Карл Сейгън е вдъхновение на поколение учени с работата си и популяризирането на науката. Но той не винаги е говорил за науката с положителни емоции. Ето 8 доказателства за това.
Само един поглед в книгата и чуваш гласа на друг човек, може би умрял преди 1000 години. Четенето е пътуване през времето.
Науката не само е съвместима с духовността — тя е мощен извор на духовност. Когато осъзнаем своето място сред необятността на светлинните години и хода на епохите, когато проумеем сложността, красотата и изяществото на живота, тогава в нас се заражда извисяващо чувство — едновременно и гордост, и смирение, — което със сигурност е духовно. Такива са нашите усещания, когато сме изправени пред големи произведения на изкуството, музиката и литературата или пред прояви на забележителна и безкористна смелост, като например тези на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг-младши. Идеята, че науката и духовността се изключват една друга, прави лоша услуга и на двете.
Пак погледнете тази точка. Това е тук. Това е нашият дом. Това сме ние. На нея са изживели живота си всички, които сте обичали, които познавате, за които сте чували, абсолютно всички човешки същества. Всичката радост и страдание, хиляди самоуверени религии, идеологии, икономически доктрини, всички ловци и събирачи, всеки герой и всеки страхливец, всеки създател и всеки унищожител на цивилизации, всеки крал и всеки селяк, всяка двойка влюбени, всички майки и бащи, всяко дете, всеки изобретател и изследовател, всеки моралист и всеки корумпиран политик, всеки върховен лидер, всяка „суперзвезда“, всеки светец и всеки грешник в историята на нашия вид, всеки от тях е живял там – на една прашинка, окъпана в лъч светлина.
Нашите убеждения, нашето въображаемо самомнение, илюзията, че имаме някаква привилегирована роля във Вселената, са поставени под съмнение от тази точка бледа светлина. Може би няма по-добра демонстрация за глупостта на човешката гордост от този далечен образ на малкия ни свят. За мен, той подчертава отговорността, която носим – да сме добри един към друг. И да пазим и уважаваме единственият дом, който познаваме – Бледата синя точка.
Не можеш да убедиш вярващия в каквото и да било; тъй като неговата вяра и убеденост не се основава на доказателства – тя се основава на дълбоко вкоренена нужда да се вярва в нещо.
Чудноватите твърдения се нуждаят от чудновати доказателства.
Твърдя, че има много повече „чудеса“ в науката, отколкото в псевдонауката (или религията). И ще добавя, че какъвто и аршин да изберете за стойността на този термин, науката има на разположение едно допълнително качество, което никак не е маловажно – склонността да бъде вярна.
Науката е повече от колектив на знания. Тя е начин на мислене; начин на скептично изпитване на универсума с изтънчено разбиране на човешката погрешимост. Ако не сме в състояние да задаваме скептични въпроси, да ги изпитваме тези които ни казват че нещо е истина, да сме скептични към тези които са авторитетни, то тогава, ние сме на разположение на следващия шарлатан (политически или религиозен) който ще дойде.
Нашата планета изглежда като гигантски цветен картоф, носещ се в космическото пространство. Това показват данните, събирани от пролетта на 2009 г. насам от най-ниско летящият научен спътник – Изследовател на гравитацията и циркулацията в океаните (Gravity and Ocean Circulation Explorer или GOCE). Проектът е на Европейската космическа агенция (ESA).
Земното притегляне не е еднакво навсякъде. То е най-силно в жълтите области, а най-слабо – в сините. Понеже става дума за нищожни отклонения, за по-добър визуален ефект разликите в изображението са подсилени 10 000 пъти.
Учените казват, че тези данни ще създадат еволюция в нашето разбиране за земната гравитация и за начина, по който се развиват някои основни процеси на Земята.
Според учените, земната гравитация се влияе от различни промени в структурата и топографията на планетата. Известно е, че тя не е идеална сфера и е малко по-изпъкнала около екватора си, поради което гравитацията там е малко по-слаба от тази на полюсите. Но въздействие оказват още фактори като газови полета, натрупвания на минерали, скални формации, както и от случващото се под земната кора.
Информацията от сателита може да помогне да бъдат разбрани по-добре вулканичната и земетръсната активност, както и механизмите и ролята на океанските течения. Земетресението в Япония от 11 март би трябвало да е засечено като огромно преместване на тектонични плочи със съответни последици за гравитационната картина в този район.
От техническа гледна точка, формата на планетата Земя не е нито плоска като дъска за хляб, нито пък е идеална сфера като билярдна топка. Земята е сплескана откъм полюсите си, а повърхността й е релефна. Учените наричат планетата ни с термините геоид, сфероид и елипсоид. Геоидът е неправилно кълбовидно тяло, което съвсем малко се различава от ротационния елипсоид.
За моделирането на представения геоид са използвани данни, събирани 6 месеца. А през есента ще се появи друго, още по-прецизно изображение.
„Свидетели сме на напълно нова информация, в области като Хималаите, Югоизточна Азия, областта на Андите и в Антарктика.”, казват учените.
Формата на океаните и моретата би била твърде различна от сегашната, ако ги нямаше ветровете, теченията, приливите и отливите.
Нека припомним някои физически характеристики на Земята:
– Екваториален диаметър – 12 756 kм
– Полярен диаметър – 12 714 kм
– Среден диаметър – 12 746 kм
– Екваториална обиколка – 40 075 км
– Площ – 510 065 285 kмІ
– Обем – 1,0832 Ч 1012 kмі
– Маса – 5,9736 Ч 1024 kг
– Плътност – 5 515 kг/мі
Ключовият апарат за успеха на този проект е изведеният в орбита през март 2009 г. спътник. Той е с дължина 5 метра и се движи на височина от около 250 километра, което го прави най-ниско летящият научен космически апарат. Понеже той се „отърква“ в най-горните слоеве на атмосферата, се налага коригиране на орбитата му с йонен двигател.
