Патицата Бикер (или Би) живее в тексаското семейство от съвсем мъничко патенце, когато пристига в семейството, за да стане първо приятелче на малкия Тейлър. Малкото патенце толкова се превързало към детето, че от самото на начало го следва по петите и не го оставя нито за миг. Тя е истински пазител на момчето, а ако той заплаче, тя започва да пляска с криле и тича при него, за да го успокои и предпази. Това приятелство е толкова силно, че дори първата снимка на Тейлър била не „мама“ или „тате“, а duck – пате.
Вижте колко красиво е това необичайно приятелство с малкия домашен любимец превърнал се в истинска мама патка.
Москва е страната на чудесата, където всеки може да открие нещо за себе си. По време на една такава виртуална разходка, попаднах на цяла колекция паметници на културата, които изобразяват не живи личности, а измислени герои от приказки и анимации. Паметниците са разположени в паркове и градинки и всеки ден върху тях се катерят десетки деца, опознавайки любимите си герои по-отблизо.
1. Барон Мюнхаузен
Освен популярен герои на филм и анимации, Барон Мюнхаузен е бил истински служител в руската армия до 1750 г., като най-активно проявил храбростта си в боевете срещу Османската империя. Неизвестно защо името му започва да се свързва с образ на чуден войник, на когото непрекъснато се случват небивали истории, от които най-често се измъква по още по-необичаен начин. Така или иначе всички сме закърмени с невероятни му приключения, които са вдъхновили скулптора да направи паметник изобразяващ една от историите му, в която попадайки в блато с коня си, барон Мюнхаузен успява да извади и двамата, теглейки сам себе си за косата. Счита се, че ако потъркаш носа на барона, късметът му ще те последва, а ако искаш да бъдеш толкова смел и безстрашен, трябва да се докоснеш до неговата сабя.
Барон Мюнхаузен
Към паметника е прикрепена и табелка с цитат от книгата:
„Твърдите, че човек може сам да се извади от блатото?
Задължително! Мислещият човек просто е длъжен от време на време да го прави!“
2. Мойдодыр
Мойдодыр
В един от столичните паркове на Русия е разположена статуята на Мойдодыр – герой на Корней Чуковски. Който някога е чел книгата с прочутите му приказки, със сигурност ще се сети за историята, в която момчето дълго време не иска да се къпе и да мие лицето си, отказвайки да отиде при мивката и тогава тя оживява и започва да преследва мръсното момче, за да го измие и да стане отново чисто и красиво дете.
Мойдодыр
Приказката винаги е пораждала куп дебати за въздействащите послания, които носи, но Мойдодыр определено е един от най-интересните герои от руските приказки. 91 години след написването на историята, тя получава и симпатичен паметник, висок 1 метър и 80 см и тежащ повече от 800 кг.
3. Заекът от „Алиса в страната на чудесата“
Заекът от „Алиса в страната на чудесата“
Съвсем близо до метростанцията „Семеновское“ може да видите паметник на вечно бързащия бял заек от книгата на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“. „О, божичко, божичко! Ще закъснея!“, мърмори заекът, секунди преди да скочи в дупката и да повлече със себе си Алиса, която ще види целия необичаен подземен свят на чудесата.
Заекът от „Алиса в страната на чудесата“
Московският заек е с цилиндър, бастун и огромен часовник, който сякаш спира времето около него, забързан с неговите заешки дела, в пъти по-важни от нашите.
4. Герои от басни на Иван Крилов
Обожавам басни! На Езоп, Лафонтен и Иван Крилов, които често си приличат, смесват героите, но винаги имат нещо мъдро за казване. На Патриаршите езера е разположен не само паметникът на Иван Крилов, но той е заобиколен от цяла колекция малки паметници, изобразяващи сцени от неговите басни.
По алеята са разпръснати и маймунката, която си играе с огледалото, и малкото кученце, което досажда на слона и хитрата лисица, успяла да излъже враната да пусне сиренцето и вълкът, който примамва малкото агънце.
