и широчина от 17°. Всеки от тях можел да бъде идентифициран благодарение на съзвездието, което съдържа. Знакът на Класа, например, е триъгълникът, в който се намира съвременното съзвездие Дева. Тринайстата звездна фигура, през която преминава пътят на Сльнцето — Змиеносец — остава напълно забравена при това „разрязване”. Тя се появява твърде късно и всъщност, астролозите никога не са я искали в своите хороскопи. Всъщност, пръстенът на знаците представлява една математическа идеализация, изобразена върху небесния фон, която по никакъв начин не е свързана с него. Редки са и съзвездията от зодиака, които се включват в такъв иде-ален триъгълник — за да се оформят Везните, трябвало да се отрежат щипките на Скорпиона… Кръгът на знаците е просто една удобна абстракция, позволила на вавилонските и асирийските астрономи да „номерират” положенията на звездите и планетите с помощта на един-единствен репер.
За чистия астрономически дух, Стрелецът, Ракът, Скорпионът, Девата и 8-те останали създания, които се разхождат из хороскопите по страниците на повечето списания не са нищо друго, освен най-обикновени съзвездия. Тези съвършено изкуствени групи от звезди някога са приели формата, която им е придал нашия поглед, по-точно онова, което е искал да види в тях: коза, близнаци, бик, рак… Нищо не ги отличава от другите съзвездия, наредени по небесния свод — те далеч не са нито по-красиви, нито по-интересни от останалите.
Месопотамците не се опитвали да опишат траекторията на небесните тела и въобще не свързвали зодиака с кръг. За тях съединенията, хелиакалните изгреви и т. н. били явления, между които нямало никаква връзка. Но те разработили твърде инженерни и чисто аритметични методи, с помощта на които достигали до тяхното предвиждане. Така се получавали ефемериди, които били напълно валидни за основните явления през годината — равноденствия и слънцестоения, еклиптична дължина на новата Луна, продължителност на деня и нощта в тези моменти и т. н. Накрая те дори разбират, че 235 лунни месеца правят 19 слънчеви години — и успяват да регулират календара си.
Ефемеридите не били създадени, за да служат на нуждите на онази „астрономия”, която претендира, че може да разкрие психологичния профил на индивида и да предскаже бъдещето му въз основа на положенията, заемани от звездите върху зодиака в деня на неговото раждане. Те се отнасяли само до отделни планетни явления, като съединенията, стационарните точки (фази от видимото движение на планетите в небето, когато те изглеждат неподвижни сред звездите), първата и последната им видимост, без да дават положенията ден след ден, което е първата и най-главната цел на астролозите. А вавилонците не са предоставили начина за използване на тези хороскопи-предсказания и ние не знаем нищо за тяхната астрология.
Вавилон започва да изнася своите астрономически практики за Азия и средиземноморските пристанища след V век пр. н. е. Зодиакът бива приет изключително бързо от гърците, заедно с методите на колегите им от Вавилон. Но те въвеждат и някои поправки. Зодиакът претърпява известна метаморфоза и се превръща в кръг — този на „живите същества”— а съзвездията му се елинизират. Аргатинът се превръща в Овен, а Опашката — в Риби. Гръцката версия на зодиака — която е идеализирана — представлява чист продукт на едно геоцентрично виждане за Вселената, според което всички небесни тела се въртят около неподвижната Земя. Колкото и да не искаме да накърним Гигантското Его на астролозите, които и през 21 век все още считат, че се намират в центъра на Вселената и всичко се върти около тях, сме принудени да признаем факта, че нашата планета обикаля около Слънцето, а не обратното и същевременно се върти около собствената си ос. Поради въртенето на Земята съзвездията се изместват с около един градус на всеки 72 години. Земята се върти около въображаема ос, минаваща през Северния и Южния географски полюс. Въртенето й обаче не е неизменно. Оста на въртене на Земята се отклонява и тя извършва пълен кръг, за описването на който са й необходими около 26 000 години. Днес, земната ос е насочена към Полярната звезда. Преди 5 000 години тя е сочела звездата Тубан от съзвездието Дракон, а след 12 000 години ще е насочена към Вега от Лира. Така че грубо на всеки 2 166 години (26 000 делено на 12 дома) съзвездията се изместват с един дом. Хороскопите, които можете да откриете във вестниците (и които най-често се пишат от младшите дежурни журналисти), са сгрешени с един дом. Вместо своя, би трябвало да четете предишния знак.
Това откритие не е ново. През 129 г. пр. н. е. гръцкият астроном Хипарх бил първият, открил това изместване на звездите, докато сравнявал астрономическите записи с онова, което виждал с очите си. Той унифицирал еклиптиката, като разделил пълния и кръг на 360°. Зодиакът на астрономите получава новото си име – еклиптика и вече представлява кръг от 360°, чиято отправна точка е мястото, където се намира Слънцето в момента на пролетното равноденствие. Еклиптичната дължина вече не се изчислява от началото на всеки знак, а спрямо една-единствена начална точка — пролетната равноденствена точка, т. е. от мястото върху еклиптиката, където се намира Слънцето в момента на пролетното равноденствие. Хипарх открива, че тя се крие в началото на знака на Овена. Всъщност, пролетната равноденствена точка се премества по продължение на еклиптиката, с около 50″ годишно. Това явление, наречено „прецесия на равноденствието” се дължи на бавното въртеливо движение на земната ос. Днес, около 2 000 години след епохата на Хипарх, пролетната равноденствена точка се е отместила с около 30°, което е точно дължината на един знак. Съвсем логично е, че сега тя няма да се намира в началото на знака на Овена, а на Рибите. Най-просто казано, знакът на Овен вече не е в съзвездието Овен, а в съзвездието Риби… (Точно този проблем с прецесията е коригиран само в индийската астрология, която използва сидеричен зодиак: роденият на запад “в зодия Овен”, според индийците е “в зодия Риби”.) На практика, астролозите разделиха знаците от съзвездията, които според самия им замисъл трябваше да се припокриват. По времето на Хипарх, знаците и съзвездията си съответствали -астрономическата фигура на Скорпиона е била „подредена” в правоъгълника, наречен Скорпион и т.н. Астролозите смело преместват мрежата от знаци, така че те вече не покриват съзвездията, които носят техните имена. Когато обикновеният човек разбере, че е роден под знака на Овена, той трябва също така да знае, че в момента на неговото раждане Слънцето се е намирало в триъгълника, който преди повече от 2000 години е съдържал съзвездието със същото име от зодиака. А днес, то навлиза в звездите на Рибите. Но астролозите никога не пожелаха да интегрират този факт в своите изчисления. За тях времето е спряло на II век пр. н. е. — в момента на пролетното равноденствие Слънцето все така навлиза в знака на Овен!
