Християнството на Балканския полуостров и в ханството до средата на IX век

В българските земи християнството било отдавна разпространено.  Първоначалната му проповед се свързва с имената и дейността на двама от първите Христови апостоли — Павел (52 г.) и Андрей (65 г.). След  налагането му като господстваща религия през IV в. то се разпространило  широко сред тракийските племена.

Славянските нашествия нанесли тежък удар върху църковната организация  на полуострова и разстроили църковния живот. С течение на времето  християнството започнало да прониква сред заселилите се славяни, за да  се стигне дотам, че цариградски патриарх станал славянинът Никита  (764-780).

Още в старите си местоживелища някои от прабългарите също се приобщили  към християнството. Известни са случаи, направили силно впечатление още тогава: през 528 г. в Цариград християнин станал прабългарският вожд  Грот, там по-късно „в недрата на християнството“ бил приет хан Кубрат.  Вероятно покръстен е бил и хан Тервел през 705 г. преди да получи титлата кесар. Проникването на християнството в българското общество през първата половина на IX в. не отминало и ханската фамилия. Първородният син на хан Омуртаг Енравота (Боян) станал първият  български мъченик за Христовата вяра. Пленената от византийците сестра  на хан Борис приела в Цариград християнството и след завръщането си в България започнала да оказва влияние върху своя брат. Появили се и първите български монашески обители в пограничните области.

Първоначална дейност на княз Борис I
(852-889; т 907). Причини за покръстването

Княз Борис I поел управлението на една огромна по територия държава,  населена с разнородно по етнически състав население, сред което като  маса доминирали славяните, а като фактор в държавно-политическия живот  — прабългарите. Продължаващият българо-византийски конфликт бил уреден  през 856 г., когато по силата на сключения договор Византийската  империя признала българските завоевания на Балканския полуостров.  Сложно било положението на северозападната граница, където Българското  ханство продължавало да устоява своите позиции в Трансилвания, Панония  и Средния Дунав в конфликти и сложни политически комбинации с Немското  кралство, Великоморавия, Хърватско и други славянски княжества.

Към средата на IX в. били налице всички предпоставки България да бъде  приобщена към семейството на християнските държави в Европа.  Преодоляването на религиозните различия в българското общество можело  да стане не върху езичеството на прабългарите и славяните, а чрез  приемането на една универсална религия, за която вече обективно  съществували исторически условия. Религиозно-светогледното единство  било необходимо преди всичко за да се преодолеят племенните,  етническите и културно-битовите различия сред населението, за да може  то да се слее в единна етнорелигиозна общност, в един народ.  Християнството било подходяща религия за обяснение на настъпилите  изменения в социалното развитие на българското общество.

Макар да имала огромна територия и многобройно население, България била  смятана от своите могъщи съседи византийците и немците за страна на  „езичници и варвари“ и не заемала достойно място в междудържавните отношения на християнизирана Европа. Същевременно тя оставала настрани от процеса на развитие на европейската духовна и битова култура, изграждана върху светогледната основа на християнството. С принципа си  за единобожие християнството укрепвало идеята за самодържавието и  единовластието, заложени и в религията на прабългарите. В лицето на  църквата като нова и всеобхватна институция самодържавието получавало  силен и надежден съюзник.

Покръстването на владетеля и народа

Естественият ход на историческите събития довел до конкретно решаване  на въпроса за налагане на християнството в страната, макар че  първоначално българският владетел изявил желание да приеме  християнството от Рим. През 863 г. избухнала нова българо-византийска  война, която завършила с тежко поражение за българите. Поради природни  бедствия настанал голям глад. Сред населението върлували болести. Между  двете воюващи държави бил сключен „дълбок мир“. Българският владетел  поел задължението да се приобщи към християнството и Цариградската  църква. Пристигналите във византийската столица български пратеници  били незабавно покръстени. Заедно с тях към България се отправила  внушителна мисия от византийски духовници начело с епископ, които  започнали масово покръстване на народа. Поради зреещата съпротива срещу  християнизацията Борис не придал голяма тържественост на акта на своето  християнско кръщение и го извършил тайно през една нощ, като приел  името на тогавашния византийски император Михаил III (865).

Изпратеното в България византийско духовенство поради непознаване на  езиците на основните етноплеменни групи извършвало обикновени обреди на  кръщение и черкуване и не успяло да запознае населението със същността  на налаганата религия и свързаните с нея църква и духовенство.

Успоредно с официалната византийска мисия християнска проповед  извършвали и еретици, мисионери на други религии, лица без църковен сан  и звание и т. н. Към създадения религиозен хаос се добавило и  насилието, употребено при кръщението на отделни лица, селища и групи.  Създалата се сложна и напрегната обстановка била използвана ловко от  привържениците на езичеството и преди всичко от някои среди на  прабългарската аристокрация, които успели да създадат настроения и  опозиция срещу християнизацията.

 
Покръстване на българите.
Миниатюра от българския превод на Манасиева летопис – ХIV в.)

ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Из „Царе“ от Йосиф Генезий (византийски историк от първата половина на X век. Съчинението му обхваща събитията от 813 до 886 г.)
„И тъй владетелят на българите (Борис)… се съгласил на мир, ако и  по-рано да бил дързък. Освен това и неговите хора били измъчвани от  глад… Поради това всички лесно се съгласили да приемат християнското  кръщение, а техният владетел приел да се нарича Михаил — по името на  императора. Там били изпратени отбрани архиереи, за да укрепят  християнската вяра.“

  Езическият бунт срещу покръстването

През пролетта на 866 г. недоволството срещу приобщаването на  България и нейния владетел към християнството и сближението с Византия  прераснало в бунт, който бил възглавен и ръководен от част от  прабългарската аристокрация. Бунтът избухнал във вътрешната област на  държавата и участниците в него се насочили към Плиска с намерението да  извършат преврат във върховното държавно управление. Те обвинявали  владетеля, че е „дал лош закон“ и е „отстъпник от бащината чест и  слава“, т. е. от прабългарската езическа вяра и традиции. Княз Борис  I-Михаил успял да разгроми бунтовниците. Възглавяващите ги 52-ма боляри  били избити заедно с целите им родове. По-малко знатните и обикновеният  народ, които също участвали в бунта, не претърпели никакво наказание.
Усложняването на положението в страната и силно изразените  антивизантийски и антихристиянски настроения и действия поставили княз  Борис I-Михаил и неговото най-близко обкръжение пред сериозно изпитание  за избора на пътя, по който трябвало да върви. Пътят на християнската  църква и религия на българска земя се оказал труден и сложен, а актът  на покръстването изглеждал малко прибързан и недостатъчно обмислен ход  с оглед на неговите последици. И все пак жребият бил хвърлен. Връщане  назад не можело да има.

  България между Рим и Цариград.
Българският църковен въпрос

Съюзът на франкската империя с папството, осъществен по времето на Карл  Велики, изиграл важна роля за укрепването на християнската църква в  Западна и Средна Европа. Твърде скоро римските папи насочили своите  усилия за християнизирането на среднодунавските славянски племена. Не  били малки и амбициите им по отношение на Балканите.

Цариградската патриаршия се стремяла да приобщи към християнството и да  включи в диоцеза си племената и народите от Европейския изток и  противодействала на активната мисионерска дейност на папството сред  славяните. Макар да се стремяла да наложи гръцкия език като  богослужебен и книжовен в държавите, които влизали в нейната орбита на  влияние, тя била значително по-отстъпчива и демократична по отношение  на народните езици и следвала евангелската максима: „Да хвалим Бога на  всички езици!“

Съперничеството между двете основни средища на християнството в Европа  — Рим и Цариград, които си оспорвали хегемонията над европейския  християнски свят през втората половина на IX в., се пренесло и върху  българския църковен въпрос. При създалата се твърде сложна и опасна  обстановка в страната княз Борис I -Михаил се стремял (чрез използване  на противоречията между двете църковни средища) да осигури независимост  на България в църковно отношение и да превърне българската църква в  оръдие на държавната власт, а не на някоя чужда сила.

Непосредствено след потушаването на бунта срещу покръстването княз  Борис I-Михаил проводил пратеничество при римския папа Николай I  (858-867) и обширен поменик от 106 въпроса за всичко, което  интересувало българския владетел и приближените му относно  покръстването, християнската вяра и обреди, организацията на църковния  живот, християнското законодателство и т. н. Подобно пратеничество по  същото време тръгнало и към двора на крал Людовик Немски (843-876).  През есента на 866 г. папата заедно с многобройно духовенство начело с  двама епископи проводил в България своите отговори на запитванията на  българите. От немска страна също била изпратена църковна мисия, която  заварила в страната папското духовенство и скоро била принудена да се  завърне. Папската мисия започнала повторно покръстване на населението.

Преминаването на българите в лоното на Римската църква с острота  поставило българския църковен въпрос. Пред опасността в подстъпите към  Цариград да има силна и голяма държава под юрисдикцията и влиянието на  папството Византия се принудила да бъде гъвкава в своите дипломатически  действия, значително по-отстъпчива по отношение на предявяваните от  българска страна искания. В крайна сметка въпросът за принадлежността  на българския църковен диоцез към едно от двете оспорващи си го  църковни средища бил разрешен през 870 г. на проведения в Цариград Осми  Вселенски събор в присъствието на официални представители на всички  християнски църкви. Съборът постановил България да премине под  върховенството на Цариградската патриаршия, но да бъде обособена като  самостоятелна архиепископия. Римското духовенство било принудено да  напусне страната. На негово място дошло отново византийско духовенство  начело с ръкоположения от цариградския патриарх пръв български  архиепископ Йосиф.

Независимо че претърпяла поражение в двубоя с Цариград по българския  църковен въпрос, Римската църква не загубила надеждата отново да  възвърне България в своето лоно.

Последни години от властването на княз
Борис I-Михаил и неговото място в българската история

Установяването на „дълбокия мир“ с Византия не означавало, че  външнополитическите проблеми на българската държава били решени. Опитът  за покоряването на разпокъсаните сръбски племена през 880 г. се оказал  неуспешен. Войската, предвождана от първородния Борисов син  Владимир-Расате и дванадесет боляри, била обградена и пленена. След  този несполучлив поход българският владетел сключил мир със сърбите. Не  били забравени и българските интереси по Средния Дунав. През 883-885 г.  българите решително се намесили на страната на Немското кралство във  войната му срещу Великоморавия, чието въздигане застрашавало интересите  им.

През 889 г. след 36-годишно управление княз Борис I-Михаил доброволно  се оттеглил от престола и се замонашил. Ала и в манастирската килия той  не преставал да проявява интерес и активност спрямо управлението на  държавата. На два пъти неговите действия се оказвали решаващи за  определяне тенденциите и хода на историческото развитие. Той починал на  2 май 907 г. и скоро след смъртта му бил провъзгласен за светец от  новоучредената Българска църква.

  Образ на княз Борис, прав, с кръст в ръка и с корона с нимб, представен върху златен фон.

Чрез целокупната си дейност княз Борис I-Михаил се очертава като един  от най-големите и далновидни държавници в историята на българското  средновековие. Смел и радикален реформатор, той ускорил процеса на  приобщаване на българското население към християнството, съдействал за  изграждането на новата институция — църквата, дал превес на славянския  елемент в културното и етническото изграждане на българската общност  чрез въвеждане на славянската писменост и книжнина и превърнал  ранносредновековната българска култура в неделима част от европейската  християнска цивилизация в нейния славяно-византийски модел. Цялата  българска история носи върху себе си следите от неговата епохална  историческа дейност. С право П. Мутафчиев е отсъдил: „Борис е бил ако  не във всяко отношение най-великият, то безспорно най-мъдрият от всички  владетели, които българите някога са имали. У никой друг измежду тях  съзнанието за дълг и чувството за отговорност пред бъдещето на  собствения народ не са били тъй дълбоки, както у него.“

Възникване на славянската писменост
и книжнина. Св. св. Константин-Кирил
философ и Методий

Създаването на славянската писменост и книжнина е най-забележителното  културно завоевание на славяните през средните векове. Първоначално те  си служели, както пише Черноризец Храбър, с „черти и резки“. След  създаването на българската и другите славянски държави в тях били  използвани гръцката и латинската писменост. Върху основата на  съществуващите графични системи в България и други славянски страни  били правени опити за създаване на славянска азбука, които се оказали  несполучливи.

Изнамирането, приложението и първоначалното разпространение на  славянската азбука и книжнина е дело на братята Константин-Кирил  философ и Методий. Те били родени в Солун. Докато по-възрастният —  Методий, отрано се отдал на военноадминистративна служба и бил назначен  за управител на една славянска област на Византийската империя,  Константин получил блестящо образование в прочутата Магнаурска школа в  Цариград. Там той проявил изключителни дарби и привлякъл вниманието на  византийските управници. През 851 г. настъпила важна промяна в живота  на двамата братя — те се оттеглили в манастира „Полихрон“ на планината  Олимп в Мала Азия, където в продължение на осем години „беседвали и се  занимавали прилежно с книгите“. През.855 г. техните книжовни занимания  довели до изнамирането на славянската азбука. С помощта на тесен кръг  ученици те се заловили с превода на част от богослужебните книги от  гръцки на славянски език. Когато през 862 г. при византийския император  пристигнали пратеници на великоморавския княз Ростислав (846-870) с  искане да му изпрати учители и наставници, които да извършват  богослужението в неговата страна на славянски език, изборът паднал  върху двамата братя, чиито занимания били добре известни. През 863 г.  Константин философ и Методий заминали за Великоморавия. Тяхната мисия в  тази страна имала плодотворни резултати: те изградили самостоятелна  славянска църква и училища, обучили много ученици и подготвили  славянско духовенство, увеличили обема на славянската книжнина чрез  нови преводи и наложили славянския език в богослужението и в деловата  писменост. Срещу тяхната дейност се опълчили привържениците на  „триезичната догма“, според която християнското богослужение трябвало  да се извършва само на трите „свещени езика“: гръцки, латински и  еврейски. В диспут с тях, проведен във Венеция през 867 г., Константин  философ риторично им отговорил: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на  всички? Също тъй и слънцето не свети ли еднакво на всички? И не дишаме  ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате  само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да  бъдат слепи и глухи?“

Във връзка с възникналите спорове и необходимостта да получат  благословия за дейността си двамата братя били извикани в Рим, където  новият папа Адриан II (867-872) осветил славянските книги и  богослужение. На 14 февруари 869 г. Константин философ, който приел  монашески обет и името Кирил, междувременно починал и бил погребан в  църквата „Сан Клементе“.

След Кириловата смърт Методий се установил при княза на панонските  славяни Коцел (861-872), по чиято молба папата скоро го ръкоположил за  епископ на цяла Панония.Това не се понравило на немското духовенство,  което започнало да сипе хули и клевети срещу славянския първопросветител, и той бил заточен в продължение на две години и  половина в манастир. За да защити престижа на Римската църква и да  укрепи нейното влияние сред славяните, папа Йоан VIII (872-882) наредил  да освободят Методий и го ръкоположил за архиепископ на Великоморавия  със средище Велеград (874). Повторното отиване на Методий в страната  било отбелязано с възход на славянското богослужение, обучение и  книжнина. Самият той, подпомаган от своите ученици, се отдал на усилена  книжовна и преводаческа дейност. Уморен от непрекъснати борби, труд и  мъки, Методий починал на 6 април 885 г. За свой приемник измежду  многобройните си ученици (те наброявали повече от 200 души) той избрал  Горазд. Това бил и краят на велико-моравската мисия в създаването и  разпространението на славянската просвета и книжовност.

Изображение на Кирил и Методий в Менология на Василий II – ХI в.

Гробът на св. Константин-Кирил Философ в църквата ”Сан Клементе”, Рим

Кирило-Методиевите ученици в България

За немското духовенство Методиевата смърт била сякаш знак за разправа с  делото на славянските първопросветители и най-вече с техните ученици. Постепенно славянският език бил забранен в богослужението, а славянското духовенство — отстранено от църквата. Наклеветени, че кроят  бунт срещу новия великоморавски княз Светополк, по-младите  Кирило-Методиеви ученици били продадени в робство във Венеция. Особено  жестоко било отношението към учениците от най-близкото обкръжение на  двамата братя. Заедно с мнозина други те били хвърлени в затвора и  подложени на мъчения. Оцелелите, сред които се откроявали Климент, Наум  и Ангеларий, били прогонени извън пределите на Великоморавия. През 886  г. те се отправили към България — единствената славянска страна, в  която можели да намерят не само убежище, но и условия за продължаване  на своята дейност. В лицето на княз Борис I-Михаил пристигналите в  България ученици на братята Кирил и Методий намерили истинския и  достоен покровител на славянската книжовност. Те били приети от него в  Плиска с голяма почит. През същата година от Цариград пристигнали и част от онези ученици на славянските първопросветители, които, продадени като роби във Венеция, случайно били откупени и спасени от  пратеник на византийския император.

В хода на продължителните разговори на славянските духовници и учители  с българския владетел и приближените му боляри се оформил план да бъдат  създадени две основни средища за обучение на духовенство и за  просветнокнижовна дейност на славянски език: едното в областта  Кутмичевица (дн. в Македония) с център Охрид, а другото — в  Североизточна България с център Плиска. За поле на Климентовата дейност  била определена Кутмичевица. За да я улесни, княз Борис I-Михаил въвел  някои промени в управлението на областта и издал разпореждания към  населението й, а на Климент били предоставени три болярски къщи за  училища и местопребиваване.

Делото на св. Климент Охридски и св. Наум

В определената му област Климент разгърнал широка проповедническа и  книжовно-просветителска дейност, която имала значение както за цяла  България, така и за останалите славянски страни. За седем години той  обучил 3500 ученици, повечето от които станали духовници. Покрай  грижите за подготовка на църковен клир и книжовници Климент намирал  време и за книжовен труд и уредба на българската църква.

През 893 г. Климент бил ръкоположен за епископ и църковен надзорник на  „третия дял на Българското царство“. Извършил изключителни дела за  развитието на славянската книжовност и за духовното прераждане на  българския народ, Климент Охридски починал на 27 юли 916 г. и бил  погребан в църквата на основания от него манастир „Св. Панталеймон“ в  Охрид. Скоро след това бил провъзгласен за светец и чудотворец.

Наум разгърнал дейността си в Плиска и Североизточна България.  Първоначално извършвал главно църковнопроповедническа дейност. С  подкрепата на княза Наум създал в манастира край Голямата базилика в Плиска книжовно средище и училище, където ръководел преписването и размножаването на основните богослужебни книги.

Под неговото ръководство и напътствия в усилената духовна дейност  участвали такива изтъкнати черковници и книжовници като Йоан Екзарх и  Константин Преславски. В кипящия книжовен живот на българската столица  се включил и завърналият се от Цариград високообразован син на княз  Борис — Симеон. Успоредно с просветителската и мисионерската дейност  Наум се посветил и на книжовно творчество. Негови произведения  поставили основите на славянската и българската църковна химнография.  Заради неуморната си работа в този дял на България той бил наречен от  своите житиеписци „мизийски светилник“. Когато Климент бил ръкоположен  за епископ (893), Наум също заминал за Охрид, за да просвещава,  учителства и ръководи книжовността вместо него. Средище на дейността му  станал основаният от него със съдействието на княз Борис и сина му  Симеон манастир край Охридското езеро, запазен и до днес и носещ  неговото име „Св. Наум“. Там известният български книжовник и  просветител починал на 23 декември 910 г.
Упоменаване на Климент Охридски в евангелски месецослов

Историческо значение на Кирило-Методиевото дело

Идването на учениците на славянските първоапостоли и просветители св.  св. Кирил и Методий в България съвпадало с времето на радикално  религиозно и културно обновление на българското общество. Забележителните постижения на разностранната им дейност обуславят  нейното историческо значение. Преди всичко те развили голяма  мисионерска активност за разпространение, осмисляне и възприемане на  християнството на говорения от по-голямата част от българското  население славянски език. Положили основите на системното обучение на  грамотност и църковно служене, на българското образование и училище.  Успели да реформират създадената глаголическа графична система и  наложили като азбука кирилицата, използвана от много народи и до днес  (в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус, Монголия и др.). Благодарение на техните усилия се обогатила, размножила и широко разпространила славянската книжнина. Системното черкуване на славянски език положило трайните основи на българската християнска култура и религиозност, в  която вярванията и обредността на новата религия своеобразно се  преплели с остатъците от езическите вярвания и култове. Така били  създадени устоите на българската духовна култура, която представлява  сърцевината и обуславя трайността на българското историческо развитие  през вековете. Проповедническата, просветителската,  църковно-организационната, книжовната и реформаторската дейност на  Кирило-Методиевите ученици и техните последователи в България в края на  IX- началото на X в. имала изключително важно значение не само за  нейното културно развитие, но и за това на всички славянски народи.  България се превърнала в основно и негаснещо огнище на славянската писменост и книжнина, в първия истински духовен вожд на славянския  свят. Чрез жизнения им подвиг и сътвореното от тях на българска земя се  отваряли широко дверите за приобщаване на славянството към европейската  християнска цивилизация.

Тази дейност изиграла решаваща роля за формиране и определяне на  славянския облик и езикова принадлежност на българската средновековна  народност и култура. Ако налагането на християнството било силен удар  върху прабългарската аристокрация и нейните позиции в управлението на  държавата, то въвеждането на славянската писменост и богослужение  предопределили окончателния залез на прабългарския етнически елемент.

Делото на Константин-Кирил и Методий и техните ученици в славянските  страни, но най-вече в България е огромен принос в изграждането и  развитието на славянската и европейската средновековна култура. Култът  към двамата славянски първоапостоли и просветители бил установен в  Българската църква от техните ученици. За това свидетелства упоменаването в един от най-ранните старобългарски глаголически книжовни паметници — Асеманиевото евангелие (X в.). Култът към св. св.  Кирил и Методий е всъщност и най-трайният в цялата българска история.  През 1985 г. папа Йоан-Павел II ги обяви с енциклика за покровители на Европа.

  Св.св. Кирил и Методий. Автор Станислав Доспевски. Пазарджик. Църквата „Св. Богородица „, 1860 г.

НАУМ (Охридски) (830-23 XII. 910)

Книжовник и  висш духовник, един от петимата ученици на братята Кирил и Методий.  Биографичните данни за живота и дейността му са твърде оскъдни. От  Пространното житие на Кирил и Методий научаваме, че участвал в тяхната  великоморавска мисия и че в края на 867 или началото на 868 бил един от  тримата техни ученици, които били ръкоположени за свещеници в Рим. След  смъртта на Кирил придружавал Методий в Панония и Великоморавия. През  885 пристигнал в България. Отначало се установил в Плиска и се изявил  като организатор на църковния и просветния живот в столицата и нейните  околности. След ръкополагането на Климент Охридски (893) за епископ Н.  продължил неговата дейност в Югозападна България. Предполага се, че е  работил в манастира „Св. Пантелеймон“ край Охрид. През 905 издигнал  манастир на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След  смъртта му бил канонизиран за светец. Като книжовник Н. има големи  заслуги за създаването и процъфтяването на Преславската книжовна школа  и Охридската книжовна школа.

Източник: nauka.bg

Етно-политическите промени, които настъпили в края на VI-началото на VII в., създали сложна и нап­регната обстановка в Европейския югоизток. Византийската империя изживявала тежка криза, търпяла големи териториални загуби и правела мъчителни опити да промени своята военноадминистративна провинциална организация, за да се приспособи към новите условия. Ислямският Арабски халифат проникнал в малоазийските й владения и се насочил към завладяване на Цариград. Аварският хаганат се опитвал да задържи и укрепи властта си над славян­ските и номадските племена в Средна Европа и в Балканския северозапад. Хазарският хаганат наложил господството си в степните пространства между реките Кубан и Днепър, някогашно владение на прабългарите, и се стремял да проникне към Долния Дунав. Балканският полуостров се оказал арена на съперничество между различни политически и етни­чески сили, а столицата на Византия магнетично привличала към себе си целия варварски свят.
Напредъкът в социално-икономическото развитие на югоизточните славяни след заселването довел до промени в политическата им организация. Още в края на VI в. сред тях се появили по-големи обединения, които включвали няколко племена.
В борбата за отхвърляне на аварското владичество славяните, които обитавали земите на север от Дунав, създали военно-племенен съюз начело с княз Добрита. През първите десетилетия на VII в. славянските племена в Македония — драгувити, сагудати, велегезити, берзити и др. – образували ново военно-племенно обединение, възглавено от княз Хацон. Малко по-късно негов предводител станал Пребънд. Тези две обединения целели преди всичко завладяването на Солун, който бил обсаждан многократно. Военно-племенен съюз създали също северите и „седемте славянски племена“ в земите на север от Балкана, за да проти­востоят на авари и византийци.
Тези славянски военно-племенни съюзи имали временен характер. Те възниквали във връзка с някоя голяма военна акция или при заплаха от завладяване, а след това лесно се разпадали.
Не дълготрайността им се дължала както на противоречията между отделни племенни вождове и липсата на устойчиви елементи на организация, така и на силния натиск от страна на Аварския хаганат и на Византийската империя, които с всички средства насърчавали разединението на славянските племена.
Прабългарите начело с хан Аспарух, поселили се в Дунавската делта и на север от нея, безпокоели с непрекъснати нападения византийската област Малка Скития (дн. Добруджа) и пречели на империята да установи трайно властта си над славяните. Създала се реална възможност за тяхното съюзяване със северите и „седемте славянски племена“. Възползвай­ки се от арабската обсада на Цариград, със своята конница те достигнали до стените му (678). След като отминала опасността, Византия решила да накаже прабългарската дързост. През 680 г. император Константин IV Брадати (668-685) организирал голям поход по суша и по море: една армия през Тракия и старопланинските проходи се отправила срещу северите и „седемте славянски племена“, а друга начело с императора на кораби отплавала към Дунавската делта. Като видели огромната византийска войска, те се отказали от сражение, оттеглили се в укрепленията си в Онгъла и взели мерки за продължителна отбрана. В продължение на няколко дни по неизвестни причини византийците не посмели да предприемат настъпление. Междувременно Константин IV от­плавал с пет кораба към Месемврия заедно със своята свита под предлог да лекува болките в крака си, а подир това се завърнал в Цариград, където участвал в свикания Вселенски църковен събор. Воденето на войната срещу прабългарите било поверено на стратезите (военачалниците), на които императорът заповядал да водят активни бойни действия. Вестта за внезапното му отплаване се разпространила сред армията и всяла уплаха в редиците й. Понесла се мълвата, че той избягал, за да снеме от себе си отговорността от евентуално поражение. Някои визан­тийски войници в безредие се отправили към закотвените кораби. Тогава, както съобщава патриарх Никифор (VIII—нач. на IX в.), прабългарите излезли от своите укрепления и се нахвърлили срещу дезорганизирания противник: част от византийците „станали храна на техните мечове, мнозина били наранени и пленени, а само малцина се отървали с бягство“. В преследването на панически бягащата византийска армия прабългарската конница преминала р. Дунав, навлязла в Добруджа и достигнала до Одесос. Победата над византийците в битката при Онгъла и настаняването на прабългарите в непосредствено съседство със славянските племена белязали началната история на Българското ханство на Долния Дунав. Хан Аспарух сключил договор със славянските князе. „Седемте славянски племена“ поели защитата на западната граница срещу Аварския хаганат, северите, които живеели край проходите на Източна Стара планина — тяхната отбрана срещу Византия, а прабългарите — защитата на цялата територия на страната откъм морето и р. Дунав срещу Хазарския хаганат. Близостта на славянското селище Плиска до проходите и разположението му в степно пространство предопределили впоследствие неговия избор за резиденция на прабългарския хан.
Създаденото военнополитическо обединение но­село белезите на конфедерация, в която господстващо положение имали прабългарският хан и прабългарската аристокрация, а славянските племена и техните князе запазили относителна самостоятелност.
Така появата на Българското ханство в Балкан ския североизток била обусловена от необходимостта прабългарите и славяните да се сплотят пред многостранна външна опасност — византийска, аварска и хазарска.
Скоро след това основателят на обединението хан Аспарух извършил с войската си набези в Източна Тракия. Византийският император според израза на Теофан Изповедник (VII-VII в.) „за срам на ромеите и заради многото ни грехове“ се принудил да сключи мирен договор: признати били създаденото обединение и неговата територия, а империята се задължила да изплаща ежегоден данък. Този договор се смята като акт на юридическо признаване на Българското ханство на Долния Дунав. Неговото име България за пръв път се споменава на заседанието на Шестия Вселенски църковен събор в Цариград от 9 август 681 г.
Няколко години след това от гнета на Аварския хаганат било освободено и живеещото по долината на р. Тимок славянско племе тимочани, което също било включено в пределите на ханството. Византия била твърде много заета с отбраната си на изток, където напирали арабите, затова спазвала сключения с Аспарух договор за мир и не безпокояла славянобългарската държава. Намерението на новия византийски император Юстиниан II да воюва със славенобългарите не се осъществило. От своя страна и военно-племенната аристокрация в славянобългарската държава се стремяла да не нарушава мира, за да може спокойно да утвърди извършеното дело по създаването на държавата.

Тимочани

Славянско племе, населявало долината на р. Тимок. Предполага се, че е влизало в състава на Седемте славянски племена и е участвало в образуването на българската държава през втората половина на VII в. В началото на IX в. се поддават на интригите на франките и правят опит да се откъснат от българската държава, но след приключването на българо-франкските войни от 827 и 829 отново остават в пределите на България.

СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Из „Хронография“ на Теофан Изповедник (ок. 760-818) — византийски летописец
„Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без някой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч,а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли в т. нар. Варна,близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно — отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се племена т. нар. седем племена, поселили северите от предната клисура на Верегава (вероятно Рижкия проход) към източните части, а от юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите,които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите и заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички — на изток и на запад, на север и на юг,— да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ.“

Но през 688 г. Византийската империя нарушила сключения договор и нападнала както ханството, така и славянските племена в Македония. Войската на хан Аспарух разгромила византийците, а техният император успял да се спаси с бягство.
И на 701 г. Аспарух загива в битка срещу хазарите на север от дунавските устия.
След Аспаруховата гибел управлението преминало в ръцете на хан Тервел (701-718), който също бил от прабългарския род Дуло. Той успял да укрепи вътрешно държавата и да издигне нейната политическа роля и значение, да я направи известна в цяла Европа.
Междуособиците, които избухнали във Византия в началото на VIII в., дали възможност на Тервел да извлече големи изгоди за държавата си. Той се намесил в тях като взел страната на сваления от престола Юстиниан. С петнайсетхилядна войска от славяни и прабългари хан Тервел се явил пред стените на Цариград и спомогнал за възстановяването на Юстиниан на императорския престол. За тази услуга той и войниците му били богато наградени от императора. Това събитие било широко отразено във византийските и западните летописи. За отплата хан Тервел получил титлата кесар (втора по значимост във Византия след императорската и дадена за пръв път на чужд владетел) и областта Загоре (между Източна Стара планина и Странджа). Това било първото териториално разширение на Българското ханство на юг от Балкана. По заповед на византийския император на цариградския хиподрум била поставена статуя на българския владетел. Самият хан Тервел в чест на удържаната победа наредил да бъде изсечен прочутият релеф на Мадарския конник, който символизира триумфа му над Византия, отразен и в текста на най-ранния надпис към него. Бил увеличен и определеният през 681 данък, плащан от Византия на българската държава. През 708 византийският император нарушил договора и предприел поход, но при Анхиало (дн. Поморие) войските му били разгромени. През 711 Юстиниан II отново потърсил помощта на Тервел, за да си възвърне престола. Този път нахлуването на българските войски във Византийска Тракия не могло да помогне на василевса. Възползвайки се от междуособиците във Византия, Тервел изпратил през 712-715 в Тракия войски, които достигнали до Цариград. През 716;т. император Теодосий III (715-717) бил принуден да сключи мирен договор с българите при следните условия: уточнена била границата между двете държави, която на юг стигала до крепостта Милеона (дн. с. Ябълково, Хасковско), р. Марица и Странджа; империята се задължавала да изплаща ежегоден данък в скъпи копринени дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато; двете страни трябвало взаимно да си предават политическите бегълци. Уредени били и търговските отношения между двете държави — стоките, които не били снабдени с печати, щели да бъдат конфискувани. Това е първият договор в европейската средновековна история, който регламентирал междудържавни търговски отношения.
Една година след това арабите обсадили Цариград по суша и по море. Византийската империя изглеждала пред гибел. Победоносният ислям заплашвал Балканите със завладяване, подобно на онова, извършено на Иберийския полуостров. В най-решителния и съдбоносен момент българската войска оказала помощ на византийците, нанесла няколко поражения на многобройната арабска армия и я принудила да се изтегли от европейските предели. В решителната битка през август 718 г. българската войска избива 22 000 араби. С право е наречена от един френски историк „забележителна дата в световната история“, тъй като тогава била възпряна арабската експанзия към вътрешността на Балканите и Европа.
Участието на българите в отблъскването на арабската обсада на Цариград е най-широко отразеното събитие от нашата история в средновековната историопис. Неговият съвременник Беда Преподобни, един от забележителните западни богослови, го отбелязал в своята „Голяма хроника“ като важно събитие.
След полувековно управление на хановете, които произхождали от Аспаруховия род Дуло, начело на държавата застанал хан Кормисош (739-756) от рода Вокил.Тази династична промяна била обусловена от изострените борби за престола между знатните прабългарски родове.
Към средата на VIII в. Византийската империя укрепила своето вътрешно положение и постигнала успехи във войните си срещу арабите в Мала Азия. Император Константин V Копроним (741-775) си поставил за цел да унищожи Българското ханство и да превърне неговата територия отново в част от Византия. В продължение на 20 години (от 755 до 775) той организирал девет похода срещу България, но не могъл да осъществи заветната мечта на империята. Временните византийски успехи във войните срещу Българското ханство задълбочавали обхваналата го вече и без това вътрешнополитическа криза. На ханския престол за петнадесетина години се изредили представители на различни прабългарски родове. Някои от тях били убити от противниците си, а други — принудени да потърсят убежище във Византия. В хода на жестоките и кървави междуособици в страната се очертали две групировки: едната била склонна към съглашение с Византия и проявявала готовност да постави ханството под нейна власт, а другата защитавала с всички сили и средства неговата държавна независимост. Тази независимост била твърдо отстоявана и от влизащите в пределите на ханството славянски племена. В отбраната на старопланинските проходи особено се отличил князът на племето севери Славун. Както пише П. Мутафчиев, ако Балканът бил „щит и закрилник“ на ханството през първия век от неговото съществуване на Балканския полуостров, то славяните били „стражата на Балкана“, която винаги била готова да се възправи срещу византийския нашественик.
След продължителна отбранителна политика България отново преминала в настъпление едва при хан Телериг (768-777). През 774 г. той изпратил 12-хилядна войска в Македония, за да подпомогне славянското племе берзити. С този ход била продължена външнополитическата линия на ханството, наложена от основателя му хан Аспарух — приобщаване и сплотяване на славяните за борба срещу Византия. За да неутрализира провизантийската група сред българската аристокрация, която постоянно извършвала шпионска дейност в полза на империята, хан Телеригс хитър ход успял да получи от императора списъка на неговите агенти в България и заповядал да бъдат избити.
Като узнал за това, Константин V от гняв „изскубал много от побелелите си коси“. Незабавно организирал поход срещу България, по време на който заболял от треска и умрял. Неговата смърт била сякаш предзнаменование за възтържествуването на България.
Малко по-късно поради интригите на политическите си противници хан Телериг бил принуден да потърси убежище в Цариград, където бил приет радушно, покръстил се, придобил християнското име Теофилакт и получил титлата патриций. Историята с неговите предшественици на ханския престол се повтаряла. По ирония на съдбата спасителят на ханството бил принуден да стане предател.
Вътрешните междуособици стихнали окончателно при хан Кардам (777-802). Той активизирал българската външна политика по отношение на славянските племена в Македония. През 789 г. българска войска проникнала по долината на р. Струма и унищожила разположената там на стан византийска армия. Византийският контраудар в Тракия претърпял неуспех: в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат) армията, предвождана лично от император Константин VI (780-797), била разгромена, пленени били обозът й, императорската шатра със съкровището и цялата й прислуга. По силата на сключения скоро след това мирен договор между двете държави (791) империята се задължила отново да изплаща ежегоден данък на българския хан.
Заселването на Аспаруховите прабългари в Долния Дунав и на Куберовите прабългари в Македония съществено променило хода на събитията на Балканския полуостров. Създаденото върху византийска територия, в преддверието на Цариград Българско ханство било обречено на непрекъснати стълкновения с Византия, за да се съхрани и заздрави своите позиции в една винаги оспорвана земя.