5. Чебурашка и Крокодил Генa
Чебурашка и Крокодил Генa
Истинският рай на съветските и чужди герои от анимации се намира в град Раменское, Московска област. Из улиците и парковете на градчето са разположени Чебурашка, Крокодила Гена, тук се гонят вълкът и заекът от „Ну, погоди!“ и може да видим разпръснати всички герои от „Мечо Пух“ – Прасчо, Совата, Йори и разбира се, самия Мечо Пух.
Буратино, Малвина, Пиеро, Карабас Барасбас и разбира се, умната костенурка Тортила са там, а в близост до тях може да видим и героите от руската анимация „Простоквашино“, не толкова популярна в България, но героите й са толкова добронамерени и красиви, че това се предава дори чрез неодушевените скулптори.
На международна конференция, посветена на Франция, във Щатския университет на Флорида двама изследователи са предложили нова хипотеза за местоположението на Форт Каролина, отдавна търсена крепост, построена от французите в Америка през 1564.
„Това е най-старото укрепено селище в Съединените Щати”, каза възпитаникът и историк от Щатския университет Кроу. „Този форт е по-стар от „Свети Августин“, който се счита за най-стария обитаван град в Америка. По-стар е от Изгубената Колония във Вирджиния с 21 години; по-стар е с 45 години от построения през 1607 г. форт на Джеймстаун и предшества идването на Пилигримите в Масачузетс през 1620 със 56 години.“
Съобщение за откритието на Форт Каролина е направено по време на конференцията „Флорида, Франция и Франкофонския свят”, с домакин Института по съвременни френски и франкофонски изследвания Уинтроп-Кинг и подинститута му занимаващ се с Наполеон и Френската революция. Конференцията отбелязва културните връзки между Франция и Флорида от 16 век.
Изследователи са търсили за останки от Форт Каролина повече от 150 години, но не са намерили местоположение до сега, казва Кроу. Отдавна се смята, че фортът се намира на изток от търговската част на Джаксънвил, на южния бряг на реката Сейнт Джон. Националният мемориал Форт Каролина се намира на изток от моста Деймс пойнт.
Обаче Кроу и сътрудника му, Анита Спринг, пенсиоиран професор по антропология в Университета на Флорида, казват, че легендарния форт всъщност се намира близо до устието на реката Алтамаха в югоизточна Джорджия.
„Това е наистина важна научна работа и е огромна чест да бъде обявена на конференцията организирана от института Уинтроп-Кинг”, каза Мартин Мънро, професор в отдела за Модерни езици и Лингвистика на института. „Това демонстрира висотата на института и работата която правим да промотираме френската култура и франкофонията във Флорида, САЩ, и навсякъде по света.”
Дарин Макмеън, професор по история и член на факултета, изследващ Наполеон и Френската революция, отбелязва, че находката на Кроу и Спринг, както и самата конференция дават ясна представа за силното присъствие на Франция във Флорида и Югоизтока. „От самото начало до ден днешен, французите и франкофоните са играли важна роля в този свят”, казва Макмеън.
„Конференцията ни се стреми да привличе внимание към гореизброеното” Кроу, който получава доктората си по история през 1973 г. от университета на Флорида, заминава за Париж за да проведе изследване в Националната библиотека на Франция. Там той намира карти от 16-ти и 17-ти век които посочват местоположението на Форт Каролина. Някои от картите са били написани на френски от 16-ти век, някои на латински, други на испански и английски.
Кроу е успял да намери френски карти от XVI и XVIII век които съвпадат и показват това което е днешния югоизточен бряг на САЩ.
Друга причина поради която различни учени твърдят, че Форт Каролина се намира близо до Джаксънвил е защото се смята, че местните индиански племена живели близо до форта са говорели Тимукуанския език, тоест езика на индианците в Североизточна Флорида.
