Никой не назовава морско създание на древногръцки военен кораб, освен ако не са направени за едно – нападение.
Наскоро открития гигантски морски скорпион (Pentecopterus) е точно това. Според изследователският екип от Университета Йейл Pentecopterus е на 467 милиона години и е бил почти два метра дълъг.
Главата му служила като щит, с тясно тяло и крайници служещи да улови своята плячка.
Това е най-старият описван вид от групата (eurypterid) на водни членестоноги, които са предшественици на съвременните паяци, омари, кърлежи и т.н.
Това показва, че eurypterids са еволюирали 10 мил. години по-рано, както се е смятало до сега. За съжаление има много малко открити фосили и не може да се правят генерални заключения, но се предполага голямо разнообразие на видове преди 467 милиона години.
1. „Все още Алис” на Лиса Геноува – тази книга, покорила много държави и преведена на над 30 езика има своя история. Бабата на невролога Лиса Геноува боледува от Алцхаймер, а Лиса си спомня добре нейните трудности, предизвикани от болестта. Като невролог тя си припомня нейните проблеми и решава да разкаже историята на това заболяване с по-различен сценарий – този, в който болният е 50-годишен професор по когнетивна психология в Харварт. Успехът на Алис не може да я предпази от болестите и тя с ужас установява, че от един момент нататък тя ще трябва да се състезава с времето, което безмилостно ще унищожава връзките в мозъка й и ще заличава места, имена, спомени. Алис ще трябва да напусне работата си, да намали излизанията сама и да се бори със себе си, мъчейки се да се запази. Книгата на Лиса, вдъхновила режисьора Ричард Линклейтър е тъжна и красива, но въпреки своята тъга, тя е красива със своя финал и послание, което ни изпраща.
2. „Какво знам със сигурност” на Опра Уинфри – Опра е една от известните личности, които наричаме с малкото й име и винаги знаем за кого иде реч. Малкото момиче от Мисисипи, покорило милиони сърца със своите вдъхновяващи предавания в „Шоуто на Опра Уинфри”, осмелила се да напусне медийния бизнес и създала своя собствена медия боравеща с радио, телевизионен канал и О’Magazine, е повече от вдъхновяваща. Милиардер, дарила стотици милиони за благотворителност, помагаща на хиляди хора да намерят дом, да получат образование, да създадат болници, училища, селища… Опра е океан от информация, опит и топлина. В случай, че имате нужда от малко вдъхновение, гледайте откъси от нейните предавания, винаги зареждат и винаги има какво да чуете от нея. А в случай, че имате нужда от съвети от тази жена, обърнете се към сборника със статии от рубриката в списанието й – „Какво знам със сигурност” Определено има какво да научите от книгата и от думите на Опра.
3. „Лавина” на Блага Димитрова – Един от най-известните романи на Блага Димитрова всъщност се ражда първоначално като сценарий през 1969 година. Тогава ДС забранява Блага да получи първа награда, а сценарий отлежава няколко години, докато семейство Пискови не създават разкошния филм „Лавина”. Междувременно през 1971 година Блага Димитрова пренаписва сценария и издава романа, който има пет издания, а от няколко месеца е отново на пазара. На 16 декември 1965 г. 11 алпиниста загиват от лавина под Мальовица и Блага е силно разтърсена от това събитие. Така се ражда идеята за романа, който влиза в сърцето и остава там завинаги.
Робърт Хук (на английски: Robert Hooke) е английски учен, изобретател и микроскопист, ключова фигура в Научната революция. Смята се, че той е откривател на сложния микроскоп — с дизайн, състоящ се от 3 и повече лещи.
Роден е на 18 юли 1635 г. във Фрешуотър на остров Уайт. През 1660 г. открива Закона на Хук за еластичността. През 1662 г. е назначен за куратор по експериментите в новосъздаденото Лондонско Кралско научно дружество (Royal Society of London). През 1665 г. публикува епохалния си труд „Micrographia”, който съдържа много микроскопски и телескопски наблюдения. В него той въвежда за пръв път термина „клетка” (cell).
Почива на 3 март 1703 г. в Лондон.
