1. „Всичко започва от детството” на Стела Даскалова – „Тревожим се какво ще стане детето ни утре, а забравяме, че е някой днес”, мисълта на Стейша Тошър синтезира посланието на книгата, която искрено ме трогна. За пръв път попадам на издание, което обръща толкова голямо внимание на личността на детето, което не заслужава нашето физическо или психическо насилие, което е същество с безрезервна любов и възхищение и която не спира да ни припомня, че само от нас дали то ще се превърне в негативен и намусен възрастен или ще запази светлината и любознателността си до края.
2. „На Изток от Запада” на Мирослав Пенков – вълшебен сборник с разкази, написани от истински родолюбец. Всеки разказ съдържа в себе си частица от самия Мирослав, малка част от биографията и голяма част от безкрайната му любов към България. Осем разказа, които ще бъдат издадени в 11 държави са един подарък на страната ни, която ще бъде представена по толкова чудесен начин и която искрено ви препоръчвам.
3. „Зовът на кукувицата” на Робърт Галбрейт – рекламен трик или истина? Споровете защо Дж. К Роулинг издава първия си криминален роман под псевдоним продължават, а книгата набира все по-голяма и по-голяма попуилярност. Страница след страница, умелите пръсти на Роулинг изтъкават плътния Корморан Страйк и неговата помощничка Робин, които ще търсят убиеца на модела Лула Ландри, а финалът на романа е красив и неочакван. Втората част от поредицата предстои да излезе това лято, а Роулинг е заявила, че ще разследванията на стария детектив ще бъдат поне седем…
1. „Руската балерина” на Дафни Калотай – Скъпи момичета и момчета, с тази книга вие ще се пренесете за кратко на сцената на „Болшой театър” и зад неговите кулиси – спомени, от които научаваме живота на Нина Ревская, бившата примабалерина, която решава да продаде своите бижута с благотворителна цел. И с това започва нашето пътешествие в нейния живот – пътешествие през спомени, улиците на Москва и коридорите на операта, пътешествие с много любов, тъга и бягство. Пътешествие, в което ни кани Дафни и за което гарантирам, че си заслужава!
2. „Мъжете предпочитат закръглените“ на д-р Пиер Дюкан – не, не и не. Това не е втора, трета или някоя друга част от прословутата диета на д-р Дюкан. Този път от дъното на бюрото си, Дюкан вади книга, в която се опитва да ни припомни простичките истини – мъжете обичат женствените дами, а дамите обичат мъжкарите и хубаво е да не забравяме, че трябва да бъдем здрави, силни и да не прекаляваме с храните, за да постигнем добър външен вид. Но за това ще разберете от другите книги на д-р Дюкан, докато в тази ще си говорим за чувства, емоции и онези неща, които природата е предопределила вместо нас и от които няма как да избягаме.
3. „Врабче в черупка“ на Златна Костова – имаме нужда от изкуство! Всеки ден в живота ни просто т р я б в а да присъства късче лирика, музика и изобразително изкуство. Тогава душата ни диша, тогава ние наистина виждаме света около себе си, а не просто препускаме през него, без да разберем какво и кой ни заобикаля. Малкият сборник с големи хайку на Златна Костова са подарък, който сами можем да си направим. Книжка, с която всеки ден ще бъде усмихнат, независимо от слънцето, дъжда, вятъра, проблемите или точно заради тях. И тяхната красота.
На Аполония 2013 Свелозар Желев представи съвсем пресния брой на GRANTA: Революции, с който обобщихме лятото. През миналата година списанието намери нов дом в лицето на ИК Жанет 45 и Манол Пейков, а от самото създаване у нас, международното издание има силен редакторски състав в лицата на Георги Господинов, Алек Попов, Дарин Тенев, Йордан Ефтимов,Ангел Игов и Ани ИЛКОВ, а Светльо е главен редактор на всеки следващ брой изваждащо-от-комфортната-зона-четиво. Бъдещето, сексът, революциите – това са теми, които ни вълнуват всеки ден и на които екипът подбира тематични български и международни текстове. От своя страна редакторите на GRANTA на английски, испански или италиански подбират други текстове – за тях чужди, за нас – български и популяризират литературата ни в целия свят. GRANTA е мрежа, секта, дом и училище. Издание, което чакаме на пазара на всеки шест месеца и се вълнуваме да видим следващата корица. То е книга, сборник или наръчник за литературното ни дишане през идната половин година и истината е, че всяка държава, което издава литературно списание трябва да се гордее със себе си. А България бе четвъртата в списъка, започнала това списание. Изводите оставям на вас…
Какво е онова специфично усещане, което търсите в един текст, кандидат за GRANTA?