Гадаенето по звездите (звездоброене)
Важно място между различните форми на гадаене се пада на така нареченото „четене по звездите”, хороскопия или „астрологическо предсказване”. В какво се състои измамата в астрологическото предсказване, в „четенето по звездите”?
Тръгвайки от правилното наблюдение, че между известни положения на слънцето и луната, от една страна, и смяната на годишните времена, разливането на реките, приливите и отливите, от друга, съществува очевидна връзка, астролозите са направили невярното заключение, че звездите влияят непосредствено и върху човешкото съществуване. Те даже заявяват, че „съдбата” на всеки човек зависи от разположението на звездите по време на неговото раждане. Не само човешката „съдба”, даже и „съдбата” на народите, войните, реколтата, природните бедствия и др. били в зависимост от звездите и от „свръхестествените сили“, които обуславят техния ход. От къде започва изопачаването на истината при астрологията? От някои действителни причинни връзки между звездите астролозите произволно правят изводи за многобройни несъществу-ващи връзки между предметите, които в действителност не само нямат причинни връзки, но и изобщо никаква пряка връзка. По този начин безброй правдиви мисли и наблюдения, свързани с астрономическите явления, са били помрачени от астрологическите нелепости. Ето например как звучи едно вавилонско предсказание: „Ако в 14-тия ден на месец Сиван Луната се затъмни и задуха източен вятър, ще се породи вражда и ще има мъртви”.
Разпростирайки върху човешката „съдба” тази фалшива причинна връзка между звездите и събитията, които стават на земята, астролозите заявяват, че звездите имат влияние и върху човешката съдба. Разположението на звездите в момента на раждането на човека можело предварително и по абсолютен начин да определи характера и главните събития от неговия живот.
Методът, използуван в астрологията, за да се види какво влияние оказват звездите върху човешката съдба, е хороскопът — устано-вяването на разположението на звездите.
Какво представлява хороскопът?
Общо взето, хороскопът е един вид „късметче, изтеглено от папагал”, в който са предречени характерът и биографията на човека. Един „добре съставен” хороскоп според астролозите показва характера и биографията на определен човек; в действителност всеки хороскоп, колкото и добре да е изготвен, се отнася до голям брой хора, които нямат никаква прилика помежду си.
Основните елементи в изготвянето на хороскопа са „звездите” и „зодиите”. Измамничеството на астролозите започва още от тези елементи.
За да разберем антинаучния характер на астрологията, трябва да припомним факта, че тя се основава на схващането, че Земята е център на вселената (геоцентризъм) и че всички звезди на небето (включително и Слънцето) се въртят около Земята. А всеки образован човек знае, че Земята е само една от планетите, които се въртят около Слънцето. От друга страна, астрологията смята, че светът е съставен от четири „елемента”: огън, земя, въздух и вода. Това погрешно схващане е било много разпространено в древността; астрономията и химията доказват неговата несъстоятелност. Те показват, че астрологическото схващане за Вселената е дълбоко антинаучно – то съответства на наивните и погрешни познания на хората от преди най-малко 2 000 години.
Да преминем към анализа на главните съставни части на хороскопа: „звездите” и “зодиите”.
Според астролозите, тези фалшификатори на астрономията, „звездите” се въртят около Земята по кръгъл пояс на небето, широк 17°. Този пояс съдържа групи от неподвижни съзвездия, които са взети като опорни точки, за да се отбележи пътят на „звездите”. Този път се нарича „зодиак”. Той е разделен на 12 равни части (всеки по 30°), наречени „зодии” или зодиакални знаци. Според астролозите лицата, родени под знака на една и съща зодия, имали общи черти в характера и биографията. А какво стана с индивидуалността – тя може би не съществува. Също така двама души, родени в една местност и в един и същи час, би трябвало според астролозите да имат еднаква съдба. Но ако тези двама са: единият син на някой „крал на стоманата” или на ня-какъв банкер, а другият нещастен емигрант от Африка, каква „обща съдба” могат да имат те в живота? Как обясняват астролозите факта, че много хора имат „обща съдба”, макар да са родени на различни дати и на различни места?
Римският философ Цицерон с право осмива астролозите, казвайки, че не може да се приеме, че всички убити в някоя битка са се родили в един и същи ден, за да имат една и съща съдба. Как обясняват астролозите и факта, че двама близнака имат въпреки всичко различни „съдби”? Разбира се, на тези въпроси те не могат да отговорят.
Чрез своето „трептене” така наречените „звезди” въздействали върху характера на даден индивид. Слънцето и Луната влияели изобщо на характера (Луната влияела най-вече на чувствата и интелекта), другите „звезди” въздействали върху една или повече „страни” от личността на човека, например: чувствата (Венера, Уран, Нептун), волята (Сатурн, Уран, Марс), интелигентността (Меркурий, Юпитер, Уран). Зодиите също влияели върху характера на индивида. Астролозите ги делят на две категории:
Първа категория обхваща 4 групи от по 3 зодии, като всяка група съответства на един “елемент”:
огън — Овен, Лъв, Стрелец; те показват жизненост, енергия, ентусиазъм, вяра в собствените сили, инициатива;
колеблив (редуващ се, нерешителен) — зодиите Близнаци, Стрелец, Дева, Риби показват склонност към промяна, приспособимост.