Числата на Фибоначи: математическата последователност, която управлява природата
Числата на Фибоначи представляват една от най-fascinating математическите последователности, която не само очарова математиците с веками, но и се проявява навсякъде в природата около нас. Тази удивителна редица демонстрира как простото математическо правило може да създаде сложни и красиви модели във физическия свят.
Дефиниция и основни характеристики
Числата на Фибоначи в математиката образуват редица, която се дефинира рекурсивно по следния начин: F(0) = 0, F(1) = 1, F(n) = F(n-1) + F(n-2). Започва се с 0 и 1, а всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Първите няколко числа на Фибоначи са 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233, 377, 610, 987…
Тази последователност носи името на Леонардо Фибоначи, италиански математик от XIII век, който я представя в своята книга „Liber Abaci“ през 1202 година. Въпреки че редицата е била известна на индийските математици столетия по-рано, Фибоначи е първият, който я популяризира в Западна Европа.
Математически свойства и формули
Ето някои от основните свойства на числата на Фибоначи: НОД(F(n), F(m)) = F(НОД(m,n)) – това означава, че най-големият общ делител на числата F(n) и F(m) е число на Фибоначи с индекс НОД(m,n). Друго важно свойство е формулата F(n+k) = F(k-1) × F(n) + F(k) × F(n+1) за произволно n и k.
Числата на Фибоначи притежават и други забележителни математически свойства. Сумата на първите n числа на Фибоначи е равна на F(n+2) – 1. Всяко трето число на Фибоначи е четно, всяко четвърто е кратно на 3, всяко пето е кратно на 5 и така нататък.
Числата на Фибоначи могат да се бележат и с u(n) в някои математически текстове. Тази алтернативна нотация се използва особено в европейската математическа литература.
Една от най-поразителните особености на числата на Фибоначи е тяхната тясна връзка със златното сечение (φ = 1.618…). Когато разделим всяко число на Фибоначи на предходното, отношението се приближава към златното сечение. Колкото по-големи са числата, толкова по-точно е това приближение.
Тази връзка води до формулата на Бине: F(n) = (φ^n – ψ^n) / √5, където ψ = (1-√5)/2. Тази формула позволява директното изчисляване на всяко число на Фибоначи, без да е необходимо да се изчисляват всички предходни числа.
Проявления в природата
Числата на Фибоначи се проявяват изключително често в природните структури. Спиралите на охлювните черупки следват модел, базиран на тези числа. Семената в слънчогледовите корони са подредени в спирали, чийто брой са числа на Фибоначи – обикновено 21 и 34, или 34 и 55.
Листата на растенията често са разположени според числата на Фибоначи. Това явление се нарича филотаксис и гарантира оптимално разпределение на светлината и дъжда. Шишарките на боровете също демонстрират тези числа в спиралите на своите люспи.
Дори човешкото тяло показва връзки с числата на Фибоначи. Имаме 5 пръста на всяка ръка, всеки пръст има 3 фаланги (освен палеца, който има 2), а общо имаме 8 пръста и 2 палеца.
Приложения в изкуството и архитектурата
Художниците и архитектите са използвали числата на Фибоначи за създаване на естетически привлекателни творби. Златният правоъгълник, чиито страни са в отношение на златното сечение, може да бъде разделен на квадрати със страни, равни на числа на Фибоначи.
Спиралата на Фибоначи, получена чрез свързване на противоположните ъгли на тези квадрати, се среща в много произведения на изкуството. Тя се използва в композицията на картини, фотографии и дизайна на логотипа на компании.
Алгоритми и изчисления
Изчисляването на числата на Фибоначи е основна задача в програмирането и алгоритмиката. Простата рекурсивна реализация е неефективна за големи числа поради повторното изчисляване на същите стойности. По-ефективни подходи включват динамичното програмиране и матричното умножение.
За много големи числа на Фибоначи се използват специализирани алгоритми, базирани на бързото матрично умножение. Тези методи позволяват изчисляването на F(n) за n с милиони цифри.
Съвременни приложения
В съвременната наука и технологии числата на Фибоначи намират приложение в много области. В компютърните науки те се използват в алгоритмите за търсене и сортиране. Фибоначиевата пирамида е структура от данни, която използва тези числа за оптимизиране на операциите.