Усещането за сила, дълбочина, таланта за разказване, историята, стила, новото, смисъла, посланието, богатството на думите, емоциите, експесиите, способността да докосва, лекотата на писане, плътността. Само това.
За краткия си живот списанието смени две издателства. С какво „Жанет 45” ще бъде по-различно, за да успее да продължи живота на списанието?
Нито едно литературно списание не може да оцелее в света без подкрепа. В България ние сме благодарни на Нов Български университет за неговата финансова помощ. Жанет 45 има чудесен екип, и изключително амбициозен, емоционален и кипящ енергия издател като Манол Пейков, така че бъдещето на GRANTA е осигурено. От тук насетне идват читателите. Без тях нищо не може да бъде направено.
Търсите ли млади таланти в училищата? Имат ли интерес децата от гимназиалния курс за литературни изяви?
Ще търсим, нашите обяви са отворени и сме получавали текстове от деца между 13 и 18 години. Имат какво да поработят още, но усилията им заслужават адмирации. Отворени сме за всякакви контакти и предложения. Отдавна замисляме да направим представяния на GRANTA в големи училища в София и Пловдив и през пролетта ще ги осъществим. Надяваме са подкрепа от страна на инспекторатите и на ръководствата на гимназиите.
В България има много общини, които нямат стратегия за образование за 2014 г. Колко важно е това според Вас?
Ужасно важно и наказуемо глупаво е да нямат такава стратегия. Това е непростимо. За съжаление абдикацията на държавата до много голяма степен от образованието и напълно от културата е симптоматична за последни те години. Ужасяваща, убийствена и потресаващо недалновидна. Докато управляващите не разберат, че образованието и културата раждат просперитета и развитието на една нация, няма как да има промени на всякакво ниво.
За 2012г. има два милиона души, които не са прочели нито една книга (2, 081,799 – по данни на НСИ, а 12% са с висше образование). Как и дали трябва да се достигне до тези хора? Важно ли е тази статистика да намалее?
Разбира се, че е важно. Това показва още веднъж абсолютното безхаберие от страна на държавата по отношение на стратегическите приоритети като образованието и четенето. Библиотеките са най-лесния начин да се осигури равен достъп до книгите на цялото население в една сравнително бедна държава като нашата, защото твърдо не съм съгласен, че е бедна. Такива ни правят управляващите. И трябва в библиотеките да постъпват новите книги, за да могат хората да четат.
Къде виждате GRANTA след 10 години?
Като издание излизащо 4 пъти в годината, от страниците на което са тръгнали десетки от най-популярните автори в България, които благодарение на GRANTA са станали известни и в целия свят. Преведени са на много езици и българската литература е заела полагащото й се място на световната литературна карта.
Какви цели си поставяте?
Най-добрите световни автори и най-добрите български в съчетание с млади, непознати имена, но талантливи и силни гласове, заедно на страниците на GRANTA.
И ги постигаме.
Кой възпита у Вас любовта към четенето?
Брат ми ме научи да чета, родителите ми дадоха възможност да го правя с прекрасната библиотека, която имаме вкъщи. И книгите, които ми отвориха толкова много вселени, пътешествия, красота и възможности.
Смятате ли, че съвременни български писатели трябва да влязат в образователната система и да се изучават в средното образование?
Задължително. Георги Марков, Виктор Пасков, Георги Рупчев и Константин Павлов, които вече не са между нас. От живите има страшно много, но за да не пропусна някой ще се въздържа от изписване. Трябва да бъде направено. Отново се връщаме на абдикацията на държавата в тази посока.
Възможно ли е в бъдеще, дялът на българските автори в списанието се увеличи за сметка на чуждестранните?
Нашите ангажименти са текстове в съотношение 60 към 40 %, в полза на преводните. Така е с всички издания на GRANTA в света. Все пак GRANTA е лицензно издание. За в бъдещето винаги е възможна тема за разговор. Надявам се да стане. Зависи от българските писатели и силата на техните текстове.
Една от древните легенди за разказва как хората от град Вавилон се опитали да построят кула, достатъчно висока, за да достигне до Бог. Той обаче се разгневил и за да ги накаже направил така, че да не се разбират помежду си, създавайки различните езици. Оттогава хората се разпръснали по целия свят, не разбирали околните и не успели да изградят Вавилонската кула.