Казаното досега е напълно достатъчно да ни разкрие в какво се състои мошеничеството на астролозите.
Клиентът трябва да каже на астролога точната дата (година, месец, ден, даже и час, ако може, и мястото на раждането). Астрологът изчислява съотношението между „звездите” и зодиите, и другите координати на указаната дата и място, и възоснова на общите характеристики изготвя хороскопа на клиента. Отличителните белези между различните характеристики, вписани в „личния” хороскоп на клиента, са съвсем незначителни и са валидни не само за съответния клиент, но и за големи групи хора, независимо от датата и мястото на раждане.
Да вземем един пример. Човек, роден в зодията Овен, би трябвало да бъде решителен, твърд, предприемчив. Но как стои въпросът с човек, при чието раждане Слънцето се е намирало в зодия Овен, а Луната — в зодия Близнаци, да не говорим за другите „звезди”? Той ще е жертва, както казват астролозите, на „нерешителността и липсата на упоритост”. И клиентът взима хороскопа си, изучава го дълбоко и подробно и се пита какъв е: „решителен, твърд, предприемчив” или „нерешителен и лишен от упоритост”? Да се оправя както може! Астрологът не връща парите, получени за изготвяне на хороскопа. . .
Следващият капан е т. нар. „верификация”. Ако роденият под знака на Козирога върви право напред, без да се съобразява с нищо, или ако родената под знака Везни е уравновесена личност, това се възприема като типично. Никой не обръща внимание, че съответната личност притежава особености, които според астрологията са характерни по-скоро за Рак или Лъв.
Хора, които рекламират профили на самотници често слагат и астрологична справка заедно с правдоподобна информация като примерно музикален вкус или спортни интереси, и може примерно да настояват, че партньорът, който се търси е Телец…. Това е не само глупаво, но и увреждащо….
Гадаенето по звездите няма научна основа, а указанията на хороскопа са съвсем произволни и нищо незначещи. Тези, които пишат хороскопите във вестниците са типичен пример за хора, използващи умело неясен език – една от тактиките на скритото убеждаване (добре познат похват в политиката и бизнес средите). Дори хороскопите да звучат смислено, ако ги разгледаме обективно, те не означават нищо. Но някои хора ги четат ежедневно и пренасят тези думи със специфично значение в живота си. Неясният език се изпълва с конкретен смисъл, който е верен за тях, защото сами си го създават (в случая няма значение, какво е имал предвид авторът на хороскопа, а какво значение му придава читателят: ако десет различни личности търсят, те могат да намерят десет различни значения в един и същи текст, някои от които напълно противоположни, но всички тези хора могат да решат, че написаното се отнася до тях и е истина). Затова те вярват в силата на хороскопите. Ако наблюдаваме тези кратки предсказания за бъдещето достатъчно дълго, ще забележим, че фактически едни и същи предсказания циркулират из всички зодиакални знаци.
Американският илюзионист Джеймс Ранди разказва в своята книга “Дрън-дрън” как когато бил млад за кратко е имал работа в Монреалски вестник, правейки хороскопите под името Зо-Ран. Неговият метод е бил да изрязва прогнозите от стари астрологични списания, да ги разбърка в шапка, да ги разпредели произволно между 12-те зодиакални знаци и да отпечата резултатите. Това било разбира се много успешно (защото цялата астрология работи на принципа на Барнъм като казва нещата толкова неясно и общо, че всички читатели мислят, че се отнасят за тях). Той също така описва как дочул в едно кафе група колеги от офиса, които с нетърпение четели колонката с хороскопи на Зо-Ран: “Те квичаха с наслада като виждаха бъдещето си толкова добре показано и като отговор на моето запитване казаха, че Зо-Ран бил улучил направо в десятката миналата седмица. Авторът не казал, че е Зо-Ран… Реакциите в пощата относно колонката с прогнози също беше много интересна и достатъчна, за да осъзная, че много хора приемат и рационализират почти всичко, произнесено от някой, за когото вярват, че е авторитет с мистични сили.” След това Зо-Ран зарязал ножиците и лепилото и излязъл от този бизнес.
Така нареченият „ефект Барнъм” засилва тенденцията на самозаблуждение. Името на ефекта идва от американския цирков директор Финиъс Барнъм, владеещ до съвършенство изкуството да предложи на всекиго по нещо. Изречението „Вие работите точно и задълбочено и изпълнявате задачите си стъпка по стъпка” отговаря напьлно на характера на масовия убиец Фриц Харман, „вампирът от Хановер” – когато се знае, че е взето от неговия хороскоп. А иначе кой не би приел, че това изречение се отнася за него? Психолозите са събрали достатъчно много „думи на Барнъм”, с които всеки се идентифицира: искреност, чувствителност, съчувствие, свободолюбие и т. н. Същевременно хората не обичат да се самоопределят като глупави, себелюбиви, алчни, жестоки, безчувствени, също и като измамници и патологични лъжци и интересното е че подобни характеристики не присъстват в хороскопите. Тогава подобни личности на коя зодия са представители – може би на никоя?! Само че аз познавам и глупави, и алчни и жестоки хора от най-различни зодии, а да не говорим, че почти всеки лъже.
Междувременно бе прецизно доказано как се получава „субективното усещане за съзвучие”, наречено от Едгар Вундер астрологичния „еликсир на живота”. Още през 1974 г. вече покойният Рик Снайдер, професор по психология в Канзаския университет, доказва т. нар. „ефект на псевдоиндивидуализация”. Участниците в изследването му, разделени на три групи, получават един и същ текст от 19 реда, взет от бестселър по астрология. (Началото гласи: „Вие сте практична личност и обичате да печелите пари…”) На хората от група А е казано, че това е общо описание на личността. В група Б знаят, че става въпрос за месеца на раждането. Лицата от група В са убедени, че хороскопът се отнася до тяхната рождена дата.
