Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново 1962 – 2005
Аналитичен библиографски указател
Велико Търново 2006

Автор: Теодор Иванов

Съдържание:
Обяснителни бележки ……………………………………….!

І. Археология …………………………………………!
1. Бутово
2. Велико Търново – град
3. Велико Търново – област
5. Дискодуратера
6. Долна Мизия
7. Момина крепост
8. Никополис ад Иструм
9. Нове
10. Орловец
11. Самоводене
12. Трапезица
13. Хотница
14. Царевец
15. Янтра (река)
16. Обекти и селища от други региони

ІІ. Архитектура ……………………………………………… !

ІІІ. Етнография. Фолклористика ………………………….. !
1. Общи въпроси
2. Занаяти
3. Обичаи
4. Облекло
5. Фолклористика

ІV. Изкуство ……………………………………………………………!

V. История ………………………………………………………………….!
1. История до 1878 г.
2. 1879 – 1944 г.
3. История след 1944 г.

VІ. Краезнание …………………………………………………!

VІІ. Музеезнание. Музейно дело …………………………………………!
1. Теория
2. Музейно дело
а. История ……48
б. Книгообмен на Регионален исторически музей –
Велико Търново
в. Музейни работници
г. Нови технологии
д. Отчет за дейността на РИМ – В. Търново
е. Реставрационна и консервационна дейност
ж. Хроника на дейността на РИМ – В. Търново

VІІІ. Нумизматика ………………………………………………………!

ХІХ. Отзиви. Рецензии …………………………………………………….!

Х. Религия. Религиозни храмове …………………………………………. ..!
1. Археология
2. Архитектура
3. Духовници
4. История
5. Изкуство

ХІ. Сфрагистика …………………………………………………… !

ХІІ. Хералдика ………………………………………………………!

ХІІІ. Читалища. Читалищно дело ………………………………………….. !

Именен показалец ……………………………………………………………!

Географски показалец ………………………………………………………!

Хронологичен показалец ……………………………………………………….!

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Българските земи са необятен източник на следи от материалната и духовната култура на различни племена и народи, които са ги населявали.
Един от най-богатите в това отношение региони е великотърновският. В него са запазени множество културни паметници и това дава възможност за разностранни проучвания на различните периоди от развитието на българското общество.
Водещо място в тези изследвания заема Регионален исторически музей – Велико Търново, който през своята 135 – годишна история се е доказал като авторитетна институция с национално значение, в дейността по опознаване и оценка на историческия път, изминат от нашия народ.
Важен елемент от музейната работа е научноизследователската дейност, извършвана от висококвалифицирани специалисти с научни степени и звания, и като логичен отговор на научната продукция на музейните работници е създаването на издание, в което да бъдат публикувани резултатите от техните изследвания.
През 1962 г. излиза от печат т. І на ”Известия на Окръжния музей – Велико Търново”.
Оформлението на сборника съответства на научния му профил , като всяка от дванадесетте публикации е придружена от цитиране под линия и резюме на немски език.
Изданието започва с уводна статия от Янка Николова, в която се анализира музейното дело в старата столица.
До 1972 г. излизат общо 5 тома на ”Известията”, съответно – т. ІІ през 1964 г., т. ІІІ през 1966 г., т. ІV през 1968 и т. V през 1972 г.
Тенденцията в оформлението на публикациите се запазва, а през 1968 г. името му и променено на ”Известия на Окръжния исторически музей – Велико Търново”.
Издаването на ”Известията” е прекратено за периода 1973 – 1990 г., като през това време, музейните специалисти публикуват в ”Годишник на музеите от Северна България”.
През 1991 г. излиза от печат т. VІ на вече наричащите се ”Известия на Исторически музей – Велико Търново”. Редакционната колегия е в следния състав : к. и. н. Кинка Панайотова, н. с. к. и. н. Васил Мутафов, н. с. к. и. н. Петко Мачковски, н. с. Невяна Бъчварова, н. с. Иван Църов и н. с. Павлина Владкова.
Публикациите са придружени с илюстрации, резюме на английски и библиографско цитиране в края на статията.
През 2001 година заглавието отново е променено и изданието вече носи името ”Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново”.
В първите томове публикациите са предимно по въпросите на историята и археологията, и само от служители на музея. В по-ново време на страниците на ”Известията” са поместени и материали по философия, нумизматика, хералдика, краезнание и др., чиито автори са не само от търновския музей, но и от университети и научни звена от Велико Търново и други български градове.
От 1991 г. на заглавната страница на ”Известията” започват да се поместват илюстрации, представящи различни предмети и сгради с историческо значение.
Графичната реконструкция на Средновековната крепост ”Ряховец” при Горна Оряховица, двуглав орел от каменния саркофаг на цар Иван Александър и моливдовул на Теодор І Ласкарис са част от тези народностни паметници.
За периода 1962 – 2005 г. от печат са излезли 20 тома в 18 книжни тела, в които са поместени 463 публикации.
Библиографският указател съдържа всички статии, поместени на страниците на ”Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново” през гореспоменатия период.
Материалите са подредени тематично – азбучно, като изключение е допуснато в глава ”Археология”, в която подреждането е направено по имената на изследваните обекти и селища, и в глава ”История”, където подреждането е хронологическо.
На публикации, който се отнасят до повече от една тематична рубрика са направени съответни препратки.
Библиографското описание е направено съгласно действащите в България стандарти за аналитично библиографско описание (БДС 17264 – 91) и съкращения (БДС 9736 – 82).
Методът на описанието е ”de visu”, като с оглед спецификата на описваните материали са взети следните методични решения : навсякъде е пропуснато заглавието на изданието, областта на авторската отговорност е налице само при публикации с повече от един автор.
На статиите, чието съдържание не е разкрито достатъчно, чрез заглавието, са направени кратки справочни анотации.
Към библиографията са съставени три показалеца.
Именният и географският показалец са подредени строго азбучно, а в хронологичния – публикациите са наредени по пореден том и година на излизане.
За съставяне на библиографския указател са използвани справочно – библиографският апарат и библиотечният фонд на РНБ ”П. Р. Славейков” – Велико Търново.
Указателят има за цел да кумулира, презентира и популяризира публикациите в изданието на историческия музей.
Предназначен е за историци, археолози, етнографи, краеведи, географи, както и за всички занимаващи се с научна и изследователска дейност.

І. АРХЕОЛОГИЯ

1. БУТОВО

1. СУЛТОВА, Соня. Глинени лампи тип ”Бутово”. // 6, 1991, с. 116 – 128.
Съд. каталог с модификации на гръцки лампи с U – фитилник и на ”Firma – lampen”.

2. СУЛТОВА, Соня. Теракотови статуетки на Афродита от керамич- ния център в Бутово (Долна Мизия). // 7, 1992, с. 153 – 157.
Три статуетки и една глава на статуетка.

2. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – град

3. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Епиграфският материал от Търнов. // 9, 1994, с. 147 – 165.
Съд. каталог на надписи върху сграфито и обикновена керамика, тухли, каменни блокове и архитектурни детайли, накити и предмети от кост.

4. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Още за историята на археологическото дружество във Велико Търново. // 5, 1972, с. 5 – 19 : с ил.
Съд. ”Устав на Археологическото дружество в гр. Велико Търново, утвърден със заповед № 1350 от 7 юлий 1905 г.”

5. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Проучване на средновековни обекти във Велико Търново и региона (История, резултати, проблеми). // 8, 1993, с. 109 – 120.

6. АНГЕЛОВ, Никола и др. Крепостни стени и крепостни съоръжения в Средновековната българска столица Търново / Никола Ангелов, Янка Николова. // 1, 1962, с. 57 – 72 : с ил.

7. АНГЕЛОВ, Никола. Средновековен некропол в Търново. // 1, 1962, с. 23 – 34 : с ил.
… намиращ се северозападно от гара Трапезица.

8. АНГЕЛОВ, Никола. Средновековният град Търново според изворите на XII – XIV в. и досегашните археологически разкопки. // 2, 1964, с. 1 – 17.
Съд. ”План на средновековния град Търнов”.

9. БЕЛИВАНОВА, Анастасия. Стъклени купи от фонда на Исторически музей – Велико Търново. // 13, 1998, с. 118 – 125 : с ил.

10. Вж № 454

11. НИКОЛОВА, Янка. Няколко документа за разкопките в Търново и Никополис ад Иструм през 1900 г. // 1, 1962, с. 35 – 55.
Съд. факсим. На ”Депеша на Фердинанд относно разкопките в Търново и Никополис ад Иструм”, ”Рапорт на околийския управител, с който се поставя въпросът за контрол на разкопките”, ”Телеграма на Министъра на народното просвещение, с която се съобщава за отказа на Жорж Сьор български учени да разглеждат разкопките”, ”Рапорт на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в който се съобщава за отказа на Жорж Сьор да го запознае с разкопките в Търново”, ”Рапорт на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в който се съобщава за метода на разкопките и откритите материали в Търново и Никополис ад Иструм”, ”Писмо на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в което дава сведения за понататъшния ход на разкопките …”, и ”Писмо на Борис Дякович до министъра на народното просвещение, в което е цитирана телеграма на Фердинанд”.

12. РОБОВ, Мирко. Производство на строителна керамика в Търново през втората половина на XII век. // 14, 1999, с. 151 – 162 : с ил.

13. СТАНЕВ, Петър. Технология, типология, генезис и синхронизация на керамиката от терасното неолитно селище Качица – Велико Търново. // 11, 1996, с. 41 – 86.
С табл.

14. ТОТЕВ, Константин и др. Еврейският некропол в столичния Търнов / Константин Тотев, Иван Чокоев. // 10, 1995, с. 109 – 115 : с ил.

15. ЧОКОЕВ, Иван и др. Към въпроса за поселищния живот през Тракийската епоха на територията на Велико Търново (по данни от разкопките на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” и некропола към нея през 1992 – 1995 г.) / Иван Чокоев, Милена Станчева. // 14, 1999, с. 50 – 77 : с ил.

1. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – област

16. АЛЕКСАНДРОВА, Сашка. Сребърен пръстен от село Крушето, Великотърновско. // 15 – 16, 2001, с. 152 – 157 : с ил.

17. БЪЧВАРОВ, Иван. Географска и типологична характеристика на разпространението на средновековния накит Прочелник. // 10, 1995, с. 101 – 108.
С табл.

18. ВАЧЕВ, Хитко. Социална функция на енорийския храм през XV – XVII в. // 11, 1996, с. 175 – 205.

19. ВЛАДКОВА, Павлина. Обработка на кост и рог II – VI век в днешните български земи. // 14, 1999, с. 88 – 97.

20. ВЛАДКОВА, Павлина. Проучване на римската и ранно- византийската култура във Великотърновския регион : Резултати и проблеми. // 7, 1992, с. 135 – 146.

21. Вж № 109

22. ДИНЧЕВ, Венцислав. Градището край село Дичин, Велико- търновско (Проучванията в сектор F през 1997 и 1998 г.). // 14, 1999, с. 98 – 114 : с ил.

23. ЖЕКОВА, Женя. Оловни капачета за опаковка на венециански териак от региона на Велико Търново. // 15 – 16, 2001, с. 158 – 161 : с ил.

24. ЖУГЛЕВ, Кирил Ис. Могилна гробна находка от с. Изгрев, В. Търновски окръг. // 3, 1966, с. 55 – 59 : с ил.
… открита през 1946 г.

25. ИЛЧЕВА, Вълка. [Резултати от проведено през 1976 г.] Археоло- гическо проучване на Ново село, Великотърновско. // 8, 1993, с. 91 – 96.

26. ОВЧАРОВ, Тодор. Селища от XV – XVIII век в Свищовска околия. // 20, 2005, с. 194 – 198.
Съд. карта на Алеково, Българско Сливово, Драгомирово, Козловец, Морава, Овча Могила, Ореш, Свищов, Царевец и Хаджидимитрово.

27. РОБОВ, Мирко. Каменен калъп за равнораменни кръстове. // 13, 1998, с. 126 – 132.

28. СЛАВЧЕВ, Петър. Стари селища и находки в землището на град Лясковец. // 5, 1972, с. 31 – 50 : с ил.

29. СТАНЕВ, Петър. Мястото на Великотърновския регион в нео- литната култура на Югоизточна Европа. // 20, 2005, с. 13 – 21.

30. СТАНЕВ, Петър Ив. Резултати и перспективи на праисторическите изследвания във Великотърновския регион. // 6, 1991, с. 99 – 107.

31. Вж № 115

32. СУЛТОВ, Богдан. Антични гробни находки от Великотърновски окръг. // 4, 1968, с. 41 – 55 : с ил.
… открити в Никополис ад Иструм, край Страхилово и Хаджидимитрово и между Самоводене и Хотница.

33. СУЛТОВ, Богдан. Една Villa Rustica край с. Присово, В. Търновски окръг. // 2, 1964, с. 49 – 64 : с ил.
… намираща се в местността ”Джахова могила”.

34. ЦЪРОВ, Иван. Бюст на император Комод от Павликени. // 6, 1991, с. 138 – 140.

35. ЦЪРОВ, Иван. Въоръжение от късножелязната епоха от региона на Велико Търново. // 9, 1994, с. 97 – 113 : с ил.
Съд. каталог на 29 предмети.

36. ЦЪРОВ, Иван. Един римски викус край село Камен. // 12, 1997, с. 124 – 135 : с ил.
Съд. каталог на находките.

37. ЦЪРОВ, Иван. Някой аспекти на култа към Тракийския конник в Regio Nicopolitana. // 14, 1999, с. 78 – 87 : с ил.

38. ЦЪРОВ, Иван. Римска гробница край Павликени. // 20, 2005, с. 106 – 116 : с ил.

4. ГОРНА ОРЯХОВИЦА

39. АЛЕКСИЕВ, Йордан и др. Средновековната крепост ”Ряховец” при Горна Оряховица / Йордан Алексиев, Хитко Вачев. // 7, 1992, с. 7 – 40.

40. ВЛАДКОВА, Павлина и др. Двуезичен надгробен паметник от римската епоха от Горна Оряховица / Павлина Владкова, Пепа Лунгарова. // 8, 1993, с. 97 – 103.
При разкопки проведени през 1979 г. е открита плоча с надписи на старогръцки и латински.

41. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни обекти (XII – XIV в.) в Горно-оряховската община. // 15 – 16, 2001, с. 162 – 173 : с ил.

5. ДИСКОДУРАТЕРА

42. СУЛТОВ, Богдан. Археологически проучвания в Дискодуратера от 1858 до 1961 година. // 3, 1966, с. 25 – 44 : с ил.

43. СУЛТОВ, Богдан. Един нов епиграфски паметник от Дискодуратера. // 1, 1962, с. 21 – 22 : с ил.
Поставка за статуя със старогръцки надпис.

6. ДОЛНА МИЗИЯ

44. ВЛАДКОВА, Павлина. Амулети от кост и рог от Долна Мизия. // 13, 1998, с. 103 – 110 : с ил.

45. ВЪРБАНОВ, Върбин. Варварски нашествия в римската провинция Долна Мизия при император Комод (180 – 192 г.). // 20, 2005, с. 117 – 124 : с ил.

46. СУЛТОВ, Богдан. Производство на релефна керамика в Долна Мизия. // 5, 1972, с. 21 – 29 : с ил.

7. МОМИНА КРЕПОСТ

47. НИКОЛОВА, Янка. Две нови жилища в подножието на хълма ”Момина крепост” във Велико Търново. // 4, 1968, с. 57 – 65 : с ил.

48. Вж № 456

49. РОБОВ, Мирко. Керамична пещ в западното подножие на хълма ”Момина крепост” във Велико Търново. // 12, 1997, с. 136 – 141 : с ил.

50. РОБОВ, Мирко. Новите проучвания в западното подножие на хълма Момина крепост във Велико Търново. // 9, 1994, с. 141 – 146.
… проведени през лятото и есента на 1989 г.

8. НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ

51. БИНЕВ, Методи. Към проблема за локализацията и хронологията на емпорионите в административната територия на Никополис ад Иструм. // 17 – 18, 2002, с. 199 – 204.

52. ВЛАДКОВА, Павлина. Графити върху глинени изделия от антич- ните керамични центрове на територията на Никополис ад Иструм. // 10, 1995, с. 75 – 86.

53. ВЛАДКОВА, Павлина. Декоративни орнаменти върху глинените подноси от територията на Никополис ад Иструм. // 6, 1991, с. 129 – 137.

54. ВЛАДКОВА, Павлина. Култът към тракийския конник на тери- торията на Nikopolis ad Istrum. // 20, 2005, с. 80 – 91.
С табл.

55. ВЛАДКОВА, Павлина. Най–ранният Никополис ад Иструм. // 15 – 16, 2001, с. 100 – 107 : с ил.

56. ДАНКОВ, Евлоги. Култът към гения на смъртта в контекста на античната философска култура и неговото изображение в Никополис ад Иструм. // 11, 1996, с. 155 – 164 : с ил.

57. ДИМИТРОВ, Здравко. Nicopolis ad Istrum, Philippopolis, Augusta Traiana – общи белези в архитектоничната украса. // 20, 2005, с. 92 – 105 : с ил.

58. ДОНЧЕВА, Иванка. Култът към Хермес в Никополис ад Иструм и неговата територия. // 17 – 18, 2002, с. 215 – 228 : с ил.

59. ЛУНГАРОВА, Пепа. Епитетите на Зевс и Хера в епиграфските паметници от Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 211 – 214.
… открити в Никополис ад Иструм, Церевец и Трапезица.

60. Вж № 11

61. ПАВЛОВА, Румяна. Щрихи към делниците и празниците на рим- ляните (според изследването на Nicole Blanc, Anne Nercessian ” La cuisine antique romaine” и наблюдение от римския град Никополис ад Иструм и неговия регион). // 20, 2005, с. 140 – 149 : с ил.

62. ПОУЛТЪР, Андрю. Никополис ад Иструм – анатомия на гръко-римския град. // 9, 1994, с. 11- 25.
Съд. карти и табл.

63. Вж № 32

64. ЦЪРОВ, Иван. Ара със сакрален надпис [на латински език] от Никополис ад Иструм. // 10, 1995, с. 67 – 73.
… открита в сектор ”Жилищна сграда I ”.

65. ЦЪРОВ, Иван. Западният акведукт на Никополис ад Иструм. // 17 – 18, 2002, с. 189 – 198 : с ил.

66. ЦЪРОВ, Иван. Медицински и фармацевтични инструменти и посо- бия от Никополис ад Иструм и градската му територия. // 7, 1992, с. 147 – 152.
Съд. каталог на 35 екземляри.

67. ЦЪРОВ, Иван. Мраморна глава на Пан от Никополис ад Иструм. // 8, 1993, с. 105 – 108.

68. ЦЪРОВ, Иван. Никополис ад Иструм. : Архитектурен ред на пор-тика в югозападната част на комплекса на Агората. // 13, 1998, с. 111 – 117 : с ил.

9. НОВЕ

69. ВЛАДКОВА, Павлина. Костени тоалетни принадлежности от Нове. // 11, 1996, с. 141 – 154.
С табл.

70. VLADKOVA, Pavlina. Water supply and drainage of vila Suburbana in Novae. // 12, 1997, с. 114 – 123 : с ил.
Бълг. загл. ” Водоснабдяване и канализация на вила Субурбана в Нове”.

10. ОРЛОВЕЦ

71. ДАНКОВ, Евлоги. Една хипотеза за семиотична интерпретация на геометричния модел на човека (като микрокосмос) от Орловец (някой паралели върху метафизиката на духовния живот). // 12, 1997, с. 71 – 80 : с ил.

72. СТАНЕВ, Петър и др. Археологически проучвания на село Орло- вец, Полскотръмбешка община / към археологическата карта на Бъл- гария / Петър Станев, Евгения Найденова, Недко Еленски. // 9, 1994, с. 89 – 95.

73. СТАНЕВ, Петър. Топография и стратиграфия на неолитен ком- плекс Орловец : Жилищна архитектура на раннонеолитното селище (Принос към проучването на първите фази на ранния керамичен неолит на Югоизточна Европа). // 10, 1995, с. 57 – 66.

11. САМОВОДЕНЕ

74. ГЕНЧЕВА, Юлия. Технико-технологично изследване на глинен съд от неолитна селищна могила Самоводене. // 6, 1991, с. 108 – 115.

75. ЕЛЕНСКИ, Недко. Приноси към проучването на отбранителната система на неолитното селище Самоводене. // 20, 2005, с. 22 – 33 : с ил.

76. НИНОВ, Лазар и др. Животновъдна и ловностопанска дейност на населението от неолитната селищна могила Самоводене – архео-зоологични анализи / Лазар Нинов, Петър Станев. // 7, 1992, с. 117 – 126.
С табл.

77. СТАНЕВ, Петър. Неолитна селищна могила Самоводене – резул- тати от досегашните проучвания. // 12, 1997, с. 38 – 70 : с ил.
С табл.

78. Вж № 32

12. ТРАПЕЗИЦА

79. ДОЛМОВА, Мария. Сграфито керамика от Трапезица. // 15 – 16, 2001, с. 119 – 127 : с ил.

80. Вж № 98

81. Вж № 59

82. РОБОВ, Мирко. Тракийско култово съоръжение в източното подножие на Трапезица във Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 169 – 178 : с ил.
За светилище намиращо се западно от църквата ”Св. Димитър”, което е проучено през 1982 г.

83. ТОТЕВ, Константин. Сребърен обков от старите разкопки на Трапезица. // 9, 1994, с. 133 – 140.

13. ХОТНИЦА

84. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Хотница през средновековието. // 14, 1999, с. 163 – 176 : с ил.

85. ИЛЧЕВА, Вълка. Глинена идолна пластика от праисторическото селище Хотница – Водопада. // 7, 1992, с. 127 – 133.
… съдържаща 7 броя зооморфни и 6 броя антропоморфни фигурки.

86. ИЛЧЕВА, Вълка. Къснонеолитното селище Хотница – Къшлата, Великотърновско. // 15 – 16, 2001, с. 74 – 88 : с ил.

87. ИЛЧЕВА, Вълка. Селище от ранната бронзова епоха Хотница – Османкин дол, Великотърновско. // 20, 2005, с. 46 – 55 : с ил.
С табл.

88. ИЛЧЕВА, Вълка. Технология и класификация на керамиката от Хотница – Водопада – предходен период от енеолита към бронзовата епоха. // 11, 1996, с. 87 – 139.
С табл.

89. ИЛЧЕВА, Вълка. Хотница – Водопада – селището от предходния период от енеолита към бронзовата епоха (топография, стратиграфия, обща планировка). // 13, 1998, с. 66 – 102 : с ил.
Съд. ”Каталог на разкритите съоръжения”.

90. ЕЛЕНСКИ, Недко Ж. Костени идоли от селищната могила до с. Хотница, Великотърновско. // 12, 1997, с. 81 – 90.
С табл.