През 2011 година аржентинският артист Марта Минухин (Мarta Minujin) създава 28-метрова кула от книги в Буенос Айрес, пресъздавайки Вавилонското творение. Инсталацията е създадена по повод титулуването на града за „Световна столица на книгите за 2011г” от ЮНЕСКО.
Съвременната Вавилонска кула е създадена от 30 000 книги, дарени от доброволци, издатели, библиотеки и над 50 посолства, а книгите, съставляващи инсталацията са различни по съдържание – от световни класически романи до речници и атласи, а сред тях се отличават забранени по време на диктаторския режим – творби на Фройд, Сартр, Фуко. Кулата е на седем етажа като на „приземния” основен етаж са разположени книгите от целия свят, на първия и втория етаж е американската литература, на трети и четвърти етаж книги от Европа, на петия етаж – от Африка, на шестия етаж – от Азия.
Кулминацията на събитието се случва при събарянето на постройката, когато са поканени много читатели, за да си вземат книги, които са били част от инсталацията. Онези издания, които не са били „приютени” от бъдещи читатели са станали част от т.нар. Вавилонска библиотека. Някои журналисти определиха творението на Минухин като „храм от книги”, а самият творец споделя, че целта му бе да обедини различните народи и раси и да ни покаже, че пред изкуството и книгите, всички сме равни.
За 2014 г. световна столица на книгите ще бъде град Порт Харкот, Нигерия, а читателите с нетърпение очакват следващата изненадващият макар и временен книжен паметник, който неизменно ще се появи в града.
„Любовта се ражда, когато единият разкрие пред другия мислите си, най-съкровените си тайни. Иначе не е любов, а само търкане на кожи, размяна на желания сега и веднага, за да се окажеш в крайна сметка ограбен, все едно крадец е проникнал с взлом в дома ти.”
„Дали обичта към едни и същи книги помага да опознаеш другия? Дали книгите са своеобразен начин да си кажеш всичко, дори това, което не искаш да признаеш, дори най-ужасната тайна?
„Наистина, какво би станало, ако мъжете се вгледат в сърцата си със същото внимание, загриженост , с които се вглеждат в изнасяните от тях лекции, в годишния баланс, в акционерното си портфолио?”
„Всички носим в себе си илюзията за щастие. Преследваме го като мираж. И точно тази надежда ни помага да живеем. Иначе по-добре да легнем и да чакаме да дойде краят!”
„Нищо не е нормално, Джонатан! Животът не се подчинява на „нормални” закони, когато любовта го напусне.”
Спомням си откриването на първата кафе-книжарница в София. Беше толкова топло и влажно, че бях на косъм да се откажа и да пропусна събитието, но отидох. Все пак се сбъдваше моята мечта – в София да има място, където интериорът да бъде пълен с книги и да предлагат кафе. Спомням си разговорите на това откриване, вариращи от предсказания за бърз фалит до тези, в колко културна се превръща София. Заведението оцеля и изглежда все по-хубаво, а само няколко години по-късно ние се радваме на избор с много места, където книгите са буквално на една ръка разстояние, а кафето е прекрасно. Вече не е нужно да търсим тихо място, където да дочетем интересната книга, която носим в чантата си. Тези места са известни, атмосферата неповторима, а романът, който носим с нас може да почака, защото неизменно ще бъдем заинтригувани от някое ново четиво, подредено на лавиците. Книгата влезе не само в заведенията, но и се превърна в обичайно допълнение на чашата кафе или чай и искам да припомня няколко места, които щедро ни подаряват минутите на това усамотение.
1. Orange Books Café, ул. „Граф Игнатиев“ 18
Това е първата голяма кафе-книжарница на София, намираща се на четвъртия етаж в книжарницата Orange на Графа. В един период това беше „моето място“, независимо дали исках да прегледам новите заглавия, излезли на пазара и да посветя някой и друг час на усамотеното четене или имах уговорена среща с приятел. Това определено е мястото, където винаги има тиха музика, кафето е хубаво, баристът усмихнат, а книгите са навсякъде. Любимият ми номер е да пристигам в заведението поне 40 минути преди срещата, за да почета сама. И истината е, че винаги си купувам поне една книга, с която не мога да се разделя.
2. Paper Cake, ул. „Г.С. Раковски“ 122
Това е мястото, което едновременно събира много книги и красиви предмети. Ръчно изработените лавици придават на мястото неповторим чар, а книгите идеално се вписват в декорацията. Царицата на менюто е лимонадата, която е наистина неповторима, а на рафтовете могат да бъдат открити заглавия, които няма да видите на друго място, което определено е знак за специален подбор на книгите. И пак ще припомня – ако искате да се включите в bookcrossing инициативата и да оставите или вземете няколко книги може да го направите тук.