Ръководителят на проекта – Андреа Алазио – го нарича „ферарито на космическите апарати“. Спътникът е снабден с изключително прецизна апаратура за измерване на земното притегляне и има гориво, което би му стигнало, за да работи до края на 2014 г., но програмата е финансово разчетена само до 2012 г.
Как определени животни с размера на коза се превърнаха в най-големите същества на Земята?
Откриването на нов динозавър в Аржентина би могло да предложи някои идеи в тази насока. Известни на палеонтолозите от десетилетия са група динозаври, известни като Sauropodomorpha. Появили се преди около 230 милиона години, повечето от тези същества са всеядни и малки, с размерите на невисока детска количка. Но с течение на 80 милиона години, те се превърнали в трактор с ремарке, с дълга шия, подобно на Apatosaurus, по-рано известен като Brontosaurus. Това са гиганти, наричани завроподи. Учените все още търсят отговор на въпроса какво се случва между протозавроподите и завроподите. Това вече няма да е така – с откриването на Тaquetrensis Leonerasaurus – най-близкият роднина на гигантските завроподи. Откритият образец не е пълен, но има много от характеристиките на завропода и на протозавропода.
„Завроподите са уникална комбинация от еволюционни новости, като тази комбинация води до еволюционна каскада, едно нещо води до друго, и така постепенно те пораснали толкова много. И все пак, тяхната прогресия не е минала гладко и лесно.“, казва един от членовете на екипа, открил находката.
Обърни внимание как ядеш крушата. Обелена или просто измита на чешмата с ледена вода, прилежно нарязана в чинийка или обичаш да отхапваш от нея големи хапки, докато лепкавия сок се стича към ръкава ти? Сега си помисли, как баба ти ти е давала круши, когато си бил дете. Има два варианта. Единият е да си мразил обелката, а баба ти никога да не ти е давала обелена круша, заради което сега винаги ги белиш. Другият е толкова да ти е харесвала свободата да си лепкав на село, че и сега когато си отхапваш да не ти пука от мръсния ръкав. Първия случай е „анти-модел” на това, което си видял вкъщи, а вторият е „модел”, който имитираш.
Пределно ясно е, че децата наблюдават поведението на възрастните, през съзнанието си пречупват това поведение и развиват характера си. За това ето няколко идеи, как да вдъхновите малкото човече до себе си, да израсне човек, за който качествената книга е необходимост.
1. Покажете му, че вие самите обичате да четете. Как? Ами поставяйте книгите и списанията на видими места в дома си. Освен домашен уют, това показва, че книгите са част от ежедневието ви.
2. Прекарвайте времето си заедно като четете книги за мистерии (подходящи за възрастта му естествено), заедно анализирайте следите и отгатвайте извършителя. Това са хубави семейни моменти, които ще асоциира с книгите.
3. Четете заедно, след което обсъждате, коя част от историята ви се е сторила интересна и защо.
4. Погрижете се да създадете уютно и удобно място за четене. Например удобен фотьойл и лампа с мека светлина щадяща очите. Нека четенето се превърне в спокойно занимание на място за отмора.
5. Когато се разхождате семейно посещавайте и библиотеката. Може да предложите на детето си книгите, които вие самите сте харесвали като малки, но ако усетите, че не проявява интерес не му ги натрапвайте. Уважавайте интересите му.
6. Поощрявайте го да пише. Нека твори – истории от пътувания, писма, стихове, песнички, каквото му е на сърце, дори нека си води личен дневник (в който знам, любопитно е какво пише, но не поглеждайте!!).
7. Провокирайте го да направи комикс с герои – било от книгата, която чете или на история плод на неговото въображение.
8. Интересувайте се от това, какво обича да чете. Водете разговори за книги. Разпитайте го (не като на полицейски разпит естествено) например за това:
– каква е историята;
– кои са главните герои;
– какво се случва с тях;
– какво мисли за изборите, които те правят;
– би ли препоръчал книгата на приятелите си.
Само не му натрапвайте да чете на всяка цена, за да не се получи анти-модел и да постигнете обратният ефект. Успех, родители!
Фотографът Max Ellis от Лондон не за първи път прави фото сесия с катерица и различни предмети. Сега той добавя в своето портфолио нова поредица от снимки с катерица и миниатюрен чадър.
Подрастващите с голямо нежелание стават рано сутрин за училище, но това си има научно обяснение, а не е само техен каприз.
При тийнейджърите циркадният ритъм се променя и хормонът мелатонин в техния организъм се задържа до по-късно, затова и естественият им часовник за заспиване и събуждане закъснява, в сравнение с този при децата. Тийнейджърите се нуждаят от повече сън, отколкото – децата и възрастните.
Проучване на американски специалисти по съня показва, че биологичният час на заспиване при днешните тинейджъри е някъде около 01:00 ч. до 02:00 ч. през нощта. Те просто не могат да заспят към 23:00 ч. Но пък трябва да стават в 06:30 ч. или дори по-рано. Затова ранното ставане при тях означава, че те не са си отспали – нощта е била твърде къса за тях и затова те се държат като зомбита в училище, в колежа или в университета. Това обяснява защо толкова много гимназисти и студенти залитат в училище и в университета, стискайки чаши кафе, надявайки се кофеинът да ги събуди. Училищните звънци викат учениците за първия учебен час в 07:00 ч. в много градове на САЩ, но това е в рязък контраст с нуждата от сън на юношите.
Докато възрастните обикновено се нуждаят от 7 до 8 часа сън, тийнейджърите се нуждаят от 8 до 9 или – дори 10 часа сън. Много тинейджъри спят едва по 5, по 6 или 7 часа, а в някои случаи – и много по-малко. Затова те спят в почивните дни, често до 11 часа или до по-късно, за да се опитат да наваксат своя дефицит на време за сън.
