Във всяка жена се крие горска фея. Именно това подчертава Alassie, дизайнерът на дрехи и създател на бранда El Costurero Real от Гренада, Испания, която покори света на аксесоарите с новите си шалове и пелерини във форма на пеперудени крила. Черпейки вдъхновението направо от природата, Alassie само пресъздава удивителните шарки, с които ни привличат ефирните насекоми. По професия младото момиче е дизайнер на театрални костюми и до сега е предлагала в бутика си предимно дрехи от Викторианската епоха. В новата си колекция се връща към природата и създава цяла конструкция за тези пелерини. Формата им се държи благодарение на тънка тел, а дизайнерката рисува дизайна върху 100% памучен плат и гарантира няколко години издръжливост на боите. Всичко това, разбира се са подробности. По-важно е колко красив е резултатът, превръщаш всяка дама в приказка.
За 100 години киното извършва гигантски крачки от високото изкуство до цяла индустрия – печеливша и развличаща цялото земно кълбо. Днес зрителят е до толкова разглезен и приемащ за нормално 3D анимации и спецефекти, огромни батални сцени и кадри с хиляди статисти, че често забравя как бавно, но уверено кинодейците са вървели към днешната визия. Първият монтаж, първи думи, първи филми с цвят – всичко това изглежда част от неизвестно минало, интересно само на страстните киномани и специалисти. А нека не забравяме, че дори периодът на нямото кино утвърждава имена и лица на много актьори, чиято работа остава несправедливо забравена днес. Именно, за да припомни нелекия и трънлив път, извървян от кинолегендите Джейкъб Т. Суинни създава видеото „100 години 100 кадра“, в което включва по 1 кадър от година, започващ от 1915 г.
Вижте резултата сами и се опитайте да преброите колко заглавия ще познаете в него.
https://www.youtube.com/watch?v=mQD50DOxNpc
Основна снимка: „Пътешествие до луната“ (1902) на Жорж Мелиез
Погледнете снимка на Земята, направена през нощта и ще видите, че светът изглежда все едно свети, буквално. В момента учените започват да търсят знаци за развити извънземни цивилизации по излъчваната светлина от технология, използвана за събиране на енергия от звезди, дори от цели галактики.
Концепт, показващ космическия кораб WISE, в орбитата му около земята.Снимка: NASA/JPL-Caltech
Теоретичният физик и математик Фриман Дайсън първи предлага идеята, че напреднали извънземни цивилизации могат да развиват технология, която да използват за обграждане на звезда и извличане на възможно най-много енергия от нея. Структура още позната като Дайсънова сфера. Ако такива обекти съществуват, астрономите биха могли да засекат ненужната топлина, която произвеждат, използвайки телескопи, които се взират в космоса чрез инфрачервена светлина.
“Главната цел е да търсим извънземни, които не искат да комуникират. Моят въпрос беше “Как се намират тихи извънземни?” Те трябва да отделят своята отпадъчна топлина. Единственият начин да направят това е излъчвайки много инфрачервена радиация.” – казва Дайсън.
В момента астрономи от Щатския университет в Пенсилвания започват да конкретизират търсенето на Дайсънови сфери. Но Дайсън казва, че тепърва започва и може да отнеме стотици години, и че намирането на Дайсънови сфери не е неизбежно, но със сигурност е възможно.
Топки огън
Голяма част от усилията, положени в Търсенето на Извънземен Интелект (SETI) са насочени в слушане за радиосигнали, изпратени от интелигентни цивилизации, както е описано във филма “Контакт”. Но този подход предполага, че извънземните искат да комуникират с нас. Дайсъновите сфери намират решение на този проблем, защото дори една цивилизация, която не иска да комуникира с другите, ще излъчва отпадъчна топлина.
Диаграма на Дайсънова сфера
Снимка: Wikimedia
Руският астрофизик Николай Кардашев класифицира дълголетните цивилизации в три вида: такива, които контролират ресурсите на някоя планета (Вид I), на звезда (Вид II), или на галактика (Вид III). Дайсъновата сфера представлява цивилизация от Вид II.
Епизод от “Стар Трек: Следващото поколение” описва отговорът на космическият кораб “Enterprise” на бедствено обаждане от транспортен кораб, който е катастрофирал във външния корпус на Дайсънова сфера. Но Дайсън никога не си е представял структурата като твърда .
“Въобще не е задължително да е сфера,” – казва Дайсън. – ”просто едно място, където извънземните генерират много енергия.” Той описва структурата като “изкуствена биосфера”, която може да бъде облак от предмети, циркулиращ около звезда, достатъчно близо, за да поеме цялата звездна енергия. Твърдата сфера би била твърде слаба, за да издържа теглото си срещу гравитацията на звезда.
Дайсън смята, че една извънземна цивилизация с температура на повърхността около 27 градуса би излъчвала инфрачервена радиация с дължина на вълната около 10 микрона. Атмосферата на земята отделя много радиация с такава дължина на вълната, така че телескоп в космоса да работи възможно най-добре. Но нужната технология не е налична когато Дайсън предлага идеята.