В финансовата математика числата на Фибоначи се използват в техническия анализ на финансовите пазари. Търговците използват нивата на Фибоначи за прогнозиране на движенията на цените на акциите и валутите.
Обобщения и разширения
Математиците са разработили много обобщения на числата на Фибоначи. Последователността на Лукас използва същата рекурентна формула, но започва с различни начални стойности. Трибоначи числата са подобни, но всеки член е сума на предходните три.
Матрицата на Фибоначи и нейните свойства водят до дълбоки връзки с линейната алгебра и теорията на групите. Тези разширения показват богатството на математическите структури, произтичащи от простата рекурентна връзка.
Числата на Фибоначи продължават да вдъхновяват математиците, учените и художниците. Тяхната поява в природата демонстрира фундаменталната връзка между математиката и физическия свят. От микроскопичните структури до галактическите спирали, тези числа разкриват универсални принципи на организация и растеж в нашата вселена.
Ще покажем, че всъщност елипсата и хиперболата не са нищо друго освен парабола.
Първо да си припомним какво представляват коничните сечения. Заокръжността няма какво да говорим. Мисля, че всеки знае дефиницията заокръжност. Какво представлява параболата? Накратко: нека имаме еднаправа b и точка F не лежаща на b. Тогава множеството от точки вравнината, които се намират на равни разстояния от точката F и праватаb образуват парабола. Това най-ясно се вижда от следният чертеж.
Тук |Т1 P1 | = |P1 F|, |Т2 P2 | = |P2 F| и т.н. Като точките P1, P2,…. са от параболата. Как всъщност се построява параболата? Избирамеси върху правата b произволна точка T. Свързваме я с F. Издигаме от Tперпендикуляр t. Построяваме симетралата s на TF. Пресечната точка на sи t е точка от нашата парабола. Надявам се да съм обяснил достатъчноясно как се построява парабола. Сега да си зададем следният въпрос: Каква фигура ще получим, ако построим парабола използвайки вместо праваb някаква крива например окръжност. Няма да пояснявам какво еразстояние между точка и окръжност, тъй като това се знае от училище. Итака нека имаме една окръжност k и точка F лежаща извън k.
Построяваме лъч с начало О и точка М1 като М1 лежи в дъгата MH, къдетоFH е допирателна към k през F. Построяваме H1 на равни разстояния от Fи M1 т.е. построяваме точка от парабола с фокус F и спрямо k. Новсъщност лесно се вижда, че H1 е и точка от хипербола, защото каквато иточка Hi да построим (по този начин) ще имаме |OHi| – |HiF| ще еконстанта. Така построявайки парабола спрямо F и k всъщност построявамехипербола. Окончателно ще получим:
Аналогично, ако изберем фокусът да лежи вътре в окръжността k ипостроявайки парабола спрямо този фокус и k то ще получим елипса. Така всъщност се оказа, че елипсата и хиперболата са параболи. Оттова просто построение на елипса и хипербола следва, че ако ние сме наблюдатели намиращи се върху k и направим измервания върхутраекторията на дадено тяло и искаме да изчислим траекторията му, аконе вземем предвид кривината на k, то напълно е възможно да получимпогрешни изводи за вида на траекторията.
Можете да се опитате да построите елипсата и да намерите лицето й.
В математиката Питагоровата теорема е една от основополагащите теореми в евклидовата геометрия. Тя изразява отношението между трите страни на правоъгълен триъгълник. Теоремата носи името на древногръцкия философ и математик от VI век Питагор, въпреки че е била известна на гърцитемного преди това.