91. ЕЛЕНСКИ, Недко. Материали на прехода от късния неолит към ранния енеолит произхождащи от землището на с. Хотница, Великотърновско. // 13, 1998, с. 53 – 65 : с ил.

92. НИНОВ, Лазар и др. Домашните и диви животни от праисто- рическото селище Хотница – Водопада / Лазар Нинов, Вълка Илчева. // 10, 1995, с. 117 – 144.
С табл.

93. Вж № 32

14. ЦАРЕВЕЦ

94. АНГЕЛОВ, Никола. Крепостни стени и порти на хълма Царевец в гр. В. Търново : Разкопки и проучвания през 1963 г. // 3, 1966, с. 1 – 20 : с ил.

95. ВЛАДКОВА, Павлина. Още веднъж за надгробните плочи вгра- дени в Царския дворец на Царевец. // 17 – 18, 2002, с. 205 – 210 : с ил.

96. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Две водоснабдителни съоръжения от ранновизантийската и средновековна крепост на хълма Царевец във Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 257 – 268 : с ил.

97. ДОЛМОВА, Мария. Археологически проучвания на Царевец – обект № 41 (Източна крепостна стена). // 17 – 18, 2002, с. 149 – 156 : с ил.
… проведени през 1982 – 1985 г.

98. ЕЛЕНСКИ, Недко. Свидетелствата на ”Царевец” и ”Трапезица” за енеолитната епоха. // 15 – 16, 2001, с. 89 – 99 : с ил.

99. ИЛЧЕВА, Вълка. Тракийският културен пласт от Царевец – обект № 8. // 17 – 18, 2002, с. 131 – 147 : с ил.
С табл.

100. ЛИЛОВА, Богдана. Керамика на колело от V – III в. пр. Хр. в Тра- кийското селище на хълма Царевец. // 17 – 18, 2002, с. 157 – 168 : с ил.

101. Вж № 59

102. НИКОЛОВА, Янка и др. Южна напречна стена на Царевец / Янка Николова, Никола Ангелов. // 2, 1964, с. 35 – 43 : с ил.

103. ПИСАРЕВ, Атанас. Археологическо проучване на обект 12 – С на хълма Царевец във Велико Търново (Предварително съобщение). // 7, 1992, с. 159 – 169.
Резултати от разкопки проведени през 1970 – 1978 г.

15. ЯНТРА (река)

104. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Към фортификацията на ранновизан- тийското укрепление край река Янтра във Велико Търново (според новите проучвания на комплекса при църквата ”Св. Четиридесет мъченици”). // 15 – 16, 2001, с. 108 – 118 : с ил.

105. ИЛЧЕВА, Вълка. Технология и класификация на керамиката на селища от предходния период от енеолита към бронзовата епоха в средния басейн на река Янтра. // 12, 1997, с. 91 – 113.
С табл.

106. ЛЕЩАКОВ, Петър. Някой аспекти на раннохалколитния селищен модел на река Янтра. // 20, 2005, с. 34 – 45.
С карти.

107. ТОТЕВ, Константин и др. За функциите на ранновизантийското укрепление край река Янтра във Велико Търново / Константин Тотев, Евгени Дерменджиев. // 12, 1997, с. 143 – 155 : с ил.

16. ОБЕКТИ И СЕЛИЩА ОТ ДРУГИ РЕГИОНИ

108. БОРИСОВ, Борис. [Две] Пещи за изпичане на битова керамика от античното селище край село Караново, Новозагорско (Предварително съобщение). // 20, 2005, с. 129 – 139 : с ил.
… открити през 1989 г.

109. ДИМИТРОВ, Станимир. Два шлема от Древна Тракия. // 17 – 18, 2002, с. 179 – 187 : с ил.
Първият открит през 1961 г. северно от град Казанлък, а вторият до село Мерданя, Великотърновско.

110. ДИМИТРОВ, Станимир. Шлемове ”Тракийски” тип : Произход и разпространение. // 20, 2005, с. 56 – 79 : с ил.

111. ОВЧАРОВ, Тодор. Археологически доказателства за бита на оби- тателите на средновековния Никопол. // 17 – 18, 2002, с. 283 – 286.

112. РАБОВЯНОВ, Деян. Раждането на българската полиоркетика. // 20, 2005, с. 150 – 159 : с ил.
… по времето на Хан Крум.

113. РАБОВЯНОВ, Деян. Самостоятелно отбраняващи се кум – пулг- ове на Балканския полуостров през Средните векове. // 17 – 18, 2002, с. 229 – 236 : с ил.

114. СТАНЕВ, Петър. Една хипотеза относно неолитизацията на Централна и Североизточна България. // 17 – 18, 2002, с. 119 – 124.
С ”Карта на селища от най-ранните фази на керамичния неолит на България, Югоизточна Европа и Предна Азия”.

115. СТАНЧЕВА, Милена. Апликации за колчан от XIII – XIV век. // 17 – 18, 2002, с. 277 – 282 : с ил.
… открити при археологически проучвания в Мадара, Велико Търново, Червен и Плевен.
II. АРХИТЕКТУРА

116. ВЛАДЕВА, Павлина. Търновската архитектура през Възражда- нето в пътеписите на наши и чужди пътешественици. // 12, 1997, с. 247 – 253 – : с ил.

117. ВЛАДЕВА, Павлина. Феликс Каниц за архитектурните шедьоври на майстор Никола Фичев. // 15 – 16, 2001, с. 185 – 295 : с ил.

118. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Ранновизантийската крепост на хълма Девинград при Велико Търново (фортификация, водоснабдяване, жилищно строителство, планировка и датировка). // 13, 1998, с. 175 – 200 : с ил.

119. ДРАГОМИРОВ, Живко. [Архитектура и украса на] Лясковската къща. // 1, 1962, с. 101 – 109.

120. Вж. № 126

121. ТЕОФИЛОВ, Теофил. Формиране на стиловите особености на Търновската архитектурна школа XII – XIV век. // 17 – 18, 2002, с. 237 – 250 : с ил.

122. ХАРБОВА, Маргарита. Средновековната и възрожденската кул- това архитектура на Търново(XIII – XIX в.) (Приемствеността като основа за развитието на Търновските църкви). // 13, 1998, с. 201 – 225 : с ил.

III. ЕТНОГРАФИЯ. ФОЛКЛОРИСТИКА

1. ОБЩИ ВЪПРОСИ

123. ВЛАДЕВА, Павлина. Занаятите, търговията и транспорта в Търново през Възраждането в пътеписите на наши и чужди пътешественици. // 11, 1996, с. 221 – 228.

124. ГЕОРГИЕВА, Теменуга. За ролята на периодичния печат в раз -витието на българската етнография в края на XIX и първата половина на XX в. // 17 – 18, 2002, с. 111 – 118.
Преглед на научни издания, в които са публикувани изследвания по темата.

125. МИНЧЕВА, Тянка. Демографски промени във Великотърновските села Балканци, Владислав и Благоево след Освобождението. // 11, 1996, с. 229 – 234.

126. МУТАФОВ, Васил. Поселищен, градоустроиствен и архитекту- рен облик на Великотърновския край в края на XIX и началото на XX век. // 6, 1991, с. 159 – 181.

2. ЗАНАЯТИ

127. АНГЕЛОВ, Никола. Към въпроса за развитието на занаятите в Средновековния Търновград. // 5, 1972, с. 51 – 63 : с ил.

128. Вж № 108

129. Вж № 19

130. ГЕНОВА, Златка. За наименованията в българското грънчарство. // 8, 1993, с. 145 – 152.

131. ГЕНОВА, Златка. Към съставянето на речник на българските грънчарски наименования. // 9, 1994, с. 167 – 182.
Азбучно подредени думи със списък на съкращенията.

132. Вж № 384

133. КОЛЕВ, Николай. Техническо и терминологично изследване на една част от севернобългарската кола. // 5, 1972, с. 291 – 306 : с ил.
За елемента от конструкцията наречен ”левка / льока”.

134. МУТАФОВ, Васил. Традиционна народна керамика (XIX – XX век) от фонда на Историческия музей – Велико Търново. // 8, 1993, с. 153 – 157.

135. Вж № 46

3. ОБИЧАИ

136. ВАСИЛЕВА, Надка. Реквизити свързани с определен градски обичай от фонда на отдел ”Етнография” при Регионален исторически музей – Велико Търново. // 19, 2004, с. 489 – 498 : с ил.
Метални и стъклени предмети – корубчета, лъжички, лъжичници и подноси – използвани при посрещане на гости.

137. ВЛАДЕВА, Павлина. Храната и храненето в Търново през погледа на съвременници от XIX век. // 14, 1999, с. 37 – 43.

138. ИВАНОВА, Снежана. Космосът на българина : Културологични аспекти на дуализма в някой обредни практики от пролетния календар. // 19, 2004, с. 499 – 506.

139. Вж № 320

140. РОГЕВА, Теодора. Календарни празници в Лясковец и околните села през първата половина на XX век. // 9, 1994, с. 183 – 207.
В Долна Оряховица, Козаревец, Добри дял и Драгижево.

141. РОГЕВА, Теодора. Народни обичаи при бременност, раждане и отглеждане на детето в Лясковец и околните села. // 7, 1992, с. 215 – 225.
В Добри дял, Драгижево, Козаревец и Долна Оряховица.

142. РОГЕВА, Теодора. Сватбени обичаи в Лясковец и околните села. // 6, 1991, с. 183 – 191.

143. СТЕФАНОВА, Неда. Светии – празник на младите булки. // 13, 1998, с. 163 – 167.

144. ЦВЕТКОВ, Ивалин. Празникът Трифон Зарезан в Сухиндол. // 14, 1999, с. 194 – 199.
Съд. текстове на народни песни.

4. ОБЛЕКЛО

145. ДРАГАНОВА, Тодорка. Колани, тъкани на ”Корите”, В. Търновско. // 2, 1964, с. 65 – 82 : с ил.

146. Вж № 393

5. ФОЛКЛОРИСТИКА

147. ГАНЧЕВА, Даниела. Народните песни от архива на Николай Бончев. // 20, 2005, с. 306 – 313.

148. ЧОХАДЖИЕВА, Галя. Обратната перспектива (теоретични и емпирични аспекти на собствения опит при регионално теренно фолклористично проучване). // 15 – 16, 2001, с. 174 – 191.
Съд. ”Въпросник за етнографски проучвания в Кюстендилския край”.

149. ЧОХАДЖИЕВА, Галя. ”Човек, каквото и да прави, трябва да мисли и за сетната” (фолклорния образ на иманярството). // 17 – 18, 2002, с. 321 – 330.

IV. ИЗКУСТВО

150. ДАНКОВ, Евлоги. Към семиотиката на оброчната плочка на Орфей от село Бутово (III век). // 15 – 16, 2001, с. 235 – 242 : с ил.
За метафизиката на орфизма.

151. ДОЛМОВА-ЛУКАНОВСКА, Мария. Скъпоценните камъни в средновековните накити на Търновград. // 12, 1997, с. 195 – 225 : с ил.

152. КОСЕВА-ТОТЕВА, Диана. За една група светогорски щампи от Великотърновския музей – връзки и влияние върху българската възрожденска живопис. // 12, 1997, с. 226 – 235 : с ил.

153. НИКОЛОВА, Янка. Златни украшения от Павликени. // 2, 1964, с. 83 – 86 : с ил.

154. СТАНЧЕВА, Милена. Обработка на кост в средновековна Бълга- рия (преглед и състояние на проучванията). // 15 – 16, 2001, с. 249 – 257.

V. ИСТОРИЯ

1. ИСТОРИЯ ДО 1978 г.

155. АНГЕЛОВ, Ангел. Родолюбецът Новак Димитров от село Зелено дърво, Габровско – предания и истини. // 20, 2005, с. 286 – 292.

156. АНГЕЛОВ, Никола. Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов. // 4, 1968, с. 1 – 16 : с ил.
… намиращи се в ”Манасиева хроника”, ”Миней” от гр. Брашов в Румъния, Стенопис от църквата ”Св. Параскева” в гр. Роман в Румъния и стенопис от столовата на Хилендарския манастир.

157. АТАНАСОВА, Светла. Метрологична характеристика на мерки- те за дължина в България през IX – XIV век. // 15 – 16, 2001, с. 201 – 205.

158. БЕЙКОВ, Стефан. Дейността на руските медицински работници през войната 1877 – 1878 г. // 17 – 18, 2002, с. 81 – 88.

159. БОЯНКИНСКА, Боряна. Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г. // 19, 2004, с. 141 – 146.
Със списък на 32 души.

160. ВЛАДЕВА, Павлина. Дневникът на Й. В. Гурко ”Записки за кампанията 1877 – 78 г.”. // 17 – 18, 2002, с. 89 – 97 : с ил.
Започнат на 13 VI 1877 г и приключен на 5 X 1877г., като са описани предимно боевете при град Плевен.

161. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново. // 5, 1972, с. 123 – 128 : с ил.
Аргументира се тезата, че е на Михаил Асен, син на цар Иван Александър.

162. ГЕРАСИМОВА – ТОМОВА, В. Кръстът на севаст Берислав. // 5, 1972, с. 129 – 137 : с ил.

163. ГОЛИЙСКА – ПЕТРОВА, Пенка и др. Троянската градска общи- на и гражданските организации през Възраждането / Пенка Голийска – Петрова, Елеонора Спасова. // 19, 2004, с. 117 – 124.

164. ДРАГАНОВА, Тодорка. Градската община в гр. Търново през XIX в. // 3, 1966, с. 73 – 95 : с ил.
Съд. факсим. на служебни писма и хронологичен списък на членовете на Търновската градска община за периода 1858 – 1873 г.

165. ДРАГАНОВА, Тодорка. Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането (кратък исторически преглед) : Ч. 1. // 4, 1968, с. 67 – 89 : с ил.

166. ДРАГАНОВА, Тодорка. Мусинско оръжие от 1876 година. // 2, 1964, с. 103 – 107 : с ил.

167. ДРАГАНОВА, Тодорка. Нови ръкописи и писма на Бачо Киро Петров. // 1, 1962, с. 93 – 99.
… открити в църковна книга на църквата ”Св. Димитър” в с. Бяла Черква.

168. ДРАГАНОВА, Тодорка. Търново през XIX век (Градоустрой- ствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки). // 5, 1972, с. 163 – 214 : с ил.

169. ИБРИШИМОВА, Пенка. Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането. // 3, 1966, с. 97 – 109.
Със списък.

170. ИБРИШИМОВА, Пенка. Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]. // 4, 1968, с. 91 – 95.

171. ИВАНОВ, Нестор. Неизвестни портрети на Арно Новак във Ве- ликотърновската художествена галерия. // 4, 1968, с. 135 – 138.
С портр.

172. КАЛЕВА – ИНДЖИЕВА, Радка. Православното християнство и Руско-турската война от 1877 – 1878 година. // 19, 2004, с. 147 – 153.

173. КЪНЕВ, Нейчо. Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. – музейна реликва или предтеча на националния символ? // 19, 2004, с. 133 – 140 : с ил.

174. МАЧКОВСКА, Елена. Родолюбив българин, неуморим книжов- ник (140 години от рождението на Никола Станев). // 17 – 18, 2002, с. 377 – 382 : с ил.

175. МИНЧЕВ, Д. Н. Велико Търново и руската консулска поща през XIX век. // 5, 1972, с. 227 – 230.

176. МИНЧЕВА, Тянка. Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи. // 15 – 16, 2001, с. 206 – 210.

177. МИНЧЕВА, Тянка. Още за просветната и революционна дейност в Капиновския манастир ”Свети Никола” и село Капиново през Възраждането. // 10, 1995, с. 45 – 55.

178. МИНЧЕВА, Тянка. Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година. // 7, 1992, с. 59 – 72.

179. МУТАФОВ, Васил. Етнодемографски и стопански облик на Горна Оряховица XV – XVIII век. // 7, 1992, с. 193 – 213.

180. МУТАФОВ, Васил. Няколко паметника на култа към Света Петка Търновска. // 14, 1999, с. 7 – 28 : с ил.

181. МУТАФОВ, Васил. ”Обръщение на Търновската община към свещениците на църквата ”Св. Спас” от 7 септември 1867 г. за организиране на молебен за дъжд на Маринополския кър (дн. парк Марно поле). // 7, 1992, с. 235.

182. НУРКОВ, Иван. Надписи, клейма, енигми и изображения върху Балкански кремъчни оръжия (XVII – XIX в.). // 17 – 18, 2002, с. 347 – 358 : с ил.

183. ОВЧАРОВ, Димитър. [Осем] Неизвестни приписки върху възрож- денски книги от В. Търновски окръг. // 3, 1966, с. 69 – 72.
… открити в църквите на с. Пчелище и с. Златарица и в читалището на с. Недан.

184. ОВЧАРОВ, Димитър. Неуспешен опит за създаване на редовна българска войска по време на Освободителната война 1877 – 1878 г. // 4, 1968, с. 97 – 101.
На 25 юли 1877 г. в читалището в Търново се взема решение да се помоли ”Княз Черкаский” да заповяда : ”… един закон, според който да бъде възможно да се земат войници и да се образува народна войска”.

185. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 – 1924). // 9, 1994, с. 71 – 88.

186. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете. // 17 – 18, 2002, с. 13 – 18.

187. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Стопанската структура на Велико Търно- во от средата на XIX в. до 1944 г. // 10, 1995, с. 7 – 43.

188. ПАТРИКОВ, Георги. [Проход] Дервент разказва. // 20, 2005, с. 346 – 354 : с ил.

189. ПОПОВ, Атанас. Старопланинската укрепителна система за защи- тата на Средновековния Търновград. //5, 1972, с. 65 – 121 : с ил.

190. СТАНЕВ, Христо. Връзките на населението в Еленско с Хилен- дарския манастир през ранното Възраждане. // 20, 2005, с. 255 – 260.

191. СТАНЕВА, Светлозара. Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов). // 17 – 18, 2002, с. 373 – 386.
Роден на 28 август 1832 г. в Търново – художник-график, книжовник, участник във войните за национално освобождение.

192. СУЛТОВ, Богдан. Принос към античната история на Павли- кенския край. // 1, 1962, с. 7 – 20 : с ил.

193. ТЕОФИЛОВ, Теофил. ”Къщата с маймунката” в своята сто и петдесет годишна история. // 15 – 16, 2001, с. 226 – 234 : с ил.
Построена на 23 септември 1849 г. във Велико Търново.

194. ТОНЕВ, Велко. Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г. // 5, 1972, с. 215 – 225.
Донесения на руските вицеконсули във Варна до посолството в Цариград и Азиатския департамент в Петербург.

195. ТОПУЗАНОВ, Иван. Паракендетата в планинските селища. // 19, 2004, с. 125 – 132.
По-подробно за обработваемите площи в село Велчево.

196. ХАРИТОНОВ, Христо. Чуждестранни отличия за българските опълченци в Руско – турската война от 1877 – 1878 г., съхранявани във фонда на Исторически музей – Велико Търново. // 13, 1998, с. 154 – 162 : с ил.

197. ЦАНЕВА, Люба. Легендарният Захарий [Зограф] от Странджа до Търново и Трявна. // 17 – 18, 2002, с. 367 – 372 : с ил.

198. ЦВЕТКОВА, Бистра А. За съдбата на Средновековната българска столица Търново след падането и под турска власт. // 5, 1972, с. 139 – 149.

199. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Обществено-икономическо развитие на Елена и Еленския край през епохата на Османско владичество. // 5, 1972, с. 151 – 161.

200. ЦВЕТКОВА, Бистра А. Турски документи за статута на някой селища във В. Търновски окръг през XVII в. // 3, 1966, с. 61 – 67.

201. ЦОНЕВ, Венцислав. За произхода на глаголицата и нейната езотерика. // 19, 2004, с. 105 – 116.

202. ЧЕПКЪНОВА – СТАНЕВА, Светлозара. Към въпроса за демо- графската характеристика на селата Плаково, Капиново, Велчево, Миндя, Присово, Пчелище, Церова Кория през епохата на османското владичество. // 6, 1991, с. 29 – 35.

203. ЧОРБАДЖИЕВ, Николай. Към проблема около завладяването на Плевен от османските турци [1388 – 1389 г.]. // 20, 2005, с. 294 – 297.

2. 1879 – 1944 г.

204. Вж № 4

205. АСЕНОВ, Петко. Материали за биографията на Петко Ю. Тодо- ров. // 1, 1962, с. 111 – 119.
… съхранявани в музея в гр. Елена.

206. АСЕНОВ, Петко. Христо Станев – Младен : Принос към биогра- фията му. // 1, 1962, с. 135 – 143.
Съд. писма изпратени от Сливенския затвор.

207. БЕЙКОВ, Стефан. Балканската война и историческата справед- ливост. // 19, 2004, с. 262 – 265.

208. БЕРОВА, Добрина. Междуетническата толерантност в Ямбол в миналото. // 19, 2004, с. 215 – 221.

209. БОНЕВ, Ненчо. Документи за дейността на Великотърновския окръжен комитет на БКП и няколко партийни организации в окръга през периода 1919 – 1923г. // 3, 1966, с. 145 – 176.
С биограф. сведения за партийните дейци.

210. БОНЕВ, Ненчо. Към историята на няколко партийни и младежки знамена в Търновски окръг. // 1, 1962, с. 125 – 133 : с ил.

211. БОНЕВ, Ненчо. Неизвестни писма на Никола Христов Габровски [1886 – 1919 г.]. // 2, 1964, с. 109 – 124.

212. БОНЕВ, Ненчо. Развитието на младежкото революционно движе- ние във великотърновски окръг : Ч. 1. // 4, 1968, с. 103 – 126 : с ил.

213. БЪЧВАРОВА, Невяна. Симеон Николов Ванков – живот и дейност (1858 – 1937 г.). // 13, 1998, с. 38 – 52.

214. БЪЧВАРОВА, Елена. Търновци в просветния живот на Варна след Освобождението. // 20, 2005, с. 323 – 331.
За Тодор Шишков, Георги Смилов, Никола Живков, Георги Живков, Мария Кабакчиева, Боянка Начева, Олга Иванова, Кина Генова, Елисавета Михайлова, Мария Калъчева, Елена Златарева и д-р Тодор Стоянов.

215. БЪЧВАРОВА, Невяна. Хараламби Петров Джамджиев – осново- положник на бъгарската авиация (120 години от рождението му). // 11, 1996, с. 23 – 40.

216. ВАЧЕВА, Диана. Участието на полковник Никола Желев в българо-турските преговори 1913 – 1915 г. // 19, 2004, с. 287 – 296.

217. ВЛАДЕВА, Павлина. Душевността и моралът на търновци през XIX век в пътеписите на наши и чужди пътешественици. // 13, 1998, с. 168 – 174.

218. ВЪЛОВ, Въло. Първият паметник в чест на писателя Алеко Константинов. // 1, 1962, с. 121 – 124.
За белокаменна чешма с надпис, построена от хаджи Гьока Павлов в двора на Куршум – хан в Пловдив.