Търсене на Дайсънови сфери
През 1983, международен екип стартира инфрачервения спътник IRAS (Infrared Astronomical Satellite), първата обсерватория, която да изобразява цялото небе в инфрачервена светлина. “ Оказва се, че цялото небе е пълно с източници на инфрачервена светлина.” – казва Дайсън. Повечето от тях са галактически прах и други естествени източници.
Наскоро Ричард Кариган, заслужил учен във Фемилаб, близо до Батавия, Илиноиз, използва IRAS за да търси Дайсънови сфери. “Когато започнах, имаше минало, изпълнено с опити, но не и на систематична скала.” – казва Кариган.
Дайсъновата сфера трябва да се държи като “черно тяло”, хипотетичен обект, който абсорбира цялата електромагнитна радиация, падаща върху него и който излъчва енергия в зависимост от температурата ѝ. Черното тяло прилича на галактическия прах, погледнат чрез инфраред, но има разлика в гамата цветове, отговарящи на неговата композиция.
Allen Telescope Array
Снимка: SETI.org
Галактики-Дайсънови сфери
Кариган измерва инфрачервения спектър, използвайки спектрометъра на IRAS, но открива само няколко потенциални Дайсънови сфери на няколко стотин светлинни години от земята (една светлинна година се равнява на около 9.5 трилиона километра). Той и неговите колеги използвали Allen Array на институтa SETI, за да слушат радио сигнали произлизащи от тези обекти, но не открили такива.
Какво ще стане, ако извънземните цивилизации са разработили Дайсънови сфери, които използват енергията от цели галактики? Кариган се опитва да търси за галактики-Дайсънови сфери, защото те биха били най-лесни за намиране. Сега Джейсън Райт, астрофизик в щатския университет в Пенсилвания, прави същото нещо, използвайки инфрачервения космически телескоп WISE (Wide-Field Infrared Survey Explorer).
“WISE беше стартиран от НАСА само и единствено за астрофизици.” – каза Райт. – “просто се оказа перфектен за намиране на Дайъснови сфери.” Ако галактика -Дайсънова сфера излъчва средни инфрачервени лъчи, те биха били много ярки, според Райт.
Райт и неговите колеги още не са намерили никакво доказателство за Дайсънова сфера, която да блокира между 50 и 100 процента от светлината на галактиката ѝ. Сега екипът се опитва да конкретизира изследваната част от една галактика с Дайсънова свера още повече: “Мисля, че можем да стигнем между 20 и 30 процента дори и със сателита WISE.”, каза той. Екипът планува да продължи да изследва най-обещаващите кандидати за Дайсънова сфера, използвайки други телескопи и да продължат да търсят Дайсънови сфери около индивидуални звезди.
Друга идея, която самият Дайън предлага, но която астрономите не са пробвали още, е да се търси за “спирачни следи” в небето, от космически кораби, които са намалили скоростта си от близка до тази на светлината. Дайсън казва, че такива кораби биха оставяли дълги следи от йонизиран газ, който може да бъде видим за някои телескопи.
Ако астрономите успеят да намерят следи от Дайсънови сфери и други извънземни технологии, това би предизвикало международни усилия да ги разгледаме, използвайки различни астрономически инструменти. Дори учените да не намерят извънземна цивилизация, търсенето би могло да открие интересна нова физика.
“В най-лошия случай, ще можем да установим горната граница на количеството звездна светлина, използвана от извънземните цивилизации, а в най-добрия ще намерим нещо много интересно и необикновено – било то нов клас астрофизичен обект или нещо толкова странно, че ще трябва да използваме инструментите на SETI, за да го разберем напълно” – казва Райт.
Или как най-добрият приятел на човека премахва стреса при децата.
Може би трудно ще повярвате, че кучето, след което бягате, за да почистите поредната ваза, която е счупило, всъщност е лекарство срещу стрес и тревожност за вашите деца. Този факт потвърдиха учените в свое ново изследване.
Проучване, проведено от Aмериканския център за контрол и превенция на нервните заболявания, включило 643 деца на възраст от 4 до 10 години. То е продължило 18 месеца, в които родителите са били разпитвани за индекса на телесната маса на своите деца, тяхната физическа активност, времето прекарано пред компютъра, както и менталното им състояние. По време на обучението не е открита съществена разлика между индексите на телесната маса, физическата активност, времето пред компютъра или дори физическата активност на децата, които имат куче и тези, които нямат. Не така стои въпросът с нивото на тревожност, което те изпитват. Там се наблюдава значителна разлика. 58% от децата не са имали куче у дома. От тях 12% са показали завишено ниво на стрес и тревожност, според стандартен стрес тест. 21% децата, които нямат куче, са демонстрирали високо ниво на стрес на същия тест.