Питагоровата теорема гласи следното:
В правоъгълния триъгълник сборът от квадратите на дължините на катетите еравен на квадрата на дължината на хипотенузата. Или че ХИПОТЕНИЗАТА НАКВАДРАТ = 1-вия КАТЕТ НА КВАДРАТ 2-рия КАТЕТ НА КВАДРАТ
Ако обозначим по стандартен начин страните на триъгълника Хипотенузата- c , Катет 1 – a , Катет 2 – b . Следователно теоремата придобива следния математически вид :
cІ=aІ bІ
Теоремата е много полезна ако знаете 2-та катета но не знетехипотенузата , така можете да я откриете . Също така ако знаете 1-нияткатет и хипотенузата формулата може да се изведе по следния начин –
aІ-cІ=bІ или aІ=bІ-cІ СЛЕДОВАТЕЛНО ЕТО ФОРМУЛИТЕ КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЕДАТ :
ЗНАЕМ :2 КАТЕТА – cІ=aІ bІ
ЗНАЕМ :1 КАТЕТ и ХИПОТЕНУЗАТА – aІ-cІ=bІ или aІ=bІ-cІ
Месопотамските математически текстове, датиращи от времето на Стария вавилонски период (около 2050 до 1650 г. пр. Хр.), съдържат материали, отнасящи се до решението на проблеми, които ясно показват, че тогава Питагоровата теорема е била известна. Самото изразяване на теоремата – че квадратът на хипотенузата е равна на сумата от квадратите на другите две страни – се появява едва след повече от хиляда години, но това вероятно се дължи на непълнота на записите.
Автор: Йордан Цанков
Виж темата във форума: https://www.forumnauka.bg/topic/30104-pitagorovata-teorema/
Алгебрата (от арабски ал джабр — „смятане с букви”) е дял на математиката, обобщение на аритметиката, в което се използват буквени обозначения за числата.
Условно в алгебрата може да бъдат определени следните направления:
* елементарна алгебра — най-стария дял на алгебрата, в който се изучават алгебричните изрази и уравнения с елементи естествени и комплексни числа.
* абстрактна алгебра или висша алгебра — дял от математика, базиран на аксиоматичния подход за изучаването на алгебрични системи, като групи,тела, полета, и пръстени.
* свойствата на векторните пространства се изучават в линейната алгебра.
* компютърната алгебра, се занимава със създаването и изучаването на алгоритми за символни пресмятания с математически обекти, при мерносимволно диференциране и интегриране.
Думата „алгебра” се среща също в названието на различни алгебрични системи, като:
* алгебра над поле
* булева алгебра
* сигма-алгебра
Най-рано термина се среща през 825 в трудовете на арабския учен Ал Хорезми. Думата „ал джабр” означава пренос.
Алгебрата е развита от вавилонците и, изглежда, датира от дните на Старовавилонското царство (около 2050 – 1650 г. пр. Хр.). Те са я използвали в линейните и квадратното уравнения, които са открили по това време. Обаче използването на алгебрата заедно с квадратните уравнения може да е започнало по-късно отколкото откриването на което и да е от двете. В алгебричните квадратни уравнения, които са били открити след 300 г. пр. Хр., неизвестните величини са тези, които ние означаваме с х и неговата реципрочна стойност 1/х. Обаче въпреки цялата си изобретателност вавилонците никога не са имали такива удобни означения и винаги са представяли неизвестните числа с думи.
Автори: гл.ас. Стоян Долапчиев от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“,
доц. д-р Елица Петрова НВУ „В. Левски“
Настоящата разработка се основава на задълбоченото проучване на жития на славянските просветители Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум; жития на отшелниците Иван Рилски, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски, Йоаким Осоговски (Сарандапорски); жития на жените – светици Юлияния, Филотея Темнишка, Параскева Епиватска – Петка Търновска; жития на държавните и църковни дейци: Михаил Воин, Патриарх Йоаким Първи, Иларион Мъгленски, Митрополит Петър, Теодосий Търновски, Ромил Видински и жития на мъчениците Георги Нови Софийски, Николай (Никола) Нови Софийски.
На базата на житиеписните творби се правят изводи за семейното възпитание и образованието, получавано в училища, школи и манастири. В таблична форма се представя нагледно възпитанието, обучението и образованието на светците според житиеписните творби. Изследват се не само житията на посочените светци, но се прави и съпоставка между техния живот, начин на възпитание и получено образование – религиозно и светско.
Семейната среда оказва пряко влияние върху образованието, възпитанието и живота на разглежданите светци и светици. При повечето от тях се набляга на аристократичния произход на родителите, което осигурява много добри материални и духовни възможности за развитие – за възпитание, обучение и образование. Децата израстват в „добър род”.
