„Все още Алис” на Лиса Дженоува

Все още Алис

Животът на една жена се дели на малки или по-големи периоди – пубертет, майчинство, кариера, болести. Именно последният е моментът, който никога не планираме и който винаги идва неусетно и без значение дали домът ви е пълен с награди, а душата с признание. Никой не е застрахован. Дори 50-годишната Алис Хаурд, професор по когнитивна психология с 25-годишен стаж на преподавател и изследовател в Харвард. Иронията е безмилостна, защото ранната форма на Алцхаймер, която Алис приема по наследство, разрушава именно когнитивните способности на мозъка й. Три години след поставената диагноза имената на познатите са напълно заличени от живота й, а близките са едва разпознаваеми. Така изглежда нейната история в един абзац.

Среща с писател: Дона Тарт

Анастасия Карнаух

Коя е Дона Тарт?

Съвсем логично е да зададете въпроса за новата носителка на наградата Пулицър за художествен роман на 2014 година, чийто първи роман „Тайната история” е на българския пазар от 2006 година насам. Логично е, защото Дона Тарт е от „класическите писатели”, за които създаването на романи не е хоби, което вмъква между две интервюта и лек обяд от зелена салата и риба тон. Тя създава произведенията си с години, нещо повече, за всяко от тях посвещава по 10-11 година, в които сериозно работи над идеята и текста си.

Другата й отличителна черта, в нашия силно напоен с маркетинг и реклама свят, е фактът, че тя съвсем не дава интервюта за семейството и личния си живот. Този декември Дона Тарт ще навърши 51 години, включена е в списъка със 100-те най-влиятелни личности на TIME и една от най-стилно облечените знаменитости за 2014 година според сп. Vanity Fair, но кой знае какви подробности за личния й живот липсват по страниците и на двете списания.

Greenwich Book Club: „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери

Малкият принц

„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“

На 30 декември 1935 г. опитвайки се подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат наградата от 150 000 франка, Сент-Екзюпери и неговият навигатор, Андре Прево, разбиват самолета си в пустинята Сахара. И двамата оцеляват след катастрофата, но след настъпилото обезводняване, те се губят в пустинята, а на втория ден започват да виждат миражи и халюцинации. На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им.

7 години по-късно в хотелска стая в Ню Йорк, Антоан дьо Сент-Екзюпери пише приказка, покорила целия свят. Преведен на над 180 езика, адаптиран в опера, театрални пиеси и филми, разказът за „Малкият принц“ продължава да е един от най-предпочитаните книжни подаръци в целия свят. Поетичен и философски разказ за деца (и възрастни) съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта.

Да (пре)открием магията на тази книга заедно!

Дата: 29 март (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

„Всичко започва от детството” на Стела Даскалова

Всичко започва в детството

Всичко започва в детството. Че къде иначе? При това, мили родители, всички драми и хулигански истории, които детето ви ще извърши навън, се зараждат буквално пред очите ви, в собствения ви хол или кухня, в зависимост от мястото, където егото ви ще надделее и за пореден път ще послушате него, а не сърцето, избирайки „верния” тон за разговор с отрочето си.

Признавам, (при това без да съм родител) „Всичко започва в детството” на Стела Даскалова хич не се чете лесно. А и как би могло да бъде – оказва се, че на всяка крачка родителите са подложени на тестове и предизвикателства. Но от друга страна, ако се фокусираме върху едната прехрана и обличане на детето ни, по-добре е да си вземем куче. Или костенурка. Тя поне може да се скрие в черупката си, когато не й изнася да ви слуша. А детето няма къде да бяга. То разчита на вас и вашите взаимоотношения към него, и един към друг, са тези, които неизменно ще се заложат като модел на поведение в малкото му растящо мозъче. Няма как иначе. То си има само вас – гледа ви, копира ви, обича ви и ви приема, дори да му се карате без особени причини, вместо да седнете и да обсъдите проблема и лошата му постъпка. Може да обсъдите и какво е „добро”, и какво е „лошо”, като в стиховете на Маршак, а може по принцип, да си въведете правило – да г о в о р и т е редовно с децата си. Специалистите казват, че това ще ви помогне да избегнете крещенето и ще ви създаде вечно приятелство с тях.