Веднага един от колежите в Ню Йорк се вслушва в мнението на специалистите. Директорът на Glens Falls High School нарежда учебните занятия да започват, вместо в 07:45 ч., в 08:30 ч. сутринта. Така учениците ще могат да спят по 45 минути повече, като се очаква, че те ще бъдат и по-бодри в час.
Професорът от университета в Сейнт Лоурънс Памела Татчър, която е един от водещите специалисти по съня, ще изследва резултатите от новия график в този колеж. Според нея, те ще са положителни.
В Минеаполис седем висши училища променят началото на учебните си занятия от 07:15 ч. в 08:40 ч. Почти веднага било регистрирано подобрение в посещаемостта на лекциите и във воденето на записки от страна на студентите.
В научните среди все още се водят спорове относно теорията, че подрастващите имат нужда от 9 часа сън. Сега се очаква опитът на Glens Falls High School и анализът на екипа на Памела Татчър да покажат къде е истината.
Американската национална фондация за съня твърди, че американските тийнейджъри се нуждаят от около 9-10 часа сън на нощ, но само 8% от тях спят по толкова. Две трети от гимназистите спят по седем часа или по-малко на нощ.
Изследването сред 300 гимназисти потвърждава това, което повечето родители на тийнейджъри знаят: учениците не получават достатъчно сън. Повече сън ще се изрази в подобряване на академичните постижения, според анкетираните тийнейджъри. Всички анкетирани са ученици в гимназия в предградията на Филаделфия, където учебния ден започва в 07.30 ч. и приключва в 14:25 ч.
Данните от това изследване показват, че:
– 90% от учениците смятат, академичния им живот ще се подобри, ако часовете в училището започват малко по-късно
– 78% от учениците споделят, че им е трудно да стават сутрин рано
– 70% от тях смятат, че оценките им ще се подобрят, ако те биха имали повече време за сън
– 16% са заявили, че редовно спят достатъчно дълго
Анкетираните тийнейджъри казват още, според тях най-доброто време да се правят изпитни тестове е от 11:00 ч. до 13:00 ч. Те мислят, че ще се представят по-добре в академично отношение и че оценките им ще се подобрят, ако биха могли да поспят още малко по-дълго.
Друго скорошно проучване на общественото мнение, проведено от Националната фондация за съня, открива, че 60% от децата под 18-годишна възраст се оплакват, че са уморени през деня, а 15% казват, че редовно заспиват в час в течение на цялата учебна година.
80% от анкетираните заявяват, че учебните занятия в училищата и университетите трябва да започват не по-рано от 08:00 ч. всеки ден, 47% смятат, че часовете трябва да започват между 08:00 и 08:30 ч. Само 17% от запитаните отговарят, че учебният ден трябва да започне преди 08:00 ч.
Експерт по съня на подрастващите цитират няколко предимства от достатъчния сън за тийнейджърите. Ето г ии самите предимства:
– По-малка вероятност от поява на депресивни настроения;
– Намаляване на вероятността за разтакаване;
– Намаляване на отсъствията;
– По-високи оценки;
– Намаляване на риска от пътно-транспортни произшествия, дължащи се на недоспиването на пешеходци и шофьори;
– Намаляване на риска от метаболитни и хранителни дефицити, свързани с недоспиване, включително – и затлъстяване;
– Намаляване на необходимостта от употреба на хапчета за сън преди лягане и на силни кафета и чайове след събуждане.
Учените вярват, че ще успеят да помогнат на заетите в сферата на образованието да успеят да създадат по-добра атмосфера по време на учебните занятия, по-здравословна и по-безопасна среда в учебните заведения по света. Стратегически погледнато, успехът на учащите се ще бъде значително повишен.
Поглед към сградата на Музея (Буюк джамия, краят на ХV в.).
Археологическият институт с музей при Българската академия на науките е най-старата музейна институция в България. Веднага след Освобождението от турско робство, по време на дейността на Временното руско управление, заедно с формирането наструктурите на съвременната българска държава, започва и нейното изграждане. След създаването на Публичната (Народната) библиотека, към нея е обособена музейна сбирка, която скоро прераства в музеен отдел. Попълването му със старинни предмети става основно чрез дарителство, благодарение на активността на учителите от страната, които изпращали в София всичко, което според тях има историческа стойност.
Обособяването на музейния отдел в самостоятелна институция с „нарочен персонал” става през 1892 г., а Указът на княз Фердинанд І от януари 1893 г. узаконява учреждението Народен музей със самостоятелен бюджет и печат, като му предоставя сградата, в която и днес се помещава: Буюк джамия. Паметник на културата, построен в края на ХV в., тя е най-старата запазена джамия в София. По данни от писмени извори се приема, че се е наричала Джамията на великия Махмуд паша. Махмуд паша е велик везир на султан Мехмед ІІ Завоевател (1451-1487). В запазения си вид Буюк джамия е квадрат с дължина 36,6 м, ориентирана по посоките на света. Това пространство е разделено от четири стълба и съответстващите им пиластри на 9 еднакви квадрата, над всеки от които има кубе, стоящо на пандантиви. Всички кубета са с еднакъв диаметър, поддържат се от заострени арки и са покрити с оловни листове. Стените на джамията са градени от каменни блокчета, споени с хоросан и обградени с тухли – т.нар. клетъчен градеж, характерен за османското строителство.
Зала Праистория.
В Националния археологически институт с музей се съхраняват десетки хиляди находки от българските земи, илюстриращи развитието на обществата от първите заселници на Балканите (преди около 1,5 милиона години) до късното средновековие. Част от тях са представени в постоянната експозиция на музея. Експонатите са паметници от изключителен интерес не само за българската, но и за световната публика и често участват в международни изложби в различни краища на света.
Постоянната експозиция на музея е организирана хронологически и тематично в четири зали.