Родителите в повечето случаи са „благочестиви християни”, т.е. – те спазват божиите закони и възпитават децата си в нравствено-религиозните добродетели на християнството. Посочва се, че децата са въведени от ранна възраст в християнската религия чрез покръстването. Източно-православната християнска традиция влияе върху подрастващите и е определяща за тяхното образование.
Можем да твърдим, че е налице житийната схема, характерна за мнозинството от житийните творби, в която родителите са заможни, от добър род, благочестиви и богобоязливи християни. Възможно е известно идеализиране на семейната среда на светеца с оглед на неговия по-нататъшен житейски път, но религиозно-нравствената насока на възпитанието в семейството на много от тях едва ли може да се отрече. В същото време, по този начин се възпитава и подобна религиозност и у тези, които се запознават с житийните творби и героите, техните родители и семейства да им служат за нравствен пример.
Изглежда, още през Средновековието християнската църква залага много на семейството. Внушават се и се препоръчват прояви на милосърдие, на човечност и на помощ от по-богати към по-бедни хора. Този принцип, който стои в основата на християнската религия, същевременно спомага за стабилността на обществото и за осъществяване на класовия мир.
В някои случаи няма конкретни сведения за родното място и семейството на светеца или светицата, но се посочват нравствено-религиозни добродетели, типични за християнството: богобоязливост, кротост, търпение, смирение, щедрост към по-бедните, мъдрост още от ранна детска възраст, почитане на родителите, любов и твърдост в отстояването на вяра и народност.
Табл.Възпитание, обучение и образование според житиеписните творби
Възпитание, обучение и образование
В жития на светци
Константин-Кирил Философ
„Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науките повече от всички ученици, та беше за почуда на всички.”[1]
„Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.”[2]
Особен интерес представляват възпитанието и образованието, което Константин получава в Магнаурската школа в Константинопол. „Когато дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства.”[3]
„И за три месеца се обучи на цялото знание и мъдрост и усвои философията на четири езика: елински и римски, сирийски и еврейски”.[4]
Архиепископ Методий
Висока оценка за качествата на Методий се съдържа в посланието на папа Адриан до славянските владетели Ростислав, Светополк и Коцел.
Климент Охридски
„…още от младенческа възраст възлюбил боголюбивия живот”[5]
В християнски дух е било и семейното възпитание: „Така още от младенчество бе отдаден на божествения закон… ”[6]
Климент организира в Девол централно училище с два отдела или две степени. Първата степен е за обучение в начална грамотност. „Ние никога не го видяхме да бездействува, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат, …, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание. „[7]
Наум
Климент заедно с „Наума, Ангелария и Горазда с прилежание изучи свещеното писание…”[8]
В жития на отшелници
Иван Рилски
„…човек духовен, благоверен и христолюбив” и с „голяма вяра”[9], „възлюбил от крехка възраст добродетелта”[10]
„добре възпитан от своите родители”[11].
”…той живееше, подчинявайки им се във всичко и отдавайки нужната почит.”[12]
„… като изслушваше божествените слова и свещените учения, с пост и молитви благоугаждаше на господа и беше изцяло запленен от божията любов”[13]
Прохор Пшински /ХІ век/
„той просия като добродетел като звезда…”[14]
Ясно се откроява влиянието на християнската църква и религиозното възпитание, което получава.
Гавраил Лесновски /ХІ век/
„Когато стана на години за книжно учение, родителите му го дадоха да се учи на книги. Не след дълго той изучи всички писания и не на един език, но на много, а евангелската книга нито за час не изпускаше от ръцете си.”[15]
„голям майстор в писмото, и не на един език, но на много. В двора на сръбския цар Стефан Силни той беше пръв съветник и писмовник.”[16]
Йоаким Осоговски /Сарандапорски/ – /края на ХІ – началото на ХІІ век/
Светецът се описва като милосърден и човек даряващ помощ към бедните. Възпитане от „благочестиви родители”, т.е. религиозни, православни християни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора.
В жития на жени – светици
Юлияния / 286 – 21.11. 304 г./
Възпитанието на Юлияния е било в почитане на тези религиозни обществени традиции, които са били господстващи в Римската империя.
