Разположен между континентите Азия и Австралия на запад, Северна и Южна Америка на изток, Антарктида на юг. Границата със Северния ледовит океан е по Беринговия проток — от нос Дежньов до нос Принц Уелски; с Индийския океан — от Малайския проток, край островите Суматра, Ява и Нова Гвинея, Торесовия и Басовия проток до Антарктида; с Атлантическия океан – от нос Хорн до Антарктида.
Площ с периферните морета 178,7 млн. кмІ. През Тихия океан по 180°-овия меридиан (с изключения) минава линията на смяна на датата. Тихият океан се простира от север на юг на 15 800 км, а от запад на изток на 19 500 км. Заема 35,22% от площта на Земята и на него се падат почти 50% от площта на Световния океан.
Тихият океан има силно развити брегове от различен тип, но преобладават фиордовите и абразионните. По брой на островите (около 10 хил.) и обща площ Тихият океан е на първо място. Шелфът в Тихия океан заема 1,7% от площта на океанското дъно, континенталният склон — 7%, дълбоководните ровове — 1,3%, абисалното дъно — 9%.Континенталните склонове са стръмни, често разчленени от каньони. По северната и западната периферия на Тихия океан се простира система от котловини (дълбочина от 3000 до 7000 м), островни дъги и свързаните с тях дълбоководни ровове – Алеутски ров, Курило-Камчатски ров, Мариански ров.
Най-голямата структурна форма в Тихия океан е Източнотихоокеанският хребет, който го разделя на 2 асиметрични части. Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от много успоредни разломи (Мъри, Кларион, Клипертън) с дължина стотици километри. Теригенни, пелагични и хемогенни (конкрекции с желязо, манган, мед, никел, кобалт и др.) морски утайки. Атмосферната циркулация над Тихия океан се определя от 4 основни области на атмосферен пренос: Алеутски минимум, Севернотихоокеански, Южнотихоокеански и Антарктически максимум. В тропичните и субтропичните ширини главно устойчиви североизточни (на север) и югоизточни (на юг) ветрове — пасати, и силни западни ветрове — в умерените ширини. Средна февруарска температура на повърхностните води 26-28°С — на Екватора, до -0,5-1°С — северно от 58° с.ш. и южно от 68° ю.ш.; през август — съответно 25-29°С на Екватора, 5-8°С в Беринговия проток, -0,5 до 1°С — южно от 60°-62° ю.ш. Соленост от 30,0‰ в източната част на умерените ширини до 36,5 ‰ в южните субтропици. Приливи от 0,4 м в Океания до 12,9 м в Пенжинская губа, Охотско море. Чести цунами. От Антарктида се откъсват и плуват айсберги, достигащи понякога до 46° ю.ш.
Преразглеждане на експерименти от средата на миналия век доказва, че вулканите са виновни за произхода на живота на планетата Земя
Автор: Неделин Бояджиев
През 50-те години на миналия век биохимикът Стенли Милър е извършил серия от експерименти, пресъздавайки в лабораторни условия имитация на вулканично изригване, за да докаже, че органични съединения могат да бъдат създадени при условия, имитиращи първичното състояние на нашата планета. Някои неизползвани проби от тези негови изследвания наскоро са били открити от екип от учени, един от които е Джим Клийвс от лабораторията по геофизика „Карнеги”.
Техните заключения, извършени чрез използване на съвременни техники и публикувани онлайн чрез „Бюлетин на Националната академия на науките”, посочват възможното значение на вулканите и на сярата при образуването на аминокиселините, а вероятно – и на живота на Земята. Благодарение на новите технологии, съвременната наука доказа, че Милър и екипът му от Колумбийския университет са били на прав път.
Експериментите на Ст. Милър са първите, които показват, че третирането на богати на водород газове с електрически искри може да създаде основните молекули на живота. Наборът от образци, използвани в тези изследвания, е създаден през далечната 1958 г.
В годините след тези първоначални екаперименти учените достигнали до убеждението, че атмосферата на примитивната Земя не се е състояла от същите газове, които той е използвал в първоначалното си изследване.
Учените предполагат, че вулканичните изригвания са били много често явление по време на ранната история на планетата и, че вулканичната дейност е създавала облаци, богати на водород, метан и сероводород, което е създало условия, сходни на тези от експериментите на Милър в ограничени географски райони. Искрите (на живота) може да са били „доставени” от мълния. В лабораторията учените пускали през тази смес електрически разряди, за да симулират мълнии. Новите открития подкрепят теорията, според която вулканите са посяли „искрицата на живота“ на Земята. Те са били основен източник на сероводород, а гръмотевиците, съпровождащи изригванията, свършили останалото.
„В архива с консервираните проби от един от експериментите на Милър през 1958 г. е открит сероводород. Тези проби са били събрани, каталогизирани и съхранявани, но никога не са били анализирани до този момент. Техниката, която Милър е използвал през 50-те г. на миналия век, е можела да открива много маък брой аминокиселини, но съвременното оборудване е много по-сложно и по-съвършено от тогавашното.”, казва един от участниците в експеримента, пожелал анонимност.
Екипът е открил 23 вида аминокиселини, някои от които са градивните елементи на белтъчините, необходими за живота, включително – и съдържащата сяра аминокиселина метионин – HO2CCH(NH2)CH2CH2SCH3, и четири други органични съединения, известни като амини.
Структурите на някои от аминокиселините, показва, че те са били синтезирани, без да бъдат замърсени по време на първия експеримент, въпреки че следите от замърсяване в течение на петдесет годишното им съхранение са очевидни. Екипът сравнява аминокиселините, създадени от Милър, в присъствието на сероводород, за органични съединения, открити в карбонатни хондрити, вид метеорит, богат на органични съставки.
Те са открили най-голямата прилика между сероводорода и въглеродните хондрити, което показва, че сероводородът може да е изиграл важна роля в създаването на метеоритните аминокиселини.
„Нашите експериментални резултати показват най-ранните примери за синтеза на сяра-съдържащи органични съединения в примитивните условия в ранната история на нашата планета.“, казва Джим Клийвс.
Необичайно ниските температури в озоновия слой над Арктика наскоро започнаха да го разрушават. Арктика изглежда ще понесе рекордна загуба на озоновия слой, който предпазва повърхността на Земята от ултравиолетовите лъчи на Слънцето. Този резултат е установен чрез измервания, извършени от международна мрежа от над 30 сонди в цяла Арктика и координирани от Института за полярни и морски изследвания в Хелмхолц, Германия.
„Нашите измервания показват, че на тази надморска височина около половината от озона, който е присъствал над Арктика, е бил унищожен през последните няколко седмици. И, тъй като условията, водещи до това необичайно бързо намаляване на озона, продължават да не се изменят, ние очакваме допълнително той да намалява още.”, казва изследователят Маркус Рекс.