(Когато писах този материал Paper Cake все още радваше своите посетители. Сега на негово място има друго заведение или магазин, не съм съвсем сигурна, но сърце не ми даде да го махна от тази класация, защото за мен това място си остава „ъгълът с книгите и кафето“ на Раковска, в който съм имала своите специални моменти и който се надявам някой ден да се върне. – бел. ред.)
3. Greenwich, бул. „Витоша“ 37
Миналото лято „Витошка“ се сдоби с нов културен център. Именно така наричам голямата книжарница, която изникна на ъгъла и спечели симпатиите на големите и малките читатели. По много причини. От една страна, заради богатия избор на книги, издателства и малки сувенири и цветя, с които винаги може да допълните книжния подарък, който сте избрали за някого. От друга, защото долният етаж, посветен на детската литература, предлага цял куп интересни събития, игри и неизменният безплатен театър в неделя сутрин. Няма да споменавам, че капучиното е фантазия, но специално ви моля да обърнете внимание на чайовете. Няма да съжалявате, а една чаша чай и книга е комбинация, която заслужава вашето време.
4. +ТОВА, ул. „Марин Дринов“ 30
Наричам го „био-мястото“, може би защото естествения дървен материал, от който е направо това заведение придава определена свежест на кафенето. Но определено последният щрих в специфичното обзавеждане внася етажерката с книги, разположена в центъра му. Някаква магия витае около тази етажерка – всеки път щом посегна и взема някоя от книгите й, заведението утихва. Високият смях на господина на съседната маса става съвсем тих, а компанията в ъгъла започва да говори няколко тона по-ниско. Не знам какво се случва, но това е единственото място, където има книги и напитки и в което не е тихо, но четене върви спокойно. Може би това се дължи на хубавия подбор от заглавия, които заведението прави или на специфичната атмосфера, което има това място, но наистина тази етажерка е онова, нещо, без което заведението нямаше да бъде толкова свободно и различно, каквото е.
5. Апартамента, ул. „Неофит Рилски“ 68
Мястото, което всеки гост на столицата трябва да посети. На всяка цена. Това беше и остава едно от най-тайнствените заведения, в които мога да пилея часове и да не забелязвам как минава времето. За онези, които още не са усетили магията, пояснявам – всичко се крие в интимното усещане, че ти едновременно си у дома, но всъщност никак даже не си. Апартаментът е истински, с много стаи – различни по стил, музика и интериор, но всяка от тях има малко книги. След като научих за това място, няколко лекции в първо курс бяха безвъзвратно пропуснати. В началото не се осмелявах да чета изданията, подредени по пода и рафтовете и носих свои. Смятах, че не е прилично да пипам интериора, но когато едно момче смело взе китарата (отново част от декорацията) и свири на нея половин вечер, разбрах, че тук всичко е позволено. И се отдадох на любимото си занимание – бягство от ежедневието за някой и друг час, в компания на напитки, книги и приятни хора. За да усетя колко лесно мога да бъда щастлива. И да не съжалявам и секунда за това.
Руската дума „сказка” (бълг. „приказка”), произлиза от старославянската дума „сказываю”, т.е. разказвам. Глаголите и в двата езика са почти еднакви –„рассказываю” на руски и „разказвам” на български. И като цяло приликите между фолклора на двата народа приключват в сферата на наименованията им – създавайки напълно различни сюжети, герои и тематики. Руските народни и българските народни приказки си приличат доста малко, но в едно се обединяват – напоследък са сериозно позабравени.
„Винаги е по-лесно да откриеш и провъзгласиш общи принципи, отколкото да ги приложиш на дело.”
Уинстън Чърчил, британски политик и държавник
Може би първата мисъл на всеки един от нас, когато чуе името на Уинстън Чърчил, е неговите странен характер и чувство за хумор. Пословични са анекдотите, които се разказват за реакциите на държавника и оратора на Великобритания, получил Нобелова награда за литература и водил Обединеното кралство през Втората световна война. Защото фразите, които сър Чърчил е изстрелвал в отговор на чужди забележки, са просто неповторими по своята крайност и оригиналност.