Greenwich Book Club: „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева

Случаят Джем

„Джем султан, наричан през Средновековието Зизим, е любим герой на колекционерите на сърцераздирателни истории. Причината за емоционалната страст, с която се следи съдбата му, е не-сложна: той е прокуденият по-малък брат на турския султан Баязид II, за него Европа пише романи, реди стихове, изнася улични представления, чака развръзка…

До началото на нашето време съдбата на Джем се оказва тема и приключение, което трудно може да отживее, подобно романите на Майн Рид или на Дюма-баща. Още повече, докато има хора по света, те ще имат роднини, а съдбата на прокуденика ще бъде тема, и то каква!“
Магда Карабелова, „Романът-Мутафчиева“

Роман-разделител и едновременно роман-обединител е „Случаят Джем“. Едно от най-превежданите българския произведения в Европа и част от списъка със „Задължителна литература“, той е едновременно български и не. Защото българинът трудно чете за своите поробители, а в същдото време намира сили да им симпатизира и да ги харесва. Как? Защо? И до колко ще решим сами тази неделя.

Дата: 22 март (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

Greenwich Book Club: „Лято без мъже“ на Сири Хуствет

Лято без мъже

Омагьосани. Това е определението, което важи еднакво и за мъжете, срещнали „своята“ жена и за читателите, попаднали на романите на Сири Хуствет. Именно затова на 8 март ще се срещнем с норвежката писателка, надраснала определението „съпруга на Пол Остър“ и заела своето достойно място в света на литературата.

„Лято без мъже“ е необичаен женски роман. Освен чаши чай и бърборене, което ще ни донесат страниците му, той ще покаже една пренебрегната страна на женското начало – философската. А някак неусетно с нея ще дойдат и останалите образи, които жената носи в себе си – сбор от сила и нежност, от тъга и безпричинна радост, от падения и възкръсвания, от майчински, творчески и личностни качества, които всяка от нас притежава и развива едновременно.

8 март е женски ден и книгата, която ще обсъждаме на тази сбирка определено е „женска“. Знам, че Вселената наречена „Жена“ е по-страшна от черните дупки, но въпреки това с голяма любов искам да поканя всички смели мъже да престъпят прага на тази вселена. Сигурна съм, че ще се почувстват много по-у дома, отколкото могат да предполагат.

Дата: 8 март (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

Greenwich Book Club: „Майките“ на Теодора Димова

Майките - Теодора - Димова

През 2006 излиза романът-скандал, романът-размисъл – „Майките“ на Теодора Димова. Преведен на немски, английски, руски, полски и френски, 9 години по-късно той не спира да взривява умовете на читателите. Може би, защото е написан от жена, с присъщата ни нежност и жестокост към действителността. Може би, защото темата за женските перверзии е сравнително нова за психологията и литературата и е едно „логично“ стъпало в процеса на еманципацията. Може би, защото е страшно да четем за детското насилие и се стараем да пропускаме тези статии в пресата, а сега имам 187 страници предчувствие и страх. Може би, защото в тази книга светът на децата и възрастните не е разделен, а смесен и ни дава поглед върху нашата самота удвоена в очите на децата ни. Може би, защото „родител“ се оказва много сложна професия, а истинска „майка“ – достойна за медал. А може би, вие ще намерите собствена причина с какво този роман е разкъсал ежедневието ви.

Раждането винаги е съпроводено с болка и Теодора не се страхува от нея. Не бива и ние да се плашим. По-леко е да прочетем за чуждата болка и да се помъчим да я избегнем в нашата реалност.

Ръкописът на романа „Майките“ печели голямата награда на конкурса „Развитие“ за 2004 г. Романът „Майките“ печели наградата на Bank Austria за източноевропейска литература за 2007 г. и наградата на София в раздел литература за 2007 г. Но най-важното е, че вече 9 години той печели признанието и любовта на читателите, включен е в университетските програми като едно стъпало в развитието на българската литература и не спира да ни удивлява. Дори да сме го чели и да познаваме историята, винаги има изречение, което ще ни бодне сърцето. А това, мили мои, е една от целите на литературата – да събужда.

Дата: 22 февруари (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

Greenwich Book Club: „Мостовете на Медисън“ на Робърт Джеймс Уолър

Литературен клуб

Прекрачете злободневното ежедневие, което винаги бърза и никога не е доволно. Забравете за копчето, което трябва да бъде зашито и прането, която плаче да се простре. Налейте си кафе или чай и си подарете една шепа сълзи. Историята на Франческа и Робърт („Мостовете на Медисън“ на Робърт Джеймс Уолър) е прекрасен повод да се отпуснете и да си припомните, че любовта съществува, макар че за нея никога няма точен момент, място или нагласа. Така, както я нямаше в правилното ежедневие на италианката Франческа, живяла в миналия си живот в Неапол, а сега забулена като иранска принцеса без процеп за очите и покрита с плътно наметало от безкрайни задачи и задължения в новия си фермерски дом с праволинейния и практичен съпруг Ричард. В града и щата, където всичко е „хубаво” и нищо не е специално. Там, където мъжете ядат месо и пържени картофи за закуска, обяд и вечеря и там, където един ден ще дойде фотографът Робърт –
„…Който приличаше на вятъра. И се движеше като вятъра. Сигурно беше дошъл с него.”