Зала „Праистория“ представя културата и бита на най-ранните обитатели на днешните български земи, както и хронологията, периодизацията и районирането на праисторическите култури на територията на днешна България – от палеолита (1,5 милиона – 10000 г. пр. Р. Хр.) до средната бронзова епоха (2000 – 1600 г. пр. Р. Хр.). От голям интерес както за специалистите, така – и за любителите са експонатите от няколко обекта, изключително важни за праисторията на България, на Балканите и на Европа: пещерата Козарника (Белоградчишко) и селищните могили Караново и Езеро (Новозагорско). Находките от Козарника са най-ранните документирани следи от човешко присъствие в Европа, датиращи от преди около 1,5 милиона години. Колекциите от Караново и Езеро дават възможност на посетителя да се запознае с последователното развитие на обществото през неолита, халколита и ранната бронзова епоха (от около 6000 до около 2000 г. пр. Р. Хр.). Представени са характерните за различните периоди керамични съдове, сечива и оръжия от камък, кост, рог, мед и бронз. Специално внимание е отделено на богатата колекция от антропоморфна и зооморфна пластика от различни обекти, която демонстрира както уменията и естетическите виждания на древните хора, така и техния светоглед и религиозни представи.
В т.нар. „Централна зала” на Музея експозицията е организирана хронологически в четири основни теми: Тракия и елинският свят; Тракия и Рим; Византия; Каменната летопис на българите.
Керамичен антропоморфен съд от селищна могила Габарево, Казанлъшко. Халколит (V хилядолетие пр. Хр.).
Тракия е представена чрез находки, датиращи от къснобронзовата (краят на ІІ хил. пр. Хр.) до късноелинистическата епоха (краят на І хил. пр. Р. Хр.). Сред тях се отличават керамичните съдове и антропоморфни фигурки с инкрустирана украса, каменните калъпи за брадви, бронзовата статуетка на елен от Севлиево, Габровско (VIII в. пр. Хр.), части от най-характерното за тази епоха предпазно и нападателно въоръжение: шлемове, броня, наколенници, мечове, върхове на копия, както и находки от монументалната гробница в могилата Мал тепе при Мезек, Свиленградско и от тракийския град Севтополис. Гробницата при Мезек със своята дължина от 32 м. е най-голямата открита досега в източната половина на Балканския полуостров; тя се състои от дълъг дромос (коридор) с дължина 20,65 м. и три помещения. В експозицията са включени предмети от инвентара на няколко погребения, извършени в нея в периода от втората половина на IV – началото на III в. пр. Р. Хр. Сред тях с особена стойност са богато украсеният железен нагръдник с позлата и златните накити. Силно впечатляваща е бронзовата статуя на глиган, точно копие на откритата в южната периферия на могилата, сега намираща се в колекцията на Археологическия музей в Истанбул. Севтополис, днес под водите на язовир Копринка, Казанлъшко, е град основан от тракийския цар Севт III през ранноелинистическата епоха. От града и от неговия могилен некропол освен съдове и накити произхождат и интересни предмети, свързани с домашни култове – оловна змия, кернос, както и известният Севтополски надпис.
В експозицията са представени паметници от некрополите на елинските колонии (апойкии), разположени по Черноморското и Егейското крайбрежие. Сред тях преобладават надгробни релефи, керамични и стъклени съдове, теракоти, алабастрови и метални предмети. Надгробната плоча на Дейнес, син на Анаксандър, с изображение на млад мъж с куче е една от малкото запазени стели от този тип от архаичната епоха. Впечатляваща също е и бронзовата хидрия от Несебър с апликации, изобразяващи Борей и Орития (IV в. пр. Р. Хр.).
Керамичен зооморфен съд от селищна могила Караново, Новозагорско. Халколит (V хилядолетие пр. Хр.).
Голяма част от изложените в тази зала находки датират от римската епоха. Предимно скулптурни и епиграфски паметници, те произхождат от северна и южна България – територия, в която през тази епоха се основават провинциите Мизия, Тракия и Македония. Представени са некрополите с надгробните им паметници, гробни съоръжения, характерен погребален инвентар, градски и извънградски жилищни и обществени сгради с елементи от тяхната архитектурна украса, керамични и метални съдове, части от мебели, производствени инструменти, както и култови комплекси с вотивни дарове. Сред изложените колекции важно място заемат апликациите от колесници, открити в надгробните могили на местната аристокрация от Тракия, надгробните плочи от провинция Македония, които показват различните тенденции в развитието на римския портрет през І-ІV в., бронзовата глава от статуя на Гордиан ІІІ (238-244), която вероятно е украсявала агората на Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско). Експозицията включва и съкровището от Червен бряг, Плевенско – императорски подарък за местна личност по случай деценалия на Лициний, плочата от София (Сердика), известна като “цирков афиш”, пиластровите капители от вила Армира край Ивайловград, изящно изработени в стила на Афродизийската школа, монументалната статуя на Фортуна от Гиген, главата от бронзова статуя на Аполон от София. В залата са изложени портретни статуи, бюстове и глави, както – и копия на известни гръцки произведения, с които се представят основните скулптурни направления през римската епоха.
В експозицията е включена изключително богата колекция от оброчни плочи, сред които централно място заемат откритите в светилището при Глава Панега. Чрез тях се представя синкретизмът между божества от местния, елинския и римския пантеон – явление, което е често засвидетелствано в тракийските светилища.
В същата зала е представен и археологическият комплекс „Св. София” с гробен инвентар, датиращ от II-III в., стенописи от гробница от IV в. и надгробни плочи от V-VI в. Сред тази група паметници се намират известната мозайка и сребърната мощехранителница от църквата „Св. София”; абсидалната мозайка принадлежи на нейния най-ранен строителен период (ІV в.).