„Момичето Юлияния имаше правдив ум, целомъдрен разум и добър живот чрез християнска надежда…И през всичките тези дни за нищо друго не се грижеше, освен да моли бога и да ходи често в църквите.”[17]
Филотея Темнишка – /втората половина на ІV – началото на V век/
„Щом навърши шест годишна възраст, бе дадена да изучава свещените книги. И толкова преуспя в учението, че знаеше наизуст цялото божествено писание, така, че всички и се чудеха и славата и проникваше навсякъде. Толкова пък процъфтя във въздържанието, че цяла седмица издържаше без храна…Нощ и ден тя вникваше в божествения закон и насищаше душата си със свещените писания.”[18]
Параскева Епиватска –Петка Търновска / втората половина на Х век/
„…я възпитаваха в същия дух”, т.е. в духа на източноправославното християнство[19].
„После, когато достигна пълнолетие,…възревнува апостолския живот и така, разпалена от видението на /вечния/ огън, разделя се с отечеството, отмята се от род и близки и окрилена от добродетели, … достига пустинните места.”[20]
В жития на държавни и църковни дейци
Михаил Воин
произхожда от „род всепочитан и благоверен”, а в религиозно отношение е „пръв сред първите по родовитост християнин”.[21]
Патриарх Йоаким І – /края на ХІІ век – 18.01.1246 г./
Родом българин, отгледан и възпитан от „благоверни родители”[22], т. е. принадлежащи към източното православно християнство. В тази насока трябва да се търси влиянието насемейната среда и семейно възпитание на Йоаким, както показва и по-нататъшния път на светеца.
Иларион Мъгленски /ок. 1100г. – ок. 1164 г./
Семейното възпитание на Иларион се определя от общественото положение, материалните възможности и християнската принадлежност на неговите родители. Самите родители полагат обет да го дадат в манастир. Насоката на това възпитание оказва влияние върху неговото по-нататъшно развитие.
Архиепископ /Митрополит/ Петър /ок. 1255 – 1326/
На 12-годишна възраст го изпращат в манастир[23], като с това родителите предопределят нравствено-религиозната насока на възпитанието му.
Теодосий Търновски /ок. 1300 – 1363 година/
В Пространното житие, посветено на него,Патриарх Калист пише: „Той избягваше всячески беседите на своите сродници…Защото му се струваше, че е по-добре да наскърби родителите си и когото и да е било другиго, нежели малко да отстъпи от преданата любов към бога.”[24]
От цитирания текст ясно се чувства исихасткото отношение към родното място, семейната среда и възпитание.
Ромил Видински /ок. 1310 – ок. 1385/
„… те го възпитаваха в напътствие и поучение господне.”[25], т.е. в духа на източното православно християнство и съответните нравствено-религиозни добродетели.
„…се подчиняваше на учителя, както бе пристойно, той надмина всички деца, влезли преди него в училище. …но и ги учеше да се отказват от обичайните детски игри и неразумни сборища…Не само неговите връстници и съученици се дивяха на този отрокостарец Руско за преждевременния му разум и благоговение, но и самият техен учител…Предмет на техните разговори винаги беше разумът и премъдростта на юношата.”[26]
В жития на мъченици
Георги Нови Софийски /1497 – 1515/
Семейната му среда влияе благотворно и при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели, които виждаме у него: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност.
Родителите му го пращат на училище на шест години. След първоначалното образование учи занаят. Възпитанието в дух на принадлежност към българския народ и християнската вяра, омразата към османските поробители го правят устойчив и непреклонен към опитите за потурчване.
Николай /Никола/ Нови Софийски. /ок. 1510 – 1555/
Получава много добро образование и задълбочена богословска подготовка.
„А момчето напредваше по разум и мъдрост и се подчиняваше, както е редно, на своите родители. То им подражаваше във всяко добро дело, сияеше с целомъдрие и ум и пазеше себе си с голямо старание, от детинство се грижеше да се опази в истинската вяра и да върши дела, угодни бога”.[27]
Никола добре познава свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време.
Заключение
В житията често се повтаря историята на светеца, чиито родители дълго време са нямали деца, добили са го трудно и са положили обет да го дадат в манастир, с което предопределят нравствено-религиозното възпитание на детето си.
