Блондинки – много, Блондинката обаче е една. Визията на Мерилин Монро никога няма излезе от мода, а животът и детайлите от любовните й авантюри ще продължават да интересуват и следващите поколения. Именно този интерес задоволява романът на Джеймс Бейкър „Тайният дневник на Мерилин“. Или поне малка частичка от този интерес.
Съмненията около смъртта на актрисата започват в мига, в който я откриват в спалнята на дома й в Лос Анджелис. Има няколко изключително съмнителни факта, които би трябвало да ни убедят в това, че нервите на актрисата не издържат и тя напълно съзнателно изгълтва над 50 хапчета. Най-удивителното обаче е, че успява да ги глътне без капка вода.
Едно телефонно обаждане е достатъчно, за да започне този роман. Помощникът-следователят Бен Фицджералд си има купища проблеми в живота, но за да му бъде по-весело, именно на него възлагат задачата да започне разследването на смъртта на Мерилин. Задача, която часове по-късно е отменена. Със смъртта на актрисата се заемат други, значително по-високопоставени хора, които знаят какъв трябва да бъде финалният резултат и ще подредят фактите, така че да им е удобно. И всичко би било лесно и Бен би могъл да замине на „неочаквана почивка“ заедно с останалите си колеги, включили се в разследването, но не. Все пак това е роман, а в него има нужда от повод, заради който историята ще се преобърне с главата надолу. Тайният дневник на Мерилин е онзи източник на новини, за който никой не бива да научава. Бен обаче знае за съществуването му. Нещо повече, той го открадва от местопрестъплението…
Книгата е типичен американски трилър, в който присъства неизменна руса журналистка, която винаги знае много повече от полицията и като по чудо се влюбва в следователя, но този път всичко е малко по-интересно. И не само защото главната героиня е Мерилин Монро, а и защото кратките цитати от дневника й, разказват онези недоказани слухове за връзката й с Кенеди или за да бъдем по-точни – с братята Кенеди. Или за да бъдем най-точни – интимната й връзка с тях.
Животът на една актриса се превръща в нестихващ водопад от новини и клюки, а смъртта й е една финална буря, която помита много лица със себе си, но романът открива само част от подозренията. Точно толкова, колкото е нужно, за да запали въображението ни и да напишем в Google “Смъртта на Мерилин Монро“…
Нищо не казва изразът „пътуване със стил“ докато човек лети от Лондон до Ню Йорк в търговски цепелин. За да не остане по-назад от германците, британски производител обяви плановете си за производство на трансатлантически дирижабли, които биха могли да ви отведат до желаната дестинация за половината време, което бихте изхабили с пътнически лайнер. Шест двигателя с мощност от 800 фута и полет със 75 км. в час. Тъй като хангарите са били скъпи, инженерите построяват кули, където дирижаблите могат да акостират по време на далечни пътувания. След слизането на пътниците от машината, те ще се возят дълго с асансьор към земята.
Американски дирижабъл
януари 1923 г
След като ZR-2 – британски дирижабъл, предназначен за нашия флот – се разби през 1921 г., ние изградихме ZR-1 Shenandoah, първият твърд дирижабъл, построен в САЩ. В този момент хората се съмняваха в безопасността на цепелините, но правителството ни увери, че употребата на хелий и изграждането на стълбове за акостиране (вместо наземни навеси) ще премахне инцидентите, които се случваха преди. Експерти настояват, че дирижаблите са икономически изгодни и ползването на услугите им осигурява по-добро преживяване от пътуването с параход или със самолет. Цепелинът може не само да превозва повече пътници, но той остава във въздуха по-дълго време от самолетите. Пътниците могат да се хранят в трапезарията, да извършват наблюдения от палубата и да спят в удобни легла. Какво би могло да се обърка? „Опасността от запалване е почти незначителна.“, пише Макс Мънк, германски инженер, работещ за американския Национален консултативен комитет по въздухоплаване.
Аерогара
април 1923 г.
Експерти прогнозират, че в бъдещи войни ролята на цепелините ще нараства. Инженерите по аеронавтика предлагат в предната част на някои кораби да има малък хангар и трамплин за борба със самолетите. Въжета отстрани на кораба, ще държат дирижабъла на място, докато корабните екипажи закопчават на носа му устройството за акостиране.
Плаващ хангар
август 1923 г.