Промените, наблюдавани в момента, може да окажат въздействие и извън слабо населената Арктика. Въздушни маси, изложени на озоновата загуба над Арктика, се отклоняват на юг. „Специално внимание следва да бъде посветено на добрата UV-защита през пролетта на тази година!“, препоръчва Рекс.
Озонът се губи, когато разпадните продукти на антропогенните хлорфлуорвъглеводороди (CFC) се превърнат в агресивни. Озонът се унищожава от агресивните ниски температури. От няколко години учените сочат връзката между загубата на озона и промяната на климата, и по-специално – на факта, че в стратосферата на Арктика на около 20 км надморска височина, където е озоновият слой, най-студените зими, стават все по-студени и това е довело до големи загуби на озон.
„Да го кажем по опростен начин… Повишаването на концентрациите на парникови газове задържа топлинното излъчване на Земята в най-долните слоеве на атмосферата, като по този начин тези слоеве се отопляват. Въпреки това, сложните детайли на взаимодействието между озоновия слой и промените в климата не са напълно разбрани и все още са предмет на текущи изследвания.“, казва Рекс.
Европейският съюз финансира тази работа с 3 500 000 евро. Учени от 16 изследователски института от осем европейски страни се трудят за по-доброто разбиране на проблемите на озоновия слой над Арктика.
В дългосрочен план озоновия слой ще се възстанови, благодарение на широкомащабните екологични политически мерки, приети за неговото опазване. Тези студове, които се наблюдават напоследък, няма да доведат до унищожаване на озоновия слой на планетата, поне – през втората половина на този век, смята Рекс.
Ново изследване на океанските седименти очаква в тях да бъдат открити микроби, които изключително трудно могат да оцелеят без органични вещества или слънчева светлина, казват изследователите.
Седиментните проби, съдържащи микроби, вероятно биха могли да хвърлят нова светлина върху това как животът е възникнал на Земята и на други планети.
„Това е съвсем нова екосистема, която никога не е бил проучвана преди.“, казват изследователите. Те твърдят, че микробите може дори да се движат с водорода, генериран от атомната енергия (от естествената радиоактивност), радикално различна стратегия за фотосинтеза, на които се основават най-низшите хранителни вериги.
Учените прекарали осем седмици в южната част на Тихия океан, спирал, проучвайки голяма площ по бреговете на Нова Зеландия, Нова Каледония и Чили.
Те са сондирали океанското дъно на дълбочина 5 – 6 км. и са взели проба от гъстата утаечна глина, в където се очаква да бъдат открити странни микроби, живеещи в мрак и студ. Това ще са форми на живот, коренно различни от тези на повърхността на океана.
Ако успеят да открият дори и 10% разлика в ДНК на дънните микробите, която би ги отличавала от другите техни събратя, това би било голямо откритие. Учените се надяват да открият и бактерии, хранещи се със скалната маса.
Моро казва, че те също очакват да намерят „рок-хранене бактерии“ в сърцето вулканичен камък, който са събрани.
През следващата година учените предвиждат да вземат проби от океанските хребети на Тихия океан.
Ледниците в южната част на Южна Америка и в Аляска се топят по-бързо, отколкото – в Европа, и живеещите по тези места трябва да се адаптират към това, предупреждава доклад, изготвен по програма на ООН за опазване на околната среда (UNEP – http://www.unep.org/), и представен на преговорите за климата в Канкун, Мексико. В проучването са участвали учени от научни и изследователски центрове от цял свят, включително – норвежкия полярен институт (http://npweb.npolar.no/english/) и Norut Alta (http://www.norut.no/alta_en/).
Много от ниско разположените ледници може да изчезнат напълно през следващите десетилетия, особено – разположените в северозападната част на САЩ. Ледниците в Канада и в югозападната част на Арктика също са засегнати, се казва в доклада. Докато размерът на повечето ледници е започнал да намалява размер преди около 150 години, процесът се е задълбочил драстично от края на 70-те години на ХХ век – насам. В периода 1960-2003 г. ледниците в Патагония (Аржентина и Чили) и в Аляска са изтъняли средно с по около 35 м. и 25 м.
Сред вероятните причини за тази катастрофа са високите температури, за които са виновни и изменението на климата, и натрупването на сажди, което намалява отразяването на топлината обратно в Космоса, се казва още в доклада. Свиването на ледниците увеличава годишната сума на валежите и намалява водата в реките, което може да причини проблеми с водоснабдяването. Бързата адаптация към тази негативна ситуация е от ключово значение за хората, които ще бъдат засегнати. Въпреки, че ледниците се свиват в целия свят, по-големите количества валежи на някои места са увеличили размера на някои ледници в Западна Норвегия, в Нова Зеландия и в Южна Америка.
Топенето на ледниците води до образуване на нови езера. През последните 4 години се е увеличил и броят на наводненията. Властите в Перу са източвали водата от езера, образувани от разтопените ледници, а подобни инициативи са опитвани също в Непал и Бутан.
Оказва се, че ледовете в източната част на Хималаите също са започнали да се топят. Норвегия обещава да подпомогне с над 12 милиона долара адаптацията на населението в Индия, Пакистан и Китай към промените в околната среда. Южната част на Азия е може би най-уязвимата част на света, когато става дума за промени в климата. Според данни на ООН около 40% процента от големите наводнения в света се случват в Азия. Пакистан е силно засегнат от наводнения през тази година, които покриваха площ с размера на Англия. Бедствието убит над 1700 души, и нанесе щети за над 21 милиона евро. Опасност от наводнения заплашва и Бангладеш. „Опустошенията, нанесени от бъдещи наводнения може да надминат възможностите на нашето въображение.”, твърди Хасан Махмуд, министър на околната среда на Бангладеш.
Растителните култури за биогоривата, изместващи тези използвани за храна, може да имат по-голямо влияние върху въглеродните емисии отколкото се считаше досега.
Автор: Тихомир Георгиев
Изследване за влиянието на глобалната програма за биогорива върху емисиите на парникови газове през 21-ви век разкрива, че въглеродните загуби1, произлизащи от отглеждането на реколти за биогорива на местата за отглеждане на хранителни култури или пасбищата, могат да бъдат двойно повече от емисиите на въглероден двуокис от земите, в които се отглеждат растителни култури за биогорива. Изследването, с ръководител Джери Мелило, старши научен сътрудник в Морската биологична лаборатория (МБЛ), също така предрича, че до края на 21-ви век увеличеното използване на торове при културите за биогорива ще доведе до това, че емисиите на диазотен оксид2 ще станат по-важни от въглеродните загуби, в смисъла на потенциал за затопляне.
Използвайки система за глобално моделиране, която свързва икономическите и био-гео-химичните данни, Мелило, Дейвид Киклайтър – научен сътрудник от МБЛ и техни колеги изследват въздействието на прякото и непрякото използване на земята върху емисиите на парникови газове с увеличаването на производството на горива през настоящия век. Те публикуват своите резултати в изданието на Science Express от 22 октомври.