Като отпразнуване на 5-тата годишнина на Топ 10 Нови Видове, МИСО представя някои от най-добрите видове официално описани през 2011. Както всяка година, ние смятаме, че всички тези видове са както вълнуващи така очарователни – като такива, няма ред; няма първи, средни и особено няма такива, които изостават. Моля кликнете на линковете отдолу за повече информация основно таз годишния Топ 10 и се забавлявайте. http://species.asu.edu/Top10
Как успя да влезе в Топ 10: От 2000-та година, броят на откритите бозайници всяка година средно е около 36, така че не беше нищо особено когато нов примат беше забелязан от учени, които провеждаха изследване на гибоните във високите планини на Мианмар (бивша Бирма). Rhinopithecus strykeri е първата чипоноса маймуна открита в Мианмар и се вярва, че е Критично Застрашена. Отличава се с основно черна козина бяла брадичка и с това че киха когато вали – въпреки, че се опитва да избегне навлизането на вода в обърнатия си нагоре нос като слага глава между краката си. По време на провеждането на интервюта за Преглед на Статуса на Хулок Гибона, ловци и селяни казали на екипа от учени, че могат да намерят чипоносата маймуна като изчакат да завали и се ослушват за кихане в дърветата. Казваме поздравления … и Наздраве.
Етимология: наречена е strykeri в чест на Джон Страйкер, Президент и Основател на Фондация Аркус
Тип Материал: холотип – антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария. Паратипове – зоологическа колекция от Hlawga природен парк, Янгон дивизия, Мианмар и антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария.
Тип Място: Района на река Мау, североизточен Качин, североизточен Мианмар
Справка: Geissmann,T., Lwin, N., Aung, S.S., Aung, T.N., Aung, Z.M., Hla, T.H., Grindley, M., & Momberg, F. (2011). A New Species of Snub-Nosed Monkey, Genus Rhinopithecus Milne-Edwards, 1872 (Primates, Colobinae), From Northern Kachin State, Northeastern Myanmar. American Journal of Primatology 73:96 – 107.
„Боже!”
(Photo credit: Ned DeLoach) Латинско наименование:Tamoya ohboya Име: Бонерска ивичеста кубомедуза Семейство: Tamoyidae Как влезе в Топ 10: Тази поразително красива но отровна кубомедуза е била виждана толкова много пъти от 2001г. насам, че е получила общото си име преди да бъде официално описана през 2011г. след като екземпляр е бил хванат през 2008г. Наблюденията над този нов вид ни припомнят за възможностите граждани да участват в изследването на видове. Повече от триста кандидати за кръщаване на вида са били приети в онлайн състезание и стотици от тези гласове са прегледани за да се избере ohboya като победител, името предложено от гимназиален учител по биология Лиса Пек. Г-ца Пек предположила че хората ще възкликнат „Боже!“ като за пръв път видят удивителната медуза – включително плувци, гмуркачи, учени и дори доктори които са лекували ужилени от медузата.
Етимология:ohboya е наречена „Oh Boy!!!” след реакцията на някой, който за пръв път срещне този вид Тип Материал: Холотип и паратипове – Национален природонаучен музей, Смитсъновия институт, Вашингтон, окръг Колумбия Тип Място: Диви Фламинго, Бонер, Нидерландия (Холандски Кариби) Справка: Collins, A.G., Bentlage, B., Gillan, W., Lynn, T.H., Morandini, A.C. & Marques, A.C. (2011). Naming the Bonaire banded box jelly, Tamoya ohboya, n. sp. (Cnidaria: Cubozoa: Carybdeida: Tamoyidae). Zootaxa 2753: 53 – 68.
„Какво, по дяволите?!”
(Photo credits left: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; Scanning electron microscope (SEM) image, face view of H. mephisto; center: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; glass beads where nematodes were found living in the brownish colored bacterial biofilm; right: Esta Van Heerden, University of the Free State, South Africa; Borehole water from the Beatrix gold mine where H. mephisto was discovered) Латинско наименование:Halicephalobus mephisto
Име: Дяволски червей Family: Panagrolaimidae Как влезе в Топ 10: С размери около половин милиметър, тези малки нематоди са най-дълбоко живеещите многоклетъчни земни организми на Земята. Открити на дълбочина 1.3км в Южно Африканска мина, този вид е забележителен с това, че оцелява на огромно подземно налягане както и високи температури (37o C). Според авторите, въглеродното датиране показва че водите в, които пребивава този вид не са имали контакт със земната атмосфера през последните 4-6 хиляди години. Откритието наHalicephalobus mephisto дълбоко под земята има значение защото може да помогне за откриването на подобни подземни дълбочини на други планети. Етимология:mephisto се отнася до Фауст легенда за Дявола „защото новия вид е открит на дълбочина от 1.3км в земната кора.“ Тип Материал: Холотип – Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия. За Паратипове – Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия и Университета на Свободната провинция, Блумфонтейн, Южна Африка.