Паркирането на дирижабли може да е трудно, понеже трябва член на екипажа да го насочва в правилната посока. Една грешна стъпка може да означава гибел за алуминиевите му стени. Джон Мейсън предложи два начина за улесняване на процеса. Първо, да се люлее и в двете посоки ще разреши на дирижабъла да намалява съпротивлението на вятъра. Той предложи също създаване на плаващ понтон-хангар, който би могъл да люлее дирижабъла, уловен в огромна мрежа или от примка.
Военните цепелини
октомври 1923 г.
Това не е обикновен дирижабъл. Този тип дирижабъл не само е оборудван за въздушна битка, но може да служи и като писта в небето за съпътстващи го самолети. „Добре е в границите на разума да се предскаже, че военноморските дирижабли на бъдещето ще носят десетки самолети, които ще може да ги защитават от въздушни атаки, а освен това ще се монтира ново оръжие, което ще се ползва с уважението на всички врагове! „, както ние написахме. В допълнение към наличието на бойни самолети и спасителни лодки на дирижабъла, той ще транспортира и войници. Излитането ще бъде вертикално – като „птица хвърлена във въздуха”.
При настъпване на бедствие
ноември 1925 г.
Лошият късмет на ZR-1 Shenandoah по време на 57-мия му полет бе причина този дирижабъл да се разбие в щата Охайо, след като буря го разкъса на няколко парчета. Ето, ние осигурихме графично изображение на могъществото на дирижаблите, което рязко спадна. Повишаването на притока от горещ въздух може да доведе до сътресения.
Цепелин – хотели
юни 1928 г.
Нещо ново: плаващи цепелини- хотели в топ 10 на най-готините неща, създадени през 1928 г. Този хипотетичен дирижабъл ще може да побере 100 пътника в 39 каюти. По време на пътуване между Европа и САЩ ще можете да се насладите на лукс, сходен с лукса, наличен на трансатлантически кораб. Цените ще включват наличие на течаща топла и студена вода и самостоятелен санитарен възел. През свободното си време, ще можете да се излежавате на шезлонг или да седите на кресло и да се наслаждавате на гледките по време на пътуването. На палубата ще може дори да се танцува под музиката, изпълнявана от оркестър.
Да овладеем небето!
октомври 1928 г.
След всички тези инциденти, обществеността не е сигурна дали дирижаблите ще запазят своята популярност, да не говорим – да изпреварят самолетите, като владетели на небето. От една страна, изглежда, че производството на един дирижабъл е по-евтино от производството на самолет. Ние също така заложихме и на комфорта на пътниците. Хората в самолета са приковани към седалките си, а в дирижабъл ще могат да се движат свободно.
Преместване на домове с помощта на дирижабъл
септември 1929 г.
Семейство заминава на почивка, а над къщата му витае огромен дирижабъл… Тази сцена не е описание на алтернативна вселена. С кабели, спуснати от дирижабъл, ще бъде повдигната къщата от земята и отнесена на мястото за почивка на семейството. Не е нужно да се опакова багаж или да се ходи с такси до летището. Ричард Фулър е проектирал къща, която може да се скачи с дирижабъл.
Дирижабъл-самолет
юли 1931 г.
По време на златната ера на цепелините някой разбра, че докато дирижабли и самолети са се конкурирали за доминация, техните най-добрите характеристики биха могли да бъдат съчетани в нов хибриден летателен апарат. Изобретателят Джордж Хардин предлага няколко хибридни модела, включително – и един за семейства, а други – за извършване на превоз на товари, войници и поща. Пилотите и пътниците ще седят в горната част на машината, а товарът – в долната.
Нов, по-безопасен начин за кацане на дирижаблите
април 1932 г.
Както споменахме по-рано, кацането на дирижабъла е сложно. Просторните хангари не само са скъпи, но са необходими стотици мъже, които да го теглят в правилната посока, след като машината достигне до земята. Дори и тогава, силен вятър може да тласне дирижабъла в стената на хангара, наранявайки корпуса му. От военноморския флот на САЩ, обаче, разработили метод за скачване, който намалява сухоземния екипаж на дирижабъла от 400 до 90 души.
Най-големият дирижабъл
февруари 1931 г.