Емисиите от пряко използване на земята се дължат единствено на биоенергийната продукция. Емисиите от непряко използване на земята се появяват, когато растителните култури отглеждани за храна или пасбищата се преместят, тъй като на техните места започва отглеждане на култури за производство на биогорива. Това причинява увеличаване на въглеродните загуби.
Нито една голяма държава понастоящем не е включила въглеродните емисии, държащи се на промените в използването на земята заради биогорива, в изчисленията си за въглеродните си емисии и не се отделя внимание на включването на тези загуби в системите създадени за намаляване на емисиите от изкопаеми горива. Още повече, методите за оценка на емисиите от индиректното използване на земята са спорни. Всички количествени анализи към днешна дата или игнорират емисиите, или ги изчисляват върху ограничена площ,или бъркат непреките емисии с преки или общи емисии от земята, или правят оценка базирана на днешното състояние на икономиката.
Използвайки за модел система, която интегрира глобалните промени в използването на земя, причинени от различни нужди, като вземат предвид и динамиката на парниковите газове, Мелило и неговите колеги отчитат в изчисленията цял комплект променливи, включително възможностите за увеличаване на складирането на въглерод3, поради по-добро управление на земята, емисиите на диазотен оксид от увеличеното използване на торове, ефектите от складирането на въглерода върху околната среда, както и икономиката на трансформиране на земята.
„Нашият анализ, който считаме за най-обстоен към днешна дата, показва, че преките и непреките промени в използването на земята, свързани с агресивните програми за биогорива, имат потенциал да доведат до отделяне на големи количества парникови газове в атмосферата” казва Мелило.
В изследването си Мелило и колегите му симулират два глобални сценария за използването на земята. В случай 1 са трансформирани природни зони за да се посрещне увеличаващата се нужда от земи за продукция за биогорива. В случай 2 има по-малка склонност за трансформиране на земи и съществуващите обработваеми земи се използват по-интензивно. И двата сценария са свързани с глобалната политика за климата, която би контролирала емисиите на парникови газове от изкопаемите горива, за да стабилизира концентрациите на въглероден двуокис на 550 части на милион, цел, за която често се говори в дискусиите по политиката за климата. При такава климатична политика, използването на изкопаемите горива ще стане по-скъпо и ще се форсира продукцията на биогорива, което ще увеличи обема на промишлеността на биогоривата и ще има въздействие върху използването на земята, цените на земята, и продукцията и цените в хранителната и дървопреработвателната индустрии.
Моделът предрича, че и при двата сценария, до края на 21-ви век, земята използвана за отглеждане на култури за биогорива ще стане повече от цялата обработваема площ в наши дни. В случай 1 ще има повече въглеродни загуби отколкото в случай 2, най-вече в средата на века. В допълнение, индиректното използване на земята ще бъде отговорно за значително по-големи въглеродни загуби (до два пъти повече) отколкото прякото използване на земята.
„Големите емисии на парникови газове от такова непряко използване на земята са неумишлени последици от глобалната програма за биогорива, последици, които се прибавят към проблемите причинявани от климатичните промени, а не ги намаляват” казва Мелило. „Както показва нашия анализ, тези неумишлени последици са по-големи, когато има изсичане на гори”.
В своя модел, Мелило и неговите колеги също така правят симулация на отделянето на двуазотен оксид причинено от допълнителните торове, които ще се необходими за отглеждането на култури за биогорива в бъдеще. Те откриват, че в рамките на века, емисиите на двуазотен оксид ще надминат тези на въглероден двуокис по отношение на потенциал за затопляне. По оценки на Мелило и неговия екип, и при двата сценария, към 2100 г. производството на биогорива ще е причина за поне половината от общите емисии на двуазотен оксид от торове. „Най-добрите практики за използването на азотните торове, като синхронизиране на наторяването с нуждите на растенията, могат да намалят емисиите на двуазотен оксид свързани с биогоривата” казват учените.
1-тези загуби представляват намаляването на количеството въглероден двуокис в растения и почви
2-известен още като райски газ
3-складиране на въглерод в растенията и почвите
Гренландия заема 840 000 кв. мили (2 176 000 кв. км). Континентите обикновено се дефинират като земни маси изградени от скали с ниска плътност, които плуват над разтопения материал под тях. Гренландия отговаря на това описание, но площта и е едва една трета от площта на Австралия. Някои учени наричат Гренландия остров, други твърдят, че е континент.
68. Къде се намира по-голямата част от вулканите на Земята?
Най-значителната топографска забележителност на Земята е огромната вулканична планинска верига, която обгръща планетата под морското равнище, тази верига е дълга на 30 000 мили ( 48 000 км) и се издига на средно 18 000 фута (5.5 км) над морското дъно. Наречена е средноокеански хребет и там са разтеглят земните плочи и се появява новата кора, като има силна вулканична активност. Там са най-многобройните вулкани на Земята. Разтеглянето обаче води до стържене, когато тези плочи се удрят в континентите. Резултатът е – повече вулкани и земетресения в Калифорния и Япония.
69. Кой вулкан е причинил смъртта на най-много хора?
Оценява се, че при изригването на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г. са загинали 90 000 човека. Повечето от тях умират от глад след изригването заради повсеместното унищожение на реколтата, замърсяването на водата и болести.
70. Били ли са разделени при раждането си Земята и Луната?
Не съвсем. Но водещата теория поддържа мнението, че нашият любим спътник е бил откъснат от Земята скоро след формирането на Земята. Обект с размерите на Марс се е блъснал в нашата млада планета. Нападателят е бил унищожен. Нещата са летели навсякъде и много от тях са влезли в орбита около Земята. Луната е събрана от големите изпарени останки от сблъсъка, докато Земята е останала до голяма степен невредима.
71. Колко светкавици в световен мащаб удрят земята за една секунда?
Средно около 100. Това са само тези, които стигат до земната повърхност. Във всяка една минута по света има над хиляда гръмотевични бури, причиняващи около 6000 светкавици. Голяма част от тях са от един до друг облак.
72. Живи ли са реките?
Не и в традиционния смисъл, разбира се. Но като всички живи създания реките има продължителност на живота. Раждат се, растат и стареят. Те дори могат да умрат в рамките на геоложката скала.
73. Могат ли астероидите да създадат острови?
Десетилетия наред има спекулации, че удари от астероиди в древни времена може да са създали горещи точки на вулканична активност, при които над моретата да са се издигнали планини, които по-рано не са били там. Няма точен отговор на въпроса, но неотдавнашен компютърен модел сочи, че Хаваите може и да са се появили по този начин.
74. Расте ли или намалява щата Луизиана?
