Какво знаете за Адел Лори Блу Адкинс? Не сте чували за нея? Напротив! Подобно на целия свят и вие през последната година сте научили за неповторимия талант, скрит зад това име, просто по навик я наричате само Адел. 2012 е годината, в която Rolling On The Deep е мелодията на всеки втори телефон, а самата изпълнителка си тръгва от наградите Грами, едвам държейки шестте статуетки, които й връчват. Щастието е безмерно, но коя е Адел знаят малцина. Или само най-върлите й фенове, които трепетно следят всяка нейна изява – интервю или дори безобидна разходка до магазина, която ще бъде проследена от бдителните папараци.

Сега историята на момиче от Северен Лондон е по-достъпна. Марк Шапиро събира купища интервюта на изпълнителката и нейните мениджъри, преподаватели и близки, за да ни разкаже приказката за лондонската пепеляшка с чутовен глас. Глас, който е разпознаваем по първите ноти на песента и заглавия, които ще бъдат изпети от други музиканти, чиито кариери имат нужда от малко нов живот. Не е случайно, че месец след излизането на Adele 21 (2012), вторият албум на изпълнителката, предложенията за дуети валят като декемврийски сняг. Бионсе мечтае за съвместна песен с Адел, Мадона я засипва с писма, а Бритни търси повод да се срещне с русата британка. От къде знам всичко това? От първоизточника, а именно „Адел – биография“ на Марк Шапиро, от която научих и интересни подробности за живота и професионалното развитие на Адел. Винаги съм си представяла това момиче, растящо като затворник у дома, прекарвайки времето си в задълбочени уроци по пиано и зубрене на френски спрежения. Не знам как, но стилът й създаде усещането, че тази жена е много по-зряла и по-възрастна от мен. Сигурно не можете да си представите моето безкрайно учудване, когато разбрах, че на 5 май Адел навършва (едва) 25 години и голяма част от тях е прекарала в барове с чаша с бира в едната си ръка и неизменната цигара в другата. Научих и подробности за „тайнствената любов“, която вдъхновява Адел да „изпее“ мъката пред целия свят и за онова щастие, в което певицата живее от година, както и много други интересни и интругуващи житейски детайли, толкова маловажни, ако се случат в живота на обикновения човек и толкова специални, ако са част от биографията на някой известен.

От седем месеца Адел е майка на малкия Анджело Джеймс, който се роди в края на ноември миналата година, а музикалната кариера на изпълнителка временно е изместена от „служебните й ангажименти“ като майка. Всичко това се случва точно навреме, за да се запознаем с подробностите около биографията й и да бъдем информационно подковани за следващия й албум, който със сигурност няма да излезе до края на тази година….

• „Руската красавица не е само такава, каквато е описана в литературата, тя е преди всичко женствена. Много се говори за природните петролни залежи на тази страна, но това означава да се пренебрегне нейното основно богатство. Американките са твърде здравословни, французойките са твърде капризни, германките са твърде спортни, японките са твърде покорни, италианките са твърде ревниви, англичанките са твърде пияни, холандките са твърде освободени, испанките са твърде уморени! Остават рускините. Рускините по особен начин свеждат клепки, като хванати в провинение деца. Човек би казал, че всеки момент ще заплачат, като че ли тюркоазените им очи сподавят ридания, дошли от полярния студ, от безкрайното злочестие, от бащиното изнасилване в семейната дача, от празната чиния насред зимата, от Коледа без подаръци, от което нямат право да се оплакват, за не изпратят бащата на лагер в Красноярск, от лъжеца, който си е тръгнал, без да каже „до свидания”. Царствените им страни привличат ласките като гърди. Тези момичета никога не зъзнат, дори при минус 20 градуса, само облизват зъби, без да отклоняват поглед, добре пресметната роса едва проблясва по устните им, подобно на молитва или предизвикателство. Те са цветя, сведени над слабостта на мъжете, на които прощават и които манипулират, чиято коса мило разрошват с пръсти; дори потта им мирише хубаво, а всеки мъж се превръща в марионетка в бледите им ръце, които пърхат във въздуха като криле на лебед. Разбирате какво имам предвид. Откакто земята стана една-единствена страна, останалият свят познава властта на руските момичета; затова им отказват визи за чужбина. Жените от всички националности ги мразят, защото красотата е несправедливост, а трябва да се борим срещу всяка несправедливост. Руските момичета са врагът. Не за първи път ангели имат толкова много врагове – препрочетете Библията, тя е истински каталог на изгорени ангели.”