Тъй както това заглавие показва, очаквахме много от USS Akron ZRS-4. Летателният кораб е масивен, дълъг е 785 фута. Побира 5 самолета, седем картечници и 90 офицери и войници. За съжаление, Akron се разби по време на буря при което бяха убити 73 от 76-те членове на екипажа и пътниците. През 1933 г., след само две години в употреба (и четири произшествия), Akron си отиде завинаги. Този инцидент постави началото на края на цепелините в САЩ.
Всеки стопанин на куче знае на какво е способен неговият любимец, за да получи заветната наградка. Немският фотограф Christian Vieler успява да заснеме част от кучешките мимики в колекция снимки. Весели, тъжни, смешни, стреснати – емоциите на кучетата варират, а благодарение на специална техника Кристиан успява да ги покаже на нас.
Само аз ли чета това заглавие по друг начин? За всички останали посетители на книжарницата на щанда стои книгата „Скептици” на Людмил Тодоров, но аз протягам ръка и докосвам „(ске)ПТИЦИ” и знам, че в тази книга ще има летящи души.
Оказвам се права и за пореден път разтварям сърцето си пред текста на режисьора и писателя Людмил Тодоров. След невероятния му сборник „Разкази”, който издаде преди две години и тихия, но безмилостен „Шлеп в пустинята”, новата повест „Скептици” не ми изневерява и за миг. Тя е поредното красиво късче живот, бодлива, но истинска реалност, която приемаме и дори обикваме в тази й форма.
А кой ще живее в реалността, ако не главните ни герои Софчето и шест години по-малкия й брат – Наско. Две детски души, които се свързват от самото им раждане – първо с дълбоко и детско недоволство, а след това с необяснима мълчалива и силна любов. Людмил Тодоров ни разхожда из живота на двамата, за да разкаже през реакциите на Софчето, за нейния гениален и затворен брат, който няма приятели, но ще бъде приет в Оксфорд година преди завършването си. Нагласите на затворения математик контрастират с руската романтичност, присъща на сиуцидно настроената му сестра, която ще се лута между избора да стане актриса или учителка по руска литература, да остане в имотите на един ТИМ-аджия и да се върне към столичния живот и да срещне странна и различна любов.
А любовта за пореден път е всичко в тази повест. Онази свръзка между двамата герои, онази причина за почти животинска паника, която изпитват към света и онзи момент на осъзнаване, през който преминават. Скептиците имат твърде много изисквания и твърде много страхове, някой ден те ще останат само двамата, в английския замъка на Наско, вечерящи на пре-дългата маса, но това няма логика, нали? Сега те са на малко повече от 20, имат цялото бъдеще на света пред себе си най-важното, винаги знаят, че някъде там има поне един човек, който за тях е перфектен. А това изглежда като едно добро начало за разрушаване на присъщия им скептицизъм…
Нова Анимация Показва Дългото и Странно пътуване на Бену – Цел на мисията на НАСА по завръщане на проба от астероида
Роден от отломките на голям сблъсък, пътуващ в космоса от милиони години и разбит от гравитацията на планетите, астероидът Бену има труден живот в опасен квартал: ранната Слънчева система. “Пътуването на Бену”, нова анимация създадена от Goddard Space Flight Center на Наса, в Грийнбелт, Мериленд, показва какво знаем, и какво не, за живота на Бену и произхода на Слънчевата система.
В анимационния филм “Пътуването на Бену” показва, което е известно и това, което остава неизвестно за живота на астероид Бену и произхода на Слънчевата система. Изображение: NASA’s Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab Изтегли видеото с добро качество
“Отиваме на Бену, защото искаме да разберем през какво е преминал по време на еволюцията си. Преживяванията на Бену ще ни кажат повече за това, откъде идва слънчевата ни система и как се е променила. Като детективи в криминален сериал, ще проучим малките факти, които Бену ни показва, за да разберем напълно историята на Слънчевата система, която е и историята на нашия произход”–каза Едуард Бешор от Аризонския Университет, заместник-главният изследовател за мисията на НАСА OSIRIS-Rex, чиято цел е завръщането на астероидната проба.
Видеото започва с кадри на галактиката и продължава с кадри на мъглявина – голям облак от газове и прах, създадени от експлозията на умиращи звезди. Според Бершор, от наблюдението на други звездообразуващи части на нашата галактика, учените имат добра основна представа как се е получила нашата Слънчева система. Както е показано в анимацията, звезда, която експлодира в близост, нарушава елементите в мъглявината, предизвиквайки срив на част от нея, заради собствената си гравитация, формирайки диск от материя, който заобикаля новото слънце.
