Свикнахме с мисълта, че мама е най-близкият и скъп човек в света. Свикнахме да мислим, че любовта й няма граници и въпреки това, майките винаги намират с какво да ни изненадат и разплачат. Открихме 7 истории, които го доказват. Прочетете ги и се обадете на мама.
- Когато бяхме на 8, често заспивах с мама в поза „лъжичка“. Тя ми казваше: „Сядай на коленете ми“ и аз заспивай в невероятното чувство за комфорт и щастие. Сега съм на 36 и заспивам така с моята дъщеря. Чувството е просто невероятно…
- Връщах се една вечер от университета. Времето ужасно – много студено, вали дъжд, батерията на телефона паднала, с две думи, всичко е против мен. Качвам се по ескалатора на нашата спирка, а най-горе стои мама с два чадъра в ръцете. Тя видяла дъжда, не е знаела как съм облечена, не ме открила по телефона и решила да ме чака на спирката. Час и половина се е вглеждала в лицата на хората, докато не съм се появила аз.
- С мама живеем в далечни квартали. Разболях се от шарка. Седя у дома, сама, мама не може да дойде, защото също не е карала шарка. Днес се събуждам от звънец на вратата. Отварям, няма никой. А на дръжката торбичка със сладко и термос с какао и бележка: „За щерката“.
- Аз съм педиатър в поликлиника. Преди няколко дни дойде момче на 12 години, без родители или други възрастни. Всичко ми разказа – от какво е боледувал, какви лекарства е взимал, какви бележки му трябват. Много ясно и точно. Без присъствие на родители, не мога да преглеждам болния, но аз все пак го прегледах и му дадох всички бележки. След час дойде майка му и разказа, че всъщност много иска да научи децата си да бъдат самостоятелни – изпраща ги в поликлиника или в училище, а сама като шпионин, върви след тях, за да не се загубят. Каза, че иска да ги научи да се справят с живота, в случай, че нещо й се случи и те останат сами…
- Пътувах наскоро в автобуса. Качва се млада майка с бебе, слага го на седалката до нея и с невъзмутим вид му слага калцуни. Оказа се, че го прави, за да не може дребосъка да изцапа околните, докато подскача на седалката…
- Когато тях малка и ме водеха да ми бият инжекции, имаше една медицинска сестра, която ми казваше: „Ако не плачеш ще ти дам плюшена играчка.“ Аз никога не плачех и винаги взимах играчките вкъщи, толкова много ги събрах и все толкова хубави и меки. А наскоро, вече навършила 20 научих, че играчките ги е купувала майка ми и се е уговаряла с медицинската сестра на тази „измама“, за да не плача.
- Разделих се с моя любим. Бяхме заедно 4 години и всичко свърши, а болката е нечовешка, плача във възглавницата всяка вечер. Но мама е винаги наоколо. Тя звъни да ме пита как е работния ден, записва ми час за масаж, фризьор и маникюр и ме влачи по музеи. Мама винаги има време да говорим. И всичко разбира. И не ме пита със съчувствие: „Как си?“. Тя знае, че е зле и помага да го оправя.
Източник: Vk
Снимка: Theprettyblog
Не знам дали така е замислено, но мястото наистина впечатлява с японското си присъствие. На времето изглежда е имало някакви по-амбициозни намерения, но напоследък присъствието на Страната на изгряващото слънце се забелязва, само ако сте по-наблюдателни.
Най-разгорещено става, когато младите хора си устройват военни игри.
Автопортрет, 1953 г.
След победата.
Среща, 1958 г.
Сватба зиме, 1961 г.
Септемврийски нощи, 1962 г.
Поп Андрей, 1963 г.
Хайдути, 1965 г.
Песен за юнака, 1967 г.
Крадене на мома, 1973 г.
Септемвриец, 1973 г.
Нашето знаме
Посрещане на съветски войник