Луизиана губи около 30 кв. мили (78 кв. км) от земята си заради ерозията на бреговете, ураганите и други причини от природен или човешки характер и нещото наречено спадане, което означава потъване. Голямата част от Ню Орлиънс всъщност е на 11 фута (3.4 метра) под морското равнище. Части от Френският квартал (бел. – най-старата и най-известна част на Ню Орлиънс) са потънали с 2 фута (61 см) за последните шест десетилетия. Градът е защитен чрез диги, но всички експерти считат, че силни приливи при директен удар от силен ураган ще пробият системата и ще залеят по-голямата част от града (бел. това се случи през 2005 г. при урагана Катрина). През 2000 г. директорът на Геоложкия топографски институт на САЩ – Чип Гроут каза „С предполагаемите скорост на потъване, загубите на земя и повдигането на морското равнище Ню Орлиънс най-вероятно ще бъде на ръба на изчезването след един век“.
75. Колко ще се повиши морското равнище ако се разтопи ледената шапка в Антарктика?
Антарктическата ледена шапка съдържа близо 90% от леда на света и 70% от прясната вода. Ако се разтопи цялата ледена шапка нивото на водата ще се повиши в близо 220 фута (67 метра) или височината на 20-етажна сграда. Учените знаят, че има тенденция към топене. ООН твърди, че при най-лошия сценарий, в зависимост от това колко ще се повиши температурата в глобален мащаб, моретата може да се издигнат с три фута (0.91 метра) към 2100 г.
77. Ледът минерал ли е?
Да, ледът е минерал и е формално описан в Минераложката система на Дейна.
77. Кой е най-мекият минерал?
Талкът е най-мекият минерал. От него обикновено се прави талк на прах.
78. Кой е най-твърдият минерал?
Този, който e емоционално безполезен след развод, но все пак запазва високата си парична стойност.
79. Как се правят цветовете при фойерверките?
Цветовете се осигуряват от земните минерали. Стронцият придава тъмно червен цвят, медта – син, натрия – жълт, железните стружки и дървените въглища създават златните искри. Ярките проблясъци и силните гърмежи се дължат на алуминиевата пудра.
80. Земята ли има най-лошият климат в слънчевата система?
Точно в момента това е най-лошият, на който са изложени повечето човешки същества, които познавам. Но има много по-сурови климатични условия на другите места. Марс може да подкара ураганни бури четири пъти по-големи от Тексас. Пясъчните бури на червената планета могат да затъмнят цялата планета! Юпитер има ураган с площ два пъти по-голяма от цялата планета и продължил най-малко три века (друга буря на Юпитер е дори по-голяма). Венера е като ад, а на Плутон е обичайно да е по-студено отколкото на най-студеното място на Земята (въпреки, че положението може да се промени и Плутон да се превърне в последния оазис на живота).
81. Къде са най-високите приливи?
В Бърнткоут Хед, Басейна Минас – част от залива Фънди в Нова Скотия, Канада приливите достигат 38.4 фута или 11.7 метра. (бел. – други източници сочат, че приливите достигат 18 метра). Заливът е с форма на комин – дъното се издига нагоре по протежение на тесния залив. В резултат се получава феномена „приливен бор“. Тези приливни борове в залива Фънди се придвижват нагоре по реката със скорост 8 мили в час (13 км/ч) и достигат височина над 3 фута (0.91 м). .
82. Къде се намира единствения в света екваториален ледник?
На върха Котопакси в Еквадор е единствения ледник на екватора.
83. Кое е най-голямот езеро в Северна Америка?
Горно езеро.
84. Кой е най-смъртоносният ураган ударил САЩ?
Ураган от 4-та категория удря Галвестън Тексас през 1900 г. и причинява смъртта на над 6000 човека. Следващият по брой жертви е урагана ударил флорида през 1928 г. и причинил смъртта на близо 1900 човека.
85. Коя е най-дъгата планина на Земята?
Средноатлантическия хребет, който разделя целия атлантик от север на юг. Исландия е едно от местата където тази подводна планинска верига се издига над морското равнище.
86. Колко злато е открито в света до днес?
Над 193 000 тона (425 милиона фунта). Ако съберете цялото количество ще направите 7-етажна сграда с фомра на куб, която може би ще прилича на някоя от сградите на Доналд Тръмп. Но първо трябва да намерите всички пръстени паднали в канала.
87. Кои са двете държави най-големи производители на злато?
Република Южна Африка произвежда 5 300 тона за година, а САЩ – над 3 200 тона.
88. Кое северноамериканско растение може да живее хиляди години?
Креозотовият храст (известен още като тризъба ларея), който расте в пустините Мохаве, Сонора и Чиуауа, по данни от радиовъглеродното датиране живее от времето на раждането на Христос. Учените твърдят, че някои от тези растения могат да оцелеят 10 000 години. Само ако можеха да говорят.
89. Колко вода се използва в света средно за ден?
Около 400 милиарда галона (1514 милиарда литра).
90. Сатурн ли е единствената планета с пръстени?
Сатурн има най-видимите пръстени. Но и Юпитер, и Нептун имат фини пръстени. И дори Земята може някога да е имала пръстени, резултат от преминаването на твърди космически скали.
91. Кой е най-високият, най-сух и най-студен континент на Земята?
Това е Антарктида.
92. На каква дълбочина са повечето земетресения?
Повечето са на по-малко от 50 мили (80 км) от повърхността. Тези, които са по-близо до повърхността имат по-голям потенциал да причинят щети, но разрушенията причинени от трусовете зависят в голяма степен и от състоянието на скалите и почвата, както и от използваните техники при строителството.
93. Къде са най-старите скали открити на Земята?
Тъй като океанското дъно постоянно се регенерира при движението на континенталните плочи, най-старите скали на океанското дъно са на по-малко от 300 милиона години. В противовес – най-старите континентални скали са на 4.5 милиарда години.
94.Какъв процент от прясната вода на света е в ледниците?
Около 70 процента. И ако трябва да я смените цялата ще са Ви необходими валежите по цялото земно кълбо за период от 60 години, а след това и да намерите начин да замразите толкова много вода.
95. Кое е най-голямото алпийско езеро в Северна Америка?
Езерото Тахо на границата между Калифорния и Невада има площ от 105 000 акра (близо 425 кв. км), съдържа 39 трилиона галона вода, (147.6 куб. км) и има дълбочина почти 1600 фута (488 м).
96. Винаги ли е имало континенти?
Не и каквито ги познаваме днес. Много учени считат, че в началото Земята е била един съвсем сух огромен континент. Водата е дошла с кометите и са се появили океаните. Много по-късно всички земни маси са се натрупали в един свръхконтинент наречен Пангея. Той е започнал да се разделя преди около 225 милиона години и се е разделил на континентите такива, каквито ги познаваме днес.
97. Колко вулканична пепел се изхвърля за един ден?
Мога да дам пример. По време на 9-часовия период на най-голямата си активност на 18 май 1980 г. вр. Сейнт Хелънс изхвърля над 540 милиона тона пепел на площ от 22 000 кв. мили (56 980 кв. км). Това е най-разрушителното изригване в САЩ. Загиват 57 човека, включително д-р Дейвид Джонстън (от Геоложкия топологически институт на САЩ), който е бил на място за наблюдение на 5 мили (8 км) от вулкана. Щетите от изригването, потоците кал, свлачищата и падащите от небето предмети се оценяват на 1 милиард долара.