Това е концептуално изображение на една мъглявина. Те са големи облаци от газове и прах, получени от експлозиите на умиращи звезди. Учените мислят, че слънчевата система се е сформирала, когато експлозията на близка звезда нарушила елементите в мъглявината, предизвиквайки срив на част от нея, заради собствената си гравитация. Изображение: NASA’s Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab
В този диск, прашици биват нагрявани, докато се разтопят и кристализират и след това станат хондрули – една от градивните части на слънчевата система. Анимацията показва как хрондулите се съединяват, вследствие на електростатични и гравитационни сили, за да образуват астероиди и планети.
Хрондулите съставят голяма част от материалите в Бену. “На планети като земята, първоначалните материали са били променени изцяло от химични реакции с атмосферата и водата. Мислим, че Бену вероятно е непроменен. Затова, той е като машина на времето за нас”, каза Бешор. Анализирайки пробите, извлечени от Бену, екипът на OSIRIS-RExChondrules ще може да изследва някои от най-чистите материали в Слънчевата система.
Бену вероятно носи материали и от началото на Слънчевата система. Органичната тъкан е създадена от молекули, съдържащи основно въглеродни и водородни атоми и е от фундаментално значение за наземния живот. Анализът на какъвто и да е органичен материал, намерен на Бену, ще даде на учените имената на много материали, присъстващи в началото на Слънчевата система, които може би са имали роля в произхода на живота. “Връщайки тези материали на земята, можем да направим много по-подробен анализ, от този, направен с инструменти в космоса. Това е така заради практическите граници на размер, маса и енергийна консумация, Също така ще заделим някои от тези материали за следващите поколения, които да ги изучат с инструменти и способи, които дори не можем да си представим в момента”, каза Бешор.
Тази мисия ще допринесе и за друга на НАСА – Asteroid Redirect Mission (ARM), която ще идентифицира, залови и пренасочи астероид, близо до земята, в стабилна орбита около луната, където астронавти ще го изследват през 20те години на 21 век, донасяйки проби. ARM е част от плана на НАСА за развиването на нови способи, нужни за бъдещи мисии с хора на Марс. OSIRIS_Rex ще помогне и на опитите на агенцията да разбере причината за събирането на потенциално опасни обекти около земята и характеризирането на тези, годни за използване за следващи мисии, засягащи изследването на астероиди.
В ранната Слънчева система е царял хаос. Огромни кратери из цялата слънчева система, образувани от сблъсъци, показват, че може би е имало “бомбандировка” от астероиди преди 3.8 – 4.1 милиарда години – оттогава датира и началото на живота на земята. Това видео разкрива една от теориите. Газовият гигант Юпитер започнал да мигрира по-близо до слънцето заради гравитационните взаимодействия с другите газови гиганти. Гравитацията на Юпитер нарушила астероидния пояс, изхвърляйки много астероиди по-близо до слънцето, където някои се сблъскали с други планети, включително и земята. Тази бомбандировка може да е била значителен източник на органична тъкан и вода за ранната Земя.
Това е представата на художник за младата планета Земя, бомбардирана от астероиди. Учените смятат, че тези сблъсъци може да са доставили значително количество органична тъкан и вода до Земята. Изображение: NASA’s Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab
След тази бомбардировка, нещата се по успокоили, но огромни сблъсъци продължавали да се случват редовно, като този между астероид и планетезимал (небесно тяло от ранната слънчева система) преди около 1 милиард години, показан във видеото. Учените мислят, че подобен сблъсък може да е довел до произхода на Бену. Видеото показва как астероидът се формира, вследствие на постепенното съединение на отломки от сблъсъка, причинено от собствената им слаба гравитация.
Това е представата на художник за сблъсъкът, който създал астероида Бену. Учените смятат, че Бену се е сформирал, когато отломките от сблъсък като този се събрали, вследствие от собствената им гравитация. Изображение: NASA’s Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab
Измервания разкриват, че плътността на Бену е по-малка от тази на скала. Затова учените смятат, че астероидът има празнини във вътрешността си, според Бешор. Подобни астероиди са слабо свързани скали и прах.