„Кучетата могат да намалят детската тревожност, както и породения от околните стрес по много причини. С кучето може да се симулира диалог – ефект, който компенсира чувството за самотност в много случаи и прави децата по-социални. Компанията на кучето може да помогне на детето да облекчи тревожността и да подсили връзката между детето и неговия четирикрак приятел”, твърдят учените.
Това проучване е много по-глобално от правените досега предвид броя участници в него. Въпреки това, фактът, че разчита на докладите на родителите, го прави не напълно достоверен. Учените имат нужда от повече време с децата, за да са напълно убедени в резултатите от своите изследвания.
Окситоцин, хормон, който премахва чувството за тревожност, също може да има връзка с резултатите от проучването. Според учените, общуването между хората и кучетата води до повишено ниво на окситоцин и за хората, и за кучетата. Общуването с четирикраките приятели намаля количеството на кортизол и увеличава това на окситоцин, което неминуемо води до намаляване на стреса.
Множеството промени, настъпващи по време на детството, както и начините за намаляване на стреса през тези години, са важна част от проучването. Ивет Брейзър от Meedical News Today отбелязва, че предишни проучвания на деца на 7-8 години са нареждали кучетата над хората като приятели, внасящи комфорт и увереност у децата. Всички проучвания, проведени в САЩ и Австралия, доказват, че има връзка между притежаването на куче и начина, по който детето се развива и живее. Освен това, отглеждането на четирикрак приятел води до по-висока физическа активност – факт, който новото проучване не потвърждава, но и не отхвърля.
Учените възнамеряват да продължат да изследват връзките между домашните любимци и хората, за да разберат каква е причината кучетата да премахват стреса и тревожността при децата. И все пак, ако искате децата да са щастливи и спокойни, подарете куче на своето семейство, за да направите първата стъпка в постигането на хармония и щастие у дома.
Концепция за компютър на бъдещето от дизайнера Якуб Жахор. Този модел позволява на потребителя да работи навсякъде стига да намери стъклена повърхност. Всеки притежател поставя устроиството в центъра на стъклена повърхност, като прозорец или масичка за кафе и се появява диспей. Самият дисплей представлява интерактивна холограма върху стъклото, за да работите само трябва да докоснете стъклото.
Тази технолкогия позволява много лесно и удобно презентиране на снимки, презентации или филми.
В TEDIndia, Пранав Мистри демонстрира множество инструменти, които помагат на физическия свят да взаимодейства с дигиталния свят.
Великобритания: 1859 г. Дължина: 260 фт (79,2 м) Ширина: 60 фт (18,3 м) Дълбочина: 25 фт 10 ин (7,8 м) Водоизместимост: 6959 т Такелаж: три мачти, квадратно платно Механизъм: единично витло, пара; 1000 hp Въоръжение: 62 8 ин (203 мм), 58 32 пдр, едно 68 пдр оръдия Екипаж: 1000
Положен през 1855 г., но пуснат в морето едва на 12 ноември 1859 г., този кораб с витло бил забързан към фронтовата линия от пускането на френския параход с три палуби La Bretagne. Френският кораб, Victoria иHowe били единствените построени кораби от този вид.Victoria имал уникален механизъм, с две редици от по четири котли от всяка страна и две димоходни тръби, поставени съответно на амбразура и щирборда. Victoriaбил упълномощен за отплаване в средата на века, когато Британия не била въвлечена в никакви морски войни и затова не срещната вражески действия. През 1864 г. той бил флагмански кораб на средиземноморската флотилия. Ежедневие за кораба били маневри, официални визити и значително време, прекарано закотвен на Гибралтар. Последните години на служба за Victoria били прекарани в родни води, а последното й появяване било на Spithead Naval Review (Спитхед военноморски преглед) през 1867 г. По това време предимствата в артилерийското дело и корпусния дизайн били направили мудния кораб с три палуби да изглежда старомодно. Victoria скоро оправдал разноските си, но не бил разпореден (disposed) до 31 май 1893 г., когато бил продаден след разбиването си.
Корабът „Наполеон“ (1850)
Le Napolеon (EX-LE 24 FÉVRIER, PRÉSIDENT)
Френският дизайнер Stanislas Dupuy de Lôme бил един от най-брилянтните и иновативни морски инженери на 19в. Той успял да превърне френските флотски власти в ранни варианти на парни военни кораби, задвижвани с витло. През 1847 г. бил назначен екипаж на кораб на Dupuy de Lôme с новаторски дизайн – с два комина и две палуби. Предопределен да бъде водач на набор от девет, това бил съд, който да създаде нова епоха. Положен като Le 24 fеvrier, после преименуван на Prеsident, неговите следващи имена разкриват променливото положение на местните политици. Това бил най-големият военен кораб в корабостроителницата при Toulon на 16 май 1850 г. От самото начало бил плануван като параход с механизъм, от който да се извлича оптимална полза. Той можел да поддържа скорост от 14 възела под пара и правел много дълги курсове само на пара. Napoleon и неговите посестрими лодки допринесли за френския военноморски престиж, но след Кримската война от 1853-56 г., през която Napoleonучаствал в бомбардировките на руските крайбрежни крепости, вече почти не влизали в употреба. След Кримската война корабът правил многобройни пътувания до френските васални страни и колонии с мисия „да покаже флага”. Napoleon бил зачеркнат от списъка през 1876 г.