98. Какво е фелдшпат?
По-добър въпрос е „кой освен геолог може да харесва фелдшпата?“ Това е най-разпространения минерал в земната кора. Но не мога да открия нищо за него, което да е нужно да знаят повечето от нас.
99. Кои са най-крайните точки на САЩ?
Този въпрос е малко лукав и има три-четири изненадващи отговора. Най-западната точка съвсем на място е наречена West Point of Amatignak Island, (Уест Поинт ъв Аматигнак айлънд – Западната точка на остров Аматигнак) – в Аляска. Най-северната е отново в Аляска – Point Barrow (Поинт Бароу). Най-южната е южният бряг на Хаваите. Най-източната – е, преположете – Pochnoi Point (Почной Поинт) в Semisopochnoi (Семисопочной), Аляска. Ъъъ? Погледнете картата на света. Крайчето на Алеутските острови лежи на изток от линията на 180-градусовия меридиан – международната линия на смяна на датата и поставя Почной Поинт с малко, но официално в Източното полукълбо.
100. Ако поставите Земята, Луната и Марс една в друга като матрьошки, в какъв ред ще бъдат те?
Марс ще бъде в Земята, а Луната ще се помести вътре в Марс. Земята е почти два пъти по-голяма от Марс, който пък е около 2 пъти по-голям от Луната.
101. Земята ще бъде ли тук вечно?
Астрономите знаят, че през следващите няколко милиарда години Слънцето ще набъбне толкова, че ще обхване Земята. Ако още сме тук, навярно ще се изпържим, а планетата ще се изпари. Има шанс обаче, промяната в масата на Слънцето да накара Земята да се премести в по-далечна и по-приятна орбита. Едно математическо изчисление показва, че теоретично е възможно хората да организират такова преместване преди да е станало твърде късно.
33. Земята ли е най-голямата планета изградена от скали в Слънчевата система?
Земята е съвсем малко по-голяма от Венера. Екваториалният диаметър на Земята е 7 926 мили (12 756 км). Този на Венера – 7 521 мили (12 104 км). Другите планети със скален състав – Меркурий и Марс за доста по-малки. На Плутон също има скали, но той е по-малък и не е планета. (бел. – По класификацията на Световният астрономически съюз от 2006 г. Плутон е планета-джудже. Засега се счита, че Харон е неговият най-голям спътник, но се очаква решение, че системата Плутон-Харон е двойна планета джудже. През 2005 г. са открити други два спътника на Плутон – Никс и Хидра).
34. За колко вулкана на земята се знае, че са изригнали?
На сушата са известни около 540 вулкана. Никой не знае колко подводни вулкана са изригнали досега.
35. Въздухът предимно кислород ли е?
Всъщност атмосферата на Земята е около 78% азот. По-голямата част от останалото е кислород (почти 21%), и малки количества други неща.
36.Кой е най-високият водопад в САЩ?
Водопадът Йосемити в Калифорния – 2 425 фута (739 метра).
37. Какъв процент от световната вода е в океаните?
Около 97 процента. Океаните заемат около две трети от земната повърхност, което означава, че ако астероид удари Земята има доста голям шанс да цопне във водата.
38. Кои две пространства на сушата съдържат огромната част от прясната вода на Земята?
Близо 70% от прясната вода на Земята е в ледените шапки в Антарктика и Гренландия. Прясната вода в атмосферата, потоците, езерата и подпочвените води е едва 1 процент.
39. Кой е най-големият от земните океани?
Тихият океан покрива 64 милиона кв. мили (165 милиона кв. км). Той е повече от два пъти по-голям от Атлантическия, а средната му дълбочина е 2.4 мили (3.9 км).
40. Защо на Земята има по-малко кратери отколкото на „сипаничавата“ Луна?
Земята е по-активна, както геоложки, така и по-отношение на климата. Голяма част от геоложката история на нашата планета отдавна е нагъната обратно вътре. Части са се излели отново през вулканите, но изследванията все още са трудни. Дори съвсем скорошните доказателства налични на повърхността – кратерите са може би на милиони години, покрити с растителност, изложени на вятър и дъжд и изменяни от земетресения и свлачища. Луната, от друга страна, е геоложки спокойна и почти няма атмосфера, кратерите разказват историята за катастрофически сблъсъци от преди милиарди години, някой от най-старите скали на Земята може би чакат да бъдат открити на Луната, след като пред милиарди години са били изпратени там от астероидите, които са удряли и двете тела.
41. Къде е най-ниската суша на Земята?
Заливът на Мъртво море, разположен между Израел и Йордания е на 1 292 фута (394 метра) под морското равнище.
42. Кое е най-голямото езеро в света?
И по площ, и по обем това е Каспийско море, разположено между югоизточна Европа и западна Азия.
43. Къде на Земята е имало най-много земетресения и изригвания на вулкани?
Голямата част се случва по границите на около дузината тектонични плочи, които повече или по-малко се движат по повърхността на Земята. Една от най-активните зони, където земетресенията и изригванията са често явление е около масивната Тихоокеанска плоча – и тази зона е наричана Тихоокеански огнен пръстен. Тази зона поражда трусовете и изригванията от Япония през Аляска до Южна Америка.
44. Колко е горещо във вътрешността на планетите?
Температурата на Земята се увеличава с около 36 градуса по Фаренхайт (20 градуса по Целзий) на всеки километър. Счита се, че близо до центъра температурата е най-малко 7000 градуса по Фаренхайт (3870 градуса по Целзий).
45. Кои са трите държави, където има най-много вулкани, за които има сведения, че са били действащи?
Тези три държави в низходящ ред на активните вулкани са Индонезия, Япония и САЩ.
46. Колко хора по света са изложени на риск от вулканите?
По данни на Геоложкия топографски институт на САЩ от 2000 г. на осезаем риск от вулкани са изложени най-малко 500 милиона души. Това е сравнимо с цялото население на света в началото на 17-ти век!
47. Кой от следните източници съдържа най-голям обем от прясна вода в световен мащаб – езерата, потоците или подпочвените води?
Подпочвените води са с 30 пъти по-голям обем от всички сладководни езера и над 3000 пъти от този на потоците и реките. Подпочвените води са складирани в естествени поздемни зони, в които водата тече сред и през скали и други материали.
48. Кое земетресение е по-голямо – в Сан Франциско от 1906 г. или от 1964 г. в Анкъридж, Аляска?
Земетресението в Анкъридж е било с магнитуд 9.2, а това в Сан Франциско – със 7.8. Тази разлика означава, че енергията на земетресението от 1964 г. е била със 125 пъти по-голяма от тази на земетресението от 1906 г. и затова земетресението в Анкъридж е било усетено на площ от близо 500 000 кв. мили (1 295 000 кв. км).