Обикновено светецът е отгледан и от „благочестиви родители”, т.е. – православни християни, религиозни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора – и още в най-ранна детска възраст се отличава с любов към труда, учението и Бога. Семейната среда влияе благотворно при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели при децата като: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност.
В житията на светците откриваме, че децата се дават „да се учат на книги” в подходяща детска възраст. Граматиката или граматическото изкуство се включва в изучаваните през Средновековието седем свободни изкуства – тривиум /граматика, реторика, диалектика/ и квадривиум /аритметика, геометрия, астрономия, музика/. В Магнаурската школа са се изучавали и чужди езици: елински и римски, сирийски и еврейски. В големите градове на Византийската империя има определена категория частни учители, които срещу заплащане са обучавали кръг от децата на аристокрацията.
Учениците са били подготвяни, освен в граматическо изкуство и езици, и за различни длъжности в църквите и манастирите, като четци, поддякони, дякони и свещеници. Бъдещите светци получават много добро образование и задълбочена богословска подготовка и опознават свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време. Научаването и изпълнението на молитви и песни е заемало съществена част от учебно-възпитателния процес през Средновековието и е важно условия за поддържане и развитие на образователната традиция.
Освен посещенията в училище, по пътя на самостоятелната работа децата се самообразоват и самовъзпитават и в къщи. Те се изграждат като творчески и търсещи личности. В някои жития се посочват конкретни детски игри, практикувани с възпитателна цел. Явно е, че възрастните са разбирали добре ролята на тези обичаи и детски игри като своеобразна подготовка за по-късния живот. Това не е епизодичен, а – целенасочен и организиран процес, с определени традиции.
В житията на някои от светците няма конкретни сведения за получаване на образование в училище, но личи че те получават съответното нравствено-религиозно възпитание /при Прохор Пшински, Иван Рилски, св. Юлияния, Петка Търновска, Никола Нови Софийски/, при което ясно се откроява влиянието на християнската Църква.
Бележки
Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.
Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.
Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.
Медински, Е. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 47.
Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.
Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.
Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.172.
Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.
Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.
Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.
Проложно житие на Михаил от Потука – Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.
Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.
Пространно житие на Константин-Кирил. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 38.
Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.
Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.
Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.
[1] Пространно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 38.
[2] Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.
[3] Медински, Е. Цит. съч., с. 47.
[4] Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.
[5] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
[6] Пак там.
[7] Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.
[8] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
[9] Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.
[10] Пак там.
[11] Пак там, с. 136.
[12] Пак там, с. 137.
[13] Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.
[14] Пак там.
[15] Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.172.
[16] Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.
[17] Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.
[18] Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.
[19] Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.
[20] Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.
[21] Проложно житие на Михаил от Потука – Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.
[22] Проложно житие на Патриарх Йоаким Първи, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 87.
[23] Пак там, с. 110.
[24] Пространно житие на Теодосий Търновски от Патриарх Калист, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 445.
[25] Пак там.
[26] Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.
[27] Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.
Канадски екип, ръководен от д-р Стивън Грасби съобщава за откриването на целогодишен извор, който е най-отдалечен от Екватора. Това откритие показва, че има циркулация на подземна вода в криосферата, която може да образува речни корита в райони с много ниска температура и с морфология, подобна на тази на Марс. Откриeтo, направено през 2009 г., поставя много въпроси, защото не е сигурно как такъв извор може да съществува в условията на полярна пустиня.
Грасби и колегите му са попаднали на най-северния извор в света, на остров Елзмер, Нунавут, Канада и са го нарекли „Изворът на ледената река“. Специфичният район, в който се е провело изследването е на север от фиорда Ото, в планински регион, покрит с карбонати от формацията Нансен. Изворът започва на 300 метра надморска височина и се намира на южния склон на безименна планина, висока 800 м. над морското равнище. Детайлни описания показват, че изворът е целогодишен, дори през 24-те часа мрак през зимните месеци, когато температурите на въздуха в района стават – 50 градуса по целзий.
Геохимически изследвания показват, че водата идва от повърхността и влиза до 3 км. дълбочина преди да се върне през дебел слой вечно замръзналата почва като извор. Така става ясно, че в полярните райони има много по-активна хидрогеоложка система, отколкото се смяташе преди. Това се дължи най-вероятно на вода идваща от разтопени ледници.