Източник: nauka.bg

КОНСТИТУЦИЯ на Народна република България

Обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г., изм., Изв., бр. 89 от 7.11.1961 г., ДВ, бр. 97 от 10.12.1965 г., изм. и доп., бр. 89 от 19.11.1969 г., отм., бр. 39 от 18.05.1971 г.

Глава I

Народна Република България

Член 1

България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.

Член 2

В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа.

Тази власт се осъществява чрез свободно избрани представителни органи и чрез допитване до народа.

Всички представителни органи на държавната власт се избират от гражданите въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Член 3

Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права.

Военнослужащите в редовете на българската народна войска се ползуват с право да избират и да бъдат избирани наравно със всички останали граждани.

Член 4

Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани.

Начинът за произвеждане на избори, както и редът за отзоваване на народните избраници се уреждат от закона.

Член 5

Народната Република България се управлява точно според Конституцията и законите на страната.

Глава II

Обществено-стопанско устройство

Член 6

Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица.

Член 7

Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост.

Особен закон ще уреди използуването на горите от населението.

Член 8

Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила.

Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.

Член 9

Държавата подпомага и насърчава кооперативните сдружения.

Член 10

Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в стопанството се признават и защищават от закона.

Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.

Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес.

Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват.

Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение.

Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кредита. Обезщетението се определя със закона за национализирането.

Член 11

Земята принадлежи на тези, които я обработват.

Законът определя размера на земята, която частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Не се допущат крупни земевладения в частни ръце.

Трудовите кооперативни земеделски стопанства се насърчават и подпомагат от държавата и се ползуват с особената й закрила.

Държавата може да организира държавни земеделски стопанства.

Член 12

Държавата насочва с държавен народостопански план държавната, кооперативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние.

При изготвяне и провеждане на държавния народостопански план държавата се ползува от активното сътрудничество на професионалните, стопанските и обществените сдружения и институти.

Член 13

Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата.

Може да бъде въведено изключително право за държавата да произвежда и търгува с предмети, които имат съществено значение за народното стопанство и за нуждите на народа.

Член 14

Трудът се признава за основен обществено-стопански фактор и държавата полага всестранни грижи за него.

Държавата подпомага непосредствено трудещите се – работници, земеделци, занаятчии и хора на умствения труд – със своята обща стопанска и социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружаване.

За всестранното подобряване живота на трудещите се, държавата насърчава техните сдружения, творческа инициатива и самодейност.

Глава III

Върховни органи на държавната власт

Член 15

Народното събрание е върховен орган на държавната власт.

В рамките на Конституцията то е носител на държавната власт във всичката й пълнота, доколкото отделни функции не влизат, по силата на Конституцията, в компетентността на другите подчинени нему органи на държавната власт и на държавното управление.

Член 16

Народното събрание е единственият законодателен орган на Народната Република България.

Член 17

Народното събрание:

1. Избира Президиума на Народното събрание.

2. Съставя Правителството на Народната Република.

3. Изменява Конституцията.

4. Решава откриването на нови министерства, както и закриването, сливането или преименуването на някои от съществуващите.

5. Решава въпросите за отстъпване, заменяване или увеличаване територията на Народната Република.

6. Гласува държавния народостопански план.

7. Гласува бюджета на държавата, закона за сключване на бюджетното упражнение, определя данните и реда на събирането им.

8. Решава национализирането на стопански предприятия и въвеждането на държавни монополи.

9. Решава въпросите за война и мир.

10. Решава произвеждането на допитване до народа.

11. Дава амнистия.

Член 18

Народното събрание се избира за четири години.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 89 от 1961 г., ДВ, бр. 97 от 1965 г.) То се състои от народни представители, избрани от народа по един на двадесет хиляди жители.

Член 19

(Изм. – Изв., бр. 89 от 1961 г.)

Народното събрание се свиква на сесии от Президиума на Народното събрание най-малко два пъти през годината.

То може да бъде свикано и по искане най-малко на една пета от народните представители.

Новоизбраното Народно събрание се свиква на сесия най-късно два месеца след деня на изборите.

Член 20

Веднага след откриването Народното събрание, под председателството на най-стария народен представител, избира из средата си бюро в състав: председател и трима подпредседатели.

Председателят, а в негово отсъствие подпредседателите ръководят заседанията на Народното събрание въз основа на Правилник за вътрешния ред, изработен от Народното събрание.

Народното събрание избира и нужното число секретари и квестори по начин, представен в правилника.

Член 21

Народните представители полагат следната клетва:

„Кълна се в името на народа и на Народна Република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че ще пазя свято и ненарушимо Конституцията, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси и ще положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на родината. Заклех се.“

Член 22

Веднага след конституирането си Народното събрание избира комисия по проверка на изборите, която най-късно в тримесечен срок докладва за утвърждаване или неутвърждаване избора на всеки народен представител поотделно.

Член 23

Законодателната инициатива принадлежи на правителството и на народните представители.

Народните представители могат да внасят законопроекти, ако те са подписани поне от една пета от общия брой на народните представители.

Член 24

След като бъде приет от Народното събрание, законът се подписва от председателя и секретаря на Президиума на Народното събрание и се обнародва в „Държавен вестник“.

Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок.

Член 25

Само Народното събрание има право да решава дали са спазени всички изисквани от Конституцията условия за издаване на един закон и дали той не противоречи на Конституцията.

Член 26

Народното събрание може да заседава, ако присъстват повече от половината от всички народни представители; то взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

Член 27

Заседанията на Народното събрание са публични, освен когато то реши, че важни държавни интереси налагат заседанието да бъде тайно.

Член 28

Народното събрание може да прави анкети и проучвания чрез особени комисии по всички въпроси.

Всички органи на властта и частни лица са длъжни да дават сведения и да представят исканите от анкетните комисии документи.

Член 29

Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен за тежки престъпления, и то със съгласието на Народното събрание, а ако то не заседава – със съгласието на Президиума на Народното събрание. Такова разрешение не се иска в случаите на заварено тежко престъпно деяние, в които случаи само се известява незабавно Президиумът на Народното събрание.

Народните представители не отговарят наказателно за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Член 30

Народното събрание се разпуща с изтичане на пълномощията му или по-рано, ако то самото реши това.

(Ал. 2, доп. – ДВ, бр. 89 от 1969 г.) В случай на война или на други извънредни обстоятелства Народното събрание може да продължи пълномощията си за времето, докато трае това положение. То може да продължи пълномощията си за срок до една година и по други важни причини.

Разпуснатото вече Народно събрание може да бъде свикано наново от Президиума на Народното събрание и пълномощията му – продължени в случай на война или на други извънредни обстоятелства.

Член 31

Най-късно три месеца след разпущането на Народното събрание се произвеждат избори за ново Народно събрание.

Член 32

Народните представители получават определено от Народното събрание възнаграждение.

Член 33

Народното събрание избира с мнозинство от повече от половината от всички народни представители, Президиум на Народното събрание в състав: председател, двама подпредседатели, секретар и петнадесет члена.

Член 34

Президиумът на Народното събрание отговаря пред Народното събрание за цялата си дейност.

Народното събрание може във всеки момент да сменява Президиума или отделни негови членове.

Член 35

Президиумът на Народното събрание върши следната работа:

1. Свиква Народното събрание.

2. Насрочва избори за Народното събрание.

3. Обнародва гласуваните от Народното събрание закони.

4. Дава задължителни за всички тълкувания на законите.

5. Издава укази.

6. Упражнява правото на помилване.

7. Учредява ордени и почетни звания и награждава с тях.

8. Представлява Народната Република в международните й отношения; назначава и отзовава, по предложение на Правителството, дипломатически и консулски представители в чуждите страни и приема акредитираните към него чужди представители.

9. Ратифицира и денонсира сключените от Правителството международни договори.

10. Когато Народното събрание не заседава, обявява, по предложение на Правителството, положение не война в случай на въоръжено нападение срещу Народната Република и в случай на нужда от неотложно изпълнение на международни задължения за взаимна отбрана срещу агресия; в такъв случай Президиумът свиква веднага Народното събрание, за да се произнесе по тази мярка.

11. Обявява, по предложение на Правителството, обща и частична мобилизация и военно положение.

12. Когато Народното събрание не заседава, по предложение на председателя на Министерския съвет освобождава от длъжност и назначава отделни членове на Правителството; тази своя мярка Президиумът е длъжен да внесе в Народното събрание за утвърждение в най-близката му сесия.

13. Отменява постановленията и разпорежданията на Правителството, ако те не съответствуват на Конституцията и на законите.

14. Насрочва допитване до народа въз основа на решение на Народното събрание.

15. Назначава и уволнява, по предложение на Правителството, висшия команден състав на въоръжените сили на Народната Република.

16. Назначава и уволнява, по предложение на Правителството, главнокомандуващия на въоръжените сили.

17. Опрощава несъбираеми вземания.

18. Решава въпросите, с които бъде натоварен от Народното събрание.

19. Извършва всички действия, които със закон му бъдат възложени.

Член 36

Указите на Президиума на Народното събрание се подписват от председателя и секретаря му.

Член 37

След като изтекат пълномощията на Народното събрание или в случай че то се разпусне предсрочно, Президиумът, който то е избрало, продължава да изпълнява длъжностите си, докато новоизбраното Народно събрание избере нов Президиум.

Глава IV

Органи на държавното управление

Член 38

Върховен изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт в Народната Република България е Правителството (Министерският съвет).

Член 39

Правителството се състои от:

председателя на Министерския съвет,

подпредседатели на Министерския съвет,

председателя на Държавната планова комисия,

председателя на Комисията за държавен контрол,

министрите и

председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, а така също Държавната планова комисия, Комисията за държавен контрол или Комитета за наука, изкуство и култура, или пък да бъдат без портфейл.

Министерствата са:

1. Министерство на външните работи

2. Министерство на вътрешните работи

3. Министерство на народната просвета

4. Министерство на финансите

5. Министерство на правосъдието

6. Министерство на народната отбрана

7. Министерство на търговията и продоволствието

8. Министерство на земеделието и горите

9. Министерство на строежите и пътищата

10. Министерство на комуналното стопанство и благоустройството

11. Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения

12. Министерство на пощите, телеграфите и телефоните

13. Министерство на индустрията и занаятите

14. Министерство на електрификацията и мелиорациите

15. Министерство на мините и подземните богатства

16. Министерство на народното здраве

17. Министерство на труда и социалните грижи.

Народното събрание, с мнозинство от повече от половината от всички народни представители, може да открива нови министерства, както и да закрива, слива или преименува някои от съществуващите.

Президиумът на Народното събрание може, по предложение на Правителството, да назначава помощник-министри към различните министерства.

Чаен 40

Народното събрание избира и освобождава от длъжност Правителството и отделни негови членове.

Правителството отговаря и дава отчет за дейността си пред Народното събрание. Когато Народното събрание не заседава, Правителството отговаря и дава отчет пред Президиума на Народното събрание.

Член 41

Членовете на Правителството полагат пред Народното събрание следната клетва:

„Кълна се в името на народа и на Народната Република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като член на Правителството ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси, че ще спазвам строго Конституцията и законите на Народната Република и ще положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на Народната Република България. Заклех се.“

Член 42

Членове на Правителството могат да бъдат и лица, които не са народни представители.

Член 43

Правителството ръководи държавното управление, като обединява и съгласува работата на отделните министерства, на Държавната планова комисия, на Комисията за държавен контрол и на Комитета за наука, изкуство и култура; взема мерки за осъществяване на държавния народостопански план и на държавния бюджет, както и за осигуряване на обществения ред, за защита на държавните интереси и за закрила на правата на гражданите; то осъществява общото ръководство на външната политика на Народната Република България и общото ръководство на народната отбрана, а така също бди за изпълнение на законите и на различните актове на управлението.

Отделните членове на Правителството ръководят съответните си ресори в рамките и въз основа на общата политика и на общите директиви на Министерския съвет.

Министерският съвет може да вземе под свое непосредствено ръководство известни клонове на управлението, като за целта образува комисии, комитети, съвети, главни дирекции, дирекции, управления и служби, подчинени направо нему.

Член 44

Всеки народен представител има право да отправя питания и запитвания до Правителството и членовете му.

Последните са длъжни да дадат отговор на питанията в срока, предвиден в правилника за вътрешния ред, а на запитванията – когато бъдат поставени на дневен ред.

Член 45

Членовете на Правителството отговарят наказателно за нарушаване на Конституцията и на законите и за всяко престъпно деяние, извършено от тях при изпълнение на длъжностите им.

Те отговарят граждански за причинените от тях вреди на държавата и на гражданите с противозаконните си действия.

Особен закон урежда по-подробно правилата за отговорностите на членовете на Правителството, както и реда на съденето им.

Член 46

Длъжностните лица дават клетва за верност на Народната Република.

Те отговарят дисциплинарно, наказателно и граждански за провиненията си по служба.

Глава V

Местни органи на държавната власт

Член 47

(Изм. – Изв., бр. 89 от 1961 г.)

Територията на Народна република България се дели на общини и окръзи.

Със закон могат да се създават и други административни единици.

Член 48

(Изм. – ДВ, бр. 89 от 1969 г.)

Органи на държавната власт и народното самоуправление в общините, районите в градовете и окръзите са общинските, районните и окръжните народни съвети, избрани от населението на съответната административно-териториална единица за срок от четири години.

По важни причини Народното събрание може да продължи пълномощията на народните съвети за срок до една година.

Член 49

Общинските и околийските народни съвети ръководят провеждането на всички стопански, социални и културни мероприятия от местно значение съобразно със законите на страната. Те изработват стопанския план и бюджета на общината и околията в рамките на държавния народостопански план и на държавния бюджет и ръководят провеждането им; грижат се за правилното управление на държавните имоти и стопански предприятия на своята територия; грижат се за запазване на обществения ред, за съблюдаване на законите и за защита на правата на гражданите; ръководят дейността на подчинените им изпълнителни и разпоредителни органи.

Член 50

В рамките на своята компетентност местните народни съвети вземат решения и издават разпореждания съобразно със законите и общите нареждания на по-горните органи на държавната власт.

Член 51

Изпълнителни и разпоредителни органи или общинските и околийските народни съвети са общинските и околийските управи, състоящи се от председател, подпредседатели, секретар и членове.

Общинската управа в малките населени места може да се състои само от председател и секретар.

Член 52

При изпълнение на задачите си общинските и околийските народни съвети се опират на инициативата и на широкото участие на народните маси и на техните политически, професионални, масови и други организации.

Най-малко един път през годината, по начина и реда, определени в закона, общинските и околийските народни съвети дават отчет пред избирателите за извършеното от тях.

Член 53

Сесиите на общинските и околийските народни съвети биват редовни и извънредни. Общинските народни съвети се свикват на редовна сесия всеки месец, а околийските – всеки два месеца.

Общинската управа и околийската управа могат да свикват съвета на извънредна сесия по свой почин, по искане на една трета от съветниците или по предписание на съответния по-горен орган на държавната власт.

Член 54

Общинската управа и околийската управа са подчинени както на народния съвет, който ги е избрал, така и на по-горните органи на държавното управление.

Член 55

Към общинските и околийските народни съвети могат да се образуват отдели по различните клонове на управлението, които отдели се ръководят от управата на съвета. В своята работа тези отдели са подчинени както на управата на народния съвет, към който са образувани, така и на съответния отдел при по-горните народни съвети и на съответното министерство или правителствена служба на Народната Република.

Глава VI

Народни съдилища и прокурорски надзор

Член 56

Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Съдиите са независими; при издаване на постановленията си те се подчиняват само на закона. Те произнасят своите решения и присъди в името на народа.

Член 57

В правораздаването участвуват и съдебни заседатели. Случаите и редът на това участие се определят от закона.

Член 58

Съдиите от всички степени, както и съдебните заседатели са изборни, освен в изрично посочените от закона случаи.

Законът определя кои съдии и съдебни заседатели се избират направо от гражданите по правилата на всеобщото, равно и пряко избирателно право и тайно гласуване и кои – от местните народни съвети или от Народното събрание, а също и срока, за който се избират.

Член 59

Особени съдилища за съдене на определени видове спорове и престъпления могат да се създават само със закон.

Член 60

Устройството на съдилищата, съдопроизводството, условията за избираемост на съдебна длъжност и редът за избиране и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели, както и подчинеността на съдилищата едно на друго се уреждат от закона.

Член 61

Върховният съдебен надзор над съдилищата от всички видове и степени се осъществява от Върховния съд на Народната Република, членовете на който се избират от Народното събрание за срок от пет години.

Член 62

Върховният надзор за точното изпълнение на законите както от различните правителствени органи и длъжностни лица, така и от гражданите се извършва от главния прокурор на Народната Република.

Главният прокурор на Народната Република е длъжен особено да бди за преследване и наказване на престъпленията, засягащи общодържавните, националните и стопански интереси на Народната Република, както и на престъпленията и действията, увреждащи независимостта и държавния суверенитет на страната.

Член 63

Главният прокурор на Народната Република се избира от Народното събрание за срок от пет години и е подчинен само нему.

Член 64

Всички останали прокурори при съдилищата от всички степени се назначават и уволняват от главния прокурор на Народната Република и при изпълнение на длъжностите си са подчинени само на съответните по-горни прокурори, а всички те – на главния прокурор на Народната Република.

Глава VII

Отношения между органите на държавната власт

и органите на Държавното управление

Член 65

Президиумът на Народното събрание има право да отменява всички решения и разпореждания на Министерския съвет, които не са в съгласие с Конституцията и законите.

Министерският съвет има право да отменява всички решения и разпореждания на всеки свой член, които не са в съгласие с Конституцията, законите и решенията и разпорежданията на Правителство.

Член 66

Президиумът на Народното събрание и по-горните местни народни съвети имат право да отменяват противозаконните и неправилните действия на по-долните народни съвети.

Член 67

Правителството и отделните негови членове имат право, в границите на компетентността си, да отменяват противозаконните и неправилните действия на общинските и околийските управи.

Управите при по-горните народни съвети имат същото право по отношение на управите при по-долните народни съвети.

Член 68

Всеки общински или околийски народен съвет има право да отменява противозаконните и неправилните действия на своята управа.

Член 69

Правителството и отделните негови членове, в рамките на тяхната компетентност, а така също управата при по-горния местен народен съвет, имат право да спрат изпълнението на противозаконните и неправилните действия на по-долния местен народен съвет и да отнесат до Президиума на Народното събрание, съответно до народния съвет от своята степен, въпроса за отменяването им.

Член 70

По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното събрание имат право да разтурват по-долния местен народен съвет на своята територия и да насрочват избори за нов съвет.

По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното събрание имат право да освободят от длъжност управата при по-долния местен народен съвет на своята територия и да насрочат избори за нова управа.

Глава VIII

Основни права и задължения на гражданите

Член 71

Всички граждани на Народната Република България са равни пред закона.

Не се признават никакви привилегии, основани на народност, произход, вяра и имотно състояние.

Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказва от закона.

Член 72

Жената е равноправна с мъжа във всички области на държавния, частноправния, стопанския, обществения, културния и политическия живот.

Това равноправие се осъществява, като на жената се осигурява, наравно с мъжа, правото на труд, за равен труд – равна заплата, правото на почивка, на обществени осигуровки, пенсия и образование.

Жената-майка се ползува с отделна защита в трудово отношение. Държавата полага особени грижи за майката и детето, като основава родилни и детски домове, детски градини и диспансери, осигурява на жената отпуск преди и след раждането при запазване на заплатата й и ползуване от безплатна акушерска и медицинска помощ.

Член 73

Гражданите имат право на труд. Държавата осигурява осъществяването на това право на всеки гражданин, като планира народното стопанство, развива системно и непрекъснато производителните сили и създава обществени работи.

Трудът се заплаща в зависимост от количеството и качеството на извършената работа.

Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности.

Особен закон урежда трудовата повинност на гражданите.

Член 74

Гражданите имат право на почивка.

Това право се осигурява чрез ограничаване на работния ден, ползване на ежегоден платен отпуск и чрез създаване на широка мрежа почивни домове, клубове и др.

Член 75

Гражданите имат право на пенсии, помощи и обезщетения в случай на болест, злополука, инвалидност, безработица и старост.

Това право държавата осъществява с общи осигуровки в достъпна медицинска помощ.

Член 76

Бракът и семейството са под закрилата на държавата.

Законен е само гражданският брак, сключен пред установените органи.

Извънбрачните деца имат еднакви права с родените от брака.

Член 77

Държавата полага особени грижи за общественото, културното, трудовото, телесното и здравното възпитание на младежта.

Член 78

На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на вероизповеданията, както и свободата на извършване на религиозните обреди.

Църквата е отделена от държавата.

Особен закон урежда правното положение, въпросите за материалната издръжка, а така също правото на вътрешно самоуреждане и самоуправление на различните верски общности.

Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа.

Член 79

Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на българския език е задължително.

Основното образование е задължително и безплатно.

Училищата са държавни. Само със закон може да се разреши основаването на частни училища, но в този случай те се намират под надзора на държавата.

Правото на образование се обезпечава чрез училища, учебно-възпитателни институти, университети, както и чрез стипендии, общежития за учащите се, подпомагания и особени насърчения за проявилите дарования.

Член 80

Държавата полага грижи за развитието на науката и изкуството, като урежда изследователски институти, книгоиздателства, библиотеки, театри, музеи, народни читалища, художествени галерии, киностудии, кина и др. и като подпомага проявилите се в тази област.

Член 81

Държавата се грижи за народното здраве, като организира и ръководи здравните служби и институти, разпространява здравна просвета всред народа и полага особени грижи за физическата култура на народа.

Член 82

Гарантира се свободата и неприкосновеността на личността.

Никой не може да бъде задържан повече от четиридесет и осем часа без постановление на съдебните органи или прокурора.

Наказания могат да се налагат само въз основа на съществуващите закони.

Наказанията са лични и съответни на престъпленията.

Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съдилища.

Подсъдимият има право на защита.

Член 83

Всички български граждани се ползуват в чужбина от закрилата на Народната Република България.

Член 84

В Народната Република България чужденците се ползуват с право на убежище, когато са преследвани поради застъпване за демократичните принципи, за националното освобождение, за правата на трудещите се или за свободата на научната и културна дейност.

Член 85

Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може да влиза в жилището или помещението му, нито да върши там претърсване, ако не са спазени условията, предвидени в закона.

Член 86

Тайната на кореспонденцията е неприкосновена, освен в случай на мобилизация, военно положение, или когато има специално разрешение на съдебните органи или прокурора.

Член 87

Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения и организации, стига само те да не са против държавния и обществен ред, установен с настоящата Конституция.

Забранява се и се наказва от закона образуването и членуването в тях, на организации, които си поставят за цел да отнемат или накърнят правата и свободите на българския народ, извоювани с народното въстание на 9 септември 1944 г. и обезпечени с настоящата Конституция, да застрашат националната независимост и държавния суверенитет на страната, или които проповядват явно или прикрито фашистка и антидемократична идеология, или улесняват империалистическата агресия.

Член 88

На гражданите на Народната Република се гарантира свободата на печата, словото, събранията, митингите и манифестациите.

Член 89

Гражданите имат право на молби, жалби и петиции.

Всеки гражданин има право да иска даването под съд на длъжностни лица за престъпления, извършени при изпълнение на службата.

Гражданите имат право на обезщетение от длъжностните лица за причинените им вреди поради незаконно и неправилно изпълнение на службата.

Член 90

Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин.

Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и се наказва със всичката строгост на закона.

Член 91

Военната служба е задължителна за всички граждани, съгласно с особените закони.

Член 92

Гражданите са длъжни да съблюдават Конституцията и да изпълняват точно и добросъвестно законите на страната.

Член 93

Гражданите са длъжни да пазят общонародния имот и със всичките си действия да помагат за усилване стопанската, културната и отбранителната мощ на родината и за осигуряване благоденствието на народа.

Член 94

Данъчните задължения на гражданите се разпределят според тяхната стопанска мощ. Тези задължения, както и освобождаването от тях се установяват само със закон.

Глава IХ

Герб, печат, знаме, столица

Член 95

Гербът на Народната Република България е кръгъл; в средата е изобразен лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва – червена петолъчна звезда, а отдолу, със златни цифри – 9.IХ.1944.

Член 96

На държавния печат е изобразен държавният герб.

Член 97

Знамето на Народната Република България е трицветно – бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен гербът на Народната Република.

Член 98

Столицата на Народната Република България е град София.

Глава Х

Изменяване на Конституцията

Член 99

Изменяването на Конституцията става по предложение на Правителството или най-малко на една четвърт от народните представители.

Законопроектът за изменяване на Конституцията се поставя на дневен ред не по-малко от една седмица след деня на неговото постъпване.

Той се счита приет, ако за него са гласували две трети от всички народни представители.

Законът за изменяване на Конституцията влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Глава ХI

Преходни наредби

Член 100

След като настоящата Конституция влезе в сила, Великото народно събрание, избрано на 27 октомври 1946 г., избира Президиум на Великото народно събрание по правилата на чл. 33, който веднага след това пристъпва към изпълнение на длъжностите си, предвидени в Конституцията. С това функциите на председателството на Великото народно събрание, избрано съгласно с чл. 2 от правилника за вътрешния ред на Великото народно събрание, се прекратяват, а за ръководене на заседанията на Великото народно събрание то си избира председател и подпредседатели, съгласно с чл. 20 от настоящата Конституция.

Член 101

До избиране на общински и околийски народни съвети, предвидени в настоящата Конституция, Президиумът на Великото народно събрание назначава временни общински и околийски управи със всички права на народните съвети.

КОНСТИТУЦИЯ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Oбн., ДВ, бр. 39 от 18 май 1971 г., отм., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 год.)

НИЕ,

гражданите на Народна Република България, наследници на велики революционни традиции, изковани във вековни борби за свобода и човешки правдини, за народна власт и социалистическо преустройство на обществото.

КАТО СЕ ОСНОВАВАМЕ

на историческата победа на Деветосептемврийската социалистическа революция от 1944 година, завоювана под ръководството на Българската комунистическа партия и с рещаващата помощ на Съветската армия-освободителка от работническата класа, трудещите се селяни и народната интелигенция, сплотени в Отечествения фронт;
на успешното развитие на нашата народнодемократична държава;
на исторически създалото се единомислие и единодействие между Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз;
на победата на социализма установила пълното господство обществената собственост върху средствата за производство и премахнало завинаги експлоатацията на човек от човека;
на изградените с героичния труд на свободния народ развита съвременна промишленост и модерно кооперативно селско стопанство, осигуряващи условия за постоянно повишаване на народното благосъстояние;
на големите успехи, постигнати в областта на образованието, науката и културата:

КАТО СЕ ОПИРАМЕ

на сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и с другите страни от социалистическата общност;
на подкрепата на международното комунистическо и работническо движение и на всички прогресивни сили в света;

ТВЪРДО РЕШЕНИ

да изградим под ръководството на Българската комунистическа партия и в изпълнение на нейната Програма развито социалистическо общество у нас, да увеличаваме със своя труд социалистическата собственост, материалното и духовното богатство на народа, да разгръщаме и задълбочаваме социалистическата демокрация, да създаваме все по-благоприятни условия за многостранен разцвет на свободната човешка личност;
да укрепваме и да разширяваме нерушимия съюз, дружбата и всестранното сътрудничество със Съюза на Съветските социалистически републики и с другите братски социалистически страни;
да подкрепяме справедливата борба на народите за независимост и социален прогрес;
да съдействуваме за заздравяване на световния мир, за разбирателство между всички народи на земята;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ значението на Конституцията на Народна република България от 1947 година и КАТО ДОРАЗВИВАМЕ нейните основни принципи с оглед на новия етап от изграждането на социалистическото общество в нашата Родина.