219. ГАЙДАРОВ, Кирил. Беляковското градинарско сдружение ”Св. Трифон” – едно от първите кооперативни дружества в България. // 20, 2005, с. 284 – 286.

220. ГЕОРГИЕВА, Анастасия. ”Селска пробуда” – общодостъпно списание за наука и просвета / 1903 – 1905 г./. // 19, 2004, с. 233 – 240.
Основано от Цанко Церковски през януари 1903 г. в Бяла Черква.

221. ГЕОГИЕВА, Елена. Тодор Хаджистанчев – изявен културен деец в град Русе. // 20, 2005, с. 261 – 267.

222. ГЕОРГИЕВА, Теменуга. Още веднъж за научната дейност на Димитър Матев. // 20, 2005, с. 268 – 276.

223. ГОРАНОВ, Петър Ст. Из историята на ученическото коопера- тивно движение : Ученическа потребителна кооперация ”Солидарност” в гр. Свищов. // 3, 1966, с. 111 – 135 : с ил.

224. ГЪРДЕВ, Борислав. Забравеният строител на Нова България. // 19, 2004, с. 198 – 205.
За Теодор Теодоров.

225. ДАНКОВА, Росина. Зоя Ставрева (1890 – 1950) – философ и педагог. // 17 – 18, 2002, с. 383 – 391 : с ил.

226. ДЕНЧЕВА, Юлия. ”С високото съзнание за славното минало на нашия град” (Документи за създаването [на 2 I 1934 г.] и дейността на ”Комитет за възстановяване старините на Велико Търново” – в Държавен архив – Велико Търново). // 20, 2005, с. 437 – 442.

227. ДИМИТРОВА, Елисавета. Военнопленническата служба в Бъл -гарските лагери през Първата световна война. // 19, 2004, с. 297 – 304.

228. ДИМИТРОВА, Станка. Приносът на Търновци за изграждането на българщината във Варна [след Освобождението]. // 20, 2005, с. 332 – 339 : с ил.

229. ДИМОВА, Веселина. Великотърновският клон на Доброволческо- то дружество ”Сливница” 1908 – 1944. // 19, 2004, с. 252 – 261.

230. ДРАГАНОВА, Виолета. Моско Москов – първи председател на туристическото дружество ”Трапезица” – Велико Търново. // 20, 2005, с. 374 – 379 : с ил.

231. ЗАФИРОВ, Петър и др. Приписки от XIX в. върху богослужебни книги от Елена / Петър Зафиров, Хитко Вачев. // 6, 1991, с. 45 – 49.

232. ЗЛАТЕВА, Ани. Чешкият журналист Владимир Сис и неговата фотоепопея за Балканските войни 1912 – 1913 г. // 19, 2004, с. 266 – 286.

233. ИЗЛОЖЕНИЕ от комитета за културното и стопанско повдигане на гр. В. Търново, 1942 г. // 9, 1994, с. 242 – 246.
… до председателя на МС и министрите.

234. ЙОРДАНОВ, Юлий. Приносът на Ломчани в издателската дей- ност на България. // 20, 2005, с. 455 – 468 : с ил.

235. КОВАЧЕВ, Александър. Марко Вачков – възторжен краевед и родолюбец. // 20, 2005, с. 412 – 414.

236. КОЕВ, Атанас. Стефан Стамболов и българската просвета и култура. // 19, 2004, с. 191 – 197.

237. КОСКИНА, Пепа. Общинска дейност в село Николаево, Старо- загорско (1878 – 1944 г.). // 19, 2004, с. 241 – 251.

238. КОСТАДИНОВА, Елка. Атанас Илиев – фолклорист, просвети- тел, един от първите администратори на Елхово. // 20, 2005, с. 301 – 305.

239. ЛУКОВ, Георги и др. Издирване, възстановяване и поддържане на българските военни паметници, гробища и гробове в Македония и Тракия през 1941 – 1944 г. / Георги Луков, Марина Калчева. // 19, 2004, с. 310 – 317 : с ил.

240. МАРТИНОВА, Весела. Участието на Великотърновци в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. // 19, 2004, с. 227 – 232.

241. МИНЕВ, Димо. Русофили и русофоби във В. Търновски окръг през 1886 и 1887 г. : Според нови документи. // 3, 1966, с. 137 – 144.
За дейността на основания през 1886 г. ”Лясковский клуб” в гр. Лясковец.

242. МИНЧЕВА, Тянка. Депутатите от Търновската губерния в Учре -дителното събрание 1879 год. // 6, 1991, с. 61 – 75.
С поименен списък.

243. МИНЧЕВА, Тянка и др. Знамето на Великотърновската национал- либерална младежка група ”Стефан Стамболов”. // 13, 1998, с. 297 – 300 : с ил.
Открито на 21 X 1991 в къщата на Теофана Шумелова.

244. МИНЧЕВА, Тянка. Още към въпроса за откриването на Учреди- телното събрание в Търново през 1879 година и за дебатите по ”Общо- народния въпрос” (По-случай 125-та годишнина на Учредителното народно събрание и Търновската конституция). // 19, 2004, с. 178 – 190 : с ил.

245. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Някой малко известни факти от жи -вота и делото на генерал Иван Фичев. // 15 – 16, 2001, с. 47 – 51 : с ил.
Бивш началник на ГЩ. Началник на щаба на действащата армия по време на Балканската война (1912 – 1913 г.) и военен мимистър.

246. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Участието на 20-ти пехотен Добру- джански полк в Първата Балканска война 1912 – 1913 година. // 17 – 18, 2002, с. 63 – 71 : с ил.

247. МУТАФОВ, Васил. Великотърновци преди 75 години (Демограф- ска, социална и образователна характеристика на населението на Велико Търново през 1937 година). // 17 – 18, 2002, с. 33 – 42.
С табл.

248. МУТАФОВ, Васил. Великотърновският фотолетописец Онорий Марколеско 1844 – 1917 г. // 20, 2005, с. 355 – 366 : с ил.

249. Вж № 126

250. НЕДЕВА, Тодорка. Велико Търново и професионалната органи- зация на българските журналисти. // 19, 2004, с. 305 – 309.

251. ОВЧАРОВ, Тодор Д. Документи за дейността на В. Търновския окръжен и местен комитет на БКП и партийната група в с. Шемшево, В. Търновски окръг [1920 – 1922 г.] . // 5, 1972, с. 231 – 250.

252. ОКРЪЖНО до местните партийни комитети, 1907 г. // 9, 1944, с. 240 – 241.
… от Централния комитет на БРСДП, март 1907 г.

253. ПАВЛОВА, Виолета. Генерал о. з. Владимир Даскалов – живот и обществена дейност. // 20, 2005, с. 380 – 393.
С библиогр. на романи, разкази и статии.

254. ПАВЛОВСКА, Цветана. Стефан Стамболов като заместник на Васил Левски. // 6, 1991, с. 50 – 60.

255. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Архивни източници с информация за кооперации от Великотърновски окръг 1878 – 1947 г. // 13, 1998, с. 7 – 27.
Представени по околии, по азбучен ред имената на селищата и кооперациите в тях, заедно с фондовия номер на документа.

256. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Дислокация на българските дружини в района на Търново през 1877 – 1884 г. // 6, 1991, с. 76 – 90.

257. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Изграждане енергийната база на капи- талистическата индустрия във Великотърновски окръг (1910 – 1947 г.). // 5, 1972, с. 251 – 273 : с ил.

258. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Към въпроса за стопанската политика на българските правителства по време на Първата световна война (1915 – 1918). // 11, 1996, с. 7 – 22.

259. Вж № 185

260. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Организационно състояние и проблеми на Великотърновската окръжна земеделска дружба през управлението на БЗНС (1919 – 1923). // 12, 1997, с. 7 – 37.

261. Вж № 186

262. ПАНАЙОТОВА, Кинка и др. Приносът на Константин, Недялко и Ангел Каранешеви в обществено-политическия и културен живот на Великотърновския край / Кинка Панайотова, Ваня Станчева. // 7, 1992, с. 93 – 115.

263. ПАНАЙОТОВА, Кинка и др. Приносът на Недялко Каранешев за проучване и популяризиране историята на Велико Търново и Великотърновския край / Кинка Панайотова, Ваня Станчева. // 20, 2005, с. 421 – 436 : с ил.

264. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Протокол от изборите за II ВНС 1881 година. // 7, 1992, с. 236 – 237.

265. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Първата българска фабрика за произ -водство на филц и кече. // 4, 1968, с. 127 – 133.
Основана през 1914 г. от Злати Ив Златев във Велико Търново.

266. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Социалната структура на населението на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец (1878 – 1944 г.). // 8, 1993, с. 7 – 36.
Разрез на социалните слоеве по имуществен и професионален признак.

267. Вж. № 187

268. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Стопанската структура на Горна Оряхо- вица през периода 1878 – 1944 г. // 7, 1992, с. 73 – 91.

269. ПАНТИЛЕЕВА, Димитринка. Две неизвестни писма до и от Стефан Стамболов. // 15 – 16, 2001, с. 42 – 46.
Писани съответно на 17 януари 1895 и на 3 февруари 1895 г.

270. Вж № 188

271. ПЕНЧЕВА, Радка. Емилиян Станев и реконструкцията на истори- ята. // 17 – 18, 2002, с. 393 – 399.

272. ПЕНЧЕВА, Радка. Търновският клон на Български народен морски сговор (БНМС) (По материали от списание ”Морски сговор”). // 15 – 16, 2001, с. 52 – 60 : с ил.
Създаден през втората половина на 1923 г. и действал до 9 IX 1944 г.

273. ПЕТКОВА, Мария. Спомените на подполковник [Агоп] Карагьозов и участието на арменци в обединителните борби на България. // 20, 2005, с. 298 – 300.

274. ПОЗИВ към жените на света, 1915 г. // 9, 1994, с. 241 – 242.

275. СТАНЧЕВ, Васил. Отношението ВМОРО – Солунските атента- тори. // 19, 2004, с. 222 – 226.

276. СТАНЧЕВА, Ваня. Генерал-майор Сава Муткуров. // 6, 1991, с. 91 – 98.

277. СТАНЧЕВА, Ваня. Подпоручик Александър Панайотов. // 9, 1994, с. 65 – 70.

278. СТЕФАНОВА, Неда. Великотърновските фамилии – 30-те години на XX век. // 20, 2005, с. 443 – 454.
Съд. ”Речник на фамилни имена от мъжки род и с окончанието за женски род – произход и етимология”.

279. ТОМОВА, Красимира. Дейци от Търновския край в общинското управление на Варна, края на XIX век – началото на XX век. // 20, 2005, с. 314 – 321.
За Велико Христов, Янко Славчев, Панайот Кърджиев и Иван Церов.

280. ТОШЕВ, Мирослав. Лазар Стефанов – първият историописец на Град Омуртаг. // 20, 2005, с. 340 – 345.
… и за книгата му ”Град Омуртаг” отпечатана през 1935 г.

281. ЦВЕТКОВ, Ивалин. Преглед на документите свързани със съби -рателската дейност на Йордан Кулелиев, съхранени в ТД ”Държавен архив” – Велико Търново. // 20, 2005, с. 425 – 430.

282. ЦОНЕВА, Нели. Балканджиите като участници в демографските промени на Павликени след Освобождението. // 17 – 18, 2002, с. 19 – 32.

283. ЦОНЕВА, Нели. По въпроса за административното управление на Павликени след Освобождението [до 1959 г.]. // 13, 1998, с. 28 – 37.

284. ЦОНЕВА, Радка. Принос към историята за изграждане на военен клуб във Велико Търново. // 8, 1993, с. 83 – 89.
На 15 ноември 1927 г. в щаба на Търновския гарнизон се взема решение за основаване на военноисторически музей, който да се помещава в бъдещия военен клуб. След множество проблеми по осигуряване на място за строителство и средства, на 24 януари 1933 г. е положен основният камък на сградата и на 18 ноември 1934 тя е тържествено открита.

285. ЧЕПКЪНОВА – СТАНЕВА, Светлозара. Участие на висшето българско духовенство в Учредителното събрание. // 8, 1993, с. 37 – 44.

3. ИСТОРИЯ СЛЕД 1944 г.

286. БЪЧВАРОВА, Невяна. Културна дейност в Търново 1945 – 1959 г. // 15 – 16, 2001, с. 61 – 73.

287. БЪЧВАРОВА, Невяна. Летопис на Общинския народен съвет в град Велико Търново – 1944 – 1989. // 10, 1995, с. 151 – 198.

288. Вж № 356

289. НАЧЕВА, Румяна. Мариана Паунова. // 8, 1993, с. 185 – 187.
За жизнения и творческия път на българската певица.

290. НИКОЛОВ, Тодор. Леон Филипов (Биографични бележки). // 8, 1993, с. 77 – 82.

291. Вж № 255

292. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Документи за Велико Търново и окръга в Държавните архиви на София. // 15 – 16, 2001, с. 213 – 221.

293. Вж № 257

294. Вж № 186

295. Вж № 188

296. Вж № 272

297. СТАНЧЕВА, Ваня. Из протоколната книга на дружеството ”Дом за изкуство и просвета” – Велико Търново. // 8, 1993, с. 159 – 169.

298. СТЕФАНОВА, Ася. Централен военен архив – авторитетно сре- дище на националната и регионална военна памет. // 12, 1997, с. 254 – 257.
Създаден през 1951 г. във Велико Търново с името ”Централен архивен фонд” за да приеме за съхранение и използване документи на армията предимно с дългосрочна справочна стойност.

299. ЦАНКОВА, Олга. Никола Станев в спомените на баща ми. // 20, 2005, с. 451 – 454.

300. Вж № 281

301. ЦОЛОВА, Цветинка. Историография на възрожденските филосо- фски и социологически традиции във Велико Търново (1990 – 2000). // 17 – 18, 2002, с. 99 – 109.

302. ЦОНЕВА, Нели. Занаятчийските трудово-производителни коопе-
рации в Павликени (1945 – 1954). // 20, 2005, с. 469 – 481.

VI. КРАЕЗНАНИЕ

303. Вж № 471

304. Вж № 235

305. КОВАЧЕВ, Марин. Велико Търново и българското краезнание. // 20, 2005, с. 237 – 240.

306. МАРКОВ, Георги. Краезнанието и родознанието – важни и актуални дялове на историческото познание, развитие и взаимодействие. // 20, 2005, с. 241 – 249.

307. ХАРИТОНОВ, Христо. Краезнание и нумизматика. // 15 – 16, 2001, с. 222 – 225.

308. ХАРИТОНОВ, Христо. Професор Марин Ковачев – ученият и общественика. // 20, 2005, с. 250 – 254.
По случай 70-годишнината му.

VII. МУЗЕЕЗНАНИЕ. МУЗЕЙНО ДЕЛО

1. ТЕОРИЯ

309. КРЪСТЕВА, Стефанка. Трудният музей. // 19, 2004, с. 387 – 397.
За ”Детския музей” – ранното му включване в живота на децата и учащите се.

310. ПЕТРОВА, Соня. Образът на Великотърновския музей според пресата през 2003 г. (Опит за музеоложки мониторинг). // 19, 2004, с. 538 – 549.

311. САЧЕВ, Евгений. Социологически проучвания на музейната ауди- тория. // 19, 2004, с. 320 – 324.

312. ЧОХАДЖИЕВА, Галя и др. Work shop по нашенски : Музеят като медиатор на традицията / Галя Чохаджиева, Георги Куманов. // 19, 2004, с. 477 – 488 : с ил.

2. МУЗЕЙНО ДЕЛО

313. БЕНОВ, Олег. Гарнизонното стрелбище в София (Един нетради- ционен отговор на съвременните предизвикателства през музейната практика. // 19, 2004, с. 507 – 517 : с ил.

314. БЪЧВАРОВА, Невяна и др. Дарение за театралната дейност във Велико Търново, съхранявано във фонд ”Най-нова история” на Регионален исторически музей. // 17 – 18, 2002, с. 401 – 408 : с ил.

315. ВАЧЕВ, Хитко. Пети музейни четения на Регионален исторически музей – Велико Търново. // 15 – 16, 2001, с. 317 – 318.
Проведени на 17 май 2001 г. , посветени на 70 – годишнината на проф. дин Димитър Овчаров.

316. ГЕОРГИЕВА – КОЗАРЕВА, Венета. Дарения и дарители – поглед от 21 век. // 19, 2004, с. 525 – 531.
За Дома на хумора и сатирата в Габрово.

317. ДИМИТРОВА, Светла. Временните изложби – музейна дейност с много проекции. // 19, 2004, с. 518 – 524.

318. ДРАГАНОВА, Виолета и др. Звезди на спорта през XX век във Велико Търново / Виолета Драганова, Невяна Бъчварова. // 15 – 16, 2001, с. 312 – 316.
За изложба реализирана на 22 март 2001 от Великотърновския исторически музей.

319. КОСЕВА, Диана. Икони от Великотърновския музей по светов-ните изложбени зали [за периода 1963 – 1989 г.] // 7, 1992, с. 238 – 241.

320. ЛИЛОВА, Иванка. Календарните празници в Етъра – традиция и иновация. // 19, 2004, с. 472 – 476.

321. ТОТЕВА, Диана. Иконописна изложба на Великотърновския музей в Англия. // 9, 1994, с. 242 – 250 : с ил.
Експозиция от 33 икони и 5 предмета е открита в залите на Херберт Арт Мюзикъл на 13. 07. 1992 г.

322. ХАРИТОНОВ, Христо. Предговор. // 17 – 18, 2002, с. 11.
Относно музейните четения посветени на доц. д-р Янка Николова.

323. ХАРИТОНОВ, Христо. Предговор. // 19, 2004, с. 13 – 14.
Относно музейните четения посветени на Тодор Николов.

324. ЦАНКОВА, Татяна. Художествения музей и творецът. // 19, 2004, с. 461 – 471 : с ил.
За специализирания художествен музей в Дома на хумора и сатирата – Габрово.

325. ЧУЛОВА, Даниела. Музеят като ”портрет” на една личност : Художникът Георги Божилов – Слона през призмата на новоучреден [през 2003 г.] музей в Стария Пловдив. // 19, 2004, с. 532 – 537 : с ил.

А. ИСТОРИЯ

326. Вж № 511

327. БЪЧВАРОВА, Невяна. 120 години Исторически музей в град Велико Търново. // 6, 1991, с. 5 – 28.

328. БЪЧВАРОВА, Невяна. Тридесет години отдел ”Най-нова исто- рия”. // 14, 1999, с. 44 – 49.
… в Регионален исторически музей – В. Търново.

329. ВЪЛЧЕВ, Александър и др. Техническото музейно дело в Бъл -гария / Александър Вълчев, Люба Дашевска. // 19, 2004, с. 381 – 386.
За Националния политехнически музей.

330. ДОНЧЕВА, Румяна. Пражкият национален музей е изложбата на българската книга през 1934 г. // 19, 2004, с. 420 – 428 : с ил.

331. ЗАНОВ, Иван. Музеят в Силистра. (1898 – 1943 г.). // 19, 2004, с. 406 – 411.
На 18 ноември 1898 г. Учителският съвет на Държавното педагогическо трикласно и образцово училище взема решение за създаване на училищен музей, а на 19 октомври 1941 г. се провежда учредително събрание за създаване на историко-етнографски музей.

332. ИВАНОВА, Мария. Начало на организираното музейно дело в Ямбол (1952 – 1969). // 19, 2004, с. 442 – 446.

333. ИЛИЕВА, Анна. Христо Г. Данов и наследниците му – приноси за запазването на българските старини. // 19, 2004, с. 412 – 419.

334. КРЪСТЕВА, Мария. Създаване на Морския музей – личности, идеи, институции. // 19, 2004, с. 365 – 372 : с ил.
Открит през 1923 г. във Варна, а от 1955 г. преименуван на ”Военноморски музей”.

335. НЕДКОВ, Симеон. Идеята за български музей в началото на ХХ век. // 19, 2004, с. 325 – 356.

336. НИКОЛОВА, Янка. Увод. // 1, 1962, с. 1 – 5.
За музейното дело във Велико Търново и създаването на ”Известия на Окръжния музей – Велико Търново”.

337. СТОЯНОВА, Креса. Стремежът на перущенци за опазване на историческата памет. // 19, 2004, с. 398 – 405.

338. ТЕРЗИЕВА, Катя. Исторически музей ”Искра” – Казанлък в дневниците на Чудомира. // 19, 2004, с. 435 – 441.

339. ТОМИТОВА, Мариана. Училищни музеи и музейни сбирки : Ролята на учителите в изграждането на музейната система в България (1878 – 1944 г.). // 19, 2004, с. 373 – 380.

340. Вж № 517

Б. КНИГООБМЕН НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

341. АТАНАСОВА, Светла и др. Книгообмен 1994 – 1997 / Светла Атанасова, Весела Мартинова. // 12, 1997, с. 281 – 286.

342. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен. // 13, 1998, с. 317 – 320.

343. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен. // 14, 1999, с. 268 – 272.

344. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен [2000]. // 15 – 16, 2001, с. 340 – 343.

345. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен 01. 06. 2001 – 01. 11. 2002 г. // 17 – 18, 2002, с. 429 – 430.

346. МАРТИНОВА, Весела. Книгообмен 1. 12. 2002 – 31. 10. 2004. // 20, 2005, с. 523 – 527.

В. МУЗЕЙНИ РАБОТНИЦИ

347. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Атанас Писарев (1936 – 1992). // 8, 1993, с. 189 – 192 : с ил.
С библиогр.

348. АЛЕКСИЕВ, Йордан. Въло Цанков Вълов. // 10, 1995, с. 205 – 207.
С библиогр.

349. БОЕВА, Стефка. Стефан Фъртунов – създател и първи директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово. // 19, 2004, с. 453 – 460.

350. БЪЧВАРОВА, Невяна. Опазване и проучване на старините във Велико Търново и дейността на Тодор Николов. // 9, 1994, с. 37 – 64.
С библиогр.

351. БЪЧВАРОВА, Невяна. Тодор Николов – живот и дейност. // 19, 2004, с. 17 – 36 : с ил.

352. Невяна Пенчева БЪЧВАРОВА [за нея]. // 14, 1999, с. 250 : с ил.

353. Н. с. Невяна Пенчева БЪЧВАРОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 493 – 494 : с ил.

354. ВЛАДЕВА, Павлина. Заслугата на Тодор Николов за проучването, съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство във Великотърновския регион. // 19, 2004, с. 75 – 84 : с ил.

355. ДРАГАНОВА, Тодорка. За Тодор Николов с любов и уважение. // 19, 2004, с. 41 – 44.

356. ДРАГАНОВА, Тодорка и др. Приносът на Тодор Николов от проучванията му върху икономическото развитие на Търново през ХІХ век (Непубликуван труд – материали за историческото и икономическото развитие на град Търново) / Тодорка Драганова, Цветана Генчева. // 19, 2004, с. 63 – 68 : с ил.