Корабът „Великобритания“ (1843)
Великобритания: 1843 г. Дължина: 322 фт (98,1 м) Ширина: 50 фт 6 ин (15,4 м) Дълбочина: 16 фт (4,9 м) Водоизместимост: 3270 т Такелаж: шест мачти; втората мачта е с квадратно платно, всички други са със съоръжения в предната или около кърмовата част. Механизъм: единично весло; четири цилиндрични парни машини Екипаж: 350 пасажера, 300 екипаж Товар: 260 пасажера, обичайни стоки Маршрути: трансатлантически, Великобритания- Австралия, Великобритания- Сан Франциско.
Както всички кораби на I K Brunel, Great Britain бил постижение, което създало епоха: най-големият създаден железен кораб до момента; първият пратен за плаване в дълбоки води; първият управляван от витло; първият парен кораб, който прекосил Атлантическия океан. Пуснат в море през 1843 г. в Bristol, той въплъщавал много качества, които в последствие станали стандартни. Дори когато бил закотвен близо до Belfast Lough през септември 1846 г. и останал там девет месеца, той бил оттеглен в поправимо състояние; това било едно от многото доказателства за предимството на железния корпус. Great Britain бил замислен като параход с гребла, ноBrunel променил плановете си и това наложило необходимостта от парни машини. В крайна сметка корабът бил задвижван от локомотиви с четири цилиндри, всеки от които бил с диаметър 7 фт 3 ин (2,2 м); витлото било с шест крила (по-късно редуцирани до три) (blades) и било с диаметър 15 фт 6 ин (4,7 м). Локомотивите задвижвали съда в девет възела. Въпреки това Great Britain все още бил оборудван с шест мачти, носещи около 15000sq фт (1400sq м) корабно платно (sail); всички мачти били със съоръжения в предната или около кърмовата част, освен втората, която поддържала ярдове за определяне на курса и марсел. На 26 юли 1845 г. Great Britain направил първото си плаване – от Ливърпул до Ню Йорк – за 14 дни и 21 часа. След заземяването/закотвянето му неговите собственици, the Great Western Steamship Co, го продали; през 1852 след тригодишно изваждане от употреба и вече оборудван с четири мачти, витло с три крила и нови локомотиви Great Britain бил пренасочен към Австралия. Мачтите били редуцирани до три през 1853 г., после през 1877 г. локомотивите били премахнати, корпусът бил обвит в дърво и корабът служел за превозване на товари между Британия и Сан Франциско. При третото насочване на кораба към външния свят той бил обявен за негоден за употреба на пристанище Stanley, Falkland Island, през февруари 1886 и се превърнал в несгоден кораб за складиране.
Корабът „Конституция“ (1797)
САЩ: 1797 г. Дължина: 175 фт (53,3 м) Ширина: 43 фт 6 ин (13,3 м) Дълбочина: 22 фт 6 ин (6,9м) Водоизместимост: 2200 т Такелаж: три мачти; квадратно платно Въоръжение: 20 32 пдр, 34 24 пдр оръдия Екипаж: 450
Една от група от три извънредно големи и добре въоръжени фрегати, построената вBoston Constitution, и нейните сестри President и United States, макар официално да били класифицирани като съдове с 44 оръдия, фактически имали по две палуби с общо 50 оръдия. Фрегатите били много ценени и Constitution имала големи заслуги в американския сблъсък с Barbary States, където като флагмански кораб на средиземноморския ескадрон далеч превъзхождала пиратските кораби със своите скорост и артилерия; от 1809 г. фрегатата служела със северноатлантическия ескадрон. В англо-американската война от 1812 г. американските фрегати били от по-висок клас отколкото британските съответствия. В началото капитаните на английските фрегати не си дали сметка за това и поемали уверено предизвикателства. Под командването наIsaac Hull, след тридневно преследване през юли 1812 г. Constitution се измъкнала от засада на британския ескадрон. На 19 август тя се сблъскала с HMS Guerriere на Grand Banks и след кратка, но свирепа акция в близък обсег оставила британската фрегата безпомощна и със съборени мачти, твърде разрушена да бъде взета като награда. След това Constitution спечелила прякора „Стария броненосец”. През декември 1812 г., вече под управлението на капитан Willian Bainbridge и на път към Южния Пацифик, тя набързо се справила с HMS Java с 38 оръдия и после се върнала в Бостън за поправка. През февруари 1815 г., след като войната официално приключила, тя пленила два малки кораба на краля – HMS Cayne и HMS Levant. Поддържана както обикновено в продължение на шест години след войната, тя отново служила в Средиземно море между 1821 г. и 1828 г. През 1830 г. била вписана в списък за разрушаване, но настъпил национален протест, а Oliver Wendell Holmes написал прочутата поема „Старият броненосец” (“Old Ironsides”). Фрегатата отново била поправена и изпратена на служба на позициите, познати й отпреди. През 1844-46 г. Constitution тръгнала на околосветско плаване. По време на Цивилната война тя служила за тренировъчен съд и продължила тази си роля след преустройване до 1881 г., когато все още във флотския списък, станала съд за посрещане на новопостъпващи в служба. През 1897 г. била преместена в бостънското пристанище, за да бъде съхранена като национално наследство. Все още екипирана и в американската флотилия, а и засега най-старата по вида си, Constitutionправи ежегодна обиколка на пристанището на всеки 4 юли.
