Някои хора казват, че прочутия гръцки учен Архимед (287 – 212 г. пр. Хр.) влязъл в банята в момент, когато умът му бил зает с проблема за теглото и отместването. Докато гледал как нивото на водата във ваната се издига, решението го озарило. Развълнуван от своето ново откритие, той се втурнал по улиците на Сиракуза с викове„еврика“, а от него капели вода и сапунена пяна. Един от проблемите на тази версия е, че гърците обикновено са се къпели с олио, а не със сапун. Освен това специфичното тегло е прекалено прозаично нещо за такова изпълнение. Каквито и да са били обстоятелствата, заслугата несъмнено е на Архимед, заради което принципът е наречен на името на Архимед. Той е публикуван като „Теорема No7″ в неговата книга „Плаващи тела“ (Сиракуза, III в.пр. Хр.): „Твърдо тяло, по-тежко от течността… в течността ще олекне с толкова, колкото е теглото на течността със същия обем като твърдото тяло.“
Висша математика
Никога съперници за честта да си пръв не са се борили с по-голяма решителност и ожесточение, от колкото сър Исак Нютон и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц. Англичанинът и германецът са си оспорвали създаването на висшата математика – техния революционен метод за определяне на площта под крива, главния математически пробив на модерното време. Славата, с която откритието озарява божествения им интелект, е не по-малка от позора, с който грозният спор ги опетнява. Започнал през 1690 г. от твърдението на Нютон за кражбата на неговото откритие, спорът продължава до смъртта на Лайбниц през 1716 г. Нютон (1642 – 1727) и неговите ученици продължават кампанията и след това, прахосвайки повече усилия да заклеймяват Лайбниц,отколкото двамата са отделили за развитието на диференциалното смятане. През 1684 г. Лайбниц публикува „Calculus Differentialis“ („Диференциално смятане“), давайки да се разбере, че неговият метод дотогава е бил неизвестен, макар че през 1676 г. той е чел работите на Нютон, които доказват, че Нютон го е познавал. Нютон разгласява, че Лайбниц е бил запознат с тези документи, и го обвинява в кражба. Лайбниц твърди, че през 1684 г. не е знаел за достиженията на Нютон, което не отговаря на истината. Той пише и разпраща анонимни обзори и статии, намекващи, че Нютон е преписал неговата работа. За да разобличи Лайбниц, Нютон използва своите ученици, особено жлъчния Джон Кийл. Лайбниц, както и Кийл, е член на Британското кралско общество и през 1711 г. се обръща към Обществото с молба да проучи твърденията на Кийл и да установи истината. Нютон президент на Кралското общество, провежда безпринципно разследване и изготвя един недобросъвестен официален доклад, в който осъжда Лайбниц. Нютон е изобретил диференциалното смятане, което той е нарекъл „метод на флуксиите“ (безкрайно малките нараствания), през 1665 – 1666 г. Той е запазил откритието за себе си, оставяйки писмени доказателства, които доказват, че е знаел за него, без обяснение как работи то Лайбниц го е разработил едва десет години по-късно, но вече е знаел за това, преди да е видял работите на Нютон през 1676 г., което опровергава обвинението на Нютон за кражба. Светът дължи своето знание на Лайбниц, в чиято публикация от 1684 г. е описан методът на диференциалното смятане. Освен това системата на Лайбниц в известен смисъл е по-изчистена. Това обаче не ни пречи да посочим Нютон като първия откривател на смятането.
Магически квадрат
Най-старият магически квадрат на китайски се нарича „хау ту“. Самият квадрат се състои от три реда и три колонки от числа. Когато се събират всеки три числа в един ред, колонка или диагонал, се получава сума петнайсет, като в квадрата се съдържат всички числа от едно до девет.
Най-старото описание на този пъзел датира от около 80 г. пр. Хр., но той е създаден много по-рано. Една легенда разказва, че от Жълтата река излязъл кон-дракон, дошъл и дал хау ту на Ю, който управлявал Китай през 2100 г. пр. Хр. Ю е историческа фигура, но конят-дракон вероятно не е. Освен това не е сигурно, че хау ту на Ю е било същото като показаното тук, тъй като по неговото време математиката трябва да е била твърде примитивна.