„Доказахме обратното, че индианците живеещи близо до укреплението са говорели на език наречен уалей,” каза Спринг. „Говорещите уалей са живели в района Алтамаха. Не са живели в Североизточна Флорида където е Джаксънвил.”
„Обезсърчаващият поход да се намери форта се е превърнал в нещо като мисия на американските археолози, историци и учени да намерят Светия Граал,” отбелязва тя. „Невъзможността да се намери форта породи съмнение дали въобще е съществувал.”
През 1565 г. испански войници начело на които е бил Педро Менендез са нахлули във Форт Каролина и са изклали около 143 мъже и жени живеещи там. Докато е изучавал парижките архиви Kроу намира карта на „Френска Флорида” от 1685 г., в нея французите показват местоположението на дузини индиански селища близо до укреплението.
Използвайки кординатите от английската карта, Кроу е успял да намери локациите на дузина индиански села които досега са се изплъзвали от погледа на учени и археолози. Постройката намерена от Кроу и Спринг има формата на равностранен триъгълник обграден от ровове и стени. Върха на сградата сочи на североизток, както се е смятало и в първоначалната версия за Форт Каролина. „Следващата стъпка е да направим археологически разкопки, за да потвърдим откритото,” каза Kроу.
За 150 години учените са смятали, че „Френска Флорида” означава Североизточна Флорида която включва Джаксънвил, Лейк сити и Гейнсвил. Изследването на Kроу и Спринг се очаква да даде нов облик на термина „Френска Флорида”.
Кроу споделя, че „Френска Флорида” формира голям овал, който се разпростира от реката Санти в Южна Каролина чак до реката Св. Мария която служи за граница между Джорджия и Флорида.
Балканите са едно интересно място където културата, историята и хората са близки – едновременно познати и нежелаещи да се познават, място, пропито с кръв и емоции, чиито камъни помнят и славните битки, и несправедливите победи. Балканите са онова кътче, което иска да върви напред, но трудно се отърсва от старите спомени и мъки – не иска да прощава и не желае да забравя.
Харесвам балканските филми, чиято действителност е близка и далечна едновременно и се радвам, че намерих време да гледам един от най-популярните и сигурно най-награждавани македонски филм – „Преди дъжда“. Сценаристът и режисьор Милчо Манчевски има няколко известни заглавия, но „Преди дъжда“ му носи световна слава, обирайки наградите на фестивалите във Венеция, Пуерто Рико, Стокхолм, Аржентина, Санкт Петербург, Австрия, Варшава, Торонто и много други. Въпреки, че не успява да спечели номинацията за Оскар за най-добър чуждестранен филм през 1995, само в САЩ той печели 763 847 долара от кинопрожекции.
Филмът е в три части – подобно на пиеса – всяка част разказва определен етап от живота на героите, показвайки ни ту ежедневието на Западната Македония, ту Лондон, ту отново враждата на албанския и македонския народ. Милчо Манчевски предрича военния конфликт от 2001 година, когато етническите албанци започват своеобразен бунт, превземайки едно село след друго и принуждавайки местното неалбанско население да напусне. 4 години преди гражданската война, режисьорът показва една конфликтна ситуация, в която и македонците и албанците от пеленачета се учат да държат оръжие и да го насочват един срещу друг.
Облаците се сгъстяват над младия монах Кирил, който бере домати в градината. Цялото му сърце е отдадено на Бога, докато прибирайки се в килията на манастира не намира едно избягало момиче – Замира – която е убила македонец, наръгвайки го с вила. Кирил напуска манастира, за да отведе далеч Замира, в Лондон при леля си, която е известен фотограф, но по пътя ги настига семейството на Замира и когато тя не се подчинява на дядо си, брат й я убива. В Лондон Ан е раздвоена между съпруга си и талантливия македонски фотограф, който иска тя да тръгне с него за родината му, но тя остава. А Александър се връща за пръв път от 16 години в Македония, за да завари западнало си село, разделено на две. Няма време да се полагат грижи за покъщнината, всяка крачка може да предизвика конфликт – този, в който оръжието се вади за секунди и смъртта е един логичен завършек на деня. В последната част Александър ще изпита на гърба си невъзможността два народа да се помирят, когато у тях липсва желание за това и кръговратът на времето ще се завърти, а над умиращото му тяло ще се сгъстят облаци, докато младият монах Кирил ще бере домати.