357. ДРАГАНОВА, Тодорка. Тодор Николов Иванов (1884 – 1957) (По-случай десет години от смъртта му). // 4, 1968, с. 139 – 141.
С библиогр.

358. ДУШКОВ, Живодар. Русенският период в живота и творчеството на Никола Ангелов. // 19, 2004, с. 447 – 452.
За дейността му в градския музей.

359. Цветанка Георгиева ИВАНОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 485.

360. ИЛЧЕВА, Вълка. Марко Иванов Цочев. // 20, 2005, с. 486 – 487.

361. Ст. н. с. д-р Вълка ИЛЧЕВА Петрова [за нея]. // 20, 2005, с. 491 – 492 : с ил.

362. Вълка ИЛЧЕВА Петрова [за нея]. // 14, 1999, с. 251 : с ил.

363. КЪНЧЕВА, Татяна. Архивът на Тодор Николов, съхраняван в отдел ”История на България ХV – ХІХ век. // 19, 2004, с. 85 – 91 : с ил.

364. Н. с. д-р Васил Аврамов МУТАФОВ [за него]. // 20, 2005, с. 495 – 496 : с ил.

365. НИКОЛОВА, Янка. Спомен за Тодор Николов. // 19, 2004, с. 37 – 40 : с ил.

366. ОВЧАРОВА, Мария. Светецът на Велико Търново. // 19, 2004, с. 45 – 50.
За Тодор Николов.

367. ПАНАЙОТОВА, Кинка. Петко Мачковски. // 9, 1994, с. 7 – 9 : с ил.
С библиогр.

368. РОБОВ, Мирко. Тодор Николов като проучвател на църквата ”Св. Димитър”. // 19, 2004, с. 55 – 62 : с ил.

369. Снежина Георгиева ПОПОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 485 – 486.

370. СТАНЕВ, Петър. Богдан Желев Султов – петнадесет години от смъртта му. // 12, 1997, с. 270 : с ил.

371. СТАНЕВ, Петър. Рафаил Попов. // 11, 1996, с. 246.

372. ТОДОРОВА, Радка. Тодор Николов в ученическите спомени на моя баща [Христо Шиков]. // 19, 2004, с. 51 – 54.

373. ТОНКОВ, Тихомир. Никола Т. Манолев Стателов – ревностен изследовател на старини. // 19, 2004, с. 429 – 434.
За образувания от него археологически музей през 1930 г. в гр. Лясковец.

374. ЧЕПКЪНОВА – Станева, Светлозара. Ислямските култови сгради в изследванията на Тодор Николов. // 19, 2004, с. 69 – 74.

375. Красимир Иванов ШИМИДОВ [за него]. // 20, 2005, с. 486.

376. Данка Павлева ШУШКОВА [за нея]. // 20, 2005, с. 485.

Г. НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

377. ИВАНОВ, Христо. Компютрите във фондовата дейност на Исто- рически музей – Пловдив. // 19, 2004, с. 556 – 559.

378. СУКАРЕВ, Видин. Интернет като средство за научни контакти в музейното дело. // 19, 2004, с. 550 – 555.

379. ТОДОРОВА, Радка. Силата на информацията – компютри, интернет. // 17 – 18, 2002, с. 409 – 414 : с ил.
Относно семинар за използване на компютърна програма за въвеждане на данни от фондовете на музеите, проведен на 12. 12. 2001 г. в Исторически музей – Стара Загора.

Д. ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

380. ПЕНКОВ, Петьо. Отчет на Исторически музей – Велико Търново за 1997 г. // 13, 1998, с. 303 – 312.

381. ПЕНКОВ, Петьо. Отчет на Исторически музей – Велико Търново за 1998 г. // 14, 1999, с. 254 – 263.

382. ХАРИТОНОВ, Христо. Отчет за работата на Регионален исторически музей – Велико Търново през 2000 година. // 15 – 16, 2001, с. 324 – 333.

Е. РЕСТАВРАЦИОННА И КОНСЕРВАЦИОННА ДЕЙНОСТ

383. ГЕНЧЕВА, Юлия. Консервационно техническа експертиза на гли- нено съоръжение от неолитна селищна могила Самоводене. // 7, 1992, с. 227 – 233.
С табл.

384. ГЕНЧЕВА, Юлия и др. Технология на орнамента на фината кера- мика от селищата Качица – Велико Търново, и Клисе баир до с. Шемшево от прехода от енеолита към бронзовата епоха / Юлия Генчева, Петър Станев. // 8, 1993, с. 179 – 184.

385. ЙОРДАНОВ, Йордан. Методико-антропологично изследване на костните останки на Рачо Казанджията и пластична възстановка на образа му. // 15 – 16, 2001, с. 304 – 311 : с ил.

386. КОМИТОВ, Веселин. Строително-ремонтна, реставрационна и консервационна дейност на музейни обекти [2003 – 2004]. // 20, 2005, с. 513 – 515.

387. КОСЕВА, Диана. Реставрационно-консервационни проблеми на Търновските таблетки. // 6, 1991, с. 192 – 195.
За четири двустранни, малоформатни икони със следните изображения :
1. ”Въведение Богородично” и ”Света Екатерина”
2. ” Благовещение” и ”Рождество Христово”
3. ”Кръщение Христово” и ликове на двама архиереи
4. ”Разпятие” и ”Слизане в ада”

388. КУЗУПОВ, Боян. Консервация на малката порта от крепостта Царевец. // 3, 1966, с. 21 – 23.

389. ТОТЕВА, Диана. Новооткрита икона на Богородица Одигитрия с пророци. // 9, 1994, с. 233 – 238.

390. ЧОКОЕВ, Иван. Един метод за борба с рецидивната корозия на археологически находки от мед и медни сплави. // 12, 1997, с. 265 – 269.

391. ЧОКОЕВ, Иван. За консервацията на оловната матрица с името на цар Иван Шишман. // 11, 1996, с. 239 – 245.
С табл.

392. ЧОКОЕВ, Иван. За консервацията на съдове покрити с калай. // 10, 1995, с. 199 – 204.

393. ЧОКОЕВ, Иван. За сърмената везба в Търново след ХІХ век. // 20, 2005, с. 223 – 234 : с ил.

394. ЧОКОЕВ, Иван. За цвета на царските дрехи в Средновековна Бъл- гария през втората половина на ХІV век. // 15 – 16, 2001, с. 296 – 303.

395 ЧОКОЕВ, Иван. Към отстраняването на корозионни продукти от повърхността на предмети, изработени от мед и медни сплави. // 11, 1996, с. 235 – 238.

396. ЧОКОЕВ, Иван. Набедреник от епископски гроб, открит в средно- вековна църква в Кърджали. // 17 – 18, 2002, с. 359 – 365 : с ил.

397. ЧОКОЕВ, Иван и др. Някой аспекти от почистването и защитата на музейното сребро / Иван Чокоев, Антонина Костова. // 9, 1994, с. 209 – 232.

398. ЧОКОЕВ, Иван. Някой наблюдения върху текстилни материали от некропола на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново (проучване 1992 – 1993). // 13, 1998, с. 282 – 296 : с ил.

399. GENCHEVA. Julia. Ethics and conservation – a conserrvator`s opinion. // 12, 1997, с. 258 – 264.
Бълг. заглавие : ”Етика и консервация – позиция на специалиста”.

Ж. ХРОНИКА НА ДЕЙНОСТТА НА РИМ – В. ТЪРНОВО

400. БЪЧВАРОВА, Невяна. Хроника 1991. // 7, 1992, с. 242 – 246.
За проведени научни изследвания, изложби и издадени трудове на музея.

401. БЪЧВАРОВА, Невяна. Хроника [за] дейността на Историческия музей 1996 – 1997 г. // 12, 1997, с. 276 – 280.

402. ВЕСТИ [Хроника за 1992]. // 8, 1993, с. 193 – 195.

403. ИЛЧЕВА, Вълка и др. Хроника за дейността на историческия музей през 1998 година / Вълка Илчева, Христо Харитонов. // 13, 1998, с. 313 – 316.

404. МИТОВА, Катя. Хроника за дейността на историческия музей през 1998 година. // 14, 1999, с. 264 – 267.

405. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Хроника за дейността на Регионал- ния исторически музей [2000 – 2001]. // 15 – 16, 2001, с. 334 – 339.

406. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Хроника за дейността на Регионал- ния исторически музей [1. VІ 2001 – 30 ХІ 2002 г.]. // 17 – 18, 2002, с. 417 – 428.

407. МИТОВА – ГАНЕВА, Катя. Хроника за дейността на Регионал- ния исторически музей. // 20, 2005, с. 499 – 513.

408. МУТАФОВ, Васил. Хроника (1992 – 1996). // 11, 1996, с. 247 – 255.

VІІІ. НУМИЗМАТИКА

409. АНГЕЛОВ, Никола. Средновековни монети от Трапезица в Тър- ново. // 2, 1964, с. 93 – 102 : с ил.

410. АНГЕЛОВ, Никола. Колективни находки на монети от В. Тър-новски окръг. // 2, 1964, с. 87 – 91 : с ил.
… открити в селата Раданово, Патреш и Сашево.

411. Вж № 510

412. БЪЧВАРОВ, Иван. Колективни монетни находки от средновеков- ния некропол (ХІV в.) при с. Янтра, Горнооряховска община. // 8, 1993, с. 131 – 135.

413. БЪЧВАРОВ, Иван. Монетни находки от крепостта ”Ряховец”. // 7, 1992, с. 41 – 58.
Съд. ”Каталог на единичните и колективни находки, открити на крепостта Ряховец, южното селище и некропола през археологическите сезони 1985 – 1988 г.”.

414. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Паричният пазар и тържището в Диско- дуратера. // 4, 1968, с. 25 – 40.
Съд. опис на 148 монети.

415. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Монети от франския владетел Иоан ІІ Орсини. // 2, 1965, с. 29 – 34.
Съд. ”Карта на находките на монети на Иоан ІІ Орсини в България” и списък на откритите екземпляри в Търново.

416. ДАНКОВ, Евлоги. Семиотика на небесната йерархия в монетната и църковната иконография във Второто българско царство (Трети Рим). // 17 – 18, 2002, с. 331 – 339.

417. ДОЧЕВ, Константин. Византийски монети на палеолозите с ин- диктивни дати от ХІІІ – ХІV век, намерени във Велико Търново. // 20, 2005, с. 166 – 175 : с ил.

418. ДОЧЕВ, Константин. Колективна находка с медни монети (ХІІІ в.) от манастира ”Св. Димитър”, В. Търново. // 8, 1993, с. 125 – 129.
С каталог на девет медни корубести екземпляра.

419. ДОЧЕВ, Константин. Монетни находки от хълма Момина Кре- пост във Велико Търново. // 9, 1994, с. 125 – 132.
С каталог.

420. ДОЧЕВ, Константин. Ранновизантийски монети от Търново (V – VІІ в.). // 17 – 18, 2002, с. 287 – 298 : с ил.
Опис на 252 броя, открити при археологически проучвания на Царевец, манастира ”Св. Четиридесет мъченици” в Асенова махала, Трапезица, Момина крепост и Френк Хисар.

421. ПИСАРЕВ, Атанас и др. Колективна находка от европейски и турски монети от село Беляковец, Великотърновско / Атанас Писарев, Марко Цочев. // 5, 1972, с. 275 – 285 : с ил.
… открита на 17 ноември 1971 г.

422. СТАВРАКЕВ, К. Нумизматика. // 7, 1992, с. 234.
За две бронзови контрамаркирани монети от фонда на РИМ – Велико Търново.

423. СТЕФАНОВ, Стефан и др. Из историята на Номе през трети век от н. е. / Стефан Стефанов, М. Тачева. // 3, 1966, с. 45 – 54 : с ил.
Опис и снимки на монети, открити през района на с. Царевец до Свищов.

424. ТОНЕВ, Андрей. Съкровища с европейски монети от Кюстен- дилско. // 20, 2005, с. 163 – 165.
От с. Граница, Вуково, Невестино, Тихи дол, Ръждавица, Полетинци, между Ресилово и Краинци и две с неизвестно местонахождение.

425. ТОТЕВ, Константин. Рядък медальон от клетъчен емайл, открит на Царевец. // 8, 1993, с. 121 – 124.

426. ФИЛИПОВА, Светослава. Монетна находка от началото на ІІІ век от фонда на Регионален исторически музей – Кюстендил. // 20, 2005, с. 125 – 128 : с ил.
През 2001 г. открити три екземпляри, сечени до град Самоков.

427. ХАРИТОНОВ, Христо. Възпоменателен медал с изображенията на Св. св. Кирил и Методий. // 11, 1996, с. 215 – 220 : с ил.
… подарен през 1984 г. на УС на БНД от Геролд Шчетинин.

428. ХАРИТОНОВ, Христо. Класификация на находките от монети, използувани с вторична функция през ХV – ХVІІІ век на територията на днешна Северна България. // 7, 1992, с. 171 – 192.
Със списък на 77 обекти.

429. Вж № 307

430. ХАРИТОНОВ, Христо. Нумизматични аспекти на иконобор- чеството във Византия през VІІІ – ІХ век. // 17 – 18, 2002, с. 299 – 304 : с ил.

431. ХАРИТОНОВ, Христо. Семиотични аспекти на монетната иконо- графия в контекста на средновековната българска култура. // 12, 1997, с. 169 – 183 : с ил.

432. Вж № 196

433. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от бронзови монети от с. Благоево, Великотърновско. // 6, 1991, с. 141 – 158.
С опис.

434. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от [73 провинциални] брон- зови монети от Родина, Великотърновско. // 10, 1995, с. 87 – 99.
… от ІІ и ІІІ век.

435. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от [100] бронзови монети от село Къпиново, Великотърновско. // 12, 1997, с. 156 – 168.
… открити през 1957 г.

436. ЦОЧЕВ, Марко. Колективна находка от провинциални бронзови монети от село Хотница, Великотърновско. // 13, 1998, с. 133 – 144.
Опис на 76 екземпляри, откупени през 1957 г. от Михаил Александров.

437. ЦОЧЕВ, Марко. Монетосеченето на Шишмановци в колекцията на Регионален исторически музей – Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 305 – 310 : с ил.

438. ЦОЧЕВ, Марко и др. Непубликувани [шест, ”автономни”] монети на Никополис ад Иструм / Марко Цочев, Милчо Димов. // 11, 1996, с. 211 – 214.

439. ЦОЧЕВ, Марко. [Четири] Редки златни монети от фонда на Исто- рически музей – Велико Търново. // 11, 1996, с. 207 – 210 : с ил.

ІХ. ОТЗИВИ. РЕЦЕНЗИИ

440. ВАЧЕВ, Хитко. Някой виждания по проблемите в една хипотеза. // 6, 1991, с. 37 – 44.

Рец. за : М. Харбова. Научна хипотеза за Арбанаси (старинното Загорие) като елемент в структурата на старопрестолния Търновград. // И з о б р. и з к. и а р х и т е к т. : Доклади от ІІ международен конгрес по българистика, 16, 1988, с. 137 – 156.

441. Иван, Тютюнджиев. Търновската митрополия през 17 и първата половина на 18 век : По документи от архива на метоха ”Божи гроб” на Йерусалимската патриаршия в Цариград. – В. Търново, 1996. – 129 с.

Рец. : ВАЧЕВ, Хитко. // 12, 1997, с. 271 – 275.

442. КОЛЕВ, Николай. Принос към изследване на неолитната култура в Долния басейн на р. Дунав. // 17 – 18, 2002, с. 415 – 416.

Рец. за : Петър Станев. Неолитна селищна могила. – В. Търново : Фабер, 2002. – 380 с.

443. ХАРИТОНОВ, Христо и др. Книга за краезнанието / Христо Харитонов, Тянка Минчева. // 20, 2005, с. 519.

Рец. за : Марин Ковачев. Краезнание. – В. Търново : Абагар, 2004. – 175 с.

444. ЦОЛОВА, Цветинка. Православни ценности и национална иден- тичност на българския народ. // 15 – 16, 2001, с. 319 – 320.

Рец. за : Сборник научни съобщения. Истор. музей – Габрово : ВТ. Св. Митрополия, 2000. – 449 с.

445. ЧОХАДЖИЕВА, Галя. ”Непресъхващ извор” не е само метафора. // 15 – 16, 2001, с. 321 – 322.

Рец. за : Румяна Димитрова. Непресъхващ извор. – Пловдив : Макрос, 2001. – 99 с.

446. VATCHEV, Hitko. The pros and cons of a new interpretation about the problems of the Bulgarian religious arhiecture. // 8, 1993, p. 171 – 178.

Рец. за : M. Kiel. Art and societi of Bulgaria in the turkish period. – Van gorcum : Assen Maastricht, 1985. – 400 p.

Х. РЕЛИГИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ХРАМОВЕ

1. АРХЕОЛОГИЯ

447. АЛЕКСИЕВ, Йордан. За манастирите в ”Света гора”, ”Търновски планини” и ”Търновската Света гора”.// 17 – 18, 2002, с. 251 – 256.

448. ВАЧЕВ, Хитко. Археологически приноси за строителната история на храма ”Св. арахангели Михаил и Гавраил” в Арбанаси. // 20, 2005, с. 199 – 208 : с ил.
С каталог на гробовете.

449. ВАЧЕВ, Хитко. Принос към строителната история на църквата ”Св. Равноапостоли Петър и Павел” във Велико Търново. // 17 – 18, 2002, с. 269 – 276.

450. Вж № 18

451. ГОЧЕВА, Златозара. Някой бележки по въпроса за метрополията на западнопонтийския койнон. // 17 – 18, 2002, с. 125 – 130 7 с ил.

452. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. За едно неизвестно преустройство на западната пристройка на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” в Търново. // 14, 1999, с. 115 – 129 : с ил.
… открито при разкопките през 1992 – 1995 г.

453. Вж № 104

454. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Евгени. Новооткрита гробница в царската църква ”Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. // 20, 2005, с. 186 – 193 : с ил.
… вкопана под подовото ниво в югоизточния ъгъл на Екзонартекса.

455. КОСЕВА, Диана. Триптих – поменник от 1790 г. // 20, 2005, с. 209 – 217 : с ил.
… от с. Арбанаси, със заглавие ” За споменаване на патриарси и архиереи”.

456. НИКОЛОВА, Янка и др. Средновековна църква в западния склон на хълма Момина крепост в Търново / Янка Николова, Никола Ангелов. // 2, 1964, с. 19 – 28 : с ил.

457. РОБОВ, Мирко. Новите проучвания на манастира ”Св. Четири- десет мъченици” във Велико Търново и проблемът за неговата строителна хронология. // 15 – 16, 2001, с. 142 – 151 : с ил.

458. ТЕОФИЛОВ, Теофил. Западната пристройка на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” в Търново – възможности за тълкуване и периодизация. // 14, 1999, с. 130 – 139 : с ил.

459. ТОТЕВ, Константин и др. История на проучването на некропола на търновската църква ”Св. Четиридесет мъченици” / Константин Тотев, Иван Чокоев. // 11, 1996, с. 165 – 174 : с ил.

460. ТОТЕВ, Константин. История на проучванията на стенописите на църквата ”Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. // 15 – 16, 2001, с. 128 – 141 : с ил.

461. Вж № 15

462. Вж № 396

2. АРХИТЕКТУРА

463. ВАЧЕВ, Хитко. Бележки върху архитектурата и датата на цър- квата ”Св. Атанас” в Горна Оряховица”. // 8, 1993, с. 137 – 144.

464. ВАЧЕВ, Хитко. Условия и фактори за черковното строителство в Търновската митрополия през ХV – ХVІІІ век. // 12, 1997, с. 237 – 246.

465. Вж № 122

466. Вж № 374

3. ДУХОВНИЦИ

467. БАЛЪКОВ, Илия. Книжовник иконом Стефан на попрището на просветителско и религиозно. // 20, 2005, с. 406 – 411.
За Станьо Ганчев Пашов от с. Беляковец.

468. БОЗОВА, Тинка. Архимандрид Инокентий за Митрополит Кли- мент Търновски. // 19, 2004, с. 167 – 172 : с ил.

469. ДАНКОВ, Евлоги. Търновският исихазъм и Григорий Цамблак : 640 години от рождението на епископ Григорий Цамблак (1304 – 1420) : Уточняващи материали за историята на българската, руската, украинската, литовската и сръбската история на философията и богословието. // 19, 2004, с. 94 – 104 : с ил.

470. ДАНКОВА, Росина. Нравственото богословие на митрополит Климент Браницки и неговите приноси за историята на Гложенския манастир ”Св. Вмч. Георги Победоносец”. // 19, 2004, с. 154 – 166.

4. ИСТОРИЯ

471. БУКОВИНОВА, Вида. Да си спомним за един забравен родолю- бец краевед (135 години от откриването на първата българска църква в Бургас). // 20, 2005, с. 277 – 283 : с ил
За храма ”Св. св. Кирил и Методий” отворен на 20 ІV 1869 г. и за дейността на Христо Димитров.

472. ВАЧЕВ, Хитко. Енорийското църковно строителство в Търнов- ската митрополия през ХV – ХVІІ век. // 15 – 16, 2001, с. 9 – 33.
С карта и списък на селищата, в които има църковни постройки.

473. ВАЧЕВ, Хитко. За една епископска катедра от ХVІІ век. // 14, 1999, с. 29 – 36 : с ил.
В село Арбанаси, днешно Пороище – квартал на Разград.

474. КОКОРКОВ, Иван. Един османски документ за историята на църквата ”Св. Никола” в Горна Оряховица. // 5, 1972, с. 287 – 289 : с ил.
За издадения през 1848 г. ”Ферман за ремонт на църквата ”Св. Никола”, който се съхранява в музейната сбирка на с. Хотница.

475. КОЛЕВА, Цветана. История на църквата ”Св. Четиридесет мъче- ници” от Освобождението до 1945 г. // 17 – 18, 2002, с. 43 – 62 : с ил.

476. МИНЧЕВА, Тянка. Църквата ”Св. Никола” – един от най-значи- мите духовни центрове на Търново през Възраждането. // 17 – 18, 2002, с. 73 – 80 : с ил.

477. Вж № 181

478. НИКОЛОВА, Янка. Църквата ”Св. Параскева” във Велико Търново. // 4, 1968, с. 17 – 24 : с ил.

479. Вж № 368

480. Вж № 190

481. СТАНЕВА, Светлозара. Към въпроса за църковната борба в Тър- ново след Кримската война. // 15 – 16, 2001, с. 34 – 41.

482. Вж № 430

483. Вж № 285

5. ИЗКУСТВО

484. Вж № 156

485. БОЯНКИНСКА, Боряна. Календарните сцени в църквите ”Св. ап. Петър и Павел” във Велико Търново и ”Рождество Христово” в Арбанаси – сходства и различия. // 15 – 16, 2001, с. 243 – 248 : с ил.