Бену също така е много мрачен. Като асфалт в горещ ден, той събира по-голямата част от слънчевата светлина, която достига до него и по-късно излъчва тази енергия като топлина. Тази радиация дава на Бену малък тласък, наречен ефекта на Ярковски, който постепенно променя орбита му с течение на времето. Анимацията показва, как ефектът на Ярковски кара Бену да мигрира, докато не срещне тъй наречения гравитационен резонанс със Сатурн. Редовни тласъци от този резонанс избутват Бену във вътрешната част на Слънчевата система, където астероидът няколкократно среща в опасна близост Венера и Земята. Тези сблъсъци разкъсват Бену, променяйки астероида.
Според Бершор, защото Бену наближава земята, има малък шанс (около 1 на 2500) астероидът да удари земята в края на 22ри век. “Ще имаме точните размери на ефекта на Ярковски над Бену, като точно проследим OSIRIS-RЕx, докато обикаля астероида. Като допълнение, инструментите, които са на борда, са перфектни за измерване на всички неща, които допринасят за ефекта на Ярковски, като композиция, температура, топография и други. Ако някой ден астрономите идентифицират астероид, които вещае значителна опасност от сблъсък за земята, първата стъпка ще бъде намирането на повече информация за астероида. За щастие, мисията OSIRIS-Rex ще ни даде опита и инструментите, нужни за тази работа.”
Анимацията завършва с навлизането на OSIRIS-Rex в орбита на Бену, за да разкаже за дългото и странно пътуване на астероида – пътуване, което обещава да разкрие тайни за Слънчевата система и може би, за нашия произход.
Това е представата на художник за OSIRIS-RЕx, пристигащ на Бену Изображение: NASA’s Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab
Анимацията е един от най-детайлните продукти на Goddard’s Conceptual Image Laboratory и като такъв представя значителните предизвикателства за мисията. Изрязана във формат 8:3 с пропорции 5670 пиксела на 2180 пиксела, има по-голяма резолюция дори от 4K “Ultra High Definition” (4K UHD), която е представяна, като новото поколение висококачествен телевизионен формат.
“Това бе направено поради две причини – първо, с такава резолюция можем да се възползваме от допълнителното място, за по-синематичен дизайн и също така ще върви добре на екрани за по-големи формати, като IMAX и хиперстената на НАСА. Второ, използването на по-висока резолюция изисква еднократно обработване. Запазвайки екшъна на анимацията от формат 16:9, направихме видеото 4К UHD и така стана съизмеримо с другите ни анимирани продукти” – каза главният аниматор Уолт Феймър.
Едно от големите предизвикателства за филма бе текстурирането. Тъй като форматът е толкова голям, текстурирането трябваше да увеличи размера си, за да поддържа резолюцията, без да разваля качеството, според Феймър. Екипът също прекара много време, създавайки визията и усещането на газовете, използвани в мъглявината и ранната слънчева система.
Огромният размер на анимацията изисква много време за преработка на компютър. Затова беше много важно промените да се сведат до минимум, с помощта на строга координация от научния и продукционния екип и сценаристи.
“Ед Бешор и Дан Лорета (Главен Изследовател на OSIRIS-Rex) имаха много срещи с мен и екипът, работещ по анимацията (Уолт Феймър и Майкъл Ленц), за да дискутираме историята на Бену и коментара. Тогава Уолт и Майкъл започнаха да създават историята и да пишат текста, базирайки се на много научни статии. Най-ранните версии бяха изпълнени с информация, но не пресъздаваха усещането, което целяхме. Затова включихме продуцента и сценарист Майкъл Старобин, който трябваше да промени тона на разказа. След няколко опита, екипът стигна до сценарии, запазващ най-важните научни точки, но представяйки ги по-запленяващ начин,” – каза Даниел Галахър от Goddard Media Studios, сценарист и продуцент по проекта.
“С много общи усилия, с Данте и Ед създадохме историята, която искахме да разкажем и направихме списък. Имахме 31 различни кадъра. Прекараното допълнително време за историята се отплати. Сведохме промените до минимум и в крайна сметка добавихме два кадъра, от които махнахме един” – каза Феймър.
Усилията на екипа се отплатиха с уникална анимация, която показва как изследването на астероиди може да покаже откъде идваме.