Участниците от група В са най-силно впечатлени от описанието. На въпроса дали то отговаря на собствения им характер, те дават средна оценка 4,38 при скала от 1 (не отговаря) до 5 (отговаря напълно). Оценката им е с цяла единица по-висока от резултата на група А. Обяснението: който се чувства лично засегнат, чете текста селективно, радва се на съответствията и подминава несъответствията. Друг е въпросът доколко хората наистина познават себе си и дали не си избират качества и характеристики, каквито биха искали да имат, а не каквито наистина притежават.
Освен всичко изброено досега „Наталната” и „елективната” астрология не могат да отговорят и на редица други въпроси, чието игнориране “дава крила” на безпрепятственото шествие на хороскопите из всички медии:
Първо, кога точно се ражда детето? Дали когато водите на майката изтекат, когато се появи главата му, когато прерязват пъпната връв или когато се маха плацентата? Всъщност, ако звездите наистина са толкова могъщи, то защо тънките пластове на коремната стена и утробата на майката ще спират свръхестествената им сила?
Второ, по отношение на ежедневния хороскоп, как може една дванайсета от населението на Земята да се вдигне до Тасмания за страстен уикенд с висок/а красив/а непознат/а? Как биха се справили авиолиниите с неочакваното претоварване?
Трето, защо хората, родени в един и същи ден на една и съща година, са толкова различни? Не би ли трябвало да имат един и същи външен вид, начин на живот и поведение?
За да се справят с основателната критика, която им отправят учените, някои астролози се опитаха „да обновят” тук-там „гледането по звездите”. Подобни опити обаче са обречени на провал, защото в момента, в който астрологията застане на съвременни научни позиции, тя ще се самоубие. Геоцентричната теория например, на която се гради астрологията, не може „да се съгласува” със съвременната хелиоцентрична представа, а астрологията не може да съществува без геоцентризма.
Най-важното обаче е, че никое от свързаните с астрологията подробни статистически изследвания не е открило някакви основания за достоверността и. Например психологът от Мичиганския държавен университет Бърнард Силвърман проучил 2978 брачни и 478 разведени двойки и не открил абсолютно никаква корелация между честотата на развода и родените под „несъвместими” зодиакални знаци.
Професионалният астролог Петер Нихенке, който дълго време е бил председател на най-големия немски съюз на астролозите (DAV), наброяващ почти 800 членове, готвейки дисертацията си, захранва централния компютър на Фрайбургския университет с 3200 анкети по 425 въпроса и Не успява да докаже статистически връзката между констелацията на планетите и личността.
Прочутият френски астролог Мишел Гоклен през 1979 г. предлагал без-платни лични хороскопи на всеки читател на Ici Paris, който коментира точността на неговия „индивидуален” анализ. Гоклен искал да докаже научно състоятелността на “професията” си. Разпратил хиляди идентични хороскопи и 94% от получателите отговорили, че разчитането му е много точно и анализът е в пълно съответствие с тяхната личност. Читателите изобщо не подозирали, че изпратеният им хороскоп бил на екзекутирания през 1946 г. масов убиец д-р Марсел Петио, който по време на съдебния процес признал, че е причинил смъртта на 63-ма души.
Най-тежкия удар върху астрологията нанасят тестовете за типологизиране на личността, при които тълкувателите на хороскопи търпят пълен провал. Най-известното изследване от този род е публикувано през 1985 г. в научното списание „Nature”. В изследването участват видни американски астролози. Те получават три личностни профила със задача да отгатнат профила на личността, чиято дата на раждане знаят, следователно могат да изчислят хороскопа й. Астролозите, участвали в подготовката на изследването, са сигурни, че ще постигнат поне 50 процента, но резултатите показват друго число — 34 процента, по-лош резултат дори от едно добро случайно налучкване.
Новите изследвания също не са в полза на астрологията: учени от университета в Орхус, Дания, анализират лични данни на 15 000 американци. „В нито един случай – посочват те — не се установи връзка между датата на раждане и личността или интелигентността.” Изследването е публикувано през 2006 г. в специализираното списание „Personality and Individual Differences”.
Английската дума disaster (бедствие) идва от латинското „лоша звезда” — римляните явно са смятали, че звездите могат да влияят на всекидневния ни живот. Грешали са, но дори и днес мнозина споделят това вярване.
Около 1524 г. в Германия имало един известен астролог Йохан Стофлер, който заявил, че на 20 февруари същата година ще започне новият потоп, от който „светът ще загине”. Това било „сигурно”, защото трите далечни планети — Марс, Юпитер и Сатурн, на тази дата се събирали в съзвездието Риби. С приближаването на фаталния ден смъртен страх завладял много хора. Почти на никого не му се работело, нивите буренясвали, а църквите, разбира се, били претъпкани с хора от ранна утрин до късна нощ. Дори казват, че някой си Ориол, лекар от Тулуза (Франция), започнал да си прави голям ковчег, като Ноевия. Месец февруари дошъл, но бил много сушав. Ноевият ковчег останал на сухо, без да го напръска и капчица дъжд…
Не по-малко показателни са и патилата на друг астролог-предсказател. Той не рискувал да предсказва края на цялата вселена, а взел за обект само един трад. Този астролог, който е бил син на прочутия астролог от 16 век Нострадамус, предрекъл гибелта чрез пожар на град Пусен във Франция. За да бъде сигурен, че предсказанието му ще се сбъдне, той сам запалил града! Няма съмнение, че това е единственият сигурен път за сбъдване на предсказанието!
Многобройни лъжепророци са предсказвали „краят на света” за годините: 500, 1260, 1335, 1356, 1367, 1383, 1400, 1524, 1532, 1588, 1819, 1896, 1925 и т. н., но Вселената въпреки всичко продължава да съществува.