Корабът „Stantissima Trinidad“ (1769)
Испания: 1769 г. Дължина: 200 фт (60,1 м) Ширина: 62 фт 9 ин (19,2 м) Дълбочина: неизвестна Водоизместимост: 4572 т Такелаж: три мачти; квадратно платно Въоръжение: 130 оръдия Екипаж: 950
Построен в Havana, Santissima Trinidad бил най-големият военен кораб на 18 в. Той взел участие в битката приCape St Vincent,управлявана от Nelson. Капитан Saumarez вHMS Orion заставил да бъдат заличени цветовете му, но Адмирал Jervisсигнализирал на флотилията си иSantissima Trinidadуспяла да се размине. Следващата акция на кораба била на 21 октомври 1805 г. приTrafalgar, където развявал флага на контрадмирал Cisneros; бил строен във френско-испанската фронтова линия право пред Bucentaure и бил в центъра на битката, когато британските кораби пробили защитата им.
Корабът „Виктори“ (1765)
Великобритания: 1765 Дължина: 186 фт (56,7 м) Ширина: 51 фт 10 ин (15,8 м) Дълбочина: 21 фт 6 ин (6,5 м) Водоизместимост: 2162 т Такелаж: три мачти, квадратно платно Въоръжение: 100 оръдия Екипаж: 850
Положен през 1759 г. в Chatham Dockyard и завършен през 1765, Victory, първи със 100 оръдия, не бил пуснат във вода до 1778г., когато Франция се съюзила с американските колонии. В продължение на три години това бил флагманският кораб на Channel Fleet под командването на Адмирал Keppel, взимайки участие в нерешителното отблъскване наUshant на 23 юли 1779 г. През декември 1781 г. корабът пленил френски конвой в същата област. Под командването на Адмирал Lord Hawe бил флагмански кораб, когато британците вдигнали обсада на Гибралтар през 1782 г. С края на американската война за независимост Victory бил изваден от употреба до 1792г., когато за облекчение на много офицери, заплащани наполовина на суша, кралската флотилия отново била готова за война. Корабът бил изпратен до Средиземно море като флагмански кораб, първо при Адмирал Hood, после през 1793 г. при страховития Sir John Jevris, който постигнал сразяваща победа над испанците на 14 февруари 1797 г. като извадил от строя вице-флагманския им кораб, Principe de Asturias. Victory се върнал в Англия през 1798 г. и бил превърнат в болничен кораб, основан в Chatham. Между 1800 г. и 1803 г. бил ремонтиран, губейки своите стари отворени балкони на кърмата, и на 18 май 1803г., готов да се завърне в Средиземноморието с капитан Hardy, корабът издигнал флага на Адмирал Lord Nelson. Между 30 юли 1803 г. и битката при Trafalgar, Nelson прекарал само 25 дни извън кораба. Задачата била да удържи френската флота в Toulon, но през януари 1805 г. Адмирал Villeneuve успял да се промъкне покрай британците, върнал се и отново напуснал пристанището на 30 март. Корабите на Nelson го преследвали през Атлантическия океан, но Villeneuve стигнал до Cadiz и останал там с испанската флотилия, блокирана от британците. На 19 октомври било сложено начало на битката.Nelson разделил флотата си на две, като той самият останал на борда на Victory, а вицеадмирал Collingwood бил на борда на Royal Sovereign. Смелата тактика на Nelsonизложила Victory на вражеска стрелба за 45 минути, докато си проправил път през френската фронтова линия, откривайки опустошителен огън по кърмата на Bucentaure,флагманския кораб на Villeneuve. Заставайки успоредно до Redoutable, Nelson, изцяло облечен с униформата на квартердек на Victory, бил застрелян от мускетар. В 14:30 корабът излязъл от битка; два часа по-късно, знаейки, че е спечелил решаваща победа,Nelson починал. Разрушеният кораб бил изтеглен до Гибралтар, после сам се отправил към Англия с тялото на Nelson и достигнал Spithead на 5 декември и Sheerness на 22.Victory бил поправен и изпратен да служи като флагмански кораб на адмирал Saumarez в Балтика, оставайки там до 1812 г. с изключение на един ескорт до Испания. През 1812 г. корабът бил освободен, но останал в кралската флотска корабостроителница на пристанището като флагмански кораб на главнокомандващия флота.