49. Кое земетресение е причинили повече човешки жертви и материални щети – в Сан Франциско от 1906 г. или от 1964 г. в Анкъридж, Аляска?
Земетресението в Сан Франциско – тогава жертвите са 700, а в Анкъридж – 114. Щетите в Сан Франциско също са били относително по-големи заради пожарите, които са унищожили по-голяма част от дървените сгради.
50. Твърдо ли е ядрото на Земята?
Смята се, че вътрешната част на ядрото е твърда, но външната част е разтопена. Никога не сме били там, така че учените не са сигурни за точния състав. Радикална идея в стил Холивуд бе предложена наскоро – да се направи дупка в планетата ни и да се изпрати сонда за да получим повече информация. Интересна информация получена наскоро е, че ядрото на Марс също може би подобно на каша. Учените откриха това, след като изучаваха приливите на Марс.
51. Цялата земя ли се върти с еднаква скорост?
Твърдата част от ядрото – желязна маса с размери сравними с размерите на Луната, се върти по-бързо от външната част на ядрото, която е течна. Изследване от 1996 г. показва, че през предходния век поради по-голямата скорост вътрешната част на ядрото се е завъртяла на четвърт оборот спрямо планетата. Така, че вътрешната част на ядрото прави цяло завъртане повече спрямо останалата част от Земята за 400 години. Огромното налягане запазва вътрешната част твърда.
52. Колко човека са убити от вулкани през последните 500 години?
Най-малко 300 000 хиляди. Между 1980 г. и 1990 г. вулканичната активност е причинила смъртта на най-малко 26 000 човека.
53. Каква част от повърхността на Земята се състои от вулканични скали?
Учените оценяват, че три четвърти от повърхността на Земята е от вулканичен произход – скали изхвърлени от вулканите или разтопени скали охладени под земята и после излезли на повърхността. По-голямата част от вулканичните скали са открити на морското дъно.
54. Може ли земетресение да причини цунами?
Ако земетресението е под океанската повърхност – да. Близо до епицентъра, дъното се издига и спада, бутайки водата над себе си нагоре-надолу. Това движение създава вълна, която се придвижва във всички посоки. Цунамито може да бъде значително, но да остане сравнително ниско в дълбоките води. При приближаване към брега то се издига и на височина може да достигне до тази на високи сгради. Цунамито от 1964 г. е започнало в Аляска и заляло малкият град Кресент Сити в северната част на Калифорния, като е пренесло железопътни вагони през няколко квартала и е причинило смъртта на няколко човека. Астероидите също могат да причинят цунами.
55. Всички цунамита ли имат високи вълни при достигането си на брега?
Не, за разлика от всички артистични образи на цунамита, повечето от тях не стигат до гигантски вълни. Даже повечето цунамита стигат брега по-скоро като силни и бързи приливи. Водата обаче може да се издигне на по-високо, отколкото някой някога я е виждал по съответните места.
56. Каква част от земната повърхност е пустиня?
Около една трета.
57. Кое е най-дълбокото място в океана?
Най-голямата дълбочина, която е най-известна е 36 198 фута (6.9 мили или 11 км) в Марианската падина в Тихия океан, близо до Япония.
58. Каква е скоростта на най-бързият вятър на повърхността, който е наблюдаван някога?
Общоприето е, че най-бързият „обикновен“ вятър е със скорост 231 мили/час (372 км/ч) и е отчетен на връх Вашингтон, Ню Хемпшир на 12 април 1934 г. Но по време на торнадото в Оклахома през май 1999 г. изследователите са измерили скорост на вятъра 318 мили/час (513 км/ч). За сравнение на Нептун ветровете достигат скорост от 900 мили/час (1448 км/ч).
59. Колко прясна вода има на вътре в Земята?
Повече от два милиона кубични мили (8.3 милиона кубични км) се намират под земната повърхност, близо половината от тях са по-малко от половин миля (805 метра) от повърността. Оказва се, че на Марс също има вода близо до повърхността си, но е установено, че тя е заклещена от лед, никой не се наема да предположи колко вода може да има там.
60. На колко години е Земята?
Нашата планета е на повече от 4.5 милиарда години. Съвсем малко по-млада от Слънцето. Последните доказателства сочат, че Земята се е формирала много по-рано, отколкото се считаше преди, и това е станало около 10 милиона години след раждането на Слънцето, звездно събитие определяно като състояло се преди 4.6 милиарда години.
61. Коя е най-голямата пустиня в света?
Пустинята Сахара в северна Африка е с 23 пъти по-голяма площ от пустинята Мохаве в южна Калифорния.
62. Коя планета има повече луни – Земята или Марс?
Марс има два спътника – Фобос и Деймос. Земята има само един естествен спътник – Луната. Външните планети имат много луни, повечето от тях открити наскоро и това води до вероятността някой ден на учените да се наложи да предефинират какво се счита за луна.
63. Кое е най-дълбокото езеро в света?
Езерото Байкал в централната част на южен Сибир има дълбочина 5 712 фута (1.7 км). То е на възраст около 20 милиона години и съдържа 20% от световните запаси на прясна вода в течно състояние.
64. Какъв е произхода на думата „вулкан“?
Тя произлиза от Вулкан – римският бог на огъня.
65. Колко на брой са известните минерали?
Броят им грубо е 4000, въпреки, че едва 200 са от съществено значение. Приблизително 50-100 нови минерала се описват всяка година.
66. Какво е общото количество вода на света?
Общото количество е 326 милиона кубични мили (1 358 милиона куб. км)
Грешите, ако смятате, че е Мъртвата долина в Калифорния. Това е вярно за повечето дни през годината. Но в Ел Азизия, Либия е измерена рекордната температура от 57.8 градуса по Целзий на 13 септември 1922 г – най-високата температура, измервана някога. В Мъртвата долина най-високата достигната температура е 56.7 градуса по Целзий на 10 юли 1913 г.
Ел Азизия, Либия
2. А най-студеното място?
Далече, далече, най-ниската температура измерена някога на Земята е -129 градуса по Фаренхайт (-89 градуса по Целзий) на станцията Восток, Антарктика на 21 юли 1983 г.
3. Какво причинява гръмотевиците?
Ако мислите „светкавицата“ – тогава шапки долу за Вас. Но аз си миясля за един отговор, който хвърля повече светлина по въпроса. Въздухът около светкавицата е загрят до изключително висока температура – около 5 пъти температурата на повърхността на слънцето. Това внезапно нагряване кара въздухът да се разширява със скорост по-голяма от тази на звука, това компресира въздуха и е причина за ударната вълна, която ние чуваме като гръмотевица.
4. Могат ли камъните да потекат?
При изригване на вулкан, силното отделяне на газ от лавата образува пенести камъни наречени „пемза“, в които има газови балончета. Геолозите твърдят, че някои от тях могат да потекат. Не съм виждал никога такова нещо и съм благодарен за това.
5. Растат ли камъните?