Макар да е удобно да хвърляме вината за нещастията си на звездите, Юлий Цезар вероятно е бил по-близко до истината, когато Шекспир го накарал да каже: „Вината, скъпи Бруте, не е в звездите, а в самите нас…”
Ставайки безполезен и астрономически абсурден, зодиакът просто не успя да оцелее освен в астрологията, практикувана от последователите и, за да успокоява тревогите на кралете и капризите на метресите им. След като астрономията дефинитивно обърна страницата на астрологията, тя запази зодиака само като някаква ценна стара мебел, по навик, а и за да поукраси малко небето. „Когато постъпих в Бюрото по дължините — си спомня Жан-Ед Арло, директор на Института по небесна механика във Франция — ефемеридите все още задаваха положението на Слънцето през различните периоди на годината в зодиакалните знаци. Но тъй като това е информация, интересна само за астролозите, ние приключихме с тази практика и напълно изоставихме знаците.”
Зодиакът се превърна в същинско астрономическо изкопаемо. Думата, вече се среща единствено в индекса на Годишника на Бюрото по дължините, където са представени астрономическите ефемериди. „Само най-възрастните колеги все още говорят за зодиака — уточнява Жан-Ед Арло. — Ние предпочитаме да използваме термина еклиптика.”
Когато Международният астрономически съюз IAU реши да „почисти” небето през 1930 г., той състави окончателната листа на всички съзвездия, като грижливо определи техните граници. Освободени от конструкцията на знаците, те формират по продължение на еклиптиката една дълга и рошава звездна гирлянда, обогатена с един нов, 13-ти член — Змиеносец. Всъщност, зодиакалните съзвездия вече нямат голямо приложение, освен за улеснение при намирането на планетите за наблюденията им.
Също както във Вавилон, преди повече от 4000 години.
Само че астрологията никога не е била толкова популярна или такъв голям бизнес, както сега. Според социологическите проучвания поне една четвърт от всички американци “вярват” в астрологията. Една трета смятат, че астрологията на зодиакалните знаци е “научна”. Между 1978 и 1984 г. процентът на американските ученици, които вярват в астрологията, е нараснал от 40% на 59%.
Изследвания показват, че броят на хората, интересуващи се от значението на звездните знаци, расте: според Института по демоскопия в Аленсбах, Германия, от 80-те години на XX век интересът към хороскопите видимо се е увеличил. Докато през 1982 г. половината от хората в Западна Германия признават, че редовно четат хороскопи, през 2001 г. те вече са 77% от всички немци.
Религиозното изследване на „International Social Survey Programme” от 1988 г. е единственият научен труд, в който е направено широкообхватно международно проучване на вярата в астрологията. В някои от изследваните страни повече от половината от населението е убедено във важността на астрологията: особено много граждани от бившите социалистически страни като Латвия, България и Чехия вярват, че зодиакалният знак оказва съдбоносно влияние върху човешкия живот. Държави като Германия, Франция и Австрия са по средата. През 2010 г. ще излезе ново издание.
Специално в България нарастването на броя на вярващите в астрологията се съпътства и от понижаване на нивото на българското образование и увеличаване на неграмотността. Това не означава, че непременно има някаква корелация между тези явления, но би било интересно да се изследва дали все пак не са свързани по някакъв начин.
В Съединените щати астролозите са може би десет пъти повече от астрономите. Във Франция те са повече от свещениците на Римокатолическата църква. Дали този факт трябва да бъде игнориран или трябва да се обърне сериозно внимание на широко разпростиращото се невежество? Конкретното мнение на Ричард Докинс по този проблем, представено в неговата статия “Истинската небивалица в звездите” си заслужава да бъде прочетено:
“През някоя безлунна нощ, когато единствените облаци, който се виждат са Магелановите облаци в Млечния път, излезте на място, далече от градските светлини, легнете на тревата и се вгледайте в звездите. Какво виждате? “На повърхността” ще забележите съзвездия, но съзвездията нямат повече значение от интересно-оформено влажно петно на тавана на банята. Забележете, следователно, колко малко означава да се каже “Уран се премества във Водолей”. Водолей е сбор от звезди, който са на различни разстояния от нас, които нямат никаква връзка една с друга, освен, че съставляват (безсмислен) образ, когато се гледат от земята от определена (и не специална) точка в галактиката (тук, на Земята). Съзвездието не е въобще нещо реално съществуващо, не е нещо, в което Уран или каквото и да било може да бъде казано, че е преминал. Още повече, че формата на съзвездието е временна. Преди милиони години наследниците на Homo erectus са били гледали през нощта към съвсем други на вид съзвездия. Ето защо след милион години нашите наследници ще виждат други форми в небето и астролозите им (ако видът ни няма още да е интелектуално пораснал достатъчно за да ги изгони) ще изфабрикуват тълкуванията си на базата на различен зодиак.
Много по-бърза астрономична смяна е прецесията на равноденствията. Моят рожден ден (26 март) във вестниците е описан като Овен, но това е слънчевият знак, който някой с моя рожден ден би имал когато Птоломей е систематизирал всичко това. Заради прецесията на около цял един зодиакален знак в ерата след Христа, моят слънчев знак всъщност е (ако въобще може да се нарече факт) Риби. Ако астролозите правеха нещо, което има някаква връзка с реалността, това би трябвало да има огромно значение. Но тъй като те не правят нищо такова, то няма значение. Скорпион може да стане ретрограден до Уран и това обаче ще има значение.
Всъщност, само планетите могат да бъдат “ретроградни”, и дори това е илюзия. Докато те и ние се въртим около слънцето, планетите понякога изглежда, че обръщат посоката си от наша гледна точка. Но тези случаи нямат някакво значение. От друга планета те ще изглежда, че са ретроградни по различно време. Планетите всъщност не “бродят” и със сигурност не близо до някои съзвездия, които са само “завеси” от наша гледна точка. Дори и “да стане ретроградна” или “да се премести във Водолей” бяха истински явления, какво влияние биха имали те върху човешките събития? Всяка планета е толкова далече, че гравитационната й сила върху новородено би била превъзмогната от лекото побутване от корема на доктора…
Не… Ние трябва да забравим, че планетите “вървят ретроградно” и може да забравим за съзвездията освен като удобен начин за обозначаване. Какво друго виждаме, когато погледнем към нощното небе? Едно от нещата, които виждаме е “историята”. Когато гледате към голямата галактика Андромеда, вие я виждате такава, каквато е била преди 2.3 милиона години и когато австралопитекът е дебнел по африканските савани. Вие виждате назад във времето. Преместете погледа си няколко градуса до най-близката ярка звезда в съзвездието Андромеда и ще видите Мирах, но доста по напред във времето, когато Wall Street се сгромоляса. Когато пък гледате слънцето то е само “от преди осем минути”….