Темата за Византия е развита чрез най-характерните паметници за тази епоха. Представени са колекции от различни типове капители, част от амвон и плочи от олтарни прегради, мощехранителници от различни материали и форми и други предмети, които показват постепенното развитие на култа. Централно място в тази група предмети заемат комплексът от Садовец с фино изработен златен кръст и уникалните свещници, както – и релефните плочи от червена шиста, украсявали църковни постройки или богата светска сграда. В тази част на залата е изложена и впечатляваща колекция накити, която е свидетелство за готското присъствие на територията на днешна България през VI в.
Централна зала.
Централна зала. В близък план – надгробна стела от некропола на Аполония (“Стелата на Дейнес”). Начало на V в. пр. Хр.
От двете страни на монументалното стълбище, над което е поставено гипсово копие на скалния релеф с изображение на конник от Мадара, Шуменско, е представена каменната летопис на българите. Надписите, които са написани на гръцки език, съобщават за събития от историята на Първото българско царство, като най-ранният от тях е от 705-707 г. Важна историческа стойност има фрагмент от колона от с. Селище (Сюлейман кьой), Новопазарско, на който е издълбан текстът на 30-годишен мирен договор, сключен между България и Византия през 815 г., както и колона с 25-редов строителен надпис на гръцки език от с. Хан Крум (бивше Чаталар), поставен от името на „кан сюбиги Омуртаг”, който свидетелства за построяването на „малък стан на Тича”; надписът датира от 822 г.
Находки от късната бронзова епоха. ХVI-ХI в. пр. Хр.
Мраморна статуя на “тракийски конник” от Брестник, Пловдивско. III в.
Глава на Аполон, изработена от бронз с позлата. Сердика, II в.
Мраморен “цирков афиш”. Сердика, IV в.
Зала Средновековие.
В галерията са изложени стенописи от църкви в Мелник (Благоевградско), Калотина (Софийско), Крапец (Пернишко) и Несебър (Бургаско).
Керамична икона на Св. Тодор Стратилат. Велики Преслав, Х в.
Златен дискос и кръст-енколпион. Велики Преслав, IХ-Х в.
Мозаечна икона на Богородица Одигитрия от църквата “Св. Георги” в град Ерегли (Хераклея Понтика). ХIII-ХIV в.
Сребърно съкровище от Никопол. ХIV в.
Църквата „Св. Никола” в Мелник (ХІІІ в.) е била построена към края на ІХ в. върху останките от раннохристиянски храм и по-ранно тракийско светилище, посветено на богинята Артемида-Бендида. Създадена като енорийска, по-късно тя прераства в епископска (ХІ в.), митрополитска (ХІІІ в.) и манастирска (ХVІІІ в.) църква. Изписана е към края на ХІІ – началото на ХІІІ в. Богатата, нетрадиционна стенописна програма на църквата е изпълнена в стила на византийските императори от династията на Комнините (1057-1143). Фреските, пренесени във фондохранилищата на НАИМ-БАН през 30-те и 40-те години на ХХ в., са изработени извънредно прецизно и внимателно от трима опитни зографи. Това личи в представянето на карнацията (цвета на лицето, ръцете и тялото), сенките, дрехите и движенията.
Стенопис от църквата “Св. Никола” в Мелник. ХII-ХIII в.
Църквата „Св. Никола” в Калотина, Софийско, от ХІV в., манастирска гробна капела, е била построена и изписана по поръчка на ктитора Деян и съпругата му Владислава. В изложените стенописи са изобразени св. Петър и Успение Богородично.
Църквата „Св. Петка” в с. Крапец, Пернишко, се датира през ХVІІ в. Запазените стенописи дават възможност за композиция в три регистъра: присъстват фигури на пророци и светци в цял ръст и допоясни изображения, както – и евангелски сцени.
Църквата „Св. Георги Мали”, построена през ХVІІ в., се е намирала на южния бряг на стария град Несебър. Стенописите са били свалени и прибрани в Народния музей в София преди разрушаването на църквата през 1946 г. Изложените фрагменти от стенописи принадлежат към декоративната програма на южната и северната стена на църквата. Представени са светци-воини и лечители, както – и евангелски сцени.
Стенопис от църквата “Св. Георги Мали” в църквата Несебър. ХVI в.
Най-късните стенописи са от църквата „Св. Георги Големи” в Несебър. Църквата е изписана през 1703-1704 г. с разходите на свещеника-сакеларий К(онстантин) и преподобна Анастасия по времето на несебърския митрополит Христофор. Изложените стенописи са от житието на патрона на църквата св. Георги и други светци. В тях се различават почерците на двама зографи.
Стенопис от църквата “Св. Георги Големи” в Несебър. ХVIII в.
В зала „Средновековие” са изложени паметници, датиращи от ІХ до ХІV в. (Първо и Второ българско царство). Те са групирани по няколко основни теми: Битът на човека, Жената и мъжът-воин, Металът, Керамичното производство, Вярванията на българите, Писмената традиция, Човекът и богът, Християнската столица на ранносредновековна България – Велики Преслав, Украсата на църковните постройки от епохата на Второто българско царство, Църквата и владетелят.
Строителни материали и инструменти, водопроводни и канални тръби, тръби за комини, вградени в стените, фрагменти от многоцветни стъкла за прозорец, ключове и катинари, кухненска и трапезна керамика, светилници, предмети за изработването на облеклото (игли за шиене, железен дарак, прешлени за вретено), а също – и други предмети, свързани със забавленията на децата и мъжете в дома (костени зарове, играчки, пулове за табла и др.), позволяват да се оформи картината на бита на човека през тази епоха. Сред изложените предмети особен интерес представляват сребърни съдове, внос от западна Европа, както – и фрагментите от тъкани и бродерии от църквата „Св. София” и от Трапезица в Търново.