Анимацията бе финансирана от проекта OSIRIS_Rex. Goddard Space Flight Center на НАСА, в Грийнбелт, Мериленд, ще осигури управление, системно инженерство и сигурност за OSIRIS_Rex. Дан Лорета е главният изследовател на мисията, в Аризонския Университет. Lockheed Martin Space Systems в Денвър ще направи летателния апарат. OSIRIS_Rex е третата мисия от програмата на НАСА – New Frontiers. Marshall Space Flight Center на НАСА в Хънтсвил, Алабама, ръководи програмата за Дирекцията “Научни Изследвания” (Science Mission Directory), във Вашингтон.
Археолози са открили най-старата астрологическа карта – дъска от слонова кост, гравирана със зодиакални знаци
Изследователски екип е открил може би най-старият астрологически хороскоп на света. Датиран на повече от 2200 години, хороскопът е бил открит в Хърватия, в една пещера с изглед към Адриатическо море. Оцелелите части от дъската са 30 парчета от слонова кост. Върху оцелелите фрагменти се разпознават изображения на зодиите Риби, Близнаци и Рак, нарисувани в гръко-римски стил.
Дъската от слонова кост е открита до сталагмит с фалическа форма и хиляди древногръцки и елинистически съдове за пиене и множество фрагменти от различни глинени съдове.
Откритият хороскоп е по-древен от известните хороскопи от гръко-римския свят, изобразени върху стени на сгради и върху папируси. Древният астролог е можел да направи натален хороскоп, определяйки позицията на Слънцето, Луната и планетите в момента на раждането на своя клиент.
Любопитното в случая е, че пещерата, в която хороскопът е открит, е била запечатана преди повече от 2200 години, в края на I хил. пр. Хр. Вероятно това е станало по време на римското нашествие в земите на илирите. Оттогава човешки крак не е влизал в пещерата.
Астрологията е създадена в град Вавилон още в дълбоката древност, преди около 2400 години.
Самата слонова кост вероятно произхожда от слон, убит или починал около това време, подозират учените. Като ценен елемент, дъската от слонова кост е била съхранявана в продължение на няколко десетилетия, или – дори век, преди да бъде използвана за записване на зодиака. Археолозите предполагат, че заедно със съдовете за пиене и дъската от слонова кост с изобразеният на нея хороскоп (или зодиак) е била оставена като дар за божество, почитано в пещерата. Самоличността на това божество е неизвестна.
Самата дъска от слонова кост, вероятно – вече с изображението на зодиака/хороскопа върху нея, както и други предмети, открити в пещерата, са били закупени или плячкосани от минаващ наблизо кораб.
Човечеството със своето свръх население е заело по голямата част от така оскъдната територия на земята. В опитите си да създаваме по-големи инфраструктури ние постоянно застрашаваме или унищожаваме не само хабитата на дивите животни, но и тях самите. Едни от най-честите случай на смъртни случай при дивите животни от пряка човешка намеса са белоопашат елен, различни видеове диви котки, кафява мечка и др.
И в своя гений човекът излиза с една различна идея за спасяването на дивата природа чрез така наречените „мостове за животни“. Това са истински мостове, тунели, подлези, виадукти, земноводни рибни проходи и зелени покриви. Холандия е водеща в света с над 600 различни „животински мостове“, които свързват една дива зона с друга.
Ето някой от невероятните инфраструктурни проекти за диви животни от цял свят:
Хартиеният художник Калвин Николс използва нож, скалпел и ножици, за да създаде тези уникални скулптури от хартия. След скицирането, той изрязва парче хартия и го слепва на съответното място. Всяка творба отнема различно време – от няколко седмици до над две години. Всичко зависи от мащаба и сложността на работата. Ето и няколко от тях.
Ако се замислите вече често ни се случва да излезем с приятели и всички да прекарат повече време втренчени в екраните на телефоните си, вместо в активен разговор; да седнем на семейна вечеря и да изкоментираме храната чрез коментари на снимка, която някой от нас е публикувал или да решим дали харесваме новата си прическа по броя на лайковете, които тя е събрала от нашите приятели. Ако това ви звучи като позната история и не разбирате защо за повечето хора проверката на Фейсбук на всеки 15 минути е важна, тази статия е точно за вас.
Социалното общуване може да бъде полезно по ред причини. Мрежите ни позволяват да се свързваме с хора, да обменяме идеи и ни предлага достъп до информация, която иначе би била трудна за получаване. Замисляме ли се обаче, че сайтове като Фейсбук и Туитър могат да бъдат пагубни за нашето психично здраве? И къде е моментът, в който трябва да спрем? Тези въпроси си задават все по-често и учените.