• „За да запълнят самотата си и да залъжат тишината, безверниците купуват коли на кредит или свалят песни от интернет, пият още на закуска, вземат възбудителни средства сутрин и приспивателни вечер (понякога обратното), казват „обичам те” последователно на няколко телефонни секретари, абонират се за всички канали за възрастни, изпълват бележниците си със срещи, които анулират в последната минута от страх, че няма да успеят да говорят пред хора, без да потънат в сълзи, вървят по улиците, четейки есемеси, без да поглеждат око себе си, мастурбират, докато четат „Плейбой” или „Ин Стайл”, квичат от радост, когато капитанът на футболния отбор забие глава в гърдите на някой противников играч, кръстосват подземни търговски  центрове, които приличат на тематични паркове, прескачайки налягали по земята клошари, бият се да купят Nintendo Wii преди съседа си, обаждат се на зазоряване на „Бърза помощ”, за да чуят човешки глас, подаряват си дивиди колекцията с втория сезон на „Два метра под земята”, която ще си остане с целофана, защото предпочитат да се пипат, гледайки садомазохистични комикси. През останалото време бягат в обратна посока по ескалатори, за а забравят, че озоновия слой изтънява с всеки час. Хедонистичната промишленост представя ужасяващо количество развлечения, за да ангажира съзнанието ни. Но това не е ли по-скоро за да ни попречи да си служим с него? Не е нещо ново (още Платон и Паскал са забелязали, че човешкото същество бяга от действителността), но се е задълбочило. Човекът вече има една-единствена цел: да се разсейва. Бяга от нещо в удоволствието, но според мен да бягаш, означава да търсиш наопаки. Какво тогава търсим? Любовта, така ли мислите? О, моля ви, не ми пробутвайте вашите посткомунистически православни брътвежи. Господ? Поредна утопия. Сънуваме сън. Което означава, че спим прави – както вие, докато ме слушате.”
• „Днес произвеждат мъже, които изпитват огромен страх от самотата. Мъже, които предпочитат да се настанят в обзаведен тристаен апартамент с първата срещната, отколкото да се събудят сами в леглото си. А щом заживеят с нея, упрекват я, че им е отнела свободата.”
• „Русия е страна на ненаказаните престъпления и доброволната амнезия.”
• „Когато казваме „мисля, че полудявам“, обикновено вече сме полудели.”

Виж още:
25 цитата от „Любовта трае три години“ на Бегбеде, които обожавам
Рубриката „Аз чета с Настя“ в радио ФМ+ посветена на живота и творчеството на Фредерик Бегбеде
Рецензия на „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
Класация в радио ФМ+ посветена на „Един френски роман“ на Фредерик Бегбеде
Откъс от „Разкази под екстази“ на Фредерик Бегбеде

Макар да е издала само три книги у нас, Елиф Шафак е много популярен автор и със сигурност сред вас няма някой, който да не е чувал за книгата й „Любов“. Новата й книга „Черно мляко“ разказва не чуждите, а нейните собствени истории.

„Това не е роман, а ромизирана автобиография, в която Елиф Шафак по много интересен начин разказва за своя опит и като жена, и като писателка и накрая като майка.“, споделя редактор на книгата Виктория Бешлийска.

Анабел обича да кара колело, да пие мента до късно и да рисува. Всичко, което вижда през прозореца и със сърцето си, всичко намира своето място на белия лист, който е другият, по-истинският живот на Анабел. Но това момиче вече не е тук, на нейно място седи млада, успяла и премерена жена, която заема висока позиция в министерство. Тя е директор, разбира от подбор и организиране на персонал и умее да се справя в административните условия. Усмивката й е лека и сдържана, а тя седи винаги с изправен гръб и рядко боледува.

Така изглежда героинята в романа „Анабел“ на Ирина Папанчева, която неочаквано предприема пътуване в Амстердам – градът, който е символ на нейната младежка свобода и щастие. Бродейки по старите улички, докато трае почивката на семинара за мотивиране на административния персонал, Анабел се разхожда в миналото. Спомня си съвсем детайлно къде живее и какво работи в лятото, в което Амстердам е нейният дом. Какво е колелото й и какви са скиците, които нахвърля, очаквайки писмото от Художествената академия, в която е кандидатствала, преди да поеме към Холандската столица. Спомените са сладки като мед, реалността – неясна и щастлива, а младата Анабел вярва, че има нещо по-добро, някъде там и то вече е съвсем близо и я очаква с протегнати ръце.