Научната истина е твърде красива за да бъде жертвана за сметка на някакво леко забавление или пари. Астрологията е естетическа обида. Тя прави астрономията евтина, все едно да използваме Бетовен за комерсиални дрънкания. Ако методите на астролозите са били наистина доказани, че са валидни, това би бил факт с предупреждаваща важност за науката. При такива обстоятелства астрологията би трябвало да се вземе наистина насериозно. Но ако – както са всички показатели – няма и капчица валидност на което и да е от нещата, които астролозите толкова доходоносно правят, това също трябва да бъде взето насериозно, а не отстъпчиво тривиализирано. Трябва да се научим да виждаме покварата в науката използвана за облага като престъпление.
Трябва също така да се защитя и от обикновената научна арогантност. Как знам, че няма истина в астрологията? Е, разбира се не знам. Не мога да докажа, че няма нищо в хороскопите, толкова и колкото не мога да докажа, че няма нищо в (много по достоверната) теория, че да дъвчеш дъвка може да ти докара болестта “луда крава”. Просто няма доказателство в полза (на която и да е от теориите) и няма и причина да смятаме, че трябва да има доказателство. Нямаше да бъде трудно да се намери доказателство за астрологията, ако имаше такова….
За да може да приемем хипотезата сериозно, тя в идеалният случай би трябвало да бъде подкрепена от доказателство. Графологията, като средство за определяне на личността на хората не е подкрепена от някакво доказателство, но там възможността да работи не е безнадеждно неправдоподобна априори. Мозъкът е ”центърът” на индивидуалността и мозъкът контролира писането, следователно принципно не е невероятно стилът на писане да дава информация за индивидуалността… Но за астрологията няма нищо, което да я подкрепя, нито доказателство, нито рационален намек, който би ни накарал да търсим доказателство. Астрологията не само уронва достойнството на астрономията, но и обижда психологията и богатството на човешката индивидуалност. Говоря за повърхностния и евентуално вреден начин по който астролозите разделят хората на 12 категории…
Трябва да вземем астрологията насериозно. Не, нямам предвид, че трябва да й вярваме. Говоря, че трябва да се борим с нея сериозно вместо да я осмиваме като шега и да проявяваме лекомислена толерантност, която вероятно е едно от преобладаващите отношения към астрологията сред образованите хора, който всъщност не вярват в нея.
Сериозните вестници не трябва никога да дават на известни астролози силата на публичността, защото астрологията нито е безвредна нито е забавление и ние трябва да се борим сериозно с нея като враг на истината. Ние имаме закон за търговските надписи, който ни защитава от производители, които правят фалшиви изказвания за техните продукти. Обаче до сега законът не е бил призоваван в защита на прости, научни истини. Защо не? Астролозите претендират, че може да предвиждат бъдещето и за това им бива плащано, както и за професионален съвет на хора при важни решения. Фармацевтичният производител, който е пуснал в продажба контрацептивно хапче, което няма никакъв ефект, ще бъде преследван от закона за търговските надписи и съден от жени, които са бременни. Ако астролозите не могат да бъдат съдени от хора, на които са дали грешен съвет, например да предприемат пагубно бизнес решение, защо поне да не бъдат преследвани от закона за фалшиви изказвания и по този начин да им бъде разрушен бизнеса? Защо всъщност професионалните астролози да не бъдат затваряни за измама?”
Астрологията не е наука, защото е съшита от лъжи и не съдържа нито един научен факт. Не трябва да и вярваме, защото няма нито една разумна причина за това, защото няма никакъв достоверен факт или логичен довод в нейна подкрепа. За астрологията няма нищо, което да я подкрепя, нито доказателство, нито рационален намек, който би ни накарал да търсим доказателство, докато срещу нея има 40 напълно основателни аргумента:
От религиозна гледна точка
Един истински последовател на монотеистична религия (като християнство, ислям, юдаизъм) не може да вярва в астрологията, защото тя не е допълнение към религията, а неин опонент. Или си избира едното, или другото, защото астрологията е рожба на политеистичното общество, в което хората вярвали, че множеството богове живеят на звездите (така били наричани всички небесни тела) и оттам предопределят участта на отделните хора и държавите.
От историческа и астрономическа гледна точка
Астрологическото схващане за Вселената е дълбоко антинаучно – то съответства на наивните и погрешни познания на хората от преди най-малко 2 000 години.
Астрологията смята, че светът е съставен от четири „елемента”: огън, земя, въздух и вода. Това погрешно схващане е било много разпространено в древността, докато астрономията и химията не доказват неговата несъстоятелност.
Цялата астрология се гради върху погрешното геоцентрично виждане за Вселената, според което всички небесни тела се въртят около неподвижната Земя. Всяко дете, което е учило поне малко астрономия е наясно, че нашата планета обикаля около Слънцето и същевременно се върти около собствената си ос. Затова всичко което се надгражда над една неистина не може да бъде използвано за нищо конструктивно, а само за манипулиране на необразовани хора, незнаещи, че хелиоцентричната система, в която се намира Земята не случайно се нарича Слънчева система.
Вавилонците разделили небето на 12 сектора, защото годината била разделена на 12 лунни месеца, тоест заради календара.
Астролозите не успяват да вкарат 12-те зодиакални съзвездия в 12 еднакви сектора без поражения: например, за да се оформят Везните трябвало да се отрежат щипките на Скорпиона.