И няма да се смеете, няма да се вдъхновите – този филм спокойно и мъдро ще ви припомни за нужда от разбиране и прошка, защото кръвта не се измива с кръв, а обидите не изчезват във времето. Онова, което може да промени тежката реалност е едно чисто и ново начало…
Най-големият вулкан на Земята е Мауна Лоа, един от 5 вулкана, които съставят големия остров Хаваи. Когато говорим за най-големият вулкан имаме предвид с най-голям обем и това е Мауна Лоа. Изграден е от около 75 000 куб. метра материал.
Мауна Лоа е активен щитовиден вулкан и учените смятат, че той е изригвал в продължение на близо 700 000 години, той се е издигнал над морската повърхност преди около 400 000 години. Активната магма за Мауна Лоа идва от Хавайската вулканична зона. Но тектоничната плоча бавно отнася масивния вулкан от зоната и той ще угасне в следващите между 500 000 и 1 000 000 години. За последно той е изригнал през 1984 г., а е унищожил къщи и села през 1926 г. и 1950 г.
Вулканът се издига на 4 169 метра над морската повърхност, но това не е истинската му височина. Измерен от морското дъно Мауна Лоа е висок над 9000 метра – по-висок от връх Еверест. Но Мауна Лоа не е най-високият вулкан, такъв е неговият съсед – Мауна Кеа, който е по-висок с 40 метра.
Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му. Учените, работещи по мисията, откриха, че е с диаметър от 1,473 мили (2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI (Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за достигане до това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди: Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.
Портрет от последното доближаване. Плутон и Харон излагат на показ поразителен цвят и контраст на яркостта на това комбинирано изображение от 11 юли, показващо черно-бели изображения с висока резолюция, заснети от LORRI, оцветени с данните на Ралф, събрани от последното завъртане на Плутон. Цветните данни, биващи върнати обратно от космическия апарат сега предстои да обновят тези снимки, довеждайки цветовия контраст до по-ярко изразен фокус.
Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от най-основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му.
Учените, работещи по мисията откриха, че е с диаметър от 1,473 мили (2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI (Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за правене на това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди: Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.
„Размерите на Плутон са били причина за дебати, датиращи още от самото му откриване през 1930. Ние сме подбудени най-сетне да закопаем този въпрос”, спомена ученият, участващ в задачата Бил Мъккинън от университета в Уошингтън, Сейнт Люис. Пресметнатата наново големина на Плутон означава, че неговата плътност е малко по-ниска от това, което преди се смяташе за нея и фракцията лед във вътрешността на планетата е малко по-висока от предполагаемото. Също така, най-ниският слой от атмосферата на Плутон, наричан още тропосфера е по тънък и плитък, отколкото се мислило, че е.
Измерването на размера на Плутон е било предизвикателство продължило десетилетия поради усложняващи фактори, произлизащи от атмосферата му. Неговата най-голяма луна Харон е лишена от солидна атмосфера е нейният диаметър е бил по-лесен за определяне с използването на наземни телескопи. Наблюденията на Ню Хорайзънс потвърждават предишните приблизителни пресмятания, 751 мили (1208 км) на ширина.
LORRI се е фокусирал върху две от по-малките луни на Планетата – Никс и Хидра.
