Водното колело е толкова известен технологичен пробив, че неговото изобретяване е ознаменувано в поезията. Най-непосредственото предимство от този механизъм с много приложения било изместването на тежката ръчна работа с автоматизираната операция в мелниците за брашно. За това поетът отдава заслуженото на Деметра, богинята на зърнените храни, земята и плодородието:

„Ръцете спри, които мелят. Спи сега,
усилна домакиньо, и макар петелът да е възвес тил деня
Деметра дала е труда ти нимфите да свършат,
те скачат на върха на колелото, завъртат вала, който със зъбите си
обръща тежестта на камъните воденични.
И вкусваме живота архаичен, учейки се,
и наслаждаваме се на продуктите Деметрини без труд.“
(„Гръцка антология“, ix,418)

Поемата е написана в края на I в. пр. Хр. от Анти-патер от Солун,Северна Гърция. Оттук и от други източници става ясно, че водните колела са въведени в началото на същия век.

Горе-долу по същото време е изобретена друга разновидност на водното колело, известна като нория. Тя представлява устройство за помпане на речна вода на големи височини без каквото и да е усилие и все още се използвана някои места за доставяне на вода в градовете и за земеделието. Колелото се върти под действието на налягането на течащата отдолу вода. В същото време прикрепените към колелото съдове се пълнят с вода, които в най-горната си точка се изливат в съседния тръбопровод. И двете водни колела идват от Средиземноморския район, вероятно от източната част на Римската империя преди малко повече от 2000 години.

Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от IHΣOYΣ, името на Исус на гръцки. По-късно биват разтълкувани и като Iesus Homini Salvator, „Исус, човешкият спасител“, или Iesum Habemus Socium, „Имаме Исус за другар“ (латински)

Йезуити

Обществото на Исус е основано през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556), бивш войник, и трима последователи – испанец, французин и португалец. Целта е да подпомогнат посещенията на светите места и посвещаване в правата вяра на езичниците. Техните намерения са осуетени от война между християни и Турция. Те разширяват обсега на задачите и включват образователни и монашески институции. Техният нов устав е утвърден от папата през 1540 г. Обществото на Исус (йезуитите) се отличава от останалите ордени със своето честолюбие, превъзходни познания и мисионерство. Този орден привлича нашето внимание с постиженията на своите членове: използването на слайд-проектора, изобретяване на първия модел на автомобил и парната лодка, използване на константи при метричната система.

Aвгустинци

Орденът на Августинците е основан в Северна Африка малко преди смъртта на Свети Августин (354 -430). Благочестиви отшелници, те избират да живеят по правилата на Свети Августин – отказване от частната собственост и придържане към недопускащ отклонения жизнен път. След като вандалите нахлуват в Северна Африка, Орденът се разпространява на север. Августински монаси, имигранти, строят манастири в Северна Италия. Един августински монах, Грегор Мендел, открива и доказва законите за наследствеността.

Августинският орден – история, духовност и влияние

Бенедиктинци

Бенедикт от Нурсия (480 – 543) е идейният подбудител на монашеството в страните с католическа вяра. Абатството в Монте Касино (Италия), построено от него през 529 г., е смятано са първия бенедиктински манастир независимо от факта, че Бенедикт строи манастири в Италия от началото на 490 г. Предимството си Монте Касино получава, защото е било резиденция на Бенедикт. Там той издава своите „манастирски правила“ – знаменитите инструкции, според които западноевропейските монаси ще живеят през следващите столетия. Правилата съдържат разрешение за ежедневно приемане на алкохол. На това дължим някои от най-оригиналните неща. които модерният свят получава в наследство от манастирите – бенедиктинския ликьор и шампанското.

Картузианци

Орденът на картузианците е основан през 1086 г. в Шартрьоз (на латински Cartusia, недалеч от Гренобъл във Франция. Основател е германският монах Бруно (1057 – 1101). Това, за което се следи с най-голяма строгост, е вменената в дълг самота на монасите – те се виждат помежду си само в неделя или при особени случай. През 200 картузеанци, хванати за ръце и подредени в кръг, е осъществен първият електрически пренос на голямо разстояние. Орденът дължи славата си не само на този факт. Там е създаден и знаменитият ликьор „Шартрьоз“, донесъл пари на ордена.

Секти и църкви: https://www.chitatel.net/sekti-i-tsarkvi/