Не се разказва любовта, тя се изживява. Затова тази книга ще бъде и е специално лична за всекиго и ще вмъкнем тези емоции в нашето малко празненство тази неделя.

На 9 февруари литературният клуб Greenwich Book Club ще навърши своята първа година, така тази сбирка няма да бъде обичайна. Тя  е нашият рожден ден и за мен ще бъде истинска радост да ви видя на малкия ни празник! Всяка книга е важна, но още по-ценно е, че вече една година всяка неделя ние се срещаме и говорим за тези малки бисери, които усмихват ежедневието ни. Понякога ни разплакват, подкрепят и дават воля да продължим, а ние наскачаме себе си не просто да преживеем книгата, но да споделим мислите си за нея на останалите. И това е прекрасно!

Ще бъдат там за вас:
Дата: 8 февруари (неделя)
Час: 16.00ч.
Място: Greenwich Book Center (Бул. „Витоша“ 37, София)
Модератор: Анастасия Карнаух

“Обществен experiment” на Мартин Карбовски

Обществен експеримент

Историята се уповава на скрижалите, цени всеки ред от дневниците на придворните и парче по парче сглобява реалността на Древен Рим или на Русия в епохата на Петър I. Историята търси тези спомени и им вярва и днес получава още един дневник с лични преживявания от съвсем скорошно минало, бурните 90-те, разказани през погледа на Мартин Карбовски в неговия „Обществен experiment”

Забравете продукцията му в наши дни. Връщаме се в 20 години назад, когато България се отърсва от рамките и нормите и всеки се учи да диша самостоятелно. Там той си позволява да вземе повече от живота и да пише за това. 13 експеримента с „новата” България, публикувани в „Егоист”, се срещат в едно издание, приютени от налудничаво жълтата корица с усмирителна риза, домът наречен „Обществен experiment” на Мартин Карбовски или книга, след която опознаваш България по-добре от всички гайдове на страната.

5 книги на януари

Нови книги

Януари месец е странен. Някак точно той е най-наситен с обещания и зададени задачи, които си намислихме в новогодишната нощ и с малките дребни разочарования, че за няколко часа не ни се получава да станем по-отговорни и да започнем със спорта 3 пъти в седмица. През януари реших да чета книги за душата и за човечността. Няма значение колко от обещанията към себе си сме изпълнили и дали сме качили летвата до невъзможната височина, няма значение дали сме постигнали преизпълнили плана и с колко точно е набъбнала сметката ни за последните 30 дни, важното, драги мои, е по пътя да оставаме х о р а. Вярвам, че тези 5 книги, които определям като най-горчиви и полезни за идния месец, ще ни помогнат да се запазим.

опра уинфри книга какво знам със сигурност

1. „Какво знам със сигурност” на Опра Уинфри

Името „Опра” е магия. Има ли нещо неказано и ненаписано за тази жена? Тя е милиардер и заема всички възможни класации на успели жени в света, но винаги съм се впечатлявала много повече от нейната женска половина, умееща да създаде уют дори в телевизионното студио и вярваща, че молитвата спасява душата. Опра Уинфри е огромен човек с гигантска душа. За своя 60-годишен живот тя не създава семейство и няма деца, но насочва енергията и таланта си да създаде разкошни медийни продукти и да помогне на хиляди хора. Вярвам, че мнозина от нас мечтаят да се срещне Опра и да се докоснат до нейния успех и до нейната мъдрост, с която направи 25 успешни сезона на своето шоу и с която вече 4 години ръководи собствената телевизия, списание и радиомрежа. В „Какво знам със сигурност”, сборник с материали, публикувани в едноименния раздел на нейното списание, Опра споделя себе си. Прави го искрено, топло и така, че да й повярваш с всяка клетка на тялото си. И ако някога сте мъничко и по човешки самотни или просто имате нужда от приятел за смислен разговор, можете смело да се обърнете към този сборник, гарантирам ви го, Опра няма да ви подведе.