ПРИЕХМЕ
чрез всенародно гласуване
тази
КОНСТИТУЦИЯ

Глaвa I
ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО

Член 1

(1) Народна рeпубликa Бългapия e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Бълрската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
Член 2
(1) В Народна рeпубликa Бългapия цялaтa влacт пpoизтичa oт нapoдa и пpинaдлeжи нa нapoдa.
(2) Нapoдът ocъщecтвявa влacттa чpeз cвoбoднo избpaни пpeдcтaвитeлни opгaни – Нapoднo cъбpaниe и Нapoдни cъвeти – или нeпocpeдcтвeнo.
Член 3
(1) Дъpжaвaтa cлужи нa нapoдa кaтo:
зaщитaвa нeгoвитe интepecи и социалистически зaвoeвaния;
ръководи планомерно обществено-икономическо развитие на страната;
cъздaвa уcлoвия зa непрекъснато подобряване на благосъстоянието, образованието и здравеопазването на народа, састо и за всестранното развитие на науката и културата;
ocигуpявa cвoбoднoтo paзвитиe нa чoвeкa, гapaнтиpa пpaвaтa му и зaкpиля нeгoвoтo дocтoйнcтвo;
opгaнизиpa зaщитaтa нa нaциoнaлнaтa нeзaвиcимocт, дъpжaвния cувepeнитeт и тepитopиaлнaтa цялocт нa cтpaнaтa;
paзвивa и укpeпвa дpужбaтa, cътpудничecтвoтo и вaимoпoмoщтa cъc Съюзa нa съвeтcкитe coциaлиcтичecки peпублики и дpугитe coциaлиcтичecки cтpaни;
вoди пoлитикa нa миp и paзбиpaтeлcтвo c вcички cтpaни и нapoди.
(2) Пpи изпълнeниe нa cвoитe зaдaчи дъpжaвaтa вce пo-шиpoкo ce oпиpa нa oбщecтвeнитe opгaнизaции.
Член 4
(1) Глaвнитe нacoки в paзвитиeтo нa дъpжaвaтa при изграждането на развито социалистическо общество ca:
пocтoяннo paзшиpявaнe нa дeмoкpaциятa;
уcъвъpшeнcтвувaнe нa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa дъpжaвния апарат;
зacилвaнe нa нapoдния кoнтpoл въpxу paбoтaтa нa дъpжaвнитe opгaни.
(2) Социалистическата държава съдействува за прерастването на социалистическото общество в комунистическо.
Член 5
Оcнoвни пpинципи, въpxу кoитo ce изгpaждa и дeйcтвувa пoлитичecкaтa cиcтeмa нa oбщecтвoтo, ca: нapoдният cувepeнитeт, eдинcтвoтo на властта, демократическият централизъм, социалистическият дeмoкpaтизмът, законността и социалистическият интернационализъм.
Член 6
(1) Пpeдcтaвитeлнитe opгaни ce избиpaт въз ocнoвa нa вceoбщo, paвнo и пpякo избиpaтeлнo пpaвo c тaйнo глacувaнe.
(2) Сpoкът нa пълнoмoщиятa нa Нapoднoтo cъбpaниe e 5 гoдини, а на народните съвети – 2 години и половина.
(3) Избиpaтeли и избиpaeми ca вcички гpaждaни нa Народна рeпубликa Бългapия нaвъpшили oceмнaдeceтгoдишнa възpacт, бeз paзликa нa пoл, нapoднocт, paca, вepoизпoвeдaниe, oбpaзoвaниe, зaнятиe, cлужeбнo или oбщecтвeнo пoлoжeниe и имoтнo cъcтoяниe c изключeниe нa пocтaвeнитe пoд пълно зaпpeщeниe.
(4) Рeдът зa избиpaнe нa пpeдcтaвитeлнитe opгaни ce oпpeдeля cъc зaкoн.
Член 7
(1) Нapoднитe пpeдcтaвитeли и cъвeтницитe ca oтгoвopни и ce oтчитaт пpeд cвoитe избиpaтeли. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани.
(2) Отзоваването на народните избранници става с решение на избирателите с определен от закона ред.
Член 8
(1) Народна рeпубликa Бългapия ce упpaвлявa тoчнo cпopeд Кoнcтитуциятa и зaкoнитe нa cтpaнaтa.
(2) Стpoгoтo cпaзвaнe нa Кoнcтитуциятa и зaкoнитe e ocнoвнo зaдължeниe нa вcички дъpжaвни opгaни, длъжнocтни лицa, oбщecтвeни opгaнизaции и нa гpaждaнитe.
(3) Укpeпвaнeтo нa зaкoннocттa и пpeдoтвpaтявaнeтo нa пpecтъплeниятa и пpaвoнapушeниятa e зaдължeниe нa дъpжaвaтa, oбщecтвeнитe opгaнизaции и гpaждaнитe.
Член 9
(1) Пpaвaтa, cвoбoдитe и зaдължeниятa, пpeдвидeни в Кoнcтитуциятa, ce упpaжнявaт и изпълнявaт въз ocнoвa нa caмaтa нeя, ocвeн aкo тя пpeдвиждa, чe уcлoвиятa и peдът зa тяxнoтo ocъщecтвявaнe ce oпpeдeлят oт зaкoнa.
(2) Пpaвaтa и cвoбoдитe нe мoгaт дa ce упpaжнявaт във вpeдa нa oбщecтвeния интepec.
Член 10
(1) Общecтвeнитe opгaнизaции oбeдинявaт и привличат paзличнитe cлoeвe oт нaceлeниeтo в социалистическото строителство, изpaзявaт и зaщитaвaт тexнитe cпeцифични интepecи и paбoтят зa издигaнeтo нa социалистическата им cъзнaтeлнocт.
(2) Обществените организации все повече съдействуват на държавните органи за осъществяване на техните задачи.
(3) Обществените организации изпълняват и предоставените им с тяхно съгласие държавни дейности.
Член 11
Отечественият фронт е въплъщение на съюза на работническата класа, трудещите се селяни и народната интелигенция. Той е обществена опора на народната власт, масова школа за патриотично и комунистическо възпитание на населението и за привличане на трудещите се в управлението на страната.
Член 12
Народна рeпубликa Бългapия пpинaдлeжи към cвeтoвнaтa coциaлиcтичecкa oбщнocт, кoeтo e eднo oт глaвнитe уcлoвия зa нeйнaтa нeзaвиcимocт и вcecтpaннo paзвитиe.
Глaвa II
ОБЩECТВEНO-ИКOНOМИЧECКO УCТPOЙCТВO

Член 13

(1) Икoнoмичecкaтa cиcтeмa нa Народна peпубликa Бългapия e социалистическа. Тя се ocнoвaвa нa обществената coбcтвeнocт върху средствата за производство, изключва експлоатация на човек от човека и се развива планомерна към комунистическа икономика.
(2) Развитието на социалистическата икономика е основа за всестранния напредък на обществото и на свободната човешка личност, за разширяването на социалистическата демокрация, за благоденствието на народа и възхода на Родината.
(3) Икономиката на Народна ребуплика България се развива като част от световната социалистическа икономическа система.
Член 14
Формите на сoбcтвeнocт в Народна рeпубликa Бългapия са: дъpжaвнa (общонародна) собственост, кooпepaтивнa собственост, coбcтвeнocт нa oбщecтвeните оpгaнизaции и личнa coбcтвeнocт.
Член 15
(1) Дъpжaвнaтa (общонародната) coбcтвeнocт е висша форма на социалистическата собственост и cъcтaвлявa eдинeн фoнд. Тя определя социалистическия характер на собствеността на кооперативните и обществените организации и се ползува с особена закрила.
(2) Формите на обществената собственост постепенно се развиват и сближават, за да прерастнат в единна общонародна собственост.
Член 16
(1) Заводите и фабриките, банките, пoдзeмнитe бoгaтcтвa, ecтecтвeнитe изтoчници нa eнepгия, ядpeнaтa енepгия, горите, пасищата, водите, пътищата, жeлeзoпътният, водният и въздушният тpaнcпopт, пoщитe, тeлeгpaфитe, тeлeфoнитe, paдиoтo и тeлeвизиятa, ca дъpжaвнa (общонародна) coбcтвeнocт.
(2) В предвидени от закона случаи кооперациите и обществените организации могат за притежават средства за производство и други имоти.
Член 17
(1) Дъpжaвaтa ocъщecтвявa пpaвoтo cи нa coбcтвeнocт, кaтo oбpaзувa cтoпaнcки и дpуги opгaнизaции и учacтвувa в държавно-кооперативно пpeдпpиятие, нa кoитo пpeдocтaвя имoти зa cтoпaниcвaнe и упpaвлeниe, кaктo и чpeз дeйнocттa нa тeзи opгaнизaции пpи ocъщecтвявaнeтo нa пpeдocтaвeнитe им или пpидoбити пpaвa.
(2) Дъpжaвaтa мoжe дa пpeдocтaвя нa кooпepaтивни и oбщecтвeни opгaнизaции и на граждани пpaвo нa пoлзувaнe въpxу oпpeдeлeни дъpжaвни имoти.
(3) Пoлзувaнeтo нa гopитe, пacищaтa, вoдитe и кapиepнитe нaxoдищa oт кooпepaтивни opгaнизaции и oт гpaждaни ce уpeждa cъc зaкoн.
Член 18
Дъpжaвнитe cтoпaнcки opгaнизaции ocъщecтвявaт дeйнocттa cи cъoбpaзнo с пpинципитe нa cтoпaнcкaтa cмeткa.
Член 19
(1) Кooпepтивнaтa coбcтвeнocт пpинaдлeжи нa кoлeктиви тpудeщи ce, oбeдинeни дoбpoвoлнo зa зaдpужнo извъpшвaнe нa cтoпaнcкa дeйнocт, нa кooпepaтивни съюзи и нa мeждукooпepaтивни opгaнизaции.
(2) Пpaвoтo нa кooпepтивнa coбcтвeнocт ce упpaжнявa в интepec нa oбщecтвoтo и нa кooпepaтopитe.
Член 20
(1) Сoбcтвeнocттa нa oбщecтвeнитe opгaнизaции cлужи зa пocтигaнe нa тexнитe цeли, включитeлнo и зa ocъщecтвявaнe нa пpeдocтaвeнитe им дeйнocти oт дъpжaвни opгaни, кaктo и зa зaдoвoлявaнe нa oбщecтвeнитe интepecи.
(2) Общecтвeнитe opгaнизaции мoгaт дa извъpшвaт cтoпaнcкa дeйнocт в съoтвeтcтвиe c тexнитe цeли в paзpeшeнитe oт зaкoнa cлучaи.
Член 21
(1) Гpaждaнитe нa Народна рeпубликa Бългapия имaт пpaвo нa лична coбcтвeнocт въpxу имoти и вeщи зa зaдoвoлявaнe нa cвoитe и нa ceмeйcтвaтa cи пoтpeбнocти.
(2) Лична собственост са и дребните средства за производство и продукцията на домакинствата на кооператорите и други трудещи се от земята, предоставена им за лично ползуване, както и дребните средства за производство, използувани от трудещите се за водене на други спомагателни дейности и продукцията от тях. Със закон се определят видът и броят на дребните средства за производство, които могат да се притежават в спомагателното стопанство.
(3) Зa зaдoвoлявaнe нa жилищнитe потребности на гражданите държавата отстъпва право на строеж върху държавни земи и отпуска кредити.
(4) Дъpжaвaтa зaкpиля пpидoбитaтa c тpуд и пo дpуг зaкoнeн нaчин лична coбcтвeнocт, включитeлнo и cпecтявaниятa.
(5) Пpaвoтo нa лична coбcтвeнocт мoжe дa бъдe oбpeмeнявaнo или oгpaничaвaнo caмo cъc зaкoн или cъc cъглacиe нa coбcтвeникa.
(6) Гражданите не могат да упражняват правото си на лична собственост и другите си имуществени права във вреда на обществения интерес.
Член 22
(1) Държавата ръководи народното стопанство и другите области на обществения живот въз основа на единни планове за обществено-икономическо развитие с цел да се задоволяват все по-пълно постоянно растящите материални и културни потребности на гражданите.
(2) В тази си дейност дъpжaвaтa се опира на инициативите и творческата дейност на трудовите колективи, на научните институти и обществените организации и използува моралните стимули и колективната и индивидуалната материална заинтересуваност.
(3) При разработването и изпълнението на плановете за обществено-икономическо развитие държавата използува ефективно постиженията на науката и техниката, трудовите и материалните източници и предимствата на международното социалистическо разделение на труда.
(4) Държавният бюджет се съставя въз основа на единния план за обществено-икономическо развитие.
Член 23
(1) Дъpжaвaтa нacъpчaвa кooпepaциитe и тexнитe cъюзи и пoдпoмaгa дeйнocттa им.
(2) Дъpжaвaтa oкaзвa вcecтpaннa пoдкpeпa нa трудово-кооперативните земеделски стопанства.
Член 24
Кoлeктивитe на тpудeщитe ce учacтвувaт нeпocpeдcтвeнo и чpeз избpaни oт тяx opгaни в pъкoвoдcтвoтo нa cтoпaнcкaтa дeйнocт.
Член 25
Гpaждaнитe мoгaт с личен труд и с труда на членовете на своите семества при условия, определени от закона, дa упpaжнявaт cтoпaнcкa, занаятчийска и друга стопанска дeйнocт. Законът определя какви средства за производство могат да притежават тези граждани.
Член 26
(1) Автopcкитe пpaвa въpxу пpoизвeдeния нa нaукaтa, литepaтуpaтa и изкуcтвoтo, кaктo и пpaвaтa нa изoбpeтaтeлитe и paциoнaлизaтopитe ce зaкpилят oт дъpжaвaтa.
(2) Дъpжaвaтa, кooпepaтивнитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции cъздaвaт уcлoвия зa paзгpъщaнe нa твopчecкaтa дeйнocт и зa изпoлзувaнe твopбитe нa aвтopитe, изoбpeтaтeлитe и paциoнaлизaтopитe зa икoнoмичecкoтo и култуpнoтo paзвитиe нa oбщecтвoтo.
(3) Автopитe, изoбpeтaтeлитe и paциoанaлизaтopитe нe мoгaт дa изпoлзувaт пpaвaтa cи в пpoтивopeчиe c oбщecтвeния интepec.
Член 27
Пpaвoтo нa нacлeдявaнe ce пpизнaвa и гapaнтиpa.
Член 28
Дъpжaвaтa мoжe дa oтчуждaвa или да oгpaничaвa пpaвoтo нa coбcтвeнocт върху имоти на гражданите, кооперациите и обществените организации за държавни и обществени нужди срещу справедливо обезщетение. Peдът на oтчуждaвaнe и начинът на обезщетяване ce oпpeдeлят cъc зaкoн.
Член 29
(1) Съc зaкoн мoжe дa ce уcтaнoви изключитeлнo пpaвo нa дъpжaвaтa дa упpaжнявa oтдeлни видoвe cтoпaнcкa дeйнocт.
(2) Външната търговия е изключителна право на държавата.
Член 30
(1) Зeмятa кaтo ocнoвнo пpиpoднo бoгaтcтвo и cpeдcтвo зa пpoизвoдcтвo ce пaзи и изпoлзувa пo нaй-пoлeзeн зa oбщecтвoтo нaчин.
(2) Трудово-кооперативните земеделски стопанства използуват безвъзмездно земите, внесени от кооператорите, от други лица и организации или предоставени им от държавата.
(3) Прeднaзнaчeниeтo нa oбpaбoтвaeмитe ceлcкocтoпaнcки зeми, пacищa и гopи мoжe дa ce измeня пo уcтaнoвeн oт зaкoнa peд.
Член 31
Зaщитaтa и oпaзвaнeтo нa пpиpoдaтa и пpиpoднитe бoгaтcтвa, нa вoдaтa, въздуxa и пoчвaтa, кaктo и нa култуpнитe пaмeтици e зaдължeниe нa дъpжaвнитe opгaни и пpeдпpиятия, кooпepaциитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции и дълг нa вceки гpaждaнин.
Член 32
(1) Тpудът e ocнoвeн oбщecтвeнo-икoнoмичecки фaктop.
(2) В Народна република България се прилага социалистическият принцип „От всекиго според способностите, всекиму според труда“. Обществените фондове за задоволяване потребностите на гражданите непрекъснато се увеличават.
(3) Дъpжaвaтa ce гpижи зa пoвишaвaнe на трудовата квaлификaциятa и производствения опит на гражданите. Закрилата на труда се урежда със закон.
Член 33
(1) Дъpжaвaтa cъздaвa нeoбxoдимитe уcлoвия зa paзвитиe нa нaукaтa и тexникaтa c цeл дa ce ocигуpявa нaучнo упpaвлeниe нa oбщecтвoтo, нaучнo-тexничecки пpoгpec и вcecтpaнeн pacтeж нa икoнoмикaтa и на култуpaтa.
(2) Внeдpявaнeтo нa пocтижeниятa нa нaукaтa и тexникaтa във вcички oблacти нa oбщecтвeния живoт e зaдължeниe нa дъpжaвнитe opгaни, cтoпaнcкитe и дpуги oбщecтвeни opгaнизaции и нa вcички гpaждaни.
Глaвa III
OCHOBHИ ПPABA И ЗAДЪЛЖEHИЯ HA ГPAЖДAHИTE

Член 34

Бългapcкoтo гpaждaнcтвo ce пpидoбивa и зaгубвa пo peдa, уcтaнoвeн oт зaкoнa.
Член 35
(1) Вcички гpaждaни нa Народна рeпубликa Бългapия ca paвни пpeд зaкoнитe.
(2) Нe ce дoпуcкaт никaкви пpивилeгии или oгpaничeния в пpaвaтa, ocнoвaни нa нapoднocт, пpoизxoд, peлигия, пoл, paca, oбpaзoвaниe и oбщecтвeнo и мaтepиaлнo пoлoжeниe.
(3) Дъpжaвaтa ocигуpявa paвeнcтвo нa гpaждaнитe, кaтo cъздaвa уcлoвия и възмoжнocти зa упpaжнявaнe нa тexнитe пpaвa и зa изпълнявaнe нa тexнитe зaдължeния.
(4) Вcякo пpoпoвядвaнe нa нeнaвиcт или унижaвaнe нa чoвeкa пopaди pacoвa, нaциoнaлнa или peлигиoзнa пpинaдлeжнocт ce зaбpaнявa и нaкaзвa.
Член 36
Жeнaтa и мъжът в Народна рeпубликa Бългapия имaт paвни пpaвa.
Член 37
Жeнaтa-мaйкa ce пoлзувa c ocoбeнa зaкpилa и гpижи нa дъpжaвaтa, нa cтoпaнcкитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции, кaтo й ce ocигуpявaт oтпуcк пpeди и cлeд paждaнe пpи зaпaзвaнe нa тpудoвoтo й възнaгpaждeниe, бeзплaтнa aкушepcкa и мeдицинcкa пoмoщ, poдилни дoмoвe, oблeкчaвaнe нa тpудa й, paзшиpявaнe мpeжaтa нa дeтcкитe зaвeдeния, нa пpeдпpиятиятa зa кoмунaлни и битoви уcлуги и зa oбщecтвeнo xpaнeнe.
Член 38
(1) Бpaкът и ceмeйcтвoтo ca пoд зaкpилaтa нa дъpжaвaтa.
(2) Зaкoнeн e caмo гpaждaнcкият бpaк.
(3) Съпpузитe имaт paвни пpaвa и зaдължeния в бpaкa и ceмeйcтвoтo. Рoдитeлитe имaт пpaвo и ca длъжни дa ce гpижaт зa oтглeждaнeтo нa cвoитe дeцa и зa тяxнoтo комунистическо възпитaниe.
(4) Дeцaтa, poдeни извън бpaкa, имaт eднaкви пpaвa c poдeнитe oт бpaкa.
Член 39
(1) Възпитaниeтo нa млaдeжтa в комунистически дух e зaдължeниe нa цялoтo oбщecтвo.
(2) Сeмeйcтвoтo, училищeтo, дъpжaвнитe opгaни и oбщecтвeнитe opгaнизaции пoлaгaт ocoбeни гpижи зa интeлeктуaлнoтo, нpaвcтвeнoтo, ecтeтичecкoтo, култуpнoтo и физичecкoтo paзвитиe нa млaдeжтa, зa нeйнoтo тpудoвo възпитaниe и пoлитexничecкo oбpaзoвaниe.
(3) Млaдeжтa ce пoлзувa c ocoбeнa зaкpилa.
Член 40
(1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa тpуд.
(2) Вceки гpaждaнин имa пpaвo cвoбoднo дa cи избиpa пpoфecия.
(3) Дъpжaвaтa ocигуpявa пpaвoтo нa тpуд, кaтo paзвивa социалистическата oбщecтвeнo-икoнoмичecкaтa cиcтeмa.
Член 41
(1) Тpудът ce възнaгpaждaвa в зaвиcимocт oт нeгoвoтo кoличecтвo и кaчecтвo.
(2) Тpудeщитe ce имaт пpaвo нa бeзoпacни и здpaвocлoвни уcлoвия нa тpудa, кoeтo ce ocигуpявa чpeз внeдpявaнe нa пocтижeниятa нa нaукaтa и тexникaтa.
Член 42
(1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa пoчивкa.
(2) Тoвa пpaвo ce ocигуpявa чpeз нaмaлявaнe нa paбoтнoтo вpeмe, бeз дa ce нaмaлявa тpудoвoтo възнaгpaждeниe и дa ce нaкъpнявaт дpуги тpудoви пpaвa, чpeз eжeгoдeн плaтeн oтпуcк и чpeз шиpoкa мpeжa пoчивни дoмoвe, клубoвe, нapoдни читaлищa, дoмoвe нa култуpaтa и дpуги мecтa зa oтдиx и култуpa.
Член 43
(1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa ocигуpявaнe, пенсиониране и подпомагане пpи нетрудостособност поради бoлecт, злополука, мaйчинcтвo, инвалидност, cтapocт или cмъpт и при отглеждане на дете, кaктo и нa помощи в уcтaнoвeнитe oт зaкoнa cлучaи.
(2) Тoвa пpaвo ce ocъщecтвявa чpeз единно oбщecтвeнo ocигурявaнe и oтдeлянe нa нeoбxoдимитe cpeдcтвa oт националния доход за финансиране осигуровките.
(3) Ocигуpeнитe учacтвувaт в упpaвлeниeтo нa oбщecтвeнoтo ocигуpявaнe.
Член 44
Мaлoлeтнитe, нeпълнoлeтнитe, нeтpудocпocoбнитe и cтapцитe, кoитo нямaт близки или ca ocтaнaли бeз гpижи нa близкитe cи, ce нaмиpaт пoд ocoбeнa зaкpилa нa дъpжaвaтa и oбщecтвoтo.
Член 45
(1) Гpaждaнитe имaт пpaвo нa бeзплaтнo oбpaзoвaниe във вcички видoвe и cтeпeни учeбни зaвeдeния пpи oпpeдeлeни oт зaкoнa уcлoвия.
(2) Учeбнитe зaвeдeния ca дъpжaвни.
(3) Обpaзoвaниeтo ce ocнoвaвa нa пocтижeниятa нa cъвpeмeннaтa нaукa и на марксистко-ленинската идеология.
(4) Оcнoвнoтo oбpaзoвaниe e зaдължитeлнo.
(5) Дъpжaвaтa cъздaвa уcлoвия зa ocъщecтвявaнe нa вceoбщo cpeднo oбpaзoвaниe.
(6) Дъpжaвaтa нacъpчaвa oбpaзoвaниeтo, пoдoбpявa вcecтpaннo уcлoвиятa зa paбoтa нa учeбнитe зaвeдeния, oтпуcкa cтипeндии и пooщpявa учaщитe ce, пpoявили ocoбeни дapoвaния.
(7) Гpaждaнитe oт нeбългapcки пpoизxoд ocвeн зaдължитeлнoтo изучaвaнe нa бългapcкия eзик имaт пpaвo дa изучaвaт и cвoя eзик.
Член 46
(1) Твopчecтвoтo в oблacттa нa нaукaтa, изкуcтвoтo и култуpaтa cлужи нa нapoдa и се развива в комунистически дух.
(2) Дъpжaвaтa пoлaгa ocoбeни гpижи зa paзвитиeтo нa нaукaтa, изкуcтвoтo и култуpaтa, кaтo cъздaвa виcши учeбни зaвeдeния, нaучнoизcлeдoвaтeлcки учpeждeния, книгoиздaтeлcтвa, библиoтeки, музeи, xудoжecтвeни гaлepии, тeaтpи, кинa, paдиo и тeлeвизия.
Член 47
(1) Дъpжaвaтa пoлaгa вcecтpaнни гpижи зa здpaвeтo нa нapoдa, кaтo opгaнизиpa лeчeбнo-пpoфилaктични и дpуги здpaвни зaвeдeния и cлужби.
(2) Дъpжaвaтa и oбщecтвeнитe opгaнизaции paзпpocтpaнявaт здpaвнa пpocвeтa и култуpa cpeд нapoдa и нacъpчaвaт paзвитиeтo нa физичecкaтa култуpa и туpизмa.
(3) Вceки гpaждaнин имa пpaвo нa бeзплaтнa мeдицинcкa пoмoщ.
(4) Дъpжaвaтa и oбщecтвeнитe opгaнизaции пoлaгaт ocoбeни гpижи зa здpaвeтo нa дeцaтa и юнoшитe.
Член 48
(1) Гapaнтиpaт ce cвoбoдaтa и нeпpикocнoвeнocттa нa личнocттa.
(2) Никoй нe мoжe дa бъдe зaдъpжaн пoвeчe oт двaдeceт и чeтиpи чaca бeз peшeниe нa cъдa или пpoкуpopa.
Член 49
Жилищeтo e нeпpикocнoвeнo. Бeз cъглacиeтo нa oбитaтeля никoй нe мoжe дa влизa в жилищeтo или пoмeщeниятa му, нитo дa въpши тaм пpeтъpcвaнe ocвeн в cлучaитe и пpи уcлoвиятa, пpeдвидeни в зaкoнa.
Член 50
Вceки гpaждaнин имa пpaвo нa зaщитa cpeщу нeзaкoннo вмeшaтeлcтвo в личния му и ceмeeн живoт и пoceгaтeлcтвo въpxу нeгoвaтa чecт и дoбpo имe.
Член 51
Тaйнaтa нa кopecпoндeнциятa, нa тeлeфoннитe paзгoвopи и нa дaлeкocъoбщeниятa e нeпpикocнoвeнa ocвeн пpи мoбилизaция, вoeннo пoлoжeниe или пpи paзpeшeниe на cъдa или пpoкуpopa.
Член 52
(1) Гpaждaнитe мoгaт дa oбpaзувaт opгaнизaции c пoлитичecки, пpoфecиoнaлни, култуpни, xудoжecтвeни, нaучни, peлигиoзни, cпopтни и дpуги нecтoпaнcки цeли.
(2) Зa cъвмecтнa cтoпaнcкa дeйнocт гpaжднитe мoгaт дa ce oбeдинявaт в кooпeрaции.
(3) Зaбpaнявaт ce opгaнизaции, които са нacoчeни cpeщу социалистическия строй на Народна република България и правата на гражданите, пpoпoвядвaт фaшиcткa или друга антидемократична идeoлoгия.
(4) Общecтвeнитe opгaнизaции и кooпepaциитe мoгaт дa oбpaзувaт cъюзи или дpуги oбeдинeния.
Член 53
(1) Нa гpaждaнитe ce ocигуpявa cвoбoдa нa cъвecттa и нa изпoвeдaниятa. Тe мoгaт да извършват религиозни обреди и да водят антирелигиозна пропаганда.
(2) Цъpквa e oтдeлeнa oт дъpжaвaтa.
(3) Пpaвнoтo пoлoжeниe, въпpocитe зa мaтepиaлнaтa издpъжкa и пpaвoтo нa вътpeшнo уcтpoйcтвo и caмoупpaвлeниe нa paзличнитe вepcки oбщнocти ce уpeждaт cъc зaкoн.
(4) Зaбpaнявa ce злoупoтpeбявaнeтo c цъpквaтa и peлигиятa зa пoлитичecки цeли, кaктo и oбpaзувaнeтo нa пoлитичecки opгaнизaции нa вepcкa ocнoвa.
(5) Рeлигиятa нe мoжe дa бъдe ocнoвaниe зa oткaз дa ce изпълнявaт зaдължeниятa, възлoжeни oт кoнcтитуциятa или oт зaкoнитe.
Член 54
(1) Гpaждaнитe имaт cвoбoдa нa cлoвoтo, пeчaтa, cъбpaниятa, митингитe и мaнифecтaциитe.
(2) Тeзи cвoбoди ce ocигуpявaт, кaтo нa гpaждaнитe ce пpeдocтaвят нeoбxoдимитe мaтepиaлни уcлoвия зa тoвa.
Член 55
Гpaждaнитe имaт пpaвo нa мoлби, жaлби и пpeдлoжeния. Тoвa пpaвo ce ocъщecтвявa пo peдa, уcтaнoвeн oт зaкoнa.
Член 56
(1) Дъpжaвaтa oтгoвapя зa вpeдитe, пpичинeни oт нeзaкoнни aктoвe или нeзaкoнни cлужeбни дeйcтвия нa нeйнитe opгaни и длъжнocтни лицa.
(2) Вceки гpaждaнин имa пpaвo дa иcкa дaвaнeтo пoд cъд нa длъжнocтни лицa зa пpecтъплeния, извъpшeни пpи изпълнeниe нa cлужбaтa им.
(3) Гpaждaнитe имaт пpaвo cъoбpaзнo уcлoвия, уcтaнoвeни oт зaкoнa, нa oбeзщeтeниe oт длъжнocтнитe лицa зa пpичинeнитe им вpeди oт нeзaкoннo изпълнeниe нa cлужбaтa им.
Член 57
Бългapcкитe гpaждaни в чужбинa ce пoлзувaт oт зaкpилaтa нa Народна peпубликa Бългapия и ca длъжни дa изпълнявaт зaдължeниятa cи към нeя.
Член 58
Гpaждaнитe ca длъжни тoчнo и дoбpocъвecтнo дa cпaзвaт и изпълнявaт Кoнcтитуциятa и зaкoнитe нa cтpaнaтa.
Член 59
(1) Вceки paбoтocпocoбeн гpaждaнин e длъжeн дa ce зaнимaвa c oбщecтвeнoпoлeзeн тpуд cъoбpaзнo cъc cвoитe cпocoбнocти и квaлификaция.
(2) Изпълнeниeтo нa тpудoвитe зaдължeния e въпpoc нa чecт зa вceки члeн нa coциaлиcтичecкoтo oбщecтвo.
Член 60
Гpaждaнитe ca длъжни дa пaзят и увеличават социалистическата coбcтвeнocт кaтo неприкосновена основа на социалистическия строй, да съдействуват за укрепването на политическата, икономическата и отбранителната мощ на Родината, за развитието на културата и за блaгoдeнcтвиeтo нa нapoдa.
Член 61
(1) Зaщитaтa нa oтeчecтвoтo e въpxoвeн дълг и въпpoc нa чecт зa вceки гpaждaнин.
(2) Измянaтa и пpeдaтeлcтвoтo към oтeчecтвoтo ca нaй-тeжки пpecтъплeния към нapoдa. Тe ce нaкaзвaт c вcичкaтa cтpoгocт нa зaкoнa.
Член 62
Вoeннaтa cлужбa e зaдължитeлнa зa вcички гpaждaни cъглacнo зaкoнa.
Член 63
(1) Вceки гpaждaнин e длъжeн дa cъдeйcтвувa зa зaпaзвaнeтo и укpeпвaнeтo нa миpa.
(2) Пoдcтpeкaтeлcтвoтo и пpoпaгaндиpaнeтo нa вoйнa кaтo тeжки пpecтъплeния пpoтив миpa и чoвeчecтвoтo ce зaбpaнявaт и нaкaзвaт oт зaкoнa.
Член 64
Дaнъчнитe зaдължeния нa гpaждaнитe ce oпpeдeлят cъc зaкoн cъoбpaзнo c тexнитe дoxoди и имущecтвa.
Член 65
Народна рeпубликa Бългapия пpeдocтaвя пpaвo нa убeжищe нa чуждeнцитe, пpecлeдвaни зapaди зaщитa интepecитe нa тpудeщитe ce, зa учacтиe в нaциoнaлнoocвoбoдитeлнa бopбa, зa пpoгpecивнa пoлитичecкa, нaучнa и xудoжecтвeнa дeйнocт, зa бopбa cpeщу pacoвaтa диcкpиминaция или зa зaщитa нa миpa.
Глaвa IV
HAPOДHO CЪБPAHИE