Тип Място: „взето от шахта 3, ниво 26, коридор 28 от златната мина Беатрикс, Южна Африка, на приблизително 1км северно от шахта 3 (28 ͦ 149 24.0699 Юг, 26 ͦ 479 45.2599 Изток).
Справка: Borgonie,G., García-Moyano, A., Litthauer D., Bert, W., Bester, A., van Heerden, E., Möller, C., Erasmus, M. & Onstott, T.C. (2011). Nematoda from the terrestrial deep subsurface of South Africa. Nature 474: 79 – 82.
„Night Stalker” „През нощта”
(Photo credit left: Jaap Vermeulen; right: Andre Schuiteman) Латинско наименование:Bulbophyllum nocturnum Име: Нощно цъфтяща Орхидея Семейство: Orchidaceae Как влезе в Топ 10: Откритие на този нов вид е значимо защото има първите нощно-цъфтящи цветове записани сред повече от 25 хиляди познати видове орхидеи. В семейството на орхидеите, техния род (Bulbophyllum) е зрелищно разнообразен с около 2 хиляди открити вида. Нежните странно изглеждащи цветове на Bulbophyllum nocturnum са доста малки и започват да се отварят около 22:00ч. но се затварят на следващата сутрин, цъфтейки само около 12 часа. Този вид е познат само от един единствен екземпляр и може би е застрашен заради загубата на хабитат дължаща се на изсичането на горите в родната му Нова Гвинея. Етимология:nocturnum от латинската дума означаваща „през нощта“ за да отрази нощния цъфтеж на орхидеята. Тип Материал: холотип – Горски научно-изследователски институт на Папуа Нова Гвинея, Папуа Нова Гвинея Национален Хербариум; изотипове – Кралските ботанически градини Кю и Национален Хербариум на Холандия. Тип Масто: Нова Британия, Папуа Нова Гвинея Справка: Schuiteman, A., Vermeulen, J.J., De Vogel, E. & Vogel, A. (2011). Nocturne for an unknown pollinator: first description of a night-flowering orchid (Bulbophyllum nocturnum). Botanical Journal of the Linnean Society167, 344 – 350.
„Вилазките”
(Photo credit: C. van Achterberg) Латинско наименование:Kollasmosoma sentum Семейство: Braconidae Как влезе в Топ 10: Този нов вид паразитни оси лети на малко повече от един сантиметър над земята в търсене на своите жертви. Когато намери гостоприемник (мравката Cataglyphis ibericus) тази изключително дребна оса напада от въздуха като малък бомбардировач и снася яйце в нищо не подозиращата мравка. Вилазките[1] продължават средно около 0,052 секунди но са смъртоносни, трансформирайки мравките в провизии за ларвите на осата. Когато мравките вече са в известност за въздушното нападение може да се опитат да отпратят осата с краката си или да се обърнат и да се изправят лице в лице с нападателя. Това впечатляващо поведение за снасяне на яйца е било заснето, коeто може да се види в YouTube (линка по-долу).
Етимология:sentum се формира от латинската дума sentus, означаваща „трънлив“ или „покрит с игли“ за да отрази „тръноподобния шип на петият стернит на женския индивид.“
Тип Материал: Холотип – Холандия Център за биологичното разнообразие Натуралис, Лайден, Холандия
Тип Място: Институт за Изследване на Земеделието и Храните и Технологии, Мадрид, Испания
Справка: Gómez Durán, J-M. & van Achterberg, C. (2011). Oviposition behaviour of four ant parasitoids (Hymenoptera, Braconidae, Euphorinae, Neoneurini and Ichneumonidae, Hybrizontinae), with the description of three new European species. ZooKeys 125: 59 – 106.
[1] нощно или дневно излизане на военни части извън крепост с цел нападение срещу обсадни войски.
