Макар да е издала само три книги у нас, Елиф Шафак е много популярен автор и със сигурност сред вас няма някой, който да не е чувал за книгата й „Любов“. Новата й книга „Черно мляко“ разказва не чуждите, а нейните собствени истории.
„Това не е роман, а ромизирана автобиография, в която Елиф Шафак по много интересен начин разказва за своя опит и като жена, и като писателка и накрая като майка.“, споделя редактор на книгата Виктория Бешлийска.
Анабел обича да кара колело, да пие мента до късно и да рисува. Всичко, което вижда през прозореца и със сърцето си, всичко намира своето място на белия лист, който е другият, по-истинският живот на Анабел. Но това момиче вече не е тук, на нейно място седи млада, успяла и премерена жена, която заема висока позиция в министерство. Тя е директор, разбира от подбор и организиране на персонал и умее да се справя в административните условия. Усмивката й е лека и сдържана, а тя седи винаги с изправен гръб и рядко боледува.
Така изглежда героинята в романа „Анабел“ на Ирина Папанчева, която неочаквано предприема пътуване в Амстердам – градът, който е символ на нейната младежка свобода и щастие. Бродейки по старите улички, докато трае почивката на семинара за мотивиране на административния персонал, Анабел се разхожда в миналото. Спомня си съвсем детайлно къде живее и какво работи в лятото, в което Амстердам е нейният дом. Какво е колелото й и какви са скиците, които нахвърля, очаквайки писмото от Художествената академия, в която е кандидатствала, преди да поеме към Холандската столица. Спомените са сладки като мед, реалността – неясна и щастлива, а младата Анабел вярва, че има нещо по-добро, някъде там и то вече е съвсем близо и я очаква с протегнати ръце.
Но животът често е по-различен, отколкото ни се иска да бъде и обстоятелствата подреждат събитията така, че Художествената академия не приема Анабел и тя поема по пътя на административната стълбичка. В която няма място за свободно мислене, за раздъждения и креативно отношение, имаш задачи – изпълняваш ги, тръгваш си малко преди края на работния ден и не мислиш. Най-вече не мислиш.
И точно това се променя с разходката ни в Амстердам. Заедно с Анабел ще се размислим за системата, за мястото на свободолюбивите личности в нея и за собствените избори, които някога сме правили. Без да бъдем част от административния държавен апарат – отхвърляли ли сме уникалността си в името на „нормата“, харесало ли ни е, защо продължаваме да го правим…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/
Нели Лишковска е родена в София. Завършва „Българска филология“ и измисля истории от малка. Постепенно събира разказите си в няколко сборника, а в последно време започна да пише и романи. Следващата й история предстои да излезе през май.
1. Софи Смит, главната героиня в романа „Принцеса на вълците” е сираче, която без да знае тайнствено свързана с Русия и белите вълци на горите около Санкт Петербург. Пътуване, която ще започне като невинна училищна екскурзия, за да прерастне в опознаваме на изгубения род – история за доброто, наивността и моментите, в които най-важно е да слушаш собственото си сърце…
2. „Живот под хипноза“ на Ричард Бах – Ричард Бах, бащата на най-известната чайка на света, пише „Живот под хипноза” през 2008 година. Това е и последната книга на прекия потомък на композитора Йохан Себастиан Бах – заглавие, което ще разсъждава над въпроса „Какво общо има внушението със съдбата?” и ще стигне до простичкият извод „Всеки момент някой загива от неличима илюзия.” Книгата, която ще ни припомни за силата на нашите мисли, вярвания, разговори, твърдения, разсъждения и онези моменти, в които казваме нещо с твърдо убеждение, че сме прави. Понякога без да се замислим, че нареждаме на съдбата да го изпълни. Независимо дали е негативно или позитивно твърдение.
3. „Малкият Никола: Смелчага“ и „Малкият Никола: Снимка на класа” по Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе – Две нови заглавия от приключенията на малкия френски палавник, но този път адаптирани за най-малките читатели, които тъкмо прохождат в света на книгите. Историите на малкия Никола са винаги смешни, винаги топли и приятелски и тези две книжки не правят изключение. Смелчагата Никола ще броди из къщата с фенерче, за да докаже на своята съседка Мари-Едвиж, че е безстрашен. Второто заглавие ще ни разкаже за мъките на един фотограф, който ще се опита да направи снимка на класа. Но тази мисия е напълно невъзможна, когато в този клас учат Алсест, Клотер, Жофроа и останалите откачени съученици на Никола, с които тези две издания отново ще ни срещнат.
Разказвам за пътешествието на два мъже, които са се разболели от типичната болест на съвременните мъже – не знаят как да продължат.
През 2012 година Джоан Роулинг се завръща в литературният свят. Романът й „за възрастни“ „Вакантен пост“ веднага се превръща в бестселър…
Познавате ли се с Бегбеде? Има ли въобще някой, който не го познава? Който не е държал в ръцете си „Разкази под екстази“, „Любовта трае три години“ или „9.99 лв“? Ако спадате към онези, които не са попадали под влиянието на лудия французин, „Помощ, простете“ не е най-добрият начин да си кажете „Здравей“. Просто, защото това е книгата, с която се затвърждава, но не и започва едно приятелство.
Бегбеде е луд до доказване на противното и в моите очи винаги е бил гений, без нуждата това да бъде медицински потвърдено. Животът ми, подреден като стойни книги на лавицата, понякога влиза в скучни релси на стария маршрут, когато на помощ идва великолепният Фредерик, за да взриви ежедневието и да промени посоката ми.