Накити от благороден метал, от мед и бронз, често позлатявани и украсени със скъпоценни камъни и стъкло, изработени в българските градски ателиета или в императорските работилници на Византия, на Източното Средиземноморие и Западна Европа отразяват модата, която обогатява традиционното женско облекло. Сред накитите за глава на мястото на изящните обици се налагат големите масивни наушници. Носят се огърлици от многоцветни мъниста и метални и стъклени гривни. Дрехите се затварят с метални копчета, както и с колани с метални апликации.
Оръжия и воински принадлежности – ризница, сабя, върхове на копия и стрели, колани и амуниция представят българския воин. Инструменти за ковачество и дърводелство, земеделски сечива, златарски инструменти, костени предмети и керамични съдове, изработени на ръчното грънчарско колело и на крачния кръг показват високото ниво, постигнато от занаятчийските работилници през тази епоха. Сред представените керамични съдове могат да се видят: белоглинена, рисувана, глазирана и „сграфито” керамика.
Амулети с предпазно предназначение, намерени в първите български столици от VІІ-Х в., заедно с розета с руни от Плиска и керемида с изображение на шаман, открита в култовия център на Мадара, свидетелстват за устойчивостта на езическите вярвания на българите и за запазването на обичайните им култови практики, дори – след приемането на християнството.
Писмената традиция на българите е илюстрирана чрез първия станал известен надпис на кирилица, издълбан върху каменната надгробна плоча на Мостич, висшия сановник (ичергубоил) от Велики Преслав (Х в.), както – и чрез плочките от белоглинена глазирана керамика с литургични текстове, изработвани във Велики Преслав през Х-ХІ век.
В тази зала са изложени още известният златен нагръден кръст от Плиска, украсен с множество миниатюрни изображения и сцени, фрагменти от каменната пластична и белоглинена глазирана декорация и керамична икона на Св. Теодор от Велики Преслав, както – и декоративни елементи от църкви и нагръдни икони с изображения на покровители на войни, аристократи и прелати, датиращи от епохата на Второто българско царство. Сред малките икони най-забележителна е златната, с образа на Богородица, и декоративни мотиви в емайл. Важно място в зала Средновековие се отделя и на три ценни икони от ХІV в.: двустранната – от Поганово, един от шедьоврите на иконописта от този век, с изображенията на Богородица с Йоан Кръстител и Видението на Езекиил, мозаичната – от Тракия с Богородица с Детето и друга – със сребърен обков и дарителски надпис на чичото на българския владетел Иван Александър.
В последната витрина на тази зала са показани печатите, скрепявали писмата на владетели и духовни водачи от различни времена. Заедно са поставени тези на Борис-Михаил, покръстителят на България и Георги, синкел български, на цар Иван Александър и изработеният с изключително майсторство печат на патриарх Висарион от Търновград. Сеченето на монети е представено с образци на различни типове от различни владетели. Златни и сребърни пръстени-печати с донесени от Западна Европа хералдични символи бележат усвояването на такава практика от владетели, представители на аристокрацията и вероятно – от представители на богатото гражданство. Богатството и възможностите на българската аристокрация се демонстрират и чрез златните коланни украси от Мадара (VІІ и ІХ в.), забележителната сребърна чаша, принадлежала на великия жупан Сивин, открита в неговия гроб в Преслав, и от такива находки като укритото при Никопол съкровище от края на ХІV – началото на ХV в. Намерено в метален съд, то съдържа скъпи съдове, накити и монети.
Зала Трезор
В зала „Трезор” са събрани най-представителните паметници от колекциите на музея: съкровища, инвентар от гробове и единични предмети с особено художествено и историческо значение, които се датират в дългия период от къснобронзовата и ранножелязната до римската епоха. Те са представени в хронологическа последователност, като на централно място стоят три световноизвестни съкровища: съкровищата от с. Вълчитрън, Плевенско (краят на къснобронзовата-началото на ранножелязната епоха), от с. Луковит, Ловешко (втората половина на ІV в. пр. Хр.) и от с. Николаево, Плевенско (ІІ-ІІІ в.). Вълчитрънското златно съкровище се състои от голяма полусферична купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една извисена дръжка (т. нар. киатоси), два големи и пет по-малки капака с луковични дръжки и един троен скачен съд от яйцевидно оформени, издължени и заострени в единия си край части. Сребърното съкровище от Луковит е съставено от съдове за вино и три комплекта апликации за конска амуниция. Част от апликациите се нареждат сред шедьоврите на тракийската торевтика. Върху тях са изобразени борби на животни и конници, с детайли подчертани с позлата. Съкровището от Николаево, принадлежало на върхушката на местната аристокрация в римската провинция Долна Мизия, съдържа многобройни златни и сребърни женски и мъжки накити, украсени с многоцветни скъпоценни камъни, които показват най-големите постижения на ювелирството в източните провинции и в цялата Римска империя. Част от съкровището са и сребърни предмети за богата трапеза и голямо количество сребърни монети.
В тази зала са изложени предмети с голяма художествена стойност от гробния инвентар от могили в селищата Белоградец, Дуванлии, Крън, Старосел, Стрелча, Златица, Розовец, Шипка, Арчар и Шишковци. Сребърната амфора-ритон от Дуванлии е шедьовър на ахеменидското изкуство, многобройните сребърни съдове от други комплекси са дело на гръцки майстори, а скифосът от Стрелча показва високите постижения на местните златари. Златната погребална маска и пръстенът-печат от Крън, заедно с бронзовата глава от Шипка, са сред най-големите открития на последното десетилетие, извършени от археолога Георги Китов. Маската, тежка над 600 гр., впечатлява с фината изработка и реалистичното предаване на детайлите на лицето. Бронзовата глава, дело на гръцки скулптор от края на ІV в. пр. Р. Хр., принадлежи на портретна статуя на тракийския цар Севт ІІІ. Златният накит с големи скъпоценни камъни от гроб на момиче от знатно семейство, открит в Арчар, е сред редките, най-представителни украшения за глава от територията на цялата Римска империя. Сребърните украшения с позлата от могила в Шишковци показват разкоша на конските амуниции и на колесниците на тракийската аристокрация през римската епоха.