„Знаехме си още от времето, когато замисляхме нашето прелитане, че ще бъдем в състояние само да изучаваме малките луни в детайли едва за няколко дни преди най-близкото приближаване.” Рече главният р ъководител на изследването Алън Стърн от Югозападния Институт за изследване Боулдър Колорадо „Сега, дълбоко навътре в Плутониевата сфера на влияние, този удобен момент е настъпил”.
Никс и Хидра бяха открити с помощта на телескопа Хъбъл през 2005. Дори и за Хъбъл те изглеждаха като светлинни точки и по същия начин изглеждаха и за Ню Хорайзънс допреди финалната седмица от приближаването до Плутон. Сега, последните изображения заснети от LORRI показват изглеждалите умалени преди спътници не като точици, а като видяни достатъчно добре луни, за да добият мярката на собствените си размери. Никс се очаква по изчисленията да бъде 20 мили (около 35 километра) на ширина, докато Хидра по груби изчисления е 30 мили (приблизително 45 км) на ширина. Тези размери водят учените от мисията до заключението, че техните повърхности са доста ярки, може би, поради наличието на лед.
Какво остава за двете малки луни на Плутон Керберус/Церберус и Стикс? По-малки и неясни от Никс и Хидра те е по-трудно да бъдат измерени. Учените, ръководещи мисията би трябвало да са в състояние да определят техните размери с помощта на наблюдения, които Ню Хорайзънс ще извърши в рамките на прелитането и ще предаде до Земята към по-късна дата.
„Нещата се помнят чрез примери, а чрез истории се запомнят най-добре”, казва една моя приятелка, която се занимава с обучения по презентационни умения. Не бих могла да споря по този въпрос, защото съм напълно съгласна с мнението й – нещо повече, една история не само се помни – тя едновременно информира, забавлява и обвързва околните в едно емоционално преживяване.
Именно така емоционално обвързана се чувствам с последната книга на Анди Аднрюс „Завръщането в Сойертън Спрингс”. Книгата, която ми разказа не една или няколко различни истории, а такава, която разказа цял един живот, на един човек в едно малко градче. Скучна работа, ще кажете вие. Грешите много, ще отвърна аз.
Специалистите са единодушни, че нашето вродено любопитство да надзъртаме в чуждия живот стои в основата на успеха на социалните мрежи. От една страна стои този неприкрит интерес „да знаем”, а от друга – непреодолимото желание: „да си изкажем мнението“ по въпроса. Егото не ни дава да мълчим и това е!
Тези две действия са сред основните движещи сили и в малките населени места, където развлеченията не са кой знае колко много. Има клуб, кино и… много време за „споделяне”, а.k.а. „клюкарене”. Именно за такова градче, в което е израснал авторът Анди Андрюс, става дума в книгата. С една разлика, акцентът не е върху недостатъците на малкия град, в който всеки те познава и обезателно има мнение за поведението и постъпките ти. Напротив! По един изключително весел начин авторът разказва най-веселите случки от детството си, преплитайки здравия хумор със сериозни спомени. Героите на всяка една история са жителите на града, едни и същи лица с изключително интересни характери, а събитията – хронологично подредени и обезателно поучителни.
Трябва да призная две неща – четох книгата само докато пътувах в автобуса и в рамките на цяла седмица. Причината е проста – в градския транспорт е много скучно и доста тягостно. Хората са склонни да гледат намусено и да те зареждат с отрицателна енергия. Затова книгата стана моят буфер – аз отварях поредния кратък разказ и започвах да се заливам от смях. Реакциите? Не знам какви са били, защото бях твърде заета, за да се смея над поредната весела случка в Сойертън Спрингс. И знаете ли какво – слизах на спирките със сияещи очи – от радост и сълзи от смях в очите. А защо в рамките на „цяла седмица“? Защото си разтягах това удоволствие!