Линийка
Сметачна линийка
През X в. (династия Сун) Ма Хуай Де от Су Джо изработил инструмент, описан като няколко линийки от абанос и една от слонова кост, които се позиционират една спрямо друга и подпомагат пресмятането. Методът на работа и резултатът, който трябвало да се пресметне, са неизвестни.
Логаритмична линийка
Най-старата логаритмична линийка е направена в Англия вероятно малко преди 1650 г. от Уилям Аутред. Аутред е направил както кръгла, така и права сметачна линийка.
Логаритми
Преди на логаритмите да е било дадено каквото и да е общо приложение, е имало математици, които са изследвали или са разбрали техните принципи, включително Архимед през III в. пр. Хр. и Ибн Хамзах ал-Магриби от Северна Африка през XVI в. след Хр. Обаче първите сведения за ограничено използване на логаритмите са открити в месопотамските клиновидни текстове, които вероятно са от началото на II хилядолетие пр. Хр. Работейки с експонети от дадени числа, месопотамците са използвали логаритми от отделни стойности. От тяхно време до XVI в. математиците често са се докосвали до логаритмите, без обаче да ги вградят в обща система за пресмятане. Шотландският учен Джон Непер от Мърчистоун (1550 – 1617) е бил първият, който е направил това в книгата си „Mirifica Logarithmorum Canonis Descriptio“ („Описание на изумителния канон на логаритмите“, Единбург, 1614).
Тригонометрия
Тригонометрията е разработена от гръцки учени през II в. пр. Хр. Най-изтъкнат от тях е Хипарх (195 -125 г. пр. Хр.), който е работил в Александрийския музей и на Родос. Хипарх е бил преди всичко астроном и е съставил таблица на хордите за улесняване нанасянето на звездите върху картите. Тригонометрията, каквато ние имаме днес, е дело на ислямски учени от IX в. Абу Абдала ал-Батани и Набаш ал-Хасиб са познавали тангенса, синуса, котангенса и косинуса. Секансът е въведен от Абул Уафа ал-Бужани.
Книги по математика
„Математически текст за орбитата и слънчевия часовник“ от времето на китайската династия Джо (от XI до III в. пр. Хр.) е най-старата математическа книга, вероятно от около VI в. пр. Хр. Тъй като е налице само по-късна версия, издание от времето на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. след Хр.), давността на съдържанието не е известна. Книгата съдържа обширен астрономически материал, някои деления и умножения на дроби, една глава върху теоремата на Питагор и правилно определение на лунната светлина като отразена слънчева светлина.
Книга с математически задачи
Проценти
Отрицателни числа
Първата книга с математически задачи е „Математика в девет книги„, написана от анонимен автор в началото на династията Хан. Тази книга съдържа първото споменаване на теорията за процентите, а също и за отрицателните числа. В нея се появяват също алгебрата и квадратните уравнения. Използването на отрицателните числа в китайската математика вероятно е започнало малко преди династията Хан(206 г. пр. Хр. – 220 г. след Хр.) Броенето на редици от пръчки е включвало червени пръчки за отбелязване на положителните числа и черни пръчки за отрицателните.
Водно колело
Водното колело е толкова известен технологичен пробив, че неговото изобретяване е ознаменувано в поезията. Най-непосредственото предимство от този механизъм с много приложения било изместването на тежката ръчна работа с автоматизираната операция в мелниците за брашно. За това поетът отдава заслуженото на Деметра, богинята на зърнените храни, земята и плодородието:
„Ръцете спри, които мелят. Спи сега,
усилна домакиньо, и макар петелът да е възвес тил деня
Деметра дала е труда ти нимфите да свършат,
те скачат на върха на колелото, завъртат вала, който със зъбите си
обръща тежестта на камъните воденични.