Има и 13-та звездна (“зодиакална”) фигура, която е напълно игнорирана при разделянето на 12 части, защото астролозите никога не са я искали в системата си, понеже нарушава измамното равновесие на съставената вече схема на Зодиака. Тя се нарича Змиеносец и пътят на Слънцето “преминава и през нея”.
Всеки от нас може да е зодия Змиеносец, но кой ще ни каже кой месец трябва да се родиш за това – може би 13-тия!
На всеки 2166 години приблизително “зодиакалните” съзвездия се изместват с един дом, заради прецесията на равноденствията. Знакът на Овен вече не е в съзвездието Риби, защото пролетната равноденствена точка се е отместила с около 30º, което е точно дължината на един знак. Ако приемем хипотетично Зодиака за нещо използваемо, хороскопите във вестниците са сгрешени с един знак – на Овен в момента отговаря Риби, освен ако не считаме, че сме съвременници на Хипарх.
За астролозите времето е спряло на ІІ век пр.н.е. – в момента на пролетното равноденствие Слънцето все така навлиза в знака на Овен.
Астрологията приема прецесията на равноденствията при обявяването на “Ерата на Водолея”, но я отхвърля при съставянето на хороскопи.
Астрологията пренебрегва и атмосферната рефракция.
Месопотамците не се опитвали да опишат траекторията на небесните тела и въобще не свързвали зодиака с кръг.
Кръгът на знаците е просто една удобна абстракция (математическа идеализация, изобразена върху небесния фон, която по никакъв начин не е свързана с него), позволила на вавилонските и асирийските астрономи да „номерират” положенията на звездите и планетите с помощта на един-единствен репер.
В астрономията още през ІІ век пр.н.е. Зодиакът е заменен от еклиптиката, която е нещо доста по-различно.
В настоящето думата “Зодиак” не се използва вече от астрономите – те употребяват термина “еклиптика”.
Списъкът от предполагаемо важни небесни тела в астрологията общо взето се ограничава с видимите с просто око обекти, известни на Птолемей през ІІ век, и игнорира огромното разнообразие от други астрономически тела, които са открити оттогава. Къде е астрологията на намиращите се близо до Земята астероиди!?
Зодиакалните съзвездия са съвършено изкуствени групи от звезди, за които определени хора са решили, че приличат на нещо конкретно. За един непредубеден наблюдател група от хаотично разположени точки си остава група от точки. Но при хората няма обективни наблюдатели: това, което виждаме се предопределя от нашата личност, от средата и от миналите ни преживявания. Ако не е била вече измислена везната, едва ли някой е щял да реши, че вижда съзвездие с подобна форма. Австралийските аборигени също не могат да си представят, че виждат съзвездия като Телец, Козирог или Голяма и Малка мечка, ако не са виждали подобни същества. Хората могат да виждат в небето невероятни неща, дори лица, стига да са с подходяща нагласа. Типичен пример за това е снимката на “лицето на Марс” и се нарича пареидолия – склонността да се виждат лица в произволни структури. Мозъците ни не приемат произволни (хаотични) структури и винаги търсят нещо познато.
Звездите от различните съзвездия не са разположени в една плоскост, в една равнина – някои са отдалечени на хиляди светлинни години, а други на десетки и стотици милиони, – затова не можем да използваме няколко звезди и да си чертаем фигурки по небето, все едно рисуваме по стъкло. Реално съзвездия не съществуват като единна структура – те са една удобна метафора, използвана за ориентация.
Звездите се движат по отношение една на друга с огромна скорост, измервана със стотици километри за секунда. Но тези звезди са толкова далеч, че на учените са им необходими точни измервания през значителни интервали от време, за да уловят тяхното движение по небето. Така след 30 000 години звездите от съзвездието Дева ще очертаят друг контур в небето. Може би дори ще заприлича на Дева.
В резултат на гореизложеното изключително глупаво звучи изказването, че някоя планета или Слънцето навлизали (преминавали) в Риби или Стрелец, защото звездите от отделните съзвездия нямат връзка помежду си, нито са някакъв портал.
Планетите от Слънчевата система не обикалят около Земята, нито ходят близо до определени съзвездия. Дори да допуснем (чисто хипотетично), че планетите могат да се разхождат насам-натам, те ще имат възможност да се приближават само до една звезда от дадено съзвездие, освен ако могат да бъдат на няколко места едновременно.
Думата “ретрограден” означава връщане назад. Според астролозите ретроградната планета обръщала своето движение в 3 етапа: Първо планетата се забавяла и ставала неподвижна, следвал ретроградният етап, а когато планетата била готова за третия етап, следвал втори стационарен период, след което тя отново потегляла направо.
Драги ми господа мошеници, планетите не са ви неопитомени магарета, че да тръгват и спират, когато си поискат, защото те си следват една постоянна орбита. А това, че понякога изглежда сякаш обръщат посоката си от наша гледна точка (от друга планета те ще изглежда, че са ретроградни по различно време) е защото и те и Земята се въртят около Слънцето.
Звездите са неподвижни спрямо планетите – в това число влиза и нашето Слънце, което не обикаля около планетата ни. Цялото небе се върти над главите ни, защото Земята се върти.
Звездите, които участват в съзвездията всъщност ги няма (там, където ги виждаме), защото в действителност ние не гледаме звезди, а само светлина от тях. Тази светлина спокойно може да е от вече несъществуваща звезда, защото в нощното небе ние гледаме миналото: в момента ние виждаме какви и къде са били звездите преди стотици, хиляди или милиони години, тъй като това е времето необходимо на светлината им да достигне до нас.
Ефемеридите не били създадени, за да служат на нуждите на онази „астрономия”, която претендира, че може да разкрие психологичния профил на индивида и да предскаже бъдещето му възоснова на положенията, заемани от звездите върху зодиака в деня на неговото раждане.