Да, но да се наблюдава този процес е по-безинтересно отколкото да се наблюдава съхненето на боя. Скалите нарични желязно-манганови кори растат под моретата. Тези кори бавно утаяват материал от водата, като нарастват с около 1 милиметър за един милион години. Ноктите на пръстите на ръцете Ви растат с един милиметър за две седмици.
6. Колко космически прах пада на Земята за една година?
Оценките варират, но Геоложкият топографски институт на САЩ твърди, че най-малко 1000 милиона грама или 1000 тона навлизат в атмосферата всяка година и достигат до земната повърхност. Група учени твърдят, че от космоса падат и микроби и че извънземнитее организми са причина за грипните епидемии. Няма доказателство за това и аз не спирам да дишам.
7. Колко далеч се носи с вятъра обикновения прах?
Изследване от 1999 г. показва, че прах от Африка е достигнал Флорида, САЩ и е допринесъл щатът да надхвърли лимита за качество на въздуха установен от Агенцията за защита на околната среда. Прахът е отвян от силни ветрове в Африка и е понесен на височина от повече от 20 000 фута (6 100 метра), където е прехванат от пасатите и пренесен през океана. Прах от Китай също достига до Северна Америка.
8. Къде е най-високия водопад в света?
Водата на водопада Анхел във Венецуела пада от височина 3 212 фута (979 метра).
9. Кои два големи американски града e предопределено да се слеят?
Разломът Сан Андреас, с разположение север-юг се плъзга със скорост от около 2 инча (5 сантиметра) в година и по тази причина Лос Анджелис се придвижва към Сан Франциско. Учените предричат, че Л.А. ще стане предградие на Сан Франциско след около 15 милиона години.
10. Земята сфера ли е?
Тъй като планетата се върти и е по-гъвкава отколкото може да си представите, тя е изпъкнала около екватора и формата и наподобява тиква. Изпъкналостта е намалявала с вековете, но неотдавнашни проучвания сочат, че внезапно е започнала да се увеличава. За причина за увеличаването на размерите при екватора се сочи ускореното топене на ледниците.
11. Колко би тежал 100 килограмов човек на Марс?
Гравитацията на Марс е 38 процента от тази на морското равнище на Земята. Така, че 100-килограмов човек ще тежи 38 кг на Марс. Според настоящите планове на НАСА обаче ще минат десетилетия докато това предположение бъде доказано чрез наблюдение.
12. Колко продължава марсианската година?
Тя е дълга една година, ако сте от Марс. За земяните е близо два пъти по-дълга. На червената планета са и нужни 687 дни за да се завърти около Слънцето, сравнени със 365 дни необходими на Земята. Така, че календарите на Марс имат 687 дни. Ако Ви попадне такъв, моля изпратете ми го. Любопитен съм да видя как са се справили с месеците, при положение, че имат две луни.
13. Колко средно продължава един марсиански ден?
Масрианците могат да спят (или да работят) половин час повече в сравнение с нас. Дните на Марс продължават 24 часа и 37 минути, а на Земята са 23 часа и 56 минути. Денят на планетите в нашата Слънчева система се определя от това за колко време планетата се завърта около оста си карайки Слънцето да изгрява сутрин и да залязва вечер.
14. Кой е най-големия вулкан?
Вулканът Мауна Лоа на Хаваите е рекордьорът на Земята. Той се издига на повече от 50 000 фута (9.5 мили или 15.2 километра) над основата си, която е под морската повърхност. Но всичко това е сред второкласните вулкани. Планината и вулкан Олимп на Марс се издига на 16 мили (26 километра) в марсианското небе. Основата й би покрила почти целия щат Аризона.
15. Кое е земетресението причинило най-много човешки жертви?
Най-смъртоносното земетресение е било през 1557 г. в централен Китай. Пострадал е регион, където повечето хора са живеели в пещери издълбани в меки скали. Жилищата се срутват, жертвите са около 830 00 човека. През 1976 г. друг убийствен трус удря Таншан, Китай. Загиват над 250 000 човека.
16. Кое е най-силното земетресение в наше време?
През 1960 г. земетресение с епицентър чилийското крайбрежие има магнитуд от 9.6 и прави разлом дълъг повече от 1000 мили (1600 км). Ако такова земетресение удари голям град то ще бъде сериозно предизвикателство за издържливостта на сградите.
17. Кое земетресение е било по-катастрофално – в Кобе, Япония или в Нортридж, Калифорния, САЩ?
Земетресението в Нортридж от 1994 г. има магнитуд 6.7 и е причинило смъртта на 60 човека, 9000 са били ранени а материалните щети са за повече от 40 милиарда долара. Земетресението в Кобе от 1995 г. има магнитуд 6.8 и е причинило смъртта на 5530 човека, ранените са 37000, а щетите – над 100 милиарда долара.
18. Колко е далеч центъра на Земята?
Разстоянието от повърхността на Земята до центъра и е около 3700 мили (5955 км). По-голямата част от Земята е течна. Твърдата покривка на планетата е с дебелина само 41 мили (66 км) – по-тънка от кората на ябълка, ако съпоставим размерите.
19. Коя е най-високата планина?
Алпинистите дръзнали да изкачат връх Еверест в Хималаите достигат 29028 фута (близо 9 км) над морското равнище.
20. Луната винаги ли е била толкова близо?
Тя е била много по-близо! Преди милиард години луната е била по-близо до Земята, като са и били нужни 20 дни за да ни обиколи и толкова е бил един месец. Един ден на Земята тогава е продължавал само 18 часа. Луната продължава да се отдалечава от нас – с около 1.6 инча (4 см) на година. В същото време въртенето на Земята се забавя и удължава продължителността на дните. В далечното бъдеще денят ще продължава 960 часа.
21. Къде се намира най-ниското място на сушата?
Заливът на Мъртво море в Близкия изток е на около 1300 фута (400 метра) под морското равнище. Далеч назад е Бед уотър (Лошата вода) в Дед вали (Долината на смъртта) в Калифорния, заемаща второто място със своите едва 282 фута (86 метра) под морското равнище.
22. Как вървят нещата в Калифорния, тя вече не потъва, нали?
Всъщност част от нея все още потъва и това е толкова интересно, че мушнах в списъка този не-въпрос. Изпомпването на естествените подземни водни резервоари в Калифорния причинява потъването и с 4 инча (11 см) за година на някои места. Водопроводите и канализацията скоро ще бъдат застрашени.
23. Коя е най-дългата река?
Нил в Африка има дължина от 4 160 мили (6 695 км).
24. Кой американски щат е най-предразположен към земетресения?
В Аляска има земетресения с магнитуд 7 почти всяка година, а с 8 или повече – средно на 14 години. Във Флорида и Северна Дакота има най-малко на брой земетресения в САЩ – по-малко даже и от Ню Йорк.
25. Кое е най-сухото място на Земята?
Мястото наречено Арика в Чили получава едва 0.76 мм дъжд за година. При такиви валежи би ви отнело един век за да напълните чаша за кафе.
