"Любов, огромна като катедрала" на Катрин Панкол

  • „Любовта се ражда, когато единият разкрие пред другия мислите си, най-съкровените си тайни. Иначе не е любов, а само търкане на кожи, размяна на желания сега и веднага, за да се окажеш в крайна сметка ограбен, все едно крадец е проникнал с взлом в дома ти.”
  • „Дали обичта към едни и същи книги помага да опознаеш другия? Дали книгите са своеобразен начин да си кажеш всичко, дори това, което не искаш да признаеш, дори най-ужасната тайна?
  • „Наистина, какво би станало, ако мъжете се вгледат в сърцата си със същото внимание, загриженост , с които се вглеждат в изнасяните от тях лекции, в годишния баланс, в акционерното си портфолио?”
  • „Всички носим в себе си илюзията за щастие. Преследваме го като мираж. И точно тази надежда ни помага да живеем. Иначе по-добре да легнем и да чакаме да дойде краят!”
  • „Нищо не е нормално, Джонатан! Животът не се подчинява на „нормални” закони, когато любовта го напусне.”

СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯОЩЕ ОТ АВТОРА