486. Вж № 416

487. ДОЛМОВА, Мария. Накитите от погребенията в манастира ”Ве- ликата лавра” и църквата ”Св. Четиридесет мъченици”. // 14, 1999, с. 140 – 150 : с ил.

488. КОСЕВА, Диана. Нов фрагмент от живописта в диаконикона на църквата ”Св. Четиридесет мъченици”, открит през 2001 г. // 17 – 18, 2002, с. 341 – 346 : с ил.

489. КОСЕВА, Диана и др. Стенописите от наоса и притвора на търновската църква ”Св. Четиридесет мъченици” в светлината на последните проучвания. // 14, 1999, с. 200 – 229 : с ил.

490. КОСЕВА – ТОТЕВА, Диана. Икони от манастира ”Св. Богороди- ца” в Арбанаси (ХVІІ – ХVІІІ в.). // 10, 1995, с. 145 – 150 : с ил.

491. КОСЕВА – ТОТЕВА, Диана. Светогорски щампи от колекцията на Великотърновския регионален исторически музей. // 15 – 16, 2001, с. 258 – 284 : с ил.
С каталог на 57 графични листа.

492. Вж № 389

493. ТОТЕВ, Константин и др. Нови данни за стенописите от екзонар- текса на църквата ”Св. 40 мъченици” във Велико Търново / Константин Тотев, Диана Косева. // 13, 1998, с. 226 – 252 : с ил.

494. ТОТЕВ, Константин. Процесийни кръстове от Търново. // 13, 1998, с. 261 – 280 : с ил.

495. Вж № 431

496. ЦОНЕВ, Венцислав. За някой особености на стенописния цикъл ”Шестоднев” от Къпиновския манастир. // 13, 1998, с. 253 – 260 : с ил.

497. ЦОНЕВ, Венцислав. Към ”Шестоднева” и отражението му в средновековното и ранновъзрожденското изкуство на България. // 14, 1999, с. 230 – 249 : с ил.

498. Вж № 398

ХІ. СФРАГИСТИКА

499. АТАНАСОВА, Светла. Фирмени печати на търговска къща ”То- дор Василев и сие” от втората половина на ХІХ век. // 19, 2004, с. 106 – 214 : с ил.

500. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Оловен печат на Търновския патриарх Ви- сарион. // 2, 1964, с. 45 – 48.

501. ДОЛМОВА – ЛУКАНОВСКА, Мария. Пръстените – печати като белег за съсловна принадлежност. // 20, 2005, с. 176 – 185 : с ил.

502. ЙОРДАНОВ, Иван. Печатът на първия Асеневец. // 15 – 16, 2001, с. 192 – 200 : с ил.
… съхраняван в Шуменския исторически музей.

503. ЙОРДАНОВ, Иван. Печатът на Теофилопул от първата половина на ХІІІ век, намерен във Велико Търново. // 14, 1993, с. 183 – 187 : с ил.

504. ПЕНЧЕВ, Владимир. Моливдовул на Никола, императорски протоспарий и стратег на Месемврия, намерен при археологически разкопки в Силистра [през 2000 г.] // 20, 2005, с. 160 – 162 : с ил.

505. СТАНЧЕВА, Милена. Пръстен-печат от археологическите про- учвания на църквата ”Св. Димитър” в Арбанаси, Великотърновско. // 20, 2005, с. 215 – 222 : с ил.

506. ТОТЕВ, Константин. Бронзово печатче с лъвско изображение от Търново. // 17 – 18, 2002, с. 311 – 320 : с ил.
Открито при разкопките (1975 – 1985) край църквата ”Св. Четиридесет мъченици”, с неизвестен притежател.

507. ХАРИТОНОВ, Христо. Моливдовул на никейския император Теодор І Ласкарис. // 14, 1999, с. 177 – 182 : с ил.

ХІІ. ХЕРАЛДИКА

508. АТАНАСОВА, Светла. Опит за ново тълкуване на изображението на двуглавия орел от саркофага на цар Иван Александър. // 12, 1997, с. 184 – 194 : с ил.

509. АТАНАСОВА, Светла. Принос към историята на първия герб на град Велико Търново. // 14, 1999, с. 188 – 193 : с ил.
Проследяване на събитията по изработването и приемането му през 1927 г.

510. АТАНАСОВА, Светла. Хералдически аспекти на лилията от монетите на цар Иван Срацимир. // 13, 1998, с. 145 – 153 : с ил.

ХІІІ. ЧИТАЛИЩА. ЧИТАЛИЩНО ДЕЛО

511. БЪЧВАРОВА, Невяна. Държавната културна политика и пробле – ми на музея при читалище ”Надежда” във Велико Търново (1871 – 1945 г.). // 8, 1993, с. 57 – 75.

512. ДРАГАНОВА, Тодорка и др. Принос към историята на читалище ”Надежда” в Търново и първото селско читалище ”Селска любов” в с. Бяла черква / Тодорка Драганова, Маргарита Спиридонова. // 1, 1962, с. 73 – 92 : с ил.

513. ИВАНОВ, Теодор. Едно неизвестно котленско читалище. // 20, 2005, с. 367 – 373.
Основано на 27 февруари 1900 г. под името ”Раковски” и без да успее да развие сериозна дейност, на 27 септември 1900 г. се слива с читалище ”Съгласие – напредък”.

514. КОЛЕВА, Цветана. Дарители на читалище ”Надежда” Велико Търново от Освобождението до 1914 г. // 20, 2005, с. 415 – 424 : с ил.

515. МАЧКОВСКА, Елена. Принос към историята на читалище ”На- предък” в Килифарево 1884 – 1944 г. // 20, 2005, с. 394 – 405 : с ил.

516. МИНЧЕВА, Тянка. Приносът на Иван П. Славейков за развитието на читалище ”Трудолюбие” – Трявна и ”Надежда” – Велико Търново. // 8, 1993, с. 45 – 55.

517. ЧОЛОВ, Петър. Народните читалища и развитието на музейното дело в България. // 19, 2004, с. 357 – 364.

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ

А
Александрова, Сашка 16
Алексиев, Йордан 3 – 5, 39, 84, 347, 447
Ангелов, Ангел 155
Ангелов, Никола 6 – 8, 94, 127, 156, 409 – 410 ; (съавт.) 102, 456 ;
(за него) 358
Асенов, Петко 205 – 206
Атанасова, Светла 157, 341, 499 508 – 510
Афродика, богиня (за нея) 2
Б
Балъков, Илия 467
Бачо Киро
Вж Петров, Киро
Бейков, Стефан 158, 207
Беливанова, Анастасия 9
Бенов, Олег 313
Берислав, севаст (за него) 162
Берова, Добрина 208
Бинев, Методи 51
Боева, Стефка 349
Божилов – Слона, Георги (за него) 325
Бозова, Тинка 468
Бонев, Ненчо 209 – 212
Бончев, Николай (за него) 147
Борисов, Борис 108
Боянкинска, Боряна 159, 485
Браницки, Климент (за него) 470
Буковинова, Вида 471
Бъчваров, Иван 17, 412 – 413
Бъчварова, Невяна 213 – 215, 286 – 287, 314, 327 – 328, 350 – 351, 400 – 401, 511 ; (съавт.) 318 ; (за нея) 352 – 353
В
Ванков, Симеон Николов (за него) 213
Василев, Тодор (за него) 499
Василева, Надка 136
Вачев, Хитко 18, 315, 448 – 449, 463 – 464, 472 – 473 ; (съавт.) 39, 231 ; (рец.) 440 – 441, 446
Вачева, Диана 216
Вачков, Марко (за него) 235
Висарион, патриарх (за него) 500
Владева, Павлина 116 – 117, 123, 137, 160, 217, 354
Владкова, Павлина 19 – 20, 40, 44, 52 – 55, 69 – 70, 95
Вълов, Вълов 218 ; (за него) 348
Вълчев, Александър 329
Върбанов, Върбин 45
Г
Габровски, Никола Христов (за него) 211
Гайдаров, Кирил 219
Ганева, Катя Митова
Вж Митова – Ганева, Катя
Ганчева, Даниела 147
Генова, Златка 130 – 131
Генова, Кина (за нея) 214
Генчева, Юлия 74, 383 – 384, 399
Георгиева, Анастасия 220
Георгиева, Елена 221
Георгиева, Теменуга 124, 222
Георгиева – Козарева, Венета 316
Герасимов, Тодор 161, 414 – 415, 500
Герасимова – Томова, В. 162
Голийска – Петрова, Пенка 163
Горанов, Петър Ст. 223
Гочева, Златозара 451
Гурко, Йосиф В. (за него) 160
Гърдев, Борислав 224
Д
Данов, Христо Г. (за него) 333
Данков, Евлоги 56, 71, 150, 416, 469
Данкова, Росина 225, 470
Даскалов, Димитър (за него) 253
Дашевска, Люба (съавт.) 329
Денчева, Юлия 226
Дерменджиев, Евгени 96, 104, 118, 452, 454 ; (съавт.) 107
Джамджиев, Хараламби Петров (за него) 215
Димитров, Здравко 57
Димитров, Новак (за него) 155
Димитров, Станимир 109 – 110
Димитров, Христо (за него) 471
Димитрова, Елисавета 227
Димитрова, Румяна (рец. за нея) 445
Димитрова, Светла 317
Димитрова, Станка 228
Димов, Милчо (съавт.) 438
Димова, Веселина 229
Динчев, Венцислав 22
Долмова – Лукановска, Мария 79, 97, 151, 487, 501
Дончева, Иванка 58
Дончева, Румяна 330
Дочев, Константин 417 – 420
Драганова, Виолета 230, 318
Драганова, Тодорка 145, 164 – 168, 355 – 357, 512
Драгомиров, Живко 119
Душков, Живодар 358
Дякович, Борис (за него) 11
E
Еленски, Недко 75, 90 – 91, 98 ; (съавт.) 72
Ж
Жекова, Женя 23
Желев, Никола (за него) 216
Живков, Георги (за него) 214
Живков, Никола (за него) 214
Жуглев, Кирил Ис. 24
З
Занов, Иван 331
Зафиров, Петър 231
Захарий Зограф (за него) 197
Зевс , (бог) (за него) 59
Златарева, Елена (за нея) 214
Златев, Злати Ив. (за него) 265
Златева, Ани 232
И
Ибришимова, Пенка 169 – 170
Иван Александър, цар (за него) 161, 508
Иван Срацимир, цар (за него) 510
Иван Шишман, цар (за него) 391
Иванов, Нестор 171
Иванов, Теодор 513
Иванов, Христо 377
Иванова, Мария 332
Иванова, Олга (за нея) 214
Иванова, Снежана 138
Иванова, Цветанка Г. (за нея) 359
Илиев, Атанас (за него) 238
Илиева, Анна 333
Илчева, Вълка 25, 85 – 89, 99, 105, 360, 403 ; (съавт.) 92 ; (за нея) 361 – 362

Инджиева, Радка Калева
Вж Калева – Инджиева, Радка
Инокентий, архим. (за него) 468
Иоан ІІ Орсини (за него) 415
Й
Йорданов, Иван 502 – 503
Йорданов, Йордан 385
Йорданов, Юлий 234
К
Кабакчиева, Мария (за нея) 214
Калева – Инджиева, Радка 172
Калчева, Марина (съавт.) 239
Калъчева, Мария (за нея) 214
Каниц, Феликс (за него) 117
Карагьозов, Агоп (за него) 273
Каранешев, Ангел (за него) 262
Каранешев, Константин (за него) 262
Каранешев, Недялко (за него) 262 – 263
Клепанов, Атанас Станчов (за него) 191
Климент Търновски, митроп. (за него) 468
Ковачев, Александър 235
Ковачев, Марин 305 ; (рец. за него) 443 ; (за него) 308
Коев, Атанас 236
Козарева, Венета Георгиева
Вж Георгиева – Козарева, Венета
Кокорков, Иван 474
Колев, Николай 133 ; (рец.) 442
Колева, Цветана 475, 514
Кольо Фичето
Вж Фичев, Никола
Комитов, Веселин 386
Комод, имп. рим. (за него) 45
Константинов, Алеко (за него) 218
Косева – Тотева, Диана 152, 321, 387, 389, 455, 488 – 491
Коскина, Пепа 237
Костадинова, Елка 238
Костова, Антонина (съавт.) 397
Крум, хан (за него) 112
Кръстева, Стефанка 309
Кръстева, Мария 334
Кузупов, Боян 388
Кулелиев, Йордан (за него) 281
Куманов, Георги (съавт.) 312
Кънев, Нейчо 173
Кънчева, Татяна 363
Кърджиев, Панайот (за него) 279

Л
Левски, Васил (за него) 254
Лещаков, Петър 106
Лилова, Богдана 100
Лилова, Иванка 320
Луков, Георги 239
Лукановска, Мария Долмова
Вж Долмова – Лукановска, Мария
Лунгарова, Пепа 59 ; (съавт.) 40
М
Марков, Георги 306
Марколеско, Онорий (за него) 248
Мартинова, Весела 240, 342 – 346 ; (съавт.) 341
Матев, Димитър (за него) 222
Мачковска, Елена 174, 515
Мачковски, Петко (за него) 367
Минев, Димо 241
Минчев, Д. Н. 175
Минчева, Тянка 125, 176 – 177, 242 – 244, 476, 516 ; (рец.) 443
Митова – Ганева, Катя 245 – 246, 404 – 407
Михаил Асен, цар (за него) 161
Михаилова, Елисавета (за нея) 214
Москов, Моско (за него) 230
Мутафов, Васил 126, 134, 179 – 181, 247 – 248, 408 ; (за него) 364
Муткуров, Сава (за него) 276
Н
Найденова, Евгения (съавт.) 72
Начева, Боянка (за нея) 214
Начева, Румяна 289
Недева, Тодорка 250
Недков, Симеон 335
Николи, хаджи (за него) 176
Николов, Тодор 290 ; (за него) 323, 350 – 351, 354 – 357, 363, 365 – 366, 368, 372, 374
Николова, Янка 11, 47, 102, 153, 336, 365, 456, 478 ; (съавт.) 6
Нинов, Лазар 76, 92
Новак, Арно (за него) 171
Нурков, Иван 182

О
Овчаров, Димитър 183 – 184
Овчаров, Тодор 26, 41, 111, 251
Овчарова, Мария 366
Орфей (за него) 150

П
Павлов, Гьока хаджи (за него) 218
Павлова, Виолета 253
Павлова, Румяна 61
Павловска, Цветана 254
Панайотов, Александър (за него) 277
Панайотова, Кинка 185 – 187, 255 – 258, 260, 262 – 268, 292
Пантилеева, Димитринка 269
Патриков, Георги 188
Паунова, Мариана (за нея) 289
Пашов, Станьо (за него) 467
Пенков, Петьо 380 – 381
Пенчев, Владимир 504
Пенчева, Радка 271 – 272
Петка Търновска (за нея) 180
Петкова, Мария 273
Петров, Киро (за него) 167
Петрова, Вълка Илчева
Вж Илчева, Вълка
Петрова, Соня 310
Писарев, Атанас 103, 421 ; (за него) 347
Попов, Атанас 189
Попов, Рафаил (за него) 371
Попова, Снежина (за нея) 369
Поултър, Андрю 62
Р
Рабовянов, Деян 112 – 113
Рачо Казанджията (за него) 385
Робов, Мирко 12, 27, 49 – 50, 82, 368, 457
Рогева, Теодора 140 – 142
С
Сачев, Евгени 311
Сис, Владимир (за него) 232
Славейков, Иван П. (за него) 516
Славчев, Петър 28
Славчев, Янко (за него) 279
Слона, Георги Божилов
Вж Божилов – Слона, Георги
Смилов, Георги (за него) 214
Спасова, Елеонора (съавт.) 163
Спиридонова, Маргарита (съавт.) 512
Ставракев, К. 422
Ставрева, Зоя (за нея) 225
Стамболов, Стефан (за него) 236, 254, 269
Станев, Емилиян (за него) 271
Станев, Никола (за него) 174, 299
Станев, Петър 13, 29 – 30, 72 – 73, 77, 114, 370 – 371 ; (съавт.) 76, 384 ; (рец. за него) 442
Станев, Христо 190
Станев – Младен, Христо (за него) 206
Станева, Светлозара
Вж Чепкънова – Станева, Светлозара
Станчев, Васил 275
Станчева, Ваня 276 – 277, 297 ; (съавт.) 262 – 263
Станчева, Милена 115, 154, 505 ; (съавт.) 15
Стателов, Никола Т. Манолев (за него) 373
Стефан, иконом
Вж Пашов, Станьо
Стефанов, Стефан 423
Стефанов, Лазар (за него) 280
Стефанова, Ася 298
Стефанова, Неда 143, 278
Стоянов, Тодор (за него) 214
Стоянова, Креса 337
Сукарев, Видин 378
Султов, Богдан 32 – 33, 42 – 43, 46, 192 ; (за него) 370
Султова, Соня 1 – 2
Сьор, Жорж (за него) 11
Т
Тачева, М. (съавт.) 423
Теодор І Ласкарис, имп. ник. (за него) 507
Теодоров, Теодор (за него) 224
Теофилов, Теофил 121, 193, 458
Терзиева, Катя 338
Тодоров, Петко Ю. (за него) 205
Тодорова, Радка 372, 379
Томова, В. Герасимова
Вж Герасимова – Томова, В.
Томова, Красимира 279
Томитова, Мариана 339
Тонев, Андрей 424
Тонев, Велко 194
Тонков, Тихомир 373
Топузанов, Иван 195
Тотев, Константин 14, 83, 107, 425, 459 – 460, 493 – 494, 506 ; (съавт.) 489
Тотева, Диана Косева
Вж Косева – Тотева, Диана
Тошев, Мирослав 280
Тютюнджиев, Иван (рец. за него) 441
Ф
Фердинанд, цар (за него) 11
Фичев, Иван (за него) 245
Фичев, Никола (за него) 117
Филип Тотю (за него) 159
Филипов, Леон (за него) 290
Филипова, Светослава 426
Фъртунов, Стефан (за него) 349
Х
Хаджистанчев, Тодор (за него) 221
Харбова, Маргарита 122 ; (рец. за нея) 440
Харитонов, Христо 196, 307 – 308, 322 – 323, 382, 427 – 428, 430 – 431, 507 ; (съавт.) 403 ; (рец.) 443
Хера (богиня) (за нея) 59
Хермес (бог) (за него) 58
Христов, Велико, (за него) 279
Ц
Цамблак, Григорий (за него) 469
Цанева, Люба 197
Цанкова, Олга 299
Цанкова, Татяна 324
Цветков, Ивалин 144, 281
Цветкова, Бистра 198 – 200
Церковски, Цанко (за него) 220
Церов, Иван (за него) 279
Цолова, Цветинка 301 ; (рец.) 444
Цонев, Венцислав 201, 496 – 497
Цонева, Нели 282 – 283, 302
Цонева, Радка 284
Цочев, Марко 433 – 439 ; (съавт.) 421 ; (за него) 360
Църов, Иван 34 – 38, 64 – 68
Ч
Чепкънова – Станева, Светлозара 191, 202, 285, 374, 481
Черкаски, Владимир княз рус. (за него) 184
Чокоев, Иван 15, 390 – 398 ; (съавт.) 14, 459
Чолов, Петър 517
Чорбаджиев, Николай 203
Чохаджиева, Галя 148 – 149, 312 ; (рец.) 445
Чудомир (за него) 338
Чулова, Даниела 325
Ш
Шиков, Христо (за него) 372
Шимидов, Красимир (за него) 375
Шишков, Тодор (за него) 214
Шумелова, Теофана (за нея) 243
Шушкова, Данка (за нея) 376
B
Blanc, Nicole 61
G
Gencheva, Julia
Вж Генчева, Юлия
K
Kiel, M. (рец. за него) 446
N
Nercessian, Anne 61
V
Vatchev, Hitko
Вж Вачев, Хитко
Vladkova, Pavlina
Вж Владкова, Павлина

ГЕОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ

А
Алеково (с.), Свищовска общ. 26
Англия 321
Арбанаси (с.), Великотърновска общ. 440, 448, 455, 485, 490, 505
Асенова махала 420
Б
Балкански полуостров 113
Балканци (с.), Стражишка общ. 125
Беляковец (с.), Великотърновска община 219, 421, 467
Благоево (с.), Стражешка общ. 125, 433
Брашов, Румъния 156
Бургас 471
Бутово (с.), Павликенска общ. 1 – 2, 150
България 72, 114,124, 130 – 131, 138, 154, 157, 219, 224, 234, 258, 273, 329, 335, 339, 394, 415, 431, 444, 446, 469, 497, 517
Българско Сливово (с.), Свищовска общ. 26
Бяла черква (с.), Павликенска общ. 167, 220, 512
В
Варна 194, 214, 228, 279, 334
Велико Търново 3 – 9, 11 – 15, 49 – 50, 59, 82, 94, 96, 103 – 104, 107, 115, 118, 121 – 123, 127, 134, 136 – 137, 151 – 152, 156, 159, 164 – 165, 168, 170 – 171, 175 – 176, 181, 184 – 187, 189, 191, 196 – 198, 214, 217, 226, 229 – 230, 233, 240, 243 – 244, 247 – 248, 250 – 251, 256, 265 – 266, 272, 278, 281, 284, 285 – 287, 292, 297 – 298, 301, 305, 310, 314 – 315, 318, 319, 321 – 323, 327 – 328, 336, 341 – 346, 350, 356, 363, 366, 368, 380 – 382, 384, 387, 393, 398, 400 – 409, 415, 417 – 420, 422, 437, 439 – 441, 447, 449, 452, 454, 457 – 460, 464, 472, 475 – 476, 478, 481, 485, 487 – 489, 491, 493 – 494, 500, 503, 506, 509, 511 – 512, 514, 516
Великотърновски край 126, 194, 263, 279
Великотърновски окръг 32, 169, 178, 183, 200, 209 – 210, 212, 251, 255, 257, 260, 410
Великотърновски регион 5, 20, 23, 29 – 30, 35, 145, 242, 354
Велчево (с.), Великотърновска общ. 195, 202
Византия 430
Владислав (с.), Стражишка общ. 125
Вуково (с.), Бобошевска общ. 424
Г
Габрово 316, 320, 324, 349, 444
Горна Оряховица 39 – 41, 266, 268, 463, 474
Граница (с.), Кюстендилска общ. 424

