„Професия: Читател“ гостува на „Виж! Бургас“

VIJ-march-2015

Още с появата си световният кинематограф се заема с екранизацията на класическите произведения, а с напредването на техниката киното съвсем не загърбва литературата и продължава да черпи с пълни шепи идеи от познатите сюжети. Подбрах Ви четири книги, които получиха втори живот след появата на едноименните филми, и за които определено не мога да реша дали книгата или екранизацията ми е по-любима. Може би Вие ще успеете:

Белият Бим

1.       „Белият Бим, черно ухо” на Гавриил Троеполски

На булевард „Революция” в руския град Воронеж стои паметник на едно куче, чакащо стопанина си. Така градът благодари на Гавраил Троеполски за неповторимата му повест „Белият Бим, черното ухо”, която авторът създава през 1971 година. Книгата, преведена на повече от 15 езика и донесла на автора премията на СССР, е една от много искрени и красиви истории за приятелството между човека и животното, които светът познава. Нестандартният шотландски сетер Бим живее с Иван Иванич – пенсионирания по болест участник във Втората световна война, с когото заедно ходят на лов и водят затворен, но щастлив живот. Никога не чакаме болестите и един ден Иван Иванич се озовава в болница и заминава за Москва, а Бим остава сам. Така ще започне неговото необичайно пътешествие, в което вярното куче ще стигне почти до столицата в търсене на своя приятел. По пътя на Бим авторът ще ни срещне много хора, за които ще научим през отношението им към едно бедно и самотно животно, а  Гавраил Троеполски нежно и тихо ще ни припомни истински важните и трогателни неща в този живот. През 1977 г. Станислав Ростоцки заснема едноименния филм в две серии, който получава номинация за Оскар в „Най-добър чуждестранен филм”. През паметната 1978 г. Оскарът заминава за Франция, а Русия остава с шедьовъра „Белият Бим” на хартия и на лента, които въпреки своята възраст изобщо нямат намерения да остареят. Защото истинската любов, вярност и приятелство нямат срок на годност.

Greenwich Book Club: „Преспанските камбани“ на Димитър Талев

Преспанските камбани

„Преспанските камбани“ – вторият роман от тетралогията на Димитър Талев не се учи в училище, но определено е познат и обичан от българските читатели.

Романът не излиза последователно. Първият том от четирилогията – „Железният светилник” в публикуван през 1952 година. Следва третата част – „Илинден“ – през 1953 година, „Преспанските камбани“ през 1954, и последната – четвъртата част „Гласовете ви чувам“ чак през 1966 година. Талев пише романите си в тежък за него период: първо бива изпратен в затвор, а след това е интерниран със семейството си в малко провинциално село.

Написването на I и III том съвпада с периода,в който Сталин и Тито решават да задушат националните стремежи на Македония. За автора е било жизнено
важно да отстоява позициите си,да извлече чрез този роман истинския образ на нещата и да се противо-постави открито на всякакви политически
намеси.

Тази неделя ще си говорим за връзката личност-свобода-народ и за време, когато тези думи не са просто сбор от звуци, а изграждащи живота ни задължителни частици.

Дата: 26 април (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

Greenwich Book Club: „Шоколад“ на Джоан Харис

Шоколад - Джоан Харис

Да посрещнем Великден заедно!

Независимо дали сте постили и през главата ви е минала някоя и друга мисъл подобна на тези на отец Рено или въпреки уважението към религията сте продължили да се храните по същия начин, ви каня да посрещнем Великден с вкусния и топъл роман на Джоан Харис – „Шоколад“.

Вероятно мнозина от вас са гледали филма на Ласе Халстрьом, който през 2000 година печели 5 номинации за Оскар, включително тези за „Най-добър филм“, „Най-добра актриса“ за Жюлиет Бинош и „Най-добра актриса в поддържаща роля“ за Джуди Денч. Сега имате повод да прочетете и романа, който е достъпен дори в chitanka.info и е готов да му се насладите под априлското слънце на почивните великденски дни.

В неговите редове ще откриете много шоколад, пътешествия, плаха и прокрадваща се любов, вечния въпрос за добро и зло и неговите лица скрити зад маски и официални одежди и разбира се, много, много топлина и доброта. Защото процесът по раздаването на добро не бива да спира никога. А и чаша топъл шоколад се оказва, че може да бъде най-доброто лекарство за самотно сърце и объркана душа.