„Спондж Боб”
(Photo credit: Thomas Bruns, Interior (left) and exterior (right) views of Spongiforma squarepantsii; center: Dennis E. Desjardin & Andrew Ichimura, SEM photograph of spores of Spongiforma squarepantsii) Латинско наименование:Spongiforma squarepantsii Име: Гъба Спондж Боб Family: Boletaceae Как влезе в Топ 10: Кръстена на анимационния герой Спондж Боб, този нов вид прилича повече не сюнгер отколкото на типична гъба и тялото ѝ може да бъде стиснато като сюнгер и да възвърне нормалните си размер и форма. Тази необичайна гъба е само вторият вид от рода Spongiforma на Болере гъбите и според авторите „ нейната необичайна форма е като нищо познато“. Освен притежавайки формата напомняща за Спондж Боб, авторите отбелязват други прилики между гъбата и анимационния герой. Гъбата има плодова миризма и Спондж боб живее в ананас; увеличена структурата на тъканта на гъбата прилича на сюнгерите покриващи дъното където живее Спондж Боб; и дори микроскопичните спори на гъбата приличат на сюнгери. Въпреки че първоначално името е било отхвърлено от редакторите на журнала като „несериозно“, авторите упорствали и като резултат, обърнали внимание на необикновения нов вид и биологичното разнообразие на световните гори. Етимология:squarepantsii е кръстено заради приликата на добре познатия герой от анимациите Спондж Боб Квадратни Гащи; Spongiforma е род на сюнгеро-подобни гъби, които са получили името си през 2009г. от Дасярдин, Манф; Биндер, Роекринг и Флегел. Тип Материал: Холотип – Калифорнийския Университет в Бъркли Тип Място: Националния парк в Ламбир Хилс, Саравак, остров Борнео, Малаазия Справка: Desjardin, D.E., Peay, K.G. & Bruns, T.D. (2011). Spongiforma squarepantsii, a new species of gasteroid bolete from Borneo. Mycologia, 103(5), 1119–1123.
Макове… сега те спят!
(Photo credit: Paul Egan, Meconopsis autumnalis flowering in the wild at 4000 m, Nepal Himalaya) Латинско наименование: Meconopsis autumnalis Име: Непалски есенен Мак Семейство: Papaveraceae Как влезе в Топ 10: Много новооткрити видове са малки по размери и потайни хабитуси. Този красив и жизнено оцветен мак е останал непознат за науката до сега. Това се дължи частично на екстремната среда обитавана от цветята, които растат на височина от 3300 до 4200м в централен Непал. Също е доказателство за оскъдността на ботаници изследващи Азиатската флора, тъй като екземпляри от Meconopsis autumnalis са били събрани два пъти преди това, въпреки че не са били разпознати като нови – първо през 1962г. от легендарния ловец на хималайски растения Адам Стейнтън и отново през 1994г. от служители на Отдела по Растителни Ресурси към Токийския Университет. Скорошното преоткриване на мака е било направено от храбри ботаници събиращи растения километри от човешки селища по време на тежки мусонни дъждове. Етимология: autumnalis за да отразява есенния сезон когато цъфти цветето Тип Материал: Холотип и изотипове – Кралската ботаническа Градина на Едимбург. Тип Място: Ганеш Химал (Област Расува), централен Непал Справка: Egan, P.A. (2011). Meconopsis autumnalis and M. manasluensis (Papaveraceae), two new species of Himalayan poppy endemic to central Nepal with sympatric congeners. Phytotaxa 20: 47 – 56.
Блуждаеща крàка наденица
(Photo credit: G. Brovad) Латинско наименование:Crurifarcimen vagans Име: Блуждаеща крàка наденица Семейство: Pachybolidae Как влезе в Топ 10: Въпреки че тази стоножка не може да се мери по дължина с Гигантската Африканска Стоножка (Archispirostreptus gigas,38 cm), новия вид Crurifarcimen vagans държи нов рекорд като най-голяма стоножка (16см) в една от световните горещи точки за биоразнообразие, Източната Планинска верига в Танзания. Новото наименование на рода изглежда подходящо заради дебелата, наденицо-подобна форма на тялото на стоножката, което е около 1,5см в диаметър с около 56 телесни сегменти носещи крайници – всеки с по два чифта крака. Crurifarcimen vagans обитава разлагащи се дървета в горите в източната и западната части на Планина Усамбара на височина от 940 до 1800м. Етимология: името на рода Crurifarcimen идва от латинските думи „crus” за крак и “farcimen” означаваща наденица; епитета vagans от латинското „vagans” означаващо блуждаещ или странстващ; по този начин пълното наименование на вида означава „Блуждаеща крàка наденица.“
Тип Материал: Холотипове и паратипове – зоологическия музей, Природонаучен музей на Дания, Университета на Копенхаген; допълнителни паратипове – Вирджиния природонаучен музей Тип Място: Регион Танга, Танзания Справка: Enghoff, H. (2011). East African giant millipedes of the tribe Pachybolini (Diplopoda, Spirobolida, Pachybolidae). Zootaxa 2753: 1 – 41.