Бронзов шлем от некропола при Требенище, Македония. Краят на VI – началото на V в. пр. Хр.
Златна погребална маска от некропола при Требенище, Македония. Краят на VI – началото на V в. пр. Хр.
Отделно място в зала „Трезор” е посветено на некропола в Требенище, Македония. Представени са предмети от най-ранните разкопки на този некропол на илирите (останалите се съхраняват в колекциите на Археологическите музеи в Белград и Скопие). Шлемове, украсени със златни ленти, маски и ръка с пръстен от тънък златен лист, златни елементи от украсата на щитове и парадно облекло, накити от кехлибар, сребърни, бронзови и стъклени съдове представляват част от гробния инвентар на шестима воини. Внос от централна Европа, от Финикия, от Лакония и от други райони на древна Гърция, те свидетелстват за развитите търговски взаимоотношения още през архаичната епоха в тази част на Балканския полуостров.
Златното съкровище от Вълчитрън, Плевенско. Късна бронзова епоха. Краят на II – началото на I хилядолетие пр. Хр.
Сребърна кана от некропола при Дуванлий, Пловдивско. Втора половина на V в. пр. Хр.
Златна маска. Надгробна могила Светица до с. Крън, Казанлъшко. Краят на V в. пр. Хр.
Златен пръстен-печат. Надгробна могила Светица до с. Крън, Казанлъшко. Краят на V в. пр. Хр.
Сребърен скифос от Стрелча. Втора половина на IV в. пр. Хр.
Апликация от конска амуниция от съкровището от Луковит, Ловешко. Втора половина на IV в.
Бронзова глава от могилата Голямата косматка (гробницата на Севт III) в “Долината на тракийските царе”, Казанлъшко. Краят на IV в. пр. Хр.
Сребърна чаша с двойно дъно. I в. Неизвестно местонамиране.
Сребърна украса от сбруя на колесница. Шишковци, Кюстендилско. II в. пр. Хр.
Наред с постоянната експозиция, в Музея се представят и редица временни изложби. Като традиция в последните години се наложи изложбата “Българска археология”, която ежегодно илюстрира резултатите от археологическите проучвания през годината. С тази изложба посетителите имат възможност да се запознаят както с най-интересните и впечатляващи находки, така – и с информация за самите обекти и последните открития в тях – от най-ранните следи от човешко присъствие през ранния палеолит до средновековните български столици Плиска, Преслав и Велико Търново. Изложбата се открива в средата на февруари, когато се чества и “Денят на археолога”.
Редовно се организират и тематични временни изложби, посветени на конкретни обекти или – на различни аспекти от културата на обществата по българските земи. През август и септември 2011 г., във връзка с провеждането на ХХII Международен конгрес за византийски изследвания, се представи изложбата “България във Византийския свят”. Паралелно с нея се състоя и изложбата “Аз писах.”, илюстрираща развитието на българската писменост и на българския език през средновековието.
Музеят е чест домакин и на фотографски и художествени изложби. Последната фотографска изложба (6 – 30 декември 2011 г.) представя научните постижения на Института по археология и етнология при Полската Академия на науките. На 28 табла са показани най-интересните археологически обекти – от палеолита, неолита, бронзовата епоха, римския период, средновековието и новото време, в които се провеждат проучванията на Института през последните десетина години. Представени са също така и най-новите лабораторни методи в археологията.
Интернет адресът на Националния Археологически институт и музей е: http://www.naim.bg/.
Музеят се намира на адрес: гр. София, 1000, ул. „Съборна”, 2.
Аз и Бегбеде сме заедно от десет години. Една приятелка ми пробута току-що излязлата на български „Любовта трае три години“ с думите: „Това е чудовищно добро!“, а аз в пристъп на младежко доверие се съгласих да опитам с този французин. Получи ни се и сега аз съм тази, която бута книгите му в ръцете на останалите. Слушам критиката за книгите му с половин ухо и не си губя време да й опонирам – отдавна научих, че не всяка книга може да стане общолюбима на цялата нация. Важното е, че нашата връзка с Бегбеде продължава и аз препрочитам книгите му отново и отново за собствено и напълно егоистично удоволствие. Отдавна изгубих първата бройка на „Любовта трае три години“, сигурно някоя приятелка ми е отмъкнала моя екземпляр-среща с този френски мъжкар, но в началото на тази година романът беше преиздаден от издателство Колибри и аз имах повод да се сдобия с нова книга. Нашарих я с цитати, четящите след мен, само добавиха „отбелязките“ и сега тя прилича на учебник „по любов“, в който са отделени важните моменти от изложението. Някои от тях са станали част от речника ми, други си припомням разгръщайки страниците на романа, а в прилив на особена солидарност реших да ги споделя с вас. Четете и се усмихвайте, защото независимо от всичко, дори най-големият циник на Франция публично си призна – любовта съществува. При това повече от три години…
Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринайсет години, а любовта три. Това е положението. Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.
Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички са надеждата да си спечелят някой.
В наше време хората, които се занимават с редене на думи, не са смятани за толкова важни, колкото онези, колкото онези, чиито снимки може да се видят по светските страници на списанията.
Човек съжалява онези, които страдат, но никога онези, които причиняват страдание.
Има нощи, когато сънят е същински лукс. Да заспиш, за да се събудиш и отърсиш от лошия сън. Ще ти се това никога да не се е случвало. Ще ти се да натиснеш копчето Delete и животът да започне отначало. Защото, когато караш някого да страда, най-много страдаш самият ти.
Разводът е умствено дефлориране. Поради липса на една „добра война“, която заслужаваме, подобни бедствия (също както да загубиш майка си или баща си, да се окажеш парализиран след автомобилна злополука, да изгубиш жилището си, след като са те уволнили несправедливо) са единствените събития, които ни правят мъже.