Носете любимите си „вкусни“ книги, за да разкажете за тях на останалите, остатъка от козунака и боядисаните яйца, за да споделим празника и приятелството си на фона на купчините книги и топло кафе. Или може би шоколад…

Дата: 12 април (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

Разговори с Бога (2006)

Разговори с Бога

Живот без въпроси, без колебания и несигурност. Живот без падения, слаби моменти и неуспехи. Живот без търсения, без неувереност и страх. Съществува ли наистина човек, който да живее в този рай? Може ли е да го създадеш сам? И колко трудности трябва да преодолееш, за да осмислиш житейския си път и естествената си радост? Режисьорът Стефан Саймон дава своя отговор на тези въпроси, пречупен през романа „Разговори с Бога” на Нийл Доналд Уолш.

Стефан вече има опит с подобна тематика като продуцент на шедьовъра „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс и знае, че има моменти, в които крещиш от безсилие. В подобни гневни упреци живее и главният герой, бъдещият автор и създател на поредица книги за разговори с Бога – Нийл Доналд Уолш. Но много преди да започне писателската си кариера, той е служител в американската икономическа система – част от брънката, във веригата на оцеляващите и един от хората, които с лека ръка отхвърлят близките, но не пропускат да станат в 8 за новия работен ден. Стриктен към работата си и безотговорен към живота и душата си, Нийл забравя да набие спирачки и образно, и буквално, и животът му се руши. След катастрофа, той чупи врата си и тъй като вече не е здрава част от веригата, е принуден да я напусне. А загубил работата си, той сякаш губи себе си. Незнанието колко точно струваш, когато оценката ти е под формата на годишна заплата, го помита като цунами и изкарва на показ липсата на вяра в себе си. Нийл не знае с какво иска да се занимава, той просто иска да работи нещо и да изкарва пари. Нийл не знае кои са истинските верни хора до него и остава сам. Нещо повече, губи колата, дома и осигуровките си и влиза в невидимата, но мощна армия на бездомните. Щатите трябва да се гордеят с това умение да изхвърлят хората от позициите им за часове и да ги превръщат в самотници, живеещи на улицата. Нийл е съсипан. А кой не би бил. Но най-лошото е, че той се съмнява в себе си. Съмнява се и в Господ, който го наказва по непонятни за него причини.

„Все още Алис” на Лиса Дженоува

Все още Алис

Животът на една жена се дели на малки или по-големи периоди – пубертет, майчинство, кариера, болести. Именно последният е моментът, който никога не планираме и който винаги идва неусетно и без значение дали домът ви е пълен с награди, а душата с признание. Никой не е застрахован. Дори 50-годишната Алис Хаурд, професор по когнитивна психология с 25-годишен стаж на преподавател и изследовател в Харвард. Иронията е безмилостна, защото ранната форма на Алцхаймер, която Алис приема по наследство, разрушава именно когнитивните способности на мозъка й. Три години след поставената диагноза имената на познатите са напълно заличени от живота й, а близките са едва разпознаваеми. Така изглежда нейната история в един абзац.

Среща с писател: Дона Тарт

Анастасия Карнаух

Коя е Дона Тарт?

Съвсем логично е да зададете въпроса за новата носителка на наградата Пулицър за художествен роман на 2014 година, чийто първи роман „Тайната история” е на българския пазар от 2006 година насам. Логично е, защото Дона Тарт е от „класическите писатели”, за които създаването на романи не е хоби, което вмъква между две интервюта и лек обяд от зелена салата и риба тон. Тя създава произведенията си с години, нещо повече, за всяко от тях посвещава по 10-11 година, в които сериозно работи над идеята и текста си.

Другата й отличителна черта, в нашия силно напоен с маркетинг и реклама свят, е фактът, че тя съвсем не дава интервюта за семейството и личния си живот. Този декември Дона Тарт ще навърши 51 години, включена е в списъка със 100-те най-влиятелни личности на TIME и една от най-стилно облечените знаменитости за 2014 година според сп. Vanity Fair, но кой знае какви подробности за личния й живот липсват по страниците и на двете списания.

Greenwich Book Club: „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери

Малкият принц

„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“

На 30 декември 1935 г. опитвайки се подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат наградата от 150 000 франка, Сент-Екзюпери и неговият навигатор, Андре Прево, разбиват самолета си в пустинята Сахара. И двамата оцеляват след катастрофата, но след настъпилото обезводняване, те се губят в пустинята, а на втория ден започват да виждат миражи и халюцинации. На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им.