Д
Дискодуратера 42 – 43, 414
Дичин (с.), Великотърновска общ. 22
Драгижево (с.), Лясковска общ. 140 – 141
Драгомирово (с.), Свищовска общ. 26
Добри дял (с.), Лясковска общ. 140 – 141
Долна Мизия 2, 44 – 46
Долна Оряховица (с.), Горнооряховска общ. 140 – 141
Дунав (р.) 442
Е
Елена 199, 205, 231
Еленски край 190, 199
Елхово 238
Етъра, Габровска общ. 320
З
Зелено дърво (с.), Габровска общ. 155
Златарица (с.), Златаришка общ. 183
И
Изгрев (с. ), Великотърновско 24
К
Казанлък 109, 338
Камен (с.), Стражишка общ. 36
Караново (с.), Новозагорска общ. 108
Килифарево (с.), Великотърновска общ. 515
Козаревец (с.), Лясковска общ. 140 – 141
Козловец (с.), Свищовска общ. 26
Котел 513
Краинци (с.), Дупнишка общ. 424
Крушето (с.), Горнооряховска общ. 16
Къпиново (с.), Великотърновска общ. 177, 202, 435, 496
Кърджали 396
Кюстендил 426
Кюстендилски край 148, 424
Л
Литва 469
Лом 234
Лясковец 28, 140, 142, 241, 266, 373
М
Мадара (с.), Каспичанска общ. 115
Македония 239
Мерданя (с.), Лясковска общ. 109

Месемврия
Вж Несебър
Миндя (с.), Великотърновска общ. 202
Момина крепост (хълм) 47 – 50, 419 – 420, 456
Морава (с.), Свищовска общ. 26
Мусина (с.), Павликенска общ. 166
Н
Невестино (с.), Невестинска общ. 424
Недан (с.), Павликенска общ. 183
Несебър 504
Николаево (с.), Николаевска общ. 237
Никопол 111
Никополис ад Иструм 11, 32, 51 – 68, 438
Нове 69 – 70, 423
Ново село, Великотърновска общ. 25
О
Овча могила (с.), Свищовска общ. 26
Омуртаг 280
Ореш (с.), Свищовска общ. 26
Орловец (с.), Полскотръмбешка общ. 71 – 73
П
Павликени 34, 38, 153, 282 – 283, 302
Павликенски край 192
Патреш (с.), Павликенска общ. 410
Перущица 337
Плаково (с.), Великотърновска общ. 202
Плевен 115, 160, 203
Пловдив 218, 240, 325, 377
Полетинци (с.), Кюстендилска общ. 424
Пороище (с.), Разградска общ. 473
Прага 330
Предна Азия 114
Присово (с.), Великотърновска общ. 33, 202
Пчелище (с.), Великотърновска общ. 183, 202
Р
Раданово (с.), Полскотръмбешка общ. 410
Ресилово (с.), Сепаревобанска общ. 424
Родина (с.), Златаришка общ. 434
Роман, Румъния 156
Русе 221, 358
Русия 469
Ръждавица (с.), Кюстендилска общ. 424

С
Самоков 426
Самоводене (с.), Великотърновска общ. 32, 74 – 77, 188, 383
Санкт Петербург 194
Сашево (с.), Великотърновска общ. 410
Свищов 26, 223, 423
Северна България 133, 428
Североизточна България 114
Силистра 331, 504
Сливен 206
София 292, 313
Стара Загора 173, 379
Странджа 197
Страхилово (с.), Полскотръмбешка общ. 32
Сухиндол 144, 235
Сърбия 469
Т
Тихи дол (с.), Кюстендилска общ. 424
Трапезица 59, 79, 82 – 83, 98, 409, 420
Тракия 239
Троянска община 163
Трявна 197, 516
Търнов
Вж Велико Търново
Търновград
Вж Велико Търново
У
Украйна 469
Ф
Френк Хисар 420
Х
Хаджидимитрово (с.), Свищовска общ. 26, 32
Хотница (с.), Великотърновска общ. 32, 84 – 92, 436, 474
Ц
Царевец (с.), Свищовска общ. 26, 423
Царевец (хълм) 59, 94 – 103, 161, 388, 425
Цариград 194, 441
Централна България 114
Церова кория (с.), Великотърновска общ. 202
Ч
Червен (с.), Ивановска общ. 115

Ш
Шемшево (с.), Великотърновска общ. 251, 384
Шумен 502
Ю
Югоизточна Европа 29, 73, 114

Я
Ямбол 208, 332
Янтра (р.) 104 – 107
Янтра (с.), Горнооряховска общ. 412

ХРОНОЛОГИЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ

№ 1 / 1962 6 – 7, 11, 43, 119, 167, 192, 205 – 206, 210, 218, 336, 512

№ 2 / 1964 8, 33, 102, 145, 153, 166, 211, 409 – 410, 415, 456, 500

№ 3 / 1966 24, 42, 94, 164, 169, 183, 200, 209, 223, 241, 388, 423

№ 4 / 1968 32, 47, 156, 165, 170 – 171, 184, 212, 265, 357, 414, 478

№ 5 / 1972 4, 28, 46, 127, 133, 161 – 162, 168, 175, 189, 194, 198 – 199, 251, 257, 421, 474

№ 6 / 1991 1, 30, 34, 53, 74, 126, 142, 202, 231, 242, 254, 256, 276, 327, 387, 433, 440

№ 7 / 1992 2, 20, 39, 66, 76, 85, 103, 141, 178 – 179, 181, 262, 264, 268, 319, 383, 400, 413, 422, 428

№ 8 / 1993 5, 25, 40, 67, 130, 134, 266, 284 – 285, 289 – 290, 297, 347, 384, 402, 412, 418, 425, 446, 463, 511 516

№ 9 / 1994 3, 35, 50, 62, 72, 83, 131, 140, 185, 233, 252, 274, 277, 321, 350, 367, 389, 397, 419

№ 10 / 1995 14, 17, 52, 64, 73, 92, 177, 187, 287, 348, 392, 434, 490

№ 11 / 1996 13, 18, 56, 69, 88, 123, 125, 215, 258, 371, 391, 395, 408, 427, 438 – 439, 459

№ 12 / 1997 36, 49, 70 – 71, 77, 90, 105, 107, 116, 151 – 152, 260, 298, 341, 370, 390, 399, 401, 431, 435, 441, 464, 508

№ 13 / 1998 9, 27, 44, 68, 89, 91, 118, 122, 143, 196, 213, 217, 243, 255, 283, 342, 380, 398, 403, 436, 493 – 494, 496, 510

№ 14 / 1999 12, 15, 19, 22, 37, 84, 137, 144, 180, 328, 343, 352, 362, 381, 404, 452, 458, 473, 487, 489, 497, 503, 507, 509

№ 15 – 16 / 2001 16, 23, 41, 55, 79, 86, 98, 104, 117, 148, 150, 154, 157, 176, 193, 245, 269, 272, 286, 292, 307, 315, 318, 344, 382, 385, 394, 405, 444- 445, 457, 460, 472, 481, 485, 491, 502

№ 17 – 18 / 2002 51, 58 – 59, 65, 82, 95 – 97, 99 – 100, 109, 111, 113 – 115, 121,124, 149, 158, 160, 174, 182, 186, 191, 197, 225, 246 – 247, 271, 282, 301, 314, 322, 345, 379, 396, 406, 416, 420, 430, 437, 442, 447, 449, 451, 475 – 476, 488, 506

№ 19 / 2004 136, 138, 159, 163, 172 – 173, 195, 201, 207 – 208, 216, 220, 224, 227, 229, 232, 236 – 237, 239 – 240, 244, 250, 275, 309 – 313, 316, 317, 320, 323 – 325, 329 – 335, 337 – 339, 349, 351, 354 – 356, 358, 363, 365 – 366, 368, 372 – 374, 377 – 378, 468 – 470, 499, 517

№ 20 / 2005 26, 29, 38, 45, 54, 57, 61, 75, 87, 106, 108, 110, 112, 147, 155, 188, 190, 203, 214, 219, 221 – 222, 226, 228, 230, 234 – 235, 238, 248, 253, 263, 273, 278 – 281, 299, 302, 305 – 306, 308, 346, 353, 359 – 361, 364, 369, 375 – 376, 386, 393, 407, 417, 424, 426, 443, 448, 454 – 455, 467, 471, 501, 504 – 505, 513 – 515

Източник: nauka.bg

Автор: ас. Теодор Иванов

Книгознанието в България извървява сложен и променлив път на развитие. Първоначално като част от библиотекознанието и библиографията, а в последствие като сборно понятие включващо история на книгата, книгоиздаване, книгоразпространение и социология на книгата.
Настъпилите промени в българското общество през 1944 г. неминуемо оказват своето влияние и върху книгознанието. Създават се държавни издателства и се одържавяват частните. Изгражда се нормативна база, която касае централизацията на книгоиздателската дейност. Обособяват се звена за научни изследвания в областта на книгознанието и се появяват специализирани издания, на чиито страници се публикуват резултати от проучвания с книговедска тематика.
Библиографията по въпросите на книгознанието, книгоиздаването, полиграфичните проблеми и т.н.т. не е развита до 1944 г. В своята монография „Специалната библиография“ д-р Христо Тренков отбелязва, че книгознанието „няма добро библиографско покритие“ и посочва само един списък от 120 заглавия, който е поместен в книгата на Стилиян Кутинчев „Печатарството в България до Освобождението“ издадена през 1920 г.2
Целта на настоящото изследване е хронологичното проследяване на библиографията на книговедска тематика за периода 1944 – 1990 година.
Естествено не всяка библиографска проява можем да считаме за фактор, който ни дава представа за състоянието и развитието на книговедската библиография за разглеждания период.
С оглед на това, обект на нашето проучване ще бъдат самостоятелни библиографски указатели, библиографски списъци, прегледи и обзори, които съдържат над 20 описания със задължителния минимум от библиографски данни, който е достатъчен за идентифицирането на конкретния документален източник. Не са включени издания, които текущо регистрират новоизлязла литература 4 както и библиографско цитиране под линия.5 Не са включени библиографски списъци в преводна литература, защото те са дело на автора от съответната народност и не могат да се счетат за част от българската книговедска библиография.
Имайки предвид направените уточнения, ще установим, че за периода 1944 – 1990 г. у нас са публикувани 21 прикнижни и пристатийни библиографски списъци, 2 обзора и 9 самостоятелни библиографски указатели по въпросите на книгознанието.
През 1952 г. излиза от печат книгата на Ценко Цветанов “ Българската книга след Девети септември“, представяща статистически данни за българското книгоиздаване през 1944 – 1950 г. В края на книгата е поместен един списък, озаглавен „Библиография“, който съдържа 23 азбучно подредени библиографски описания на книги от Тодор Боров, Стилиян Кутинчев, Никола Начов, Ал. Теодоров – Балан, Валерий Погорелов и др. Описанията съдържат авторовото име в инверсия, заглавие, местоиздаване, година на издаването и брой на страниците.7
Този списък е първата книговедска библиография за периода 1944 – 1990 г.
Следващата библиография откриваме в книгата на Марин Василев „История и техника на книгата„, която излиза от печат през 1955 г. Тя съдържа 21 заглавия, подредени азбучно, като 15 от тях са на руски език.
През 1955 г. е публикувана и първата пристатийна библиография, която е дело на Маньо Стоянов. Към своята статия „Руската книга в България до Освобождението“ той прилага един списък озаглавен „Руски книжовници превеждани и преработвани на български до 1806 -1878 г.“.
Списъкът съдържа 207 описания, които са систематизирани в 3 раздела. Първият раздел е в две части : „Писатели и поети“ и „Историци, филолози, педагози и др.“, като по същество този раздел е библиография, която дава сведения и за професиите и за годините на раждане и смърт. Вторият раздел е озаглавен „Религиозна книжнина“, а третият „Анонимни книги, преведени от руски език“. Описанията в разделите са подредени азбучно по фамилните имена на авторите или по заглавието при анонимните произведения. Под линия авторът е направил следното уточнение : „Библиографията е съставена по колекцията от български възрожденски периодични издания и книги на Държавна библиотека „Васил Коларов“, която, въпреки, че е най-пълната, все пак има известни липси – оттам и възможни пропуски в библиографията. Непълнотата на списъка при анонимните книги преведени от руски, може да изхожда от това, че при тях езикът на оригинала не винаги е посочен и мъчно се установява. Описанието на книгите даваме по възможно най – съкратен вид“.9
С името на Манъо Стоянов свързваме и фундаменталния библиографски указател „Българска възрожденска книжнина“, излязъл в 2 тома, съответно т. 1 – 1957 г. и т.2 1959 г. Възможностите на този указател са изтъкнати от бележити български библиографи като Димитър Иванчев и Борис Десев.
Реално погледнато Българска възрожденска книжнина“ е анотиран универсален библиографски указател на литературата от българското Възраждане, и не би трябвало да се включва в това изследване. Но структурата на указателя и справочният апарат ни предоставят разрез на съдържанието от книговедска гледна точка и са солидна база за проучване.10
През 1959 г. излиза от печат книгата на Петър Атанасов „Начало на българското книгопечатане“. В нея е приложен един списък от 180 азбучно подредени заглавия, като 50 от тях са на руски, а също и на сръбски, румънски и др. езици. Авторът е използвал и сводно описание.11
В книгата „Издаването на българската книга през легалния период на БКП 1885 -1923″, с автор Петър Цанев, откриваме един списък озаглавен „По важни източници“. В два дяла са подредени азбучно 99 описания на книги, статии, списания и вестници.12
Това е единствената книговедска библиография с идеологическа насоченост през този период.
Обемна прикнижна библиография откриваме и в книгата на Васил Йончев „Шрифтът през вековете“ отпечатана през 1964 г. Под заглавие „Използувана литература“ са направени 194 описания на книги и статии, като 30 от тях са на руски, 134 на италиански, немски, френски и английски езици.13
През 1968 и 1969 излизат библиографски обзори в две книжки, на тема „Средства на оперативната полиграфия“14
„25 години българска илюстрация на книгата 1944-1969″ е озаглавен първият самостоятелен библиографски указател с книговедска насоченост, който излиза едва през 1970 г. Негов съставител е, историкът на българската старопечатна книга, Петър Атанасов.
Указателят съдържа 3152 библиографски описания за 228 български илюстратори, и се състои от 2 дяла.
Първият е озаглавен „Илюстратори на българската книга 1944 – 1969″, а вторият „Литература за илюстраторите на българската книга“ с подраздели : „Книги„, „Албуми“, „Статии и рецензии“.

Включени са описания на книги илюстрирани от Евгений Босяцки, Вадим Лазаркевич, Карандаш, Чудомир и др.
Имената на художниците взели участие в илюстрирането на една книга са подредени азбучно, а илюстрациите на един художник са представени хронологично. Не са описвани учебна и техническа литература.
Когато една книга е илюстрирана от двама или повече художници, тя е посочена при всички.
Годината на излизането на дадената книга са поставени вляво на описанието, а в скоби са посочени годините на следващите издания.
Със звездичка са отбелязани изданията, които са наградени у нас и в чужбина, а в края на описанието и посочено името на конкурса или организацията, която е връчила наградата.
В подробен увод се анализира развитието и състоянието на оформлението на книгите след 1944 г. Оценява се делото на Илия Бешков, Стоян Венев, Илия Петров, Борис Ангелушев и др. Дадени са сведения за структурата на указателя и начините за неговото ползване.
В указателя е включен и азбучен показалец с пояснение, че в него са „имената на авторите, чиито книги са илюстрирани“.
На страниците на указателя са поместени и 28 илюстрации, които не са включени в общата пагинация.
Библиографското описание съдържа: автор на илюстрираната книга, заглавие, местоиздаване, и издателство.15
През 1971 г. народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив издава един солиден краеведски библиографски указател „Тракия, Родопите и Средногорието във Възрожденската книжнина, който съдържа 4683 описания систематизирани в 10 глави и богат справочно-методичен апарат.16
Глава 6 от този указател е озаглавена „Културно състояние на българския народ под турско робство“. В нея са описани публикации, които се отнасят за книжовната и издателската дейност в Пловдив през Възраждането.17
През същата година, описанията от тази част на указателя, излизат като самостоятелен библиографски указател „Пловдив – издателски център през Възраждането“.
Библиографията съдържа 209 професионално направени описания, които са систематизирани в 6 дяла 7 „Периодичен Печат“, „Книгоиздаване, книгоиздатели, книжарници“, „Христо Груев Данов. Издателство, книжарница и произведения“, „Драган (Димитър) Василев Манчев. Книгоиздаване, книжарница и произведения“, „Други книжарници. Книгоразпространители“ и „Разпространение на печата“.
Към описанията на произведенията са включени и рецензиите и отзивите за тях. Съставени са подробни анотации и е използвано сводно описание.18
Това е втората самостоятелна библиография, излязла периода 1944 – 1990 г.
През 1972 година в списание „Библиотекар“ е публикуван един критико-библиографски преглед със заглавие “ Публикации за развоя на българската книга: ОТ Освобождението до края на Първата световна война”! и това е втората пристатийна библиография за този период.
Следващата самостоятелна библиография излиза през 1978 г. и е посветена на 100 години издателска дейност на НБ „Кирил и Методий“. Тя съдържа 489 професионално изработени описания, които са подредени в два дяла : „Периодични издания“ и „Самостоятелни издания по библиотекознание, библиография и книгознание“. Библиографията включва и солиден увод озаглавен „Преглед на издателската дейност на Народна библиотека „Кирил и Методий“ с автор Анелия Вълчева.20

През 1979 г. излиза от печат библиографски указател, който е посветен на 20 годишнината на „Печатни произведения“ в Кърджали. Хронологично са подредени 23 описания с анотации, за периода 1960 – 1977 г.21
Интересна е следващата самостоятелна библиография „Непресъхваща мъдрост“, която е издадена през 1980 г. в Ловеч. Тя съдържа 71 описания на книги, статии, стихове, мисли и любопитни факти за книгата.22
През 1982 година е публикувана третата пристатийна библиография. Към статията на Йонко Панов относно издателската дейност на братя Мутафови в Севлиево е приложен един списък от 92 книги и 2 периодични издания, които са подредени хронологично за 1889-1902 г.23
Жак Ескенази прави библиографски преглед в своята статия „Руската книга в българските библиотеки от края на XIX век като литературен посредник“ през 1983 г.24
Следващите самостоятелни книговедски библиографии излизат през 1984 г. и се отнасят за Павел Байнов е Драган Манчев.
Биобиблиографията за Павел Байнов е издадена в Шумен и съдържа 301 описания25, а за Драган Манчев е издание от Благоевград и съдържа 39 описание, като от тях 17 книги и 22 стихотворения и рецензии за периода 1854 – 1972.26
На Военно издателство е посветен солиден библиографски указател, който е издаден през 1989 г. и съдържа 6543 описания.27
Много обемен и професионален списък, откриваме в изследването на Аксиния Джурова „Томичов псалтир“, което излиза в 2 тома. Под заглавие „Библиография“ азбучно са подредени над 900 описания, които са съставени много подробно и професионално. Първо са представени заглавията на кирилица, а после на латиница. Вдясно от описанията е посочено част от заглавието, като още една възможност за
издирване на информация. В края е представен и списък на използваните съкращения.28
Обемни прикнижни библиографии има в трудовете на Ани Гергова, Иван Богданов, Венцислав Кънев и други.
Последният самостоятелен библиографски указател през този период е издаден през 1990 г. и разглежда печатното дело и книгоразпространението в Разград. Съдържа 135 описания на 132 книги и 3 части от книги, които са подредени тематично и са анотирани29.
Анализирайки казаното дотук ние трябва да правим своите заключения само на базата на самостоятелните библиографии с книговедска насоченост. Вследствие на това ние ще отчетем, че за периода 1944 – 1990 година са съставени 2 биобиблиографии, 3 библиографии посветени на различни издателства и 3 краеведски указателя.
Историческата тематика присъства в една или друга степен почти във всички библиографии.
Библиографското описание е съставено по действащите в страната стандарти и библиографски традиции. Това може да се обясни с факта, че в някой случай, ако не са професионалисти-библиографи, то съставителите са хора, които изследват книгата и са наясно с важността на правилното и описване.
Въпреки нарасналия документален поток по въпросите на книгознанието през 1944 -1990 г., няма съставен библиографски указател разглеждащ цялостно проблемите в този отрасъл от научната и практическата дейност в България.
Можем да обобщим, че „книгата за книгата“ и нейните творци са в дълг на „науката за книгата“ в България.

БЕЛЕЖКИ

1 Гергова, Ани. Книгознанието в България / Ани Гергова. – София, 1987, с. 82 – 94.
2 Тренков, Христо. Специална библиография : Теория, организация, методика / Христо Тренков. –
София, 1958, с. 193 – 194.
3 Наличие на списъци, които съдържат описания по-малко от 20 описания, има в следните книги :
Рашков, Илия. Учебник по печатарска техника / Илия Рашков. – София : Нар. просвета, 1949. – 220 с. :
цв. ил. В библиография на стр. 216 има 6 описания ; Рашков, Илия и др. Специална технология за
печатари : За I и II курс на промишленото графическо училище / Илия Рашков, Г. Младенов. — София :
Нар. просвета, 1954. – 304 с. : цв. ил. На стр. 299 има библиография с 10 описания ; Върбанов, Георги.
Графическо оформяване на книгата / Георги Върбанов. – София : Техника, 1958. – 252 с. Списък,
озаглавен „Използувана литература“ на стр. 248 с 9 заглавия ; Рашков, Илия и др. Обща технология по
полиграфия : Учебник за I и II курс на професионално-техническо училище по графика / Илия Рашков,
Ив. Иванов. – София : Техника, 1961. – 267 с. На стр. 262 списък от 13 заглавия ; Бошнаков, Димитър.
150 години от рождението на Христо Г. Данов (27 VIII 1828 – 27 VIII 1978) : Незабравим труженик на
българската книга. //Нови книги, 1978, № 6, с. 23 – 28. Към статията има списък от литература за
Хр. Г. Данов – 9 описания.
4 Като „Годишник на Български библиографски институт“, Сериите на Текущата национална библиогра
фия, „Нови книги“, „Библиотекознание, библиография, книгознание и научна информация“ и др.
5 Дуйчев, Иван. Най-старият списък на забранени книги. // Г о д. Бълг. библиогр. институт „Елин Пелин“
[за 1952 – 1953], 3, София, 1955, с. 50 – 60. Цитиране под линия – 54 заглавия ; Ковачев, Марин. С
пламъка на родолюбието : 175 години книжарско дело във Велико Търново / Марин Ковачев. – София :
Отеч. фронт, 1985. – 80 с. Бележки под линия съдържащи 121 описания ; Ковачев, Марин. И се раждаше
книгата… : Издателска, печатарска и книжарска дейност във Велико Търново от Освобождението до
края на XIX век / Марин Ковачев. – София : Отеч. фронт, 1984. – 208 с. Цитиране под линия с 309
описания.
6 Редактиране на различни видове литература / Под. ред. на Н. Сикорски ; Прев. от рус. Н. Цветков. –
София : Наука и изкуство, 1976. – 406. На стр. 386 – 390 списък от 120 описания с пояснение към коя
глава от книгата се отнасят ; Берьозин, Б. Материалознание на полиграфичното производство / Б.
Берьозин ; Прев. Йордан Краев, Л. Шипова. – 2. прераб. и доп. изд. – София : Нар. просвета, 1954. – 256
с. Азбучно подредени списъци след всяка глава.
7 Цветанов, Ценко. Българската книга след Девети септември : Статистически анализ / Ценко Цветанов ;
Под. ред. на Тодор Боров. – София, 1952, с. 78 – 79.
8 Василев, Марин. История и техника на книгата / Марин Василев. – София, 1955, с. 162.
9 Стоянов, Маньо. Руската книга в България до Освобождението. // И з в. Държ. б-ка „В. Коларов“ [за
1953], 1955, с. 193-219.
10 Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина : Аналитичен репертоар на българските книги и
периодични издания 1806 – 1878 / Състав. Маньо Стоянов ; Под. ред на Александър Бурмов : В 2 т. –
София : Наука и изкуство, 1957 – 1959
Т. 1.- 1957. -664 с.
Т. 2.-1959.-958 с.
11 Атанасов, Петър. Начало на българското книгопечатане / Петър Атанасов. – София, 1959, с. 235 – 240.
12 Цанев, Петър. Издаването на социалистическата книга през легалния период на БКП 1885 – 1923 /
Петър Цанев. – София, 1962, с. 313 – 317.
13 Йончев, Васил. Шрифтът през вековете / Васил Йончев. – София, 1964, с. 381 – 383.
14 Оргатехнически средства: Обзор :Държ. к-т наука и техн прогрес.
№1/4
№1/5
15 Атанасов, Петър. 25 години българска илюстрация на книгата 1944 – 1969 : Библиогр. / Петър
Атанасов. – София : Нар. б-ка „Кирил и Методий“, 1970. – 228 с.
16 Ацева, Вера и др. Тракия, Родопите и Средногорието във Възрожденската книжнина: Указат. на
литература / Състав. Вера Ацева, Въла Декало. – Пловдив : НБ „Иван Вазов“, 1971. – 644 с
17 Пак там, с. 324-356.
1 Ацева, Вера и др. Пловдив — издателски център през Възраждането : Библиография (По данни от
възрожденската книжнина) / Състав. Вера Ацева, Въла Декало. – Пловдив : НБ „Иван Вазов“, 1971. – 32
с.
19 Гергова, Ани. Публикации за развоя на българската книга : От Освобождението до края на Първата
световна война / Ани Гергова. // Б и б л и о т е к а р, 1972, № 2, с. 36 – 39.