Човек се жени по същия начин, както се явява на матура или на изпит за шофьор: във всичките тези случаи той иска на всяка цена да мине пред хората за нормален, нормален, нормален. След като не можеш да бъдеш по-горе от другите, поне да си като тях, за да не се окажеш по-долу. А това е най-добрият начин да разрушиш една истинска любов.
Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да принуждават мъжете да тичат след тях до живот.
Моята любов е с малка буква, но с широко разперени криле.
По какво познава един човек, че е остарял? По това, че му трябват три дни, за да дойде на себе си след запой.
Излиза, че в това се състои животът на възрастния: да строиш пясъчни замъци, сетне да скачаш с два крака върху тях, а после да започваш всичко отначало и така нататък, и така нататък, след като знаеш, че океанът при всяко положение ще ги срути.
Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.
За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност, за да си влюбен, се нуждаеш от несигурност.
За да се чувства добре, една жена се нуждае от мъж, който да й се възхищава. Поне аз така виждам нещата. Цветето се нужда от слънце.
Ако жена ви е на път да ви стане приятелка, време е да предложите на някоя приятелка да стане ваша жена.
Най-прекрасните празници са онези, които се случват вътре в нас.
Ето ви един съвсем прост тест, за да разберете дали сте влюбен: ако след четири-пет часа, прекарани без вашата любовница, тя започне да ви липсва, това означава, че не сте влюбен – ако бяхте, десет минути раздяла биха били достатъчни, за да направят живота ви непоносим.
Любовта причинява проблеми с дишането.
САМОТАТА се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш.
Любовта е непонятна. Когато човек я наблюдава у другите, не може да я проумее, а още по-малко, когато сполети него самия.
Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една вила на Ривиерата, още една спортна кола, чифт обуща за дванайсет бона или ако преспиш с още ена манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание.
Хората, които се боят от смъртта са лишени от всякакво любопитство.
Човек отначало напуска дома на родителите си, сетне понякога напуска дома на своя първи брак и изпитва все същата болка, болката, че завинаги е останал сирак.
Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и кого обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.
Чуйте записа на рубриката „Аз чета с Настя“ за живота и творчеството на Фредерик Бегбеде ТУК.
Открития направени в подземни пещери от изследователи от Тексаския Унивеситет за Аграрни култури и механика, в Гелвистън (Texas A&MUniversity, Galveston) в Бахамите може да обяснят как се е зародил живота на Земята преди милиони години и вероятно да загатне какви типове морски обитатели може да се намерят на други планети и луни.
Том Илифе професор по морска биология и дипломиралия се студент Брет Гонзалес (TomIliffe, Brett Gonzalez) са изследвали три „сини дупки“ на Бахамите и са открили пластове от бактериални микробии, и в трите, но всяка пещера имала специализирани форми живот на различните дълбочини, което подсказва, че микробния живот в подобни пещери постоянно се адаптира към наличната светлина, вода, химични съставки и източници на храна.
Наречени са „сини дупки“ тъй като погледнати от въздуха те изглеждат кръгли по форма оцветени в различни нюанси на синьо. Има повече от хиляда такива пещери на Бахамите, най-голямата концентрация на сини дупки в света.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Керамичен антропоморфен съд от селищна могила Габарево, Казанлъшко. Халколит (V хилядолетие пр. Хр.).
Керамичен зооморфен съд от селищна могила Караново, Новозагорско. Халколит (V хилядолетие пр. Хр.).
Централна зала.
Мраморна статуя на “тракийски конник” от Брестник, Пловдивско. III в.
Глава на Аполон, изработена от бронз с позлата. Сердика, II в.
Мраморен “цирков афиш”. Сердика, IV в.
Зала Средновековие.
Керамична икона на Св. Тодор Стратилат. Велики Преслав, Х в.
Златен дискос и кръст-енколпион. Велики Преслав, IХ-Х в.
Мозаечна икона на Богородица Одигитрия от църквата “Св. Георги” в град Ерегли (Хераклея Понтика). ХIII-ХIV в.
Сребърно съкровище от Никопол. ХIV в.
Стенопис от църквата “Св. Георги Мали” в църквата Несебър. ХVI в.
Стенопис от църквата “Св. Георги Големи” в Несебър. ХVIII в.
Зала Трезор
Бронзов шлем от некропола при Требенище, Македония. Краят на VI – началото на V в. пр. Хр.
Златна погребална маска от некропола при Требенище, Македония. Краят на VI – началото на V в. пр. Хр.
Златното съкровище от Вълчитрън, Плевенско. Късна бронзова епоха. Краят на II – началото на I хилядолетие пр. Хр.
Сребърна кана от некропола при Дуванлий, Пловдивско. Втора половина на V в. пр. Хр.
Златна маска. Надгробна могила Светица до с. Крън, Казанлъшко. Краят на V в. пр. Хр.
Златен пръстен-печат. Надгробна могила Светица до с. Крън, Казанлъшко. Краят на V в. пр. Хр.
Сребърен скифос от Стрелча. Втора половина на IV в. пр. Хр.
Бронзова глава от могилата Голямата косматка (гробницата на Севт III) в “Долината на тракийските царе”, Казанлъшко. Краят на IV в. пр. Хр.
Сребърна чаша с двойно дъно. I в. Неизвестно местонамиране.
Сребърна украса от сбруя на колесница. Шишковци, Кюстендилско. II в. пр. Хр.
Открития направени в подземни пещери от изследователи от Тексаския Унивеситет за Аграрни култури и механика, в Гелвистън (Texas A&MUniversity, Galveston) в Бахамите може да обяснят как се е зародил живота на Земята преди милиони години и вероятно да загатне какви типове морски обитатели може да се намерят на други планети и луни.