И вкусваме живота архаичен, учейки се,
и наслаждаваме се на продуктите Деметрини без труд.“
(„Гръцка антология“, ix,418)
Поемата е написана в края на I в. пр. Хр. от Анти-патер от Солун,Северна Гърция. Оттук и от други източници става ясно, че водните колела са въведени в началото на същия век.
Горе-долу по същото време е изобретена друга разновидност на водното колело, известна като нория. Тя представлява устройство за помпане на речна вода на големи височини без каквото и да е усилие и все още се използвана някои места за доставяне на вода в градовете и за земеделието. Колелото се върти под действието на налягането на течащата отдолу вода. В същото време прикрепените към колелото съдове се пълнят с вода, които в най-горната си точка се изливат в съседния тръбопровод. И двете водни колела идват от Средиземноморския район, вероятно от източната част на Римската империя преди малко повече от 2000 години.
Полицаите в Литва с цветя на 8 март
8 март не е само женски празник, това е пролетен ден, в който можем лесно да покажем колко ценим и обичаме другия пол. Втора поредна година полицаите на Литва (Lietuvos policija) спират жените водачи, не за да им напишат акт, а за да подарят букет с лалета. Просто, защото те го заслужават!…
Снимки: Lietuvos policija
Религиозни ордени
Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от IHΣOYΣ, името на Исус на гръцки. По-късно биват разтълкувани и като Iesus Homini Salvator, „Исус, човешкият спасител“, или Iesum Habemus Socium, „Имаме Исус за другар“ (латински)
Йезуити
Обществото на Исус е основано през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556), бивш войник, и трима последователи – испанец, французин и португалец. Целта е да подпомогнат посещенията на светите места и посвещаване в правата вяра на езичниците. Техните намерения са осуетени от война между християни и Турция. Те разширяват обсега на задачите и включват образователни и монашески институции. Техният нов устав е утвърден от папата през 1540 г. Обществото на Исус (йезуитите) се отличава от останалите ордени със своето честолюбие, превъзходни познания и мисионерство. Този орден привлича нашето внимание с постиженията на своите членове: използването на слайд-проектора, изобретяване на първия модел на автомобил и парната лодка, използване на константи при метричната система.
Aвгустинци
Орденът на Августинците е основан в Северна Африка малко преди смъртта на Свети Августин (354 -430). Благочестиви отшелници, те избират да живеят по правилата на Свети Августин – отказване от частната собственост и придържане към недопускащ отклонения жизнен път. След като вандалите нахлуват в Северна Африка, Орденът се разпространява на север. Августински монаси, имигранти, строят манастири в Северна Италия. Един августински монах, Грегор Мендел, открива и доказва законите за наследствеността.
Августинският орден – история, духовност и влияние
Бенедиктинци
Бенедикт от Нурсия (480 – 543) е идейният подбудител на монашеството в страните с католическа вяра. Абатството в Монте Касино (Италия), построено от него през 529 г., е смятано са първия бенедиктински манастир независимо от факта, че Бенедикт строи манастири в Италия от началото на 490 г. Предимството си Монте Касино получава, защото е било резиденция на Бенедикт. Там той издава своите „манастирски правила“ – знаменитите инструкции, според които западноевропейските монаси ще живеят през следващите столетия. Правилата съдържат разрешение за ежедневно приемане на алкохол. На това дължим някои от най-оригиналните неща. които модерният свят получава в наследство от манастирите – бенедиктинския ликьор и шампанското.
Картузианци
Орденът на картузианците е основан през 1086 г. в Шартрьоз (на латински Cartusia, недалеч от Гренобъл във Франция. Основател е германският монах Бруно (1057 – 1101). Това, за което се следи с най-голяма строгост, е вменената в дълг самота на монасите – те се виждат помежду си само в неделя или при особени случай. През 200 картузеанци, хванати за ръце и подредени в кръг, е осъществен първият електрически пренос на голямо разстояние. Орденът дължи славата си не само на този факт. Там е създаден и знаменитият ликьор „Шартрьоз“, донесъл пари на ордена.
Секти и църкви: https://www.chitatel.net/sekti-i-tsarkvi/