През февруари 1656 г. холандският учен Кристиян Хюгенс ван Зуйлихем (1629-1693) предположил, че около Сатурн има пръстени. Той искал да си осигури заслугата, че е направил това пръв, без да се ангажира преждевременно и без да дава указания на никого. Затова в книгата си „De Saturni Luna Observatio Nova, публикувана в Хага през март същата година, той включил анаграма, излагаща неговото откритие, на която по онова време, изглежда, никой не е обърнал внимание.
Новооткрита колекция от редки находки на динозаври помага на учените да хвърлят светлина върху някои от най-големите животни, които са живели на сушата.
Стотици следи от стъпки и отпечатъци, направени от растителнояден „гущер” преди около 170 милиона години са били открити на остров Скай в Шотландия.
Откритието, което е най-големият динозавър, е направено в Шотландия и помага на учените да запълнят важна празнина от еволюцията на огромните животни, които са били най-големите сред динозаврите.
Учени от университета в Единбург, идентифицирали следите в слоеве от скали, които са били в дъното на плитка лагуна със солена вода, когато са направени отпечатъците.
Чрез анализиране на структурата на отпечатъците, екипът установява, че става въпрос за динозаври, които са били по-ранни, далечни роднини на по-добре познатите видове, като например Brontosaurus и Diplodocus. Динозаврите в Скай вероятно са достигали до най-малко 15 метра дължина и са тежали над 10 тона.
Отпечатъците – най-големият от които е с диаметър 70 см – са първата следа от тези, които ще бъдат намерени в Шотландия. Досега единственото доказателство, че вида е живял в този район идва от малък брой костите и зъбите фрагменти.
Вкаменелости от периода Юра са изключително редки, и остров Скай е едно от малкото места в света, където те могат да бъдат намерени.
Откритието помага на учените да проучат местообитанията и начина на живот на най-големите динозаври в света. Заедно с подобни находки намерени наскоро в други части на света, следите в Скай разкриват, че завроподи прекарвали много време в крайбрежните райони и плитките води. Преди се е смятало, че големите динозаври са били само земните обитатели.
Екип на Единбургския университет намерил пътеките по време на теренната работа в сътрудничество със Стафинския музей, Скай и други шотландски институции.
Проучването, публикувано в скотланския вестник „Геология”, е подкрепено от Единбургския университет и Кралското зоологическо дружество на Шотландия.
Д-р Стив Брус от университета за „Науките за Земята”, ръководител на изследването на Единбург, заявил: „Новата находка от Скай е един от най-забележителните на динозавър открития, правени някога в Шотландия. Има толкова много следи, които се пресичат помежду си, така че тя изглежда като динозавърска дискотека запазена в камък. Като следвате следите може да се разходите с тези динозаври, тъй като те са крачили през лагуната преди 170 милиона години, когато Шотландия е била по-топла, отколкото днес „.
Д-р Том Чаландс от Школата по геонауки, който взел участие в откриването и изследването, заяви: „Това, което намерихме е ясно доказателство, че остров Скай е област от голямо значение за изследвания в областта на Mid-Jurassic период. Вълнуващо е да се направи такова откритие и да се изучават в детайли, но най-хубавото е, че това е само върхът на айсберга. Сигурен съм, че ще запазим Скай при което ще се проучват големи нахотки и образци за години напред“.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Барон Мюнхаузен
Мойдодыр
Мойдодыр
Заекът от „Алиса в страната на чудесата“
Заекът от „Алиса в страната на чудесата“
По алеята са разпръснати и маймунката, която си играе с огледалото, и малкото кученце, което досажда на слона и хитрата лисица, успяла да излъже враната да пусне сиренцето и вълкът, който примамва малкото агънце.
Чебурашка и Крокодил Генa
Совата от „Винни Пух“ („Мечо Пух“)
Карабас Барабас от „Буратино“
Костенурка Тортила от „Буратино“
Малвина от „Буратино“
Пиеро от „Буратино“
„Ну, погоди!“
„Простоквашино“ 
„Простоквашино“ 
Вулкана Мауна Лоа, снимка: 