Ходещ кактус
(Photo credit Jianni Liu “Walking Cactus from Early Cambrian, China”) Латинско наименование:Diania cactiformis Име: Ходещ кактус Семейство: принадлежи на изчезна клас Xenusia Как влезе в Топ 10: Въпреки че новият вид на пръв поглед прилича повече на кактус отколкото на животно, Diania cactiformis принадлежи на изчезнала група наречена бронирани Лобоподи. Както единствените оцелели лобоподи (Онихофорите) , бронираните лобоподи са имали червео-подобни тела с няколко чифта крака. Diania cactiformis е значим защото има сегментирани крака, което придава тежест на теорията, че артроподите (най-голямата група живеещи на земята животни включително насекоми, паяци и ракообразни) са еволюирали от лобоподите. Казано по друг начин изглежда че Diania cactiformis може да споделя по-скорошен общ предшественик с артроподите, отколкото с други лобоподи и това са важни новини. Diania cactiformis е около 6см на дължина и е открит в известното отлагане Ченгжиан в югоизточен Китай в Камбрийски отлагания от преди 520 милиона години. Етимология:Diania е кръстено на Диан, китайска лингвистична абревиатура от Юннан където вида е бил открит; cactiformis се отнася за животно което има форма на кактус. Тип Материал: Холотип – Институ за ранен живот, Северозападен Университет, Сиан, Китай Тип Място: Юннан, Северозападен Китай Справка: Liu, J., Steiner, M., Dunlop, J.A., Keupp, H., Shu, D., Ou, Q., Han, J., Zhang, Z. & Zhang, X. (2011). An armoured Cambrian lobopodian from China with arthropod-like appendages. Nature 470: 526 – 530.
Тарантулово танго
(Photo credit left: Caroline Fukushima; center and right: Rogerio Bertani/ Instituto Butantan) Латинско наименование:Pterinopelma sazimai Име: Тарантула на Сазима Family: Theraphosidae Как влезе в Топ 10: Не само, че тази синя тарантула е смайващо красива, но и е първото ново животно от Бразилия, което влиза в Топ 10. Бразилия е една от най-биологично разнообразните нации на планетата и постоянно е голям източник на нови видове включително и Бразилския Амазонския басейн, нейната Атлантическа гора, равнинния екорегион Серадо и горещи точки в Бразилските тропически Анди. Оцеляването на тарантулите може да се застраши от намаляващия хабитат както и от прекомерното събиране и превръщането им в домашни животни. Въпреки че Pterinopelma sazimai не е първата синя тарантула, тя е една от най-забележителните и може да е особено уязвима заради ограниченото ѝ разпространение в „екологичен остров“ – хабитат върху върховете, които имат повече валежи и различни почви от тези на околните райони. Етимология:sazimai е кръстена в чест на д-р Иван Сазима „важен Бразилски зоолог първият, който е събрал екземпляри от този вид през 70-те и 80-те години на миналия век. Тези индивиди са били единствените открити екземпляри от този вид доста дълго време.“ Тип Материал: холотип – Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas; паратипове – Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas and the Instituto Butantan, São Paulo. Тип Място: Parque Nacional da Chapada Diamantina, Bahia, Brazil Reference: Bertani, R., Nagahama, R.H. & Caroline Sayuri Fukushima, C.S. (2011). Revalidation of PterinopelmaPocock 1901 with description of a new species and the female of Pterinopelma vitiosum (Keyserling 1891) (Araneae: Theraphosidae: Theraphosinae). Zootaxa 2814: 1–18.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
(Photo credit: Ned DeLoach)
(Photo credits left: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; Scanning electron microscope (SEM) image, face view of H. mephisto; center: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; glass beads where nematodes were found living in the brownish colored bacterial biofilm; right: Esta Van Heerden, University of the Free State, South Africa; Borehole water from the Beatrix gold mine where H. mephisto was discovered)
(Photo credit left: Jaap Vermeulen; right: Andre Schuiteman)
(Photo credit: C. van Achterberg)
(Photo credit: Paul Egan, Meconopsis autumnalis flowering in the wild at 4000 m, Nepal Himalaya)
(Photo credit: G. Brovad)
(Photo credit left: Caroline Fukushima; center and right: Rogerio Bertani/ Instituto Butantan)