Корабът „Royal George“ (EX-ROYAL ANNE) (1756)
Великобритания: 1756 г. Дължина: 178 фт (54,3 м) Ширина: 51 фт 10 ин (15,8 м) Дълбочина: 21 фт 6 ин (6,6 м) Водоизместимост: 2047 т Такелаж: три мачти; квадратно платно Въоръжение: 28 42 пдр, 28 пдр, 28 12 пдр, 16 6 пдр оръдия Екипаж: 850
Един от първите шест най-авторитетни кораба за кралската флота бил построен между 1750 г. и 1790 г. Бил положен като Royal Anne през 1746 г. Екипаж бил назначен през 1756 г. в началото на седемгодишната война, като корабът фактически прекарал целия период в блокада на Brest. На 20 ноември 1759 г. това бил флагманският кораб на адмиралHawke, когато британската ескадра излязла от убежище в Torbay, за да се сблъска с 21 френски кораба под управлението на вицеадмирал Comte de Conflans. Французите се опитали да се завърнат в Brest, но Hawke ги последвал в Quiberon Bay и ги принудил да се бият. Royal George нападнал френския флагмански кораб Soleil Royal и потопил Superbe с един опустошителен залп. Изведен от употреба след войната и върнат обратно в морето през 1778г., корабът бил в служба до 29 август 1782г. На този ден корабът се преобърнал и потънал, удавяйки около 800 души.
Блондинки – много, Блондинката обаче е една. Визията на Мерилин Монро никога няма излезе от мода, а животът и детайлите от любовните й авантюри ще продължават да интересуват и следващите поколения. Именно този интерес задоволява романът на Джеймс Бейкър „Тайният дневник на Мерилин“. Или поне малка частичка от този интерес.
Съмненията около смъртта на актрисата започват в мига, в който я откриват в спалнята на дома й в Лос Анджелис. Има няколко изключително съмнителни факта, които би трябвало да ни убедят в това, че нервите на актрисата не издържат и тя напълно съзнателно изгълтва над 50 хапчета. Най-удивителното обаче е, че успява да ги глътне без капка вода.
Едно телефонно обаждане е достатъчно, за да започне този роман. Помощникът-следователят Бен Фицджералд си има купища проблеми в живота, но за да му бъде по-весело, именно на него възлагат задачата да започне разследването на смъртта на Мерилин. Задача, която часове по-късно е отменена. Със смъртта на актрисата се заемат други, значително по-високопоставени хора, които знаят какъв трябва да бъде финалният резултат и ще подредят фактите, така че да им е удобно. И всичко би било лесно и Бен би могъл да замине на „неочаквана почивка“ заедно с останалите си колеги, включили се в разследването, но не. Все пак това е роман, а в него има нужда от повод, заради който историята ще се преобърне с главата надолу. Тайният дневник на Мерилин е онзи източник на новини, за който никой не бива да научава. Бен обаче знае за съществуването му. Нещо повече, той го открадва от местопрестъплението…
Книгата е типичен американски трилър, в който присъства неизменна руса журналистка, която винаги знае много повече от полицията и като по чудо се влюбва в следователя, но този път всичко е малко по-интересно. И не само защото главната героиня е Мерилин Монро, а и защото кратките цитати от дневника й, разказват онези недоказани слухове за връзката й с Кенеди или за да бъдем по-точни – с братята Кенеди. Или за да бъдем най-точни – интимната й връзка с тях.
Животът на една актриса се превръща в нестихващ водопад от новини и клюки, а смъртта й е една финална буря, която помита много лица със себе си, но романът открива само част от подозренията. Точно толкова, колкото е нужно, за да запали въображението ни и да напишем в Google “Смъртта на Мерилин Монро“…
Нищо не казва изразът „пътуване със стил“ докато човек лети от Лондон до Ню Йорк в търговски цепелин. За да не остане по-назад от германците, британски производител обяви плановете си за производство на трансатлантически дирижабли, които биха могли да ви отведат до желаната дестинация за половината време, което бихте изхабили с пътнически лайнер. Шест двигателя с мощност от 800 фута и полет със 75 км. в час. Тъй като хангарите са били скъпи, инженерите построяват кули, където дирижаблите могат да акостират по време на далечни пътувания. След слизането на пътниците от машината, те ще се возят дълго с асансьор към земята.