Този път сме в Русия – мястото, където по чисто демографски причини се раждат най-много красиви жени в Европа. Просто, защото там се раждат най-много жени на континента въобще, но това са оправдания, споделя Бегбеде и аз кимам усмихната. Именно това е поводът Октав, така познатият герой от книгата „9.99 лв“, да си събере багажа и да замине в руската столица с една единствена мисия – да открие новото лице на „Идеал: – световният лидер на козметичната промишленост“. Работата му е сложна, защото шефовете му смятат, че 24-годишната жена е стара, а самият той вече отдавна обикаля баровете с невидимата табелка „Октав, 40 годишен ерген“ и изпада в депресия всеки път, когато се запознава с 13-годишни умопомрачителни красавици. Мъката е пълна, но той усмихнато преодолява възрастовата граница и слага безобразно скъпата риза, подготвяйки се за следваща си ловна вечер. Заедно с него ние обикаляме най-скъпите дискотеки на Москва и седим на VIP местата на Russian Fashion Week, за да намерим онази – единствената и неповторимата, която ще възбужда не само цялата мъжка на половина на Европа, но ще разтърси до толкова женската част, че всички те в истерия ще се втурнат, за да си закупят новия крем против бръчки. С непоколебимата вяра, че именно той ще ги доближи поне наполовина до тази шеметна визия.
Мисията на френския Бонд е на път да бъде осъществена, когато срещаме Лена, но подобно на всички останали красавици, тя ще разкъса сърцето на французина и ще изчезне. Защо? Къде? Или, простете – Pourquoi?? – ще крещи Октав, безнадеждно обикаляйки най-затънтените кътчета на майка Русия в търсене на неповторимата Лена.
Краят е загадка. Трябва да изминете целият шеметен път на този неповторим роман, красив със своята искреност и безапелационно счупване на рекламната красива фасада на нашия живот. Бегбеде ще разкъса рекламния имидж като пакетче с дъвки, за да го изплюе и подмине с надменност и всичко това ще ни накара да му повярваме малко повече.
Впрочем като се замисля – няма неподходящ момент за среща с този френски дявол и може би сега, с тази книга, е точният момент да се запознаете с неповторимия Бегбеде. Фредерик Бегбеде…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/
Виж още:
5 цитата от „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
„Аз чета с Настя“ – животът и творчеството на Фредерик Бегбеде
Рецензия на „Помощ, простете“ на Фредерик Бегбеде
Класация в радио ФМ+ посветена на „Един френски роман“ на Фредерик Бегбеде
Откъс от „Разкази под екстази“ на Фредерик Бегбеде
1. „Винаги в същия ден“ на Дейвид Никълс – срещаме ги всяка година на 15 юли, винаги в същия ден, когато само за 24 часа се втурваме в живота на Декстър и Ем. Всяка година на тази дата Дейвид Никълс ни разказва как се е развила връзката им през изминалата година, как са се промелини самите те – личностно и професионално и къде ги заварваме днес. Една безкрайно красива история за две сърца, които се срещат на 15 юли 1988 година, за да останат заедно завинаги.
2. „Да отвориш сърцето си“ на Пати Калахан Хенри – „Правим избор и послед живеем с него. Всички го правят”, въпросът е дали наистина ТИ си направил този избор, защото Ели не избира сама да напусне своята голяма любов Хъч О’Брайън. Нейната майка е тази, която се е постарала да ги раздели и след нейната смърт Ели намира дневника й, за да научи защо се е случило това. Тайните винаги излизат наяве, а решенията винаги могат да се променят, стига да имаме куража и силата да се справим с последиците.
3. „Преди да стана Боб“ на Джемс Боуен и Гари Дженкинс – преди да стане Боб или една от най-интересните котки на Лондон, оранжевият пухчо е имал свой собствено живот. Преди да срещне Джеймс Боуен и да стане неизменният спътник на уличния музикант, Боб вероятно е имал няколко други живота. За един от тях ни разказват Гари Дженкинс и илюстраторът Джералд Кели – книжка за деца и възрастни, която ще им напомни колко е важно да имаме доброта и топлина в живота, за да разпознаем истинските приятели около нас.
Не обичам, когато някоя хубава книга се опорочава с филм, създаден по нея. Точно така се случи с романа „Листопад“ на Решат Нури написан през 1930 година. Когато случайно попаднах на старото издание на книгата у нас, потръпнах от изненада. Филмът тъкмо беше в разгара си и всички изпадаха в двете крайности – защитавайки правото на сериали от различни държави да бъдат излъчвани в българския ефир или поскачайки при споменаване на нещо „турско“. Повлечена от тази глупост, и аз се отнесох с недоверие към книгата, но любопитството надделя и посегнах към нея, за да затворя задната корица час и половина по-късно.
Познато ви е усещането, когато книгата, която четете, говори единствено и само на вас и всяка дума, написана там е близка и разбираема, нали? Припомням отново, романът е написан в началото на 20 век, няколко години преди Втората световна война и само половин век след освобождението на България, което неизбежно създава невидим разговор между турската и българската реалност. Голямото и силно семейството на Али Ръза бей се разкъсва между разсъждения на Запада и традициите на Изтока – битка, от която всички стават губещи. Синът и дъщерите му загърбват силата на старите заръки и се повеждат по новото, което прекрачва прача на този дом, за да го разрушат завинаги.
Този красив разказ за семейните борби, написана преди толкова години, не по-малко актуална днес, плени моето съзнание. След тази книга потърсих и другия известен роман на турския писател – „Чучулига“, но това е съвсем друга история, за която ще ви разкажа друг път…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/