20 Тасева, Лиляна. 100 години издателска дейност на Народната библиотека „Кирил и Методий“ /
Състав. Лиляна Тасева ; Ред. Анелия Вълчева. – София : НБКМ, 1978. – 168 с.
21 Попгеоргиева, Л. 20 години „Печатни произведения“ в Кърджали : Библиогр. справка / Л. Попгеоргиева. – Кърджали, 1979
22 Станкова, Пенка. Непресъхваща мъдрост : Препоръч. библиогр. / Състав. Пенка Станкова. – Ловеч, •
1980.-19 с.
23 Панов, Йонко. Печатницата и издателството на братя Мутафови в Севлиево / Йонко Панов. // Г о д.
муз. Сев. България, 8, 1982, с. 243-251.
24 Ескенази, Жак. Руската книга в българските библиотеки от края на XIX век като литературен посред –
ник / Жак Ескенази. // С р а в н и т. e з и к о з н. , 1983, № 4, с. 77 – 90.
25 Димов, Тодор. Павел Маринов Байнов, книжар, издател 1870 – 1943 : Библиогр. указат. / Състав.
Тодор Димов. – Шумен, 1984. – 55 с.
26 Котева, Катя. Драган — Димитър Манчев 1844 — 1908 : Библиография / Катя Котева. — Благоевград,
1984. -15 с.
27 Цветкова, Янка и др. Военно издателство 1944 – 1986 : Библиогр. / Състав. Янка Цветкова, Петруша
Цветкова, Христо Минчев. – София, 1989
28 Джурова, Аксиния. Томичов псалтир : В 2 т.: Т. 1. / Аксиния Джурова. – София, 1990, с. 121 – 144.
29 Ковачева, А. Печатно дело и книгоразпространение в Разград / Състав. А. Ковачева. – Разград, 1990. – 65 с.

Източник: nauka.bg

 Автор: ас. Теодор Иванов

Достиженията на научно-техническата и творческата дейност са факторите, които показват цивилизационното равнище, достигнато от всяко общество.

Всяка област на научно-технически знания има конгруентна специфика, наложена от диференцираните обекти на изучаване, организация и методика на анализиране, презентиране на получените резултати и т. н.

Притежаването на библиографски знания и умения е залогът за качественото издирване на документалните източници, от които е възникнала необходимост по време на разработването на конкретния проблем, а също и факторът, позволяващ на специалистите да приведат своите публикации в научноиздържан вид.

Преди да започнем разглеждането на проблемите на библиографското цитиране у нас, трябва да уточним значението на някои от използваните термини и тяхното представяне и тълкуване то различни автори.

Според „Речник на чуждите думи в българския език” от 1993 г., цитатът е „буквално предаден текст от стихотворение, съчинение, статия или други или приведени чужди думи, за да се потвърди изразеното мнение”.1

Според енциклопедия „Българска книга” под цитат се разбира „текст от някакво

произведение, което авторът включва дословно в своето, за да обоснове теорията си, да оспори или да опровергае цитираната мисъл”. 2

В теоретичната комуникация цитатът се разглежда като „ запазване на словесната комуникация в онези критични за диалога моменти, в които има дефицит на собствено слово и се налага използването на чуждо”. В този ред на мисли цитирането и още средство „удържащо” комуникацията и метод за „преодоляване на мълчанието”. Цитирането се предизвиква от желанието да се „демонстрира компетентност или от предпочитането да се използва авторитетът на чуждото мнение пред анонимността и недостоверността (в очите на другите) на собственото”.3

От социологическа гледна точка „цитатът е форма на проявата на дадено научно съобщение в научната общност с отражение отново в литературата като форма на комуникация. Този апарат е обективно наложен и грижливо поддържан във функционирането на науката”.4

Цитирането има и ”особено значение за регистрация на причинно-следствените вериги от връзки между единичните научни резултати за разкриване на непосредствено достижимото ново знание”.5

При работа с документални източници, освен нуждата от цитирането им, се появява и необходимост от тяхното назоваване. Тоест трябва да се идентифицира съответния източник на информация.

За тази цел се използва библиографското описание, което съдържа необходимия брой от признаци, които характеризират документа.6

Марин Василев определя библиографските текстове като сложни сложни, защото те способстват за описване на използваните печатни произведения и „ изброяват в определен ред” характерните за описвания документ данни”.7

Той разглежда библиографското цитиране от книговедска точка, според разположението им.

„Забележките”, както ги нарича М. Василев, са три вида : вътрешнотекстови ; извънтекстови и задтекстови.8

Според Марин Ковачев библиографското цитиране представлява „библиографски сведения за използвани материали, когато в хода на изложението се привеждат чужди мнения. Дават се от автора на книгата или статията под линия, в края на съчинението или разделени в текста и под линия”.9

В енциклопедия „Българска книга” откриваме определение за библиографско цитиране под наименованието „библиографски препратки”.

Пояснява се, че в печатно произведение те са „кратко библиографско описание (библиографски запис) на източника на цитиране или заимстване на произведението, което се оценява, препоръчва или критикува в основния текст.

По местоположение библиографските препратки биват : вътре в текста (включени в основния текст) ; под линия (в долната част на наборното поле) и в края на текста (след основния текст и част от произведението).10

Най-подробно и точно понятието е дефинирано в действащия в България държавен стандарт „БДС 17377 – 96. Библиографско цитиране”, който е в сила от 1996 г.11

Според постановките залегнали в него библиографското цитиране е „ вид библиографско описание, в което библиографските сведения за разглежданите документи или отделни части от тях са достатъчни за идентификацията им.” и се състои от следните съставни части :

– съвкупност от библиографските елементи, описващи цитирания документ ;

– текстът от него ;

– препратки свързващи текста със сведенията.12

Наличие на библиографско цитиране откриваме в една от първите библиографски прояви в България.

Неофит Рилски в излязлото през 1835 г. негово произведение „Болгарска грамма- тика”, обяснявайки нуждата от определителния член в българския език, на страница 44 под линия, съобщава на читателите си за съществуването на 10 български книги.

На страница 47 от същото произведение той цитира книгата „Йоан екзарх Български” от руския славист Константин Калайдович, като в този цитат за пръв път у нас се използва думата библиограф и въпреки недостатъчните библиографски умения на Неофит Рилски, можем да говорим за наличието на библиографско цитиране.13

Развитието на мисълта и практиката в областта на библиографското цитиране в България е неразривно свързано с проблемите на библиографското описание.

За пръв път у нас инструкции за описване на книги са дадени през 1898 г., когато директорът на Пловдивската народна библиотека Стоян Аргиров издава „Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки”.

В част ІІ, която е озаглавена „Описание на библиотечния имот”, авторът дава примери за описване на документални източници, които са основани на чуждестранния опит. и от днешна гледна точка съдържат много недостатъци.14

Динамичното развитие на българското общество след 1944 г. отправя предизвикателства пред качеството на библиографската характеристика на литературата у нас.

В отговор на нарасналите потребности от знания за описание на книгите в българските библиотеки, през 1947 г. Българският библиографски институт издава първата инструкция в България „Правила за описване на книги в народните библиотеки” , в която много професионално и подробно са показани правилата за библиографско описване.

В рамките на 88 страници са разгледани специална терминология, определяне на редна дума, специфични случаи на описание и др.15

Проблемите на библиографското описание на книги и периодични издания, аналитичното описание, описанието на нетрадиционни документални източници са разглеждани в немалко публикации 16 до 1970 г., когато в Народна библиотека „Кирил и Методий” е създадена специална комисия по стандартизация, която пристъпва към разработване на специалните официални документи за задължително регламентиране на библиографската дейност и терминологията свързана с нея.17

Паралелно с протичащите процеси по оптимизиране и стандартизация на библиографското описание, българските библиографи на страниците на периодичните издания се опитват да популяризират библиографията като неделима част от научната и творческата дейност.

В една своя статия, която е публикувана през 1957 г. във вестник „Народна култура”, Веселин Трайков разглежда възможностите на библиографията за развитието на науката. Чрез своя иструментариум „ тя дава възможност на научния живот, спасява научния работник от излишни лутания, от безполезно пилеене на време” споделя специалистът-библиограф.18

Вестник „Здравен фронт” през 1958 г. дава трибуна на медицинския специалист Димитър Кадамов, който прави преглед на световните библиографски издания в областта на медицината и представя своите идеи относно подобряването на библиографското осигуряване на дейността на научните работници по медицина.19

Обстойна статия от Христо Тренков за библиографското цитиране в медицинските издания е публикувана през 1962 г. в списание „Хирургия”.

След дефиниране понятието библиографско цитиране , авторът определя основните изисквания към изработването на библиография към научните публикации.

Основните проблеми според него са съответствието на цитираната литература и темата на статията, подборът на литературата, описването и систематизирането на публикациите.

Черпейки от богатия си опит Христо Тренков посочва много примери на некачествено библиографско цитиране, след, които дава указания за разполагането на цитирането в публикациите вътре в текста, под линия и в края на статията.

Авторът дефинира и понятията „списък на използваната литература” и „библиографски указател към научен труд”.

Отсъствието на организираност в библиографското цитиране към отделните публикации предизвиква в автора следния коментар „… при най-добро желание съответните редактори не биха мигли да въведат ред и последователност дори и в рамките на едно и също периодично издание.”

Особено внимание Христо Тренков отделя на правилата за съставяне на библиографското описание, като дава и конкретни примери за определяне на редна дума, за съкращение, описание на книги, части от книги, както и публикации в периодични издания.

Авторът изказва своето мнение, че унифицирането на библиографското цитиране ще бъде в голямо улеснение на редакциите, които „сега се оказват безсилни пред незадоволителната изработка на библиографските податки”, и се надява, че правилното изработване на библиографското цитиране ще доведе до по-голямата читателска заинтересованост към „библиографските насочвания”, като това ще предизвика по-интензивното им бъдещо използване и ще изчезнат предразсъдъците у някой автори, че изработената към работите им библиография е ”неизбежно украшение” или „излишен апендикс”.20

По-късно, през 1963 г. от страниците на вестник „Народна култура”, Зорница Петкова също предоставя на вниманието на обществеността своето мнение относно ролята на библиографията за научната дейност.

Не скривайки своята критичност тя констатира, че „българските учени не знаят как сами да съставят библиографски списък към собствения си труд, което е важен белег за научна издържаност на всяка една научна публикация.Такъв списък е показателен за научната школа на автора, затова доколко той познава литературата по разработвания въпрос. Чрез библиографския списък той обосновава и доказва своята осведоменост.”.

Зорница Петкова коментира направено от Българския библиографски институт проучване на състоянието на библиографиите към книги и статии. „Заключенията не са особено удовлетворителни” казва тя и изтъква като основна причина отсъствието на библиографска подготовка при научните работници, както и нуждата от специализирани курсове за придобиване на библиографски знания.21

През месец април 1963 г. се провежда трето заседание на Постоянната комисия при СИВ за координиране на научните и техническите изследвания, вследствие на което се взема решение за организация на разделение на труда при реферирането на националната и чуждестранната литература.

Като предпоставка за реализацията на това решение, Постоянната работна група по проблемите на научно-техническата информация на СИВ разработва една инструкция със задължителен характер, в която са регламентирани основните положения за рефериране на книги, статии и други публикации в страните членки на СИВ.

През същата година инструкцията е въведена и в България.

Освен изясняването на терминологията и методиката по изготвяне на реферати, в нея са дадени указания и за библиографското цитиране.

Във втора част, която е озаглавена „Форма и съдържание на реферата”, се уточнява, че когато „референтът счита че материалът се разглежда от неподходящи методически позиции или пък съдържа явни грешки по същество или печатни грешки, които променят смисъла на статията, той е длъжен да направи забележка с цитиране на източника в края на реферата”.

Наложително е да се правят препратки към вече публикувани работи в случаите, когато реферираната статия е продължение на по-рано публикувана, когато се коментират излезли от печат статии и ако препратките са необходими за обосноваване на тезите.

Препратката се намира в основния текст, заградена с малки скоби, като в нея се дава библиографското описание та източника.22

През 1964 г. в списание „Неврология, психиатрия и неврохирургия” са поместени изискванията на редакцията към оформлението на статиите, които се изпращат за публикуване.

Освен въпросите свързани с обема, графичното представяне на текста и изработката на резюме, са дадени уточнения и примери за библиографско описание на книги и статии, както и правила за съкращение.

Библиографското цитиране към публикациите е наречено „Книгопис”, като се пояснява, че в него трябва да се отразяват само използваните и споменати в текста литературни източници.

В „книгописа” не се допуска наличието на описания на източници, които в текста не се споменават, или в текста да се дават имената на автори, които не се намират в „книгописа”, освен когато се привеждат „общоизвестни” мнения от познати но всички автори.

Описанията в „книгописа” се подреждат азбучно, като най-напред са имената написани с кирилица , а след тях на латиница. Описанията трябва са подредени непосредствено едно след друго без нови редове.23

През 1965 г. в списание „Ново време” библиографът Христо Тренков продължава своите опити за изясняване на проблемите свързани с библиографското цитиране, като този път обект на неговата критика са работещите в българските издателства.

Според него издателските умения не се ограничават само с добрата изработка и външното оформление на книгата, а от издателя се изисква и да може да представи материала така, че да бъде „достъпен за читателя по всякакви разрези”.

Както и в предишните свои статии авторът обръща внимание на унифицирането на описанията при библиографското цитиране, защото на практика се получава така, че в публикациите се цитира по най-разнообразни начини и даже се случва в едно и също периодично или научно издание да има голям „разнобой”.

Всеки автор си спазва някакви си негови правила при цитирането, а „уеднаквяваща редакторска ръка липсва”.

Христо Тренков осъзнава нуждата от поне две задължителни инструкции – една за научните издания, а другата за популярните трудове, даже отива и по-далече и заключава, че „тези въпроси могат да бъдат обект и на държавен стандарт”.

Освен на цитирането, в статията авторът обръща внимание и на проблемите по изработката на показалци, съдържание и библиографското каре в едно издание.

Един от начините за преодоляване на тези слабости, според него, е създаването на специализирано списание само за издателствата.

Христо Тренков също предлага да се организират курсове за библиографско ограмотяване на издателските работници.24

Проблемите на библиографското цитиране се обсъждат и на страниците на специализираните издания по библиотекознание и библиография.

През 1965 г. и 1968 г. Йорданка Първанова представя резултатите от анализа на 1333 научни статии,поместени в 107 тома научни сборници и годишници, който е направен от работещите в справочно-библиографския и информационен отдел на Народна библиотека „Кирил и Методий”.

Изводите от направения преглед на публикациите, показва слабостите и на творци и на издатели в областта на библиографската дейност.

Авторката дава примери за срещнатите некачествени цитирания по отношение на описанието и местоположение.

В заключение тя предлага да бъде направена една своеобразна кръгла маса, в която редактори, библиографи и библиотекари ще дискутират състоянието на „библиографията в нашия печат, и да се пристъпи към уеднаквяване на едни задължителни принципи, да се създаде единна инструкция”. 25

Важен момент в развитието на библиографското описание у нас са излезлите през 1970 г. ”Правила за описване на статии, рецензии и други материали, публикувани в периодичния печат, в книги и сборници”.

В шест глави, много подробно и точно са разгледани многобройни случаи касаещи общите и специфичните правила за изработване на аналитично описание.

Разяснени са начините за определяне на редна дума, за проблемите свързани със заглавие, подзаглавни данни, данни за източника и т.н.т.

Представени са описанията на особените случаи като продължаващи статии, анкети, дописки, обръщения, рецензии и др.

В последната глава, която е озаглавена „Особености на библиографското описание в прикнижни, пристатийни списъци и при цитиране” са дефинирани разглежданите понятия.

Дадени са примери за разновидностите и съответстващото описание.

Разгледани са три вида библиографско цитиране – под линия, в текста и цитиране чрез разделяне, като след текстовата част са представени и образци на библиографско цитиране – еднократно, повторно цитиране, сводно цитиране на произведенията на един автор, цитиране придружено с обяснителен текст, цитиране от втора ръка и др.

Разглеждайки тези „Правила” в наше време, може да се каже, че напълно се е реализирало намерението на авторите, което е изказано в предговора, а именно говорейки за нуждата от правила за цитиране, те се надяват да бъдат в полза на „издателски работници, научни работници и специалисти”.

Всички правила и примери са изработени на много достъпен език и покриват целия диапазон от възможни ситуации, които могат да възникнат при библиографско описание.

Доказателство за професионализма на съставителите е и това, че препратки към тези правила се правят от излезлите по-късно стандарти, а съдържанието им, естествено с малки корекции, е актуално и до днес и много български библиографи ги използват с успех в практическата си дейност.26

Водената на различни нива дискусия по проблемите на библиографското описание и дейността на създадената през 1970 г. Специална комисия по стандартизация в Народна библиотека „Кирил и Методий” 27, довеждат през 1972 г. до реализирането на първия български държавен стандарт за библиографско описание „БДС 9735 – 72 Описание на печатните произведения за библиографски и информационни издания и за библиотечни каталози”.28

Въпреки малкия си обем, стандартът покрива голяма територия от разновидности на библиографско описание.

В него са разгледани правилата за описание на книги, брошури, периодични издания, статии, рецензии и др.

Разгледано е сводното описание, както и описанието в прикнижни и пристатийни библиографски списъци.

В последната част на стандарта са разяснени правила само за библиографско цитиране под линия, като въпреки, че са дадени правила за библиографското описание, които са валидни при всички видови цитиране е крайно недостатъчно.

Би трябвало да се посочат и другите разновидности на цитирането, както това е направено в разглежданите по-горе правила.29

Цялостно този стандарт действа до 1982 г., когато е издаден „БДС 15419 – 82 Библиографско описание на книгите”, който заменя раздел втори от БДС 9735 – 72, а през 1991 г. влиза в сила „БДС 17264 – 91 Библиографско описание. Аналитично описание на съставни части от публикации в книжни материали”, който заменя раздел четвърти от разглеждания стандарт.

Въпреки че библиографското описание вече е стандартизирано, явно своеволията в цитирането и съставянето на прикнижни и пристатийни библиографии продължават. По този повод през 1977 г. в списание библиотекар е публикувана позицията на Евгения Стефанова от ВИМЕСС – Русе.

Авторката с възмущение представя примери за някой от нередностите, които е наблюдавала в различни издания, като констатира, че причината за това състояние на нещата е „ че може би библиографиите са такива, защото се отпечатват както са изработени от автора, но за правилното библиографско описание е длъжно да следи пак издателството”.

Евгения Стефанова се опасява, че младите автори, виждайки разнообразията от описания „остават с впечатление, че има свобода на библиографското описание” и всеки може да използва каквито иска елементи, което от своя страна ще доведе до още по-голям хаос в съставянето на библиографско описание.30

През 1980 година излиза от печат брошурата „Как да цитираме”, която е дело на Марин Ковачев.

В нея много обстойно са разгледани случаите на цитиране под линия, в текста и чрез разделяне на описанието, като са придружени с примери, почерпени от богатия опит на автора и съобразени с действащия по това време стандарт .31

Дългогодишния библиограф-краевед и в последствие университетски преподавател Марин Ковачев продължава своята дейност по изясняване на правилата за цитиране в още четири свои публикации.

Във всяка от тях авторът е дефинирал термините свързани с библиографското описание и цитиране, предадени са различните случаи на библиографско цитиране, които са придружени със съответния коментар. 32

Библиографското цитиране като важен елемент от научната дейност е обект на внимание и в областта на авторското право, като възможностите за неговото използване са регламентирани в излезлия през 1993 г. ”Закон за авторското право и сродните му права”, както и в частичните му промени през 2000 г.

В глава пета на закона, която е озаглавена ”Свободно използване на произведенията”, в член 23 се посочват случаите, в които определени трудове могат да се използват без за това да се иска разрешение от автора или без заплащане.

Алинея първа от гореспоменатия член гласи : ”Използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от текста.”.

В алинея втора е казано : ”Използването на части от публикуване произведения или неголям брой малки произведения в други произведения в общ, необходим за анализ коментар или друг вид научно изследване. Това използване е допустима само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведенията, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите”.33

В изменението, направено през 2000 г., към чл. 23 ал. 2 е добавено уточнението, че

след думите ”малки произведения” се добавя ”с изключение на компютърни системи и бази данни”.34

Както става ясно в закона изрично се упоменава за използване на общоприети правила при изработване на библиографското цитирането явно авторите на този закон непритежават информация за наличието на специален стандарт за това.

През 1996 г. в България излиза ”БДС 17377 – 96 Библиографско цитиране”, първият самостоятелен стандарт за библиографско цитиране, който е изработен от Народна библиотека ”Св. св. Кирил и Методий”.