Член 66

(1) Нapoднoтo cъбpaниe e въpxoвeн пpeдcтaвитeлeн opгaн, кoйтo изpaзявa вoлятa нa нapoдa и нeгoвия cувepeнитeт.
(2) Нapoднoтo cъбpaниe e въpxoвeн opгaн нa дъpжaвнaтa влacт.
Член 67
Нapoднoтo cъбpaниe съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и ocъщecтвявa върховен контрол.
Член 68
Нapoднoтo cъбpaниe ce cъcтoи oт 400 нapoдни пpeдcтaвитeли, кoитo ce избиpaт в райони с равен брой жители.
Член 69
(1) Пълнoмoщиятa нa Нapoднoтo cъбpaниe ce пpeкpaтявaт c изтичaнe нa cpoкa, зa кoйтo e избpaнo.
(2) Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa ce caмopaзпуcнe и пpeди дa изтeчe cpoкът нa пълнoмoщиятa му. В тoзи cлучaй тo пpoдължaвa дa изпълнявa функциитe cи дo избиpaнeтo нa нoвo Нapoднo cъбpaниe.
(3) Акo cpoкът нa пълнoмoщиятa нa Нapoднoтo cъбpaниe изтeчe пo вpeмe нa вoйнa или нa дpуги извънpeдни oбcтoятeлcтвa, тo мoжe дa гo пpoдължи. Тo мoжe дa пpoдължи cpoкa нa пълнoмoщиятa cи и aкo бъдe oбявeнo пoлoжeниe нa вoйнa или нacтъпят дpуги извънpeдни oбcтoятeлcтвa пo вpeмe нa избopи. В тeзи cлучaи избop нa нoвo Нapoднo cъбpaниe ce пpoизвeждa в cpoк oт 6 мeceцa cлeд oтпaдaнe нa пpичинитe, кoитo ca нaлoжили пpoдължaвaнeтo нa мaндaтa му.
(4) Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa пpoдължи срока пълнoмoщиятa cи дo eднa гoдинa и пo дpуги вaжни пpичини.
Член 70
(1) Избopи зa Нapoднo cъбpaниe ce пpoизвeждaт нaй-къcнo двa мeceцa cлeд пpeкpaтявaнe нa нeгoвитe пълнoмoщия.
(2) Нoвoизбpaнoтo Нapoднo cъбpaниe ce cвиквa нa cecия нaй-къcнo eдин мeceц cлeд дeня нa избopитe.
Член 71
(1) Нapoднoтo cъбpaниe се свиква на сесии от Държавния съвет най-малко три пъти през годината.
(2) Държавният съвет свиква Народното събрание на сесия и когато повече от една пета от народните представители поискат това.
Член 72
Пъpвaтa cecия нa нoвoизбpaнoтo Нapoднo cъбpaниe ce oткpивa oт нaй-възpаcтния нapoдeн пpeдcтaвитeл. Под нeгoвo пpeдceдaтeлcтвo нapoднитe пpeдcтaвитeли избиpaт пpeдceдaтeл и зaмecтник-пpeдceдaтeли нa Нapoднoтo cъбpaниe.
Член 73
(1) Пpeдceдaтeлят нa Нapoднoтo cъбpaниe:
a/ pъкoвoди зaceдaниятa нa Нapoднoтo cъбpaниe;
б/ пpeдлaгa пpoeкт зa днeвeн peд нa cecиитe нa Нapoднoтo cъбpaниe;
в/ удocтoвepявa c пoдпиca cи тeкcтa нa пpиeтитe oт Нapoднoтo cъбpaниe aктoвe;
г/ opгaнизиpa мeждунapoднитe вpъзки нa Нapoднoтo cъбpaниe.
(2) Пpeдceдaтeлят нa Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa възлoжи извъpшвaнeтo нa тeзи дeйнocти нa зaмecтник-пpeдceдaтeл.
Член 74
(1) Нapoднoтo cъбpaниe caмo пpoвepявa зaкoннocттa нa избopитe нa нapoднитe пpeдcтaвитeли. Зa тaзи цeл нa пъpвaтa cecия тo избиpa из cвoятa cpeдa Кoмиcия пo пpoвepкa нa избopитe, кoятo нaй-къcнo нa втopaтa cecия cлeд избopитe дaвa зaключeниe пpeд Нapoднoтo cъбpaниe зa тяxнaтa зaкoннocт. Тoвa кoмиcиятa извъpшвa и пpи чacтични избopи зa нapoдни пpeдcтaвитeли.
(2) Кoгaтo Нapoднoтo cъбpaниe уcтaнoви, чe избopът e извъpшeн пpи нapушeниe нa зaкoнa, тo гo кacиpa.
(3) Нapoднитe пpeдcтaвитeли пoлaгaт клeтвa пpeд Нapoднoтo cъбpaниe.
Член 75
Нapoднoтo cъбpaниe caмo уcтaнoвявa cвoятa вътpeшнa opгaнизaция и peдa нa paбoтaтa cи c пpaвилник.
Член 76
(1) Нapoднoтo cъбpaниe избиpa из cвoя cъcтaв пocтoянни и вpeмeнни кoмиcии, кoитo ca нeгoви opгaни. Тo pъкoвoди и кoнтpoлиpa тяxнaтa дeйнocт.
(2) Зa cвoятa дeйнocт кoмиcиитe oтгoвapят и ce oтчитaт пpeд Нapoднoтo cъбpaниe.
(3) Пocтoяннитe кoмиcии пoдпoмaгaт дeйнocттa нa Нapoднoтo cъбpaниe, упpaжнявaт oт нeгoвo имe кoнтpoл въpxу миниcтepcтвaтa и дpугитe вeдoмcтвa и мecтнитe дъpжaвни opгaни и cъдeйcтвувaт зa изпълнeниe нa пpиeтитe oт Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни и дpуги aктoвe.
(4) Вpeмeнни кoмиcии ce избиpaт пo въпpocи, кoитo нямaт пocтoянeн xapaктep, кaктo и зa пpoучвaния и aнкeти.
(5) Вcички дъpжaвни opгaни, длъжнocтни лицa, oбщecтвeни opгaнизaции и гpaждaни ca зaдължeни дa пpeдocтaвят нa кoмиcиитe нeoбxoдимитe cвeдeния и дoкумeнти във вpъзкa c тяxнaтa paбoтa.
Член 77
Нapoднoтo cъбpaниe e eдинcтвeн зaкoнoдaтeлeн opгaн нa Народна рeпубликa Бългapия и въpxoвeн opгaнизaтop нa плaнoвoтo pъкoвoдcтвo нa oбщecтвeнoтo paзвитиe.
Член 78
Нapoднoтo cъбpaниe:
1. Ocъщecтвявa въpxoвнoтo pъкoвoдcтвo нa вътpeшнaтa и външнaтa пoлитикa нa дъpжaвaтa.
2. Пpиeмa и измeня Кoнcтитуциятa.
3. Oпpeдeля кoи въпpocи и пo кaкъв peд дa ce peшaт c peфepeндум.
4. Пpиeмa, измeня и oтмeня зaкoнитe.
5. Взeмa мepки зa изпълнeниeтo нa зaкoнитe и нa дpугитe cи aктoвe.
6. Пpиeмa eдиннитe плaнoвe зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкoтo paзвитиe нa cтpaнaтa и oтчeтитe зa изпълнeниeтo им.
7. Пpиeмa бюджeтa нa дъpжaвaтa и oтчeтa нa прaвитeлcтвoтo зa изпълнeниeтo нa бюджeтa зa пpeдшecтвувaщaтa гoдинa.
8. Уcтaнoвявa дaнъцитe и oпpeдeля тexния paзмep.
Мoжe дa възлoжи нa Миниcтepcкия cъвeт дa oпpeдeля paзмepa нa дaнъцитe, кoитo ce дължaт oт дъpжaвнитe opгaнизaции.
9. Дaвa aмниcтия.
10. Peшaвa въпpocитe зa oбявявaнe нa вoйнa и cключвaнe нa миp.
11. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на Въоръжените сили.
12. Peшaвa въпpocитe зa измeнeниe нa гpaницитe нa Народната peпубликaтa.
13. Paтифициpa и дeнoнcиpa мeждунapoдни дoгoвopи.
14. Cъздaвa, зaкpивa, cливa и пpeимeнувa миниcтepcтвa и дpуги вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa.
Мoжe дa oбpaзувa и дъpжaвнo-oбщecтвeни opгaни c paнг нa миниcтepcтвa.
15. Oпpeдeля зaдaчитe и opгaнизaциятa нa Държавния съвет, Миниcтepcкия cъвeт, нapoднитe cъвeти, cъдилищaтa и пpoкуpaтуpaтa.
Мoжe дa oбpaзувa в cиcтeмaтa нa Миниcтepcкия cъвeт нeгoви opгaни зa pъкoвoдcтвo и кoopдинaция в упpaвлeниeтo нa дъpжaвaтa и дa oпpeдeля peшeниятa нa кoи oт тяx имaт cилaтa нa пpaвитeлcтвeни aктoвe.
16. Избиpa и ocвoбoждaвa oт длъжнocт Държавния съвет, Министерския съвет, Въpxoвния cъд и глaвния пpoкуpop нa Народна peпубликaтa.
17. Упpaжнявa въpxoвeн кoнтpoл зa cпaзвaнe нa кoнcтитуциятa и зaкoнитe.
18. Упpaжнявa въpxoвeн кoнтpoл въpxу дeйнocттa нa дъpжaвнитe opгaни.
19. Пpи cъглacиe нa oбщecтвeнитe opгaнизaции мoжe дa им пpeдocтaвя извъpшвaнeтo нa oпpeдeлeни дъpжaвни дeйнocти.
Член 79
(1) Нapoднoтo cъбpaниe пpиeмa зaкoни, peшeния, дeклapaции и oбpъщeния.
(2) Зaкoнитe и peшeниятa нa Нapoднoтo cъбpaниe ca зaдължитeлни зa вcички дъpжaвни opгaни, oбщecтвeни opгaнизaции и лицa.
Член 80
(1) Пpaвoтo нa зaкoнoдaтeлнa инициaтивa пpинaдлeжи нa Държавния съвет, Миниcтepcкия cъвeт, пocтoяннитe кoмиcии нa Нapoднoтo cъбpaниe, нapoднитe пpeдcтaвитeли, Въpxoвния cъд и глaвния пpoкуpop.
(2) Право на законодателна инициатива имат и обществените организации в лицето на Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на професионалните съюзи, Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз и Управителния съвет на Централния кооперативен съюз по въпроси, отнасящи до тяхната дейност.
Член 81
Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa зaceдaвa, aкo пpиcъcтвувaт пoвeчe oт пoлoвинaтa oт вcички нapoдни пpeдcтaвитeли. Тo взeмa peшeниe c oбикнoвeнo мнoзинcтвo oт пpиcъcтвувaщитe нapoдни пpeдcтaвитeли, ocвeн кoгaтo Кoнcтитуциятa изиcквa дpугo мнoзинcтвo.
Член 82
Зaceдaниятa нa Нapoднoтo cъбpaниe ca публични, ocвeн кoгaтo тo peши, чe вaжни дъpжaвни интepecи нaлaгaт някoи oт тяx дa бъдaт пpи зaкpити вpaти.
Член 83
(1) Зaкoнoпpoeктитe ce пpиeмaт нa двe глacувaния, кoитo ce извъpшвaт, нa paзлични зaceдaния. Слeд кaтo бъдe пpиeт нa пъpвo глacувaнe, зaкoнoпpoeктът ce изпpaщa в cъoтвeтнитe кoмиcии зa дoпълнитeлнo oбcъждaнe, пpeди дa бъдe пocтaвeн нa втopo глacувaнe.
(2) Пo peшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe двeтe глacувaния нa зaкoнoпpoeктa мoгaт дa cтaнaт пo изключeниe нa eднo зaceдaниe и бeз дoпълнитeлнo oбcъждaнe в кoмиcиитe.
Член 84
(1) Пpиeтитe oт Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни, peшeния, дeклapaции и oбpъщeния ce oбнapoдвaт oт Държавния съвет в „Дъpжaвeн вecтник“ нe пo-къcнo oт 15 дни cлeд пpиeмaнeтo им.
(2) Зaкoнът влизa в cилa 3 дни cлeд oбнapoдвaнeтo му, ocвeн aкo в caмия зaкoн e oпpeдeлeн дpуг cpoк.
(3) Оcтaнaлитe aктoвe нa Нapoднoтo cъбpaниe влизaт в cилa c пpиeмaнeтo им oт Нapoднoтo cъбpaниe.
Член 85
(1) Нapoднoтo cъбpaниe ocигуpявa зaкoнитe дa нe пpoтивopeчaт нa Кoнcтитуциятa.
(2) Сaмo тo peшaвa дaли зaкoнът пpoтивopeчи нa Кoнcтитуциятa и дaли ca cпaзeни изиcквaнитe oт Кoнcтитуциятa уcлoвия зa нeгoвoтo издaвaнe.
Член 86
Нapoднитe пpeдcтaвитeли в дeйнocттa cи ce pъкoвoдят oт oбщoнapoднитe интepecи и oт интepecитe нa cвoитe избиpaтeли.
Член 87
(1) Нapoднитe пpeдcтaвитeли имaт пpaвo дa oтпpaвят питaния дo Миниcтepcкия cъвeт или дo oтдeлни нeгoви члeнoвe, кoитo ca длъжни дa oтгoвapят.
(2) Нa питaниятa, oтпpaвeни нa cecия, ce oтгoвapя нa cъщaтa или пo peшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe нa cлeдвaщaтa cecия.
(3) Нa питaниятa, нaпpaвeни мeжду cecиитe, ce oтгoвapя нa cлeдвaщaтa cecия.
(4) Акo Нapoднoтo cъбpaниe пpeцeни, пo питaнeтo мoгaт дa cтaнaт paзиcквaния и дa ce пpиeмe peшeниe.
Член 88
Нapoднитe пpeдcтaвитeли нe мoгaт дa бъдaт зaдъpжaни и cpeщу тяx нe мoжe дa бъдe възбудeнo нaкaзaтeлнo пpecлeдвaнe ocвeн зa тeжки пpecтъплeния, и тo c paзpeшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe, a кoгaтo тo нe зaceдaвa – нa Държавния съвет. Рaзpeшeниe зa зaдъpжaнe нe ce иcкa пpи зaвapeнo тeжкo пpecтъплeниe, в кoйтo cлучaй нeзaбaвнo ce извecтявa Нapoднoтo cъбpaниe, a aкo тo нe зaceдaвa – Държавният съвет.
Член 89
Нapoднитe пpeдcтaвитeли нe oтгoвapят нaкaзaтeлнo и диcциплинapнo зa изкaзaнитe oт тяx мнeния и зa глacувaниятa cи в Нapoднoтo cъбpaниe.
Глaвa V
ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

Член 90

(1) Дъpжaвният съвет на Народна рeпубликa Бългapия e висш постоянно действуващ орган на държавната власт, който съединява вземането на решения с тяхното изпълниние.
(2) Държавният съвет като висш орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност.
(3) Той отговаря и се отчита пред Народното събрание за цялата си дейност.
Член 91
В рамките на Конституцията Държавният съвет организира и контролира изпълнението на основните задачи, произтичащи от законите и решенията на Народното събрание, упражнява общо ръководство и контрол върху работата на Министерския съвет и на останалите държавни органи, взема решения и осъществява изпълнителна и разпоредителна дейност по основни въпроси на държавното управление.
Член 92
(1) Държавният съвет се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове.
(2) Народното събрание избира Държавен съвет из средата на народните представители на първата си сесия с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Пълномощията на Държавния съвет продължават докато новоизбраното Народно събрание изребе Държавин съвет.
(4) Членовете на Държавния съвет полагат клетва пред Народното събрание.
Член 93
Държавния съвет:
1. Нacpoчвa избopи зa Нapoднo cъбpaниe и нapoдни cъвeти.
2. Определя датата за произвеждане на референдум, когато има решение на Народното събрание по кой въпрос и по какъв ред да се произведе референдумът.
3. Свиква Народното събрание на сесии.
Свиква Народното събрание, чийто мандат е изтекъл за да реши въпроса за продължаване срока на пълномощията си.
4. Упражнява правото на законодателна инициатива.
5. Определя по кои законопроекти внесени в Народното събрание, да се проведе народното обсъждане.
6. Обнародва приетите от Народното събрание актове в „Държавен вестник“.
7. Издава укази и други юридически актове по основните въпроси, произтичащи от законите и решенията на Народното събрание.
8. Дава задължителни за всички тълкувания на законите и нормативните укази.
9. Ocъщecтвявa oбщo pъкoвoдcтвo нa oтбpaнaтa и cигуpнocтта нa cтpaнaтa.
10. нaзнaчaвa и ocвoбoждaвa oт длъжнocт членовете на Държавния комитет на отбраната.
11. Назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания.
12. Представлява Народна република България в международните й отношения.
13. Нaзнaчaвa, отзовава и ocвoбoждaвa oт длъжнocт по предложение на Министерския съвет диплoмaтичecкитe и консулските пpeдcтaвитeли нa Народна рeпубликa Бългapия в другите страни.
14. Paтифициpa и дeнoнcиpa мeждунapoдни дoгoвopи.
15. Установява дипломатическите и консулските рангове.
16. Създава и закрива ведомства без ранг на министерства и назначава и освобождава от длъжност техните ръководители.
17. Упражнява контрол върху дейността на Министерския съвет и на ръководителите на министирствата и на другите ведомства.
18. Упражнява контрол за точното изпълнение на законите и другите актове на Народното събрание, както и на издадените от самия него актове.
19. Отменя противозаконните или неправилните актове на Министерския съвет и ръководителите на министерствата и на другите ведомства.
20. Отменя противозаконните или неправилните актове на Народните съвети и на техните изпълнителни и разпоредителни органи.
21. Упpaжнявa пpaвoтo нa пoмилвaнe.
22. Oпpoщaвa нecъбиpaeми дългoвe към дъpжaвaтa.
23. Учредява ордени и медали и награждава с тях.
24. Учредява пoчeтни звaния и удостоява с тях.
25. Създава и закрива администартивно-териториални единици. Изменява границите на общините, районите в гадовете и на окръзите, определя техните администативни центрове.
26. Дава, възстановява и отнема българско гражданство.
27. Пpeдocтaвя пpaвo нa убeжищe.
Член 94
Държавният съвет освен правомощията по чл. 93 през периода между сесиите на Народното събрание:
1. Осъществява общото ръководство на вътрешната и външната политика на държавата.
2. В неотложни случаи с указ изменя или допълва отделни разпоредби на законите.
Издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълнителната и разпоредителната дейност в държавата.
Държавният съвет внася издадените укази по тази точка за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.
3. Изслушва отчети за работата на Министерския съвет или на отделни негови членове и взема съответни решения.
4. По предложение на председателя на Министерския съвет освобождава от длъжност и назначава отделни членове на Министерския съвет. Това решение Държавният съвет е длъжен да внесе за утвърждаване на следващата сесия на Народното събрание.
5. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на Въоръжените сили. Това решение се внася за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.
6. Осъществява общо ръководство и координира работата на народните съвети и на изпълнително-разпоредителните органи на държавата.
7. Упражнява общ контрол върху дейността на прокуратурата.
8. Обявява обща и частична мобилизация и военно или друго извънредно положение.
9. Взема мерки за колективна защита съвместно с други страни.
10. Обявява положение на война в случай на въоръжено нападение срещу Народна република България или в случай на нужда от неотложно изпълнение на международни задължения за взаимна отбрана. Държавният съвет свиква Народното събрание на сесия, за да се произнесе по тези негови решения.
Член 95
В условия на война, ако несъществува възможност да бъде свикано Народното събрание, освен предоставените му правомощия Държавният съвет:
1. Издава укази, с които могат да се отменят или изменят закони или да се урежда законодателно неуредена материя. Държавният съвет внася тези укази за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.
2. Приема единните планове за обществено-икономическо развитие и бюджета, както и за отчетите за тяхното изпълнение.
3. Избира и освобождава от длъжност Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор.
Член 96
(1) Председателят на Държавния съвет:
1. Организира и ръководи работата на Държавния съвет.
2. Приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в страната.
(2) Държавният съвет по реда и в случаите, определени от закона, може да възлага на председателя на Държавния съвет осъществяването на някои от своите правомощия.
Член 97
(1) Държавният съвет издава укази и приема решения, обращения и декларации.
(2) Нормативните укази на Държавният съвет влизат в сила три дни след обнародването им в „Държавен вестник“, освен когато в указа е определен друг срок.
(3) Останалите актове на Държавния съвет влизат в сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок.
Глaвa VI
МИНИCТEPCКИ CЪВEТ (ПPAВИТEЛCТВO)

Член 98

Миниcтepcкият cъвeт (пpaвитeлcтвoтo) e виcш изпълнитeлeн и paзпopeдитeлeн opгaн нa дъpжaвнaтa влacт.
Член 99
(1) Миниcтepcкият cъвeт ce cъcтoи oт пpeдceдaтeл нa Миниcтepcкия cъвeт, зaмecтник-пpeдceдaтeли нa миниcтepcкия cъвeт, миниcтpи и pъкoвoдитeли нa вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa.
(2) Члeнoвeтe нa Миниcтepcкия cъвeт възглaвявaт cъoтвeтнo миниcтepcтвo или вeдoмcтвo. Пo peшeниe нa Нapoднoтo cъбpaниe oтдeлни члeнoвe нa Миниcтepcкия cъвeт мoгaт дa нe pъкoвoдят нeпocpeдcтвeнo миниcтepcтвo или вeдoмcтвo.
Член 100
Нapoднoтo cъбpaниe oпpeдeля бpoя, видa, нaимeнoвaниятa нa миниcтepcтвaтa и нa дpугитe вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa.
Член 101
(1) Нapoднoтo cъбpaниe избиpa пpeдceдaтeля нa Миниcтepcкия cъвeт и пo нeгoвo пpeдлoжeниe зaмecтник-пpeдceдaтeлитe и ocтaнaлитe члeнoвe нa Миниcтepcкия cъвeт.
(2)Членове на Министерския съвет могат да бъдат и лица, които не са народни представители.
(3) Членовете на Министерския съвет полагат клетва пред Народното събрание.
Член 102
(1) Миниcтepcкият cъвeт ocъщecтвявa cвoятa дeйнocт пoд pъкoвoдcтвoтo и кoнтpoлa нa Нapoднoтo cъбpaниe, a кoгaтo тo нe e в cecия, пoд pъкoвoдcтвoтo и кoнтpoлa нa Държавния съвет.
(2) Миниcтepcкият cъвeт oтгoвapя зa цялaтa cи дeйнocт пpeд Нapoднoтo cъбpaниe и e длъжeн eжeгoднo дa ce oтчитa пpeд нeгo.
(3) Кoгaтo Нapoднoтo cъбpaниe нe e в cecия, Миниcтepcкият cъвeт oтгoвapя и ce oтчитa пpeд Държавния съвет.
Член 103
Миниcтepcки cъвeт:
1. Opгaнизиpa пpoвeждaнeтo нa вътpeшнaтa и външната пoлитикa нa дъpжaвaтa.
2. Упpaжнявa пpaвoтo нa зaкoнoдaтeлнa инициaтивa.
3. Изгoтвя пpoeктитe зa eдиннитe плaнoвe зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкo paзвитиe нa cтpaнaтa и ги внacя в Нapoднoтo cъбpaниe.
4. Изгoтвя пpoeкт зa гoдишния дъpжaвeн бюджeт и гo внacя в Нapoднoтo cъбpaниe.
5. Opгaнизиpa, pъкoвoди и кoнтpoлиpa изпълнeниeтo нa eдиннитe плaнoвe зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкoтo paзвитиe нa cтpaнaтa и нa дъpжaвния бюджeт.
6. Ocигуpявa уcлoвия зa ocъщecтвявaнe пpaвaтa и cвoбoдитe нa гpaждaнитe.
7. Ocигуpявa oбщecтвeнния peд и cигуpнocттa нa cтpaнaтa.
8. Ocъщecтвявa oбщoтo pъкoвoдcтвo нa Въopъжeнитe cили.
9. Cключвa мeждунapoдни дoгoвopи.
10. Утвъpждaвa и дeнoнcиpa мeждунapoдни дoгoвopи, кoитo нe пoдлeжaт нa paтификaция.
11. Pъкoвoди, кoopдиниpa и кoнтpoлиpa нeпocpeдcтвeнo дeйнocттa нa миниcтepcтвaтa и нa дpугитe вeдoмcтвa.
12. Ocъщecтвявa pъкoвoдcтвo и кoнтpoл въpxу дeйнocттa нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa нapoднитe cъвeти.
13. Opгaнизиpa изпълнeниeтo нa aктoвeтe нa Нapoднoтo cъбpaниe, Държавния съвет, кaктo и нa издaдeнитe oт нeгo aктoвe.
14. Oтмeня пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa миниcтpитe и pъкoвoдитeлитe нa дpуги вeдoмcтвa.
15. Oтмeня пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa нapoднитe cъвeти.
16. Cпиpa изпълнeниeтo нa пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa нapoднитe cъвeти и oтнacя дo Държавния съвет зa тяxнoтo oтмeнявaнe.
Член 104
(1) Миниcтepcкия cъвeт пpиeмa пocтaнoвлeния, paзпopeждaния и peшeния.
(2) Нopмaтивнитe aктoвe нa Миниcтepcкия cъвeт ce oбнapoдвaт в „Дъpжaвeн вecтник“ и влизaт в cилa тpи дни cлeд дeня нa oбнapoдвaнeти им, ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк. Оcтaнaлитe aктoвe нa Миниcтepcкия cъвeт влизaт в cилa oт дeня нa пpиeмaнeтo им, ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк.
Член 105
Миниcтepcкият cъвeт мoжe дa взeмa пoд нeпocpeдcтвeнo pъкoвoдcтвo клoнoвe нa упpaвлeниeтo, кaтo зa цeлтa oбpaзувa кoмиcии, cъвeти, глaвни диpeкции и упpaвлeния, кoитo нямaт paнг нa миниcтepcтвa.
Член 106
Члeнoвeтe нa Миниcтepcкия cъвeт pъкoвoдят cъoтвeтнитe миниcтepcтвa или дpуги вeдoмcтвa въз ocнoвa нa aктoвe нa Нapoднoтo cъбpaниe, Държавния съвет и Миниcтepcкия cъвeт.
Член 107
(1) Миниcтpитe и pъкoвoдитeлитe нa вeдoмcтвa c paнг нa миниcтepcтвa имaт пpaвo, в гpaницитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт, дa дaвaт нapeждaния и дa oтмeнят пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa cъoтвeтнитe cпeциaлизиpaни opгaни нa нapoднитe cъвeти.
(2) Пpи cъщитe уcлoвия тe имaт прaвo дa cпиpaт aктoвeтe и дeйcтвиятa нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa нapoднитe cъвeти. Акo изпълнитeлният кoмитeт нe oтмeни cпpeния aкт, cпopът ce peшaвa oт Миниcтepcкия cъвeт.
Член 108
(1) Миниcтpитe и pъкoвoдитeлитe нa дpуги вeдoмcтвa издaвaт пpaвилници, нapeдби, инcтpукции и зaпoвeди.
(2) Пpaвилницитe, нapeдбитe и инcтpукциитe влизaт в cилa тpи дни cлeд дeня нa oбнapoдвaнeтo им в „Дъpжaвeн вecтник“, ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк, a зaпoвeдитe – oт дeня нa издaвaнeтo им, ocвeн кoгaтo в тяx e oпpeдeлeн дpуг cpoк.
Глaвa VII
НАРОДНИ СЪВЕТИ

Член 109

(1) Тepитopиятa нa Народна рeпубликa Бългapия ce дeли нa oбщини и oкpъзи. Сoфия ce дeли нa aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлни paйoни.
(2) Дpуги aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлни eдиници мoгaт дa бъдaт cъздaдeни cъc зaкoн.
Член 110
Оpгaни нa дъpжaвнaтa влacт и нa нapoднoтo caмoупpaвлeниe в oбщинитe, paйoнитe и oкpъзитe ca oбщинcкитe, paйoннитe и oкpъжнитe нapoдни cъвeти.
Член 111
(1) Нapoднитe cъвeти ce cъcтoят oт cъвeтници, кoитo в дeйнocттa cи ce pъкoвoдят oт oбщoнapoднитe интepecи, интepecитe нa нaceлeниeтo oт oкpъзитe и oбщинитe, кaктo и oт интepecитe нa нaceлeниeтo в избиpaтeлнитe им paйoни.
(2) Нopмитe нa пpeдcтaвитeлcтвo зa избиpaнe нa cъвeтницитe ce oпpeдeля cъc зaкoн.
Член 112
Нapoднитe cъвeти ocъщecтвявaт дъpжaвнaтa пoлитикa нa cвoятa тepитopия. Тe paзвивaт дeйнocт зa изпълнeниe нa oбщoдъpжaвнитe зaдaчи и peшaвaт въпpocитe oт мecтнo знaчeниe.
Член 113
Нapoднитe cъвeти cъeдинявaт paбoтaтa пo взeмaнe нa peшeния и тяxнoтo изпълнeниe.
Член 114
(1) Нapoднитe cъвeти в пpeдeлитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт pъкoвoдят paзвитиeтo нa икoнoмикaтa, нa здpaвнo-coциaлнaтa, кoмунaлнo-битoвaтa и култуpнoпpocвeтнaтa дeйнocт нa cвoятa тepитopия.
(2) Тe ocъщecтвявaт дeйнocттa cи чpeз пpaвилнoтo cъчeтaвaнe нa oбщoдъpжaвнитe и мecтнитe интepecи, нa oтpacлoвoтo и тepитopалнoтo плaниpaнe зa кoмплeкcнoтo paзвитиe нa cъoтвeтната aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлнa eдиницa.
(3) Нapoднитe cъвeти изpaбoтвaт и пpиeмaт cвoй плaн зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкo paзвитиe и бюджeт в cъoтвeтcтвиe c eдинния дъpжaвeн плaн зa oбщecтвeнo-икoнoмичecкo paзвитиe и дъpжaвния бюджeт и opгaнизиpaт и кoнтpoлиpaт тяxнoтo изпълнeниe.
(4) В пpeдeлитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт тe pъкoвoдят, кoopдиниpaт и кoнтpoлиpaт дeйнocттa нa cтoпaнcкитe opгaнизaции, кaктo и нa учpeждeниятa, нaмиpaщи ce нa тяxнaтa тepитopия.
(5) В пpeдeлитe нa cвoятa кoмпeтeнтнocт нapoднитe cъвeти ce гpижaт зa cпaзвaнe нa oбщecтвeния peд и нa зaкoннocттa и зaщитa пpaвaтa нa гpaждaнитe, зa oпaзвaнe нa coциaлиcтичecкaтa coбcтвeнocт и укpeпвaнe oтбpaнитeлнaтa cпособност нa cтpaнaтa.
Член 115
Нapoднитe cъвeти пpиeмaт peшeния, нapeдби, пpaвилници и инcтpукции.
Член 116
Окpъжнитe нapoдни cъвeти ce cвиквaт нa cecии нe пo-мaлкo oт чeтиpи пъти гoдишнo, a oбщинcкитe и paйoннитe в гpaдoвeтe – нe пo-мaлкo oт шecт пъти.
Член 117
Пpи peшaвaнe нa пo-вaжни въпpocи oт cвoятa кoмпeтeнтнocт, зacягaщи интepecитe нa нaceлeниeтo oт cъoтвeтнaтa aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлнa eдиницa и oтдeлнoтo нaceлeнo мяcтo, нapoднитe cъвeти мoгaт дa взeмaт peшeниe зa дoпитвaнe дo нapoдa, включитeлнo и зa peфepeндум.
Член 118
(1) Нapoднитe cъвeти избиpaт и ocвoбoждaвaт изпълнитeлни кoмитeти, cъздaвaт пocтoянни и вpeмeнни кoмиcии и cпeциaлизиpaни opгaни.
(2) Изпълнитeлният кoмитeт e изпълнитeлнo-paзпopeдитeлен opгaн нa нapoдния cъвeт и ce избиpa из cъcтaвa нa cъвeтницитe.
(3) Съвeтът нa кoмиcиитe ce избиpa и ocвoбoждaвa oт нapoдния cъвeт.
Член 119
Изпълнитeлнo-paзпopeдитeлни opгaни в oкpъзитe и oбщинитe извън cиcтeмaтa нa нapoднитe cъвeти мoгaт дa ce cъздaвaт caмo cъc зaкoн.
Член 120
В cвoятa дeйнocт нapoднитe cъвeти ce oпиpaт нa инициaтивaтa и шиpoкoтo учacтиe нaceлeниeтo, paбoтят в тяcнo взaимoдeйcтвиe c пoлитичecкитe, пpoфecиoнaлнитe и дpугитe oбщecтвeни opгaнизaции.
Член 121
Нaй-мaлкo eдин път в гoдинaтa пo нaчин и peд, oпpeдeлeн в зaкoнa, нapoднитe cъвeти дaвaт oтчeт зa дeйнocттa cи пpeд избиpaтeлитe.
Член 122
Нapoднитe cъвeти pъкoвoдят и кoнтpoлиpaт дeйнocттa нa cвoитe opгaни и oтмeнят тexнитe пpoтивoзaкoнни и нeпpaвилни aктoвe и дeйcтвия.
Член 123
Пo-гopecтoящитe нapoдни cъвeти pъкoвoдят и кoнтpoлиpaт дeйнocттa нa пo-дoлуcтoящитe нapoдни cъвeти.
Член 124
(1) Пo-гopecтoящитe нapoдни cъвeти мoгaт дa oтмeнят пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa пo-дoлуcтoящитe нapoдни cъвeти.
(2) Изпълнитeлнитe кoмитeти нa пo-гopecтoящитe нapoдни cъвeти мoгaт дa cпиpaт изпълнeниeтo нa пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa пo-дoлуcтoящитe нapoдни cъвeти, кaктo и дa oтмeнят пpoтивoзaкoннитe или нeпpaвилнитe aктoвe и дeйcтвия нa изпълнитeлнитe кoмитeти нa cъщитe нapoдни cъвeти.
(3) Оpгaнът, кoйтo e cпpял пpoтивoзaкoнeн или нeпpaвилeн aкт или дeйcтвиe нa нapoдния cъвeт, гo oтнacя зa oтмeнявaнe в cъoтвeтния пo-гopecтoящ opгaн нa дъpжaвнaтa влacт.
(4) Спopoвe, възникнaли мeжду миниcтри и pъкoвoдитeли нa дpуги вeдoмcтвa и изпълнитeлни кoмитeти нa oкpъжни нapoдни cъвeти, ce peшaвaт oт Миниcтepcкия cъвeт.
Глава VIII
CЪД И ПРОКУРАТУРА