Съдбата на човек няма как да зависи от разположението на звездите по време на неговото раждане, защото никой не знае къде се намират звездите в определено време и дали изобщо съществуват още.
От социологична и психологична гледна точка
В нас има много частици от далечни звезди (атомите от различни химични елементи, съставна част от нашия организъм и микрометеоритите), но разположението на определени съзвездия или движението на други небесни тела нямат нищо общо с нашата индивидуална или колективна съдба, защото не съществуват никакви обосновани предположения за подобна причинно-следствена връзка.
28.Никой няма еднаква съдба с друг човек, дори близнаците, но същевременно хората могат да имат сходни житейски пътища, независимо под знака на коя зодия са родени.
Факт е невъзможността на астрологията да премине теста на еднояйчните близнаци.
Разположението на звездите в момента на раждането на човек не може изобщо да определи характера му и главните събития от неговия живот, нито да въздейства върху чувствата, волята или интелигентността му, защото те зависят от генетичните предпоставки, социалната среда, свободния избор и индивидуалните му решения.
Астролозите съвсем неаргументирано изискват подробна информация относно времето на раждането за сметка на географската ширина и дължина.
Двама души, родени в една местност и в един и същи час, тоест под знака на една и съща зодия, нямат еднаква съдба (въпреки че астролозите твърдят обратното, без да имат някакви аргументи в своя полза), защото всеки от нас има 25 000 различни характеристики, които се смесват по безкрайно много различни начини, правейки всеки от нас уникален.
Общите черти в характера на двама души, родени под знака на една и съща зодия, са нито повече, нито по-малко от общите им черти с хора, родени през всички останали месеци на годината. Защото, когато търсим общи характеристики между двама души винаги можем да намерим, също и ако търсим различия.
Никое от свързаните с астрологията подробни статистически изследвания не е открило някакви основания за достоверността и.
Липсва явно съответствие между хороскопите и различни психологически тестове, като например MMPI (Minnesota Multiphasic Personality Inventory).
Ако наблюдаваме хороскопите достатъчно дълго, ще забележим, че фактически едни и същи предсказания циркулират из всички зодиакални знаци.
Всеки хороскоп се отнася до голям брой хора, независимо от датата и мястото им на раждане, които нямат никаква прилика помежду си.
Има огромни разлики в хороскопите, съставени от различни астролози възоснова на една и съща информация.
Указанията на хороскопите са съвсем произволни, но техните автори използват някои от тактиките на скритото убеждаване – неясният език, ефектът на псевдоиндивидуализация, ефект Барнъм.
Астрологията не само уронва достойнството на астрономията, но и обижда психологията и богатството на човешката индивидуалност. Става дума за повърхностния и изкуствен начин, по който астролозите разделят хората на 12 категории…
Само един аргумент от всички изброени е напълно достатъчен да разкрие измамната същност на астрологията, астролозите и хороскопите и да ги изхвърли на боклука, защото разрушава цялата им система – нейната обосновка, а налице са 40 съкрушителни аргумента. Не може да има нормален краен продукт, ако дори един от елементите на една система е фалшив и не работи: при астрологията имаме поне 40 фалшиви и неработещи елемента, следователно хороскопът като последна брънка от веригата, като връх на въздушната кула е напълно безсмислен, измислен, опорочен и изроден. Въпреки това стоката хороскоп продължава да се продава изключително добре. Защо ли?
Защото надутото отрицание на няколкото учени не може да осъществи контакт с тези обществени нужди, които астрологията (независимо от това, колко е невярна) задоволява, а науката – не!
Защото хората обичат да бъдат лъгани, особено ако им казват това, което искат да чуят!
Защото истината за повечето хора очевидно е без значение, а добре опакованата лъжа може да бъде продадена без никакъв проблем!
Защото, когато една лъжа се рекламира навсякъде като истина, тя се приема безкритично от съзнанието на всеки средностатистически гражданин!
Защото много хора приемат и рационализират почти всичко, произнесено от някой, за когото вярват, че е авторитет с мистични сили!
Защото мисленето е тежка работа и никой не иска да я върши!
Защото невежеството се превръща в епидемия!
И накрая: Защото измамниците се чувстват не само напълно безнаказани, а и чудесно възнаградени за това, че лъжат хората!
Човекът е моментно явление в историята на Вселената – тя е съществувала милиарди години преди изобщо да се появят каквито и да е форми на живот и ще продължи да съществува поне още толкова време и след като хората вече ги няма. Всеки човек е миниатюрна частица от безкрайното пространство, един кратък миг от времето: тоест съпоставени с безграничната Вселена ние сме едно Нищо, което обаче притежава огромно Его и си позволява да счита, че близки и далечни светове са създадени с едничката цел да показват на някакво си самовлюбено същество, живеещо на планетата Земя (един от милиардите милиарди космически обекти), какво да прави и да не прави и какво може да му се случи през незначителния му по отношение на Вселената живот.
“Ето го върха на човешката глупост: когато нещо ни върви накриво – най-често поради крайностите на собствената ни природа, – да стоварваме винаги вината за нещастията си върху слънцето, луната и звездите. Като че сме нехранимайковци по календарна необходимост; глупаци в следствие на небесна принуда; мошеници, крадци и мерзавци благодарение на астрални надмощия; лъжци, пияници и прелюбодейци в резултат на планетни влияния; Какво по-славно оправдание за всеки женкар от това да припише пърчовския си нагон на някоя звезда! Баща ми се е съешил с майка ми под опашката на Дракона и аз съм се пръкнал под Голямата мечка, та затова съм сега грубиян и тичам по курви.” – Едмънд от “Крал Лир” на Шекспир
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Шинто свещеник и жрица
Докато много изследвания сочат възможните ползи от пиенето на чай, аргументите за реални ползи от това все още не са сигурни и убедителни. Повечето изследвания за ползите от пиенето на чай се основава на епидемиологични проучвания на населението. Съображенията са ограничени, тъй като фактори, различни от потреблението на чай може да повлияят на резултатите.