Друго интересно нещо е, че ледената река прилича на речните корита, забелязани на Марс. Откритието на тези характеристики на релефа води до предположението, че в определен момент е имало изригване на подземна вода от ограничени водни хоризонти.
Изглежда, че водата циркулира под повърхността на планетата по начини, които още не познаваме…
Леденият шелф Ларсен Би на 31 януари, 2002. Езера от разтопен лед са изпъстрили повърхността му. Вижте следващата снимката от 2013 по-долу.
Снимка: NASA
Изследователи казват, че мистериозното разпадане на гигантския антарктически шелф, който е бил е стабилен цели хилядолетия, е причинено от верижни реакции от пресушаващи се езера на повърхността на леда.
Откритието предполага, че след време други ледени шелфове ще бъдат уязвими от рязки сривове, според учените.
Невероятното отчупване на антарктическия леден шелф Ларсен Би през 2002 г, което покрива над 3000 квадратни километра е бил стабилен за хилядолетия, но се срива на хиляди айсберга само за няколко дни.
Преди леденият шелф да се разпадне, върху него съществуват повече от 2 750 езера. Те са образувани върху ледника от лед и сняг, който постепенно се топи с течение на годините.
“Езерата стоят на едно място, вместо да се оттичат от ледения шелф в океана, тъй като той е плосък” – каза главният автор на изследването Алисън Бануел от Чикагския университет.
Учените отбелязват, че дни преди сриването на ледения шелф, много от тези езера са пресъхнали, като все още не се знае защо.
Към 5 март (2002), плаващата долина се е разпада и започва да отплава.
Снимка: NASA.
Две мистерии с една симулация
Компютърни симулации разрешават две мистерии наведнъж: какво е накарало езерата да изчезнат и как леденият шелф се откъсва толкова бързо.
Този модел анализира тревогата, която е създадена от езерата на ледения шелф. Учени откриват, че пресъхването само на едно от тях, може да предизвика образуването на пукнатини в леда, които от своя страна могат да доведат до изпразването на много други езера, причинявайки появата на пукнатини под други езера, като се получава верижна реакция.
“Въпреки, че предишни изследвания предполагат, че широко разпространеното отчупване на ледения шелф Ларсен Би е най-вероятно причинено от изсъхването на почти 3000 повърхностни езера, досега нямаше изследване, което да обясни как и защо тези езера са изсъхнали само за няколко дни, за да предизвикат такова бързо и експлозивно отчупване” – казва Бануел. – “Нашето предположение, че изсъхването на едно езеро може да предизвика много пропуквания, които биха могли да изсушат стотици заобикалящи езера чрез верижна реакция. Водят се дебати дали верижната реакция е била тази, която е допринесла за рязкостта на експлозивното отделяне на Ларсен Би.”
Ще има ли още отчупвания?
Бануел казва, че ако сегашното затопляне продължи, отчупването, причинено от езера може да застраши други антарктически ледени шелфове и да предизвика откъсването им по подобен драматичен начин.
Според Бануел е важно учените да определят риска от сривове в антарктическия леден шелф, защото тези големи ледени блокове служат за язовири за ледниците плаващи в тях. Премахването на тази опора е причина за по-голямо количество лед в океана, което увеличава морското ниво значително. Предположенията му са, че следващите подобни случаи най-вероятно ще бъдат ледените шелфове Скар Инлет, последван от Рос и Рон-Флинчър. (На скорошна среща на учените занимаващи се с проблема, Тед Скамбос, от Националния Информационен Център за Лед и Сняг в Болдер, Колорадо, заключи, че леденият шелф Скар Инлет, който е остатък от Ларсен Би ще е следващият разпаднал се.)
Бануел заключи, че тази идея ще бъде напълно доказана само след следващия срив на леден шелф.
Бануел и нейните колеги Дъглъс Макаил и Олга Сегиенко публикуваха своите открития в броя от 28 ноември на“Geophysical Research Letters”.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Леденият шелф Ларсен Би на 31 януари, 2002. Езера от разтопен лед са изпъстрили повърхността му. Вижте следващата снимката от 2013 по-долу.
Към 5 март (2002), плаващата долина се е разпада и започва да отплава.