Художникът Андреас Ли от Норвегия рисува дивата норвежка гора и нейните обитатели по необичаен начин. На неговите снимки перата и козината на животните се превръщат в планини и дървета, подход, който припомня красотата на света.

















Художникът Андреас Ли от Норвегия рисува дивата норвежка гора и нейните обитатели по необичаен начин. На неговите снимки перата и козината на животните се превръщат в планини и дървета, подход, който припомня красотата на света.

















Голдън ретривър Аспен от Колорадо доказа, че кучето не само е най-добрият приятел, но и перфектна компания за вашето пътуване. Пътешествениците Хантър Лоурънс и съпругата му, взимат кучето, когато то е само на 6 седмици и от тогава насам, Аспен успява да обиколи 8 държави. Хантър споделя, че кучето се чувства прекрасно във всяка една обстановка и обожава да се снима. Профилът му в Instagram има 178 хиляди последователи, а Аспен от своя страна ги радва с готини снимки, които доказват, че не трябва да оставяме кучето у дома, когато заминаваме някъде.
Когато любовта към киното и фотографията си делят мястото в едно сърце, се раждат проекти като „Филмография“. Канадският фотограф Кристофър Молони (Christopher Moloney) е страстен киноман, който решава да открие къде са заснети най-популярните сцени от любимите му филми. А в доказателство прилага кадъра от филма, направен именно на това място.
Голямо търсене е паднало…


„В ритъма на танца“ (2006)

„Черният рицар: Възраждане“ (2012)
„Добрият Уил Хънтинг“ (1997)
„Хорът“ (2004)



„Сексът и градът“ (1998-2004)
„Хвани ме, ако можеш“ (2002)
„Сам вкъщи 2“ (2002)
„Отмъстителите“ (2012)
„Закуска в „Тифани“ (1961)
„Капитан Америка: Първият отмъстител“ (2011)
„Агенти на съдбата“ (2011)
„Мъжете в черно 2“ (2002)

