Романът „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон се превърна в истински хитово заглавие в началото на миналата година, когато книгата излезе от печат на български език. Зашеметяващият успех на тази весела история, която се случва на шведа Алан Карлсон, убеди българският издател да сподели заглавието с нашата публика. Чистосърдечно трябва да си призная, че всичките ми три отдадени опита да дочета тази книга обаче се провалиха с гръм и трясък. Оказах се неин грешен читател – онзи, който не вижда нищо смешно в абсурдното поведение на 100-годишният мъж. Именно в деня на своя юбилей, Алан Карлсон провесва крака през прозореца на своята стая в дом за възрастни хора. Тупва леко в меката пръст, защото стаята му е на първия етаж и въоръжен единствен с пантофи и халат се насочва към автогарата. Така започва неговото пътешествие, в което късметът ще се усмихва на начинаещите. Само че Алан Карлсон отдавна е вещ в неочакваните обрати на пътуванията. Той е обиколил света многократно, воден от своето умение да взривява и да прави бомби. Този неочакван талант е оценен високо от представителите на властта в САЩ, Испания и Русия, където той ще се превърне в отпор на атомното изобретение на Айнщайн и ще сменя страни и позиции като чаши с чай. Финалът на жизнения му път го отвежда в старчески дом, от където Алан Карлсон съвсем без да бърза ще избяга. Новото му пътешествие ще му донесе нови запознанства, слоница Соня и разбира се куфар с 50 000 евро, който случайно ще се окаже в ръцете му и чиято стойност той няма да осъзнава до края на филма. А може би дори и след него.
Шведската екранизацията на романа излиза през 2013 година. Към онзи момент романът („The centenarian who climbed out the window and disappeared” by Jonas Jonasson) вече три поредни години носи зашеметяващ успех на своя автор. Загърбил опита на журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент, шведският автор Юнас Юнасон продава цялото си имущество, за да се премести в малък град край езерото Лугано в Швейцария, където и създава първия си и така успешен, няколкократен носител на награди, роман.
Екранизацията не остава по-назад. Филмът носи на своя режисьор Феликс Хернгрен четири от общо девет номинации, три от които (на Chicago International Film Festival 2014, Durban International Film Festival 2014 и Guldbagge Awards 2014) са награди на публиката. И тук настъпва пълното ми объркване като част от тази публика, видяла филма на голям екран и проследила реакциите на мои близки, срещнали се с този нереализиран екшън. Изпитвам неловкост от мисълта, че този хумор може да бъде смешен на хората около мен и отказва да повярвам, че един старец, притежател на подчертано дебилни качества може да бъде симпатии, които вдъхновяват критиците да го нарекат „новият Форест Гъмп”. Този образ не е симпатичен, а глупав, каквито са и всички случки, през които преминава. Той е крайно неадекватен в рамките на събитията, които се завихрят около него и не знае какво да прави, реагирайки, както му падне. Резултатите са на лице и с него по чудо се случва „каквото падне”, но все положително. Този герой оцелява, въпреки че в един момент го гони криминална групировка, за да прибере куфара с парите, а полицията го издирва, защото все пак е доста възрастен мъж, който е изчезнал.
Финално признание: Ако този филм е имал някакви послания към мен като зрител, очевидно аз се оказах недостатъчно подготвена, за да ги приема и осъзная.
Виж още:
„Яж. Моли се и обичай“ (2010)
„Хобит: Битката на петте армии“ (2014)