Стандартът определя реда, обема и формата на библиографските сведения за цитираните в различни публикации документи или отделни самостоятелни и несамостоятелни части от тях (томове, статии, рецензии, глави, раздели и др.).

Той влиза в сила от 1.02.1996 г. и е валиден и до днес.

Стандартът се състои от седем добре формулирани, йерархично подредени и подробно разгледани части :

1. Общи положения;

2. Елементи на библиографското описание;

3. Правила за отделните елементи;

4. Видове библиографско цитиране;

5. Оформане на списък на цитираната литература;

6. Препратки;

7. Примери за библиографски описания при цитиране на различни видове издания.35

Въпреки експлицитната интенция за много добро поясняване на различните случаи на цитиране, дадените насоки и многобройните примери, този стандарт, макар и действащ над 10 години, не е успял да се наложи в библиографските среди.

Мнозинството от библиографите продължава да се ръководи от утвърдените начини на цитиране, съчетани с правилата за описване, които са определени в стандартите от 1982 и 1991 г.

Стандартът за библиографско цитиране определено е труден за използване и от неспециалистите.

Може би причината в това е, че подходът в него е по утилитарен, наблюдава се една схематичност, за разлика от предходните стандарти за описание в които преобладава наративността при обяснението на различните постановки.

За ориентиране и качественото използване на стандарта определено се изисква висока библиографска култура.36

Много интересна и стойностна публикация относно цитирането е поместена в през 1997 г. в списание ”Наука”.

Стаията е озаглавена ” Цитирането – обратната връзка на творчеството ”, а неин автор е Магдалена Калайджиева.

Авторката разглежда компаративните възможности на цитирането за своеобразно ”самосверяване” на резултатите от дейността на даден учен или творец.

Според М. Калайджиева се обособяват четири групи цитиране :

1. Пряко цитиране – когато се представя фундамента на изследването, състоящ се от едно или няколко научни постижения на цитирания учен. В тази група се отнася и самоцитирането, които дава възможност на изследователя да представи своята научна пордукция ;

2. Допираемо цитиране – дава сведения за съседни на изследваната област научни резултати, като се поясняват причините поради, които не са използвани ;

3. Критично цитиране – използва се при наличието на съмнение в конкретна публикация, и чрез него са посочват несъответствията в емпиричните резултати, оборват се теоретични възгледи, разобличава се недобросъвестност и т.н.т. ;

4. Цитиране на авторитети, които са задали параметрите за развитие в дадена научна област, понякога се използва в смисъла на прякото цитиране.

Логично е да отнесем тези изводи и към проблематиката на библиографското цитиране, като с тяхна помощ ще можем да оценим и неговата семантична страна. 37

През 2003 г. включвайки се в започнатата в електронно издателство ”LiterNet” дискусия по въпросите на библиографското цитиране, и конкретно като отговор на публикация от Анжелина Пенчева38, дългогодишните специалисти по библиография от Народна библиотека ”Св. св. Кирил и Методий” Антоанета Тотоманова и Ефросина Ангелова – Пенкова представят своята позиция, озаглавена ”Цитирането – гледната точка на библиографите”39,

По-късно тази статия е публикувана и в списание ”Библиотека”, но с променено заглавие.40

Авторките представят правила и много професионално изработени примери за описание на книги, статии, компактдискове, аудиокасети, електронни публикации, които са на нивото на съвременните изисквания за библиографска характеристика на документалните източници.

Примерите и тестовите разяснения са направени по достъпен за широката аудитория начин, което определя и голямата им практическа стойност.41

Примери за описание при цитиране са разработени и от Живко Иванов от ПУ ”Паисий Хилендарски”-Пловдив.

Позовавайки се на действащия стандарт за цитиране, авторът е представил образци за описание на непериодични, периодични издания, статии, картографични издания, грамофонни плочи, аудиокасети и др.

С изключение на малки несъответствия относно елементите на описанието, начините на съкращение и др. тези правила също могат да се използват в изработването на научен апарат към научен или творчески труд.42

Висока оценка трябва да дадем на Албена Вачева, която доста обемно и подробно изяснява международните конвенции и правилата за цитиране на информационни източници от ИНТЕРНЕТ.43

Тези много ценни и крайно нужни правила би следвало да прераснат в съответен държавен стандарт, което много ще допринесе и за актуалността в дейността на българските библиографи.

Популяризация на правилата за описание на Интернет – ресурсите и своите идеи за това, Албена Вачева прави и на страниците на списание ”Медиа свят” през 2004 г.44

Направеният дотук преглед фокусира вниманието ни върху проблемите от утилитарен характер на библиографското цитиране, които са обект на обществено обсъждане.

Информацията, която се получава посредством елементите на библиографското описание, определя статистическата функция на библиографията, което от своя страна дава солидна основа за наукометрични изследвания на информационните потоци.

Не малко автори използват възможностите на библиографското цитиране за получаване на конкретни изводи за състоянието на научната дейност.

Цитатът се използва като ”измерител” на стойността на публикациите, като индикатор за продукцията на даден учен или институция.

Въз основа на това възниква и терминът ”цитат-анализ”.

Според някои учени цитат-анализът се възприема като един от параметрите на наукометрията и библиометрията, а други говорят и за ”цитатометрия”.45

Комплицитните функции на библиографското цитиране като основа за документиране на съдържателната пълнота на научните трудове, възможностите при оценяване на научната дейност, резултатите от конкретни проучвания, създаването на специализирани указатели и информационни портали за регистрация на цитирането в научните разработки са обект на множество статии в България.46

Причината за включването ни в тази дискусия е статията на Анжелина Пенчева ”Цитирането – гледната точка на издателския редактор”, която е публикувана в LiterNet.

Авторката споделя своя опит и проблемите, пред които са изправени издателските работници в нашето съвремие.

Много верни и точни са изводите направени за протичащите след 1990 г. процеси в сферата на книгоиздаването.

Особено внимание е обърнато на редактирането на книги и на библиографското цитиране.

Авторката чистосърдечно признава, че не знае за съществуването на специален стандарт за цитиране, като казва ”през 80-те и 90-те години може да се говори по-скоро за един или няколко полуофициални (?!) стандарта, т. е. може да се твърди, че нещо като стандарт все пак съществува”.47

Тъжно е когато един редактор, при това от известно българско издателство, няма нужните библиографски познания, но още по-тъжно, е че в мнозинството български издателства положението и същото.

Често ни се е случвало да отговаряме на въпроси касаещи библиографското цитиране, които са задавани от хора с дългогодишен стаж в издателската сфера.

Много хора считат, че редакторската дейност се състои само в езиково-стилови корекции и може би затова повечето от работещите в издателствата са с филологическо или друго образование, но за съжаление нямат целенасочено придобити издателска и библиографска квалификация или знания, които да бъдат гаранция за решаване на конкретни въпроси касаещи библиографското оформяне на една книга.

Другият проблем, който отбелязва Анжелина Пенчева, е нежеланието на някои автори да им бъдат извършвани корекции, и често пъти книгата излиза от печат с различни начини на цитиране, дори в рамките на една част от нея.

Не поради липса на знания се поражда и друг сериозен проблем, на който обръща внимание авторката, а именно хората, които имат ”стремеж към оригиналност, която се изразява в нежеланието всички научни книги да бъдат оформени по един и същи начин, да изглеждат правени по калъп”, дори да стигат до такива нонсенсни твърдения, че оформлението та текста и справочния апарат ”е израз на вътрешно усещане на автора”.48

Подобни безмислици срещаме в статията на Горан Попов, която е озаглавена ”За цитирането” и е публикувана в списание ”Съпоставително езикознание” през 2003 г.

Съдейки по съдържанието и, авторът по-скоро трябва да употреби за заглавие думите ”Против цитирането”.

Горан Попов категорично отхвърля всякакви правила, които се прилагат в библиографското цитиране.

”Според мен линията на единния еталон за цитиране в науката е характерна главно за догматиците и доктринерите в науката” казва той.

Опирайки се на творчеството на Исак Паси, Лудвиг Витгенщайн, Прус, Ницше, той стига и по-далеч, като направо отхвърля тотално идеята за библиографско цитиране.

Ето един от доводите му ”Какво значение има, че този или онзи е казал нещо преди, което аз използвам. Когато го използвам – то вече е мое!”.

Авторът не прощава и на закона за авторското право, като с недвусмислен тон заявява, че цитирането е ”творчески акт, въпрос на творчески избор е как да се цитира и следователно то не би следвало да се стандартизира”, като според него положенията в закона се явяват ”цензура на творчеството”.49

Бихме си позволили да не е съгласим с изказаните твърдения.

В една своя статия библиографът Веселин Трайков казва, че използването на зафиксираните в книгите знания трябва да бъде улеснено в две направления :

– чрез ориентиране въобще сред книгите ;

– чрез ориентиране вътре в самата книга.50

А това не би било възможна без наличието на правила, които строго да определят съответните дейности.

Лилия Илиева в своята публикация в LiterNet ”Цитатът като диалог” правилно отбелязва, че мнозинството от учените, при запознаване с научен труд започват от преглед на цитираните източници.

Цитатът е показател за това с кои ”труженици на съответното научно поле е влизал в диалог авторът”.51

Може би и ние ще бъдем причислени към групата на ”догматиците” и ”доктринерите” като се присъединим към всички български библиографи, чиито мнения са обект на настоящото изследване и бяха разгледани до сега.

Библиографите, които многократно изказват своите позиции за създаването на точни, ясни и най.важното общовалидни правила, които да залегнат в работата на автори и издатели.

Разглеждаме цитирането като важен елемент от междуличностната комуникация на различни нива, но ще има ли изобщо смисъл, ще се състои ли тази комуникация ако не се подчинява на определени норми?

Например неизползването на стандарти и изисквания във фармацефтичната промишленост довежда до произвеждането на отрови.

Не се ли получава същото и при цитирането, само че тук говорим за по-опасен вариант – интелектуална отрова, която поразява умовете на реципиентите.

Изобщо отричането на библиографското цитиране, както и всички подобни твърдения говорят по-скоро за несериозно отношение към науката и според мен подобни автори би трябвало да си потърсят друго поле за изява на своите способности!

Анализираните до тук публикации ни дават една ясна представа за това, че проблемите на библиографското цитиране съществуват от много време и дори наличието на специален стандарт от 1996 г. не е допринесла ни най-малко за тяхното разрешаване.

Авторите и издателите не знаят, а явно и не искат да знаят за наличието на правила за цитиране.

Конкретните въпроси на цитирането могат да се обособят най-общо в четири групи :

– издирване и подбор на литературата ;

– библиографско описание на цитираните източници ;

– систематизиране, озаглавяване и местоположение на описанието ;

– съдържание на цитата.

Издирването и подбора на литературата зависят в голяма степен от познанията на учения в конкретната научна област и познаването на информационно-търсещите възможности на библиографските системи за информация.

Най-големи трудности авторите срещат в библиографското описание.

Разбира се от един неспециалист не може да се изискват познания са същността на описанието, за неговото значение е т.н.т. теоретични въпроси.

Но мнозинството от авторите нямат и елементарни знания за изработването му, за елементите, областите и използваните разделителни знаци, които се използват за да се получи качествен познавателен образ на документалните източници.

Някой автори не знаят какво е инверсия. Други знаят, но я използват където трябва и не трябва.

Задължително ли е включването на заглавието в описанието и може ли то да се съкращава? Ако може – в кои случаи?

Още кои елементи от описанието са абсолютно задължителни?

На какъв език се съставя описанието?

Мога да продължа дълго в задаване на такива въпроси, чиито отговори са многократно изяснени на страниците на действащите стандарти в България.

За съжаление библиографската картина, която се открива в различните издания е направо потресаваща.

Понякога се натъкваме на наистина уникални образци, при които е абсолютно невъзможно да се разбере какво по вид и тип е цитираното произведение.

Друг сериозен проблем, които според мен все повече се задълбочава е чуждопоклонничеството.

Напоследък много редакционни колегии на научни периодични и непериодични издания изискват от авторите да цитират по т. нар. ”Оксфордска система”.

Както видяхме в България, въпреки съществуващите правила и практика, има много нередности в цитирането, може би всички се досещат какъв ще са резултатите от почти насилствено въвежданата чужда система.

Казвам насилствено, защото когато материалът не е оформен просто бива връщан на своя автор.

Даже трудът на един учен, които е бил в доцентска процедура, му е върнат от съответния специализиран научен съвет с пояснението, че цитирането трябва да е по ”Оксфордска система”.

Трябва ли да използваме нерегламентирани правила само за да бъдем модерни?

Ще се повиши научността на публикациите, ако авторите бъдат окончателно объркани в начините на цитиране?

Още повече, че някой от постановките на тази система ни връщат развитието на библиографското описание в България някъде около първата половина на миналия век.

Няма да вземаме в предвид и това, че ”оксфордското” цитиране се среща в множество варианти, които са неправилно (или правилно) взети от чуждестранни публикации.

На опитите за разискване на тези въпроси, най-правилно описващ това положение на нещата отговор беше даден от един учен – историк, които каза ” Преди преписвахме от руснаците – сега от американците и англичаните”!

Считаме, че такова поведение при цитирането е абсолютно недопустимо и е обида за цялата библиографска общност в България.

Голямо разнообразие се наблюдава и при озаглавяването на цитираната литература.

Може би тук е мястото да разграничим един важен момент, а именно термина ”Списък на използваната литература”.

В списъка на използвана литература се прилагат не само цитираните в текста документални източници, но и тези които авторът е прегледал в хода на своето изследване, което показва, че той много детайлно е запознат с проблема и по този начин списъкът може успешно да се използва от други учени в бъдещите им проучвания по този или сходни въпроси.

Към заглавията в този списък няма препратки от текста, което определя и вариативност в тяхното подреждане.

Библиографското описание в този случай може да съдържа повече елементи и разделителни знаци от това при цитираната литература.

За това е недопустимо цитирането да бъде озаглавено ”Използвана литература”

Най-често използвани са наименованията ”Бележки” и ”Цитирана литература”, но се срещат и ”Библиография”, ”Забележки”, ”Индекси”, ”Лексикографски източници”, ”Прегледани източници”, ”Разработени издания”, ”Ексцерпирани източници” и т.н.т.

Наблюдават се и комбинирани заглавия. В ”Бележки” с препратки от текста са предадени авторовите коментари, а след тях в ”Използвана литература” са предадени и източниците.

За подреждането може да се каже същото, докато местоположението на описанието при цитиране е в по-добро състояние, понеже там се спазват положенията заложени в стандартите.

Естествено трябва да се потърсят начини за преодоляване на цялата тази разнородност при изработването на научния апарат на документалните източници.

Много важно е популяризирането пред учените и масовия читател, и в този ред на мисли е похвална идеята на LiterNet да се провежда онлайн дискусия по тези проблеми.

Важен елемент е и добиването на съответни знания, което трябва та става още в университета.

Библиографията може да се използва във всяка научна и творческа област и би следвало университетските преподаватели да се замислят над това.

Лично ние сме малко песимисти по отношение на решаването на тези въпроси, имайки в предвид актуалното и днес звучене на вече разгледаните публикации от средата на миналия век.

А въвеждането на библиографски дисциплини във всички университетски специалности, свикването на кръгла маса или законови мерки и санкции са в областта на научната фантастика.

Искрено се надяваме, че тази публикация ще улесни авторите в издирването на правила и норми за съставяне на библиографско цитиране и ще ги подтикне към по-голяма отговорност в съставянето на ”библиографската подлата” към техните трудове.

Изказваме благодарност към колегите от Народна библиотека ”Петко Р. Славейков” – Велико Търново и специално на Цеца Тодорова за оказаното квалифицирано съдействие при работата с документалните източници, послужили за основа на настоящото изследване.

1 Речник на чуждите думи в българския език / Състав. Мария Филипова – Байрова и др. С., 1993, с. 985.

2 Българска книга : Енциклоп. / Състав. Ани Гергова. София – Москва, 2004, с. 466.

3 Бойчев, Бойчо. Мълчание и цитиране в теоретичната комуникация. // М о р с к и н а у ч. ф о р у м. ВВВМУ Н. Й. Вапцаров, 4, 1998, с. 416 – 425.

4 Шекерджийска, Йорданка и др. Има ли значение цитирането? / Йорданка Шекерджийска, Николай Матеев. // С о ц и о л. п р о б л., 1980, № 4, с. 51 – 62.

5 Калайджиева, Магдалена. Цитирането – обратната връзка на творчеството. // Н а у к а, 1997, № 5, с. 20 – 22.

6 Даков, Димитър. Системи за научнотехническа информация. Свищов, 2004, с. 39.

7 Василев, Марин. Общо и приложна книгознание. 2. доп. изд. С., 1970, с. 163.

8 Пак там, с. 165.

9 Ковачев, Марин. Наръчник по книгознание, библиотекознание, библиография. В. Търново, 2004. с. 11.

10 Българска книга…, с. 57.

11 БДС 17377 – 96. Библиографско цитиране. 29 с.

12 Пак там.

13 Десев, Борис. Христоматия по българска обща библиография : Ч. 1. : До Освобождението. С., 1976. с. 66, 107 – 109 ; Правдомирова, Донка. Българската библиография до Освобождението. С., 2001, с. 25 – 27.

14 Аргиров, Стоян. Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки. Пловдив, 1898, с. 26 – 83.

15 Правила за описване на книги в народните библиотеки / Под. ред. Тодор Боров. София, ББИ, 1947, 88 с.

16 Правила за описване на книгите в големите библиотеки. София, 1953, 132 с. ; Ганчева, Дора и др. Единни правила за описание на печатни произведения в масовите библиотеки / Дора Ганчева, Лиляна Албанска, Ценко Цветанов. 3. разшир. прераб. изд. София, Наука и изкуство, 1961. 64 с. ; Божинова – Троянова, Б. и др. Правила за описване на книгите в научните и в големите библиотеки и за нареждане на фишите в Азбучния каталог / Б. Божинова – Троянова, Л. Албанска. 2. разшир. прераб. изд.София, Наука и изкуство, 1962. 203 с. ; Николаева, Лиляна. Правила за описване на нотни издания. // И з в. НБВК и б-ката при СДУ [за 1959 – 1961], 1960, с. 585 – 600 ; Божинова – Троянова, Бояна и др. Правила за описване на периодични и поредични издания. 2. разшир. прераб.. изд. / Бояна Божинова – Троянова, Снежана Атанасова, Мария Спасова. // И з в. НБКМ, 6, 1968, с. 335 – 432 и др.

17 Зотова, Кремена. Постижения на библиографската стандартизация в България. // Б и б л и о т е к а р, 1976, № 2, с. 34 – 36.

18 Трайков, Веселин. Библиографията в помощ на науката. // Н а р. к у л т у р а, № 36, 28 септ. 1957, с. 2.

19 Кадамов, Димитър. Научноизследователската работа и библиографията в областта на медицинската наука. // З д р а в. ф р о н т, № 10, 8 март 1958.

20 Тренков, Христо. За библиографското цитиране в статиите в медицинските списания и сборници. //

Х и р у р г и я, 1962, № 4, с. 427 – 431.

21 Петкова, Зорница. За по-висока библиографска култура. // Н а р. к у л т у р а, № 10, 9 март 1963, с. 3.

22 Инструкция за рефериране на книги, статии и други публикации за реферативните издания на страните – членки на СИВ за естествените и техническите науки. – София : ЦИНТИ, 1963. – 8 с.

23 Указания за техническо и библиографско оформяване на изпращаните за публикуване в списание „Неврология, психиатрия и неврохирургия” статии. // Н е в р о л о г., психиатр. и неврохирург., 1964, № 3, с. 231 – 232.

24 Тренков, Христо. Някой въпроси на издателската култура. (Писмо до редакцията). // Н о в о в р е м е, 1965, № 2, с. 124 – 129.

25 Първанова, Йорданка. По-голямо внимание на библиографския апарат в научните публикации. // Б и б л и о т е к а р, 1965, № 10, с. 17 – 19 ; Състоянието на библиографския апарат в научните публикации (Някой извадки от наши проучвания). // И з в. НБКМ, 6, 1968, с. 279 – 288.

26 Вълчева, Анелия и др. Правила за описване на статии, рецензии и други материали, публикувани в периодичния печат, в книги и сборници / Анелия Вълчева, Ст. Кънчев. // И з в. НБКМ, 10, 1970, с. 201 – 257.

27 Зотова, Кремена. Цит. съч. До 1970 г. в България са издадени само пет стандарта касаещи библиотечно-библиографските дейности.

28 БДС 9735 – 72 Описание на печатните произведения за библиографски и информационни издания и за библиотечни каталози.20 с.

29 Пак там.

30 Стефанова, Евгения. Защо не се спазва стандартизацията за библиографското описание. // Б и б л и о т е к а р, 1977, № 7 – 8, с. 87

31 Ковачев, Марин. Как да цитираме. В. Търново, Окр. б-ка П. Р. Славейков, 1980. 8 с.

32 Ковачев, Марин. Оформяне на справочно – методическия апарат към научно съчинение. В. Търново, Окр. б-ка П. Р. Славейков, 1984. 18 с. ; Библиотека – книга – читател. София, 1986. с. 41 – 45 ; Оформяне на справочно-методическия апарат към краеведско научно съчинение. // А р х и в за поселищ. проучв., 1996, № 1-2, с. 179 – 190 ; Краезнание. В. Търново, 2004. с. 128 – 134.

33 Закон за авторското право и сродните му права. // Д ъ р ж. вестник, № 50, 29 ноем. 1993, с. 2 – 15.

34 Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. // Д ъ р ж. вестник, № 28, 4 април 2000, с. 1 – 8.

35 БДС 17377 – 96 Библиографско цитиране. 29 с.

36 Пак там.

37 Калайджиева, Магдалена. Цит. съч.

38 Пенчева, Анжелина. Цитирането – гледната точка на издателския редактор. LiterNet. 15.06.2003. (14.02.2007).

39 Тотоманова, Антоанета и др. Цитирането – гледната точка на библиографите / Антоанета Тотоманова, Ефросина Ангелова-Пенкова. LiterNet. 29.06.2003. (14.02.2007).

40 Тотоманова, Антоанета и др. Цитирането на литература – проблем на автори и издатели / Антоанета Тотоманова, Ефросина Ангелова – Пенкова. // Б и б л и о т е к а, 2004, № 2, с. 7 – 16.

41 Тотоманова, Антоанета и др. Цитирането – гледната точка…

42 Иванов, Живко. Примери за библиографско описание при цитиране на различни видове издания. Pu.acad.bg. 1999 – 2001. (27.02.2007).

43 Вачева, Албена. Международни конвенции за цитиране на източници от ИНТЕРНТЕТ : В 2 ч. LiterNet. 18.05.2003 – 02.08.2003. (27.02.2007).

44 Вачева, Албена. Интернет и стандартите за цитиране. // М е д и а с в я т, 2004, март, с. 30.

45 Шекерджийска, Йорданка и др. Цит. съч

Източник: nauka.bg