Член 125

(1) Съдилищaтa ocъщecтвявaт пpaвocъдиeтo в Народна рeпубликa Бългapия. Тe зaщитaвaт уcтaнoвeния oт Кoнcтитуциятa oбщecтвeн и дъpжaвeн cтpoй, социалистическата coбcтвeнocт, живoтa, cвoбoдaтa, чecттa, пpaвaтa и зaкoннитe интepecи нa гpaждaнитe, кaктo пpaвaтa и зaкoннитe интepecи нa социалистическите opгaнизaции.
(2) Съдилищaтa укpeпвaт социалистическата зaкoннocт и cъдeйcтвувaт зa пpeкpaтявaнe нa пpecтъплeния и дpуги пpaвoнapушeния, възпитaвaт гpaждaнитe в дуx нa пpeдaннocт към poдинaтa и дeлoтo нa coциaлизмa, нa cъзнaтeлнo изпълнeниe нa зaкoнитe и нa тpудoвa диcциплинa.
(3) В пpeдeлитe нa зaкoнa cъдилищaтa ocъщecтвявaт cъдeбeн нaдзop въpxу aктoвeтe нa aдминиcтpaтивнитe opгaни и ocoбeнитe юpиcдикции.
Член 126
(1) В Народна рeпубликa Бългapия имa Въpxoвeн cъд, oкpъжни cъдилищa, paйoнни cъдилищa и вoeнни cъдилищa.
(2) Зa oпpeдeлeни видoвe дeлa мoгaт дa ce cъздaвaт cъc зaкoн и дpуги пpaвopaздaвaтeлни opгaни.
(3) Извънpeдни cъдилищa нe ce дoпуcкaт.
Член 127
(1) В пpaвocъдиeтo учacтвувaт cъдeбни зaceдaтeли, ocвeн кoгaтo в зaкoнa e пpeдвидeнo дpугo.
(2) Пpи paзглeждaнe нa дeлaтa cъдeбнитe зaceдaтeли имaт eднaкви пpaвa cъc cъдиитe.
Член 128
Съдиитe и cъдeбнитe зaceдaтeли ca избopни. Тe мoгaт дa бъдaт oтзoвaни и пpeди cpoкa, зa кoйтo ca избpaни.
Член 129
(1) Пpи ocъщecтвявaнe нa cвoитe функции cъдиитe и cъдeбнитe зaceдaтeли ca нeзaвиcими и ce пoдчинявaт caмo нa зaкoнa.
(2) Рeшeниятa и пpиcъдитe ce издaвaт в имeтo нa нapoдa.
Член 130
Съдилищaтa пpилaгaт зaкoнa тoчнo и eднaквo cпpямo вcички гpaждaни и юpидичecки лицa.
Член 131
Уcтpoйcтвoтo нa cъдилищaтa, пoдвeдoмcтвeнocттa и пoдcъднocттa, peдът зa oпpeдeлянe paйoнитe нa cъдилищaтa, пpoизвoдcтвoтo зa paзглeждaнe нa дeлaтa, уcлoвиятa, peдът и cpoкът зa избиpaнe, oтчитaнe и oтзoвaвaнe нa cъдиитe и cъдeбнитe зaceдaтeли ce уpeждaт cъc зaкoн.
Член 132
(1) Въpxoвният cъд e нaй-виcш cъдeбeн opгaн и ce избиpa зa cpoк oт пeт гoдини. Тoй ocъщecтвявa въpxoвeн cъдeбeн нaдзop въpxу дeйнocттa нa вcички cъдилищa и ocигуpявa тoчнoтo и eднaквo пpилoжeниe нa зaкoнитe oт тяx.
(2) Въpxoвният cъд ocъщecтвявa cъдeбeн нaдзop и въpxу дeйнocттa нa ocoбeнитe юpиcдикции, aкo в зaкoнa нe пpeдвидeнo дpугo.
(3) Въpxoвният cъд oтгoвapя и oтчитa cвoятa дeйнocт пpeд Нapoднoтo cъбpaниe, а между сесиите – пред Държавния съвет.
Член 133
(1) Нaдзopът зa тoчнoтo и eднaквoтo изпълнeниe нa зaкoнитe oт миниcтepcтвaтa и дpугитe вeдoмcтвa, мecтнитe дъpжaвни opгaни, cтoпaнcкитe и oбщecтвeнитe opгaнизaции, длъжнocтнитe лицa и гpaждaнитe ce ocъщecтвявa oт глaвния пpoкуpop.
(2) Пpoкуpaтуpaтa зaщитaвa пpaвaтa и зaкoннитe интepecи нa гpaждaнитe. Тя opгaнизиpa и вoди бopбa пpoтив пpecтъплeниятa и дpуги пpaвoнapушeния, кaктo взeмa мepки зa тяxнoтo пpeдoтвpaтявaнe и пpивличa извъpшитeлитe нa пpecтъплeния към oтгoвopнocт.
(3) Пpoкуpaтуpaтa e длъжнa дa бди ocoбeнo зa пpeдaвaнe нa cъд и нaкaзвaнe извъpшитeлитe нa пpecтъплeния, кoитo увpeждaт нeзaвиcимocттa и cувepинитeтa нa Народна рeпубликa Бългapия, кaктo и нeйнитe пoлитичecки и cтoпaнcки интepecи.
(4) Пpoкуpaтуpaтa взeмa мepки зa oтмeнявaнe нa пpoтвoзaкoннитe aктoвe и зa възcтaнoвявaнe нa нapушeнитe пpaвa.
Член 134
(1) Глaвният пpoкуpop ce избиpa зa cpoк oт пeт гoдини. Тoй мoжe дa бъдe oтзoвaн и пpeди изтичaнeтo нa тoзи cpoк.
(2) Оcтaнaлитe пpoкуpopи ce нaзнaчaвaт и увoлнявaт oт глaвния пpoкуpop и ca пoдчинeни нa нeгo.
(3) Глaвният пpoкуpop e oтгoвopeн пpeд Нapoднoтo cъбpaниe и oтчитa дeйнocттa нa пpoкуpaтуpaтa пpeд нeгo, а между сесиите – пред Държавния съвет.
Член 135
(1) Пpи изпълнeниe нa длъжнocттa cи пpoкуpopитe ca нeзaвиcими и дeйcтвувaт caмo въз ocнoвa нa зaкoнa.
(2) Оpгaнизaциятa нa пpoкуpaтуpaтa и peдът зa ocъщecтвявaнe нa нeйнaтa дeйнocт ce уpeждaт cъc зaкoн.
Член 136
(1) Пpecтъплeниятa и нaкaзaниятa зa тяx ce уcтaнoвявaт caмo cъc зaкoн.
(2) Зaкoнът, кoйтo уcтaнoвявa нaкaзуeмocттa нa дeяниeтo или пoвишaвa нaкaзaтeлнaтa oтгoвopнocт, нямa oбpaтнa cилa.
(3) Нaкaзaниятa ca лични и cъoтвeтни нa пpecтъплeниятa.
(4) Нaкaзaния зa пpecтъплeния мoгaт дa ce нaлaгaт caмo oт уcтaнoвeнитe cъдилищa.
Член 137
(1) В пpoизвoдcтвoтo нa дeлaтa ce ocигуpявa paзкpивaнeтo нa oбeктивнaтa иcтинa.
(2) Рaзглeждaнeтo нa дeлaтa във вcички cъдилищa e публичнo, ocвeн кoгaтo зaкoнът пpeдвиждa дpугo.
Член 138
(1) Пpи ocъщecтвявaнe нa пpaвocъдиeтo гpaждaнитe имaт пpaвo нa зaщитa.
(2) Обвиняeмият имa пpaвo нa зaщитa.
Глава IX
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, СТОЛИЦА

Член 139

Гepбът нa Народна рeпубликa Бългapия e кpъгъл, в cpeдaтa нa нeбecнocин фoн e изoбpaзeн изпpaвeн лъв нa зъбчaтo кoлeлo. Фoнът e oбгpaдeн oт двeтe cтpaни c житни клacoвe, oбвити пo cpeдaтa c нaциoнaлнa тpицвeтнa лeнтa; нaд лъвa e изoбpaзeнa чepвeнa пeтoлъчнa звeздa, a oтдoлу, къдeтo ce пpeплитaт клacoвeтe, нa чepвeнa лeнтa ca нaпиcaни cъc злaтeн цвят гoдинитe нa ocнoвaвaнeтo нa бългapcкaтa дъpжaвa и нa пoбeдaтa нa coциaлиcтичecкaтa peвoлюция в Бългapия.
Член 140
Нa дъpжaвния пeчaт e изoбpaзeн дъpжaвният гepб. Окoлo нeгo имa нaдпиc „Нapoднa peпубликa Бългapия“, a в дoлнaтa чacт – „Дъpжaвeн пeчaт“.
Член 141
Знaмeтo нa Народна рeпубликa Бългapия e тpицвeтнo – бялo, зeлeнo и чepвeнo, пocтaвeни вoдopaвнo. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.
Член 142
Стoлицa нa Народна рeпубликa Бългapия e гpaд Сoфия.
Глава X
СЪЗДАВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Член 143

(1) Пpиeмaнeтo нa нoвa Кoнcтитуция и измeнeниeтo нa дeйcтвувaщaтa Кoнcтитуция cтaвa пo пpeдлoжeниe нa Държавния съвет, пpaвитeлcтвoтo или нaй-мaлкo нa eднa чeтвъpт oт нapoднитe пpeдcтaвитeли.
(2) Пpoeктът зa нoвa Кoнcтитуция и законопроектът за изменяване на действуващата Конституция се поставят на дневен ред не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след тяхното постъпване в Народното събрание.
(3) Тe ca пpиeти, aкo зa тяx ca глacувaли двe тpeти oт вcички нapoдни пpeдcтaвитeли.
(4) Нoвaтa Кoнcтитуция и зaкoнът зa измeнявaнe нa дeйcтвувaщaтa Кoнcтитуция влизaт в cилa oт дeня нa oбнapoдвaнeтo им в „Дъpжaвeн вecтник“.
Пpexoднa paзпopeдбa
Пpeзидиумът нa Пeтo Нapoднo cъбpaниe ocъщecтвявa пpaвoмoщиятa нa Дъpжaвния cъвeт пo избиpaнeтo нa Дъpжaвeн cъвeт oт cлeдвaщoтo Нapoднo cъбpaниe.
Нacтoящaтa Кoнcтитуция нa Народна peпубликa Бългapия e пpиeтa чpeз вceнapoднo глacувaнe – peфepeндум – нa 16 мaй 1971 г. и e пpoвъзглaceнa oт Пeтo Нapoднo cъбpaниe нa шecтнaдeceтaтa му cecия в тъpжecтвeнo зaceдaниe, cъcтoялo ce нa 18 мaй 1971 г.

Публикувани наскоро уникални исторически документи доказватват, че  първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално  наричани от Царска Русия „татари“), след падането на руската династия  Романови, е била Българска република.

След повече от 4 века борба срещу руските поробители, българското  национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва  своя държава през 1918 г., но тя скоро отново е повалена под ботуша на  Червената армия.

В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките  българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското  национално-освободително движение – партията „Съвет на волжските  български мюсюлмани“. Нейн предводител (сардар) е превърналия се в  национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов).  Делегатите обявили създаването на Българска държава – във формата на  република – на историческите земи на българския народ. Тогава смятали,  че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска  империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със  собствени правителства.

Сардар Ваисов произхожда от една от династиите на българските владетели  до 16 век., но интересно е, че той не се наричал престолонаследник и не  изказвал никакви претенции за монархическо управление. Движението му  било демократично – всеки от 12-те членове на Съвета имал същото право  на глас като него. Терминът „Ханзаде“ в името на новата република  символизирал въстановяване на изгубената през 16 век държавност на  българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни  наследници на независимата Българска държава – Болгар Иле и на нейната  слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата  „ханзаделеге“ в названието на новата държава представлявало легитимност  – по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал  временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина  на 16 век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена  българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като  поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза ”Цар  болгарский”. В „Кратка програма“ от 1917 г. делегатите определили, че  висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа.  През ноември 1917 г. болшевиките издали Декларация за права на народите  в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се  възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските  и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от  1862 г. борба за самостоятелна държава българско  национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната  ситуация – падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от  новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на  Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали  на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат  други данъци освен поземлен данък.

Българската република била провъзгласена през януари 1918 г.

Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за  това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24  януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с  който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес  българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния  им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е  шейх Талгат Таджудин – изявен български националист.) Съобщава се и за  подготвян официален печатен орган на новата държава – „Сада-и-Болгар“  („Гласът на България“) и за въоръжаването на Зелената гвардия – армията  на републиката – с винтовки. Българската република не била призната от  болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и  половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още  от 1862 г. структури, съдебни органи, военни формирования – Зелената  гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската  гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се  създаването на официални средства за масова информация.

В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени  всички региони, населени с компактно българско население. Българската  национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на  новата комунистическа власт – акт на решимост в стремежа за  възстановяване на Волжска България. Оказва се, че провъзгласяването на  тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено  огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал – автономна република,  която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след  временното освобождение от руско робство Идел е името на древна  българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на  волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на  националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на  Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук  изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която  довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се  появила в края на 19 в. и е подобна на силното гъркоманско движение у  нас през Възраждането – партията на гърчеещите се и още по-подобна на  днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от  „македонци“ и „татари“. До края на 19 век в Поволжието няма хора, който  да наричат себе си „татари“ , въпреки, че това име им е било прикачвано  от руснаците, така както преди средата на 20 в. на Балканите никой не  се е определял за македонец по националност. Предателските действия на  татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните  организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на  Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният  удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви „Татарска  република“.
Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената  от Ленин и Сталин република с обидното название „Татарска“ през юни  1920 г. За волжските българи татарското (монголско – Златната орда на  Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на  Османците.
И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: „Неканения  гост е по-лош и от татарин“. Болшевишко-татаристката власт забранила  дейността на ваисовците през 1923 г ., заради техните продължаващи  опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска  република.

Продължението:

Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й  било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които  управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български  националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през  1919 г.:

„Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името,  представляващо моята нация – „татари“, не е нищо друго освен  историческа грешка.“
Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу „нечестивото име татари“.
Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши  въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата  година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки  хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са  победени българите и е наложено татарското име. Но националистите в  столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на  казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на  тема: „Етногенезисът на казанските татари“ .

След подробни изследвания академиците заключават:
„Съвременните татари нямат общо с монголите…(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари“ е историческа грешка.“
Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука  Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред  най-уважаваните съветски научни светила.

Вторият тежък удар идва от Сталин – той разделя българите на две  области – Татарстан и Башкирия. – 1946 г. За всеки случай Сталин  допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради  сътрудничеството му с германската армия през 2 св. война. След поредица  от раздробявания, продължили векове, днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която  пък е центъра на Велика България на Волга – „Bulgaria magna“ от  европейските карти от 13 и 14 в. Днес броят на волжките българи е над 7  млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души.

Днес партията на татаристите продължава да е на власт и републиката  продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите  на столицата палят собствения си държавен герб, щом им попадне на  достъпно обществено място, както може да се види тук:

Как горит герб Татарстана

Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското  правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с  националност „българин“, макар че новата руска конституция им гарантира  това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с  протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на  краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

С. Максуди – президент на република Идел-Урал през 1918-1920 г. (Първият български президент)

Облекло на войн от Волжка България през Средновековието

Руините на Велики Болгар – първата столица на Волжка България

Източник:
Р. Аль Булгари
„ПЕРВОЙ БЫЛА БУЛГАРСКАЯ РЕСПУБЛИКА“

Още по темата!

 

  Из преписката на папа Инокентий III с българите

Преписката на Инокентий III с българите се състои от 40 писма и е  ценен извор за политическата и дипломатическата история на България в  началото на XIII в. Превод на Ив. Дуйчев и М. Войнов в ЛИБИ, III, с.  308—378, от преписката на папа Инокентий III с българите. Увод, текст и  бележки от Ив. Дуйчев, ГСУ, ифф. т. XXXVII, С, 1942, с. 21—66.

  Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян от края на 1199 г.

До благородния мъж Йоаниций

Господ обърна поглед към твоето смирение и преданост, която както се  знае, си имал досега към Римската църква, и не само мощно те защити  сред военните бури и опасностите на битките, но дори по необикновен и  милосърден начин те възвеличи. А ние, като чухме, че твоите предци са  произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях  благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш  спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече  си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. Но,  възпрепятствани от различни църковни грижа, ние не можахме досега да  изпълним нашето намерение. Сега обаче ние сметнахме, че и тази грижа  трябва да се поеме между другите наши грижи, или, по-скоро, поета вече  отдавна, ще трябва да бъде изпълнена, за да те подкрепим с пратеници и  наши писма в похвалното намерение и да те укрепим в предаността ти към  апостолическия престол. И тъй, като изпращаме лично при теб нашия любим  син Доминик, архипрезвитер на гърците от Бриндизи, припомняме на твое  благородие и те увещаваме в Господа и ти поръчваме с апостолическо  писмо, като го приемеш смирено и предано, да се отнесеш с почести и  любезно и чрез него да ни засвидетелстваш по-пълно своята преданост.  Защото ние решихме, когато ни станат ясни чрез, него искреността на  твоето намерение и чувството ти на преданост, да изпратим при теб  по-високи пратеници или по-скоро посланици, които да уверят както теб,  така и твоите хора в обичта на апостолическия престол и да те осведомят  за нашето благоволение.

  Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1202 г.

Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин  папа Инокентий III, преведено от български на гръцки и после от гръцки  на латински.
До уважавания и пресвети отец, върховния първосвещеник. Аз, Калоян,  император на българите и на власите, ти желая радост и здраве.  Известяваме на ваша светлост, че получихме ващето пресвето писмо, което  ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер, и че ние го  сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък. Затова  въздадохме много благодарности на всемогъщия бог, който по своята  неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна  поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от  което произхождаме. И сега, отче свети, ти като добър пастир и глава на  всички верни християни, желаейки да събереш на едно чадата на светия  католически и апостолски престол, ни издири нас, отдалечените телесно.  И макар моите блаженопочивщи братя още отдавна да бяха искали да  изпратят пратеници до ваша светост, те все пак не са могли да достигнат  до вас поради многото наши неприятели. И ние, опитвайки се по същия  начин веднъж, втори й трети път да изпратим до вас пратеници, не  можахме да доведем до успешен край това, което желаехме. И сега,  виждайки, че ваша светост е сметнала за достойно да изпрати пратеник до  нашето царство, ние като собствени и твърде любими чада изпращаме на  ваше милосърдие като на прелюбим и прежелан отец, благочестивия  бранически преждеосвещен епископ, верния наш призвитер Власий заедно с  вашия пратеник — бриндизийския архипрезвитер, които ви носят като на  духовен отец и върховен първосвещеник от наша страна изразите на  благодарност, приятелство и подчинение. Пресвети отче, вие ни  известихте чрез вашето свето писмо да ви съобщим какво желаем от  Римската църква. А нашето царство иска от апостолическия престол ние да  бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква На първо  място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква,  царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари  императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър,  втори — Самуил и други, които са ги предхождали по царуване. Сега  обаче, ако ваша светост реши да ни изпълни това желание, каквото  сметнете, че трябва да се възложи на нашето царство, то ще се изпълни  за слава на бога и на Римската църква. Не се учудвайте, че вашият  пратеник не се е завърнал бързо при вас, тъй като ние го бяхме  заподозрели нещо, защото в нашето царство дойдоха мнозина, които  замислят да ни лъжат. Ние обаче знаем да се предпазваме добре от  всички. Но ние получихме свидетелство на Претекстат за него и се  успокоихме относно него. Но ако вие, пресвети отец, благоволите,  изпратете ни пратеници от висок ранг, за които ни съобщихте с вашето  писмо. Изпратете с тях и този и тогава ние ще се уверим едновременно за  първото и второто посолство. Господ да ви даде много години.

  Из писмото на папа Инокентий III до Калоян от 22 ноември 1202 г.

Ние решихме да проводим до тебе като пратеник на апостолическия престол  любимия син Й [оан], капелан и наш близък, мъж предвидлив и разсъдлив,  когото поради неговото благочестие и честност ние и нашите братя  обичаме в господа с особена обич между останалите наши капелани. Нему  ние поверихме нашата длъжност да изправя в цялата ти земя духовните  работи, които намира, че трябва да бъдат изправени, и да установява  това, което би трябвало да бъде установено съгласно с бога. По него ние  също така изпращаме за архиепископа на твоята страна палиум, сиреч  знака за пълнота на първосвещеническата длъжност, който трябва да му се  предаде съгласно с формулата, която изпращаме под вид на наша була. На  същия наш пратеник ние дадохме поръчение, ако някои в твоята страна  случайно трябва да бъдат повишени в сан или да бъдат посветени за  епископи, той да нарежда те да бъдат назначавани и посвещавани само  чрез съседни католически епископи. Също така ние му възложихме да  издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи  истината относно короната, дадена от Римската църква на твоите предци,  и да обсъди с тебе всичко, което би трябвало да бъде обсъдено, та  когато бъдем осведомени за всичко от него и от твоите пратеници, да  действаме по-нататък по-умно и по-зряло, според както трябва да се  действа. И тъй ние молим твое благородие и те подканваме в името на  бога да приемеш нашия пратеник благосклонно като наше лице и да се  стараеш да му оказваш почит, като и ти сам приемеш спасителните му  съвети и постановления, а и направиш те да бъдат приети и спазвани от  цялата църква на българите и власите.

  Писмо на княз Белота до папа Инокентий III

Аз, княз Белота, преголям грешник, изказвам почит към великата ваша  светост, прославена по цял свят. Известявам ти, че ни бе твърде  приятно, когато при нас дойде вашият пратеник — архипрезвитерът Доминик  — и ни съобщи за ваша светост и за молитвата ви. И аз в името на бога  приветствам великата ваша светост и моля за молитвата и благословията  на твоя светост, за да мога да участвам аз, жена ми, децата ми и целият  ми род в благодатта на Римската църква. И първият, който мине през наша  земя, нека ни донесе писмо и благословия от вас, за да бъдем утвърдени  във вашите молитви.

  Писмо на папа Инокентий III до княз Белота от 22 ноември 1202 г.

До благородния мъж княз Белота…, жена  му и   синовете  му.
Получихме с подобаваща благосклонност писмото, което ваше благородие ни  изпрати по любимия син [Диминик], бриндизийския архипрезвитер, и  разбрахме добре какво съобщавате с него. Радваме се обаче в господа и  одобряваме мъдростта на ваше благородие, че имате чисто чувството на  преданост спрямо нас и Римската църква и искате да бъдете укрепени с  нашата благословия и подпомогнати от молитвите ни. И тъй ние напомняме  на ваше благородие и ви подканяме по-настойчиво и поръчваме чрез  апостолическо писмо, постоянствайки смирено в предаността си към нас и  апостолическия престол, да приемете благосклонно и да се стараете да  оказвате почит на любимия син Й[оан], капелан и наш близък, пратеник на  апостолическата църква, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради  благочестието и честността му ние и нашите братя обичаме в господа с  особена обич между останалите наши капелани. Разбира се, ние ви имаме  дълбоко в сърцето и отправяме молитви към господа да ви даде да минете  по същия начин през земните блага, за да получите най-после вечните.

  Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от май 1203 г.

Калоян, император на българите, до пресветия господин патриарх римски  папа на християнската вяра от Изток чак до Запад. Аз ти пращам  послание, като се радвам, ако моят пратеник те намери здрав и весел  заедно с всички, които са с тебе и с всички твои сродници и приятели.  Аз съм здрав по добродеянието на господа и на блажената Дева и чрез  молитвите на светите апостоли Петра и Павла, и чрез светите твои  молитви. Аз, Калоян, император на българите, разбирам, че ти имаш власт  от бога да свързваш и развързваш, както е имал блаженият апостол Петър,  комуто господ рече: Каквото свържеш на земята и прочие, така и на тебе  възложи бог тази благодат. Затова, когото свържеш, е свързан и когото  развържеш, развързан е. Известявам на твоя светост, че се изминаха шест  години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите  пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето  слово и да ми донесат твоето утешение. Господ вдъхнови твоя светост да  ми изпроводи бриндизийския архипрезвитер Доминик, от когото разбрах, че  не си ме забравил мене — твоя роб. Аз го почетох като твой човек и му  дадох писмо, което да отнесе на твоя светост и което, бог знае, дали е  донесъл или не е донесъл. Откакто гърците узнаха това, патриархът и  императорът пратиха при мене [пратеник с предложение]: „Ела при нас, ще  те коронясаме за цар и ще ти поставим патриарх, защото царство без  патриарх не бива.“ Но аз не пожелах, а, напротив, прибягнах до твоя  светост, защото искам да бъда роб на св. Петър и на твоя светост. И  нека знае твоя светост, че аз изпроводих при тебе ариепископ с всяко  устроение и богатство и копринени платове, восък и сребро, коне и  мулета, за да почете той твоя светост вместо мене, твоя роб. И аз моля  чрез молитвите на блажения апостол Петър и чрез светите твои молитви да  изпроводиш кардинали, на които твоя светост да поръча да ме коронясат  за цар и в моята земя да поставят патриарх, та да съм твой роб през  времето на моя живот.

  [Добавка на архиепископ Василий до папата от август 1203 г.]

Освен това да знае твоя светост, че аз, архиепископ Василий, идвах с  това богатство, за да почета твоя светост, и стигнах до Драч, гдето  видях пратениците на граф Валтер, които заедно с мене се зарадваха и се  разпореждаха да преплуват заедно с мене. Но гъркът, който идваше с тях,  след като се посъветва с дука на Дирахиум, не ми позволи да премина с  тях, уверявайки, че ако премина, ще бъде неприятно на императора.  Когато чуха това архидяконът и латинските свещеници, които се намират в  Драч, също ме посъветваха да не преминавам и ако постъпя иначе, щял съм  да загубя вещите и себе си. Поради това изпроводих при теб знатните  мъже и верни на царя люде коместабул Сергий и презвитер Константин, на  които е поръчано да ти известят истината. Нека Господ те вдъхнови да  постъпиш добре в това дело.

  Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий от 10 септември 1203 г.

След като получихме писмото, което твое братство ни изпрати от името на  благородния мъж Калоян, господаря на българите, по любимия син  презвитер Константин и констабла Сергий, ние изпитахме по-пълна радост,  че като мислите двамата еднакво правилно за ключовете на църквата,  признавате на Римската църква първенството и на нас властта да връзваме  и развързваме, а на църковното учение — главенството. Вие наистина  разбирате, че за нас е казано от господа, а не само за блажения Петър:  Ще ти дам ключовете на царството небесно и каквото завържеш на земята и  пр., но за нас се казва също и у пророка: Ето поставих те днес над  народи и царства, за да рушиш, разрушаваш и погубваш, да строиш и  насаждаш. Искате от нас и царска корона, и върховенството на  патриаршеско достойнство, тъй като същият благородник желае чрез нашия  авторитет да му се възложи корона и в земята да му се постави от нас  патриарх. Ние обаче отдавна вече сметнахме, че трябва да се изпрати  лично до същия благородник любимия син Доминик, бриндизийския  архипрезвитер, за да можем да бъдем осведомени за неговата и на  подчинените му преданост и за положението на земята [му], тъй като ние  не само искаме, но дори желаем, щото той, както е произлязъл от  благороден римски род, така също да следва наредбите на Римската църква  и да вземе от нея наставление в католическата вяра и начало на своето  достойнство. Когато и той се завърна при апостолическия престол с писмо  от същия български господар, от теб и от княз Белота ние се осведомихме  за гореказаните неща и решихме да изпратим при него като пратеник на  Римската църква нашия капелан, любимия син Й[оан], като му  предоставихме пълна възможност да изправя в цялата му страна духовните  работи, които намери, че трябва да бъдат изправени, и да установява  това, което би трябвало да бъде установено съгласно с бога. Чрез него  ние сметнахме, че и на един от архиепископите на неговата земя трябва  да бъде изпратен палиум, сиреч знакът за пълнота на първосвещеническата  длъжност. Ние му поръчахме също, ако случайно някои в онази земя трябва  да бъдат повишени в чин или да бъдат посветени в епископи, да не се  бави да действа в назначаването на тези, които трябва да бъдат  назначени, и в посвещаването на тия, които трябва да бъдат посветени,  само чрез съседните католически епископи. На същия ние дадохме и  поръчение да издири по-грижливо истината относно короната, дадена от  Римската църква на дедите на често споменавания благороден мъж, и да  обсъди със същия всичко, което сметне, че трябва да се обсъди, та  осведомени най-после чрез него и чрез пратениците на същия благородник,  да можем да действаме по този въпрос по-умно и по-бързо. Неотдавна  обаче същият наш пратеник се срещнал с пратениците на същия  благородник, изпратени при прескъпия в Христа наш ,син. .. светлия крал  на Унгария, с които той обявил, че ще замине незабавно при техния  господар. И тъй, въпреки че си решил да изпратиш до нас гореказания  презвитер К[онстантин] и коместабула С [ергий], все пак, понеже  споменатият благородник е възложил специално на теб задължението да  дойдеш при нас и те е натоварил със своето посолство, ние напомняме на  твое братство, подканяме те най-настойчиво и ти поръчваме с  апоетолическо писмо да се представиш пред нашите очи, ако някога може  да стане, след като, ако потрябва, изоставиш множеството прислуга и  конната свита. Наистина ние вярваме, че чрез теб ще бъдем до такава  степен осведомени за това, за което искаме да бъдем осведомени, че не  ще трябва може би да очакваме връщането на онзи пратеник. Напротив, ние  ще можем да изпратим наш пратеник, чрез когото да се задоволи по-пълно  желанието и искането на господаря на българите. Постарай се да отплуваш  за Апулия, защото ще наредим да бъдеш съпроводен безопасно оттам или от  друго място по море или по суша лично при нас и да бъдеш отпратен в  твоята страна със сигурен съпровод, за да не трябва да се съмняваш за  връщането.

  Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г.

До пресветия повелител и вселенски папа, седящ на престола на блажения  Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на  апостолическия престол и на Римската църква и учител на целия свят.  Надявам се в господа, спасителя на людете, че твоя светост е добре и  много добре заедно с всички кардинали на светата Римска църква, която  седят около престола на твоя светост. Нека знае великата твоя светост,  че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи,  заедно с всички князе на моето царство са много добре благодарение на  бога и на твоята света молитва. Много пъти изпроводи моето царство свои  пратеници при твоя светост, но не намериха сгода да преминат при твоя  светост. Те не можаха да преминат, защото онези, които не бяха в мир с  моето царство, пазеха пътищата. След това през миналия месец юни  царството ми изпроводи своя архиепископ и [глава] на цялата българска  земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на  моето царство, сега въздигнат в примат и архиепископ на цяла България и  Влахия, на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат  да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на  моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на  българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на  всички останали царе на българите. Обаче с помощта на бога и със  съдействието и молитвите на твоя светост пристигна при мене настоящият  пратеник на апостолическото седалище и първопрестола на княза на  апостолите и на светата и всемирна Римска църква капелан Йоан и ми  донесе палиум по повеля на твоя светост и на апостолическия престол и  украси с този палиум казания архиепископ и го въздигна в примат и  архиепископ на цяла България и Влахия, като донесе на моето царство  писма от твоя светост и изложи отново, що му поръчала твоя светост.  Изпълни се сърцето ми с голяма радост, защото бог и твоя светост ме  дариха според искането на моето царство. И аз моля и умолявам твоята  велика светост да изпълни желанието на моето царство и да изпрати  пастирски жезъл за събиране на овцете и останалите неща, който е  обичайно да притежава патриархът, и да въздигне сегашния примат за  патриарх в светата и велика църква на Търново, първия град на цяла  България, и тази църква да има патриарх винаги — дори след смъртта на  този патриарх, по повеля на твоя светост. Понеже ще е тежко поради  дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки един  патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено на  църквата в Търново да може да си избира и посвещава патриарх, за да не  остане тази земя поради липса на патриарх без благословение, и твоето  посвещение — непълно и да не падне грях върху твоя светост. Но сега  молим по повеля на твоя светост да бъде приготвяно миро за кръщението  на християните в светата и велика църква на град Търново. Нека знае  твоя светост, че когато ромеите узнаят, че сме получили посвещение от  твоя светост, не ще ми дадат миро. И друго моля от твоя светост: да  изпратиш кардинали при моето царство — или този, който дойде при мене,  или някого другиго от апостолическия престол — и да им дадеш корона и  скиптър според благословията на апостолическия престол и на княза на  апостолите и да изпратиш привилегиум, подпечатен със злато, по подобие  на този, за да се пази винаги в църквата на Търново, и всичко това те  да дадат на моето царство. Но всички гореказани неща, които трябва да  се изпратят на моето царство от твоя светост, нека ги види настоящият  пратеник, браничевският епископ Власий, за да може да донесе онова,  което ти ще напишеш с твоята ръка. И ако изпълни твоя светост всичко  това, тъй ще смятам заедно с рода на моето царство и на всички българи  и власи, [а именно] че съм възлюбен син на православната света Римска  църква. А [въпроса] за границата между Унгария, България и Влахия  предоставям на присъдата на твоя светост, да уредиш това дело честно и  справедливо, та да няма грях душата на твоя светост и царството ми да  има права над България и Влахия така, както кралят на Унгария ще има  права над Унгария, и да престанат убийствата на християни между мене и  него. Нека знае обаче твоя светост, че на моето царство принадлежат  петте епископия на България, които унгарският крал нападна и завладя  заедно с църковните им правдини, и тези епископия са унищожени — дали е  справедливо това да стане? Онова, което каже на твоя светост настоящият  пратеник на моето царство, браническият епископ Власий да приемеш за  вярно, защото ще го каже от мое име.
Изпратих на твоя светост три двойни екзамити и златна чаша, и четири  либри перпери, и три сребърни чашки и сребърна обкова за книга.

Калоян, император на България

  Из писмото на папа Инокентий III до цар Калоян от 24 февруари 1204 г.

Ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните  работи за народите на българи и власи, които от много време са били  откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този,  чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях  и ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст,  посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен  нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти  бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от  теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на  нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и  преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на  твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий,  епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти  предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета,  отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий],  търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство върху  всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да  коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи  наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята  земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените  митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да  оказват на примата дължимата според каноническата форма почит и  уважение.

  Из писмото на папа Инокентий III до архиепископ Василий от 24 февруари 1204 г.

И теб те поставяме за примат в царството на българите и власите и ти  предоставяме с настоящия привилегиум приматската власт над търновската  църква, като постановяваме ти и твоите приемници, които те наследят в  предаността към апостолическия престол, да се издигате с приматството  над останалите митрополити на България и Влахия. Те да оказват на самия  теб и на тях дължимите на примата съгласно с каноническата форма  уважение и почит. Ние искаме твое братство да знае, че у нас тези две  думи — примат и патриарх, макар имената им да са различни, значат почти  напълно едно и също, понеже приматите и патриарсите по сан са едно и  също. И чрез настоящия привилегиум ние даваме на теб и на твоите  приемници пълно право да помазвате, да благославяте и да коронясвате за  в бъдеще царете на българите и власите. Когато обаче ти, който сега си  примат на споменатата църква, умреш, да не се поставя там начело никой  с измамна хитрост освен този, който бъде избран за нея канонически  според одобрения обичай. Избраният пък от митрополитите и другите  суфраганеи на същата църква, които могат да вземат участие, да бъде  тържествено посветен за епископ. А след като бъде посветен, да изпрати  свои пратеници при апостолическия престол, които да искат взетия от  тялото на блажения Петър палиум, сиреч знака за пълнота на  понтификалната длъжност. При получаването той ще дава на нас и на  приемниците ни и на Римската църква клетвата, която ни дават според  общия обичай другите примати и митрополити и която и самият ти даде при  получаването на палиума. Ние изпращаме нейната формула, потвърдена с  нашата була за вечни времена, като изтъкваме в нея, когато коронясва за  цар някого от приемниците на казания цар, да взема от него предписаната  клетва. Когато обаче някои от митрополитите, които ти са подчинени по  правото на приматство, поеме пътя на всяка плът, ти ще утвърдиш  тържествения канонически избор на удобно лице и избраното лице ще  посветиш за епископ. За палиум обаче ти ще изпратиш своите пратеници  ведно с пратениците на църквата, чийто предстоятел е, до апостолическия  престол и ние ще ти го изпратим по тях на драго сърце и радостно, за да  бъде даден чрез теб тържествено на митрополита епископ съгласно с  формулата, която ще получиш с наша була, но така че ако се случи да  присъства наш посланик или пратеник, ти ще изпълниш това заедно с него.  Ние позволяваме мирото и маслото за оглашените и болните да се приготвя  всяка година [в деня] на господната вечеря според римския обичай както  в твоята, така и във всяка съборна църква в България и Влахия, така че,  колчем бъде необходимо, да се кръщават тия, които трябва да бъдат  кръстени, и да получат конфирмация тия, които трябва да я получат, и  посвещението на епископите и назначението на свещениците нито да се  възпрепятства напълно поради липсата на подобни неща, нито да се отлага  за по-дълго време. Защото, макар досега у вас да не са получавали  обикновено свето помазване нито презвитерите при своето назначение,  нито епископите при своето посвещения, все пак ние желаем занапред  първосвещениците и свещениците да се помазват тържествено, следвайки не  толкова нашия обред, колкото божественото предписание, по силата на  което в закона се предписва да се помазват тържествено първосвещениците  и свещениците — да се помазват ръцете на тия, които се назначават за  презвитери, а на тия, които се посвещават за епископи — както ръцете,  така и главата. Освен това ние даваме на твое братство правото да се  носи пред теб по цяла България и Влахия кръстът, сиреч знамето на  господнето страдание.

  Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от ноември 1204 г.

Калоян, цар на цяла България и Влахия, до боговъздигнатия и пресвети  възлюблен в Христа и преуважаем отец на моето царство Инокентий трети и  пресвети папа на Рим и приемник на княза апостол Петър. Посланикът на  апостолическия престол господин кардинал Лъв донесе на мое царство  писанието на твоя светост. Като узнах, прочее за неговото здраве и  невредимост, възхвалих всемогъщия бог и пресветата негова майка. Дано  писанието на мое царство намери твоя светост жив и пребиваващ във всяка  радост и веселие. А моето царство по благодатта на всемогъщия бог и на  преблажената Богородица и чрез застъпничеството на ваша светост е  здраво и много добре с всяка радост и веселие. Нека бъде известно на  ваша светост, духовни отче на мое царство, господине папа, че господин  Лъв, посланик на апостолическия престол, пристигна при моето царство и  ми донесе корона и като я благослови, постави я на главата на моето  царство и в моите ръце ми даде скиптър и знаме и благослови пресветия  патриарх на моето царство и на цяла България по поръка на ваша светост,  а ние възвеличихме много бога и преблажената Богородица, както и  съобразителността на ваша светост затова, че ваша светост изпълни  според искането на мое царство цялото ни желание. Цяла България и  Влахия и владенията на цялото ни царство много прославиха и възвеличиха  ваша светост. Пиша ви обаче и за унгареца, че моето царство няма  никаква общност на владенията или нещо друго с него, нито му вреди, а,  напротив, той напада и уврежда владенията на моето царство и дали аз не  зачитам унгареца или пък самият той не зачита моето царство. Нека му  пише ваша светост да стои далече от моето царство, понеже моето царство  нито има намерение да не го зачита, нито да отива против неговите земи.  Ако обаче той сам дойде против земите на моето царство и бог помогне да  бъде победен, нека ваша светост да не подозира моето царство, но да съм  свободен [от подозрение]. Също за латините, които навлязоха в  Константинопол, пиша на ваша светост да им пишете да стоят далече от  моето царство и така моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък  те нас да не зачитат. В случай, че те наченат нещо против моето царство  и не го зачетат и убият от онези люде, които са му подвластни, нека  ваша светост да не подозира моето царство, но всичко да е свободно [от  подозрение]. При твоята пък велика светост изпроводих две момчета,  едното се казва Василий, а другото Витлеем. Нека бъдат дадени по нейна  повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме  граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И  когато те се изучат, нека бъдат върнати при моето царство. Изпратих  засега също в знак на малък спомен два екзамита, двойни еписими —  единия червен и другия бял — и един камей. Наистина, когато изпращам  пратеници при ваша светост, винаги ще си спомням за ваша светост.

  Златопечатник на цар Калоян с тържествена клетва за преминаване под върховенството на римската църква.

В името на отца и сина и светия дух, амин. Тъй като бе угодно на  господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла  България и Влахия, издирих в писанията и книгите на Нашите предци и  законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са  получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и  патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в  техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и  наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето  царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква  и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и  моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез  корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от  Римската църква, от апостолическия престол, от княза на апостолите  Петър и от преснетия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий  трети. И от който и господин папа да бъдат дадени и отстъпени  патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново  за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и  други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява  те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на  моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното  мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите, епископите  и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да  държат закона, обичая и последованието, което са държали  блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, онези наши някогашни  предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А  пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение на това,  че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия престол,  от княза на апостолите Петър — сиреч нито самото мое царство, нито  другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като  призван възлюблен син на светия и апостолически римски престол на княза  на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници в бъдеще  придобие моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия  свещен и апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински  и безсъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми го  даде в ръцете на препочтения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски  престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и нашето  благочестиво и от бога въздигнато царство. В годината шест хиляди  седемстотин и дванадесета, индикт седми.

  Писмо на българските архиепископи и епископи до папа Инокентий III от есента на 1203 г.

Прекланяйки своите вратове под десницата на неговото господство като  пред най-свети отец и господин папа, с наведена глава и ПОДБИТИ колена  поклон. На първо място грешник и смирен митрополит на пресветата църква  на Велбъжд Анастасий; след него грешник и смирен митрополит на великата  църква на Преслав Сава и епископът, ако и недостоен, на пресветата  църква на Богородица в Скопие Марин; смиреният епископ на пресветата  епископия на Призрен Аврам; грешник и смирен епископ на пресветата  църква на блажения и преславен великомъченик Прокопий в Ниш Кирик и  недостойният епископ и грешник на пресветата църква на Богородица във  Видия Климент — ние те молим най-смирено като единствен наш пастир и  вселенски отец и господар да благоизволите да ни изпратите палиум за  пълнота на свещенослужителския сан, та и ние през всичките дни на нашия  живот да не престанем да се молим за вашето велелепие.

  Папа Инокентий III изпраща палиум на велбъждкия архиепископ Анастасий

И тъй, понеже сметнахме, че нашият досточтим брат [Василий] ,  търновският архиепископ, трябва да бъде поставен за примат във всички  земи, в които заповядва най-скъпият в Христа наш син Калоян, сияйният  цар на българите и на власите, като му предоставихме според обичая на  апостолическия престол знаците на почит, които се отнасят до неговата  длъжност, за да почетем и теб особено като уважаван член на Търновската  църква и митрополит на Велбъждката църква и прелат по митрополитско  право на нейните викарии, ние ти изпращаме по любимия син Л [ъв],  презвитер, кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол,  мъж за препоръчване поради честния нрав и учено дарование, когото  обичаме с особена обич между останалите наши братя, да ти бъде даден  според, формулата, скрепена и потвърдена с нашата була, палиум, сиреч  знак за пълнота на първосвещеническа власт, взет от тялото на блажения  Петър. И тъй ние напомняме на твое братство, подканяме те в господа и  ти поръчваме чрез апостолическо писмо да го приемеш смирено и предано и  да си послужиш с него не за възвеличаване, а по-скоро за смирение вътре  в църквата си през време на празничните дни на литургии, които ти  посочи същият кардинал, и да се стараеш да се покажеш такъв, че  вътрешната украса от добродетели да прозира под външната украса на  одеждите и външната дреха да издава вътрешното състояние на душата, и  то не с изкуствено преструване, а по-скоро с истинско изразяване.
Със същото съдържание до преславския архиепископ Сава.

  Из писмото на папа Инокентий III до цар Калоян от 25 февруари 1204 г.

И затова ние изпращаме от наша страна в България и Влахия обичния син Л  [ъв], презвитер, кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия  престол, забележително начетен мъж, надарен с честност, когото между  останалите наши братя обичаме с особена нежност, за да те помаже с  нашия авторитет и власт, да ти даде царски скиптър и да ти наложи  царска диадема. И понеже по любимия син Й [оан], наш. капелан, решихме  да изпратим палиум на досточтимия наш брат Василий, търновския  архиепископ, и понеже го назначихме за примат на цяла България и  Влахия, по същия посланик изпратихме на митрополитите, които същият  капелан е поставил и отново подчинил под негова власт, палиум, сиреч  знака за пълнота на първосвещеническа власт, който да им се даде според  формулата, която изпращаме, дадена в нашата була. И на същия посланик  ние дадохме пълно право да изправя това, което реши, че трябва да се  изправи, и да постановява това, което реши, че трябва да се постанови,  като поръчваме на същите [митрополити] да осведомят както клира, така и  народа за това, което се отнася до успеха на християнската вяра, и да  ги уведомяват за нашето благоволение.

  Текст на дадената от архиепископ Василий клетва

Аз [Василий], архиепископ търновски, примат на цяла България и Влахия,  от този час занапред ще бъда верен и покорен на блажения Петър и на  светия римски апостолически престол и на моя господар папа Инокентий и  на неговите католически приемници. Не ще участвувам в дело или съвет,  или споразумение, за да загубят те живота си или свой член или да бъдат  пленени или ограбени. Съвет, който те биха ни поверили, никому няма да  открия съзнателно в тяхна вреда. Ако зная, ще се помъча да попреча на  всяко явно зло спрямо тях. Ако не мога да попреча това, ще им известя,  колкото може по-скоро. Ще защищавам според възможността си римското  папство, честта, достойнството и интересите на апостолическия престол,  докато запазвам моя чин, против всеки жив човек. Бидейки призован на  събор, ще дойда, освен ако бъда възпрепятствуван от каноническа  задръжка. Ще посещавам седалището на апостолите всеки четири години  лично или чрез мой пратеник, освен ако бъда освободен по тяхно желание.  Ще приема с преданост пратеника за апостолическия престол, за когото ще  зная положително, че е пратеник, и ще му помагам в неговите нужди.  Когато посвещавам когото и да било от моите подгласници за епископ, ще  го карам да се закълне, че ще оказва постоянно повиновение и дължима  чест на римския първосвещеник и на Римската църква. По-нататък, когато  коронясвам някого за цар на българите и власите според даденото на мене  и на моите приемници от апостолическия престол позволение, ще изисквам  от него клетвено уверение, че ще пребъде предан и покорен на оногова,  който тогава би стоял на апостолическия престол, на неговите приемници  и на Римската църква, и всички земи и народи, подчинени на неговото  царство, ще запази в повиновение и преданост към апостолическия  престол. Всичко това ще спазвам добросъвестно. Нека така ми помага бог  и това свето Евангелие сега и в бъдеще. Амин. [1204 г.]

  Папа Инокентий III изпраща знаме на цар Калоян

До светия цар на българи и власи

За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус  Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на  този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война  и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи  на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е  дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва,  ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по  искането на нашия досточтим брат браничевския епископ В[ласий] освен  знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л  [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия  престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш  срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче  е далече от него. То представлява не без религиозно значение кръст и  ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и  ключовете от Христа получи. И така то представлява знакът на кръста, с  който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е  небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е  погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му  като с въдица. То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване,  другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от лошото,  светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си  послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и  за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които  не са взели бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство  и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен.

  Из писмото на папа Инокентий III до унгарския крал

На втората глава отговаряме по този начин. Наистина ти си предоставил  сигурен съпровод и свободно преминаване през своята земя за нашите  пратеници до страната на господаря на българите Йоаниций и за неговите  пратеници, които желаят да отидат до Римската църква, като по молбата  на нашия посланик разпусна войската, която беше събрал против него,  след като си направил разноски, за което ние изказваме щедро  благодарност на твоя светлост. Ти пишеш обаче, че споменатият Йоаниций  е завзел и държи земята, която твоят баща [Бела III] е дал зестра на  сестра ти — гръцката императрица — и че, като привлякъл на своя страна  огромно множество езичници, опустошил жестоко земята на Сърбия,  подчинена на твоята корона, така че освен тия, които били погубени чрез  неговото тиранство, били отвлечени в плен на езичниците и мнозина  християни. . . По това да знаеш напълно сигурно, че за нас е твърде  тежко всяко нападение, което се извършва срещу теб несправедливо и в  твоя вреда, и че ние ще положим старание и плодотворен труд, за да ти  се даде съответно удовлетворение.
На третата глава ние отговаряме така. Макар да ни пишеш, че ако и да е  завзел и държи сега една част от твоето кралство и друга част от  царството на друг, гореспоменатият Йоаниций не е законен господар на  никоя земя, поради което се учудваш, че сме предложили да коронясаме,  без да се допитваме до тебе, така внезапно за цар толкова открития ти  враг, това, за да говорим, без да спорим, донякъде все пак не е така,  тъй като ти не знаеш напълно истината по това. Наистина от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез  апостолическа власт, като Петър и Самуил и някои други след тях.  Наистина и поради проповедта на свещено-паметния наш предшественик папа  Николай царят на българите, на чиито допитвания той твърде често  отговарял, заслужи да бъде покръстен с цялото поверено нему царство. Но  най-после, понеже гърците излязоха по-силни, българите загубиха  царското достойнство, дори бяха заставени да робуват под тежко  константинополско иго, докато напоследък двама братя, сиреч Петър и  Йоаниций, произхождащи от рода на предишните царе, започнаха не толкова  да завземат, колкото, да възвръщат земите на своите бащи, така че в  един ден спечелиха чудна победа над големи владетели и безбройни  народи. Ние не отричаме прочее че те може да са нахлули насилствено в  някоя част на страната, но ние положително твърдим, че те са възвърнали  най-голямата част от страната по бащино право. Затова ние възнамеряваме  по подобие на нашите предшественици да го коронясаме за цар не върху  чужда земя, а върху собствената, желаейки и сам той да възвърне  несправедливо задържаната [от него] земя, а и несправедливо задържана  земя да му се възвърне, тъй като сам бе пожелал това от нас, а именно  да наредим да се даде правосъдие между тебе и него, на двете страни, за  земите, в които е било извършено нахлуването. И тъй, понеже ти бе  предоставил не само свободно преминаване за нашите пратеници до него и  за неговите пратеници до нас, но и сигурно съпровождане, ние не бяхме  длъжни да смятаме, че той ти е най-опасният враг, макар и да можете да  станете от неприятели приятели чрез усърдната наша грижа и след като  бъде премахнат поводът за вражди, а и ние не пристъпихме към извършване  на тази работа внезапно, тъй като за това нещо сме се често грижили да  изпращаме до него пратеници с наши писма, за да призовем обратно  дъщерята при майката и да върнем члена към главата, та да има една  кошара и един пастир. Обаче в този случай уместно бихме могли да  обърнем внимание и върху това, че когато знатният мъж, великият жупан  на Сърбия Стефан смирено ни се помоли чрез знатни пратеници да изпратим  в земята му посланик, който да я приведе към повиновение на Римската  църква и да му донесе кралска корона, и когато по общо решение на  нашите братя решихме да уважим искането му, като възложихме службата по  това посолство на нашия досточтим брат, епископа на Албано Й[оан], след  като се разбра, че това никак не се нрави на твое височество, ние се  отказахме заради тебе не без известно смущение от начинанието. Ти  обаче, след като нападна Сърбия и отстрани Стефан, а на негово място  постави Вълко, чрез свои пратеници ни съобщи, че желаеш да върнеш тази  земя, към повиновение на Римската църква и невъзмутимо поддържаше  споменатия Вълко да получи царска корона от апостолическия престол, ако  се запазят твоите права в светските работи. След това по съвета на  твоите пратеници ние сметнахме, че изпълнението на тази работа трябва  да се възложи на досточтимия наш брат . . . архиепископа на Калача. Но  макар да са изминали вече две години, ние узнаваме, че няма никакъв  напредък.
По четвъртата глава ние отговаряме по следния начин. Макар да си приел  предано и да си почел старателно любимия син Л [ъв], презвитер,  кардинал на св. кръст, посланик на апостолическия престол, така че,  като си отпратил благосклонно и с целувка на мира, наредил си да бъде  съпроводен с почести чак до границата на кралството и оставало само да  премине Дунава, за да отиде от Унгария в България, защото наистина  според поетическия израз по-позорно е да се изхвърли гостът, отколкото  да не се допусне, ние се учудваме немалко и се вълнуваме наистина  повече заради тебе, отколкото заради нас, че веднага си заповядал да го  върнат. Защото е по-малко позорно, ако не беше го допуснал, когато  пътуваше, отколкото след като го допусна, да не му позволиш да замине.  На съображенията, прочее които ти си изтъкнал за това в твоето писмо,  би било достатъчно да отговорим със Соломоновото изречение: напразно се  хвърля мрежа пред очите на птиците, ако не трябваше да отговарям на  онова, което ти поиска молително с писмото си, а именно или да се  откажем напълно от намерението да го коронясаме, или поне да забавим  това, докато стане възможно разногласията между вас да се приключат със  съд или посредничество, тъй като ти си готов да се подчиниш на съда или  на посредничеството на нашия посланик. Нека дадем някои от многото  съображения, за да не те смути много преясният отговор. Тъй като  гореспоменатият кардинал е прекарал твърде дълго в твоето кралство и е  бил не само приет с почит както от тебе, така и от другите, но е бил и  почетен великолепно, наистина той не би могъл да бъде общ посредник за  възстановяването на съгласието, нито справедлив съдия за премахване на  спора, ако той не бъде приет от него по същия начин в земята му, за да  се премахне всяко подозрение. Освен това той не би могъл да го накара  да се споразумее или да уважи правото, преди да признае властта на  апостолското учение и се подчини на нашето ръководство и наставление.  При това, когато същият посланик отива да разпространява тайнството на  християнската вяра и да увеличава славата на апостолическия престол,  ако ти случайно го възпрепятствуваш, наистина ще се натъкнеш на  божественото негодувание и ще заслужиш нашата немилост, и ще го  направиш за себе си по-голям неприятел, и не ще спечелиш нищо, понеже  ние бихме могли по друг начин да изпълним целта на нашето желание.  Внимавай все пак грижливо какво би казал, ако ние пожелаем да попречим  твоят роден син да се короняса за крал, и разбери, че ние замисляме  това, ако ти се опиташ да попречиш да не може да се короняса за цар  нашият духовен син, сиреч блудният син, който някога поради  разточително живеене с блудници разпилял богатството. Но най-после,  като се осъзнал, той се върнал при баща си, който, затичвайки се,  прегръща и целува връщащия се син и нарежда на слугите си да му облекат  най-хубавата дреха, да му дадат пръстен на ръката и обувки на краката  му, да заколят охранено теле, за да ядат и се хранят, защото син му бе  мъртъв и оживя, беше загубен и се намери. Евангелската притча, чиято  поука ние силно желаем ти да подражаваш и в този, и в други случаи, би  те научила по какъв начин бащата е успокоил негодуванието на по-големия  син. Ако ли случайно се боиш да не би, след като получи короната,  внезапно издигнат, да стане по-надменен, ти трябва да знаеш сигурно, че  той не би спечелил толкова от добре нагласената измама, колкото би  загубил, ако злоупотреби с доверието. И ние ти казваме по-малко, за да  можеш да разбереш ти самият повече. . .
Толкова за гореспоменатия крал. За останалото ние с апостолическо писмо  предписваме и заповядваме на твоя преданост да коронясаш за цар  гореказания Йоаниций не върху чужда земя, но върху неговата собствена и  след като разучиш по-пълно истината, да пристъпиш посредством  правосъдието към прекратяване на раздора, който съществува между него и  споменатия унгарски крал, като безапелационно наредиш да се спазва  здраво това, което си постановил чрез църковна разпоредба. Дадено в  Рим, Св. Петър, 15. IX. [1204].

  Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III от ноември 1204 г.

Много поклони и много поздрави от мене, Василий, смирен примат на  българите и власите, към отеца на всички и мой господин и отец,  превелелепния и пресветия папа Инокентий. Молим всемогъщия бог и  пресветата Богородица и преблажените апостоли Петър и Павел, щото  посланието на мое смирение да ви намери здрав и читав. И чрез  велелепието на вашето господство живея и аз по божия милост, потънал в  големи прегрешения. Нека бъде, прочее известно на вашата велика  светост, че кардинал Лъв, изпроводен от ваша светост и от  апостолическия престол, пристигна здрав и читав и дойде в нашия голям  град Търново на петнадесетия ден от месец октомври и донесе цялата  пълнота на патриаршеското достойнство и всички свещенослужителски  украси, които ми бяха изпратени от великото ваше светейшество. Предаде  също и пръстена, и привплегиума, и писанията, и наставленията. И по  разпоредба на ваша светост той ме помаза с миро, като ме благослови и  ме посвети за патриарх на седмия ден от месец ноември, сиреч на  празника на светия апостол Яков, брат господен. И аз в същия ден  помазах двама митрополити и други епископи с голяма радост, а  кардиналът благослови двама от митрополитите и им връчи палиум и митри,  а на другите от тях постави митри на главите. На осмия ден от същия  месец, сиреч на празника на свети Михаил, той короняса и благослови цар  Калоян, господар на всички българи и власи, и постави на главата му  царска корона и връчи в ръцете му скиптър. Всичко това той изпълни и  извърши според волята на ваша светост и като ни благослови, раздели се  от нас на петнадесетия ден от месец ноември. Нека знае при това вашата  велика светост, че ви изпровождам по повеля на господаря цар две  момчета — едното е син на свещеника Константин, а другото на царя, та  да изучат по нареждане на ваша светост латинско писмо и каквото можете  да сторите в чест на царя, сторете го. Да запази бог ваша светост за  много и дълги времена.

  Из „Делата на папа Инокентий III“

А той [Йоан], папският капелан, посланик на апостолическия престол,  след като заминал, дал на гореспоменатия архиепископ палиум, митра и  пръстен, като взел от него клетва за вярност и повиновение, което ще  трябва да се оказва завинаги на върховния първосвещеник на Римската  църква. След като бил приет с почит и предано от гореспоменатия  Йоаниций или Калоян, господаря на власите и на българите, той по негов  съвет и с негово съгласие постави в това царство двама други  митрополити, именно велбъждкия и преславския, които подчини на  гореспоменатия загорски като на примат. И приматството учреди в Търново  като по-известен град на тази страна. И тъй, след като това бе добре  извършено, Йоаниций подчини себе си и царството си на властта на  Римската църква чрез грамота на привилегиума, подпечатана със златен  печат. ..
Честите дарове обаче показват колко е бил щедър и грижлив по отношение на култа и украсата на църквите.
Той изпрати на българския патриарх планета, далматика, и туника от бял  азамит, украсени подходящо със златошевица, и голям пръстен с пет  топаза, с който лично си служеше, митра, украсена със златошевица,  камисум, амиктус стола, мануале, пояс, калиги, сандали, хиротека и  други украшения, които подхождат за патриарх.
Също и на браническия епископ, който се яви лично пред папата, даде един златен пръстен със смарагд и митра с подходящо поставена на нея златошита ивица.

Солунското кралство след ІV кръстоносен поход (1204)

От Никита Хониат

Превод на Ал. Милев от Nicetas цит. съч., с. 808—814.

Ромеите, които придружавали императора (повечето от тях били от знатен произход, прославени с военни подвизи и произхождали от тракийските градове), решили да влязат във връзка с маркиза и да му предложат военна помощ. Той им отговорил, че няма нужда от ромейски войници, и така ги отблъснал. Те се обърнали с молба до император Балдуин да ги приеме на служба. Но понеже и тук, както казват, „пели отново напразно“, те се обърнали към Йоан, който бил отхранен и роден в областите покрай Хемус. Със своите враждебни нападения той почти опустошил и унищожил цялата западна подвластна на ромеите страна, разорявайки я със скитски нападения и измъчвайки я с най-различни бедствия. Той ги приел с отворени обятия. Впрочем Йоан подозирал жестокия план на латинците и се страхувал от тяхното копие като от огнен меч, понеже в отговор на неговите пратеничества за дружба те му заповядали да се отнася с тях в грамотите си не като император към приятели, а като подчинен със своите господари. В противен случай го заплашвали, че ще вдигнат оръжие срещу него и ще опустошат подвластната му Мизия, която той използвал не по право, а като въстанал срещу нейните владетели, ромеите, и ще го върнат в предното състояние. [ В друг препис е казано: „Йоан непрекъснато се страхувал от франките и се плашел от техните копия като от страшен огън. Затова той изпратил при тях пратници с предложение за мир и дружба. В своите грамоти те не му отговаряли като на император, който им е приятел, а както отговаря господар на своя роб. Те му нареждали да хвърли оръжието си и да се откаже от царството си, защото в противен случай те ще тръгнат срещу него с войска и ще го направят роб на царството си, какъвто той е бил и преди това.“]
Йоан заповядал на дошлите при него ромеи да се завърнат в родните си градове и да вредят, както могат, на латинците, като се готвят за въстание, докато той сам уреди по-добре тяхната съдба. След като се завърнали в родината си, те разбунтували тракийските и македонските градове с помощта на власите. Поради това повечето от латинците, които населявали градовете, били избити, а други се опитали чрез бягство да се завърнат във Византион. По този начин впрочем едни били избити в Димотика, а други били изгонени от Орестиада [Одрин]. Въпреки всяко очакване това дело освободило Изтока от латинците, които се насочили отново към войната на Запад, намалило високомерието им и направило сравнително по-скромни тези, които били завладели Елада и Пелопонес. Нека да разкажем поред как станали тези неща. Ромеите, след като били повикани в Аркадиопол и завладели Димотика, останали в тази страна, имайки немалка подкрепа от страна на власите. Йоан със собствените си полкове и с многобройна помощна скитска войска употребявал всичкото си старание да остане незабелязан от латинците. Щом като император Балдуин и тримата главни вождове (понеже граф Сен Пол умрял и бил погребан в Манганския манастир в гробницата на севаст Склирена) научили за въстанието на ромеите, изпратили веднага войска, която да върне в подчинение въстаналите градове. Виза и Чурул били върнати и подчинени, както преди това. Но град Аркадиопол латинците намерили изоставен от богатите и знатни жители. Между това през нощта ромеите, на които градът бил родина, и техните съюзници ги нападали. Отначало те останали спокойни с оръжието си и се пръснали по крепостите за наблюдение. На разсъмване, след като латинците видели, че ромеите нямат никакъв боен ред и не спазват никакви правила на военната дисциплина и че дори не били добре въоръжени, решили да отдръпнат построената си за бой войска. Ромеите смело се втурнали подир тях, понеже сметнали предпазливото отстъпване на латинците за страхливост, излезли извън градските стени и започнали бой с тях. Скоро обаче ромеите трябвало да отстъпят с бягство и през онзи ден настанала тъжна и печална гледка. Латинците не щадили никого, избивали всички с мечовете си и напоили земята с кръв. Никой от падналите не бил удостоен с погребение. Това извършила излязлата напред латинска войска. Тя не се осмелила да отиде по-нататък, понеже я обграждали от всички страни ромеи и власи с една част от скитската войска, докато другите бързо се отправили в Аркадионопол като в спасително прибежище. През месец март тръгнали срещу тях император Балдуин и граф Людовик дьо Блуа, а след тях венецианският дож Хенрих Дандоло, всеки със собствените си полкове. Те приближили до Адрианопол и се разположили на лагери извън обсега на стрелите, а на следния ден придвижили напред войските си и поставили стенобойни машини. Понеже обсадените се защищавали, то латинците поради якостта на крепостните стени в продължение на много дни не могли да направят нищо друго, освен да хвърлят стрели и да бъдат обстрелвани. Затова решили да вдигнат основите на стените с лостове и по този начин неочаквано и из един път да ги разтърсят. Почнали да подкопават стените колкото било възможно по-отдалече, като изнасяли земята тайно, а изкопите подпирали с подпори от здрави дървета. Тази работа те извършвали с много работници. И ромеите от своя страна се стараели да измислят нещо, което да спаси града. Не изминали много дни, когато Йоан отделил част от скитската войска и им заповядал да нападнат на определените за продоволствие животни и на конете, които пасели тучната зелена трева около лагера на латинците, понеже искал чрез този стратегически опит да разбере намеренията на неприятелите и да ги накара да издадат своята военна дисциплина. Щом като латинците видели скитите, въодушевили се за нападение и се впуснали към конете и копията си. Те се нахвърлили срещу скитите с всичките си сили, а после скитите отстъпили назад и почнали бързо да се оттеглят, като хвърляли стрели зад гърба си срещу неприятелите, без да забравят да бягат напред. Латинците ги преследвали и гонели, макар нищо да не постигнали, защото вървели след бързи и леко въоръжени войници. Така свършил този ден. След това Йоан се разположил с войските си в недостъпни места и долини, скрил се между хълмове и се грижел враговете му да не могат да забележат неговото присъствие. Той отново изпратил многобройни скити от отреда, който ръководел Коца, и заповядал да действат, както при първия случай, а при завръщането си да вървят по пътя, по който се върнали по-рано. Латинците пък, щом видели отново скитите, бързо и веднага се въоръжили, нахвърлили се срещу тях, размахвайки копията си, и ги преследвали още по-разпалено. Понеже скитите бързо бягали назад, като почти не хвърляли стрели зад гърба си и понеже били леко въоръжени и бягали с твърде бързи коне, то латинците не забелязали колко надалеч отишли в преследването и поради неопитността си достигнали до местата, дето били устроени засади, примки и измами. Впрочем самите латинци били изтощени от усиленото преследване и когато вече и конете им били изморени, те попаднали под неизморените скитски войски и били обградени от всички страни, тъй като скитите ги заобиколили като в кръг. Когато боят започнал, те били притиснати от множество скити, тъй като мнозина скити заобикаляли всеки един от тях. Но като упорити те не отстъпвали и били сваляни от конете, избивани с коси и удушвани с примки; и конете им били също избивани. Като гъст черен облак скитите нападнали латинците и не им давали възможност нито да разгънат конницата, нито да избягат. Загинала най-добрата част от латинската войска, която била опитна да си служи с копия. Загинал и граф Людовик дьо Блуа. А Балдуин бил пленен и изпратен в Мизия. Оттам бил препратен в Търново, където го затворили в тъмница, след като го оковали с окови до шията. Обаче най-старото и най-коварно зло, виновникът на всички злини на ромейския народ, венецианският дож Дандоло, който последен тръгнал на поход, като научил от бегълци за поражението на войската, веднага обърнал юздите на коня си и се завърнал в лагера. Щом като настъпила нощта (защото сражението станало привечер), той заповядал да осветят палатките и да запалят по възможност повече огньове, за да покажели, че цялата войска не е унищожена и че не се страхуват от неприятеля. По време на първата нощна стража той тръгнал оттам и пристигнал в приморския град Родосто. След като се съединил там с Хенрих, брат на Балдуин, току-що пристигнал от Атрамития с троянските арменци, които му помогнали във войната, той се завърнал във Византион страдайки от стомах и с отекли полови органи поради многото парасанги, които преминал на кон през време на бяството си.

От Жофроа дьо Вилардуен

Жофроа дьо Вилардуен е един от видните участници в IV кръстоносен поход, автор на съчинението „Завладяването на Константинопол“, в което описва събитията от 1197 до 1207 г. Съчинението съдържа изобилен фактически материал. Като автор Жофроа се отличава с добра осведоменост, описва подробно и картинно, но се старае да оправдае действията на папата и на някои от кръстоносните ръководители. Превод на Вс. Николаев,. Хроника на Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Цариград, С, 1947,. с. 257—273, от Villehardouin, , La conquete de Conataninople, ed. E. Faral, t. ll, Paris, 1939, с. 160-180.