Американски дирижабъл
януари 1923 г
След като ZR-2 – британски дирижабъл, предназначен за нашия флот – се разби през 1921 г., ние изградихме ZR-1 Shenandoah, първият твърд дирижабъл, построен в САЩ. В този момент хората се съмняваха в безопасността на цепелините, но правителството ни увери, че употребата на хелий и изграждането на стълбове за акостиране (вместо наземни навеси) ще премахне инцидентите, които се случваха преди. Експерти настояват, че дирижаблите са икономически изгодни и ползването на услугите им осигурява по-добро преживяване от пътуването с параход или със самолет. Цепелинът може не само да превозва повече пътници, но той остава във въздуха по-дълго време от самолетите. Пътниците могат да се хранят в трапезарията, да извършват наблюдения от палубата и да спят в удобни легла. Какво би могло да се обърка? „Опасността от запалване е почти незначителна.“, пише Макс Мънк, германски инженер, работещ за американския Национален консултативен комитет по въздухоплаване.
Аерогара
април 1923 г.
Експерти прогнозират, че в бъдещи войни ролята на цепелините ще нараства. Инженерите по аеронавтика предлагат в предната част на някои кораби да има малък хангар и трамплин за борба със самолетите. Въжета отстрани на кораба, ще държат дирижабъла на място, докато корабните екипажи закопчават на носа му устройството за акостиране.
Плаващ хангар
август 1923 г.
Паркирането на дирижабли може да е трудно, понеже трябва член на екипажа да го насочва в правилната посока. Една грешна стъпка може да означава гибел за алуминиевите му стени. Джон Мейсън предложи два начина за улесняване на процеса. Първо, да се люлее и в двете посоки ще разреши на дирижабъла да намалява съпротивлението на вятъра. Той предложи също създаване на плаващ понтон-хангар, който би могъл да люлее дирижабъла, уловен в огромна мрежа или от примка.
Военните цепелини
октомври 1923 г.
Това не е обикновен дирижабъл. Този тип дирижабъл не само е оборудван за въздушна битка, но може да служи и като писта в небето за съпътстващи го самолети. „Добре е в границите на разума да се предскаже, че военноморските дирижабли на бъдещето ще носят десетки самолети, които ще може да ги защитават от въздушни атаки, а освен това ще се монтира ново оръжие, което ще се ползва с уважението на всички врагове! „, както ние написахме. В допълнение към наличието на бойни самолети и спасителни лодки на дирижабъла, той ще транспортира и войници. Излитането ще бъде вертикално – като „птица хвърлена във въздуха”.
При настъпване на бедствие
ноември 1925 г.
Лошият късмет на ZR-1 Shenandoah по време на 57-мия му полет бе причина този дирижабъл да се разбие в щата Охайо, след като буря го разкъса на няколко парчета. Ето, ние осигурихме графично изображение на могъществото на дирижаблите, което рязко спадна. Повишаването на притока от горещ въздух може да доведе до сътресения.
Цепелин – хотели
юни 1928 г.
Нещо ново: плаващи цепелини- хотели в топ 10 на най-готините неща, създадени през 1928 г. Този хипотетичен дирижабъл ще може да побере 100 пътника в 39 каюти. По време на пътуване между Европа и САЩ ще можете да се насладите на лукс, сходен с лукса, наличен на трансатлантически кораб. Цените ще включват наличие на течаща топла и студена вода и самостоятелен санитарен възел. През свободното си време, ще можете да се излежавате на шезлонг или да седите на кресло и да се наслаждавате на гледките по време на пътуването. На палубата ще може дори да се танцува под музиката, изпълнявана от оркестър.
Да овладеем небето!
октомври 1928 г.
След всички тези инциденти, обществеността не е сигурна дали дирижаблите ще запазят своята популярност, да не говорим – да изпреварят самолетите, като владетели на небето. От една страна, изглежда, че производството на един дирижабъл е по-евтино от производството на самолет. Ние също така заложихме и на комфорта на пътниците. Хората в самолета са приковани към седалките си, а в дирижабъл ще могат да се движат свободно.
Преместване на домове с помощта на дирижабъл
септември 1929 г.
Семейство заминава на почивка, а над къщата му витае огромен дирижабъл… Тази сцена не е описание на алтернативна вселена. С кабели, спуснати от дирижабъл, ще бъде повдигната къщата от земята и отнесена на мястото за почивка на семейството. Не е нужно да се опакова багаж или да се ходи с такси до летището. Ричард Фулър е проектирал къща, която може да се скачи с дирижабъл.
Дирижабъл-самолет
юли 1931 г.
По време на златната ера на цепелините някой разбра, че докато дирижабли и самолети са се конкурирали за доминация, техните най-добрите характеристики биха могли да бъдат съчетани в нов хибриден летателен апарат. Изобретателят Джордж Хардин предлага няколко хибридни модела, включително – и един за семейства, а други – за извършване на превоз на товари, войници и поща. Пилотите и пътниците ще седят в горната част на машината, а товарът – в долната.
Нов, по-безопасен начин за кацане на дирижаблите
април 1932 г.