„Дяволът носи Prada“ (2006)
„Доктор Кой“ (2010)
„Петзвезден романс“ (2002)
„Имате поща“ (1998)
„Имате поща“ (1998)
Кученца, котета, малки зайченца, пиленца и други бебета животни са толкова сладки, че искаме за винаги да останат толкова мънички, пухкави и наивни. Срещата с подобно бебе усмихва душата и внася блясък в очите, затова потърсихме снимки на такъв дребосъци, които ще внесат слънце в деня ви. Гарантирано.
Източник: Marketium
Томас Корли изучава навиците на 177 милионера в продължение на 5 години и стига до честния и суров извод, че без ежедневни и твърди навици, никой не може да стане успешен. Подробностите, той споделя в книгата си „Промени своите навици, промени своя живот“, а специално за вас предлагаме 13 навика, които обединяват успешните хора. Чудесната новина е, че навиците не са част от характера ни и при силна воля, можем да ги променяме непрекъснато. Избирайте, започвайте.
88% от успешните хора четат поне по 30 минути всеки ден. При това изборът на книгите съвсем не е от раздела „художествена литература“, книгите трябва да им носят знания и най-често се подреждат в три типа – биографии на успешни хора, исторически книги и книги от раздела „самоусъвършенстване“.
76% от богатите хора спортуват поне 30 минути на ден – това включва бягане, разходки или каране на колело. Учените отдавна са доказали, че спортът е полезен не само за тялото, но и за мозъка ни и позитивно влияе върху нервната система и спомага за изработка на глюкоза, която е чудесно „гориво“ на за нашия мозък. А колко по-добре захранваме мозъка ни, толкова по-добре работи той.
Казват, че вие сте точно толкова успешни, колкото и околните ви. Богатите хора се стремят да общуват с целеустремени оптимисти, пълни с ентусиазъм и с позитивно отношение към света. Важно е да избягвате хората с негативен заряд, защото рискувате да бъдете жертва на тяхната отмъстителна критика или още повече – да ви погълне тяхното блато на досада и безсилие.
Не трябва да преследвате чуждите мечти – дори това да са идеите на ваши близки или роднини. Успешните хора сами поставят своите цели и не жалят сили за постигането им. Страстта превръща работата удоволствие, а само искрено запалените по своето дело хора остават енергично и целенасочени до края.
Около 50% от богатите хора се събуждат поне за 2-3 часа до началото на работния си ден. Тази стратегии им помага да наваксат задачите, които им предстоят в този ден. Ако станете в 5 или 6 сутринта вие ще имате няколко часа само за вас и вашите лични задачи, а това ще ви даде чувство за сигурност и ще ви лиши от усещането, че непрекъснато нямате време за себе си и близките си.
Милионерите винаги имат няколко източника на приходи, най-често поне три. 65% от успешните хора работят в този режим, докато не спечелят първия си милион.
Менторът не просто влияе позитивно върху вашия живот, но и той активно участва във вашия успех. Той ви учи какво трябва да правите, а кое е по-добре да пропуснете и ви дава ценни житейски уроци, които по-трудно ще узнаете самостоятелно.
Продължителният успех е възможен, само ако гледате позитивно на случващото се в живота ви. Успешните хора умеят да се радват на истинските неща. Голяма част от хората дори не си дава сметка колко негативни мисли минават през съзнанието им ежедневно. Да се заслушат в тях и да ги изчистят – това е една от първите крачки към успеха в живота ви.
Всички ние се стремим да бъдем част от обществото, в което живеем и да отговаряме на неговите изисквания. А в същото време, самостоятелността е една от гаранциите за успех. Богатите хора създават свое собствено „общество“, което има свои правила и енергия.
Милионерите спазват правилата на етикета – тук спадат благодарствени писма, честитки за рождения ден или за годишнина, спазване на правилата на масата и по време на публични събития.
Помагайки на другите да достигнах успеха в живота си, вие сами ставате благополучни и успели. Никой не може да успее без компания от съмишленици, а най-добрият начин да си създадем такава компания е като помагаш на останалите да вървите нагоре заедно. Но не забравяйте – помощта трябва да отива при позитивни и целеустремени хора, които ще я оценят.
Размисълът – това е ключът към успеха. Богатите хора обичат да остават насаме със себе си поне 15 минути на ден, за да помислят. Мислите им хвърчат от кариерата и финанси до здравето и благополучието на тях и семейството им, а сред най-често задаваните въпросите са: „Както мога да направя, за да спечеля повече пари?“, „Щастлив ли съм, вършейки това? Достатъчно ли усилия полагам?“.
Страхът от критиката – това е една от основните причини, поради която се страхуваме от обратната връзка. Но качественият фийбек има огромно значение – може би именно той ще ви помогне да разберете дали вървите по правилния път. Позитивна или негативна, критиката е една от основите във вашето обучение и професионален растеж. Не се страхувайте от обратната връзка, едно изречение е способно да промени пътя ви и да ви направи много по-успешни.
Тази година титлата за „Най-добра начална учителка“ отива при мисис Том, чието домашно я превърна в абсолютно звезда буквално за часове. На 9 май тази година, тя дава цял списък с общо 33 домашни задачи за събота и неделя на своите деца. За разлика от предишните задачи, учениците трябваше:
Това необичайно домашно, децата получили тъкмо преди теста SATs, a по традиция и за да избегнат стреса преди изпита, вече поредна година родителите разрешават да пропуснат деня преди изпита и да не отидат на училище на 10 май. Кампанията под надслов „Let our kids be kids“ се бори за щастливо детство у нашите деца, а мисис Том само помага на каузата с конкретни и точни задачи, които е дала на своя клас.
Може ни сте за британското комедийно-познавателно предаване „Това е интересно“ (Quite Interesting) – с водещите Стивън Фрай и Алън Дейвис. В него участниците се опитват да познаят отговора на научни въпроси и най-много смях носят неочакваните факти от света на животните. Вдъхновен от предаването, художникът, Michael Whaite създава серия от 13 анимирани картинки с някои от най-неочакваните факти.
Източник: Michaelwhaite
Куче – сърце в краката ми. Това е умилението, с което всеки собственик на този домашен любимец приема и се грижи за своето куче. От малко пале, то неминуемо се превръща в член от семейството, в чиято лоялност не бива да се съмняваш. Известните хора съвсем не правят изключение, напротив – мнозина от тях имат повече от едно куче. Събрахме снимки на наши любими гении на миналото и настоящото хилядолетие заедно с техните любими кучета.






























Дороти Скуайрс





Румънският фотограф Андрей Моган (Andrei Mogan) представя интересна фотосесия „Look Into My Eyes“. В продължение на няколко месеца той снима хора, държащи в ръцете си снимки на собствените си очи. Макрофотграфията показва колко изключително е окото на всеки един от нас и точно това е търсеният ефект от 26-годишния фотограф. Морга вярва, че всеки от нас е уникален и неповторим и трябва да си го напомняме, поглеждайки в очите на другия по-често от обичайното.
Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимащ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик.
Забелязвате ли, че е без значение дали сме през 1933 или 2016 г.? И днес кметове и общински съветници, ако им се плати са готови да преместят и гробовете на майките си.
Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо.

И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването? Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“

Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат.
Интересна история, нали? Финалът? Също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.
Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам. кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали?
Автор: Георги Георгиев
Източник: Facebook
Снимка: Retrobulgaria