Но животът често е по-различен, отколкото ни се иска да бъде и обстоятелствата подреждат събитията така, че Художествената академия не приема Анабел и тя поема по пътя на административната стълбичка. В която няма място за свободно мислене, за раздъждения и креативно отношение, имаш задачи – изпълняваш ги, тръгваш си малко преди края на работния ден и не мислиш. Най-вече не мислиш.

И точно това се променя с разходката ни в Амстердам. Заедно с Анабел ще се размислим за системата, за мястото на свободолюбивите личности в нея и за собствените избори, които някога сме правили. Без да бъдем част от административния държавен апарат – отхвърляли ли сме уникалността си в името на „нормата“, харесало ли ни е, защо продължаваме да го правим…

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/

Нели Лишковска е родена в София. Завършва „Българска филология“ и измисля истории от малка. Постепенно събира разказите си в няколко сборника, а в последно време започна да пише и романи. Следващата й история предстои да излезе през май.

Разказвам за пътешествието на два мъже, които са се разболели от типичната болест на съвременните мъже – не знаят как да продължат.

През 2012 година Джоан Роулинг се завръща в литературният свят. Романът й „за възрастни“ „Вакантен пост“ веднага се превръща в бестселър…

Познавате ли се с Бегбеде? Има ли въобще някой, който не го познава? Който не е държал в ръцете си „Разкази под екстази“, „Любовта трае три години“ или „9.99 лв“? Ако спадате към онези, които не са попадали под влиянието на лудия французин, „Помощ, простете“ не е най-добрият начин да си кажете „Здравей“. Просто, защото това е книгата, с която се затвърждава, но не и започва едно приятелство.

Бегбеде е луд до доказване на противното и в моите очи винаги е бил гений, без нуждата това да бъде медицински потвърдено. Животът ми, подреден като стойни книги на лавицата, понякога влиза в скучни релси на стария маршрут, когато на помощ идва великолепният Фредерик, за да взриви ежедневието и да промени посоката ми.

Този път сме в Русия – мястото, където по чисто демографски причини се раждат най-много красиви жени в Европа. Просто, защото там се раждат най-много жени на континента въобще, но това са оправдания, споделя Бегбеде и аз кимам усмихната. Именно това е поводът Октав, така познатият герой от книгата „9.99 лв“, да си събере багажа и да замине в руската столица с една единствена мисия – да открие новото лице на „Идеал: – световният лидер на козметичната промишленост“. Работата му е сложна, защото шефовете му смятат, че 24-годишната жена е стара, а самият той вече отдавна обикаля баровете с невидимата табелка „Октав, 40 годишен ерген“ и изпада в депресия всеки път, когато се запознава с 13-годишни умопомрачителни красавици. Мъката е пълна, но той усмихнато преодолява възрастовата граница и слага безобразно скъпата риза, подготвяйки се за следваща си ловна вечер. Заедно с него ние обикаляме най-скъпите дискотеки на Москва и седим на VIP местата на Russian Fashion Week, за да намерим онази – единствената и неповторимата, която ще възбужда не само цялата мъжка на половина на Европа, но ще разтърси до толкова женската част, че всички те в истерия ще се втурнат, за да си закупят новия крем против бръчки. С непоколебимата вяра, че именно той ще ги доближи поне наполовина до тази шеметна визия.

Мисията на френския Бонд е на път да бъде осъществена, когато срещаме Лена, но подобно на всички останали красавици, тя ще разкъса сърцето на французина и ще изчезне. Защо? Къде? Или, простете – Pourquoi?? – ще крещи Октав, безнадеждно обикаляйки най-затънтените кътчета на майка Русия в търсене на неповторимата Лена.

Краят е загадка. Трябва да изминете целият шеметен път на този неповторим роман, красив със своята искреност и безапелационно счупване на рекламната красива фасада на нашия живот. Бегбеде ще разкъса рекламния имидж като пакетче с дъвки, за да го изплюе и подмине с надменност и всичко това ще ни накара да му повярваме малко повече.

Впрочем като се замисля – няма неподходящ момент за среща с този френски дявол и може би сега, с тази книга, е точният момент да се запознаете с неповторимия Бегбеде. Фредерик  Бегбеде…

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/

Виж още:
5 цитата от „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
„Аз чета с Настя“ – животът и творчеството на Фредерик Бегбеде
Рецензия на „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
Класация в радио ФМ+ посветена на „Един френски роман“ на Фредерик Бегбеде
Откъс от „Разкази под екстази“ на Фредерик Бегбеде