Както споменахме по-рано, кацането на дирижабъла е сложно. Просторните хангари не само са скъпи, но са необходими стотици мъже, които да го теглят в правилната посока, след като машината достигне до земята. Дори и тогава, силен вятър може да тласне дирижабъла в стената на хангара, наранявайки корпуса му. От военноморския флот на САЩ, обаче, разработили метод за скачване, който намалява сухоземния екипаж на дирижабъла от 400 до 90 души.
Най-големият дирижабъл
февруари 1931 г.
Тъй както това заглавие показва, очаквахме много от USS Akron ZRS-4. Летателният кораб е масивен, дълъг е 785 фута. Побира 5 самолета, седем картечници и 90 офицери и войници. За съжаление, Akron се разби по време на буря при което бяха убити 73 от 76-те членове на екипажа и пътниците. През 1933 г., след само две години в употреба (и четири произшествия), Akron си отиде завинаги. Този инцидент постави началото на края на цепелините в САЩ.
Всеки стопанин на куче знае на какво е способен неговият любимец, за да получи заветната наградка. Немският фотограф Christian Vieler успява да заснеме част от кучешките мимики в колекция снимки. Весели, тъжни, смешни, стреснати – емоциите на кучетата варират, а благодарение на специална техника Кристиан успява да ги покаже на нас.
Само аз ли чета това заглавие по друг начин? За всички останали посетители на книжарницата на щанда стои книгата „Скептици” на Людмил Тодоров, но аз протягам ръка и докосвам „(ске)ПТИЦИ” и знам, че в тази книга ще има летящи души.
Оказвам се права и за пореден път разтварям сърцето си пред текста на режисьора и писателя Людмил Тодоров. След невероятния му сборник „Разкази”, който издаде преди две години и тихия, но безмилостен „Шлеп в пустинята”, новата повест „Скептици” не ми изневерява и за миг. Тя е поредното красиво късче живот, бодлива, но истинска реалност, която приемаме и дори обикваме в тази й форма.
А кой ще живее в реалността, ако не главните ни герои Софчето и шест години по-малкия й брат – Наско. Две детски души, които се свързват от самото им раждане – първо с дълбоко и детско недоволство, а след това с необяснима мълчалива и силна любов. Людмил Тодоров ни разхожда из живота на двамата, за да разкаже през реакциите на Софчето, за нейния гениален и затворен брат, който няма приятели, но ще бъде приет в Оксфорд година преди завършването си. Нагласите на затворения математик контрастират с руската романтичност, присъща на сиуцидно настроената му сестра, която ще се лута между избора да стане актриса или учителка по руска литература, да остане в имотите на един ТИМ-аджия и да се върне към столичния живот и да срещне странна и различна любов.
А любовта за пореден път е всичко в тази повест. Онази свръзка между двамата герои, онази причина за почти животинска паника, която изпитват към света и онзи момент на осъзнаване, през който преминават. Скептиците имат твърде много изисквания и твърде много страхове, някой ден те ще останат само двамата, в английския замъка на Наско, вечерящи на пре-дългата маса, но това няма логика, нали? Сега те са на малко повече от 20, имат цялото бъдеще на света пред себе си най-важното, винаги знаят, че някъде там има поне един човек, който за тях е перфектен. А това изглежда като едно добро начало за разрушаване на присъщия им скептицизъм…
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Концепт, показващ космическия кораб WISE, в орбитата му около земята.Снимка: NASA/JPL-Caltech
Диаграма на Дайсънова сфера
Allen Telescope Array
Концепция за компютър на бъдещето от дизайнера Якуб Жахор. Този модел позволява на потребителя да работи навсякъде стига да намери стъклена повърхност. Всеки притежател поставя устроиството в центъра на стъклена повърхност, като прозорец или масичка за кафе и се появява диспей. Самият дисплей представлява интерактивна холограма върху стъклото, за да работите само трябва да докоснете стъклото.
Корабът „Великобритания“ (1843)
Корабът „Конституция“ (1797)
Корабът „Stantissima Trinidad“ (1769)
Корабът „Виктори“ (1765)
Корабът „Royal George“ (EX-ROYAL ANNE) (1756)
Снимка: Мерилин Монро, © Cecil Beaton
май 1919 г.
Нищо не казва изразът „пътуване със стил“ докато човек лети от Лондон до Ню Йорк в търговски цепелин. За да не остане по-назад от германците, британски производител обяви плановете си за производство на трансатлантически дирижабли, които биха могли да ви отведат до желаната дестинация за половината време, което бихте изхабили с пътнически лайнер. Шест двигателя с мощност от 800 фута и полет със 75 км. в час. Тъй като хангарите са били скъпи, инженерите построяват кули, където дирижаблите могат да акостират по време на далечни пътувания. След слизането на пътниците от машината, те ще се возят дълго с асансьор към земята.
април 1923 г.
август 1923 г.
октомври 1923 г.
ноември 1925 г.
юни 1928 г.
октомври 1928 г.
септември 1929 г.
юли 1931 г.
април 1932 г.
февруари 1931 г.