Дали животът ни във виртуалното пространство е заместил вече реалния? Със сигурност не можем да отречем, че прекарваме много време зад екрана на компютъра си, а социалните мрежи добавят неустоима тръпка към този престой.
През последните години, се правят множество академични и антропологични изследвания за това как социалните мрежи влияят върху здравето и поведението на своите потребители. Целта на изследванията е да се определят ефектите на социалните мрежи върху комуникационните ни умения, социално-пространствените изменения, които настъпват в психиката ни и как социалните медии променят самочувствието ни.
В резултат на тези изследвания се формират различни, често противоположни мнения сред специалистите, относно влиянието на социалните мрежи върху потребителите. Ето и някой от основните такива:
Положителни страни:
■ Според част от блогърите, които участват в изследване на PsychCentral, актът на писане в блога ги кара да се чувстват по-близо до техните приятели, които са онлайн. PsychCentral доказва, че писането на блог действа терапевтично на авторите и ги кара да се чувстват в среда на сигурност, където да можеш да намираш подкрепа и да получиш обратна връзка, свързвайки се с другите онлайн.
■ Чрез процеса на писане на блог, хората се чувстват обвързани с темата, по която пишат, което е важен фактор за достигане чувство на щастие.
■ Twitter може да действа отпускащо като позволява на участниците да съберaт общества и индивиди с общи интереси заедно. Най-бързият начин да разберем какво се случва в нашите социални и бизнес кръгове е възможно именно чрез бързото преглеждане на постовете в тази мрежа.
■ Според изследване на Университета в Джорджия, САЩ активността ни в социалните мрежи повишава нашето самочувствие, което се отразява пряко върху уменията ни за презентиране пред публика в реалния живот.
■ Изследователят д-р Джо Фуа смята, че социалните мрежи улесняват бортата с пристрастяванията. Изследвайки социални мрежи, посветени на подпомагане процеса на спиране на цигарите на активни пушачи, той установил, че членовете на тези мрежи развиват усещането за част от общност и самоидентификацията с други членове. Така те приемат по-отворено съвети и откриват мотивация за конкретно поведение. В резултат на участието си в тези социални мрежи анкетираните оценяват като по-лесен процеса по отказване на цигарите и техните шансове за успех в борбата с пристрастяването се увеличават.
Отрицателни страни:
■ Според изследването на Университета в Джорджия, САЩ и на лаборатория PsychCentral прекалената употреба на социалните мрежи може да доведе донарцистични тенденции сред тийнейджърите и подрастващите.
■ Същите изследвания показват, че ежедневната употреба на Фейсбук може да доведе до депресия, тревожност и други психични разстройства сред някой от потребителите.
■ Според учени от Университета “Хумболт”, Берлин, социалните мрежи могат да внушат усещане за социална изолация, в резултат на непрекъснатото наблюдение на “щастливи” снимки на приятелите. Това от своя страна събужда завист в потребителя и липса на желание за контакт с тези приятели, което пък води до реалната му изолация.
■ Изследователи от университета в Гелф, Канада са установили, че времето, което студентите прекарват в социалните мрежи е пряко свързано с появата на ревност към интимния партньор. Възникването на ревността се базира на възможността за получаването на допълнителна информация за дейността на партньора във времето, в което двойката не е заедно. Веднъж възникнало чувството води до увеличаване усилията за наблюдение на партньора във виртуалното пространство, съответно увеличаване на времето прекарвано в социалните мрежи и логично намаляване на реалното време, прекарвано с любимия човек. Така социалната мрежа може да доведе до цялостна промяна на динамиката на интимните двойки.
■ Изследването на лаборатория PsychCentral също установи, че колкото повече приятели имаме във Фейсбук, толкова по-малко социално ориентирани ставаме– сбирките и обедите с приятелки остават на заден план; реалните приятели намаляват, и социалните ни умения стават по-бедни.
■Фейсбук и други социални мрежи медиите могат да имат отрицателно въздействие върху образованието. Лаборатория PsychCentral прави специфично проучване сред ученици на възраст 14-25 години, което показва, че честата употреба на социалните медийни услуги е довело до по-ниски оценки в училище.
