Между другото или междудругото?

Правилната форма е „между другото“, написана разделено.

„Между другото“ е наречен израз, който се използва, за да се въведе нова тема в разговора или да се добави допълнителна, често странична информация. Този израз винаги се пише като две отделни думи.

Примери:

• А, между другото, чу ли последните новини?
• Той ми разказа всичко за проекта, а между другото спомена и за командировката.
• Между другото, знаеш ли къде се намира този ресторант?

Защо се бърка?

Грешката често се допуска, защото някои подобни изрази в езика се пишат слято, например „междувременно“ или „въввръзкас“. „Между другото“ обаче винаги се пише като две отделни думи. Това е установена норма в българския правопис, която трябва да се спазва.

Обобщение:

Винаги пишете „между другото“ разделено.

„Въобще“ или „вобще“?

Правилният правопис е „въобще“.

Въпреки че често се чува и произнася като „вобще“, правилната писмена форма е с „ъ“. Това е наречие, което означава „изобщо“, „в крайна сметка“, „като цяло“.

Примери:

• Аз въобще не искам да ходя на кино днес.
• Въобще не разбрах какво имаш предвид.
• Тази идея въобще не ми харесва.
• Какво стана въобще на срещата?

Защо се бърка?

Грешката вероятно произлиза от произношението, тъй като в разговорната реч звукът „ъ“ често се редуцира или изпада. Важно е обаче да се знае, че в писмения български език правилното изписване е с „ъ“.

По-добре или по добре?

Правилният правопис е по-добре, написан с тире.

„По-добре“ е сравнителна степен на наречието „добре“. В българския език сравнителната степен на наречията и прилагателните винаги се образува с частицата „по“, която се свързва с думата чрез тире.

Примери:

• По-добре е да побързаме, за да не закъснеем.
• След като си почина, той се почувства по-добре.
• По-добре да мълчиш, отколкото да кажеш нещо грешно.
• Тази година реколтата е по-добре, отколкото миналата.

Защо е грешно „по добре“?

Разделеното писане „по добре“ се възприема като две отделни думи, а не като сравнителна степен. В този случай „по“ е предлог, а „добре“ е наречие, което рядко се среща в българския език.

Обобщение на правилото:

Всички сравнителни степени, образувани с „по“, се пишат с тире.

• по-голям
• по-бързо
• по-силен
• по-удобно
• по-красива
• по-малко

Отколкото или от колкото?

Правилната форма е отколкото, написана слято.

„Отколкото“ е съюз, който се използва за въвеждане на подчинено изречение в сравнително изречение. Той винаги се пише като една дума.

Примери:

• По-добре да говориш сега, отколкото да мълчиш.
• Тази книга е по-интересна, отколкото си мислех.
• По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Кога се пише „от колкото“ (разделено)?

Разделеното писане е правилно само в случаите, когато „от“ е предлог, а „колкото“ е относително местоимение или наречие. Това се случва, когато „от колкото“ се използва, за да се посочи количество.

• Не си спомням от колкото бройки започнахме.
• Трябва да избереш от колкото искаш, за да си направиш букет.
• Направих от колкотото ми останаха.

Обобщение:

• Отколкото (слято): Когато се използва като съюз в сравнителни изречения.
• От колкото (разделено): Когато се отнася до количество.

В повечето случаи, в които се колебаете, правилният вариант е „отколкото“.

„По-малко“ или „по малко“?

Правилният правопис е „по-малко“, написан с тире.

„По-малко“ е сравнителна степен на наречието „малко“. В българския език сравнителната степен на наречията и прилагателните се образува чрез добавяне на частицата „по“, която винаги се свързва с думата чрез тире.

Примери:

• Имам нужда от по-малко захар в кафето си.
• Днес има по-малко хора в магазина, отколкото вчера.
• Трябва да ядеш по-малко, за да отслабнеш.
• По-малко говорене, повече действие!

Защо е грешно „по малко“?

Ако напишете „по малко“, думите се възприемат като две отделни части на изречението, без да образуват сравнителна степен. В този случай „по“ е предлог, а „малко“ е наречие, което рядко се среща в българския език.

Обобщение на правилото:

Всички сравнителни степени, образувани с „по“, се пишат с тире.

• по-голям
• по-бързо
• по-силен
• по-удобно
• по-красива

„Не мога“ или „немога“?

Правилната форма е „не мога“, написана разделено.

Частицата за отрицание „не“ винаги се пише отделно от глагола. Това е едно от основните правила в българския правопис.

Примери:

• Не мога да дойда на партито довечера.
• Много ми се спи, не мога да чета повече.
• Не мога да повярвам колко бързо мина времето.
• За съжаление, не мога да ти помогна в тази ситуация.

Изключение

Единственото изключение от това правило са няколко думи, при които частицата „не“ се е сляла със съществителното и образува нова дума. Например:

• невежа
• неудобство
• нещастие

Но когато става въпрос за глаголи, винаги помнете: „не“ и глаголът се пишат отделно.

Вкъщи или в къщи?

Правилният вариант е „вкъщи“, написан слято.

Това е наречие за място, което се образува от предлога „в“ и съществителното „къщи“. В българския език има много такива думи, които са се слели в едно и сега се пишат като едно цяло. Например: вдясно, вляво, отдолу, отгоре, навсякъде, наскоро.

Примери:

• Днес вечеряме вкъщи.
• Къде си? – Вкъщи съм.
• След дълъг ден, няма нищо по-хубаво от това да си вкъщи.

Кога се пише „в къщи“ (разделено)?

Разделеното писане е правилно, когато „в“ е предлог, а „къщи“ е съществително име, което е членувано с пълен член за множествено число. В този случай се визира конкретно място, а не посока.

• В кои къщи ще останете? – В къщите на баба и дядо.
• Живеем в къщите, които са на края на улицата.

Запомнете: В обичайния случай, когато говорите за дома си, правилната форма е „вкъщи“.

Винаги „не знам“ се пише разделно – като две отделни думи. Това важи за всички лични форми на глагола „знам“:

• не знам (1-во лице единствено число)
• не знаеш (2-ро лице единствено число)
• не знае (3-то лице единствено число)
• не знаем (1-во лице множествено число)
• не знаете (2-ро лице множествено число)
• не знаят (3-то лице множествено число)

Общото правило е, че отрицателната частица „не“ се пише отделно от личните форми на глаголите. Изключения има само при глаголи, които не могат да се употребят без „не“, като например „недовиждам“ или „нехая“.

Примери:

Глаголът „разбирам“ следва същото правило:

• не разбирам, не разбираш, не разбира, не разбираме, не разбирате, не разбират

Пример в изречение: „Не разбирам защо толкова се притесняваш за този изпит.“