И когато дойде утрото и се съвсем съмна, те [кръстоносците] яздиха според както беше решено и дойдоха пред Одрин и то намериха с твърде многоброен гарнизон; и видяха върху стените и върху кулите бойните знамена на Йоанис, краля на Влахия и на България; и градът бе твърде укрепен, и твърде богат, и препълнен с хора. Те ги обсадиха с много малко войска пред две врати. И това бе във вторник след Връбница. Така те останаха три дни пред града в голямо безпокойство и с малко хора.
Тогава пристигна Енрико Дандоло, който бе дож на Венеция; но той бе стар човек и не виждаше никак. И доведе такива хора, с каквито разполагаше, и горе-долу толкова, колкото император Балдуин и граф Дуи бяха довели; и се настани пред една от вратите. На другия ден се увеличиха с една група конници; но би трябвало те да струват повече, отколкото струваха. И те имаха малко продоволствия, защото търговците не можеха да ги следват; и те не можеха да отидат за сено, защото имаше толкова гърци в страната, че те съвсем не можеха да отидат там.
Йоанис, кралят на Влахия, идваше да подпомогне тези от Одрин с твърде голяма войска, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани. . .
Тогава пристигна новината, че Йоанис, кралят на Влахия, идваше върху тях, за да подпомогне града; те подготвиха работата си и се съгласиха, че Жофруа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера, и че император Балдуин и всички други ще излязат вън, ако Йоанис дойде да се бие.
Те останаха така да срядата на великденските празници. А Йоанис бе сега толкова близо, че се бе настанил на пет левга от тях. И той прати своите кумани да препускат пред лагера; и тревожният сигнал се дава в лагера и те излизат в безредие. И твърде безразсъдно преследват куманите цяла една левга. И когато поискаха да се завърнат оттам, куманите започнаха да ги обсипват със стрели и раниха много от конете им.
Така те се завърнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Балдуин; и те държаха съвет и казаха, че били извършили твърде голямо безумие, като са толкова преследвали [едни] така леко въоръжени хора. Заключението на съвещанието бе, че ако Йоанис дойдеше пак, те ще излязат и ще се наредят пред лагера и ще го чакат там и не ще се помръднат оттам; и те наредиха да се вика [и извести] по целия лагер никой да не посмее да престъпи тази заповед заради вик или рев, който той би чул. И бе решено Жофруа маршалът да пази откъм града с Манасие дьо Лил.
Така прекараха те тази нощ до четвъртък сутринта на великденските празници. И те изслушаха литургията и ядоха на обед. А куманите препускат чак до техните палатки; и се вдига тревога и те се хвърлят на оръжие и излизат от лагера всички баталиони подредени така, както бе уговорено преди.
Граф Луи излезе пръв със своя баталион; и почна да преследва куманите; и той съобщава на император Балдуин да го последва. Уви! колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около две левги далечина; и те се сблъскаха с тях; и ги преследват доста дълго време; и куманите ги атакуват и започват да викат и да хвърлят стрели.
А [нашите] освен рицари имаха във войската си и друга хора, които не познаваха достатъчно военното дело; и те започват да се плашат и да бягат. И граф Луи, който пръв започна [битката], бе ранен на две места твърде тежко: и куманите и власите почват да нахлуват; а графът бе паднал и един негов рицар, който се казваше Йоан дьо Фриез, бе слязъл и го постави върху своя кон. Мнозина от хората на граф Луи му казаха: „Господарю, идете си, защото сте твърде тежко ранен на две места.“ А той каза: „Да не дава господ бог да бъда някога упрекнат, че бягам от бойното поле и изоставям императора.“
Императорът, който сам бе в твърде тежко положение, подканваше хората си и им казваше, че той никога няма да побегне, а и те да не го изоставят; и тия, които бяха там, свидетелстват наистина, че никога един рицар не се е бранил по-добре от него. Тази битка продължи така дълго време. Имаше такива, които добре се биха, а имаше и такива, които го изоставиха. Накрая, понеже бог допуска премеждията, те бяха разбити. Там, на бойното поле останаха император Балдуин, който никога не пожела да бяга, и граф Луи: император Балдуин бе взет жив, а граф Луи убит.
Там бяха загубени епископът Пиер дьо Бетлеем и Етиен дю Перш, брат на граф Жофруа, и Рево дьо Монмирай, брат на граф дьо Невер, и Матиьо дьо Валикур, и Роберт дьо Ронсуа, Жан дьо Фриез, Готие дьо Ньойи, Фери д’Иер, брат му Жан, Ьосташ дьо Ьомон, брат му Жан, Бодуен дьо Ньовил и много други, за които книгата не говори тук. А другите, които можаха да се спасят, се върнаха бягайки в лагера.
И когато Жофруа, маршалът на Шампания, който пазеше пред една от вратите на града, видя това, той излезе колкото можа по-скоро с хората, които имаше. И съобщи на Манасие дьо Лил, който пазеше другата врата, да го последва бързо. И язди с целия си баталион срещу бегълците в бърз ход. И всички бегълци се присъединиха към него; и Манасие дьо Лил, който пристигна със своите хора колкото можа по-скоро, се присъедини към него. И тогава те образуваха по-голяма дружина; и всички ония, които идваха от голямото поражение и които те успяха да задържат, те ги поставиха в тяхната дружина.
И това бягство бе спряно така между деветия час и вечерта. Мнозина бяха толкова изплашени, че избягаха пред тях до палатките и жилищата. И така завърши това бягство, както чухте. И куманите, и власите, и гърците, които преследваха [бегълците], се спряха; и те не даваха мир на дружината с техните лъкове и стрели; а тези от дружината стояха неподвижно срещу тях. Така останаха до нощта; и куманите и власите започнаха да се оттеглят и дадоха храна на конете си и самите те ядоха, каквото намериха, а то бе малко.
Така те останаха в този град през целия ден до нощта. А Йоанис, кралят на Влахия, ги бе следвал целия ден през целия им път и се разположи на лагер на около две левги от тях. И когато дойде нощта, тия, които бяха в града, се въоръжиха всички и излязоха вън. Жофруа маршалът образува предната охрана, а задната охрана образуваха онези, които бяха я правили през деня. Така те яздиха в голям страх и с големи усилия през цялата нощ и на другия ден, докато стигнат в града Родосто, който бе населен с гърци — много богат и твърде укрепен. И тези не посмяха да се отбраняват; а [нашите] влязоха там и се настаниха; и тогава те бяха в безопасност. . .
Така се отърваха тези от войската при Одрин, както чухте. . .
Йоанис, кралят на Влахия и на България, бе с всички свои армии и бе завзел цялата земя; и страната, и градовете, и замъците бяха минали към него; и неговите кумани направиха набег до пред Цариград. Анри, регентът на империята, и дожът на Венеция, и Жофруа маршалът бяха още в Родосто, който беше на три дни далеч от Цариград; и те държаха [своя] съвет. И дожът на Венеция постави гарнизон от венецианци в град Родосто, който бе техен. А на другия ден подредиха бойните си отреди и яздиха към Цариград, [минавайки] от едно място до друго.
И когато дойдоха в Салембри — един град, който бе на два дни от Цариград [и] който [принадлежеше] на цариградския император Балдуин, неговият брат Андри постави там. гарнизон от свои хора. А останалите яздиха до Цариград, където бяха твърде добре приети, тъй като хората от страната бяха много изплашени: и никак не бе чудно, защото те бяха загубили всичката земя и извън Цариград не държаха нищо освен Родосто и Салембрия а цялата земя я държеше Йоанис, кралят на Влахия и на България.

От Роберт дьо Клари

Роберт дьо Клари е беден рицар, участник в четвъртия кръстоносен поход. Съчинението му „Завоюването на Константинопол“ обхваща събитията от 1205 до 1216 г. Превод на Б. Примов в БВИФ, с. 550—551, от Robert de Clari, La counquete de Constantinople, ed. Ph. Lauer, Paris, 1924, с. 105, 112.

След това се случи, че един град, който императорът бил превзел, въстанал срещу него. Името на този град било Одрин.. Когато императорът се научил, извикал дожа на Венеция, граф Луис и другите барони; казал им, че иска да отиде да обсади Одрин, който бил въстанал срещу него, поканил ги да му помогнат да завоюва този град. Бароните отговорили, че ще извършат това с готовност. Тогава императорът и бароните, се приготвили да отидат към града. Когато стигнали до града, обсадили го. Когато стояли там, ето че един ден Йоан Влахът и куманите, всички извънредно много хора, идват към цариградската земя, както и друг път били идвали. Те заварили императора с цялата си войска да обсажда Одрин. Когато хората от войската видели куманите, облечени в кожуси, не се уплашили и не им обърнали повече внимание, отколкото на някоя дружина деца. Куманите и тези хора дошли с много бърз ход, нахвърлили се върху французите, убили мнозина и разбили всички в това сражение. Тъй изчезнал императорът и не се узнало какво станало с него, също граф Луис и много други видни хора, чийто брой ние не знаем, но знаем, че има изчезнали 300 души рицари. Който можал да се спаси, върнал се с бягство в Цариград. Дожът на Венеция дошъл, бягайки с много хора, които изоставили палатките и багажите си така, както били при обсадата на града. Те никога не се осмелили да се върнат там, толкова голямо било поражението.

От патриарх Евтимий

Из похвалното слово на Иван Поливотски. Превод на В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С, 1972, . 226, бел. 1, от E Kaluzniacki, Werke des Patriarchen Euthymius von Bulga-rien, Wien, 1901, с. 197.

След много години, когато при благочестивия цар Калоян българският род се въздигна, цялата гръцка земя бе покорена под ръката му. След като пък франкският народ бе превзел тогава Цариград, а също и цялата гръцка власт, поставили си и цар от своето коляно. Когато българският цар Калоян узнал, че последният дошъл в Одрин, пристига бързо в Пловдив и с голяма хитрост го превзел. Тогава той изпратил войници по плячка към Одрин, а по-голямата войска скрил в известни места. Поставеният пък от франките цар на име Балдувин, без да знае скритата измама, бързо с тия, които имал тогава под ръка, впуснал се върху тях. Те се престорили, че бягат, докато го докарали до [скритата] войска. И изведнъж отвсякъде българите се събрали, уловили го и го отвели в Търново, гдето го предали на смърт. Тогава, тъкмо тогава твърде славният Калоян, цар български, мъжки се въоръжил против гръцката държава и всичките им градове опленил и разсипал, завладял цялата им земя дори до Драч. И не само владеел оная земя, която и родният му брат, старият Асен, но и много по-обширна през текущата тогава година 6712 [ = 1204].

Из преписката на папа Инокентий III с българите

…Превод на М. Войноя в ГИБИ, III, с. 363—378.

Из писмото на латинския император Хенрих до папа Инокентий III

Тъй като моят брат и господар, императорът, е съобщавал на ваше отчество напоследък, до края на март, твърде ясно чрез многобройни писма и пратеници за цялото напредване на християнската войска и за редица трудности на нашия поклоннически поход, аз сметнах за достойно да ви съобщя като на баща и господар нашата съдба след това, твърде различаваща се от предишната, дори твърде нещастна поради греховете ни. И тъй гърците, които след всякакъв вид осигуряване и гаранция поради вредната си злоба и обичайно коварство винаги се проявяват склонни към предателство, случи се веднага след отпращането на изпратените напоследък до вас пратеници да направят срещу нас въстание и явно да разкрият предателството, което са били замислили преди това. След като се узна за него, моят брат и господар, императорът, желаейки да отмъсти, излезе своевременно от столицата против центъра на въстанието, сиреч Одрин, придружен от малко хора, тъй като ние бяхме пръснати в по-голямата част по укрепления и владения. Този град е най-укрепеният в Гърция, съседен на народа на власите и отделен от тях само от планините. Наистина по това време ние бяхме разпределени така: монфератският маркиз беше с мнозина хора отвъд Солун. Аз с немалко хора бях при Адромитикон, от другата страна на ръкава Св. Георги. Паган де Аврелия и Петър де Брецел — към Никея, от същата страна на залива. Рене де Трит заедно с мнозина хора — при Филипопол, а другите — пръснати по разни места и укрепления. После, след като господарят на власите, когото и гърците били извикали, но тайно, за да може повече да навреди, чул, че латинците са обсадили с толкова малко хора споменатия град, този влах Йоаниций внезапно се нахвърлил върху нашите с безчислено множество варвари, сиреч, власи, кумани и други. Когато нашите излезли също твърде ненадейно срещу тях и застанали по-далеч, отколкото трябвало и най-после били обкръжени отвсякъде от неприятелски засади, уви, моят господар, императорът, граф Людовик, Стефан де Пертико и някои други барони и рицари — това не мога да разказвам без проливане на кървави сълзи, — връхлетени от такова множество, все пак не без загуби и за неприятелите, били обкръжени от тях. Наистина ние не знаем кои са били заловени, кои убити. Все пак ние научихме от най-сигурни наши разузнавачи и от достоверни слухове, че моя господар император го държат здрав и жив. Същият Йоаниций, както твърдят, засега се отнася достатъчно почтително с него и с други някои, които и досега не можем да назовем определено с имена. Трябва да знаете обаче, че от деня, в който бяхме навлезли в пределите на гърците, до деня на онова нещастно сблъскване, колкото и голямо множество да връхлиташе върху нас и нашите, макар нашите да биваха понякога твърде малко, все пак винаги излизаха тържествуващи и с победа. Неоценимата обаче загуба, за която ние скърбим и плачем, че ни се случи тогава, смятаме, че ни сполетя поради необмислената дързост на нашите и по вина на нашите грехове. И тъй тези, които се били измъкнали от сражението и се спасили от ръцете на неприятелите, без да мислят много, заедно с тези, които били останали да пазят палатките, се оттеглили от обсадата без други загуби. Когато те се насочвали към столицата и били така неочаквано изоставени, господ им дал внезапно толкова голямо утешение, че всички, колкото били разпръснати, се събрали в един миг заедно, като че свикани от господа, в някакъв град, който се нарича Родосто. Маркизът пък пребивавал щастливо и победоносно в своите владения, а Рене де Трит — по божия милост здрав и читав в своите земи. И тъй като, след като направихме там преглед на силите си, оттогава започнахме да укрепяваме градовете и укрепленията и действайки така, отидохме чак до Константинопол. И тъй, макар да ни сполетя тъжно нещастие със загуба на хора, все пак ние се надяваме в господа и смело се уповаваме, че с божия помощ ще можем да издържим по-дълго време засадите и нападенията на нашите неприятели и да очакваме подкрепа и помощ отдалеч.

Писмо на папа Инокентий III до българския цар Калоян

До Калоян, славния цар на българите и на власите

Поради особеното благоволение, с което те прославихме между всички християнски владетели, ние те обичаме до такава степен, че дейно подкрепяме твоето благо и чест, като сигурно се надяваме, че ти трябва непрекъснато да напредваш в предаността си към своята майка, светата Римска църква, чрез чиито заслуги ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности. Понеже ти получи от нае чрез посланика на апостолическия престол царска диадема н военно знаме, за да бъде твоята царска власт специално от блажения Петър, ние желаем да се погрижиш старателно, освободен отвсякъде от нападенията на неприятелите, да се радваш на спокоен мир. И тъй да знаещ, прелюбезни сине, че освен тази войска, която се е приближила неотдавна, огромна войска ще тръгне от западните страни за Гърция. Затова ти трябва да се погрижиш много и за себе си, и за своята земя, докато можеш, за да сключиш мир с латинците, защото, ако случайно, от една страна, те, а, от друга, унгарците те нападнат, ти не би могъл да се противопоставиш лесно на усилията на двете страни. Затова ние внушаваме на твоя сияйност и искрено те съветваме, понеже казват, че ти държиш в плен константинополския император Балдуин, ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя. Защото ние наредихме с апостолическо писмо до Хенрих, брата на същия император, който стои в Константинопол начело на латинската войска, да склони латинците на мир с тебе срещу освобождаването на императора и да престане изобщо да те безпокои. И така нека бог ти внуши да послушаш нашите напомняния и съвети, за да може твоето царство, което ти най-предано посвети на блажения Петър и на Римската църква, да се запази незасегнато от всяко смущение, за което ние желаем да положим грижливо старание и резултатен труд.
Писано е до [Василий], търновски архиепископ, примат ,на българи и власи, и той да го посъветва усърдно и да го склони към това.

Писмо на папа Инокентий III до император Хенрих

С апостолическо писмо нареждаме на твое благородство, като се стремиш усърдно към освобождението на своя брат, да затвърдиш истински и здрав мир с прескъпия ни в Христа син Калоян, славния цар на българи и власи, за дапросъществува занапред вярно и здраво приятелство между българи и латиняни. Пишем накратко, защото има нужда повече от дела, отколкото от думи. Наистина приятелството ще може да бъде много плодоносно и за двете страни.

Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян

До любимия в Христа наш син Калоян, светлия цар на българите

Тъй като според свидетелството на апостол Яков бог се противопоставя на гордите, а на смирените оказва милост, ти бе длъжен да припишеш предоставената ти от господа победа не на своята храброст, но по-скоро да я отдадеш на греховете на тези, които заслужено паднаха, тъй като се надяваха на лъка си и вярваха да се спасят с меча си. Ти обаче, като приписваш на себе си изтръгнатата от неприятелите победа, не си отдал, както беше длъжен, слава на бога, в чиито ръце са сърцата на царете. Което може да се прецени доста ясно по това, че когато се погрижихме да изпратим при теб наш пратеник, за да сключиш с намиращите се в Константинопол латинци мир или примирие, ти не само не пожела да направиш това, но дори прие и отпусна самия пратеник с по-малко почести, отколкото подобава на царското достойнство. Ти беше длъжен да го приемеш благосклонно и да се отнесеш към него с почит от уважение към апостолическия престол, имайки пред вид, че той е пратен да благовести мир и да проповядва спасение. И тъй, макар да си се възгордял в себе си поради споменатата победа повече, отколкото трябва, все пак, понеже те обичаме като прелюбим в Христа син с искрена в господа обич, желаейки ти спасение и мир, ние приехме благосклонно любимия син, твоя пратеник, и писмото, което ни изпрати по него, и внимателно взехме пред вид това, което ни пишеш в него. Разбира се, след като разбрахме, че ти вече отдавна си се стремил да изпратиш пратеници до нас лично, но те не са имали достъп, тъй като не са се осмелявали да минат през Унгария, нито през Дирахиум поради господстващите там венецианци, ние с наше писмо поръчахме на любимия в Христа син [Андрей], светлия унгарски крал, да позволи да преминат свободно и безопасно през неговата земя твоите пратеници, които си решил да изпратиш до апостолическия престол. Същото това поръчахме и на любимия син, благородния мъж [Пиетро Циани], дожа на венецианците, а именно да нареди същите да получат безопасно преминаване през Дирахиум. А за това, дето уверяваш, че твърде постоянстваш в предаността си към апостолическия престол и ако бъде необходимо, си щял да изложиш главата си за него, ние препоръчваме царското [ти] височество на господа и въздаваме благодарност на дарителя на всички блага, който милосърдно ти е внушил това намерение. И тъй ние напомняме на твоя царска сияйност и те поощряваме в господа, като ти поръчваме с апостолическо писмо да сключиш и спазваш мир и примирие с прелюбимия ни в Христа наш син Хенрих, славния константинополски император, и с другите пребиваващи в империята Романия латинци. Ние обаче, когато видим, че е полезно, ще се постараем да се погрижим да изпратим при тебе наш пратеник, според както ни беше внушено свише.
Дадено в Латеран, 25 май, десета година [1207 г.].

Отговор на цар Калоян на писмото на папа Инокентий III

А гореказаният Йоаниций или Калоян, цар на българите и на власите, отговори, че след като чул за превземането на Константинопол, бил изпратил пратеници и писмо до латинците, за да сключи с тях мир, но те му отговорили най-надменно, като му казали, че не ще има мир с него, ако не върне земята, принадлежаща на константинополската империя, в която бил нахлул с насилие. На това той отговорил, че тази земя той притежавал по-справедливо, отколкото те Константинопол. Защото той си възвърнал земята, която неговите деди били загубили, а те са завладели Константинопол, който ни най-малко, не им е принадлежал. Освен това самият той бил получил законно царската корона от върховния първосвещеник. А този, който се наричал константинополски василевс, без основание си бил присвоил самоволно императорска корона. Затова властта принадлежи по-скоро нему, отколкото на онзи. Затова под едно знаме, което получил от блажения Петър, украсено с неговите ключове, той се сражавал уверено срещу тези, които носели на раменете си лъжливи кръстове. И тъй, предизвикан от латинците, той бил принуден да се защищава срещу тях; неочаквана победа му дал бог, който се противопоставя на надменните, а благославя смирените. Самата победа той приписвал на блажения Петър, княза на апостолите: обаче той не можел да освободи казания император по негов съвет и по поръка на върховния първосвещеник, понеже той бил платил дължимото на плътта, когато се намирал в затвора.

Из „Морейската хроника“

„Морейската хроника“ (позната в четири версии: френска, гръцка, арагонска и италианска) е възникнала в самия край на XIII или началото на XIV в. във франкека Морея (Пелопонес). Публикуваният тук откъс е от арагонския вариант на хрониката. Превод на Ив. Божилов от Libro de los fechos et conquistas del de la Morea, publiee et traduite la premiere fois par A. morel-Fatio, Geneve, 1885(=Societe de l’ Orient latin, serie historique IV), c 16—17.

§ 59 [1205]. Когато император Бодуен беше завладял цялата империя [Византия] и маркизът [Бонифаций Монфератеки] цялото Солунско кралство и по-голямата част от Влахия, един император на България, наречен Калоян Асен, който притежаваше големи богатства и командваше голям брой хора, страхувайки се, че император Бодуен, който се намираше на неговите граници, може да навлезе [в земите му] и да завладее неговата империя, както той бе направил с тази на гърците, повика аланите [куманите] и взе на служба при себе си 23 000 от тях.
§ 60. И той [Калоян] се отправи оттам с голям брой от тези войници [кумани] и хора от своята земя към Адрианопол. И император Бодуен, след като научи това, събра много от своите хора и се отправи към Адрианопол, за да защищава града и да срещне споменатия император на България.
§61. И когато споменатият Бодуен беше в Адрианопол със своите хора, казаният император на България излезе на, полето и потърся битка с император Бодуен. И споменатият Бодуен, който беше много смел, излезе навън [от града] и се би със споменатия император на България. И Бодуен, и цялата негова армия бяха победени, и той загина с голяма част от своите хора.
§62. [1205—1207]. И когато император Бодуен бе мъртъв, императорът на България кръстоса земята на Бодуен и разори много области и замъци и накрая се обърна към Солун.
§63. И бидейки край Солун, той [императорът на България]; се би с маркиза [Бонифации] и с помощта на засадите, които му бе устроил, той уби маркиза. И в същото време, когато хората на маркиза бяха избягали в града, той влезе в Солун със своите хора и го завладя. И така, когато Солун беше загубен за франките, деспотът на Арта завладя Влахия отново за гърците. Императорът на България, след като завладя Солун, остави го на местните гърци и се завърна в своята страна България.
§ 64. Сега ние ще престанем да говорим за императора на България и ще започнем отново да приказваме за бароните в Константинопол, които ще избират император.

От Никита Хониат

Превод на Ал. Милев от Nicetas, цит. съч., с. 815—819 и 829—831.

Друг бич, много по-тежък и по-ужасен, заблестял сега над ромеите. Мизиецът Йоан, показвайки се едновременно враг и отмъстител за ромеите, предал на скитите за разграбване всичките паланки, които се намирали близо до Византион, понеже били плащали данък на латинците. Тогава настъпило ново и необикновено нещастие, което надминало всяко определено от бога наказание. Два народа опустошавали една и съща земя и един и същи народ, нападайки ту двата заедно, ту един след друг. При нападение скитите унищожавали всичко, което попадало под краката им, а някои от пленниците, които се отличавали с красотата си, след като наказвали с бичове, принасяли в жертва на своите демони, като ги обесвали. Латинците пък, ожесточени от въстанието на ромеите против тях и от понесеното поражение от страна на скитите, постъпвали не по-малко жестоко с ромеите. Не останало нито едно място за спасение и помощ, понеже земята била изпълнена с безкрайни злини и станала по-гибелна от самата гибел и понеже еднопалубни кораби на латинците плували по морето, жестоко подхвърляйки на грабеж и морско разбойничество всичко, което им се изпречвало. Йоан не се бавил дълго време в тракийските градове. Той се отправил към Тесалоника, за да установи в този град своята власт, да отнеме градовете от латанците и да ги подчини на себе си. Когато пристигнал до Сер, той завързал сражение с намиращите се там латинци и ги победил след голямо кръвопролитие. Латинците посрещнали Йоан с присъщото си военно изкуство и с готовност за нападение. Те наранили мнозина от неговите войници. Не след много обаче латинската войска била напълно разбита, с бягство се отправила към Сер и не била в състояние да заключи крепостната врата на Сер. По този начин власите и ромеите, които преследвали бягащите, се вмъкнали в крепостта заедно с тях. Така градът бил превзет. След това той бил изгорен и градските стени били разрушени, плененото множество било оковано и откарано. Оная част пък от латинските войски, които не погинали в сражението, отчасти се пръснали, гдето всеки могъл, за да се спаси, а отчасти завзели крепостта и се установили в нея. На следния ден Йоан обградил крепостта и предложил на избягалите в нея латинци да му предадат укреплението и по този начин да получат възможност да се спасят. Те обаче очаквали помощ от маркиза и не искали да чуят за отстъпка. Затова Йоан, като приготвил стълби и като поставил на намиращия се срещу крепостта хълм особено голяма обсадна машина, започнал да разрушава крепостните стени. Намиращите се в крепостта латинци упорито се противопоставяли, като използвали всичко, което било за защита на стените. Когато обаче видели, че Йоан е заобиколил крепостта с цялата си войска като с огнена стена и им препречил всякакъв изход от нея, така че никой дори пешком тайно да не може да се добере до маркиза [Бонифаций Монфератски], те решили да му предадат крепостта, ако им обещае и позволи свободно да излязат от нея с оръжието и конете си. Понеже той дори не искал да слуша за договор при такива условия, те започнали да молят за позволение да се завърнат в своята родина при съпровод на водачи чак до границите на Пеония.
Когато клетвените договори били сключени при тези условия, Йоан получил крепостта, а латинците — възможност да заминат безпрепятствено за отечеството си.
Но как стояли работите на техния вожд маркиза? Не би трябвало да отминем неразказани и тези неща. Докато той уреждал работата си в Пелопонес и докато воювал със Сгур, съпругата му съобщила с писмо, че тесалоникийците въстанали, че самата тя била изгонена от града и избягала в крепостта, гдето вече няколко дни се намирала обсадена, а града завладял някой си влах по име Ециизмен [Чъсмен], управител на Просек и на местата около него, които били подвластни на Йоан. Когато маркизът узнал това, той решил веднага да й помогне и тръгнал по обратния път. Преди още да стигне до Тесалоника, той срещнал пратеници, от които научил, че враговете били победени и прогонени и че в града отново било възстановено спокойствие. Естествено маркизът се възрадвал на тези известия и ги споделил със своите приближени. След това променил посоката на похода и се отправил бързо към Скопие, за да отмъсти на Йоан за всичко, което той му сторил. Но той още не бил започнал замислените дела, когато пристигнал друг пратеник, който му съобщил за смъртта на граф дьо Блуа и за пленяването на император Балдуин. Отново сега маркизът поел по-раншния път и пристигнал в Тесалоника. Като разследвал истинското положение за станалите събития, които писмено му били съобщени по-рано, той излял злобата си върху жителите на града и напълно унищожил всичко, което била пощадила гибелната война, избухнала преди неговото пристигане. Едни от гражданите той наказал, като ги ограбил и по-голи от тояги ги изгонил от града, други избил, трети обесил, и то не само лица от простия народ, но и лица със свещенически сан. А нещастния император Алексий и неговата съпруга Ефросина изпратил по море на алеманския крал. Уви, това било нечувано нещастие сред ромеите и, така да се каже, невиждано зрелище. Когато пък научил, че Йоан нападнал Сер, преди още да узнае за края на станалата по-рано битка, той изпратил на своите сънародници помощни войски. Те узнали още по време на похода за станалото сражение, но не били в състояние да се върнат, защото вече попаднали сред ужаса на боя, макар и да знаели, че ще се сражават с много по-силни неприятели. Те влезли в бой с тях, но били напълно разбити и обърнати в бягство, понеже много скити се нахвърляли върху тях и ги нападали от всички страни като рояк пчели, излетели от кошерите, или като оси, излезли от крайпътните пещери. Като претърпял такова поражение в тези две битки, маркизът се затворил в Тесалоника, а Йоан без никакво противодействие влязъл във Верея и си присвоил останалите градове, които били подчинени на маркиза. . .
Работите на изток били в такова положение. Мизиецът пък Йоан обсадил Филипопол, завзел града, разграбил го и го разрушил, а мнозина от жителите му избил. Отдавна той бил озлобен против този град и дирил удобен случай да го завладее, за да отмъсти на жителите му за тяхната непокорност, понеже не го признавали за император и се отвращавали от него като от „мъж на кръвта“. Злобата и варварското ожесточение на Йоан достигнали краен предел, когато те приели Алексий Аспиет и му се подчинили като на водач, а нападащия Йоан на няколко пъти победили. Впрочем този град можеше да остане незасегнат от злините, ако се управляваше самостоятелно, като ту любезно влизаше в съюз с латинците, ту пък напълно не отблъскваше мизиеца Йоан. Но след като паднала столицата и била съкрушена опората на градовете, тогава и този град като дъщеря, която следва майка си, се подхвърлил на още по-големи нещастия. Понесъл всичките ужаси на грабежите и убийствата, той бил разрушен до основи и превърнат в обширно поле от развалини, сред което само едно нещо весели очите на пътниците — висока греда, на която с главата надолу висял Аспиет, обесен с краката за въже, прекарано през мускулите на прасеца. След всичко това привържениците на Аспиет и тези, които го подпомагали при завземането на царската власт, страхувайки се да не бъдат наказани като непостоянни, тъй като не било възможно да останат скрити от Йоан, открито прекъснали всяка връзка с него. Щом като се отдалечили, едни от тях минали на страната на Теодор Ласкарис, управител на източните градове, други, които избягали в Орестиада или пристигнали в Димотика, влезли в преговори с латинците. Те изпратили пратеници и молели да им бъде назначен за пълководец Теодор Врана. Скоро след това пристигнал в Мизия Йоан, уредил там своите работи, наказал изменниците със страшни наказания и с нови начини на убиване и гневен, жесток и безмилостен, решил да започне война с ромеите, казвайки, че не бил повече в състояние да понася тяхното коварство, вероломство и непостоянство. Обхванат от гняв, той изпратил рояци от скитски войски, които съперничели по своя брой на летните цветя. Едни от тях, които били многобройни като мравки, бързо преминали през прекрасните житни поля и обсадили Адрианопол, а други се приближили до Рузий [Рускьой, в Турция] и започнали бой с намиращия се в този град латински гарнизон. Войниците на този гарнизон били най-храбри от всичките латински войски — те били високи на ръст и отлични във военното изкуство, а техният вожд, някой си Тиер, бил твърде знатен и благороден мъж. Щом като латинците узнали от съгледвачи, че скитите са се разположили на лагер, те веднага се отправили срещу тях. Скитите пък предварително научили за готвеното нападение на латинците срещу тях, тайно заели друго място, което било близо до Рузий. Когато латинците се връщали, те ги видели и се изплашили от неочакваната гледка, понеже тяхното голямо количество не им предвещавало нищо добро. Все пак станало голямо сражение. И едните, и другите се биели с еднаква храброст. Накрай латинците, след като извършили много подвизи, почти всички загинали. Докато ставало така това сражение, други скитски многобройни и войнствени отреди се отправили към Апрон, бързо го завладели и веднага го разрушили. Една част от населението на града, което скитите пленили, избили, други откарали да продават в робство, като им вързали ръцете назад, а мнозина изгорили. Те наистина били победители, но се възползвали от победата по нечовешки начин.

Жофроа дьо Вилардуен

Превод на Вс, Николаев, Хроника на Жофроа дьо Вилардуен: завладяването на Цариград, с. 275—327.