lavina_hrm

2. „Лавина” на Блага Димитрова

Колко е трудно да разсъждаваш за един философски роман! Затова ще спра да опитвам и да трия думите. „Лавина” на Блага Димитрова е гигант. Книгата, която ще четете отново и отново и която ще търсите в определени моменти. Тя е красива и мъдра, тя е жестока и меланхолична. Изкачването на върха, постигането на планирани цени, взаимоотношенията в група, в двойка, в себе си… Няма тема, която романът да не осмисля и за която да не говори. Сякаш заедно с него изкачвате пътя на горе и спорите, а след това оставате затрупани под лавината и размишлявате, за да започнете новия живот с първата глътка на спасителния въздух. Всяко осмислено начало е трудно, а романът-поема на Блага съвсем не е тук, за да ни съжалява. Той е тук, за да казва истината в очите, дори да не е удобна и дори да боли. Той е тук, за да напомни, че целите не са по-големи от хората, че 11 загинали алпинисти не струват, колкото егоцентризма на един, че любовта не избира и не пита… „Лавина” ще ви затрупа с въпроси и ще вървите замаяни по улиците, но това е положително пречистване. След него в душата ви ще настъпи пролет и любовта ще разцъфне. Знам го от личен опит…

Все още Алис

3. „Все още Алис” на Лиса Дженоува

Животът на една жена се дели на малки или по-големи периоди – пубертет, майчинство, кариера, болести. Именно последният е моментът, който никога не планираме и който винаги идва неусетно и без значение дали домът ви е пълен с награди, а душата с признание. Никой не е застрахован. Дори 50-годишната Алис Хаурд, професор по когнитивна психология с 25-годишен стаж на преподавател и изследовател в Харвард. Иронията е безмилостна, защото ранната форма на Алцхаймер, която Алис приема по наследство, разрушава именно когнитивните способности на мозъка й. Три години след поставената диагноза имената на познатите са напълно заличени от живота й, а близките са едва разпознаваеми. Така изглежда нейната история в един абзац. Прочети повече.

sinqtabrada3

4. „Синята брада” Амели Нотомб

Всеки роман на Амели Нотомб е събитие. Тази ексцентрична белгийка е като магнит за търсещите разнообразие в литературата. И тя определено задоволява много вкусове, но не това е причината да включа романа й в тази класация. Никога не съм и ще продължа да не харесвам приказката за „Синята брада”. Намирам я за твърде зловеща, тежка и натоварваща и за детската психика, и за тази на възрастните. Изглежда ми като история, вдъхновена от криминалните страници на вестниците, но Амели успява да погледне отвъд убийствата. Само неординарният начин на мислене може да види човешкото в душата на един убиец, да зададе въпроса „Защо?” и да бъде така търпелив да чуе отговора докрай. Харесва ми новата и модерна интерпретация на приказката, която дава право на богатия благородник да има собствен (не зловещ!) глас в тази история. Харесва ми и цялата книга. Защото всички повтаряме как трябва да мислим „извън рамките” и да живеем „извън зоната си на комфорт”, но истината е, че не го правим. Обичаме удобството и знанието къде се намира всеки предмет и какво можем да очакваме от една история. Е, с Амели никога не знаеш. И това й е хубавото…

Всичко започва в детството

5. „Всичко започва от детството” на Стела Даскалова

Признавам, (при това без да съм родител) „Всичко започва в детството” на Стела Даскалова хич не се чете лесно. А и как би могло да бъде – оказва се, че на всяка крачка родителите са подложени на тестове и предизвикателства. Но от друга страна, ако се фокусираме върху едната прехрана и обличане на детето ни, по-добре е да си вземем куче. Или костенурка. Тя поне може да се скрие в черупката си, когато не й изнася да ви слуша. А детето няма къде да бяга. То разчита на вас и вашите взаимоотношения към него, и един към друг, са тези, които неизменно ще се заложат като модел на поведение в малкото му растящо мозъче. Няма как иначе. То си има само вас – гледа ви, копира ви, обича ви и ви приема, дори да му се карате без особени причини, вместо да седнете и да обсъдите проблема и лошата му постъпка. Може да обсъдите и какво е „добро”, и какво е „лошо”, като в стиховете на Маршак, а може по принцип, да си въведете правило – да г о в о р и т е редовно с децата си. Специалистите казват, че това ще ви помогне да избегнете крещенето и ще ви създаде вечно приятелство с тях. Прочети повече.