26. Каква е причината за свлачищата?
Силните валежи в рамките на кратък период могат да стана причина за появата на плитки потоци от кал и отломки. По-малки, но постоянни валежи за дълъг период от време могат да станат причина за по-дълбоки и по-бавни свлачища. Освен това различните материали имат различно поведение. Всяка година в САЩ свлачища сричиняват щети за 2 милиарда долара. В рекордната буря в Сан Франциско през януари 1982 г. се появиха около 18000 такива потока само за една нощ! Щетите бяха за над 66 милиона долара, а 25 човека загинаха.
27. Колко бързо може да тече калта?
Тези потоци са като лавини от кал и скоростта може да достигне над 100 мили в час (160 км/ч).
28. Нещата във вътрешността на Земята течни ли са?
Можете да се обзаложите на това. През 1999 г. учените откриха, че разтопеният материал в земното ядро и около него се движи със вихрообразни движения, чиято динамика е подобна на торнадо и урагани. А както ще научите четейки по-нататък, ядрото на нашата планета се движи и по други странни начини.
29. Кое е най-влажното място на Земята?
Льоро, Колумбия – годишните валежи са 523.6 инча (13.3 метра). Това е около 10 пъти повече от сравнително влажните големи градове в Европа или САЩ.
30. Има ли Земята фази, както Луната?
От Марс Земята ще бъде видяна да преминава през обособени фази (както ние виждаме фазите на Венера). Земята е от вътрешната страна на орбитата на Марс и при въртенето около слънцето слънчевата светлина попада на нашата планета под различни ъгли в продължение на една година. Земните фази могат да бъдат видяни на неотдавнашните фотографии направени от Mars Global Surveyor и европейската Mars Express.
31. Кой е най-големият каньон?
Гранд Каньон е обявен за най-голямата система каньони. Главният дял е дълъг 277 мили (446 км). Но нека сравним. Долината Маринър на Марс се простира на около 3 000 мили (4 800 км). Ако я разположим върху картата на САЩ тя ще се разпорестре от Ню Йорк до Лос Анджелис. На места този огромен белег върху марсианската повърхност е дълбок 5 мили (8 км).
Гранд Каньон
32. Кой е най-дълбокият каньон в САЩ?
През вековете Снейк ривър (Змийската река) е издълбала Хел кениън (Адския каньон) по границата между Орегон и Айдахо. Дълбочината му е над 8 000 фута (над 2.4 км). За сравнение Гранд каньон е дълбок по-малко от 6 000 фута (над 1.8 км).
Изворите, които дават информация за религията на българите до IX век, сами по себе си, не са достатъчни за изграждането на някаква обективна хипотеза. Въпросните извори са систематизирани от проф. д-р Веселин Бешевлиев, многократно анализирани и цитирани в разнообразни статии, публикации и монографии.
Все пак имаме на разположение едно сведение, което хвърля светлина върху религията на българите или част от тях, които обитават Балканите по времето на император Юстиниан I, тоест в средата на VI век. То ни е оставено от египетския пътешественик, монах и историк – Козма Индикоплевст, живял и творил през VI век. Счита се, че Козма е завършил своята „Християнска типография” през четиридесетте години на VI век, тоест по времето на Юстининовото управление.
В своята „Типография”, Козма пише следното: „Също така и у бактрите, и у хуните, и у персите и у останлите индийци, и у персарменците, и у мидийците, и у еламитите, и в цялата персийска земя има безброй църкви и епископи, и много християнски народи, и много мъченици, и монаси безмълвници. – – – Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните области – – – между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките […] има люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие и изповядват възкресението на мъртвите.”
Този пасаж у Козма Индикоплевст създава впечатлението за един тотален триумф на Християнството от Индия до Европа, което разбира се е и целта на автора. Това предполага, че и нарочването на някои от народите посочени в „Типографията” за християнски, е възможна авторова волност, плод на опита му да възвеличае въпросната религия.
В съчинението му българите са посочени като един от народите, които изповядват христовата вяра. Освен това те неслучайно са ситуирани между херулите – настанени през 512 г. в Дакия като федерати; непосредствено до еладци и илири, тоест във вътрешността на Балканите, където ги намираме по времето на Виталиановия бунт и второто десетилетие на VI век. От описанието на Козма, можем да си направим извода, че българи посочени като християни, към средата на петото столетие, населяват земи източно от Илирик и северно от Елада.
Ще се опитаме да сме обективни и ще разгледаме отново сведението на Козма Индикоплевст в неговия англоезичен превод, поместен в Кeймбриджкото издание на „Топографията”.
Английският превод гласи следното: “So likewise again in Cilicia, Asia, Cappadocia, Lazica and Pontus, and in the northern countries occupied by the Scythians, Hyrcanians, Heruli, Bulgarians, Greeks and Illyrians, Dalmatians, Goths, Spaniards, Romans, Franks, and other nations, as far as Gaderia on the ocean toward the northern parts, there are believers and preachers of the Gospel confessing the resurrection from the dead; and so we see the prophecies being fulfilled over the whole world.”. Нашият превод на този пасаж изглежда така: „Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните земи заети от скити, хиркани, херули, българи, гърци и илири, далмати, готи, испанци, римляни, франки, и други народи […] има хора вярващи и проповядващи Евангелието, които изповядват възкресението от мъртвите; виждаме как пророчеството се изпълнява в цял свят.”.
Смисловите разлики между превода, който ни представят съставителите на ГИБИ и този поместен в университетското издание на Кеймбридж са съществени, особено с оглед на въпроса за предполагаемата религия на българите от VI век. Българският превод на този пасаж от „Топографията” недвусмислено говори за наличието на „люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие” сред българите; докато според англоезичният превод в териториите заети от българи, гърци и илири има вярващи. Тоест тук, българите не са припознати като християни от Козма Индикоплевст, а територията, която обитават и която, като част от останалия свят наред с Киликия, Азия, Кападокия, Лазика и Понт е обект, на всемирното разпространение на християнската религия. Въпреки това, този пасаж у Козма не отпада като валиден аргумент при разглеждане въпроса за наличието на българи сред гърци и илири на Балканите през VI век. Напротив, българи са посочени изрично като обитатели на въпросните северни земи, които са заети от тях. Що се касае до стойността на сведението (в този си вид, б.а.) като извор, за религията на тези българи обитаващи Балканите през петото столетие, то то определено е недостатъчно, за изграждането на сериозна хипотеза застъпваща християнската принадлежност на въпросните.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
През 50-те години на миналия век биохимикът Стенли Милър е извършил серия от експерименти, пресъздавайки в лабораторни условия имитация на вулканично изригване, за да докаже, че органични съединения могат да бъдат създадени при условия, имитиращи първичното състояние на нашата планета. Някои неизползвани проби от тези негови изследвания наскоро са били открити от екип от учени, един от които е Джим Клийвс от лабораторията по геофизика „Карнеги”.