В заключение можем да кажем, че употребата на социални мрежи, както и всеки социален феномен има положителни и отрицателни страни. Златното правило и тук е умереността, която трябва да остане водещ принцип на нашите онлайн приключения. Изследването на психологичните ефекти на социалните медии без съмнение ще продължи да бъде задълбочена зона на проучване, а развитието на социалните мрежи ще се измени в неясна посока в бъдеще.
Щриховото кодиране е изобретено и патентовано в САЩ през 1949 г. от Джо Вудлендом и Бърни Силвър.
Щриховият код представлява особено графично изображение от цифри във вид на щриховка и празни пространства, предназначени за прочитане от автоматични устройства.
Това изобретение, облекчаващо в значителна степен отчета и контрола на материалните средства, е получило широко разпространение в много страни. Най-популярният днес е тринадесет делния европейски код EAN-13, въведен в обръщение през 1977 г. В символиката на щриховия код човек възприема цифрите, поместени под графичното изображение, а сканиращото устройство- щрихи и празни пространства. В Русия системата EAN е въведена през 1986 г. За удобство, всеки от нас може да я използва и да се увери в надеждността ѝ, при покупка на стока в магазин.
Първите три цифри на кода обозначават страната производител на стоката. Следващите пет- предприятието производител. Петте след тях – качествата на стоката (цвят размер, материал), а последната цифра е контролна.
Кодовете на някои държави:
00, 01, 03,04, 06 САЩ, Канада
380 България (Bulgaria)
30—37 Франция
40—43 Германия
460—469 Русия, СНГ
49 Япония
50 Великобритания
52,520 Гърция
54 Белгия, Люксембург
56, 560 Португалия
57 Дания
60, 600, 601 ЮАР
64 Финландия
690 Китай
70 Норвегия
72, 729 Израел
73 Швеция
76 Швейцария
78 Бразилия
80-83 Италия
84 Испания
85, 859 Чехия, Словакия
86, 869 Турция
87 Нидерландия
880 Южная Корея
888 Сингапур
90—91 Австрия
93 Австралия
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Снимка: Мерилин Монро, © Cecil Beaton
май 1919 г.
Нищо не казва изразът „пътуване със стил“ докато човек лети от Лондон до Ню Йорк в търговски цепелин. За да не остане по-назад от германците, британски производител обяви плановете си за производство на трансатлантически дирижабли, които биха могли да ви отведат до желаната дестинация за половината време, което бихте изхабили с пътнически лайнер. Шест двигателя с мощност от 800 фута и полет със 75 км. в час. Тъй като хангарите са били скъпи, инженерите построяват кули, където дирижаблите могат да акостират по време на далечни пътувания. След слизането на пътниците от машината, те ще се возят дълго с асансьор към земята.
април 1923 г.
август 1923 г.
октомври 1923 г.
ноември 1925 г.
юни 1928 г.
октомври 1928 г.
септември 1929 г.
юли 1931 г.
април 1932 г.
февруари 1931 г.
Това е концептуално изображение на една мъглявина. Те са големи облаци от газове и прах, получени от експлозиите на умиращи звезди. Учените мислят, че слънчевата система се е сформирала, когато експлозията на близка звезда нарушила елементите в мъглявината, предизвиквайки срив на част от нея, заради собствената си гравитация.
Това е представата на художник за сблъсъкът, който създал астероида Бену. Учените смятат, че Бену се е сформирал, когато отломките от сблъсък като този се събрали, вследствие от собствената им гравитация.
Това е представата на художник за OSIRIS-RЕx, пристигащ на Бену
Човечеството със своето свръх население е заело по голямата част от така оскъдната територия на земята. В опитите си да създаваме по-големи инфраструктури ние постоянно застрашаваме или унищожаваме не само хабитата на дивите животни, но и тях самите. Едни от най-честите случай на смъртни случай при дивите животни от пряка човешка намеса са белоопашат елен, различни видеове диви котки, кафява мечка и др.
Ако се замислите вече често ни се случва да излезем с приятели и всички да прекарат повече време втренчени в екраните на телефоните си, вместо в активен разговор; да седнем на семейна вечеря и да изкоментираме храната чрез коментари на снимка, която някой от нас е публикувал или да решим дали харесваме новата си прическа по броя на лайковете, които тя е събрала от нашите приятели. Ако това ви звучи като позната история и не разбирате защо за повечето хора проверката на Фейсбук на всеки 15 минути е важна, тази статия е точно за вас.