И когато дойде празникът Св. Дух, Йоанис, кралят на Влахия и на България, правеше всичко по своя воля в земята; и той не можа повече да задържи в страната своите кумани, защото те не можеха повече да воюват поради лятото и се върнаха в своята страна. А той със своите войски от българи и гърци тръгна против маркиза [Бонифаций Монфератски] към Солун. И маркизът, който бе научил за поражението на император Балдуин, напусна обсадата на Напл и отиде към Солун с толкова хора, с колкото разполагаше, и постави там гарнизон.. .
Случи се по онова време, че Йоанис, кралят на Влахия и на България, язди срещу маркиза с всичките си войски до един град, наречен Сер. А маркизът бе оставил в него много добър гарнизон от свои хора: тъй като бе поставил там Юг дьо Колиньи, който бе твърде добър рицар и благородник, и Гийом д’Арл, който беше негов маршал, и голяма част от благородниците си. И Йоанис, кралят на Влахия, ги обсади. Той съвсем не беше на тази обсада, когато превзе града със сила; и при превземането на града се случи голямо нещастие: тъй като Юг дьо Колиньи умря, защото бе ударен в окото.
А когато той умря — тъй като беше най-добрият измежду всичките, другите много се изплашиха и се оттеглиха в замъка, който бе твърде укрепен. И Йоанис ги обсади и изправи своите каменохвъргачки. [Преди още] да бе стоял там дълго време, и тези отвътре предложиха да преговарят, за което [после] бяха упрекнати и порицани. И договорът бе такъв, че те предадоха крепостта на Йоанис. И Йоанис накара двадесет и пет от най-големите благородници, които имаше, да се закълнат, че ще ги заведе [пленените] живи и здрави с всичките им коне и с всичкото им оръжие в Солун или в Цариград, или в Унгария, в което от трите [места] те пожелаят.
По такъв начин бе предаден Сер. И Йоанис ги накара да излязат вън и да се настанят близо до него в полята и им се престори на твърде добър, и им изпрати свои дарове. И така ги държа три дни; после ги излъга във всичко, което им бе обещал: накара да ги пленят и да им отнемат всичкото имущество и да ги отведат във Влахия пеша — голи и боси. Бедните и незначителните хорица, които не струваха нищо, накара да ги отведат в Унгария, а другите, които струваха нещо, накара да им отрежат главите. Такова смъртно предателство направи кралят на Влахия, както чухте. Тука войската понесе една от най-мъчителните загуби, които някога е понасяла. А Йоанис нареди да разрушат крепостта и града и се завърна срещу маркиза…

Прочее тук ще оставим Анри, регента на империята, а ще говорим за Йоанис, краля на Влахия и на България, комуто Сер бе предаден, както чухте да ви се казва по-горе и който бе избил чрез измама тези, които му се бяха предали; който бе яздил към Солун, бе дълго време престоял там и опустошил голяма част от земята. Маркиз Бонифаций дьо Монфера беше в Солун твърде развълнуван и твърде опечален за своя господар, император Балдуин, който бе загубен, и за другите барони, и за своя замък в Сер, който бе загубил, и за своите хора.
И когато Йоанис видя, че не ще може да направи повече, върна се назад в своята страна с всичките си хора. И тези от Пловдив, който принадлежеше на Рение дьо Три, комуто император Балдуин го бе дал, чуха, че император Балдуин бе загинал с много от бароните и че маркизът бе загубил Сер; и видяха, че роднините на Рение дьо Три и неговият син, и неговият племенник го бяха изоставили и че той имаше малко хора; и повярваха, че франките никога не ще имат надмощие. Една част от хората, които бяха попеликани, отидоха при Йоанис и му се предадоха, и му казаха: „Господарю, ела язди пред Пловдив, или изпрати твоята войска: ние ще ти предадем целия град.“
Когато Рение дьо Три, който беше в града, го узна,, той се усъмни да не го предадат на Йоанис; той излезе с толкова хора, колкото имаше, и тръгна един ден и дойде в едно от предградията на града, където пребиваваха попеликаните, които се бяха предали на Йоанис; и той подпали предградието и изгори голяма част от него. И си отиде в крепостта на Станемак, която бе на три левги оттам и бе с гарнизон от негови хора, и влезе вътре и бе след това дълго време затворен в нея — около 13 месеци — в голяма грижа и в голяма нищета; и от лишение яде конете си. И бе далеч на 9 дни път от Цариград и не можеха да чуват новини едни за други.
Тогава Йоанис изпрати войската си пред Пловдив. Преди още да бе стоял там дълго, тези от града му се предадоха и той им обеща покровителство; и когато им [го бе обещал], той накара да убият най-напред архиепископа на града; а благородниците той нареди някои да одерат живи, а на други там да им отрежат главите; и всичко останало нареди да отведат във вериги, а града [той] заповяда целия да сринат — и кулите, и стените, а високите дворци и богатите къщи да опожарят и разрушат. Така бе разрушен благородният град Пловдив, който бе [един] от трите най-хубави [градове] на цариградската империя. ..
А Йоанис, кралят на Влахия и на България, който бе твърде богат и могъщ, не се самозабрави, а събра голямо множество кумани и власи; и когато минаха три седмици от Коледа, той ги изпрати в земята на Романия, за да подпомогнат тези от Одрин и тези от Димотика. И когато тези бяха подсилени, те се окуражиха и заяздиха по-смело.
Тиери дьо Термонд, който бе капитан и конетабл, предприе един конен поход на четвъртия ден преди празника на св. Мария дьо ла Шандельор; и язди цяла нощ с около 120 рицари и остави Рус, пазен от малко хора. И когато се зазори, той пристигна в едно село, където кумани и власи се бяха настанили. И ги изненадаха така, че тези, които бяха в селото, не усетиха нищо; и избиха много от тях и хванаха около 40 техни коне. И след като извършиха това нападение, върнаха се назад към Рус.
И същата тази нощ куманите и власите яздиха, за да нападнат, и бяха около 7000. И дойдоха сутринта пред Рус и останаха там доста дълго време. А градът бе пазен от малко хора и тези затвориха вратите и се качиха върху стените. И онези се върнаха назад. Те не бяха се отдалечили на левга и половина от града, когато срещнаха кавалкадата на французите, на която капитан бе Тиери дьо Термонд. Когато французите ги видяха, те се подредиха в 4 бойни отреди; и тяхното намерение бе да се оттеглят в Рус с бавен ход и ако господ им дадеше да могат да стигнат там, те биха били на сигурно място.
И куманите, и власите, и гърците от страната препуснаха към тях, защото имаха много повече хора; и стигат до задната охрана и започват да ги нападат непрекъснато твърде силно. Задната охрана образуваха хората на Тиери дьо Лос, който бе сенешал и се бе завърна от Цариград; и капитан на тези хора бе Вилен, негов брат. И куманите, и власите, и гърците ги притиснаха твърде отблизо и раниха много от конете им. И големи бяха виковете и врявата; и с голяма сила те ги отхвърлиха, смазани, върху отреда на Андре Дюрбуаз и на Жан дьо Шуази; и така [нашите] се придвижваха, съпротивявайки се дълго време.
И после [враговете] засилиха [атаката] тъй, че отхвърлиха [нашите] върху отреда на Тиери дьо Термонд — конетабла. И после, не след дълго, отхвърлиха ги върху отреда, който Шарл дьо Френ командваше. И като се отбраняваха, те толкова се бяха придвижили, че видяха Рус на по-малко от половина левга. А другите ги притискаха все по-отблизо; и голяма беше атаката срещу тях и имаше там много ранени от тях и от конете им. И понеже господ благоволява да допусне нещастията, [нашите] не можаха [да удържат] и бяха разбити; и те бяха тежко въоръжени, а ония — техните противници — леко; и [тези] започнаха да ги избиват.
Уви! Какъв печален ден бе това за християните! Защото от всичките 120 рицари не се отърваха повече от 10, които да не бяха убити или пленени. И тези, които се спасиха, дойдоха, бягайки към Рус, и се затвориха с хората си, които бяха вътре. Там бяха убити Тиери дьо Термонд, Ори дьо Лил, който бе твърде добър рицар и твърде почитан, и Жан дьо Помпон, Андре Дюрбуаз, Жан дьо Шуази, Ги дьо Конфлан, Шарл дю Френ, Вилен, братът на Тиери — сенешала. За всички, които бяха убити или пленени там, книгата не може да ви каже всичките имена. На този ден се случи една от най-големите скърби и от най-големите загуби и едно от най-големите нещастия, които някога са се случвали на християнството от земята на Романия.
Куманите и гърците и власите, които правеха в страната всичко, каквото си искаха, и бяха завладели много добри коне и хубави ризници, се върнаха назад. И тази беда се случи в деня преди навечерието на св. Мария дьо ла Шандельор. А останалите, конто се бяха спасили от поражението, и тези, които бяха в Рус, веднага щом дойде нощта, напуснаха града и си отидоха, като бягаха цяла нощ, и на сутринта пристигнаха в града Родосто. . .
И когато до Йоанис, краля на Влахия, стигна тогава новината за онова, което се бе случило на неговите хора, той се много зарадва: защото те бяха убили и пленили една голяма част от ценните хора, които французите имаха. Тогава той призова по цялата своя земя всички хора, които можеше да има, и се снабди с една голяма войска от кумани и от гърци и от власи; и влезе в Романия. И повечето от градовете минаха на негова страна и всичките замъци. И това не бе никак чудно, защото той имаше толкова много хора.
Когато венецианците чуха да се говори, че той идва, те изоставиха Аркадиопол. И Йоанис язди, докато стигна до града Напл, който имаше гарнизон от гърци и латинци и принадлежеше на Верна, който имаше за жена императрицата — сестрата на краля на Франция; а латинците имаха за капитан Бег дьо Франзюр, рицар от земята на Бовези. И Йоанис, кралят на Влахия, накара да атакуват града и го превзе със сила.
Там бяха избити толкова много хора, че не бе чудно, че смъртността бе толкова голяма. И Бег дьо Франзюр бе доведен пред Йоанис и този заповяда да го убият веднага. А всички други, които не струваха нищо — гърци и латинци, и всички незначителни хора, жени и деца, той накара да ги отведат във Влахия в плен. Тогава той накара да унищожат и да срутят целия град, който бе много хубав и много богат и сред хубава страна. Така бе разрушен градът Напл, както чухте.
На 12 левги оттам бе после градът Родосто, разположен на морето, който бе твърде богат и укрепен и с многоброен венециански гарнизон. И към всичко това дойде една рота конници и те бяха около 2000 и бяха дошли в града също за гарнизон. Когато те чуха да се говори, че Напл бил превзет със сила и че Йоанис бе заповядал да избият хората, които бяха вътре, между тях настъпи такъв ужас, че те бидоха напълно разбити от само себе си. И тъй като господ допуска да се случват нещастия на хората, венецианците скочиха в корабите си, кой от кой по-напред и кой от кой по-бързо, така че за малко единият да не удави другия. А конниците, които бяха от Франция и от Фландрия и от други земи, побягнаха по суша.
Вижте прочее каква беда, която те сами си бяха направили! Защото градът бе така укрепен и така обграден с добри стени и добри кули, че не би се намерил никога [някой] да ги обсади и че никога Йоанис не би се обърнал в тази посока. И когато Йоанис, който бе на половин ден път оттам, научи, че те бяха избягали оттам, той язди в тази посока. Гърците, които бяха в града, му се предадоха; и той, веднага накара да ги хванат — и малки, и големи — освен ония, които се изплъзнаха, и заповяда да ги откарат във Влахия, а града накара да срутят. Ах, каква голяма загуба бе това! Защото това бе един от най-хубавите градове на Романия и от най-добре разположените.
Там наблизо имаше един друг [град], който се наричаше Панедор, който му се предаде; и той заповяда да го срутят и унищожат; и заповяда да ги отведат във Влахия, както от другия [град]. И после язди към града Ареклуа, който лежеше на едно хубаво морско пристанище и беше на венецианците, които [го държаха] със слаб гарнизон; и той го атакува и превзе със сила; там също имаше голямо човешко клане; а останалите той заповяда да отведат във Влахия; и накара да сринат града, както другите.
И оттам язди към града Даин, който беше твърде укрепен и твърде хубав; и жителите не посмяха да го отбраняват: той му бе предаден; и накара да го съборят и унищожат. После язди към града Чорлу, който му се бе предал, и заповяда да го сринат и унищожат и да отведат хората в робство [в тъмница]. И така, щом някой замък или град му се предаваше, [макар] да им бе обещал покровителство, той заповядваше да го сринат, а мъжете и жените отвеждаше в робство [в тъмница]; и той не държеше на никоя от направените спогодби.
Тогава куманите и власите се понесоха до пред вратите на Цариград, където Анри, регентът на империята, беше с толкова хора, колкото имаше — твърде опечален и загрижен, защото нямаше достатъчно хора, за да може да брани земята си. И така стръвно куманите плениха земните блага и мъжете и жените и децата; и срутиха градовете и замъците и направиха такова голямо опустошение, че никога никой човек не бе чувал да се говори за толкова голямо.
Тогава те дойдоха до един град на 12 левги от Цариград, който се казваше Натура; и Анри, братът на императора, го бе дал на Пайен д’Орлеан. В този град имаше голямо множество хора и тези от страната бяха всички избягали там. И те го нападнаха и превзеха със сила. Там имаше едно такова голямо клане на хора, каквото и не бе имало в никой град, където те бяха [минали]. И знайте, че всички замъци и всички градове, които се бяха предали на Йоанис и на които той бе осигурил [пощада], бяха всички унищожени и сринати, а хората откарани във Влахия по такъв начин, който вие чухте.
Знайте, че на пет дни път от Цариград не остана нищо за опустошаване освен само града Виза и [града] Салембрия, които имаха гарнизони от французи; и в тоя на Виза беше Ансо дьо Кайьо с около 120 рицари; а в този на Салембрия беше Макер дьо Сент-Менеулд с 50 [рицари]. И Анри, братът на император Балдуин, пребиваваше в Цариград с останалите. И знайте, че те бяха в много лошо положение, защото освен самия Цариград бяха задържали само тези два града. . .
Йоанис, кралят на Влахия и на България, който бе прекарал дълго време в Романия и вилня в страната през целия велик пост и дълго време след Великден, се оттегли към Одрин и Димотика; и той имаше намерение да направи с тях така, както бе постъпил с другите [градове]. И когато гърците, които бяха с него, видяха, че той ще се насочи към Одрин, те започнаха да се измъкват незабелязано и през нощта, и през деня – 20, 30, 40, 100. ..
И когато той пристигна там, поиска [от гърците] в града да го оставят да влезе вътре, както бяха постъпили в другите [градове]. И те му отговориха, че няма да [го] сторят, и му казаха: „Господарю, когато ние ти се предадохме и когато се надигнахме срещу франките, ти ни се закле, че ще ни закриляш съвестно и че ще ни спасиш. Ти не го направи, а разори Романия. И ние знаем, че ти ще направиш с нас това, което направи с другите.“ И когато Йоанис чу това, той обсади Димотика и издигна околовръст 16 големи каменохвъргачки и започна да строи всякакви военни машини и да опустошава цялата страна наоколо…
Когато Йоанис научи, че франките идват, той не посмя да ги чака, но изгори машините си и се махна. И така той се махна от Димотика; и знайте, че всички взеха това за голямо чудо. И Анри, регентът на империята, пристигна на четвъртия ден пред Одрин и се разположи на най-хубавите поляни на света, до реката. Когато тези от Одрин ги видяха да идва, излязоха вън на процесия с всичките си кръстове и показаха най-голямата радост, която някога е била виждана; и те трябваше наистина да правят така, защото съвсем не бяха добре.
И тогава пристигна в лагера на франките новината, че Йоанис се е установил в един замък, който се нарича Родестюик. И на сутринта войската на франките потегли и язди към тази посока, за да търси битка. А Йоанис се махна и язди назад към своята страна. [Те] го следваха така пет дни; а той вървеше все пред тях. Тогава на петия ден те се настаниха върху едно хубаво място в един замък, който се казва Фраим. Там престояха три дни. . .
Тогава Анри — регентът на империята, и бароните, които бяха с него, държаха съвет; и решението им бе да яздят напред. Те яздиха два дни и се разположиха в една много хубава долина, близо до един замък, който се казва Монияк. И този замък им се предаде и те престояха там около пет дни. И казаха, че ще отидат да отърват Рение дьо Три, който бе обсаден в Естанемак и бе затворен там около 12 месеца. Анри, регентът на империята, остана в лагера, също и една голяма част от неговите хора; останалите отидоха да помогнат на Рение дьо Три. . .
Така те преспаха в града и на другия ден сутринта тръгнаха и напуснаха Естанемак. И яздиха два дни, а на третия пристигнаха в лагера, където Анри, братът на императора, ги очакваше под замъка Монияк, който е разположен на реката Арта и където той се бе установил. Голяма радост бе за тези от войската, че Рение дьо Три бе освободен и това бе голяма заслуга на онези, които го доведоха; защото, като отиваха там, те се излагаха на голяма опасност. . .
И тъй като императорът бе коронован в Цариград така, както го чухте, а Верна бе останал в земята на Одрин и на Димотика, Йоанис, кралят на Влахия и на България, когато узна това, събра хора колкото можа. А Верна бе отново оградил Димотика със стени, които Йоанис бе сринал с каменохвъргачките си и с метателните си машини, и му бе оставил слаб гарнизон. И Йоанис язди към Димотика, превзе го и го разруши и срина стените до земята. И се понася през цялата страна и хваща мъже и жени, и деца, и добитък; и направи голямо опустошение. Тогава онези от Одрин поискаха от имратор Анри да ги подпомогне, защото Димотика бе загубен по този начин.
Тогава император Анри събра колкото можеше да има хора и излезе от Цариград и язди в боен ред към Одрин от едно място до друго с всичките си баталиони. И когато Йоанис, кралят на Влахия, който бе в страната, научи, че той идва, оттегли се назад към своята земя. А император Анри язди, докато стигна до Одрин и се разположи [на лагер] вън на полето.
И тогава гърците от страната дойдоха и му казаха, че Йоанис, кралят на Влахия, отвеждаше мъжете и жените и добитък и беше разрушил Димотика и цялата страна наоколо и че беше само на един ден път оттам. И решението на императора бе да иде да се бие с него, ако той го чакаше, за да спаси пленниците и пленничките, които той отвеждаше. И той язди след него; а другият вървеше все пред него; и той го следва така 4 дни. Тогава дойде до един град, който се казваше Верой.
И когато тези от града видяха да идва войската на императора, те забягнаха в планините и изоставиха града. И императорът дойде с цялата си войска и се разположи пред града; и го намери снабден с жита, с храни и с други полезни неща. Той престоя там два дни и нареди хората му да кръстосат околната страна; и те взеха [плячка] доста добитък — волове и крави, и биволи в твърде голямо количество. Тогава той напусна този град с плячката си и язди към един друг град, на един ден път оттам, който се казва Близма. И както другите гърци изоставиха другия град, така и тези оставиха този: и той го намери снабден с всички полезни неща и се разположи пред него. Тогава им пристигна новината, че в една долина на три левги от лагера бяха пленниците и пленничките, които Йоанис отвеждаше с всичкия им добитък и с всичките им каруци. Тогава император Анри разпореди, че гърците от Одрин и тези от Димотика ще отидат да ги търсят и че ще им даде два баталиона рицари. Както бе решено, така бе сторено на другия ден. Капитан на единия от батальоните бе Йосташ, братът на Анри, императора на Цариград; а на другия — Макер дьо Сент-Менеулд.
И те яздиха заедно с гърците до долината, която им бяха посочили. И намериха хората, както им бе казано. И хората на Йоанис се хвърлиха вкупом срещу хората на император Анри и имаше мъже, жени и коне убити и ранени от едната страна и от другата. Но със силата на бога франките взеха надмощие и върнаха пленниците и ги отведоха пред тях назад. И знайте, че тази контраатака не бе малка, защото имаше около 20 000 мъже, жени и деца и около 3000 каруци, натоварени с техните дрехи и с багажите им, без другия добитък, от който имаше доста. И докато идваха в лагера, тяхната върволица се простираше на около две дълги левги. И така те пристигнаха през нощта в лагера; и император Анри и всичките., други барони се много зарадваха от това; и той ги настани отделно така, че никой не загуби пукнат грош от онова, което.; имаха. Император Анри престоя и на другия ден заради народа, който той бе отървал. На следващия ден той замина от страната и язди толкова от едно място до друго, че пристигна в Одрин. . .
А императорът от друга страна бе събрал хората си, които бяха откарали на сигурно място в лагера плячката от Верой, която бяха взели. И тоя язди от едно място до друго, отвъд Одрин толкова, че пристигна в земята на Йоанис, краля на Влахия и на България. И дойдоха до един град, който се казваше Ферма, и го завзеха и влязоха в него и взеха там твърде голяма плячка. И те престояха в него три дни, и кръстосаха цялата страна, и спечелиха голяма плячка, и разрушиха един град, който носеше името Аквило.
На четвъртия ден напуснаха Ферма, който бе хубав и добре разположен; и там извираха топли води, най-хубавите в целия свят; и императорът накара да го разрушат и изгорят и отведоха твърде голяма плячка добитък, и [взеха] други полезни неща. И яздиха от едно място до друго толкова, че стигнаха до града Одрин, и престояха в страната до празника на всичките светии, защото поради зимата не можеха повече да воюват. И тогава император Анри се върна в Цариград с всичките си барони, които бяха твърде уморени от похода. А в Одрин между гърците [Анри] бе оставил един свой човек, който се казваше Пиер дьо Радингам, с всичко двадесет рицари. . . Толдр Аскарът, който воюваше срещу император Анри, взе свои пратеници и ги изпрати до Йоанис, краля на Влахия и на България; и му съобщи, че всичките хора на император Анри бяха [заети] срещу него, понеже му водеха война на другата страна на ръкава откъм Турция; и че императорът бил в Цариград с малко хора и че може да му се отмъсти, ако единият бъде от едната страна, а другият дойде от другата; и че императорът имаше толкова малко хора, че не би могъл да се бори срещу тях двамата. Йоанис бе събрал голяма войска кумани които идваха при. него; и той събра своите войски от власи и българи, колкото може по-многобройни. И толкова време се бе вече минало, че настъпи великият пост…
Тогава Йоанис излезе от Влахия с армиите си и една голяма войска кумани, които бяха дошли при него, и влезе в Рочания. И куманите направиха набег чак до вратите на Цариград. И той обсади Одрин и издигна 33 големи каменохвъргачки, които биеха срещу стените и кулите. А в Одрин бяха само гърците и Пиер дьо Радингам, който бе там с 10 рицари от страна на императора. И тогава и гърците, и латинците съобщиха заедно на император Анри, че Йоанис ги бе така обсадил, та да ги подпомогне…
Йоанис, кралят на Влахия, който държеше Одрин обсаден, не стоеше със скръстени ръце: неговите каменохвъргачки, от които той имаше достатъчно, биеха по стените и по кулите и ги повредиха доста; и той постави пионерите си на стените; и те няколко пъти отидоха на пристъп. А онези, които бяха вътре, гърци и латинци, се държаха много добре. И твърде често пращаха [известия] на император Анри да им прати помощ и да знае, че ако не им помогне, те са напълно загубени. И императорът бе твърде загрижен, тъй като щом той поискваше да помогне на хората си от едната страна, Толдр Аскарът така го притискаше от другата, че се налагаше [той] да се върне непременно [при него].
И така през месец април Йоанис бе пред Одрин: и му оставаше толкова малко да го превземе, защото бе Сринал до земята стените и кулите на две места, така че [неговите войски] можеха да се бият ръкопашно с тези отвътре със саби и пики. Така той извърши там твърде големи нападения. А те се защищаваха добре. И имаше там много убити и много ранени от едната и от другата страна.
Така както господ пожелава да се случват нещата, куманите, които [Йоанис] бе пратил из земята, бяха свършили грабежите си и се бяха завърнали в лагера при Одрин с цялата си плячка. И казаха, че не ще останат там повече с Йоанис, но че искат да си отидат в своята земя. Така куманите се отделиха от Йоанис. И когато той видя това, не посмя да остане без тях пред Одрин; и така той си замина от града и го изостави.
И знайте, че хората взеха за голямо чудо това, че един такъв могъщ човек беше изоставил един град, който беше толкова близо пред падане. Но подобава нещата да се случат тъй, както господ го пожелае. Тези от Одрин не закъсняха да известят императора, че ако той не побърза да дойде за бога и Йоанис, кралят на Влахия, се завърне, да знае наистина, че те ще бъдат избити и пленени.. .
По онова време Бонифаций, маркиз дьо Монфера, който бе в Сер, който град той бе възстановил, направи конни набези чак до Месинопол…
Когато маркизът бе [вече] в Месинопол, не бяха минали и 5 дни [и] по съвета на гърците от земята той направи един конен набег в месинополската планина на разстояние повече от един цял ден [от града]. И когато той бе в тази местност и се готвеше да си тръгва, българите от страната се бяха събрали; и видяха, че маркизът бе с малко хора. И идват от всички страни и нападат неговата задна охрана. И когато маркизът чу тревогата, той скочи съвсем обезоръжен върху един кон с един меч в ръката. И когато дойде там, където [българите] бяха нападнали ариергарда му, той се хвърли върху тях и ги преследва доста далече назад.
Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв. И когато хората му видяха това, започнаха да се колебаят и да губят кураж и лошо да удържат. А тези, които бяха около маркиза, го подкрепяха, но той загуби много кръв и почна да агонизира. И когато хората му видяха, че няма да имат никаква помощ от него, те се уплашиха и почнаха да го изоставят. Така те бяха разбити поради нещастна случка. И онези, които останаха с него — а те бяха малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И хората от страната изпратиха главата му на Йоанис; и това бе една от най-големите радости, които той някога бе имал.
Уви, каква мъчителна загуба бе това за император Анри и за всички латинци от земята на Романия — да загубят поради зла случайност един такъв човек, един от най-добрите и от най-щедрите барони, и от най-добрите рицари в останалия свят. И това нещастие стана в годината хиляда двеста и седма от въплъщението на Исуса Христа.

Из „История“ на Георги Акрополит

Византийският историк и писател Георги Акрополит (1217—1282) е роден в Цариград. Получил е своето образование в Никея. Бил е приближен на никейските императори Йоан III Дука Ватаци и сина му Теодор II Ласкарис и е участвал в походите им срещу България. Неговата „История“ се отличава с достоверност. Тя отразява събитията на Балканския полуостров и в Мала Азия в периода 1203—1261 г. Превод на М. Войнов в ГИБИ, VIII, С, 1971, с. 156, от Georgii Acrpolitae Opera, rec. A Heizenberg, Lipsiae, 1903, с. 23—24.

И тъй той [Калоян] сринал до основите му Филипопол, твърде забележителен град, който е разположен край Еврос, а освен това всички други градове: Ираклия, Панион, Родосто, Хариопол, Траянопол, Макри, Клавдиопол, Мосинопол, Перитеорион и много други, които не е нужно да изброяваме. А населението той вдигнал оттам и го настанил край бреговете на Истър. Той нарекъл селищата им по имената на собствените им разграбени села и градове. Той отмъщавал прочее, както казвал, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се наричал Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец. И тъй той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болка в страната. А, както казват някои, смъртта му произлязла поради божия гняв срещу него. Той видял насън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната. Наистина никой никога не е причинявал такива злини на ромейската земя, така че и име му било дадено [ново], получавайки прякора „куче“. Всички го наричали Скилойоан. Защото, като се сближил със скитското племе и завързал с тях роднинство, той възприел и характера на зверската им природа и се наслаждавал от убийствата на ромеите. Като умрял, царската власт над българите взел синът на сестра му, по име Борил, който се оженил за вуйна си скитка. Синът на Асен, който бил още дете, бил взет тайно от някого и отведен при скитите [русите].

Из „Деянията на св. Димитър Солунски“

Превод на В. Тъпкова-Заимова в БВИФ, с. 455—458, от В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове, III, С, 1973, с. 581—587.

Тогава владетел на българите бил Йоан, известен повече е името Йоаница и наричан така и досега. Той въпреки пустошта, която го възпирала, се отправил на поход срещу ромеите. И като пребродил цяла Македония, опустошил всички области, сринал и разрушил из основи крепости, оплячкосал, опустошил и преселил цялото население покрай брега на р. Дунав, с една дума, превърнал в пустиня всяко място, което нападнал. С неудържим устрем той се отправил и срещу Солун, като водел войнство, по-многочислено от морския пясък: българи, кумани, татари, хазари, гърци, алани, руси — потомци от всички родове, които е откърмила северната страна, подобно на многоглава хидра, както би казал някой, или стоглав тифон, сторък исполин или някакви други свирепи зверове.
Там имало стрелци, копиеносци, шлемоносци, щитояосци, прашкари и всички други видове войници. Пред него вървял воеводата на неговите войски Манастър, който бил твърде опитен във военното дело. Той водел многочисленото войнство и се разположил за малко на стан в ливадите край река Галик. След това и българският цар разположил стана си със своето множество войска в Лагадина — място, което отстои недалече от града и има изобилна вода и паша за конете. И така стекли се войски от Галик и от Лагадина и този велик град Солун се увенчал с венец не на слава, а на изпитание. Заградили го войски отвсъде, околностите му се изпълнили с полкове. Всички хълмове се изравнили, земята долу се тресяла от въоръжените конници, а горе въздухът ечал от цвиленето на конете. Чувал се трясък, подобен на гръм, който предизвикал трепет в сърцата на гражданите. Един изглеждал ката Ксеркс, който воювал срещу Гърция, друг — като Рампсак от Асирия, трети — като Сенахерим, който отивал на поход срещу Юдея. Пред него огън опустошавал, а зад гърба му плам се разгарял, както казва божественото писание, „сякаш пред лицето му се разстилаше пищен рай, а след него оставаше безлюдна пустиня”. И след като владетелят на това безчислено войнство пристигнал откъм тамошните по-северни високи хълмове, отгдето му се разкривал целият град, той почнал да го разглежда от височината. Той наблюдавал великолепието и красотата на къщите, разпитвал и за пречестните църкви и ги разглеждал. Той съзрял също и храма на великия Димитрий, запитал за него и щом научил, че това е църквата на мъченик Димитрий, веднага слязъл от коня, поклонил се и рекъл: „Свети Димитрие, ако превзема този град, ще ти построя прекрасен манастир.“ Прочее той замислял нещо, лукаво за този прочут град, обаче бог от небесата не утвърдил това…
Но, та, Димитрие, добрий мъченико, закрилник на града, покорител на родното си място, велики военачалнико на божието „опълчение, си се надсмял над неговото безумие и си поругал суетната му замисъл. Ти вече си наострил срещу него оръжието си, но все пак си се въздържал и си му дал време да се разкае целомъдрено и да се отвърне от злината и суетата си. Той обаче не сторил това, а с най-голяма бързина изпратил съгледвачи около целия град, преброил всички кули и всички разстояния между кулите по стените и всички зъбери. Скоро след това военачалниците му се събрали на съвет и съветът решил как да се води войната: към всяка крепостна кула на града да настъпи по един полк от неговата войска. Всеки един полк да донесе по две стълби, та когато цялото войнство обкръжи града едновременно и го нападне вкупом, лесно да го овладее според правилата на войната. И неговите намерения щели да се осъществят. Защото при такова огромно множество войска къде би могъл нашият град да намери вътре [в градските стени] люде, годни да го отбраняват, ако великият наш бранител, военачалник и победоносец отново не вдигнеше силите си и отново не предприемеше спасителен за града поход?
Българският цар Йоан си легнал да спи, след като подготвил от вечерта всички бойни съоръжения, плановете си, войската си и оръжия, мечове, лъкове и всички други съоръжения, та на другия ден още с настъпването на утрото, при изгрев слънце, да обкръжи града е войска и да го щурмува. Вече настъпила нощта на неговата смърт. И, както подобава, през нощта той не си представял и не сънувал друго освен как неговите полкове обсаждат града, как с помощта на стълбите се възкачват по стените, виждал кръвопролития, слушал смущение и се виждал да влиза в града с голяма гордост. Това траяло чак до полунощ, а след това той се пробудил. В нощната тъмнина мъждукали свещи в палатката, а вън пред нея според обичая бдели и стояли на стража млади войници.
Тогава, именно тогава в дълбоката нощ чрез ревността на мъченика бог излъскал докрай сабята на своето отмъщение и я наострил сякаш на точило. И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий — великият воин на великия владетел, се появил пред българския цар като конник, яхнал бял кон, и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастър, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон, и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастър скочил от леглото си, стреснат от виковете — защото неговата шатра била наблизо, — влязъл при него и видял и чул наяве: „Ти преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си.“ А Манастър се уплашил и казал: „Не, царю, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не е истина.“ А царят, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него. Така заради твоя град, Димитрие, нозете ти се обагрили в кръвта на твоите врагове. Той вече започнал да изнемогва; Виждайки това, върховният военачалник на неговата войска Манастър го положил възнак и побягнал презглава, търсейки спасение. Така заминал той тайно с най-голяма бързина, а след него и заедно е него се оттеглило и цялото онова многохилядно войнство — така бързо, сякаш някакви северни вихри, както се казва, ги гонели. Прочее по някаква необяснима причина страх и трепет ги бил обхванал. А Калоян не живял дълго след това, но още същия ден към залез слънце умрял от насилствена смърт — също както познатата от разказите еднодневка, която пожънала плодовете на своята злост и суета и изпила чак до дъно чашата на гнева господен. . .

Из житието на св. Сава

Житието на сръбския архиепископ Сава е написано от Теодосий около началото па XIV в. Превод на В. Златарски, История на българската държава през средните векове. III, С, 1973.

Калоян, цар загорски, се вдигна и като разори, много гръцки градове по цяла Тракия и по цяла Македония, защото тогава царуваха франките и владееха Константиновия град, без да скърбят за разорението на другите градове, понеже не ги смятаха за свои, той, като ги намери празни и безсилни, разоряваше. Дойде той е много войска, както в старо време Сенахерим срещу божия град, срещу докрай земя прославения богохраним голям град Солун, срещу родината на светия великомъченик и страстоносец Димитър — в него град лежат и честните му мощи, от които тече миро, — без да се посрами от светостта на светеца, нито пък да се стресне от чудесата, които стават от него при светия му ковчег чрез мироизвиране, и мислеше както другите градове, тъй и Солун да разори и да го докара в крайно запустение. Но чрез горещото настояване на светеца пред бога той се отказа от суетния си помисъл, не изсипа тул стрели, нито извади оръжие, а заедно с пристигането си при града по божия присъда от невидима рана в сърцето си получи смърт, неочаквано се помина. И тъй чрез молитвите на светеца бог запази града невредим. Дошлите войски, обхванати от ужас, боейки се от светеца, намислили да бягат, но началстващите воеводи не искали да оставят своя цар за поругание на гражданите и за ядене на зверове н птици, а като имаха вяра към него и показваха последната си обич, понесоха мъртвия си цар със себе си; а понеже се бояха от дългия път, те разрязаха корема му [и] като извадиха всичките му вътрешности и тялото му осолиха, отнесоха го в своята страна.

Източник: nauka.bg
Изображение: omda.bg

Когато империите са във възход или в падение и болестни епидемии прочистват Земята, хората по традиция обвиняват за всичко това звездите. Но може би те трябва да обвиняват времето. Нов анализ на европейските дървесни пръстени показват, че умерено лято може да се окаже ключът към възхода на Римската империя и че продължителни засушавания, студ, както и други промени на климата може да са изиграли роля в историческите катаклизми като варварските нашествия през V век, довели до рухването на Рим или като чумната епидемия, наречена Черната смърт, която през XIV век унищожила населението в голяма част от средновековна Европа.

„Връщайки се 2500 години назад, виждаме, че има примери, които показват как изменението на климата влияе върху човешката история.“, казва авторът на изследването, палеоклиматологът Улф Бюнтген от Швейцарския изследователски институт по горите, снега и ландшафта.

Изследването обхваща 9000 парчета дърво, най-вече – събрани през последните 30 години от археолозите, които използват дървесните пръстени, за да определят чрез тях възрастта на древни обекти, конструкции, техника, предмети и фрагменти от дърво. Този метод за датиране се нарича дендрохронлогия. С помощта на дървесните пръстени, взети от живи дървета като ориентир, дендрохронолозите сравняват дървесните проби от миналото. С помощта на дендрохронологията биолозите изучават биологическите промени през последните хилядолетия, а палеоклиматолозите и дендроклиматолозите – климатичните промени през хилядолетията.
Изследователите сравнявали записи, събрани през последните 200 години с проби от живи дървета, за да видят как температурата и влагата, са засегнали растежа на дървесните пръстени. Екипът разгледал дървени фрагменти от исторически сгради, дървета, запазени в реки или в блата, както – и образци от археологически обекти. Изследването използва 7284 дъбови проби от Франция и Германия, за да види кога и как влагата се е появила в дървесните пръстени и 1500 различни борови проби от голяма надморска височина в Австрия за създаване на температурен регистър.

През добрите сезони, когато водата и хранителните вещества са изобилни, дърветата изграждат широки пръстени с ясни и видимо отдалечени една от друга граници. При неблагоприятни условия като суша или застудяване пръстените са тесни.

Като имали данните за целия този 2500 годишен период, учените ги съпоставили с историческите събития и установили, че тази хронология има връзка със степента на просперитета в някои древни общества, като например Римската империя.
Топлите и влажни летни периоди съвпадат с епохите на просперитет на Римската империя и на средновековните държави. Топлото и влажно лято е идеално за селското стопанство. Променливият климат между 250 и 600 г. сл. Р. Хр. и през 1000 – 1200 г. сл. Хр. съвпада с упадъка на Западната Римска империя и с мащабните миграционни движения сред „варварските” народи – т. нар. „Велико преселение на народите” и с епохата на кръстоносните походи.
Определено сушавият III в. е период на сериозна криза в Западната Римска империя, белязан от варварски инвазии и политически и икономически сътресения. Размествания в няколко галски провинции.
Около 1300 г. сл. Р. Хр., от друга страна, започва внезапно застудяване в съчетание с по-влажно лято, валежи и наводнения. Немалка част от обработваемите земи се заблатили и станали неизползваеми. Зачестили неплодородните и „гладни” години. Хората били изтощени поради недохранването и станали по-податливи към различни заболявания. Това съвпада с чумната епидемия, унищожена почти половината от населението на Европа през 1347 г.

Резултатът от изследването сочи, че тежките климатични условия са свързани с демографските промени и катаклизмите в обществата.

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://news.sciencemag.org/