7 години по-късно в хотелска стая в Ню Йорк, Антоан дьо Сент-Екзюпери пише приказка, покорила целия свят. Преведен на над 180 езика, адаптиран в опера, театрални пиеси и филми, разказът за „Малкият принц“ продължава да е един от най-предпочитаните книжни подаръци в целия свят. Поетичен и философски разказ за деца (и възрастни) съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта.

Да (пре)открием магията на тази книга заедно!

Дата: 29 март (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

„Всичко започва от детството” на Стела Даскалова

Всичко започва в детството

Всичко започва в детството. Че къде иначе? При това, мили родители, всички драми и хулигански истории, които детето ви ще извърши навън, се зараждат буквално пред очите ви, в собствения ви хол или кухня, в зависимост от мястото, където егото ви ще надделее и за пореден път ще послушате него, а не сърцето, избирайки „верния” тон за разговор с отрочето си.

Признавам, (при това без да съм родител) „Всичко започва в детството” на Стела Даскалова хич не се чете лесно. А и как би могло да бъде – оказва се, че на всяка крачка родителите са подложени на тестове и предизвикателства. Но от друга страна, ако се фокусираме върху едната прехрана и обличане на детето ни, по-добре е да си вземем куче. Или костенурка. Тя поне може да се скрие в черупката си, когато не й изнася да ви слуша. А детето няма къде да бяга. То разчита на вас и вашите взаимоотношения към него, и един към друг, са тези, които неизменно ще се заложат като модел на поведение в малкото му растящо мозъче. Няма как иначе. То си има само вас – гледа ви, копира ви, обича ви и ви приема, дори да му се карате без особени причини, вместо да седнете и да обсъдите проблема и лошата му постъпка. Може да обсъдите и какво е „добро”, и какво е „лошо”, като в стиховете на Маршак, а може по принцип, да си въведете правило – да г о в о р и т е редовно с децата си. Специалистите казват, че това ще ви помогне да избегнете крещенето и ще ви създаде вечно приятелство с тях.

Greenwich Book Club: „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева

Случаят Джем

„Джем султан, наричан през Средновековието Зизим, е любим герой на колекционерите на сърцераздирателни истории. Причината за емоционалната страст, с която се следи съдбата му, е не-сложна: той е прокуденият по-малък брат на турския султан Баязид II, за него Европа пише романи, реди стихове, изнася улични представления, чака развръзка…

До началото на нашето време съдбата на Джем се оказва тема и приключение, което трудно може да отживее, подобно романите на Майн Рид или на Дюма-баща. Още повече, докато има хора по света, те ще имат роднини, а съдбата на прокуденика ще бъде тема, и то каква!“
Магда Карабелова, „Романът-Мутафчиева“

Роман-разделител и едновременно роман-обединител е „Случаят Джем“. Едно от най-превежданите българския произведения в Европа и част от списъка със „Задължителна литература“, той е едновременно български и не. Защото българинът трудно чете за своите поробители, а в същдото време намира сили да им симпатизира и да ги харесва. Как? Защо? И до колко ще решим сами тази неделя.

Дата: 22 март (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

Greenwich Book Club: „Лято без мъже“ на Сири Хуствет

Лято без мъже

Омагьосани. Това е определението, което важи еднакво и за мъжете, срещнали „своята“ жена и за читателите, попаднали на романите на Сири Хуствет. Именно затова на 8 март ще се срещнем с норвежката писателка, надраснала определението „съпруга на Пол Остър“ и заела своето достойно място в света на литературата.

„Лято без мъже“ е необичаен женски роман. Освен чаши чай и бърборене, което ще ни донесат страниците му, той ще покаже една пренебрегната страна на женското начало – философската. А някак неусетно с нея ще дойдат и останалите образи, които жената носи в себе си – сбор от сила и нежност, от тъга и безпричинна радост, от падения и възкръсвания, от майчински, творчески и личностни качества, които всяка от нас притежава и развива едновременно.

8 март е женски ден и книгата, която ще обсъждаме на тази сбирка определено е „женска“. Знам, че Вселената наречена „Жена“ е по-страшна от черните дупки, но въпреки това с голяма любов искам да поканя всички смели мъже да престъпят прага на тази вселена. Сигурна съм, че ще се почувстват много по-у дома, отколкото могат да предполагат.

Дата: 8 март (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух